№ 12933
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело №
20221110159002 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Уникредит Булбанк” АД срещу
К. Д. К., Д. Д. К. и М. С. К. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при
условията на разделност при равни квоти по 1/3 всеки следните суми: сумата от 5748,51
евро, представляваща главница по Договор № *** за банков потребителски кредит на
физическо лице от 13.09.2013г., както и сумата от 2471,17 евро, представляваща дължими и
неплатени договорни лихви по договор № *** за банков потребителски кредит на физическо
лице от 13.09.2013г. за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г., от които лихва върху редовна
главница в размер на 658,67 евро за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г. и лихва за
просрочена главница в размер на 1812,50 евро за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г.
/съобразно уточнение на исковата молба, допуснато с протоколно определение от
07.04.2025г./.
Сумите се разпределят, както следва:
за К. Д. К. - сумата от 1916,17 евро, представляваща главница по Договор № *** за
банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., както и сумата от 823,72
евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № *** за банков
потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55 евро,
представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г. и
сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от
01.07.2019г. до 31.10.2022г.;
за Д. Д. К. - сумата от 1916,17 евро, представляваща главница по Договор № *** за
банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., както и сумата от 823,72
евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № *** за банков
1
потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55 евро,
представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г. и
сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от
01.07.2019г. до 31.10.2022г.;
за М. С. К. - сумата от 1916,17 евро, представляваща главница по Договор № *** за
банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., както и сумата от 823,72
евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № *** за банков
потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55 евро,
представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г. и
сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от
01.07.2019г. до 31.10.2022г.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2013г. между „УниКредит Булбанк” АД, като
кредитор и С. К. Д. като кредитополучател е бил сключен Договор № *** за банков
потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г. с размер на кредита от 13100 евро и
срок за усвояване и погасяване на разрешения кредитен лимит до 13.09.2022г. Поддържа, че
уговореният от страните размер на разрешения кредитен лимит бил усвоен изцяло от
кредитополучателя, но дължимите месечни вноски за периода от 01.07.2019г. до 01.09.2021г.
не били платени в срок, поради което считано от 28.09.2021г., дългът бил обявен за
предсрочно изискуем. Навеждат се твърдения, че към 31.10.2022г. дългът по кредита бил
общо 8219,68 евро, от които: 5748,51 евро, дължима и неплатена главница, 2471,17 евро,
дължими и неплатени договорни лихви за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г., които
представлявали лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до 28.09.2022г. и
лихва за просрочена главница за периода от 01.07.2019г. до 30.10.2022г. Поддържа, че до
кредитополучателя - С. К. Д., била изпратена покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ чрез ЧСИ М.К., peг. № *** на КЧСИ, когато било
установено, че адресатът е починал. Навеждат се твърдения, че наследниците отговарят за
задълженията на кредитополучателя - С. К. Д.. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 16.11.2023г. е посочено, че исковете са насочени срещу К. Д.
К., Д. Д. К. и М. С. К. в качеството им на наследници по закон на кредитополучателя С. К.
Д., както и че наследниците отговарят разделно за част от дълга, пропорционална на размера
на поетия дял от наследството на починалия длъжник. С оглед на което претендират от
всеки от ответниците по 1/3 от сумите.
С уточнителна молба от 20.12.2024г. „Уникредит Булбанк“ АД са посочили, че
общият размер на претендираните лихви в исковата молба е 2471,17 евро за периода от
01.07.2019г. до 31.10.2022г. като лихвите включвали два компонента: лихва върху редовна
главница в размер на 658,67 евро за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г. и лихва за
просрочена главница в размер на 1812,50 евро за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г.
Уточнено е, че лихвата за редовна главница е начислена на основание чл. 4.1.а от договора, а
лихвата за просрочена главница е начислена на основание чл. 4.2 от договора.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
- Д. Д. К., с който оспорва предявените исковете. Поддържа, че е направил отказал от
наследството на наследодателя си С. К. Д., като отказът бил вписан в особената книга на
съда под № 938/18.06.2019. Във връзка с направения отказ оспорва Определение № 41486 от
20.11.2023г., с което бил конституиран като ответник по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
- К. Д. К., с който оспорва предявените исковете. Поддържа, че е направил отказал от
наследството на наследодателя си С. К. Д., като отказът бил вписан в особената книга на
съда под № 1372/23.08.2019г. Във връзка с направения отказ оспорва Определение № 41486
от 20.11.2023г., с което бил конституиран като ответник по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
- М. С. К., чрез а. П. Т., назначен от съда като особен представител, с който оспорва
предявените исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
вземания за лихви в размер на 2471,17 евро и главницата в размер на 5748, 51 евро.
