Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на тридесети
януари двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 10238 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 06.06.2019г. по гр.д. № 61854/2018г. по описа на СРС, 65 с-в е
осъден ответника „А.Т.Б.“ ЕАД да заплати на Н.Г.П., на основание чл. 200 КТ
сумата от 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания и негативни психически изживявания, от трудова злополука настъпила на
20.03.2018г., от която ищецът е получил увреждане на здравето – счупване на
петната кост на десния крак, както и сумата от 94,80 лева обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение по фактури №
20000447298/26.03.2018г.;**********/26.03.2018г. и **********/11.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.09.2018 г. до плащането, на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 610 лева - лихва за забава на обезщетението
за неимуществени вреди за периода 20.03.2018 г. - 18.09.2018г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1201. 79 лв. - разноски, като е отхвърлен
иска по чл. 200 КТ за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 15 000
лева, както и иска по чл. 86 от ЗЗД до пълния предявен размер от 762. 50 лева,
и изцяло иска за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между размера на
брутното трудово възнаграждение, което ищецът бил получил и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност за периода 20.03.2018 г. –
26.07.2018 г., предявен в размер на 762,50 лева. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от ответника „А.Т.Б.“ ЕАД – в ликвидация срещу постановеното
решение в частта за уважаване на иска за неимуществени вреди за сумата от
12 000 лв., с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
установено използването от ищеца на средства за персонална безопасност само по
негови твърдения. Сочи, че е налице неспазване на технологичните правила от
страна на ищеца чрез неправилно използване на предпазните работни обувки и
неизползване на предоставената от работодателя стълба. Твърди, че причинената
травма отчупване на част от петната кост без други външни или вътрешни
наранявания е възможна само при падане от по-ниска височина и удар на петата
директно върху твърдата повърхност без смекчаващия защитен ефект на работната
обувка. Излага доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни
доказателства едностранчиво, като неправилно е кредитирал показанията само на ищцовите
свидетели, а следвало да кредитира показанията на свидетеля К.. Поддържа, че е
налице по-голям процент съпричиняване от страна на ищеца, който следва да бъде
признат. Моли съда да отмени решението, като съобрази размера на обезщетението
с възраженията му относно механизма на настъпване на трудовата злополука, респ.
определи по-голям размер съпричиняване.
Въззиваемият – ищец оспорва жалбата по подробно изложени в
депозиран писмен отговор съображения. Сочи, че съгласно заключението на
приетата СМЕ, носенето на предпазни обувки не би предотвратило счупването на
петната кост, тъй като цялата тежест на тялото пада върху петата и при падане
от 1 – 1.50 м е възможно такова счупване и при носене на предпазни обувки.
Поддържа, че от заключението на приетата СМЕ е безспорно установена пряката
причинно – следствена връзка между трудовата злополука и причинената средна
телесна повреда. Сочи, че първоинстанционният
съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите П.и Г.П., като ги е
обсъдил съвкупно с всички събрани по делото доказателства, а не изолирано.
Твърди, че по делото са доказани неимуществени вреди в присъдения размер, с
оглед претърпените от него физически болки и страдания и психологически стрес.
Поддържа, че от заключението на приетата СТЕ безспорно се установява, че използваната
от него стълба не е била достатъчно висока за достигане на закачената щора.
Твърди, че по делото няма безспорни доказателства, че е бил инструктиран съгласно
Инструкция № 19 по безопасност на труда. Оспорва твърденията на жалбоподателя,
че следва да се кредитират показанията на свидетеля К., съгласно които е паднал
от калника на камиона. Поддържа, че доводите на жалбоподателя за наличие на
съпричиняване при груба небрежност с повече от 20 % са неоснователни. Моли съда
да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Решението в частта за уважаване на иска
за имуществени вреди и по чл. 86 ЗЗД, както и в отхвърлителната част, е влязло
в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбите.
По същество решението е правилно и
законосъобразно в атакуваната част, като съдът препраща към мотивите на СРС по
реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. Фактическият
състав за възникване на обективната отговорност на работодателя включва
следните кумулативни предпоставки: наличие на трудово правоотношение между
ищеца ответника, трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в
периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, вреда – имуществена или неимуществена и
причинна връзка между трудовата злополука и вредата.
В настоящият случай горепосоченият
фактически състав не е спорен и установен, а именно – настъпила на 20.03.2018г.
