№ 178
гр. Стара Загора, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901221 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В исковата молба е посочено, че СТ. ЯНК. Н. е дъщеря на загиналия в
резултат на ПТП Я.С.Я., на 70 години.
Изложени са обстоятелства, че на 09.10.2020 г. около 05:56 часа на път
1-7 км.316 водачът О.Б. /OCTAVIAN BEJIAN/, управляващ влекач „Волво
ФН“ с рег. *** с прикачено към него полуремарке с рег. № ***, нарушил
правилата за движение по пътищата и станал причина за реализирането на
ПТП с автомобил „Ивеко 50ц14в“ с рег. № ***, управляван от В.А.М.. Сочи
се, че вследствие на катастрофата е загинал возещият се в автомобил „Ивеко
50ц14в“ с рег. № *** пътник Я.С.Я..
Посочено е, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е
образувано ДП 381/ 2020 г. по описа на РУ - Е., пр.пр. 1433/2020 г. по описа
на ОП - Я.. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от
водача на товарната композиция нарушения на правилата за движение по
пътищата. Сочи се, че в конкретната ситуация за него са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. Заявено е, че в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на О.Б. /OCTAVIAN BEJIAN/ и
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Я.С.Я..
Изложено е, че процесното ПТП е настъпило на територията на Р.
България, причинено е от МПС с чуждестранна регистрация, което е
застраховано в чуждестранно застрахователно дружество и в резултат на
същото е загинал български гражданин. Посочено е, че влекач „Волво ФН“ с
pen *** с прикачено към него полуремарке с pen № *** имат валидна
застраховка “Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП със
1
з.п. UA/015/15436272, валидна до 18.03.2021 г., сключена с К., по силата на
която се покриват щети, настъпили на територията на Р. България. Счита, че
на осн. чл. 511 и сл. от КЗ следва да се ангажира отговорността на Н. като
представително национално бюро. Сочи, че отговорността на бюрото е
уредена и в чл. 3 от Вътрешните правила на съвета на бюрата, както и че по
силата на застрахователния договор, застрахователят, респ. Н., покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2020 г.
Заявено е, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред Н. и ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, които са номиниран кореспондент на К. за обработка на щети,
настъпили на територията на Р. България. С писмо с обр. р. от 05.03.2021 г.
към бюрото и с писмо с обр. р. от 17.03.2021 г. към ЗАД „Б.В.“ същите са
уведомени за настъпилото събитие, като ищцата е представила всички
документи, с които разполага. Твърди се, че към настоящия момент няма
изплатено обезщетение към ищцата нито от Н., нито от кореспондента ЗАД
„Б.В.“, поради което за пострадалата е налице правен интерес да предяви
претенцията си за плащане пред съда.
Сочи се, че в резултат на инцидента е загинал Я.С.Я., на 70 години.
Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели
до смъртта му. Загиналият въпреки напредналата си възраст е бил
изключително деен мъж, с активен начин на живот и в много добро
здравословно състояние. Бил е грижовен и обичан баща и трудолюбив човек,
който се е грижил всеотдайно за своето семейство.
Посочва, че СТ. ЯНК. Н. е дъщеря на загиналия Я.С.Я.. Наведени са
твърдения, че ищцата изключително тежко преживява смъртта на своя баща.
Тя е била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката по между им е била
изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност,
като винаги са си помагали и подкрепяли. Я. е бил опора на семейството си и,
както ищцата е разчитала на него и се е радвала на неговите грижи и морална
подкрепа, така и той е разчитал на нейната обич и подкрепа. Изложено е, че
С.Н. е израснала със всеотдайните грижи на своя баща, неговите съвети и
напътствия. Възприемала го е като пример за подражание, някой на когото се
възхищава и иска да прилича. Я. Я. от своя страна е влагал много старание и
любов в отглеждането на С., осигурявал й е всичко от което се нуждае, не я е
лишавал от нищо. Твърди се, че дори и след като ищцата пораства и тръгва по
своя собствен житейски път, нейната връзка и контакт с баща й не отслабват,
а тъкмо обратното - засилват се. Посочено е, че тя редовно посещава и се чува
с баща си, помага му финансово и морално. В резултат на трагичния инцидент
обаче ищцата губи моралната и физическата подкрепа на баща си, тази, която
винаги е имала и на която е разчитала. Отбелязва се, че децата, независимо от
възрастта си, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на своите
2
родители. Твърди се, че С. и Я. са поддържали постоянен контакт по между
си, били са много близки. Внезапната смърт на бащата - неочаквана и
насилствена, е причинила на ищцата неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължават и към момента и ще продължават за в бъдеще,
тъй като загубата на най - близкия до нея човек е непрежалима.
Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и
здравословно състояние на ищцата, тъй като смъртта на бащата, независимо
от възрастта на неговото дете, винаги е изключително тежко обстоятелство за
него. Сочи се, че моралните страдания на ищцата, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа смърт на Я. Я. ще я съпътстват през остатъка от
живота й. Наведени са твърдения, че независимо от изминалото време
болката от загубата не утихва, в резултат на което ищцата продължава да
страда и скърби.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Я.С.Я. е
особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищцата.
Мъката й е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
Заявено е, че във връзка с настъпилата смърт на Я.С.Я., ищцата търпи и
имуществени вреди в размер на 1614 лв., изразяващи се в разходи за неговото
погребение, а именно: ковчег, кръст с надпис, хладилна камера, транспорт,
венец, раздавки и траурни стоки.
Сочи се, че причинените неудобства, болки и страдания на ищцата
следва да бъдат компенсирани. Заявява, че безспорно неимуществените вреди
имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Отбелязано е, че
паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то
би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен
би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената
смърт. Сочи се, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение
на водача О.Б. /OCTAVIAN BEJIAN/. Посочено е, че за влекач „Волво ФН“ с
pen *** с прикачено към него полуремарке с pen № *** има валидно
сключена ЗГО с чуждестранна застрахователна компания, поради което са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на Н. - гр. С..
Аргументира се, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск
срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищцата е налице правен интерес
да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените й имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че
предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с
оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а
от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по
ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
3
Моли, да се осъди ответника Н., гр. С. да заплати на СТ. ЯНК. Н. сумата
от 26 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие причинената
смърт на баща й Я.С.Я., както и обезщетение за причинените й в тази връзка
имуществени вреди в размер на 1614 лв.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като моли да се счита настоящата
молба за списък на разноски.
В съдебно заседание от 19.05.2022 г. съдът е допуснал увеличение на
предявения иск от 26 000 лв. заявен като частичен от 200 000 лв., който
да се счита предявен за сумата от 150 000 лв. - частичен от 200 000 лв.,
ведно със законната лихва от 16.10.2020г. и представляваща причинени
неимуществени вреди на ищцата - болки и страдания, вследствие от
смъртта на баща й от процесното ПТП.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът взема становище да се остави исковата молба без движение,
поради пълна липса на изложени факти и обстоятелства във връзка с ПТП.
Твърди, че в исковата молба не е посочено в какво действие/бездействие се
изразява противоправното поведение на водача О.Б., управляващ влекач
„Волво ФН“ с pen № *** с прикачено към него полуремарке с pen № ***, кои
правила за движение е нарушил и по какъв начин е причинил ПТП, какво е
било поведението на другия участник в ПТП В.М., управлявал автомобил
„Ивеко 50ц14в“ с pen № *** и на загиналия пътник, кое място е заемал
пострадалият в МПС, какъв е типът на МПС „Ивеко 50ц14в“ и по какъв
механизъм е настъпило ПТП и смъртта на Я. Я..
Заявено е, че горното препятства организирането на защитата на
ответника и на процесуалното поведение по настоящото дело, тъй като не
позволява да направи съответни оспорвания, възражения и твърдения, както и
да представи и ангажира относими доказателства и доказателствени искания.
Моли да се укаже на ищцата да заяви по категоричен начин твърденията
си за начина, по който е настъпило ПТП, мястото, което е заемал баща й като
пътник в МПС и за противоправните действия на водача О.Б., в съответствие
с изискването на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Моли, да се спре производството по настоящото дело на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на
образуваното по повод пътнотранспортното произшествие н.о.х.д. №
386/2020 г. по описа на Окръжен съд - Я., което към настоящия момент е
висящо пред Апелативен съд - Б. под № 160/2021 г. по описа на АС - Б., което
ще установи противоправността на деянието, извършителя/ите и вината за
реализирането му, предвид факта, че от посоченото ПТП се твърди да са
настъпили вредите, предмет на производство по настоящото дело.
