Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия М. Малоселска
в.гр.дело № 12531 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение №176304 от 13.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 20058/2020 г. по описа на СРС, 65 състав, са уважени предявените от
ищеца И.Г.С. срещу ответника „Б.“ ЕООД, искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца от
длъжността „инженер телекомуникации“, извършено със Заповед № 93/16.03.2020 г.
на управителя на дружеството ответник
на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ
–спиране на работа за повече от 15 работни дни, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "инженер
телекомуникации", като е уважен и искът с правно основание чл. 225, ал.1,
вр. с чл. 344, ал.1, т.3 КТ за сумата 8 040 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.03.2020 г. до
30.07.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до
окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата от 2760
лв. и за периода от 31.07.2020 г. до 16.09.2020 г. вкл. до пълния предявен
размер от 10 800 лв. като неоснователен. Съобразно изхода от спора съдът
разпределил отговорността за разноски по делото.
Срещу
решението в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника
„Б.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че решението на първия съд е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
поради което следвало да бъде отменено в обжалваната от ответника част.
Поддържа, че неправилно СРС интерпретирал събраните по делото писмени и гласни
доказателства, от които по несъмнен начин се установявало наличието на реален
престой в звеното, в което бил назначен ищецът. Неправилно не били кредитирани
показанията на свидетеля Ми не било обърнато необходимото внимание на
процедурите за работа на звеното, като според изложеното в жалбата тези
процедури касаели извънгаранционни ремонти, които се извършвали от звено
„Сервизна дейност“. Поддържа се, че прехвърлянето на данни, профилактиката и
почистването, защитата от злонамерен софтуер и инсталирането на лицензиран
софтуер не били ремонтни дейности. Представените от ищеца в съдебното заседание
пред СРС протоколи поръчки касаели гаранционни ремонти, за които ответникът
нямал оторизация да извършва – тези поръчки се експедирали до съответните
оторизирани сервизи. Оспорва се правилността на изводите на съда, че чрез
обособяване на новосъздаденото звено и назначаване на ищеца в същото, се
заобикаляла предвидената в чл. 333 КТ защита и извършването на подбор. Спирането
на работата за повече от 15 дни се дължала на обективни фактори – забавяне
разработката на приложението Service
App,
без което работата на звеното била невъзможна, от
страна на хърватското дружество, на което това било възложено, както и
последвалата го криза след обявяване на извънредното положение в Република
България на 13.03.2020 г. Без допълнителната разработка на приложението според
жалбоподателя било невъзможно внедряването на новите видове поръчки. Обръща
внимание, че при наличие на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ
работодателят по своя преценка решава кои лица да уволни и кои да запази на
работа, като тази преценка не подлежи на контрол от страна на съда.
Изложените
във въззивната жалба доводи са оспорени от ищеца по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
с подаването на отговор в установения срок. Счита за правилен изводът на
районния съд, че не е било налице спиране в работата на звеното, част от което
е бил ищецът, тъй като постъпващите поръчки на гранционни ремонти на Apple се обработвали от звено „Сервизна
дейност“, а всъщност това следвало да се извършва именно от звено „Иновации и
нови технологии“. Въззиваемият поддържа, че не са били налице никакви организационно-технически
или икономически причини за обособяване на звеното, а същото било извършено,
само за да бъде обявен престой и работодателят да прекрати правоотношенията си
с ищеца и още няколко работника, които членували в синдикална организация. В
тази връзка се поддържат доводите от първоинстанционното производство, че
длъжностната характеристика на ищеца била променена, за да бъде включен в
звеното, но със същата нему било възложено извършването на дейности, които
нямали връзка с надграждането на приложението Service App. Ето защо дори и да било
забавено разработването на въпросното приложение, това само по себе си не
обуславяло необходимостта от спиране работата на звеното, доколкото същото е
следвало да осъществява и други дейностi, извън тези, свързани с
приложението. Въпросното приложение, касаело и дейността на звено „Сервизна
дейност“, където обаче престой не бил обявен. Дружеството възлагало
постъпващите поръчки за ремонт на лаптопи на звено „Сервизна дейност“ и на
външни сервизи, с оглед което реално престой не бил налице. С отговора се
поддържат доводите за злоупотреба с права и недобросъвестно упражняване на
работодателската власт от страна на ответника, заявени с исковата молба. В тази
връзка са развити съображения, че на двамата работници, които не са уволнени от
заеманите длъжности в звено „Иновации и нови технологии“ и по отношение на
които бил обявен престой, било възложено да се включат в организацията на
работния процес на звено „Сервизна дейност“. Поддържат се и доводите за
едностранна промяна на характера на работата на ищеца посредством промяната в
длъжностната му характеристика. Искането е решението да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част.
