Р Е
Ш Е Н
И Е № 125
Гр. В.
12.02.2020
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на единадесети
декември
Две хиляди и деветнадесета година
Председател:
Д. М.
Членове: 1.С. С.
2.В. М.
При секретаря И. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията М.
в.гр. дело № 284 по описа за
2019г.
и за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на „В. 05“ ООД /н/, с.В., общ.Н. с.,
чрез синдика Л. И. И. против Решение №208 от 29.05.2017г., постановено по гр.дело №1699/2016г.
по описа на В.Р.С.
Поддържа
се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като постановено
при нарушение на процесуални правила и материалния закон. Посочва се, че
първоинстанционния съд не е указал на
страните кой носи доказателствената тежест и кои факти, релевантни за делото се
нуждаят от доказване, като не е изготвил доклад по делото. Поддържа се, че ВРС
е направил необоснован извод относно характеристиката на силозното стопанство
като е приел, че същото е трайно прикрепено към земята и носи характеристиката
на недвижим имот. Направени са оплаквания и относно правните изводи на съда, че
исковете са недоказани, като се поддържа че по делото са представени писмени
доказателства, от които може да се направи обоснован извод за доказаност на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба. Поискано е да се отмени
обжалваното решение и се уважат предявените искове.
По
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че
постановеното и обжалвано решение от ВРС е законосъобразно и обосновано, тъй
като по делото са събрани безспорни доказателства, въз основа на които съдът е
направил правилния извод за неоснователността на предявените искове.
С
Решение №98/15.01.2018г., постановено по в.гр.дело №338/2017г., В.о.с. е
отменил обжалваното решение №208/29.05.2017г. по гр.дело №1699/2016г. по описа
на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска за солидарно заплащане на сумата
22 432.00лв., представляваща стойността на силозно стопанство, отнето от
владението на дружество, с която стойност е намалена масата на
несъстоятелността и увредени дружеството и кредиторите му, вместо което е
признал за установено в отношенията между „В.05“ ООД /н/ и ответниците С.С.П.-Т.,
М.К.Т. И Н.К.Т., наличието на престъпно обстоятелство, представляващо отнемане
от владението на ищеца „В.05“ООД /н/ на движима вещо – силозно стопанство за
слънчогледово семе, представляващо комплект от метални силози – 2 броя с общ
шнек за напълване и изходящи шнекове за зареждане с вместимост 80 куб.м. с
размери D 3.5м. и Н 8.5м. и общо тегло като метал около 10
тона, направени от метал със сивкав цвят и от метален фундамент на силозите от
5 тона, която вещ наследодателят на ответниците К. М. Т. владеел и се
разпоредил с вещта – престъпление по чл.206 от НК. Осъдил е ответниците да
заплатят всеки един от тях на ищеца „В. 05“ ООД /н/ сумата в размер на
7 477.00лв., представляваща 1/3 от стойността на присвоеното имущество до
22 432.00лв., ведно със законната лихва, смитано от 26.08.2013г. до
окончателното издължаване, както и сумата в размер на 448.62лв. държавна такса
и по 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. В останалата част до
пълния размер от 23 432.00лв., както и за солидарно осъждане на
ответниците, съдът е потвърдил решението на ВРС.
Против
решението на ВОС е подадена касационна жалба, по която е образувано ТД №1319/2018г.
пред Върховен касационен съд, който с решение №45/26.07.2019г. е отменил
решението на ВОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на В.о.с.
В решението си съдът е приел, че решението на ВОС е неправилно, като постановено
при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, а именно чл.195,
ал.1 от ГПК. Съдът е приел, че съдът не
е изпълнил задължението си служебно да назначи експертиза, която да
установи дали вещта е била трайно прикрепена към земята или е представлявала
обособена движима вещ. Съдът е дал указания в отменителното решение, че при
новото разглеждане на делото във въззивната инстанция, следва да се назначи
техническа експертиза, която да даде заключение за характера на процесното
силозно стопанство като движима или недвижима вещ, за да може да се направи
преценка ако същото е съставлявало недвижима вещ, тоест е имало
характеристиката на изградена в недвижимия имот постройка, това би довело до
извода, че собствеността върху него е преминало у купувача „Б.“ООД с управител
К. Т. по силата на договор за покупко-продажба.
При
настоящото разглеждане на делото по въззивната жалба на „В. 05“ООД /н/, с.В.,
общ.Н. с. чрез синдика Л. И. И., съдът е изпълнил указанията, дадени в
решението на ВКС, като е назначил техническа експертиза за изясняване .характеристиката
на силозното стопанство, находящо се в двора на склад в Западна промишлена зона
гр.В., в имот с идентификатор 10971.511.176.
При
новото разглеждане на делото жалбоподателят „В. 05“ ООД /н/ поддържа въззивната
жалба чрез процесуалния си представител синдикът Л. И. И..
Процесуалния
представител на ответниците по жалба, адв.Б. е изразил становище, че оспорва
въззивната жалба, като пледира, че обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено.
О.с.,
след като се запозна с оплакванията във въззивната жалби и събраните по делото
доказателства и пред настоящата инстанция, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в
законоустановения срок.
Пред
ВРС е предявен иск от „В.05“ООД /н/ с.В., представлявано от Л. И. И., назначен
за синдик в производството по несъстоятелност
против С.С. П.-Т., М.К.Т. И Н.К.Т.,**с правно основание чл.59 от ЗЗД и
чл.124, ал.5 от ГПК и с цена на иска 22 432.00лв., по която е образувано
гр.дело №1699/2016г.