Поддържа, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Навежда
твърдения, че т. 17 от Договор *** за банков потребителски кредит на физическо лице от
13.09.2013г., уговаряща предсрочната изискуемост, била нищожна и на основание чл. 143, т.
5 от Закона за защита на потребителите се явявала неравноправна. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетия препис от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
*** от 13.09.2023г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и С. К. Д., се установява, че
страните са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит в размер на
13100 евро. В чл. 3 от договора е посочено, че същият се отпуска с цел рефинансиране на
потребителски кредит към Банка ДСК. Съгласно чл. 4.1.а годишният лихвен процент върху
редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от базовия
лихвен процент /0,219 %/ и надбавка към него за редовен дълг /7,471 %/. Така годишният
лихвен процент към датата на договора е 7,69 %. В чл. 4.А е посочено, че годишният
процент на разходите, изчислен към момента на сключване на договора е 9,9695 %. Срокът
на кредита е до 13.09.2022г. Съгласно чл. 8.1 за обезпечение на сключения договор е учреден
залог на вземания на кредитополучателя С. К. Д. от нейния работодател Военно-апелативна
прокуратура по трудов договор № 3/18.03.2003г., вкл. изплащаните му обезщетения по
Кодекса на труда, в това число и тези от социалното осигуряване, дължими и заплащани от
или чрез работодателя по сметката по т. 1 в размер на 13100 евро съгласно договор за залог
на вземания, неразделна част от договора.
По делото е прието и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, адресирано до С. К., в което е
посочено, че е допуснато просрочие по договора и към 06.11.2019г. общият дълг възлиза на
5942,80 евро, от които 5748,48 евро /главница/ и 194,33 евро, лихви. Посочено е, че при
3
неизпълнение на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ непогасеният остатък от кредита, включително
и непадежиралите суми по него, се считат за обявен за изцяло и предсрочно изискуем.
Поканата за доброволно изпълнение е залепена чрез уведомление по чл. 47 ГПК на
15.12.2019г. на адрес: гр. София, *** след извършени три посещения съответно на
15.11.2019г., 27.11.2019г. и 15.12.2019г.
От приетото удостоверение за наследници с изх. № РКС23-УФ01-85 от 26.01.2023г.,
издадено от Столична община, район Красно село се установява, че С. К. Д. е починала на
13.05.2019г. и е оставила за свои законни наследници децата си- К. Д. К., Д. Д. К. и М. С. К..
По делото е прието съдебно удостоверение, издадено от СРС, 158-ми състав на Д. Д.
К. в уверение на това, че същият е подал молба с вх. № 2015714 от 14.06.2019г., с която се е
отказал от наследството на наследодателя си- С. К. Д., ЕГН **********, починала на
13.05.2019г. Отказът е вписан в специалната книга на съда под № 938/18.06.2019г.
По делото е прието съдебно удостоверение, издадено от СРС, 83-ти състав на К. Д. К.
в уверение на това, че същият е подал молба, с която се е отказал от наследството на
наследодателя си- С. К. Д., ЕГН **********, починала на 13.05.2019г. Отказът е вписан в
специалната книга на съда под № 1372/23.08.2019г.
От изисканата от съда справка от особената книга за приемане и отказ от наследство
се установява, че за периода от 13.05.2019г. до 05.03.2024г. в особената книга по чл. 49, ал. 1
ЗН не са намерени данни за вписан отказ от наследството на С. К. Д., починала на
13.05.2019г. от страна на наследника й – М. С. К., ЕГН **********.
От приетата ССчЕ се установява, че съгласно извлечение от разплащателна сметка с
титуляр С. К. на 16.09.2023г. по сметката е постъпила сума в размер на 25545 лева с
основание „951132590201 Усвояване на кредит“. Постъпилата сума представлява усвояване
на процесния кредит след превалутиране в левове по курс на банката 1,95 лева/ евро.