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО през периода на действие на трудовото правоотношение с ответника, при която
ищецът, на длъжност „шофьор на товарен автомобил“, по време на командироването
му за извършване на международни превози, в гр. Гент, Белгия, при отваряне на
метална щора, разположена върху ремарке на товарен автомобил, се подхлъзнал и
паднал, при което е получил счупване на петната кост на десния крак.
В първоинстанционното производство
ответникът е направил възражение за проявена от ищеца груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, което е прието за основателно от
първоинстанционния съд, като в тази част няма жалба от ищеца, поради което
спорен във въззивното производство е само процентът съпричиняване.
За да приеме 20 % съпричиняване, СРС е
обсъдил подробно събраните гласни доказателства, включително и противоречията в
показанията на свидетелите П.– съпруга на ищеца и К. – служител на ответника,
като е отчел евентуалната заинтересованост на двамата. В тази връзка е приел, съгласно
споделеното от ищеца на свидетелката веднага след злополуката, че същият е стъпил
на стълбата, с цел откриване на щората и понеже не можал да я стигне, стъпил и
на капака на ремаркето и тогава паднал, като е нарушил по този начин т. 12 от представената
Инструкция № 19 за безопасност на труда при ползване на преносими стълби.
СРС не е кредитирал показанията на
свидетеля К., че ищецът му споделил, че изобщо не е използвал стълба, тъй като
подобно обстоятелство работодателят не е извършил и удостоверил при извършената
проверка, отделно показанията на свидетелката П.кореспондират със заключението
на САТЕ и обяснянията на ищеца, дадени в о.с.з., в които същият е признал
неизгоден за него факт – че е не е стъпил на стълбата изцяло, а с единият крак
– на капака на ремаркето, т.е. в нарушение на забраната за стъпване на стълбата
с един крак според представената Инструкция.
Съгласно заключението на приетата САТЕ, процесното
ремарке е с височина 3. 80 м., като
разстоянието от асфалтовото покритие до калника е около 1.0 – 1.1 м., до
платформата на товарния отсек – 1.5 м -1.6 метра, а стълбата за качване е била
с дължина 2. 06 м. Вещото лице дава констатации, че използването на стълбата е
необходимо за безопасното качване на платформата в товарния отсек, с оглед
сигурността на работниците, като покачването на
пластмасовите детайли води до тяхното деформиране и възможност за падане
на качващия се. Съгласно заключението на вещото лице, капакът, на който стъпил
ищецът, е на по-високо ниво от самото ремарке, но не бил устойчив и при
стъпване по начина, обяснен от ищеца – с единия крак на този капак, а с другия
на стълбата, стъпването не е устойчиво.
Съгласно заключението на приетата СМЕ, ищецът
е претърпял счупване на дясна петна кост, като времето за имобилизация е около
4-6 седмици, а срокът на нетрудоспособност за нефизически труд – 2,5 – 3
месеца, а за физически труд - 3 – 4 месеца. Вещото лице дава констатации, че
болките са били значителни непосредствено след травмата, с постепенно
намаляване до приключване на оздравителния период. Съгласно заключението, засегнатата
област може да бъде по-чувствителна към промени в атмосферните условия, а при
по-продължителни физически натоварвания е възможно да има усещане за
дискомфорт, което ще съпътства пострадалото лице до края на живата му, предвид
важната роля на петната кост в процеса на ходене; възможно е и при
продължително седене да се появи оточност и болезненост. Съгласно уточнение на вещото
лице в о.с.з., носенето на предпазни обувки, част от работното облекло на ищеца
по време на злополуката, не би предотвратило настъпването на травмата, предвид
голямата височина, от която е настъпило падането. Вещото лице твърди, че
кинетичната енергия е достатъчна, тъй като при падане от височина 1. 55 м
тежестта на тялото пада в зоната на контакт. При падане от височина 1 м. – 1.5
м и контакт на крака със земната повърхност със 77 кг /теглото на ищеца/, е
напълно възможно да се получи увреждане при падане и при носене на предпазни
обувки. Вещото лице дава констатации, че при падане от височина под 1 метър и
носене на предпазните обувки, е възможно евентуално да се предотврати
настъпването на травмата.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите
на СРС относно приетия механизъм на настъпване на трудовата злополука,
включително и относно процента съпричиняване.
