РЕШЕНИЕ№15
09.03.2020г.
гр .Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд На 19 февруари
В публично заседание в следния състав: 1-ви въззивен
наказателен състав
2020 година
Председател: Пепа Чиликова Членове:Петранка Жекова Иван Иванов
Секретар :Ив.Златева Прокурор:
Т. Стаматов
Като разгледа докладваното от съдия Иванов
ВНОХД ********. по описа на
ЯОС.За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК. С
присъда № ********. , постановена по НОХД ******** , Елховският районен съд е
ПРИЗНАЛ подсъдимия А.А.М. А.А.М. роден на *** година в гр.И,
Сирия, гражданин на Сирия, с постоянен адрес ***, Сирия, с основно образование,
безработен, неосъждан, неженен, с ЛНЧ ********** за ВИНОВЕН в това, че на
23.10.2019 година, около 02.00часа в района между гранична пирамида №200 и
гранична пирамида № 201 в землището на с.Воден, действайки като извършител,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните оргА.на властта - престъпление по чл. 279, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.
ОТЛОЖИЛ е на основание чл.66,
ал.1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на наложеното на подсъдимия А.А.М. /А.А.М./ наказание лишаване от свобода, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за превод в хода на досъдебното производство
в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа който ги е направил - РДГП -
Елхово, а направените по делото
разноски за превод в съдебното
производство в размер 15.00лева остават за сметка на съда.
Срещу Присъдата в законния
срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А.К. *** в качеството си на служебен
защитник на А.М..
Във въззивната жалба се
навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваната присъда. Прави
се искане съдът да измени присъдата като приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 НК
и подсъдимия да се освободи от налагане на наказание, тъй като е влязъл в
страната ни да потърси убежище.
Участващия по делото прокурор
пледира за правилност , обоснованост и справедливост на обжалваната присъда и
на това основание се иска въззивната инстанция да я потвърди изцяло.
Въззивникът - подсъдим редовно
призован за съдебно заседание не се явява.За него се явява в качеството на
служебен защитник адвокат А. К. *** която поддържа жалбата по изложените
съображения.Настоява се да бъде приложена разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК ,
като бъде изменена атакуваната присъда на ЕРС и подсъдимия М. да не бъде
наказан.
Въззивната инстанция след като
обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея , становищата на защитника на
подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си на основание чл.313 и
чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение и
намери следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния
срок по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо интерес и право на жалба. Разгледана
по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд
фактическа обстановка е правилна, обоснована и се подкрепя напълно от събраните
по делото доказателства.
Подсъдимият
А.А.М. /А.А.М. е напуснал родината си - Сирийската арабска република
преди около три години и се установил в република Турция. През последните три
години подсъдимия пребивавал в република Турция. Известно време преди
23.10.2019 година решил да напусне република Турция и замине за Белгия
опасявайки се, че е възможно да бъде депортиран в Сирия. Тъй като не разполагал
с документи, даващи му право да влезе на територията на страна от Европейския
съюз по позволен от законен начин, решил да достигне до Кралство Белгия, през
република България, като влезе в страната ни не по установения от закона ред,
без разрешение на надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си
да достигне до Белгия организирал пътуването си до република България, като се
свързал с лица които да му помогнат да влезе на територията на Република
България. На 23.10.2019 година около 02.00 часа подсъдимия като част от група
от общо 18 лица чужди граждани, воден и подпомаган от трима водачи, влязъл от
република Турция в република България през държавната граница на страната, в
района между 200 и 201 гранична пирамида, в землището на с.Воден, обл.Ямбол,
като с помощта на стълба преминал над граничното възпрепятстващо съоръжение.
Влизането на групата през границата, част от която е бил и подсъдимия е било
наблюдавано от граничните власти, между които и св. Г В -началник на Мобилна
гранична полицейска група в РДГП - Елхово. Малко след влизането на подсъдимия
на територията на република България той и останалите лица от групата са били
задържани от св. Георги Върбанов и негови колеги.
От приетите към
доказателствата заповед за задържане на лице № ******** година и Протокол за полицейски
обиск от 23.10.2019 година се установява, че подсъдимия към момента на
задържането му е носил 1 брой арабски документ със снимка и се е представил с
имената А.А.М. /А.А.М./.
Видно от писмо рег.№ ********
година на Дирекция „Миграция" при МВР подсъдимия е подал молба за
международна закрила и е бил предаден на служители на РПЦ - Харманли при ДАБ на
МС.