Експертът е посочил, че усвоената сума била изразходвана чрез извършен междубанков
превод, плащания на такси за управление и администриране на кредита и други банкови
такси. Вещото лице е уточнило, че след проверка на доказателствата по делото и извършени
изчисления по процесния кредит има неплатени задължения за главница в размер на общо
5748,51 евро, включващи неплатена просрочена главница в размер на 3833,08 евро по
неплатени месечни вноски за главница с настъпил падеж за периода от 01.07.2019г. до
01.09.2021г. и неплатен остатък за редовна главница в размер на 1915,43 евро, обявена за
предсрочно изискуема на 28.09.2021г. От заключението се установява, че неплатената лихва
за редовна главница /възнаградителна лихва/ е в общ размер от 658,67 евро за периода от
01.07.2019г. до 28.09.2021г., а неплатената наказателна лихва за просрочена главница в общ
размер от 1809,17 евро за периода от 12.08.2019г. до 30.10.2022г.
При така установената по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл.
4
430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за
кредит с наследодателя на ответниците- С. К. Д., че С. Д. е усвоила твърдения от ищеца
кредит в размера, посочен в исковата молба; уговорената между страните възнаградителна
лихва; че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на задължения на
кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната изискуемост;
непогасеният размер на възнаградителната лихва; забавата на кредитополучателя по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; както и размера на
дължимата наказателна лихва.
В доказателствена тежест на ответниците е при установяване на посочените
обстоятелства да докажат плащане на вземането.
С оглед релевираното възражение за изтекла давност от страна на ответника М. К., в
тежест на ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва прекъсване или
спиране на давността.
По отношение на първия спорен въпрос, касаещ материалната легитимация на
ответниците да отговарят по предявените искове съдът намира следното:
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават от
наследството. Предпоставка за отговорността на наследника е приемането на наследството.
Наследникът по закон на починало лице е само призован към наследяване, като същият има
възможност да приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него.
Последиците от упражненото право на наследяване, в случаите на изявена воля за приемане,
са възникване на наследственото правоприемство, т.е преминаването на имуществото
(правата, но и задълженията) на наследодателя към наследника. От момента на приемането
наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, ако приемането е
направо, било ограничено – до размера на полученото наследство – ако е приел по опис (чл.
60, ал. 1 и ал. 2 ЗН).
Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който призованият
наследник изявява волята си да не приеме наследството. Отказът от наследство е изричен,
формален, дефинитивен акт. След вписването на отказа, за отказалия се от наследството не
съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за окончателно волеизявление, след
което последвалото приемане е нищожно. Както приемането на наследството, така и отказът
от наследство, изчерпват възможността след неговото надлежно изразяване да се извърши
точно обратното му действие. В този смисъл и Решение № 310 от 9.04.2009г. на ВКС по гр.
д. № 721/2008г., III г. о., ГК.
С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и
не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се
счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване
на наследството- в този смисъл разрешенията дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
148/86г. на ОСГК на ВС на НРБ. Следователно, лицето, което се е отказало от наследството
5
на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество
и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията възникващи във връзка с
наследството (в този смисъл и Решение № 145 от 23.11.2011г. на ВКС по т. д. № 1018/2010г.,
I т. о., ТК). Наследникът, обаче, може да се откаже от наследството само ако преди това не го
е приел. Отказът, който е направен, след като е прието наследството, е нищожен. Съдът
разполага с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от наследство само ако е
направено възражение за това или е предявен инцидентен установителен иск за
прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните
последици на отказа. В този смисъл и Решение № 244/19.10.2012г. по гр. д. № 252/2012г., ІІ
г. о. на ВКС.
В настоящия случай от гореописаните съдебни удостоверения се установява, че
ответниците Д. Д. К. и К. Д. К. са се отказали от наследството на починалия им общ
наследодател- С. Д., като отказите са вписани в специалната книга на съда. Съдът намира,
че доколкото отказите изхождат от наследници по закон на С. К. Д.- нейните синове, при
спазена форма по чл. 52 ЗН и доколкото по делото не се твърди, респ. не се установява
отказите да са нищожни поради предхождащо приемане на наследството, то следва да се
зачетат правните последици на отказите и да се приеме, че Д. и К. К.и не са пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове и същите спрямо тях
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на исковете, предявени срещу М. К., съдът намира следното:
Съгласно депозираните уточнителни молби от 16.11.2023г. и от 20.12.2024г. от М. С.