Изложени са аргументи, че искането за спиране на настоящото
производство е обусловено от твърдението в исковата молба, че вредите,
4
предмет на настоящото дело, са настъпили в резултат от ПТП на 09.10.2020 г.
и от противоправното поведение на водача О.Б., управлявал влекач „Волво
ФН“ с pen № *** с прикачено към него полуремарке с pen № ***, което е
предмет на образуваното наказателно дело от общ характер.
Изложено е, че фактическият състав на престъплението, за което е
образувано наказателното производство, включва фактическия състав на
деликта, поради което резултатите от наказателното производство във всички
случаи следва да бъдат съобразени от гражданския съд. Посочено е от
ответника, че това е въпрос не само на приложението на чл. 300 от ГПК, но и
въпрос, който е от значение за единството и без противоречивостта на
актовете в системата на правоохранителната дейност като цяло.
Счита, че не са налице основни елементи от фактическият състав на
деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, която да бъде реализирана спрямо
ответника.
Намира, че завеждането на гражданския иск преди този момент
препятства доброволното уреждане на спора поради недостатъчната яснота на
фактите и предвид факта, че ответникът не е страна в наказателното
производство и няма достъп до установените по досъдебното производство и
наказателното дело факти. В тази връзка се сочи, че Н. е изискало с писмо
изх. № 1-2289/16.12.2020 г. от РУП - гр. Е. информация относно етапа на
образуваното досъдебно производство, като с писмо изх. № 1433/06.01.2021 г.
Окръжна прокуратура - Я. е уведомила Н. за приключване на досъдебното
производство с обвинителен акт, внасянето му в съда и образуване на н.о.х.д.
№ 386/2020 г. по описа на ОС- Я., а с писмо pen № 261000-6866/31.12.2020 г.
РУП- Е. уведомява, че поради внасяне на досъдебното производство в ОС-Я.,
няма възможност за предоставяне на копия от документи по преписката.
Счита, че са налице предпоставките на чл.229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй
като в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора и моли производството по настоящото дело да
бъде спряно до приключване на н.о.х.д. № 386/2020 г. по описа на ОС-Я. с
влязъл в сила съдебен акт, който ще установява извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Ответникът счита, че предявените искове са допустими, но
неоснователни.
Оспорва изцяло предявените искове за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди като неоснователни.
Заявено е, че за посоченото събитие ответникът Н. е образувал щета №
BG-20-UA-00481, като е уведомило С.Н. чрез процесуалния й представител,
че трябва да отправи претенция към „Б.В.И.Г.“, като номиниран за България
кореспондент за обработка на щети на украинския застраховател.
Кореспондентът е изискал от ищцата представяне на влязъл в сила акт на
наказателния съд, какъвто не е представен и до момента по щетата и с
исковата молба. Твърди се, че включително понастоящем не е установена
вината на сочения от ищеца причинител на ПТП, не е изяснен механизма на
ПТП, причините за настъпване на същото и други обстоятелства, от значение
5
за правилното решаване на съдебния спор.
Предвид факта, че с исковата молба е представен единствено
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който не установява
соченият от ищцата за причинител на ПТП О.Б. да е виновен за настъпването
му, ответникът заявява, че оспорва изцяло отговорността му за
пътнотранспортното произшествие, както и за настъпване на вредоносния
резултат - смъртта на бащата на ищцата. С настоящото твърди, че водачът на
автомобил „Ивеко 50ц14в“ е peг. № *** е виновен за настъпване на ПТП,
поради нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движил с
превишена и/или несъобразена скорост с конкретните условия на видимост и
с други обстоятелства, които е следвало да съобрази при превоз на пътници,
за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В случай, че по делото бъде установено, че вина за настъпването на
ПТП и вредите има водачът на товарното МПС О.Б., при условия на
евентуалност ответникът оспорва изключителната му отговорност и прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че
пострадалият Я. Я. е пътувал без поставен предпазен колан в нарушение на
правилата за движение по пътищата.
Моли за възможност след постъпване по делото на допълнителни данни
относно ПТП или влязъл в законна сила съдебен акт да измени, допълни или
оттегли направените твърдения, възражения и оспорвания.
Оспорва изцяло механизма на ПТП, доколкото такъв е заявен с исковата
молба.
Оспорва претендираните неимуществени вреди по вид и обем и
твърдяната близост между ищцата и пострадалия.
Оспорва предявения иск по размер.
Намира, че претендираният размер на обезщетение е завишен спрямо
вида и обема на вредите и не е съобразен с принципа на справедливост.
Оспорва претенцията за законна лихва, поради неоснователност на
главния иск, както и оспорва, дължимост на лихва от дата 16.10.2020 г. Сочи,
че в конкретния случай ответникът Н. е уведомил ищцата, че извънсъдебната
претенция ще бъде разгледана от кореспондент и ищцата е завела такава пред
„Б.В.И.Г.“. Заявено е, че предвид изложеното и в случай, че главният иск е
основателен, Н. би дължало законна лихва върху обезщетението от датата на
исковата молба.
Претендира за направените в настоящото производство разноски в
цялост, съгласно чл. 78 от ГПК, включително за адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпила допълнителна искова молба (молба), с която
ищцата взема становище по възраженията на ответника.
Счита за неправилни и неоснователни твърденията на ответника за
непосочване на факти и обстоятелства във връзка с ПТП, в какво се състояло
противоправното поведение на водача на МПС, кои правни норми е нарушил
и т.н. Заявява, че конкретния механизъм на ПТП не засяга редовността на
ИМ, тъй като обстоятелствата, свързани с реализирането на ПТП се
6
установяват в хода на процеса. Посочва, че в тази насока е съдебната
практика, напр. определение № 260040/13.10.20 г. по ч.т,д.№ 589/20 г. по
описа на Апелативен съд - гр. П.. Отбелязва, че в ИМ са посочени следните
фактически твърдения - мястото на ПТП; датата на което е станало същото; че
ПТП представлява автомобилна катастрофа; името на виновния за същата
водач; вида, марката и модела на автомобилите, регистрационните номера.
Освен това, не счита, че ищцата следва да бъде задължавана да пояснява
обстоятелства от станалото ПТП, за които се изискват специални знания и
следва да бъдат събрани допълнително доказателства, с които страните не
разполагат. По отношение възражението, че не е посочено кои правила е
нарушил водачът на т.а., е посочено, че следва да се има предвид, че това
представлява даване на правна квалификация и същото не е задължение на
страните, а освен това конкретните нарушения ще се установят в хода на
делото с изясняване на механизма, за което са ангажирани доказателства и
назначаване на съдебна експертиза. Сочи се, че по делото са представени
всички доказателства, с които разполага ищцата, а за останалите - е поискано
издаване на СУ.
Заявено е, че в случая са посочени обстоятелствата, на които ищцата
основава исковете и са приложени доказателства в тази връзка, поради което
ИМ не е нередовна. Сочи се, че индиция за това е и процесуалното поведение
на съда, който е намерил ИМ за редовна и е изпратил препис от същата на
ответника.
Счита, че не са налице основания за спиране на производството, поради
следните съображения:
Посочва, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното, както и че в конкретния случай е
установен увреждащия автомобил и вината на водача му.
Счита, че независимо от наказателното производство, съдът по
гражданското дело е длъжен да го разгледа и в рамките на въведените спорни
въпроси като без значение е факта дали има влязла в сила присъда или ДП е
прекратено, тъй като понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в
гражданското право.
Изложено е, че присъдата или решението се отнася до осъждане или
оправдаване само за конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК,
но те могат да са различни от установените в гражданското производство
нарушения на правилата за движение, а за последните нарушения присъдата
няма действие. В тази връзка, следва да се има предвид Решение №
25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.. II -ро т.о. на ВКС, постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
Намира, че няма пречка по делото да се приложат всички необходими
доказателства за изясняване механизма на ПТП, както и да се допуснат при
необходимост свидетелски показания, експертиза и т.н.