Срещу
решението в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225 КТ е отхвърлен, е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца в
производството, който се позовава на настъпил в хода на производството факт – а
именно че за времето, за което СРС отхвърлил иска, били налице предпоставките
за неговото уважаване. Ищецът останал без работа по причина незаконно
извършеното от работодателя уволнение за пълния предвиден от Кодекса период от
шест месеца. Искането е обезщетение за оставане без работа да бъде присъдено и
за времето, за което искът бил отхвърлен от първия съд за сумата от 2760 лева.
В
съдебното заседание, проведено пред въззивния съд, насрещната въззивна жалба се
оспорва от ответника работодател.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните в качеството им на
въззиваеми, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от И.Г.С., с която срещу „Б.“ ЕАД са
предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „инженер телекомуникации“,
извършено със Заповед № 93/16.03.2020 г. на управителя на дружеството ответник
на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ
–спиране на работа за повече от 15 работни дни, с правно основание чл. 344,
ал.1, т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност
"инженер телекомуникации", както и иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т.3, вр. чл. 225 КТ за сумата 10 800 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.03.2020 г. до 16.09.2020
г. вкл., ведно със законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното плащане.
Безспорно
е по делото, а и видно от представения трудов договор № 12 от 10.06.2013
г. между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което ищцецът е изпълнявал длъжността „инженер“ с място на работа в гр. София,
с основно месечно трудово възнаграждение към момента на сключване на договора в
размер на 1825 лв.
С
допълнително споразумение № 7/18.06.2013 г. е променено трудовото
възнаграждение на ищеца, както следва: основно месечно възнаграждение от 1825
лв. на 1473 лв. и допълнително възнаграждение за прослужен трудов стаж и
професионален опит в размер на 18,60 %.
Като
писмено доказателство по делото е представена трудовата книжка на ищеца серия В
№ 445066, видно от която притежателят й е заемал длъжността „инженер“ при
ответника в периода 01.07.2013 г. – 17.03.2020 г.
Установено
е, че с експертно решение № 0804/22.03.2019 г. на ТЕЛК I МБАЛ – II състав за
преосвидетелстване е променен процентът на трайно намалена работоспособност на
ищеца от 64 % на 75 % за период от три годино. Става ясно, че 21.01.2014 г. е
датата, на която на ищеца е призната инвалидност поради общо заболяване.
Приети
са писмени доказателства, от които става ясно, че ищецът е член и учредител на
Синдикална секция „Подкрепа“ при работодателя към Федерация Съобщения
„Подкрепа“, считано от 27.10.2014 г. Налице са писмени доказателства, че
работодателят е уведомен за учредяването и че за ръководство на секцията са
избрани Н.А.– председател и В.Р.– секретар.
Представена
е политика за поверителност на „Б.“ ЕООД, приета на 01.07.2018 г. във връзка с
изискванията на Регламент 2016/679.
Със
заповед № 116/08.11.2019 г. по нареждане на работодателя, като се е позовал на
методика за формиране на брутната месечна заплата на длъжностите в „Б.“ ЕООД,
представляваща Приложение № 5 към чл. 32, ал. 2 от правилата за работната
заплата и с оглед ниското представяне в
м.октомври 2019 г. и на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от трудовия договор на
ищеца не е изплатено допълнително възнаграждение. Такива заповеди са издадени и
по отношение на служителите И.Д.и Л.Л.. По този повод Федерация „Съобщения“ на
Конфедерация на труда „Подкрепа“ е сезирала ИА „Главна инспекция по труда“,
като е подадена жалба срещу работодателя и е изискано извършване на проверка,
даване на предписания и налагане на имуществени санкции. В жалбата се съдържат
оплаквания срещу тези заповеди на работодателя.
По
делото е представена електронна кореспонденция, разменена между управителя на
дружеството и представителите на синдикалната секция по повод утвърждаването на
правилата за работната заплата при работодателя.
На
02.12.2019 г. и на 11.12.2019 г. при работодателя са извършени проверки от
представители на ИА „Инспекция по труда“. Констатирани са несъответствия с
изискванията на чл. 22, ал. 3, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата с представените утвърдени вътрешни правила за
организацията на работната заплата в „Б.“ ЕООД, като в тази връзка на
работодателя са дадени предписания.
По
делото са представени две длъжностни характеристики за заеманата от ищеца
длъжност. Съгласно връчената на ищеца на 25.02.2019 г. за длъжността „инженер
телекомуникации“ характеристика се предвижда извършване на гаранционен и
извънгаранционен ремонт на мобилни устройства, в това число телефони, таблети и
аксесоари към тях, като в тази връзка е предвидено изпълняващият тази длъжност да
провежда обучение на техниците при излизане на нов модел, да им съдейства при
затруднения за сложни ремонти, да ги инструктира за технически решения.