К. се претендират следните суми: сумата от 1916,17 евро, представляваща главница по
Договор № *** за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., както и
сумата от 823,72 евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор
№ *** за банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от
219,55 евро, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до
31.10.2022г. и сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за
периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г.
Действително съгласно цитираната от процесуалния представител на ищеца
разпоредба на чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме
наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, като в процесния случай
останалите двама наследници по закон са се отказали от наследството на общия им
наследодател, предвид което единствен наследник по закон на починалата С. К. Д. е именно
М. С. К., доколкото по делото не се установява същата да се е отказала от наследството на
нейната майка. В проведеното съдебно заседание не е релевирано своевременно
процесуално искане за изменение на исковете срещу М. К. чрез увеличение на техния
размер, а е заявено отказите от останалите наследници да бъдат взети предвид по същество
на спора.
С оглед на обстоятелството, че до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция ищецът не е изменил заявените от него претенции по размер по реда на чл. 214
6
ГПК, при спазване на принципа на диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК,
съдът е длъжен да разгледа претенциите до размерите и основанието, на което същите са
били заявени от ищеца. В конкретния случай съобразно размерите, посочени в уточнителни
молби от 16.11.2023г. и 20.12.2024г. и допуснатото протоколно определение от 07.04.2025г.
На следващо място, съдът намира, че договорът за кредит не прекратява действието
си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в
него. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и
задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. Така и Решение №
63/29.07.2019г. по т.д. № 1528/2018г. на ВКС и Решение № 143 от 30.08.2024г., постановено
по т. дело № 1568/2023г. на ВКС. В този смисъл доколкото от изисканата от съда справка се
установи, че към датата на изготвяне на същата, М. К. не се е отказала от наследството на
починалия й наследодател, то в качеството й на универсален правоприемник отговаря за
задълженията й като кредитополучател.
По отношение на твърдението на ищеца, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, съдът намира следното:
В конкретния случай са изложени твърдения, че вземанията по кредита са обявени за
предсрочно изискуеми поради неизплатени задължения за периода от 01.07.2019г. до
01.09.2021г., т.е. задължения, падежирали след настъпилата смърт на кредитополучателя /на
13.05.2019г./. Съгласно чл. 17 от договора страните приемат, че при неизпълнение на което и
да е от задълженията на кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при пълно или
частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на
неусвоените суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и
кредитополучателят се погасява, а също така цялата непогасена част от кредита, ведно с
лихвите за просрочие, автоматично стават предсрочно и незабавно изискуеми. Страните се
съгласяват, че при предсрочна изискуемост на кредита в хипотезата на предходното
изречение, не е необходимо изрично допълнително волеизявление в тази насока от страна на
кредитора, както и не е необходимо същият да уведомява кредитополучателя, нито да
изпраща покана до него или до солидарния длъжник/ци и/или поръчителя.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е изпратил
уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до наследодателя на ответниците, което не е било
получено, доколкото към този момент кредитополучателят е бил починал. В исковата молба
не се твърди и не са ангажирани доказателства да е било изпращано уведомелние за
предсрочна изискуемост спрямо наследниците на С. Д..
Съгласно формираната практика на ВКС, намерила отражение в Решение №
10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 39/30.06.2022г. по т.д. №
56/2021г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 50068/05.07.2023г. по т.д. № 718/2022г. на ВКС, ТК, I
т.о., Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, I т.о., Решение №
86/27.10.2020г. по т.д. № 2118/2019г. на ВКС, I т.о. - последните три в хипотеза на връчване
на особен представител на ответника) се приема, че е без значение дали предявеният иск е
установителен или осъдителен за заплащане на суми по договор за кредит, обективираното в
7
исковата молба или в отделен приложен към нея документ изявление на банката кредитор за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки за това, стига до
длъжника кредитополучател с връчването на преписа от исковата молба с приложенията към
нея, като това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява настъпил след
предявяване на иска правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Т.е. в настоящия случай вземанията по договора са обявени за
предсрочно изискуеми спрямо М. К. с връчване на препис от исковата молба на назначения
от съда особен представител. Следва да бъде посочено, че горното обстоятелство не е
решаващо в конкретния случай, доколкото към датата на подаване на исковата молба
/31.10.2022г./ уговореният в договора за банков кредит краен падеж вече е бил настъпил-
13.09.2022г. Така вземанията по договора са дължими и на основание, че крайният падеж е
настъпил преди датата на подаване на исковата молба.