Отбелязано е, че деянието, което подлежи на доказване в исковия
процес, както и противоправността му съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не
във всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, а вината при
7
деликтната отговорност се предполага. Посочва се, че в този смисъл,
независимо от задължителната сила на присъдата, гражданската отговорност
на деликвента би могла да бъде ангажирана и при оправдаването му или при
признаването му за виновен, но за извършване на друго престъпление.
Изложени са доводи, че отговорността на застрахователя по прекия иск
на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската отговорност
на застрахования, но с оглед на целите и предназначение на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” в разпоредбата на чл. 496, ал.3, т.1 КЗ
изрично е предвидено задължение на застрахователя да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение. Заявява се, че посоченото
задължение не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила
присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а
единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на
закона документи. Сочи се, че предвид на уредбата на задълженията на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
фактите, обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на
наказателния съд срещу деликвента не във всички случаи ще има значение за
решаване на гражданското дело по иск на увредения срещу застрахователя.
И не на последно място се посочва, че в интерес на ищцата е
компенсиране на вредите във възможно по-кратки срокове и при спиране на
делата следва също да се съобразява и принципа за гледане делата в разумни
срокове, задължителен съгласно ЕКПЧ.
С оглед обстоятелството, че Н. не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица по застр. договор „Зелена карта“ за увреждащия
влекач „Волво ФН“, с peг. № ***, моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК,
да се обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответника като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Счита, че неоснователно се оспорва от него вината за настъпването на
ПТП и противоправността на извършеното деяние от водача на увреждащия
влекач „Волво ФН“. Във връзка с твърдението на Н., че нямало влязла в сила
присъда и така не можело да се установи по надлежния ред отговорността за
реализираното ПТП, ищцата посочва, че в гражданското право, за да се
приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е
установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Заявява, че
напротив, тази презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и
бърза защита на пострадалите. Намира, че дори наказателното производство
да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското
производство може да не се обори установената презумпция за вина. Посочва,
че присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във
връзка с чл.343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата
за движение, установени от гражданския съд. В тази вр., според ищцата,
следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г, II
ТО на ВКС.
8
Сочи, че за установяване на противоправното поведение на водача на
влекача, с исковата молба са представени доказателства и са поискани
издаването на СУ.
Изложено е, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, макар да представлява официален свидетелстващ
документ и да се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП,
кои са участниците в него, има ли пострадали липа и вреди, какви документи
са представени от участниците в произшествието, същият не се ползва с
материална доказателствена сила в частта, в която се описват
обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, а подлежат на
доказване в настоящото производство. С оглед на което, ищцата счита, че
твърдението, че вина за ПТП има починалия Я. Я.в, е неоснователно и
неподкрепено с доказателства и подлежи на доказване от Н..
По отношение на механизма на ПТП, посочва, че той не е част от
фактическият състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на
доказване в настоящето производство. Предвид и факта, че вината се
предполага до доказване на противното, арг. от чл.45 от ЗЗД, счита, че не е в
тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
За неоснователно намира твърдението за вина и на другия участник в
ПТП и ирелевантно, тъй като предмет на доказване в настоящото
производството е размерът на търпените от пострадалата болки и страдания,
вследствие на причинените й телесни увреждания при процесното ПТП.
Отбелязва, че защото дори и да се установи вина и на др. участник, то следва
да се има предвид, че при съпричиняване на увреждането от няколко
деликвента, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице
за пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него деликвент. В
този смисъл посочва съдебна практика - решение №121/18.09.2014 г., по т.д.№
2859/2013 г. на I ТО на ВКС; решение № 37/01.09.2015 г. по д.№ 1070/2014 г.
на ВКС, II ТО.
Намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия. Счита, че при наличие на
такова твърдение по делото от страна на Н., същото следва да бъде доказано
от него именно в настоящото производство. Заявява, че от представените
писмени доказателства няма данни, от които да се направи обоснован извод,
че пострадалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно -
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.
Счита, че в отговора на исковата молба напълно неоснователно се
оспорват претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
морални болки и страдания от загубата на своя баща следствие ПТП от
09.10.2020 г. Сочи се, че за доказване на причинените неимуществени вреди
на ищцата, с исковата молба са направени съответните доказателствени
искания - поискано е събирането на гласни доказателства - свидетелски
9
показания.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва и претендирания размер на
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Твърди, че искът е съобразен от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищцата
следствие смъртта на своя баща, а от друга страна - с броя на пострадалите
лица, лимита на отговорност на ответника и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Намира, че ответната страна неоснователно възразява относно
дължимостта на претендираните лихви за забава.
В условията на евентуалност заявява, че претендира законната лихва за
забава върху всяка една от сумите от датата, на която изтича срока за
произнасяне на Н. по заведената при него претенция - 17.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумите.
По делото е постъпил допълнителен отговор, в който е заявено от
ответника, че поддържа изцяло възражението относно нередовността на
исковата молба и моли да бъде оставена без движение до отстраняване на
нередовностите, изразяващи се в липсата на изложение на обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП в съответствие с разпоредбата на чл. 127, т. 4 от
ГПК. Заявява, че отсъствието на конкретни твърдения относно начина, по
който е настъпило ПТП, мястото, което е заемал баща й като пътник в МПС и
действията на водача на товарния автомобил, които ищцата счита за
противоправни и вследствие на които твърди, че е настъпила смъртта на
баща, е в противоречие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Счита, че възражението на ищцата, че не разполага със специални
знания е неотносимо към задължението й да наведе фактите, на които
основава исковата си претенция, а в случай, че твърди, че фактическата
обстановка е неясна, то неоснователна е и исковата й претенция. Намира, че
следва да се прави разграничение между изложението на обстоятелства и
процеса по доказването на наведените твърдения. Заявява, че при липса на
твърдения е невъзможно да се очертае предмета на спора и рамката на
предмета на доказване и за ответника остава неясно какви точно факти ще
установява ищцата с исканите доказателства и го препятства при
организиране на процесуалната му защита.
Счита, че неоснователно се оспорва и възражението на ответника за
непосочване в исковата молба на конкретни нарушения на правилата за
движение. Заявява, че възражението на ответника е отговор на бланкетно
въведеното с исковата молба твърдение за нарушение на правилата за
движение от страна на водача на товарната композиция, без да се сочи в какво
точно се изразява това действие или бездействие, като последното не изисква
даване на правна квалификация, а просто излагане на факти.
Твърди се, че горното сериозно препятства ответната страна да
организира защитата си и то по адекватен начин, като предприеме съответни
оспорвания, възражения и направи относими доказателствени искания.
10
Заявява, че категорично поддържа възражението за нередовност на
исковата молба.
Поддържа изцяло искането за спиране на производство по настоящото
дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в
законна сила съдебен акт на образуваното по повод пътнотранспортното
произшествие н.о.х.д. № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд - Я., което към
настоящия момент е висящо пред Апелативен съд - Б. под в.н.о.х.д. №
160/2021 г. по описа на АС - Б., което ще установи противоправността на
деянието, извършителя/ите и вината за реализирането му, предвид факта, че
от посоченото ПТП се твърди да са настъпили вредите, предмет на
производство по настоящото дело.
С оглед висящият наказателен процес, решението по който ще има
значение за правилното решаване на настоящия спор и предвид
задължителната сила на присъдата за съда, който разглежда гражданските
последици от деянието, ответникът счита, че искането за спиране на
производството по настоящото дело е основателно, тъй като са налице
предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Заявява, че твърдението в допълнителната искова молба, че деянието,
което подлежи на доказване в исковия процес и противоправността му не във
всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, е в пълно
противоречие с твърденията, в исковата молба за противоправно поведение
на водача на товарния автомобил, довело до смъртта на бащата на ищеца при
пътнотранспортно произшествие. Сочи се, че причиняването на смърт при
ПТП е въздигнато от законодателя в престъпление, а в исковата молба
липсват други твърдения, от които да се заключи за друго противоправно
поведение на водача на товарния автомобил, което не съставлява
престъпление, с оглед на което аргументите срещу искането за спиране на
делото са изцяло неоснователни.
Счита, направените оспорвания на възраженията на ответника за
абсолютно бланкетни, а по своята същност неоснователни.
