РЕШЕНИЕ
№ 1694
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:С.П. Г.
при участието на секретаря С. ЕМ. Н..
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110217122 по описа за 2024 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на К. И. Б. от гр. Б., чрез адв. В. Д.-САК срещу
наказателно постановление (НП) №24-4332-007315/05.04.2024 г. на началник
сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно
наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на
2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.III-то от ЗДвП глоба в размер на 10 (десет лева)
лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП глоба в размер на 300(триста лева)лв. за нарушение на чл.150 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно, издадено в
противоречие с процесуалния и материалния закон и при липса на
доказателства за вина. Твърди се, че липсват мотиви и описание, съобразно
изискванията на закона, както и не са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява в
1
съдебно заседание.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител.
Приложени са писмени бележки, касаещи делото по същество. С тях се
претендира юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 24.03.2024 г., сутринта около 09:30 ч. жалбоподателят управлявал
личния си лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № *********, в
гр. С.по ул. „М.“, с посока на движение от ул. „Л.“ към ул. „Н.“. Прилошава му
и на кръстовището самокатастрофира, като се забива в тревни площи,
наподобяващи на малко хълмче, които са извън платното за движение.
Подаден бил сигнал на тел.112 от граждани и на място пристигнал екип на
КАТ, сред които и свидетеля Б. К.. Свидетелят З., който бил в близост чул шум
и видял самокатастрофиралия автомобил, управляван от жалбоподателя.
Установил, че от устата му излиза пяна. Свидетелят К. установил водача и че
същият е неправоспособен и не носи в себе си свидетелство за регистрация на
МПС. Извикана била линейка и водачът бил транспортиран в УМБАЛ „Св.
А.“. След като се върнал на мястото на ПТП в 13:10 ч., като автомобилът не
бил местен бил поканен в 13:20 ч. да бъде тестван за алкохол, но отказал.
Издаден му бил талон за медицинско изследване с фабричен номер 264514, но
водачът не е дал кръвна проба.
Изготвени били скица и протокол за ПТП.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA, с № 1220206 на 24.03.2024 г. от Б. В. К. - мл.
автоконтрольор при О“ПП“-СДВР, оправомощен въз основа на Заповед
№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за нарушения,
които са квалифицирани като такива по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.174, ал.3 , пр.1
от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 и чл.150 от ЗДвП.
Издадено е въз основа на акта атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР – старши инспектор Г.В.Б.,
назначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна
дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР. Същата е оправомощена въз основа на Заповед №8121з-
2
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи да издава НП за
нарушения по ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства: заповед на министъра на вътрешните работи, както и
гласните: показанията на свидетелите З. и К., които са логични и
непротиворечиви и съдът ги цени.
От справка за нарушител е видно, че жалбоподателят не притежава
СУМПС, но преди настоящия АУАН има два съставени АУАН за нарушение
по чл.150 от ЗДвП, по единият от които има издадено НП, а по втория е
прекратена административната преписка и е изпратена за образуване на ДП.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление е
получено на 10.06.2024 г., а жалбата е подадена на22.06.2024 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по
същество същата се явява частично основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите не страдат от
пороци, като са спазени изискванията на материалните и процесуални норми.
АУАН е съставен, а НП е издадено от съответните компетентни органи, които
черпят своите правомощия от Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен след като са събрани
относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
актосъставителя. Подробно и пълно е описана фактическата обстановка на
нарушенията, както в акта, така и в НП и същите съответстват на посочените
като нарушени правни норми от ЗДвП. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1
и 3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на
атакуваното наказателно постановление, поради допуснати процесуални
наруения.
По т.1 на обжалваното наказателно постановление:
3
Въз основа на събраните доказателства по делото се установява от
обективна страна, че е изпълнен състава на нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с ДК № ********* е предприел движението на МПС-то, което е
управлявал със скорост, която се явява несъобразена. Като в процесния
случай МПС-то е излязло извън контрол и е самокатастрофирало.
Несъобразена скорост е всяка една такава, независимо от това дали е
ниска или висока, която не е съобразена с конкретните предпоставки
предвидени в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство,
превозвания товар, характера и интензивността на движението, с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението.
Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която е нарушена, предвижда като
задължение за водачите при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с интензивността на движението, което има значение за
безопасността на движението. В случая правилно е квалифицирано
извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Но не се установи, че административното нарушение е извършено от
субективна страна. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства на
свидетеля-очевидец З. се установява, че на жалбоподателят му е прилошало.