Изискванията към заемащия длъжността за висше техническо образование.
Съгласно
другата представена в производството пред СРС длъжностна характеристика, утвърдена
на 10.02.2020 г. за длъжността „инженер телекомуникации /Иновации и нови
услуги/“, на същата е възложено извършването на необходимите дейности за
сервизиране, свързани с предоставянето на услугите: извънгаранционни
ремонти на лаптопи и РС, прехвърляне и запазване на данни от смарт телефони,
инсталиране на нов софтуер на смарт телефони, проверка и защита от злонамерен
софтуер на РС и лаптопи, профилактика и почистване на смартфони, профилактика и
почистване на РС и лаптопи, инсталация на лицензиран софтуер на РС и лаптопи. Длъжностната
характеристика съдържа подробно описание на операциите, които заемащия длъжността
следва да извършва, каквито отсъстват в преходно връчената на ищеца длъжностна
характеристика. Изискването за заемане на длъжността е висше техническо
образование.
По
делото е представен годишен оперативен план 2020 г. на „Б.“ ЕООД.
Съгласно
представената схема на организационна структура на „Б.“ ЕООД /без данни кога,
въз основа на какво решение и от кое лице е утвърдена/ техническите
/специализирани звена на дружеството към 10.02.2020 г. са обособени в три звена
– „Сервизна дейност Samsung,
Apple, Moto, HTC. Meizu, ZTE” с ръководител Д.М., „Сервизна дейност Nokia, CAT, Sony, Coolpad, Philips”
с ръководител Д.Д.и „Иновации и нови услуги“ с ръководител С.А.. В структурата на
последното звено освен ръководител са включени трима инженери /длъжностите са
заемани от В.Р., И.С., Л.Л./, един младши инженер /И.Д./ и един сервизен техник
/Н.П./. В звеното, ръководено от Д.М., са включени две длъжности инженер телекомуникации,
а в звеното, ръководено от Д.Д.– една длъжност младши инженер телекомуникации.
Пред
СРС са представени още правила за предоставяне на услугата „прехвърляне на
данни“, правила за предлагане на услугата „профилактика и почистване на РС и
лаптопи“, правила за предлагане на услугата „инсталиране на лицензиран софтуер
на палтоп и РС“, правила за предлагане на услугата „проверка и защита на
злонамерен софтуер“, правила за предоставяне на услугата „профилактика и
почистване на телефони“, правила за предоставяне на услугата „инсталиране на
нов софтуер на телефон“, правила за ЕХW ремонти на лаптопи, за които е
посочено, че са разработени от Св. А.и са утвърдени от работодателя.
Представено
е становище от Майдеа относно IT система на „Б.“ ЕООД и внедряването на нови
услуги, от което става ясно, че въпросното дружество през последните седем
години изгражда, управлява и поддържа системите и локалната компютърна мрежа на
работодателя. Съгласно това становище, съществуващата система Service App би
могла да регистрира и проследява обслужването на лаптопи Apple в миналото, а
също и на другите марки за новите услуги, това обаче съгласно същото становище
не било позволено, като това е аргументирано с нарушаване на клаузи от
договори, по които работодателят е страна. В заключение се пояснява, че Майдеа
е предложила на „Б.“ през януари 2020 г. да разработи и изгради отделна
сервизна платформа без връзка със Service App, която не изисква допълнителни
промени, ИТ разрабтки, а е нещо напълно различно от съществуващата система
Service
App.
По
делото е приета още електронна кореспонденция, разменена между ответника и
хърватското дружество „Майдеа“ относно внедряване на приложение Service App за
малък и среден бизнес, от която става ясно, че на 10.01.2020 г. дружеството
разработчик е предоставило оферта в отговор на отправено запитване за
изработване на софтуерно решение за управление на услуги и логистични процеси.
С
писмо от 14.02.2020 г. от страна на Майдеа са изложени съображения, че не е разрешено
новия вид поръчки да се обработват чрез системата Service App. В писмото се
споменава още за подписани споразумения за обработка и поверителност на лични
данни с мобилни оператори, съгласно които не било позволено данните да са в
една база данни, като съгласно споразумения по общия регламент относно защитата
на личните данни следвало да има отделни бази данни. Дадени са разяснения
относно заразено със злонамерен софтуер оборудване. С друго писмо от същата
дата от Майдеа съветват да се спре приемането и обслужването на лаптопи за
извънгаранционен ремонт и други нови допълнителни услуги на устройства.
Препоръчва се отделяне на процеса на ремонт и спиране на физическо обслужване
на засегнати от злонамерен софтуер или инфектирани устройства, тъй като
техниците не били упълномощени да ги свързват към мрежата.