Поддържа всички оспорвания, възражения и твърдения, направени с
отговора на исковата молба, включително, но не само следните:
Направеното оспорване с отговора на исковата молба на вината на
водача на влекач „Волво ФН“ е напълно основателно и го поддържа, предвид
съдържанието на представения с исковата молба Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, в който водачът на товарния автомобил О.Б. е
посочен единствено като участник в ПТП. Отбелязва, че в Протокола е
посочено, че е образувано досъдебно производство и предвид факта, че към
настоящия момент не е известен изходът от образуваното наказателно дело от
общ характер, напълно неизяснен е механизмът на ПТП и причините за
настъпването му, счита, че е изцяло неоснователно да се твърди, че водачът
на товарния автомобил е виновен за произшествието и смъртта на бащата на
ищцата, особено при липсата на конкретни твърдения за начина, по който е
причинил вредоносния резултат. Поддържа твърдението, че водача на
МПС„Ивеко 50ц14в“ с pen № *** е отговорен за настъпване на
11
произшествието, както и твърди, че МПС, в което е пътувал бащата на
ищцата, е било технически неизправно към датата на ПТП и произшествието
е настъпило и поради техническа неизправност на МПС.
Поддържа оспорването на изключителната отговорност на водача на
товарния автомобил, както и възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
Поддържа оспорването и на заявения механизъм на ПТП, доколкото
такъв е заявен с исковата молба, претендираните неимуществени вреди по вид
и обем, твърдяната близост между ищцата и пострадалия и размера на
исковата претенция.
Във връзка с оспорването отговорността на водача на товарната
композиция, оспорва основанието и размера на претенцията за имуществени
вреди, претърпени от ищцата.
Поддържа оспорването на претенцията за законна лихва, поради
неоснователност на главния иск, а в случай, че исковата претенция бъде
уважена като основателна, ответникът би дължал лихва от датата, на която
изтича тримесечния срок за разглеждане на извънсъдебната претенция.
Поддържа искането за присъждане на разноски, извършени от ответника
в настоящото производство, включително за адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 09.10.2020 г. около 05:56 часа на път 1-7
км.316 е настъпило ПТП между Волво ФН с рег. № *** с прикачено към него
полуремарке с рег. № ***, управляван от водача О.Б. /OCTAVIAN BEJIAN/ и
автомобил „Ивеко 50ц14в“ с рег. № ***, управляван от В.А.М., при което е
загинал возещият се в автомобил „Ивеко 50ц14в“ с рег. № *** пътник Я.С.Я..
Не се спори, че за влекач „Волво ФН“ с peг. № *** с прикачено към него
полуремарке с peг. № *** има валидна застраховка “Гражданска отговорност”
- Зелена карта към датата на ПТП със з.п. UA/015/15436272, валидна до
18.03.2021 г., сключена с К., по силата на която се покриват щети, настъпили
на територията на Р. България.
С писмо изх. № 0483/10.03.2021 г. Н. е уведомило СТ. ЯНК. Н., чрез
адв. Б., че във връзка с претенцията й за неимуществени и имуществени вреди
на основание чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да отправи претенцията си към
ЗАД „Б.В.И.Г.“, като номиниран кореспондент за обработка на щети,
настъпили на територията на България, на К..
С писмо изх. № 1928/01.04.2021 г. ЗАД „Б.В.И.Г.“ е уведомило адв. Б.,
че във връзка с получената молба с вх. № 971/18.03.2021 е заведена
ликвидационна преписка № 54384001- 0245/20 относно претенциите на г-жа
П.С.К. и г-жа СТ. ЯНК. Н., които са разгледани от Застрахователна Експертна
Комисия, която е решила, че с оглед последваща обработка на щетата и
произнасяне по получените претенции, следва да предоставят влязъл в сила
акт на наказателен съд.
12
По делото не са представени доказателства, към настоящия момент да е
изплатено обезщетение към ищцата нито от Н., нито от кореспондента ЗАД
„Б.В.И.Г.“.
По делото е представена присъда № 260000/19.01.2021 г. постановена
по НОХД № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд – Я., с която подсъдимият
О.Б. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 09.10.2020 г. около 05:35 ч., на път
1-7, км. 315-816 м., между гр. Е. и ГКПП-Л., обл. Я., при управление на т.а.
марка „Волво“ с peг. № ***, с прикачено към него полуремарке марка
„Шмитц“ с peг. № СЕ 4689 XT, с посока на движение и в платното за
движение от гр. Е. към ГКПП, нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в разпоредбите на чл. 94, ал. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
паркирал управлявания от него пътен състав на пътното платно, в дясната
лента за движение, вследствие на което предизвикал ПТП с движещото се по
това време, по същия път, в същата посока и в същата лента за движение
МПС автобус марка „Ивеко 50 Ц 14 В“ с per. № ***, управляван от В.М., и
причинил смъртта на Я. Я., както и смъртта на още няколко лица и телесни
повреди на повече от едно лице, престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл.
343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 4 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал, 1 от НК.
С решение № 74/25.11.2021 г. постановено по ВНОХД № 160/2021 г. по
описа на Апелативен съд – Б., съдът е изменил присъда № 260000/19.01.2021
г. постановена по НОХД № 386/2020 г. по описа на Окръжен съд – Я., като е
преквалифицирал деянието, признал е подсъдимият О.Б. за невинен и го е
оправдал за нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, намалил е наказанието
и е потвърдил присъдата в останалата част.
С решение № 58/11.04.2022 г. постановено по н. д. № 117/2022 г. на
ВКС, III н. о. съдът е оставил в сила решение № 74/25.11.2021 г. постановено
по ВНОХД № 160/2021 г. по описа на Апелативен съд – Б..
От заключението на комплексната автотехническа и медицинска
експертиза се установява следното:
Пътното платно е с обща широчина 7.40 м.. разделено на две ленти за
движение по 3.70 м. В ляво и дясно от пътното платно има банкети с
широчина по 1.60 м. на едно ниво с пътното платно.
Пътното платно е с овлажнена настилка.
В зоната на ПТП липсва вертикална маркировка /няма действащи пътни
знаци/.
Преди настъпване на ПТП автобус "Ивеко" с peг. № *** се е движил по
ПП 1-7 в посока от гр. Е. към с. Л. като левите му габарити преди сблъсъка са
били на около 0.45 метра вдясно от левия край на лентата му за движение.
Преди настъпване на ПТП товарен автомобил - влекач "Волво" с peг. №
*** с прикачено към него полуремарке. Шмитц" с peг. № *** са били в покой,
в дясна пътна лента в посока от гр. Е. към с. Л. като левият габарит на
ремаркето е бил на около 0.70 м на дясно от разделителната линия на пътното
платно.
Мястото на удара/сблъсъка по дължина на пътното платно се намира в
13
дясната пътна лента, на около 42.00 - 42.50 м. след приетата мерна линия в
посока към с. Л..
Мястото на удара/сблъсъка по широчина на пътното платно се намира в
дясната пътна лента, на около 0.45 - 2.30 м. в дясно от средата на пътното
платно /разделителната линия на пътя/ в посока към десния край на пътното
платно.
Приложена е Мащабна скица на ПТП настъпило на 09.10.2020 г.
Товарен автомобил - влекач "Волво" с peг. № *** притежава следните
технически характеристики: Марка Волво /Volvo/, Модел ФХ /FH/,
Тип - Седлови влекач, Тегло - 8 140 кг., Вид гориво - Дизел, Обем - 12 777
см3, Брой оси – 2, Година на производство - 2010 г.
Прикачено полуремарке „Шмитц" с peг. № *** притежава следните
технически характеристики: Марка Шмитц /Schmitz/, Модел - С01 /S01/, Тип
- Бордово полуремарке, Тегло - 7 200 кг., Технически допустима максимална
маса - 39 000 кг., Брой оси - 3, Година на производство - 2006 г.
Пътнически автобус "Ивеко" с peг. № *** притежава следните
технически характеристики: Марка Ивеко /Iveco/, Модел - 50 Ц 14 В /50 С 14
V/, Тегло - 2 940 кг., Вид гориво - Дизел, Обем - 2998 cm 3, Брой места за
сядане + мястото на водача - 21 + 1, Технически допустима максимална маса -
5 200 кг., Брой оси - 2, Година на производство - 05.10.2006 г.
Механизмът на настъпилото ПТП ще се определи на база протокола от
извършения на 09.10.2020г. оглед, приложеният снимков материал,
извършения анализ и направените изчисления при отговора на поставените
по-горе и по-долу въпроси.
