РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Силистра , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
Секретар:И М. И
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101112 по описа за 2020 година
Постъпила е молба от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. С , с която се иска
прекратяване на настаняването на детето Щ. В. С. с ЕГН **********, родено на 07.11.2006
г., в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – с. М П поради отпадане
на основанията, предизвикали предприемането на тази мярка за закрила. В подкрепа на
направеното искане молителят заявява, че към настоящия момент бащата на детето проявява
желание и готовност да се заеме с непосредствените грижи по отглеждането на своя син, в
каквато насока разполага с необходимия родителски потенциал.
Бащата на детето В. Р. С. се присъединява към направеното от молителя
предложение, а майката И. Н. Б. не взема становище по постъпилата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Производството е по чл. 30, ал.1 във вр. чл. 29, т. 6 от ЗЗДетето.
Детето Щ. В. С. с ЕГН ********** е родено на 07.11.2006 г. от майка И. Н. Б. и баща
В. Р. С.. То е плод от съвместното съжителство на своите родители, от което са се родили
обща 4 деца, две от които към настоящия момент са пълнолетни. Няколко години след
раждането на последното им дете родителите се разделили и майката напуснала семейния
дом, прехвърляйки цялостната отговорност за отглеждането на децата си върху другия им
родител. През 2014 г. В. С. заедно със своето семейство установил местоживеенето си в с.
Б., но принуден да обгрижва самостоятелно децата си той срещнал сериозни затруднения,
1
свързани с финансови проблеми и невъзможност да осъществява контрол спрямо две от тях,
страдащи от психически увреждания. Въпреки че потърсил съдействие от съответните
социални служби, бащата не съумял да се справи с отговорността по отглеждането,
възпитанието и издръжката на всичките си деца, като в ОЗД постъпил сигнал, че той не е в
състояние да се грижи за своята дъщеря Н., което имала психично заболяване, а
впоследствие станало ясно, че не упражнява адекватен контрол върху поведението на Щ.,
спрямо който възникнал риск от отпадане от образователната система поради множество
неизвинени отсъствия. Ангажираността на бащата с осигуряване прехраната на семейството
и с надзора върху другия му син с психично заболяване наложила необходимостта от
предприемане на мярка за закрила спрямо две от децата му, измежду които Щ., който бил
настанен в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – с. М. П. с решение
№ 44 от 18.05-2018 г. по гр.д. № 161 по описа на РС – Т. за 2018 г.
След настаняването връзката между детето и родителя не била прекъсната, като
бащата продължил да се интересува от развитието на сина си и проявявал загрижеността си
към него като му осигурявал джобни пари, храна и дрехи. В. С. депозирал молба за
реинтеграцията му още през м. август 2018 г.; отделно от това Щ. се завръщал при
семейството си през празничните и ваканционните дни и прекарал в дома на баща си и
ваканционния период от 01.07.2020 г. до 30.08.2020 г., което мотивирало родителя му да
подаде повторно заявление за прекратяване на предприетата спрямо него мярка за закрила.
В хода на предприетото социално проучване било установено, че под опеката и грижите на
баща си детето се чувства спокойно и защитено, като също така е преценено, че родителят
разполага с възможности да обезпечи неговите нужди и да упражнява пълноценно
родителската си отговорност. Горното дало основание на директора на Дирекция „СП“ – гр.
Т. да издаде заповед № ЗД/Д-СС-Т-018 от 31.08.2020 г., чрез която настаняването на детето
в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – с. М. П. било прекратено до
произнасянето на съда по отпадането на нуждата от наложената мярка за закрила.
Изслушано в съдебно заседание детето изрази удовлетворение от грижите, полагани за него
в посочения център, но изрази предпочитание да се върне при своето семейство, както и
намерение да посещава редовно училищните занятия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата на Дирекция
„Социално подпомагане” – гр. С. за прекратяване настаняването на детето Щ. В. С. в Център
за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – с. М. П. е основателна и следва да
бъде уважена. От събраните в хода на съдебното производство данни се установи, че бащата
проявява интерес към сина си, интересува се от обстоятелствата, касасещи неговото
развитие, съумял е да съхрани емоционална връзка с него и е създал подходяща семейна
среда за бъдещото му отглеждане. Самото дете се нуждае от своя родител, търси неговата
подкрепа и внимание и се чувства спокойно под неговите грижи и опека, като
съжителството му с него е естествена потребност, обосноваваща преимуществото на
осигурената от него семейна среда пред останалите форми на отглеждане. При тази
ситуация се налага изводът, че бащата притежава желание и готовност да се грижи за детето
2
си в семейна среда, както и потенциал да задоволи в достатъчна степен неговите базисни
потребности, което сочи на отпадане на основанията, предизвикали предприемането на
мярка да закрила, чието действие по тази причина следва да се преустанови. Воден от
горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Щ. В. С. с ЕГН **********, родено на
............ г., в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания – с. М. П.ц.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3