Със
заповед № 131/18.02.2020 г. на управителя на дружеството работодател е обявен престой в звено „Иновации и нови
услуги“.
Със
заповед № 93/16.03.2020 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 17.03.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Заповедта е връчена на ищеца при отказ, като за това са положени подписи от С.А.
и Д.М..
По
делото са представени и заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на
следните служители, заемащи длъжностите „инженер телекомуникации“ и „инженер
телекомуникации младши“ – В.Р., И.С. и Л.Л..
Със
заповед № 137/18.03.2020 г. на управителя на дружеството е обявен престой в
звено „Иновации и нови услуги“ за десет работни дни, считано от 18.03.2020 г.,
която заповед е посочено, че се отнася до служителите С.А. и Н.П. – ръководител
и сервизен техник в звеното.
Със
заповед № 138/18.03.2020 г. за изменение на трудовото правоотношение и на
основание чл. 120 КТ е наредено служителите А.и Попович да се включат в
организацията на работа на екипи „Сервизна дейност“ за времето от 18.03.2020 г.
до 31.03.2020 г.
В
хода на първоинстанционното и въззивното производство по делото са приети
множество протоколи от поръчки за извършени от страна на служители на „Б.“ ЕООД
поръчки за ремонти, като с оглед датата, на което е обявено спиране на работата
в звено „Иновации и нови услуги“ /18.02.2020 г./ като относими към предмета на
доказване следва да бъдат обсъдени: BG 01001050992/24.02.2020 г., изпълнена от Б.Й./както
е пояснено от страна на ответника/, BG01001051160/10.03.2020 г.,
изпълнена от Б.Й., BG01001051298/23.03.2020 г., изпълнена от Б.Й., BG02001328316/24.02.2020
г., BG02001328887/20.02.2020 г., BG02001329093 г., BG02001329531/27.02.2020 г., BG02001330105/09.03.2020
г., BG02001330595/17.03.2020 г.
Видно
от представената по делото организационна структура на „Б.“ ЕООД към 01.06.2020
г.,
звено „Иновации и нови технологии“ не съществува като структурна единица, а
запазените длъжности „инженер телекомуникации“ са две, длъжността „младши
инженер телекоминикации“ – една.
От
приетите като писмени доказателства по делото служебни бележки, издадени от
Агенция по заетостта е видно, че в периода 18.03.2020 г. – 18.09.2020 г. ищецът
е бил без работа.
В
хода на съдебното дирене, проведено в хода на първоинстанционното производство,
са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В.В.Р.и Д.И.М..
От
показанията на първия разпитан свидетел става ясно, че двамата с ищеца работили
по едно и също време в „Мобилтел“ ЕАД, а след това и в „Б.“ ЕООД. Трудовото
правоотношение на св. Р.също било прекратено. Работата им била свързана с
поправка на мобилни устройства – телефони и таблети, като ищецът не извършвал
ремонти на компютри и лаптопи. Със заповед на работодателя се създало новото звено
за членове на профсъюза. Свидетелят бил секретар на секцията на синдикалната
организация в предприятието на ответника и натоварен със събирането на членския
внос, а ищецът – учредител и член. Събирането на таксата ставало явно – всеки
месец след получаване на заплата Р.минавал през бюрата на колегите си с кочан,
събирал парите и давал квитанции. Тези действия ставали достояние на
мениджърите в компанията в това число на Д.Ми С.А..
След
обособяване на звеното през първата седмица започнали да приемат компютри. След
една седмица било разпоредено да не се ремонтират повече лаптопи, тъй като
конфиденциалните данни можело да се нарушат и имало възможност за заразяване с
вируси. Преди обособяването на това звено се приемали само компютри с марката Apple, като обработването им се
извършвало от свидетеля след преминато преди 4-5 години обучение до м.декември 2019
г. без да е имало проблеми с вируси и защити. Единственият преминал обучение за
тази марка бил свидетелят Р..
След обособяването на звеното се правели ремонт и сервизно обслужване на
телефони и лаптопи. Никой друг отдел не спрял работа. Свидетелят пояснява, че
при извършване на ремонт устройството не се свързва със софтуера на „Б.“ ЕООД,
тъй като се касае за разглобяване, почистване, т.е. за механични дейности.