ПТП е настъпило на 09.10.2020 г. около 05.35 ч. на главен път 1-7, в
близост до с. Л., обл. Я., през тъмната част от денонощието, при мокра,
запазена асфалтова настилка, с налична хоризонтална маркировка. Пътният
участък е прав, с надлъжен наклон на изкачване под ъгъл 2.18°. В зоната на
ПТП платното за движение е с широчина 7.40 метра, разделено на две
еднакви ленти за движение от пътна маркировка M3 /единична прекъсната
линия/. От двете страни пътното платно е ограничено от затревени
проходими банкети, на едно ниво с пътя, с широчина от по 1.60 метра.
Пътното платно е с овлажнена настилка.
В зоната на ПТП липсва вертикална маркировка /няма действащи пътни
знаци/.
ПТП е настъпило между прикачено полуремарке, марка "Шмитц" с peг.
№ *** - украинска регистрация към товарен автомобил - влекач "Волво" с peг.
№ *** - украинска регистрация с водач О.Б. и пътнически автобус " Ивеко" с
peг. № *** с водач В.М..
По ПП 1-7, в посока от гр. Е. към с. Л. се е движил пътнически автобус
"Ивеко", модел 50 Ц 14 В с peг. № ***, управляван от В.М.. Преди настъпване
на ПТП, автобус "Ивеко" с peг. № *** се е движил по ПП 1-7, в посока от гр.
Е. към с. Л., като левите му габарити преди сблъсъка са били на около 0.45
метра вдясно от левия край на лентата му за движение /дясната пътна лента
14
на пътното платно/.
Скоростта на движение на автобус "Ивеко" 50ц 14в с per. № *** преди
настъпване на сблъсъка е Va = 98.89 км/ч.
Преди настъпване на ПТП товарен автомобил - влекач "Волво" с peг. №
*** с прикачено към него полуремарке, Шмитц" с peг. № *** са били в покой,
в дясна пътна лента в посока от гр. Е. към с. Л., като левият габарит на
ремаркето е бил на около 0.70 м. на дясно от разделителната линия на пътното
платно.
В тази позиция, влекачът е бил разположен успоредно на оста на пътя, а
полуремаркето - разположено леко косо надясно спрямо оста на пътя. Задните
състави на полуремаркето са били на около 42.00 - 42.50 метра след
определената при огледа на местопроизшествието мерна линия.
При движението си, около километър 315, водачът на автобуса е
възприел като опасност за настъпване на ПТП товарна композиция и е
реагирал за аварийно спиране, което е видно от спирачните следи. В предвид
скоростта на автобуса и отстоянието между двете превозни средства е
настъпил удар, при който автобусът се е блъснал в задната част на
полуремаркето от товарната композиция.
Мястото на удара/сблъсъка по дължина на пътното платно се намира в
дясната пътна лента, на около 42.00 - 42.50 м. след приетата мерна линия в
посока към с. Л..
Мястото на удара/сблъсъка по широчина на пътното платно се намира в
дясната пътна лента, на около 0.45 - 2.30 м. в дясно от средата на пътното
платно /разделителната линия на пътя/ в посока към десния край на пътното
платно.
За автобуса ударът е бил челен, по цялата широчина на предната му
част, а за полуремаркето - заден, в задната лява част на около 3/4 от
широчината на полуремаркето, мерено вдясно, от левия му край. Предната
част на автобуса е навлязла частично под задната част на полуремаркето, като
по този начин са се получили значителни деформации на същите.
В резултат на ПТП са причинени материални щети на двете ППС и
телесни наранявания на пътуващите в автобуса, както и смъртта на водача и
на двама от пътниците в автобуса.
Скоростта на движение на автобус "Ивеко" 50ц 14в с peг. № *** преди
настъпване на сблъсъка е 98.89 км/ч.
Скоростта на движение на автобус "Ивеко" 50ц 14в с peг. № *** в
момента на сблъсъка е 61,00 км/ч.
Процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.
Видимостта пред водача на автобуса се обуславя от осветеността на
пътя пред него, от фаровете на автобуса на неосветени обекти – прикаченото
полуремарке.
Към момента на удара автобусът се е движил на къси светлини.
От техническа гледна точка, имайки се в предвид височината на светло-
15
отразителните елементи и движението по надлъжен наклон при изкачване,
при осветеност от 0.5 lux, десният светлинен сноп /пред десния фар/, осветява
участък от около = 90.00 м. и от това разстояние е осветена задната част на
полуремаркето.
Осветеният участък пред автомобила при движение на къси светлини
пред десният светлинен сноп /пред десния фар/, е около = 90.00 м. при
осветеност от 0.5 lux, т.е. задната част/състави на полуремаркето е следвало
да попадат в полезрението на водача на автобус "Ивеко" от това разстояние.
Водачът на пътнически автобус "Ивеко" с peг. № *** прели ла настъпи
ПТП е предприел аварийно спиране.
Към момента на реакция на водача на автобуса за аварийно спиране при
условие, че се е движел с определената скорост, автобус "Ивеко" спрямо
широчината на платно за движение се е намирал в дясната лента на пътя,
вероятно симетрично разположен, на около Lоб - 91.00 м. преди мястото на
ударя
При скоростта на движение на автобус "Ивеко" равна и по-малко от V
апму = 85.14 км./ч, водачът му би имал възможност да спре преди мястото на
удара и да не настъпи ПТП – то на 09.10.2020 г.
Към момента на ПТП автобус "Ивеко" е бил с предпазни колани за
пътниците и водача.
Предпазните обезопасителни колани монтирани на автобуса са
двуточкови и триточкови колани - инерционен тип.
При внезапно спиране, при авария или ПТП предпазните колани
предотвратяват придвижването пътниците и водача по инерция и съответно
възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери.
При сблъсък предпазният колан се разтяга малко, като по този начин
поглъща част от кинетичната енергия на пътника и след това придържа
тялото към седалката.
На базата на данните от извършената аутопсия Я. С. Я.в при
настъпилото ПТП е получил тежки гръдна и коремни травми, несъвместими с
живота. Тези травматични увреждания са от удари с или върху твърди тъпи
предмети и напълно отговарят да са получени при настъпило ПТП от удари в
изпъкналите части и детайли на катастрофирал челно автобус. Водещи за
настъпването на смъртта са били контузията с разкъсване на белите дробове,
контузията на сърцето, разкъсването на слезката и черния дроб, като всички
те са довели до бързи и масивни кръвоизливи в гръдната и коремна кухини.
Вещото лице посочва, че на базата на снимковия материал приложен
към ДП, наличните тежки деформации към купето на автобуса в предната му
част, носенето на предпазен колан не би довело до предотвратяване на
тежките несъвместими с живота травми при Я. Я.в. В конкретния случай при
него е било налице силно притискане в предно-заден размер на гръдния кош,
т.е. задържащата функция на обезопасителния колан към седалката отново
биха довели до такива травми. Налице е притискане на тялото на базата на
наличните счупвания в областта на гръдната клетка, както в предната
16
повърхност, така и в задната.
Механизмът на ПТП е следният:
ПТП – то е настъпило на 09.10.2020 г. около 05.35 ч. на главен път I - 7,
в близост до с. Л., обл. Я., през тъмната част от денонощието, при мокра,
запазена асфалтова настилка, с налична хоризонтална маркировка. Пътният
участък е прав, с надлъжен наклон на изкачване под ъгъл 2.18°.
В зоната на ПТП липсва вертикална маркировка /няма действащи пътни
знаци/.
ПТП е настъпило между прикачено полуремарке, марка "Шмитц" с peг.
№ *** - украинска регистрация към товарен автомобил - влекач "Волво" с peг.
№ *** - украинска регистрация с водач О.Б. и пътнически автобус " Ивеко" с
peг. № *** с водач В.М..
По ПП 1-7, в посока от гр. Е. към с. Л. се е движил пътнически автобус
"Ивеко", модел 50 Ц 14 В с per. ***, управляван от В.М.. Преди настъпване на
ПТП, автобус "Ивеко" с per. № *** се е движил по ПП 1-7, в посока от гр. Е.
към с. Л., като левите му габарити преди сблъсъка са били на около 0.45 метра
вдясно от левия край на лентата му за движение /дясната пътна лента на
пътното платно/.
Скоростта на движение на автобус "Ивеко" 50ц 14в с per. № *** преди
настъпване на сблъсъка е Va = 98.89 км/ч.