От приетата и неоспорена ССчЕ, която съдът кредитира като пълно и компетентно
изготвена на основание чл. 202 ГПК, се установява, че неизплатената главница по договора
за кредит е в общ размер от 5748,51 евро, от които М. К. отговаря за 1916,17 евро съобразно
посоченото в уточнителна молба от 16.11.2023г., за която сума не се твърди и не се
установява да е погасена чрез плащане.
По отношение на своевременно релевираното възражение за изтекла давност от
ответника М. К. следва да бъде посочено следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение
на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/, т. е. частични плащания на едно задължение, поради
което приложима е петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл решение № 38 от
26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II ТО, решение № 261 от
12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV ГО и Решение № 2544 от
26.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11021/2023г./. Съгласно Тълкувателно решение от
21.11.2024г., постановено по тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В
настоящия случай най- ранното претендирано вземане датира от 01.07.2019г., а исковата
молба, с която давността е била прекъсната, е подадена на 31.10.2022г. Т.е. не са налице
погасени по давност вземания за главница и предявеният иск спрямо М. К. за сумата от
1916,17 евро следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната възнаградителна лихва, начислена за периода от
8
01.07.2019г. до 31.10.2022г. съдът намира следното:
Съгласно чл. 4.1.а годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите,
изплащани чрез анюитетни вноски, се формира от базовия лихвен процент /0,219 %/ и
надбавка към него за редовен дълг /7,471 %/.
На първо място, съдът намира, че ищецът има право да претендира възнаградителна
лихва за периода на действие на договора. В конкретния случай, както беше посочено по-
горе, крайният падеж на договора е именно 13.09.2022г., до която дата банката има право да
начислява и претендира възнаградителна лихва.
Съдът намира, че за периода от 01.07.2019г. до 13.09.2022г. на основание
горецитираната разпоредба от договора за потребителски кредит се дължи възнаградителна
лихва върху редовната главница като вещото лице е определило, че същата е в общ размер
от 658,67 евро, от която М. К. отговаря за 219,55 евро.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за лихви. С оглед датата на подаване на исковата молба /31.10.2022г./
непогасени по давност са вземанията за лихви, дължими след 31.10.2019г. От приетата ССчЕ
/Таблица № 2, стр. 3- 5 от заключението/ се установява, че погасени по давност са
вземанията в общ размер от 134,89 евро. Така непогасени са вземанията за възнаградителна
лихва в размер от 523,78 евро за периода от 31.10.2019г. до 13.09.2022г. /658,67 евро – 134,89
евро/. От тази сума М. К. отговоря за 174,59 евро. Предвид което предявеният иск срещу нея
следва да бъде уважен за сумата от 174,59 евро за периода от 31.10.2019г. до 13.09.2022г. и
отхвърлен за разликата над 219,55 евро и за периода от 01.07.2019г. до 30.10.2019г. като
погасен по давност и за периода от 14.09.2022г. до 31.10.2022г. като неоснователен.
