№ 13134
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110152360 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „***************с“ АД
против „К и К ******************“ ЕООД искове с пр. основание чл. 232, ал. 2, пр.
1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, както следва:
Сумата от 11 311 лв. – наемна цена по договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от
20.03.2018 г. за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба в съда /28.09.2022 г./ до погасяване на
вземанията, както и лихва за забава в размер на 1 991 лв. върху вноските за
периода 05.12.2019 г. – 27.09.2022 г.;
сумата от 4 669,20 лв. – обезщетение за използване на имот по прекратен
договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода 01.01.2022 г. -
28.09.2022 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в
съда /31.10.2018 г./, както и сумата от 176,23 лв. – лихва за забава върху
главницата за период 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и уточнителна молба от 03.10.2022 г., че по
договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. е предоставил на наемателя
ответник за временно ползване помещение № 310 на трети етаж от сграда в гр. София,
р-н „Оборище“, ****************************, за срок от една година, т.е. до
20.03.2019 г. По силата на анекс № 1 към договора от 15.03.2018 г. действието на
договора е продължено до 31.12.2020 г. След тази дата ползването на вещта
продължило със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца, поради което
1
договорът се счита за продължен за неопределено време. Според ищеца договорът е
действал до 16.12.2021 г. Сочи, че поради неплащане на наемната цена в срок, на осн.
чл. 7,3 от договора, с нот. покана акт 35, том 7, рег. № 12374/2021 г. по описа на нот.
...................... с район на действие СРС, на осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД е развалил договора.
Поканата е получена от ответника на 13.12.2021 г., в предоставения срок от кредитора
до 16.12.2021 г. задълженията не са погасени, поради което договорът е развален. По
този начин използването на вещта от ответника е продължило въпреки
противопоставянето на ищеца – наемодател вкл. и до подаване на исковата молба в
съда.
Исковата молба е връчена за отговор на ответника. В срока по чл. 131 ГПК не
е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна.
С приетия при липса на възражения доклад по делото като безспорно е отделено,
че по силата на сключен между ищеца в качеството на наемодател и ответника в
качеството на наемател договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. на
ответника е предоставен за временно ползване недвижим имот – ползване помещение
№ 310 на трети етаж от сграда в гр. София, р-н „Оборище“,
****************************, за срок до 31.12.2020 г.; че ответникът е получил
покана акт 35, том 7, рег. № 12374/2021 г. по описа на нот. ...................... с район на
действие СРС на дата 13.12.2021 г.
Служебно известно е, че с решение № 6088/19.04.2023 г. по гр.д. №
57330/2022 г. по описа на СРС, 36 състав, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
ответникът „К и К ******************“ ЕООД е осъден ДА ПРЕДАДЕ на
„***************с“ АД държането върху наетия по прекратения договор за наем № Р-
Д-19 от 20.03.2018 г. недвижим имот - помещение № 310, находящо се на трети етаж в
сграда собственост на ищеца с адрес: гр. София, район Оборище, .............................., с
площ от 36,54 кв.м.
В тежест на ищеца е възложено да докаже, че след дата 31.12.2020 г. вкл. и до
28.09.2022 г. ответникът е продължил да използва вещта; че договорът е действал
именно до 16.12.2021 г.; размера на уговорения наем; изпадането на ответника в забава
и размера на лихвата за забава.
Страните не спорят, а и се установява от писмените доказателства, че между
ищеца в качеството на наемодател и ответника /променена фирма, но ЕИК е същото/ в
качеството на наемател е сключен договор за наем № Р-Д-19 от 20.03.2018 г. недвижим
имот, по силата на който на ответника е предоставено за временно ползване
помещение № 310, находящо се на трети етаж в сграда собственост на ищеца с адрес:
гр. София, район Оборище, .............................., с площ от 36,54 кв.м. Именно на този
адрес считано от 09.03.2018 г. е адресът на управление на дружеството – ответник. По
силата на чл. 2 от договора същият е с първоначален срок до 20.03.2019 г. По силата на
анекс № 1 към договора от 15.03.2018 г. действието на договора е продължено до
2
31.12.2020 г.