Скоростта на движение на автобус "Ивеко" 50ц 14в с per. № *** в
момента на сблъсъка е Vay - 61.00 км/ч.
Осветеният участък пред автомобила при движение на къси светлини
пред десният светлинен сноп /пред десния фар/, е около L0CB “ 90.00 м. при
осветеност от 0.5 lux, т.е. задната част /състави на полуремаркето е следвало
да попадат в полезрението на водача на автобус "Ивеко" от това разстояние.
Преди настъпване на ПТП товарен автомобил - влекач "Волво" с per. №
*** с прикачено към него полуремарке, 1Шштц" с per. № *** са били в покой,
в дясна пътна лента в посока от гр. Е. към с. Л., като левият габарит на
ремаркето е бил на около 0.70 м. на дясно от разделителната линия на пътното
платно.
В тази позиция, влекачът е бил разположен успоредно на оста на пътя, а
полуремаркето - разположено леко косо надясно спрямо оста на пътя. Задните
състави на полуремаркето са били на около 42.00 - 42.50 метра след
определената при огледа на местопроизшествието мерна линия.
При движението си, около километър 315, водачът на автобуса е
възприел като опасност за настъпване на ПТП товарна композиция и е
реагирал за аварийно спиране, което е видно от спирачните следи. В предвид
скоростта на автобуса и отстоянието между двете превозни средства е
настъпил удар, при който автобуса се е блъснал в задната част на
полуремаркето от товарната композиция.
Мястото на удара/сблъсъка по дължина на пътното платно се намира в
дясната пътна лента, на около 42.00 - 42.50 м. след приетата мерна линия в
посока към с. Л..
17
Мястото на удара/сблъсъка по широчина на пътното платно се намира в
дясната пътна лента, на около 0.45 - 2.30 м. в дясно от средата на пътното
платно /разделителната линия на пътя/ в посока към десния край на пътното
платно.
За автобуса ударът е бил челен, по цялата широчина на предната му
част, а за полуремаркето - заден, в задната лява част на около 3/4 от
широчината на полуремаркето, мерено вдясно, от левия му край. Предната
част на автобуса е навлязла частично под задната част на полуремаркето, като
по този начин са се получили значителни деформации на същите.
При скоростта на движение на автобус "Ивеко" равна и по-малко от
Vапму = 85.14 км./ч., водачът му би имал възможност да спре преди мястото
на удара и да не настъпи ПТП на 09.10.2020 г.
В резултат на ПТП са причинени материални щети на двете ППС и
телесни наранявания на пътуващите в автобуса, както и смъртта на водача и
на двама от пътниците в автобуса.
Техническите причини за настъпването на ПТП са:
- водачът на товарен автомобил - влекач "Волво" с peг. № *** с
прикачено към него полуремарке марка "Шмитц" с per. № *** е паркирал на
платното за движение, без съответната сигнализация, като по този начин
полуремаркето се е явявало като препятствие за движението на автобуса:
- водачът на пътнически автобус " Ивеко” с peг. № *** преди ПТП се е
движил със скорост, която не му е позволявала да спре в зоната на видимост
при осветяване напред на къси светлини.
Една от техническите причини за настъпването на ПТП е, че водачът на
товарен автомобил - влекач "Волво" с peг. № *** с прикачено към него
полуремарке, марка "Шмитц" с peг. № *** е паркирал на платното за
движение, без съответната сигнализация, като по този начин полуремаркето,
се е явявало като препятствие за движението на автобуса.
За да не настъпи ПТП е било необходимо водача на товарната
композиция да не я паркира на платното за движение. В спряло положение
водача му е било необходимо да го обозначи със съответната сигнализация, за
да бъде добре видим и различим в условията на нощна видимост за
приближаващите зад него МПС.
При условие, че беше изпълнил по-горе описаните мерки за безопасно
движение нощем, водача на влекача с прикаченото към него полуремарке е
имал техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП.
В материалите по делото няма информация за технически
неизправности по двете ППС преди сблъсъка.
Водачът на пътнически автобус "Ивеко" с peг. № *** преди да настъпи
ПТП е предприел аварийно спиране.
Лявата спирачна следа е с дължина 28.00 м, а дясната спирачна следа е
с дължина 22.60 м.
Във връзка с установяване на причинените неимущствени вреди,
18
по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г.Н.Р. посочва, че познава ищцата от повече от 17-18
години, били приятели. Посочва, че не познава С. като дете, запознал с нея
преди тя да навърши 30 години. Преди това тя живеела в К. и свидетелят не
знае много за този период. Познавал и баща й, знае за инцидента с него,
случил се 2020 г. Баща й се прибирал от екскурзия. През деня С. се обадила
на свидетеля и казала, че е разбрала за трагедията, която се е случила с баща
й. Била меко казано тъжна, била е много разстроена. Всички техни срещи по
поводи са били радостни, а тогава била разстроена, променена, била в паника.
Баща й бил здрав човек, не е знаел да има здравословни проблеми.
Свидетелят се е виждал с починалия много пъти на семейни събирания в гр.
К., на които е присъствал и той - рождени дни, кръщенета. С. живее в К. с
мъжа и детето й. Баща й - живеел в село В., между Карлово и Хисаря.
Пътувал често до С. и винаги минавал през К., за да вижда С.. Майка й в
момента била в чужбина. От както познава С. родителите й са разведени. В
годините назад свидетелят си спомня, че са ходили с баща й на почивки
заедно. Имали близки, нормални отношения. Чували се по телефона и се
виждали често, защото той пътувал често и минавал през тях. Носел им
зимнина и други продукти. Пътят му минавал през К.. С. също е помагала на
баща си. Имал нужда от лекарства и е споделяла, че минават да му оставят.
Купували са му подаръци, дори последно му подарили телевизор. Когато С.
се обадила на свидетеля по телефона да съобщи за смъртта на баща й била
разстроена, плачела. Това продължило дълго време след смъртта,
изясняването как е станало, погребението, което направили. Била тъжна,
разстроена, не била на работа. Миналата година направила паметник на баща
й. По Задушница ходели на мястото, където е погребан. Той бил погребан в
селото, където живеел - В.. По желание на ищцата се събирали всички, за да
почетат паметта му. От инцидента насам като се виждала със свидетеля, С.
била тъжна. С. имала брат, свидетелят не знае къде живее сега брат й.
Последният път като се срещнали с баща й било малко преди инцидента,
винаги атмосферата била радостна и весела. Никога не са имали обтегнати
отношения ищцата и баща й в периода, в който познава С.. Присъствал е на
разговори между нея и баща й на тези събирания. Тя е присъствала на
погребението на баща си.
Свидетелят Ж.Д.Ж. познава ищцата от 24-25 г., откакто е семейна със
съпруга й Станислав. Били приятелски семейства. С. живее в К.. Свидетелят
познава баща й, срещали са се по празници, баща й живеел в С. и при втората
си жена в село до Карловско. Отношенията между С. и баща й били близки,
често се виждали, баща й идвал на гости със съпругата си. Явно са
произвеждали плодове и зеленчуци, защото носели от село продукция. Баща
й бил здрав, активен човек. С. му ходила на гости. Виждал е баща й в К..
Ходили са в това село, събирали са се там. Често поддържала контакти с баща
си. Когато са идвали по поводи са се срещали, тогава ги е виждал да
разговарят като баща и дъщеря. Имали добри отношения. С. не приела добре
загубата на баща й. Не се чувствала добре. Била на погребението на баща си.
С. и съпругът й са поели ангажиментите около погребението. Доколкото е
19
разбрал свидетеля са го докарали от Я. до това село. Каквото е необходимо за
погребението те са го организирали. Тежко понася загубата на баща си.
Майката на С. е в Г. от много години. Разведени са с баща й от доста отдавна.
С. посещавала баща си - ходили са на ресторанти, ходили са на курорти.
Напрежение между С. и баща й не е имало.
Свидетелят С.Г.Н., който е съпруг на ищцата посочва, че познава С. от
20 - годишна, запознал се е с баща й 2002 г. при раждането на сина им,
дотогава знаел, че били в много лоши отношения с бившата си съпруга -
майката на С.. Майката на С. била създала второ семейство, пак се е развела и
имала един син от този брак. Най-редовно поддържали връзки, ходили са
много често на гости при него, в С. са ходили по-рядко, той живеел във В.,
Карловско, там са ходили - правили барбекюта, лично свидетелят е карал Я.