От писмо изх. № ******** година на ДАБ при МС е видно,
че подсъдимия е приет и регистриран в РПЦ - Харманли на 07.11.2019г. с ЛНЧ **********
, както и че пред органите на ДАБ на МПС е посочил рождена дата различна от
заявената в хода на досъдебното производство.
От
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че той е
неосъждан.
Горната фактическа обстановка
ЕРС , както и настоящия състав на ЯОС прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетеля В., дадени в хода на съдебното следствие
пред ЕРС, и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия кореспондират с останалия доказателствен материал,
същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на
деянието, както и такива относно формата на вината.Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, кореспонидращи с другите доказателства и
последователни, поради което същите правилно са възприети от ЕРС и се
кредитирани като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. Писмените доказателства като редовни
от външна страна и
кореспондиращи с другите доказателства по делото също правилно са кредитирани
от ЕРС.
Въз основа
на горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил правилен
правен извод като е приел, че подсъдимият е осъществил с деянието си от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на
23.10.2019 година около 02.00 часа в района между гранична пирамида №200 и
гранична пирамида № 201 в землището на с.Воден, действайки като извършител,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна подсъдимият А.А.М. /А.А.М./ е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни
граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал
необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от която идва - Р Турция.
Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват преминаване през
определени места - ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения
в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал. 1 от НК - „без
разрешение на надлежните органи на властта", в хипотезата на
„влизане" в страната. Деянието е довършено, предвид това, че подсъдимият е
успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно
с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др. държава от
ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне
до трета държава.
Относно наказателната отговорност на подсъдимия:
Правилно
,обосновано и законосъобразно решаващия съд е наложил на подсъдимия М.
наказание от три месеца „лишаване от свобода „ и глоба в размер на 100 лева
,които наказания са в рамките на абсолютния минимум предвиден в материалната
норма.Правилно и обосновано е приложена и разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК и
е определен изпитателен срок от три го дини.За да определи такива наказания
,ЕРС обосновано е взел предвид чистото съдебно минало и пълните самопризнания
на подсъдимия.и прилагайки разпоредбата чл.54 е определил посочените
наказания.Не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства , нито
изключителни такива за да намери приложение разпоредбата чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Основното възражение на
защитата на подсъдимия М. за приложение на разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК е
неоснователно. Проверяващата инстанция намира за неоснователно искането на
служебния защитник на подсъдимия А.М. по отношение на него да се приложи разпоредбата
на чл. 279 ал.5 от НК и да не и се определя наказание ,тъй като последната
предвижда, че не се наказва онзи, който влезе в страната ни, за да се ползва от
правото на убежище съгласно Конституцията. За да се приложи същата е необходимо
от субективна страна деянието да е извършено от подсъдимия с цел да се ползва
от предоставяното от Конституцията на РБ право на убежище, както и да се търси
убежище /закрила/ при някой от предвидените от ЗУБ основания. Тези
обстоятелства подлежат на доказване. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗУБ чужденец,
влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да поиска закрила,
пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата
му, е длъжен да се представи незабавно на компетентните органи и да посочи
уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на
страната.В конкретния случай не се установява подсъдимия на 23.10.2019 година
при влизане на територията на страната ни да е действал с визираната от чл.279,
ал.5 от НК цел - да търси убежище или закрила и да е имал намерение да се
представи незабавно на компетентните органи и посочил уважителни причини за
незаконното си влизане в страната. Липсват твърдения от негова страна, че е
имал намерение да се афишира пред компетентните органи и да посочи уважителни
причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.
Нещо повече, подсъдимия за пръв път твърди, че причината да напусне република
Турция са опасенията му от депортирането му в република Сирия. Не се установява
животът и свободата на подсъдимия да са били застрашени на територията на
държавата от която идва - република Турция. Подсъдимият в период от три години
е пребивавал на територията на република Турция.
Обстоятелството, че към
момента подсъдимия е подал молба за закрила не обосновава извод за приложение
на чл.279, ал.5 от НК, след като към момента на влизането му сочената от
чл.279, ал.5 от НК тази цел не е била налице.
По изложените съображения
проверяващата инстанция счита ,че атакуваната присъда на ЕРС като ПРАВИЛНА
,ОБОСНОВАНА, ЗАКОНОСЪОБРАЗНА ,СПРАВЕДЛИВА и постановена ПРИ СПАЗВАНЕ НА
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА следва ДА СЕ ПОТВЪРДИ а въззивната жалба депозирана чрез
служебния защитник на подсъдимия М. , ДА СЕ ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ето защо и на основание чл.
338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ,Ямболският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА
№ ********.,постановена по НОХД № 425/2019 г. на Елховския районен съд.
Решението е окончателно.