Съгласно
показанията на св. М., заемащ длъжността мениджър „Сервиз“ при ответника,
новото звено било обособено с цел разширяване на портфолиото от услуги на
работодателя. Целта била да се разграничи ремонта от гаранционното обслужване
на мобилни устройства, като се добавят нови услуги – почистване на лаптопи и
прехвърляне на данни. Подбраните за този отдел лица имали повече опит и висше
образование. Проведени били обучения за новото звено, като свидетелят не участвал
в тези обучения. През първата седмица от старта на работа на звеното обслужили
няколко компютри, след което IT
специалистите
разяснили, че трябва да спре обслужването на новите устройства, защото иначе се
влизало в разрез с договорите, сключени с производители и търговци. Майдеа
обслужвали IT системата
на „Б.“ ЕООД и от тях дошла информацията, че не могат да се регистрират
поръчки, тъй като не било разработено приложението, за което „Б.“ заплатили в
началото на годината и което трябвало да разграничава новите от страите услуги.
Новото звено „Иновации“ не се занимавало със сервиз на телефони. Брандът, който
обслужвали бил Apple,
но новото звено не следвало да обработва лаптопи и компютри Apple. Свидетелят е пояснил,
че не било възможно да се генерират поръчки за новите услуги. В останалите
звена не бил обявен престой.
Между страните е обявено за ненуждаещо се от доказване като
безспорно обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен обработен месец е в размер на 1800 лева.
При така установената фактическа обстановка въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С решението на СРС исковете
правилно са уважени, като съображенията на въззивния съд да достигне до този
извод са следните:
Твърденията
на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения
иск, поддържани и с отговора на въззивната жалба и в чиито рамки е ограничена
търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес,
са свързани с липсата на уволнителното основание, което работодателят е
използвал, за да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, както и наличието
на злоупотреба с право от страна на работодателя по чл. 8, ал. 1 КТ, доколкото
се твърди качествата на ищеца на синдикален член и лице с трайно намалена
работоспособност да са мотивирали работодателя да прекрати трудовият договор,
използвайки основание, по отношение на което не е налице изискване за
извършване на подбор и предварителна закрила по реда на чл. 333 КТ.
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ,
според която разпоредба работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ при спиране на
работата за срок повече от 15 работни дни.
Спирането
на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ означава пълното
преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието при
пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период на
предприятието поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр.
причини. Видът и характерът на причините, предизвикали спирането на работата,
са без значение, като преценката и решенията на работодателя да спре работата
не подлежат на съдебен контрол. От значение е, че такава причина съществува и
тя следва да е довела до спиране на дейността на предприятието или на отделно
негово производство, което води до престой на работниците и служителите, заети
в осъществяването на тези дейности, като през времето на престоя работникът или
служителят няма какво да работи, след като дейността на предприятието или
звеното на предприятието, в осъществяването на чиято дейност е зает, е спряла.
Това се дължи на функционалната връзка, която съществува между дейността на
предприятието и трудовите задължения на работника или служителя. Именно поради
тази функционална връзка между дейността на предприятието и трудовата функция
на работника, за да възникне правото на работодателя да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работника на посоченото основание, е необходимо да
се установи причинната връзка между спирането на работата като обективен факт и
отпадането на необходимостта от осъществяването на трудовата функция на
работника, който е в престой.
В
практиката си Върховния касационен съд предвижда, че причините, поради които се
е наложило спиране на работата в предприятието или на отделно негово обособено
звено не подлежат на изследване.
За
да се премине обаче към обсъждане на обстоятелството дали престой действително
е бил налице настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде отговор
първо на въпроса представлява ли звеното „Иновации и нови услуги“
организационно обособена единици в структурната организация на предприятието на
работодателя ответник.
В
тази връзка и доколкото ищецът в производството оспорва икономическото и
фактическо обособяване на процесното звено следва да се подчертае, че
работодателят не е представил по делото никакви доказателства относно това на
какъв принцип е разпределил работната сила на своите работници и служители в
предприятието. По делото не е представен никакъв вътрешен акт на работодателя,
с който такава структура да е утвърдена. Липсват още щатно разписание както
общо за работодателя, така и по отделни организационни единици. Не е
представено решение на работодателя, от съдържанието на което да се установява,
че се предвижда реорганизация на работната сила и кои са обстоятелствата, които
я налагат, с каква отличителна дейност ще бъде ангажирано новото звено. В
представения годишен оперативен план са заложени стоящите пред работодателя за
2020 година цели, но не е установено кога, от кого и какви решения са взети за
изпълнение на същия.
Неизяснено
по делото остава и обстоятелството по какви критерии работодателят е предвидил
въпросното звено да се състои от шест длъжности, какви да бъдат те, съответно
кои от работещите при ответника лица да се заемат. Тук е мястото да се
подчертае, че именно с оглед „обособяването“ на ново организационно звено,
работодателят съществено е изменил и длъжностната характеристика на ищеца, като
макар наименованието й да е запазено, според настоящия състав трудовата функция
е основно променена, като в задълженията на заемащото я лице се включват изцяло
нови и различни дейности - извънгаранционни
ремонти на лаптопи и РС, прехвърляне и запазване на данни от смарт телефони,
инсталиране на нов софтуер на смарт телефони, проверка и защита от злонамерен
софтуер на РС и лаптопи, профилактика и почистване на смартфони, профилактика и
почистване на РС и лаптопи, инсталация на лицензиран софтуер на РС и лаптопи.