Неоснователно е оплакването в жалбата за
липсата на доказателства въобще за използване на стълбата, респ. за кредитиране
само на показанията на свидетеля К.. При липса на очевидци на инцидента,
правилно СРС е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, преценени
съвкупно и кореспондиращи както с обясненията на последния, включително относно
признатия от него факт за стъпване на стълбата само с единия крак, така и с
констатациите на вещите лице по приетите СМЕ и САТЕ.
Неоснователно
е и оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд е приел за доказано
изпълнението на ищеца на задължението му за ползване на предпазни обувки, в
нарушение на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест
в процеца. При определяне процента съпричиняване съдът се е позовал на изводите
на вещото лице, изготвило САТЕ, че злополуката е била предовратима при падане
под 1 метър, каквато процесното не е.
Доводът в писмено становище в настоящото
производство, че причинената травма отчупване на част от петната кост без други
външни или вътрешни наранявания е възможна само при падане от по-ниска височина
и удар на петата директно върху твърдата повърхност, освен че е преклудиран, е
и неоснователен. При установената височина на ремаркето – 3. 80 м и
констатациите на вещото лице, че капакът, върху който е стъпил ищецът, е на
по-високо ниво от самото ремарке, защитната теза на работодателя за падане от
височина под 1 м не може да бъде споделена.
При определяне на конкретния принос на
ищеца, СРС е изложил съображения, че причината за предприетия начин на стъпване
е голямата височина, на която е била заседнала щората, като е съобразил и
обстоятелството, че това е нетипична за упражняваната дейност опирация, както и
факта, че настъпването на злополуката не би било налице при изправност на
щората. С оглед изложеното, доводите в жалбата за определяне по-голям процент
съпричиняване са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието ,,справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4 от 23.12.1968г./ Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са извършени,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване състоянието на
здравето, осакатявания, загрозявания и пр. Неимуществените вреди включват
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален
дискомфорт за определен период от време.
Въззивният съд намира, че определеният от
първоинстанционния съд общ размер на обезщетение в размер на сумата от 15 00
лв. отговаря в пълна степен на
изискването на чл. 52 ЗЗД за репариране на вредите по справедливост. При
определяне размера на обезщетението въззивният съд намира, че са взети предвид всички
релевантни обстоятелства, установени от събраните писмени и гласни доказателства: характера и тежестта на полученото от ищеца
травматично увреждане, описано по-горе – счупване на дясна петна кост, причинило трайно затруднение на
движението на долен десен крайник, представляващо средна телесна повреда, вида на проведеното лечение, наложило се с оглед естеството на увреждането
– две оперативни интервенции, периода
на възстановяване на ищеца, съпроводен с болки
и страдания, най-интензивни непосредствено след травмата и в първите 40
дни, в които се е придвижвал с патерици, с период на временна
неработоспособност месеца от около 2.5 – 3 месеца, през които е имал нужда от
помощ в бита; възрастта на ищеца към
датата на инцидента – 58г., както и емоционалния стрес от невъзможността да
присъства нормално на абитуриентски бал на дъщеря си и да е в помощ на другата
си дъщеря – студентка, както и доказаното негово депресивно състояние след
това. Изцяло неоснователно е оплакването в жалбата относно липсата на доказано
депресивно състояние от показанията на дъщерята и съпругата на ищеца. Следва да
се отбележи, че само претърпените от травмата физически болки обуславят извод
за определения размер на обезщетение, но отделно по делото е доказан и претърпеният емоционален
и психологически дискомфорт от ищеца. С оглед изложеното, определеният
размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 15
000 лв. е правилен и законосъобразен.
Доводите в жалбата за неправилност на
решението досежно приспадане на обезщетението за обществено осигуряване са
ирелевантни, тъй като касаят
обезщетението за имуществени вреди, а искът за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между размера на брутното трудово
възнаграждение, което ищецът би получил и полученото от него обезщетение за
временна неработоспобоност , е отхвърлен с влязлата в сила част на решението.
Предвид съвпадението изводите на двете
инстанции, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По разноските:
На въззиваемата страна, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски в
размер на сумата 1 250 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, при липса на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.06.2019г. по гр.д. № 61854/2018г. по описа на СРС, 65 с-в, в обжалваната
част за уважаване на иска по чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 12 000 лв.
ОСЪЖДА „А.Т.Б.“
ЕАД - в ликвидация, ЕИК ********* да заплати на Н.Г.П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 250 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението
в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщенията до страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.