до сестра му в Троян, имал по - голяма сестра, карал го е и в Р. при другата му
се сестра, карал го е в с.Д., Я.ско, показал му къщата си, която е била
кирпичена, абсолютно разрушена. Я. е гостувал на свидетеля и ищцата и в К.,
и на вилата в с.Е., бил е бивш жп- работник и ползвал намаления на
влаковете, занимавал се със земеделие, носел им продукти, туршии, компоти,
с касетки - непрекъснато им помагал. Други деца нямал, С. била единственото
му дете. Свидетелят знаел, че Я. е сключвал брак по-късно след развода с
майката на С., но от тази жена нямал деца. Разговаряли са, затова била
виновна майка й, която според свидетеля била доста властна жена с тежък
характер и не допускала С. да бъде с баща си, тя не допускала и синът й да
поддържа с втория й мъж отношения, при нея това било закономерно. Тя вече
не била тука, заминала за Г. да работи и фактически не можела да им пречи
тогава и спокойно контактували с баща й. Свидетелят и ищцата били под
карантина, когато станал инцидентът с Я., обадила се първата братовчедка на
С., много се разстроили като им казали, веднага заявили, че без тях
погребение не може да стане. Отложили погребението с 10 дни. По-късно
отишли в Я., купили абсолютно всичко, заплатили превоза от Я. до с. В., тъй
като сестра му помолила да го погребат там понеже цял живот е живял там. С.
се заела с погребението на баща си, извикали свещеник. Всички ангажименти
платили, не само това, баща й имал задължения към ДСК, тя заплатила
кредита, който имал. Паметник направили още за годината. С. заплатила
всичко. Няколко години преди раждането на сина им майка й заминала за Г..
Установили контакт с Я. след раждането на сина им, това послужило като
тласък да установят контакт с него.
Ищцата СТ. ЯНК. Н. е дала обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, в
които посочва, че е заявила желание да участва в досъдебното производство в
качеството на пострадала. Родителите й били разведени. От 2 - годишна
възраст не живеела с баща й, но срещите им били от 2012 година. Била на 18-
годишна възраст, когато за първи път ходили заедно на почивка с баща й през
1994 година, след това се омъжила, имала дете, отношенията им винаги били
сложни от гледна точка на това, че отношенията между майка й и баща й
били сложни. Той живеел в С., посещавала го, на по- късен етап, 1998 година
майка й заминала за Г.. И от негова, и от нейна страна е имало желание да
изградят отношения. Като й се родило дете се обадила на баща си, казала му,
20
че има внук, съответно той отишъл да се видят. Често ходили до В. да го
виждат и той идвал до К. да ги вижда. Майка й била тази, която не допускала
връзка между ищцата и баща й. Ищцата посочва, че баща й плащал издръжка
и че познава всички нейни роднини от страна на баща й.
Във връзка с направеното от ответника възражение за
съпричиняване са допуснати гласни доказателства.
Свидетелката М. Ж. СЛ. посочва, че е била пътник в процесния автобус.
Бил е 20 местен. В деня на инцидента тръгнали от С., заедно с починалия Я. и
още една жена, като се качили от жп-гарата някъде към 04.30 часа.
Свидетелката била съседка на Я., познавала го от около 15-20 години. Имало
само една врата отпред на автобуса, до вратата имало една седалка, на която
Я. седнал, при самия шофьор имало две места, където седнали други хора от
Я.. Шофьорът казал на свидетелката и другата жена с нея да отидат назад в
автобуса, защото на предните места щели да чакат в Карнобат на
бензиностанция други хора. Отишли да седнат назад и видели, че Я. е седнал
на тази първа единична седалка, а пред него бил шофьорът и жена, която се
качила от Я. и мъжът й. Пред Я. били стъпалата, където се качват.
Свидетелката не видяла Я. дали е с колан. След произшествието чували
писъци, свидетелката не помни нищо, но като се съвзела чула писъци от пред,
в този момент се счупило стъклото отзад и някой й подал ръце и я изкарал.
Вътре била другата жена до нея, свидетелката попитала за Я. и тя й
отговорила, че Я. не мърда. Попитала какво е станало, чак като дошли да
срежат вратата, извадили още двама - трима от прозорците, а като срязали
вратата - изкарали Я. и го сложили на тревата. Тогава дошли линейките.
Отпред автобуса бил смачкан, не можел да се отвори от вратата, имало
отпред притискане, ударът бил отпред. Някои били изкарани през прозорците,
а други - след като срязали вратата. Хората били притиснати, не можели да се
движат.
Свидетелката Т. В. К. посочва, че също е била пътник в процесния
автобус. До преди удара нямала спомен, защото била заспала. Качили се от
С., свидетелката била съседка на шофьора. Качили се от паркинга на един
магазин. Според нея се качили около 9 човека, нямала спомен точно колко.
Свидетелката била седнала на втора седалка, двойна, зад вратата.
Свидетелката се ударила в предната седалка, загубила съзнание, загубила
много кръв, имала смътни спомени, когато я вадили от автобуса един мъж
счупил стъклото. Не познавала Я., когато се изправила го видяла, че е на една
страна. Не бил долу на земята, след удара бил свит на една страна. Бил е на
седалката, а не на земята, разбрала, че е мъртъв. Никой нямал поставен колан.
Седалката, на която е стоял Я. била непосредствено до стъпалата, те били
пред него. Напред имало седалки, като мисли, че била една единична и до
шофьора мисли, че е седнал мъж. Свидетелката разказва, че е излязла през
прозореца. Автобусът бил смачкан отпред. Имало останали хора в него,
пожарната после отворила вратите и от там са извадили останалите хора.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
21
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или
бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1
от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от
КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е
извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора.
Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1
от КЗ, съгласно който текст в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.
511, ал. 3 от КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
Безспорно е установено, че за влекач „Волво ФН“ с peг. № *** с
прикачено към него полуремарке с peг. № *** има валидна застраховка
“Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП със з.п.
UA/015/15436272, валидна до 18.03.2021 г., сключена с К., чийто
кореспондент на територията на РБългария е ЗАД „Б.В.И.Г.“.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
депозирала претенция вх. № 971/18.03.2021г. пред ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД и е
образувана застрахователна преписка, но е последвал отказ за изплащане на
обезщетение, тъй като не е представен влязъл в сила акт на наказателен съд.
Така с оглед направеният отказ съгласно нормата на чл. 511, ал. 3 КЗ, ищцата
е предявила настоящите искове против „Н.", което е пасивно легитимирано и
се явява надлежна страна в настоящото производство. Поради това съдът
намира предявените искове за процесуално допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Я.С.Я. се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на т.а. марка „Волво“ с peг. № ***, с прикачено към него
полуремарке марка „Шмитц“ с peг. № *** О.Б., което е установено с влязла в
сила присъда № 260000/19.01.2021 г. постановена по НОХД № 386/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Я., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на товарния
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на „Н."
следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
22
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
В настоящия случай установената биологична връзка между ищцата и
починалия Я.С.Я., я легитимира да претендира обезщетение, но
съществуването й, само по себе си, не е достатъчно за присъждане на
обезщетение. Последното цели репариране на действително претърпените
болки и страдания, а те не се предполагат от наличието на конкретна
биологична връзка и подлежат на пълно доказване от ищцата.
В тази връзка от събрани гласни доказателства /показанията на С.Г.Н. -
съпруг на ищцата и обясненията на ищцата по реда на чл. 176 от ГПК се
установява безпротиворечиво, че родителите на С.Н. са се развели, когато тя е
била на 2 години, като грижата за С. е поета от майка й. Ищцата признава, че
„отношенията им винаги били сложни от гледна точка на това, че
отношенията между майка й и баща й били сложни“, като майка й била тази,
която не допускала връзка между нея и баща й. Това твърдение се
потвърждава от показанията на съпруга на ищцата, от които се установява, че
С. и баща й не контактували, не защото не искали, а защото майка й не
позволявала. Установява се, че едва, когато С. е навършила пълнолетие е
започнала да изгражда отношения и да контактува с баща си пълноценно -
виждали се често, ходили на почивка заедно. След като майка й заминала да
работи в Г., С. започнала спокойно да контактува с баща си, а когато родила
детето си, се обадила на баща си, че има внук и той веднага отишъл да се
видят. От свидетелските показания на съпруга на ищцата, но и на свидетелите
Ж.Д.Ж. и Г.Н.Р., които съдът изцяло кредитира като убедителни,
последователни и непротиворечиви се установява, че след раждането на
детето, ищцата и баща й контактували редовно, често си ходили на гости,
помагали си взаимно /баща й носел на семейството й зимнина, а С. му
купувала лекарства/. Видно от свидетелските показания, когато Я. починал,
ищцата била под карантина, но държала да бъде на погребението, поради
което същото било отложено с десет дена. С. приела трудно смъртта на баща
23
си и била много разстроена.