За
да промени съществените трудови функции на ищеца и съответно да осъществи
преместването му в ново звено в предприятието, е следвало по реда на чл. 119 КТ
страните да постигнат съгласие за това изменение. Неприложима е разпоредбата на
ал. 2 на чл. 118 КТ в случая, тъй като длъжността е различна, трудовите фукции
са много по-разширени, като единствено номиналното запазване наименованието на
длъжността не би могло да обоснове извод за обратното.
В
конкретния случай ищецът с исковата молба навежда оплаквания за едностранната
промяна в трудовото правоотношение, с оглед което съдът приема, че изследвайки
въпроса не се произнася по непредявени от страните доводи. Същевременно
работодателят не представя доказателства, наложилата се промяна да е обусловена
от наличие на предпоставките по чл. 120 КТ. Липсва такова позоваване в хода на
производството.
Ето
защо настоящият състав на съда приема на първо място, че работодателят не установява
по делото въпросното звено „Иновации и нови услуги“ да е било реално обособено
в структурата на предприятието. Представената по делото организационна
структура към 10.02.2020 г. не е ясно дали, кога и от кое лице е била
утвърдена, а събраните свидетелски показания в тази връзка не изясняват при
условията на пълно и главно доказване обсъжданите обстоятелства.
С
оглед изложеното съдът приема за неустановено по делото, че към 18.02.2020 г. в
звено „Иновации и нови услуги“ на предприятието на работодателя ответник е
налице престой за повече от 15 работни дни. В тази връзка следва да се посочи,
че с решение № 218 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2011 г., IV г. о.,
ГК е възприето становището, че не може доказването на спирането на работата в
продължение на повече от 15 работни дни да се извърши с протокол от заседание
на УС на дружеството за вземане на решение за спиране работата в цеха, протокол
от заседание на УС за вземане на решение за прекратяване на трудовите договори,
заповед на изпълнителния директор за изключване на елзахранването в цеха,
докладна записка от техническия директор за изключване на елзахранването,
изпълнение на производствена програма, установяваща, че през процесния период
тя не е предвиждала цехът да работи, нито е отчетена работа. Такива документи
имат само формална доказателствена сила, каквато им придава чл. 180 ГПК,
изразяваща се в това, че те съставляват доказателство, че изявленията,
съдържащи се в тях, са направени от подписалите ги лица. С оглед на това тези
документи сами по себе си и в съвкупност не установяват продължителността на
престоя. По тези съображения съдът приема, че заповедта, с която е обявен
престой, не установява наличието на това уволнително основание.
На
следващо място следва да се посочи, че е недопустимо, без да са налице
обстоятелства от организационно-технически или икономически характер, които да
създават пречки работодателят да осъществява съответната дейност, той по свое
усмотрение да разпорежда спирането на работата и по този начин сам да създаде
условие за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В този случай не са налице
предвидените в чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение и извършеното на това основание уволнение е незаконосъобразно
/в този см. определение № 849 от 1.08.2017 г. на ВКС по гр. д. №
5162/2016 г., IV г. о., ГК/. Работодателят не установява наличието на такива
обстоятелства в производството. Недоказани остават твърденията за намаляване в
края на 2019 г. на приходите от дейността на компанията, с оглед което и се
твърди, че са предприети действия за въвеждане на нови услуги и нови дейности,
които да се извършват от новото звено. Същевременно работодателят не се
позовава нито на намаляване обема на работа, нито на необходимост от
съкращаване в щата на длъжността, заемана от ищеца.
Твърденията
за спиране на работата поради възможност от налагане на финансови санкции по
сключени между ответника и трети лица договори не са установени с доказателства
по делото. В тази връзка становището на Майдеа, указанията и препоръките,
изхождащи от компанията, поддържаща ИТ системите на ответника, не се ползват с
материална доказателствена сила. Същите създават индиция за наличието на такива
обстоятелства, но по делото не са представени тези договори, сключени с
партньори на работодателя, ответникът не се е позовал на конкретни клаузи от
същите, предвиждащи финансови санкции за изпълнителя.