След тази дата ползването на вещта продължило със знанието и без
противопоставяне от страна на ищеца считано до 16.12.2021 г. Относно това страните
не спорят, а и се установява и е установено с влязлото в сила с решение №
6088/19.04.2023 г. по гр.д. № 57330/2022 г. по описа на СРС, 36 състав. До 12.04.2023
г. ответникът е използвал имота. Така договорът се счита за продължен за
неопределено време считано до 16.12.2021 г., когато е прекратен на осн. чл. 7,3 от
договора поради неплащане на наемната цена в срок.
Изпратена е нарочна нот. покана акт 35, том 7, рег. № 12374/2021 г. по описа на
нот. ...................... с район на действие СРС, получена на 13.12.2021 г., с която на осн.
чл. 87, ал. 1 ЗЗД ищецът е развалил договора считано от 16.12.2021 г. Поканата е
получена от ответника на 13.12.2021 г., в предоставения от кредитора срок до
16.12.2021 г. задълженията не са погасени, поради което договорът е развален.
В чл. 3,1 от договора е уговорена наемна цена от 518,80 лв. на месец с вкл. ДДС.
Ответникът не доказа за периода 03.12.2018 г. – 01.12.2021 г. да е заплащал наемната
цена. Ищецът е издавал помесечно фактури, които са останали незаплатени. За месеци
03, 04, 05 и 06.2020 г. по силата на анекс от 20.07.2020 г. на ответника – наемател е
направена отстъпка предвид Ковид пандемията, поради което дължимият наем за
периода 03.12.2018 г. – 01.12.2021 г. е в размер на 11 311 лв., до която сума искът за
главница е основателен.
Ответникът е изпаднал в забава /уговорен падеж в договора/и искът по чл. 86
ЗЗД също е основателен, до размера от 1 991 лв. – лихва за забава върху вноските за
периода 05.12.2019 г. – 27.09.2022 г.
Установява се от показанията на свид. ....................., че ответникът е продължил
да използва вещта и след 16.12.2021 г. въпреки противопоставянето на наемодателя,
като до 28.09.2022 г. имотът не е бил предаден на ищеца. С влязлото в сила с решение
№ 6088/19.04.2023 г. по гр.д. № 57330/2022 г. по описа на СРС, 36 състав ответникът е
осъден да предаде имота на ищеца. Така, дължи се обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в
размер на 4 669,20 лв. , колкото се и претендира.
Искът за лихва за забава върху главницата от 4 669,20 лв. – обезщетение по
обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, обаче следва да бъде отхвърлен. Вземането по чл.
236, ал. 2 ЗЗД се основава на института на неоснователното обогатяване и за да
изпадне длъжникът в забава е необходима покана на осн. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Представената покана не касае това вземане. Искът за 176,23 лв. – лихва за забава,
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира разноски. Ищецът е сторил разноски в размер на 747,87 лв.
дт и 1460 лв. адв. възнаграждение, изплатено по банкова сметка. С оглед уважената
част от претенцията се дължат 2 186,42 лв. разноски. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „К и К ******************“ ЕООД ЕИК ********************, с със
седалище и адрес на управление: гр. София, ........................................., да заплати на
***************С АД ЕИК ............................................, с адрес:
***************************, по предявените искове с правно основание чл. 232,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сумата от 11 311
лв. – наемна цена по договор за наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода
01.12.2018 г. – 31.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване на
исковата молба в съда /28.09.2022 г./ до погасяване на вземанията, както и лихва за
забава в размер на 1 991 лв. върху вноските за периода 05.12.2019 г. – 27.09.2022 г. и
сумата от 4 669,20 лв. – обезщетение за използване на имот по прекратен договор за
наем № Р – ДН 19/2018 г. от 20.03.2018 г. за периода 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г.,
ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда /31.10.2018
г./, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 176,23 лв. – лихва за забава върху главницата
от 4 669,20 лв. за период 01.01.2022 г. - 28.09.2022 г.
ОСЪЖДА „К и К ******************“ ЕООД ЕИК ********************, с със
седалище и адрес на управление: гр. София, ........................................., да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ***************С АД ЕИК ............................................,
с адрес: ***************************,, сумата от 2 186,42 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4