С оглед изложеното съдът намира, че фактът, че С. и баща й не
поддържал близки отношения за дълъг период от време, което се дължи на
лошите отношения между родителите на С. не води до извод, че е прекъсната
емоционалната връзка между нея и биологичния й баща. От значение е и, че
от ранното си детство за дълъг период от време, С. не е живяла с баща си,
което предполага по-слаба емоционална връзка между двамата и по-нисък
интензитет на болките и страданията, като едва в зряла възраст е започнала да
изгражда типичните за биологичната връзка баща – дъщеря, отношения.
Съгласно Решение № 178 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 458/2012 г., I т.
о., ТК, отчуждение или взаимна привързаност може да е налице, както в
ранна, така и при по-късна възраст. Моралната подкрепа, приятелството,
емоционалната близост и пр. могат да обогатят връзката родител – дете и
след израстването на децата, както е в настоящия случай. Все пак следва да се
вземе предвид, че от събраните по делото доказателства не се установява
връзката между ищцата и нейния баща да е била изпълнена със съдържанието
посочено в исковата молба, което да обоснове завишен интензитет на
душевните болки и страдания и съответно присъждане на обичайното
обезщетение за подобни случаи.
Ето защо при съобразяване възрастта на починалия към деня на ПТП
/70г./, възрастта на ищцата /44 г./, която е създала собствено семейство,
обстоятелството, че в късен етап от живота и на двамата са започнали да
градят отношения, типични за връзката баща – дете /не по тяхна вина/,
поддържали са добри лични взаимоотношения, както и изживените негативни
емоции на ищцата от внезапното настъпване на трагичното събитие - чувство
на тъга от загубата, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението
на претърпените неимуществени е 100 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
По делото е представена фактура № **********/17.10.2020г. за сумата от
1 614 лв., заплатена в брой от СТ. ЯНК. Н. за извършени разходи за
погребение: ковчег, кръст с надпис, хладилна камера, транспорт, венец,
раздавки и траурни стоки. С оглед представените доказателства съдът намира,
че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан.
По възражението за съпричиняване.
24
Ответното дружество твърди, че починалият Я.С.Я. е бил без поставен
предпазен колан по време на настъпване на произшествието.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От свидетелските показания на М. Ж. СЛ. и Т. В. К. безспорно се
установява, че при настъпване на процесното ПТП, починалият Я.С.Я. е бил
без поставен обезопасителен колан.
Категоричен е обаче извода на вещото лице, извършило съдебно –
медицинската експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано изготвено, че при наличието на тежки
деформации към купето на автобуса в предната му част, носенето на
предпазен колан не би довело до предотвратяване на тежките несъвместими с
живота травми при Я. Я.в. При починалия е било налице силно притискане в
предно-заден размер на гръдния кош, т.е. и при задържащата функция на
обезопасителния колан към седалката отново биха се получили такива
травми. Поради това съдът приема, че независимо, че починалият Я.С.Я. не е
бил с поставен обезопасителен колан, което представлява нарушение на чл.
137а ЗДвП, това му поведение не се намира в причинна връзка с настъпилите,
несъвместими с живота травми и следователно възражението за
съпричиняване се явява неоснователно.
По иска за законна лихва:
Съгласно чл. 512, ал. 1 КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за
обезщетение, се прилага чл. 496 КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
25
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на
съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно
произшествие, застрахователят може да изисква представянето на документи
и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица (чл. 496,
ал. 4 КЗ).
В случая се установява от приложеното към исковата молба, писмо изх.
№ 0483/10.03.2021 г. изпратено от „Н.", че писмена застрахователна
претенция на ищцата е постъпила при Н. на 09.03.2021 г. Ето защо,
ответникът е изпаднал в забава с изтичането на тримесечния срок от тази
дата, поради което законна лихва се дължи от 09.06.2021 г., като за периода
от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Н." следва да заплати на СТ.
ЯНК. Н. сумата от 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие причинената смърт на баща й Я.С.Я. при ПТП на 09.10.2020 г.
ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 100 000 лв. до
претендирания размер от 150 000 лв. и иска за законна лихва за периода
от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. като неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „Н." следва да заплати на СТ.
ЯНК. Н. сумата от 1 614 лв., представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди за закупуване на ковчег, кръст с надпис, хладилна камера,
транспорт, венец, раздавки и траурни стоки за починалия й баща Я.С.Я. при
ПТП настъпило на 09.10.2020 г. ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
26
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и
иск за имуществени вреди.
По иска за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000
лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв . При спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение
се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер на 5 436 лв. с ДДС /4 530 х20% = 5
436 лв./
С оглед изхода на делото ответникът „Н." следва да заплати на адвокат
П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 3 624 лв. с ДДС, съразмерно с
уважената част от иска.
27
По иска за имуществени вреди в размер на 1 614 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 5 000 лв. – 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ищцата е в размер на 342, 98 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от
ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран
по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно
при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение
на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата е в
размер на 411, 58лв. с ДДС /342, 98 х20% = 411, 58 лв./, тъй като искът за
имуществени вреди е изцяло уважен.
С оглед изхода на делото „Н." следва да заплати на адв. П.К. адвокатско
възнаграждение в общ размер на 4 035, 58 лв. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3
530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай минималното адвокатското възнаграждение е в
размер на 4 562, 28 лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което
се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай Адвокатско дружество „Харалампиева, Я.ва и
Цървуланова“ е регистрирано по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила
минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
5 474, 74 лв. с ДДС /4 562, 28 х20% = 5 474, 74 лв./ Съдът намира, че делото
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не следва
претендираното от ответното дружество, адвокатско възнаграждение да бъде
намалявано до минимално предвидения размер от 5 474, 74 лв. Поради това
28
претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение в размер
на 6 636 лв. не следва да бъде намалявано.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство
в общ размер на 7 581 лв. , както следва: възнаграждение за комплексната
автотехническа и медицинска експертиза в размер на 730 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 6 636 лв., държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения в размер на 15 лв. и разноски за явяване свидетели в общ
размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото СТ. ЯНК. Н. следва да заплати на „Н."
направените разноски в размер на 2 500 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в размер на 600 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Н." следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 4 064, 56 лв. и сумата от 402, 13 лв.,
представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от
бюджета на съдебната власт съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., *** да заплати на СТ. ЯНК. Н.
ЕГН ********** с адрес: гр. К., *** със съдебен адрес: гр. К., *** – адв. П.К.
сумата от 100 000 лв., частичен иск от 200 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие причинената смърт на баща й Я.С.Я. при ПТП на 09.10.2020 г.
ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 100 000 лв. до
претендирания размер от 150 000 лв. и иска за законна лихва за периода
от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., *** да заплати на СТ. ЯНК. Н.
ЕГН ********** с адрес: гр. К., *** със съдебен адрес: гр. К., *** – адв. П.К.
сумата от 1 614 лв., представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди за закупуване на ковчег, кръст с надпис, хладилна камера,
транспорт, венец, раздавки и траурни стоки за починалия й баща Я.С.Я. при
ПТП настъпило на 09.10.2020 г. ведно със законната лихва от 09.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 08.06.2021 г. като
неоснователен.
29
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., *** да заплати на адв. П.К. от
САК със съдебен адрес: гр. К., *** адвокатско възнаграждение в общ размер
на 4 035, 58 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА СТ. ЯНК. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. К., *** със съдебен
адрес: гр. К., *** – адв. П.К. да заплати на Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ***
направените разноски в размер на 2 500 лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., *** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на
4 064, 56 лв. и сумата от 402, 13 лв., представляваща възнаграждения за
изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
30