Що
се касае до поверителността и защитата на личните данни, като причини за
спиране на работа на звеното, не се установява в тази връзка да е настъпила
промяна във времето преди обявяването на престоя – представените споразумения
за конфиденциалност с Apple
и
Samsung са
във време от преди м. февруари 2020 г., а политиката за поверителност е от
01.07.2018 г. В това време поръчки са били изпълнявани, като работодателят не
навежда твърдения, че преди предприемането на действия по въвеждане на звено
„Иновации“ дружеството е било заплашено от финансови санкции, произтичащи от
договорите с партньорите на „Б.“ ЕООД.
За
пълнота следва да се посочи, че доказателствата, представени от ответника, и
наведените твърдения са частично противоречиви – съгласно представеното
становище от Майдеа съществуващата система Service App би могла да регистрира и
проследява обслужването на лаптопи Apple в миналото, а също и на другите марки
за новите услуги, това обаче, съгласно същото становище, не било позволено,
като това е аргументирано с нарушаване на клаузи от договори, по които
работодателят е страна. От събраните писмени доказателства и от показанията на
разпитаните свидетели обаче става ясно, че поръчки на устройства с марката Apple са изпълнявани в
периода на обявен престой на звено „Иновации и нови технологии“, а според
становището това не било позволено. Представените по делото протоколи за
обработени поръчки за устройства Apple
/извършени от звено Сервизна дейност/ и за ремонт на лаптопи, насочени за
изпълнение към партньорски сервизи на „Б.“ ЕООД и според настоящия състав
обуславят извод, че не е налице спиране на работата. Установено е, че ремонт на
лаптопи е извършван, поръчките са постъпвали в „Б.“ и са били регистрирани във
все още непроменената ИТ система, като те или са обработвани от звеното, в
което не е обявен престой, или са пренасочвани към външни изпълнители. Не се
доказват твърденията на работодателя, че не е имал оторизация за извършване на
ремонта на тези лаптопи, с оглед което и съдът приема, че поръчки са регистрирани
и приемани, но са насочвани за изпълнение към друго звено, в което престой не е
бил обявен, или към външен изпълнител, което не отговаря на вложения от
законодателя в разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ смисъл /в този см. определение
№ 937 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3325/2018 г., IV г. о., ГК/.
Предвид
всичко гореизложено се налага изводът, че работодателят не установява по делото
да са били налице обстоятелствата, за да обяви спиране на работа за повече от
15 работни дни по отношение на звено „Иновации и нови услуги“.
Следователно
извършената от работодателя преценка в обратен смисъл /че са били налице
обстоятелства, които да налагат спирането на работа на тези 6 работника, наети
по трудови договори при ответника/ е неправилна, а извършеното уволнение –
незаконосъобразно.
По наведените от ищцата доводи за злопупотреба с
право и недобросъвестно упражняване на работодателската власт от ответника,
въззивният съд намира следното:
Оборването
на презумпцията за добросъвестност на работодателя при упражняване правото му
на уволнение съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ е в тежест на работника
или служителя /ищеца/.
Презумпцията
за добросъвестност е оборена само когато по делото е установено, че чрез
предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на
трудовия договор с конкретен работник или служител; че извършената преценка за
прекратяване на трудовия договор на избраното от работодателя уволнително
основание не е с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се
прекрати трудовия договор с определен работник или служител или да се
заобикалят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната
закрила по чл. 333 КТ /така Решение № 734 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
449/2010 г., III г. о., ГК и Решение № 192 от 4.11.2016 г. на ВКС по гр. д. №
674/2016 г., III г. о., ГК/.
В
частност ищецът поддържа, че работодателят е нарушил чл. 8, ал. 1 КТ, като
прекратил трудовото правоотношение на процесното основание, за да заобиколи изискването
на закона за извършване на подбор и закрилата, предвидена в чл. 333 КТ.
При
съобразяване на направените по-напред в настоящото изложение фактически
констатации, съдът приема, че по делото е установено, че използвайки
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ работодателят е заобиколил именно
изискването за извършване на подбор, като реално е извършено съкращаване на
щатните бройки на заеманата от ищеца длъжност „инженер телекомуникации“. В тази
връзка следва да се посочи, че е видно от утвърдената от управителя на
дружеството към 01.06.2020 г. организационна структура на „Б.“ ЕООД
организационна структура, че при работодателя са останали две бройки, заети от
длъжността „инженер телекомуникации“. При липсата на представено по делото
друго щатно разписание, не е налице основание съдът да приеме противното.
Както
се посочи и по-горе работодателят не установява по делото да е положил
дължимата като страна по трудовите договори със своите работници и в частност с
ищеца грижа да организира работата с професионален подход, добросъвествност и
далновидност. В тази връзка съдът препраща на основание чл. 272 ГПК и към
мотивите на първия съд във връзка с изложеното по доводите на ищеца за наличие
на злоупотреба с право, като се съгласява с извода, че по делото не е
установено по несъмнен и категоричен начин на работодателя да е било известно
обстоятелството, че ищецът е бил синдикален член. От показанията на свидетеля Р.става
ясно, че действията по събиране на членския внос са възприемани от мениджърите
в компанията, но няма данни че управителят, у когото е съсредоточена
работодателската власт, е знаела този факт.