Същият го е видял, че е с пяна на устата си, което е индикация за настъпил
епилептичен припадък, за какъвто са наведени твърдения и в жалбата.
Предвид което настъпилото ПТП не е вследствие липса на контрол върху
МПС-то от водача и движението на същото с несъобразена скорост, а поради
фактори извън субективната му сфера.
Ето защо не се установи, че е осъществено административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН по така възведената правна квалификация по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, поради липса на вина у жалбоподателя.
Поради гореизложените причини т.1 на наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По т.2 на процесното НП:
Съгласно чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП ред. ДВ бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., бил в сила и действал към момента на деянието на водач на
4
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства не се установява извършването на
нарушението по този състав, доколкото жалбоподателят към момента на
отказа да бъде изпробван не е имал качеството на водач на лек автомобил,
което е превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП.
Жалбоподателят е бил поканен да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол от органите на О „ПП“-СДВР
в 13:20 ч., след като се е върнал на мястото на ПТП-то, което е било станало
същия ден, но часове преди това в 09:30 ч. Предвид което към 13:20 ч., когато
е поканен да бъде тестван с техническо средство, след завръщането му от
болничното заведение, докъдето е бил транспортиран жалбоподателя, същият
не е имал качеството на водач на МПС.
Ето защо не е осъществено от него визираното административно нарушение
по чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и НП по т.2 следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По т.3 на процесното НП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като водач
на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ********, което е
моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от
обективна страна не е представил при поискване от контролните органи
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
Съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно средство,
което управлява или за тегленото от МПС ремарке.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателя е бил длъжен да съобрази поведението си и носи в себе си
свидетелството за регистрация на МПС, щом управлява автомобила, като при
поискване го предостави на проверяващите. С горното си поведение същия е
осъществил състава на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
5
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която норма предвижда, че
подлежи на наказание глоба в размер на 10 лв., водач, който не носи
определените документи, които са лимитативно изброени, сред които е и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба от 10
лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.4 на НП:
По безспорен начин, въз основа на събраните и кредитирани
доказателства се установява, че жалбоподателя е осъществил визираното в
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно нарушение, което е правно квалифицирано като такова по
чл.150 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.150 от ЗДвП: „всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач”.
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда административно
наказание глоба от 100 до 300 лв. за водач, който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.
От събраните по делото доказателства, а именно разпита на свидетеля К.,
както и писмените справка се установи, че изложеното нарушение в НП се
явява правилно правно квалифицирано. По делото се установи, че
жалбоподателят към момента на проверката от контролните органи е
управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление, тъй като е
бил неправоспособен водач. Предвид което се установи както субективната
страна на нарушението, а именно жалбоподателя е знаел, че управлява МПС
без да е правоспособен. Като от обективна страна се установи, че същият е
6
управлявал МПС без да притежава СУ на МПС.
Поради което и правилно същият е привлечен към административно-
наказателна отговорност на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, а
именно за управление на МПС от неправоспособен водач. При определянето
на административното наказание са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното
нарушение, а именно глоба в рамките на предвиденото в закона, конкретно
300 лв. Наложеното наказание в максимален размер е съобразено с вида и
тежестта на конкретното деяние, като е отчетен факта, че независимо от факта,
че същият е неправоспособен водач продължава да управлява лек автомобил,
за което видно от справката за нарушител са му съставяни АУАН, включително
и за същото по вид нарушение, с влезли в законна сила НП.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено в тази му част като законосъобразно.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, което не е
изрично постановено, че е с отпаднала сила, ако наказателното постановление
бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.
Въззиваемата страна се е представлявала от юрисконсулт на СДВР, който не се
е явил в проведените съдебни заседания, но е представил писмена защита,
както и самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна сложност,
поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1
от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т.1 и т.2 на наказателно постановление №24-4332-
007315/05.04.2024 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. за
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
глоба в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА т.3 и т.4 на наказателно постановление №24-4332-
007315/05.04.2024 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, с което
на жалбоподателя е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.III-то от ЗДвП
глоба в размер на 10 (десет лева) лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 300(триста лева)лв.
за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. И. Б. от гр. Б., ул. „Б.“ №2, с ЕГН **********, да заплати в
полза на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с адрес: гр.
С., ул.”А. № 5, с ЕИК********, сумата от 80 (осемдесет лева ) лв.,
представляващо юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им
представителство пред СРС по делото.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8