По отношение на лихвата за просрочена главница:
Съгласно чл. 4.2 от договора годишният лихвен процент върху просрочена главница е
формиран от базовия лихвен процент и надбавка към него за просрочена главница, както
следва: базов лихвен процент, формиран от тримесечен Юрибор съгласно Раздел трети от
ОУ и премия в размер на 0,219 % + надбавка към базов лихвен процент, формирана от
надбавка по т. 4.1 и обезщетение за забава в размер на 17,471 %. Така годишният лихвен
процент към датата на договора върху просрочена главница е определен в размер от 17,69 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е
изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7
дни от поканата. Целта на предвидената в чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана е наследниците на
длъжника да узнаят за наличието и размера на задължението на техния наследодател, а в
хипотезата на сключен между банката и наследодателя договор за кредит – и уговорения
между банката и кредитополучателя падеж на дължимите вноски по кредита. При уговорено
разсрочено плащане на предоставената по договора за кредит сума на определени
погасителни вноски, посочен падеж на всяка вноска и краен срок за издължаване на сумата
по кредита не може да се приеме, че след изтичане на 7 дни от поканата наследниците
9
изпадат в забава за връщане на цялата част от неиздължения кредит, нито че за всяка
отделна вноска трябва да бъде изпращана покана на наследниците. Поради това
предвидената в разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 33Д покана се отнася за задълженията,
настъпили след смъртта на кредитополучателя, които наследниците не знаят. При наличие
на знание за задълженията по кредита наследниците на кредитополучателя са длъжни да
погасяват съответните погасителни вноски на съответния падеж съгласно договорните
клаузи. В настоящия случай не се твърди наследникът на С. К. да е знаела за сключения
договор, респ. за задълженията по него. На следващо място, от твърденията в исковата
молба, както и от приетата ССчЕ, се установява по категоричен начин, че всички
задължения по договора за кредит са били погасявани до датата на смъртта на
кредитополучателя. Видно от Таблица № 2 от заключението на вещото лице първата
непогасена вноска по договора за кредит е от 01.07.2019г. С оглед на което начислената
наказателна лихва /неустойка за забава/ е за задължения, настъпили след смъртта на
наследодателя, за които не се твърди и не се установява наследникът й да е знаел до
образуване на настоящото дело. По делото не са ангажирани доказателства ищцовото
дружество да е изпратило покана до наследниците по закон по смисъла на горецитираната
разпоредба, както и не са събрани доказателства, установяващи знание у М. К. за сключения
договор /не са и извършвани плащания по него след смъртта на кредитополучателя/.
Предвид гореизложеното и доколкото се претендират вземания за задължения,
настъпили след смъртта на кредитополучателя, за които наследниците не знаят, е следвало
наследниците да бъдат поканени по реда на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. С оглед на което съдът
намира, че за ищеца не е възникнало основание да претендира наказателна лихва и
предявеният иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 604,16 евро следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответниците не
са сторили и не претендират разноски.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 644,47 лева, депозит за
ССчЕ в размер на 400 лева, депозит за особен представител в размер на 834,28 лева и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1216,02 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Рамков договор за събиране на вземания от
01.04.2011г., платежно нареждане от 27.10.2022г. и фактура № ********** от 24.10.2022г.
Т.е. сторени са разноски в общ размер от 3094,77 лева. С оглед уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 787,19 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Уникредит
10
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, на
основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата от
1916,17 евро, представляваща главница по Договор № *** за банков потребителски кредит
на физическо лице от 13.09.2013г., сключен с наследодателя й - С. К. Д., ЕГН **********,
както и сумата от 174,59 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от
31.10.2019г. до 13.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за възнаградителна лихва за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 219,55 евро и за периода от
01.07.2019г. до 30.10.2019г. като погасен по давност и за периода от 14.09.2022г. до
31.10.2022г. като неоснователен, както и предявения иск за сумата от 604,16 евро,
представляваща лихва за просрочена главница за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ***, срещу К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***,
осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79 ЗЗД и
чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 1916,17 евро,
представляваща главница по Договор № *** за банков потребителски кредит на физическо
лице от 13.09.2013г., сключен със С. К. Д., ЕГН **********, както и сумата от 823,72 евро,
представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № *** за банков
потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55 евро,
представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г. и
сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за периода от
01.07.2019г. до 31.10.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ***, срещу Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
***, осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 1916,17
евро, представляваща главница по Договор № *** за банков потребителски кредит на
физическо лице от 13.09.2013г., сключен със С. К. Д., ЕГН **********, както и сумата от
823,72 евро, представляваща дължими и неплатени договорни лихви по Договор № *** за
банков потребителски кредит на физическо лице от 13.09.2013г., от които сумата от 219,55
евро, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 01.07.2019г. до
31.10.2022г. и сумата от 604,16 евро, представляваща лихва за просрочена главница за
периода от 01.07.2019г. до 31.10.2022г.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 787,19 лева, представляваща сторените разноски по
делото съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12