Предвид
изложеното и доколкото според въззивният съд не се установява реално спиране на
работата на звено „Иновации и нови услуги“ по изложените вече съображения и
отчитане на всички фактически обстоятелства по делото, използването на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е израз на недобросъвестния подход на
работодателя при упражняване на работодателската му власт, в който смисъл е
оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ – установено е желание на работодателя
чрез законово допустими средства /позоваване на спиране на работата в звеното/
да заобиколи изискванията на закона за извършване на подбор между лицата,
заемащи длъжността „инженер телекомуникации“.
Ето
защо уволнението на ищеца, извършено с процесната заповед е незаконно, поради
което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен, както и
обусловената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както правилно е приел с
решението си и СРС. В обжалваната от ответника част по тези искове съдебният
акт следва да бъде потвърден.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ:
Предвид
изводите за основателност на главния предявен иск, основателен се явява и искът
за обезщетение за оставане без работа за предявения с исковата молба период от
17.03.2020 г. до 16.09.2020 г., доколкото по делото е установено, че за период
от шест месеца след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал
без работа – по делото са представени служебни бележки, издадени от Агенция по
заетостта, от които се установява фактът на оставене без работа. С доклада по
делото между страните е обявено за безспорно, че брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец /м.февруари 2020 г./ на ищеца
е в размер на 1800 лв. В тази връзка с въззивното решение искът следва да бъде
уважен за разликата над присъдения с първоинстанционното решение размер до
пълния предявен такъв или за сумата от още 2760 лева и за периода 31.07.2020 г.
– 16.09.2020 г., поради настъпване в хода на производството на
правнорелевантния факт, обуславящ основателност на иска и в тази част.
Първоинстанционното решение в частта, с която този иск е отхвърлен следва да
бъде отменено по изложените съображения, а в частта, с която е уважен –
потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право да му бъдат присъдени разноските за въззивното и първоинстанционното
производство. Следва да бъде присъден остатъкът от дължимите на ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 217,22 лева. Решението в частта, с
която разноски в полза на ответника са възложени, следва да бъде отменено. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК първият съд е осъдил работодателя върху пълната
цена на предявените искове, с оглед което в тази част решението не следва да
бъде ревизирано.
За
въззивното производство разноски се следват само на въззивника ищец, но
съгласно изричното изявление на процесуалния му представител, такива не се
претендират за въззивното производство, с оглед което не следва да се
присъждат.
С
въззивната жалба, депозирана от ответника, е внесен пълният дължим размер на
държавната такса с оглед изхода от въззивното производство, с оглед което
допълнителни разноски в тежест на този въззивник не следва да се възлагат.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение
№176304 от 13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 20058/2020 г. по описа на СРС,
65 състав, в частта, с която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал.1, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 КТ,
предявен от И.Г.С. срещу „Б.“ ЕООД за разликата над
уважения с решението размер до пълния предявен размер от 10 800 лева /за
разликата от 2760 лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение за периода от 31.07.2020 г. до 16.09.2020 г. вкл., както
и в частта за разноските, с която ищецът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е
осъден да заплати на ответника сумата от 230 лева – разноски по делото, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ „Б.“ ЕООД, ЕИК *****,
да заплати на И.Г.С., ЕГН **********, сумата от още 2760 лева, ведно със
законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 31.07.2020 г. до 16.09.2020 г.
вкл. поради уволнението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №176304 от
13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 20058/2020 г. по описа на СРС, 65 състав,
в частта, с която са уважени предявените
от ищеца И.Г.С. срещу ответника „Б.“ ЕООД искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от
длъжността „инженер телекомуникации“, извършено със Заповед № 93/16.03.2020 г.
на управителя на дружеството ответник на
основание чл.328, ал.1, т.4 КТ –спиране
на работа за повече от 15 работни дни, с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ
за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност "инженер телекомуникации", и с
правно основание чл. 225, ал.1, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 КТ за сумата 8 040
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 16.03.2020 г. до 30.07.2020 г. вкл., ведно със
законната лихва от 01.06.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта за
разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото
в размер на 1242,78 лева, а по сметка на съда - сумата от 532 лева.
ОСЪЖДА „Б.“
ЕООД, ЕИК *****, да заплати на И.Г.С., ЕГН **********, сумата от 217,22 лева –
разноски за производството пред СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.