Ищецът
поддържа в исковата молба, че дружеството е собственик на силозно стопанство за
слънчогледово семе, което е било
разположено в двора на склад в Западна промишлена зона гр.В., имот с
идентификатор 10971.511.176. Посочва се, че силозното стопанство е
представлявало част от масата по несъстоятелността и е следвало да удовлетвори вземанията на
кредиторите в производството по несъстоятелност. На 11.06.2013г. поземления
имот и склада, построен в него е бил продаден на „Б. ООД с управител К. М. Т. в
производството по несъстоятелност, като се поддържа, че купувачът е бил
уведомен за намиращото се в двора силозно стопанство, което подлежи на отделна
продажба. След като бил въведен в имота купувачът Т. е било дадено разрешение
от съда по несъстоятелността за продажба на силозното стопанство, което било
оценено от оценител, който посетил съоръжението на място, след като му бил
осигурен достъп от Т.. След изготвяне на оценката силозното стопанство било
обявено за продажба, явил се купувач, но в края на месец август синдикът
констатирал, че съоръжението липсвало в имота, тъй като било нарязано и
предадено на скрап, което потвърдил и Т.. По случая било образувано досъдебно
производство против Т., което било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта му. Посочва се, че наследници на Т. са ответници по
делото и са били облагодетелствани
посредством увеличаване на наследството му със стойността на откраднатата вещ.
Поискано е от съда на основание чл.124, ал.5 от ГПК да установи наличието на
престъпно обстоятелство – кражба, присвояване, извършено от К. Т., като на
основание чл.59 от ЗЗД ответниците да бъдат осъдени да заплатят на дружеството
ищец сумата от 23 432.00лв., с която неоснователно са се обогатили, ведно
със законната лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното изплащане на
главницата.
Ответниците
са подали отговор на исковата молба, в който са оспорили така предявените
искове, като са поддържали, че образуваното досъдебно производство е било
прекратено от РП-В. поради липса на доказателства за извършено престъпление и
при обжалването на това постановление РС-В. е прекратил производството на
основание чл.124, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на дееца. Поддържали са също
така, че няма посочени доказателства за обстоятелството, че купувачът е бил предупреден
при изповядване на сделката, че в същата не е включено силозното стопанство. Същото
е било трайно прикрепено за циментови основи и не следва да се приеме като
движима вещ.
При
разглеждане на делото РС-В. е допуснал посочените от страните доказателства,
изслушал е свидетели и заключение на техническа експертиза, като с оглед на
тези доказателства и представените от страните писмени доказателства е приел,
че предявените искове са недоказани по своето основание. На първо място е
приел, че не се установява от събраните по делото писмени доказателства, че е
налице престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца
на движима вещ – силозно стопанство за слънчогледово семе, представляващо
комплект от метални силози – 2 броя с общ шнек за напълване и изходящи шнекове
за зареждане с вместимост 80 куб.м., с която вещ наследодателят на ответниците се
е разпоредил отнемайки от владението на собственика – ищцовото дружество. На
това основание е бил отхвърлен и предявения осъдителен иск.
Тези
изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав, тъй като
не са съобразени със събраните по делото доказателства.
От
представените по делото писмени доказателства, приложеното следствено дело №25/2014г.
на О.с.о. гр.В. и показанията на разпитаните по делото свидетели се установява,
че имотът, закупен от „Б.ООД гр.В. с управител К. М. Т. е бил включен в масата
на несъстоятелността на „В. 05“ ООД /н/. във фазата по осребряване на имуществото
от масата на несъстоятелността, съдът по несъстоятелността е дал разрешение на
синдика Л. И. И., назначен в производството, да извърши продажба по реда на
чл.718 от ТЗ чрез пряко договаряне на конкретно посочено в определението, с
което съдът е дал разрешение имущество, а именно поземлен имот с идентификатор
10971.511.176 от кадастралната карта на гр.В. одобрена със Заповед
№РД-18-5/28.01.2008г. с площ 479кв.м. и административен адрес гр.В.,Западна
промишлена зона, ведно с построената в поземления имот промишлена сграда с имот
с идентификатор 10971.511.176.1.
По
делото е представен нотариален акт №111, том 2, рег.№2018, н.дело №217 от
11.06.2013г. с предмет покупко-продажба по силата на която продавачът „В.-05“
ООД /н/, представлявано от синдика Л. И. И.
е продал на купувача „Б.“ООД чрез управителя К. М. Т. недвижим имот
поземлен имот с идентификатор 10971.511.176 от кадастралната карта на гр.В.,
одобрена със Заповед №РД-18-5/28.01.2008г. с площ 479кв.м. и административен
адрес гр.В.,Западна промишлена зона, ведно с построената в поземления имот
промишлена сграда с имот с идентификатор 10971.511.176.1 за сумата от 45 000.00лв.
След изповядване на сделката Т. е бил въведен
във
владение на имота, като относно
обстоятелството, че същият е знаел,
че чрез сделката
не е придобил собствеността върху силозното стопанство, по делото
са събрани доказателства, а именно показанията на свидетеля
В. Д. И., който
е изготвил оценка на силозното стопанство и който
заявява, че за да
посети обекта на място
следва
да отиде при К. Т., който ще отключи обекта и ще му позволи да
направи оглед на съоръженията. Свидетелят заявява, че Т. го е завел с личния си
автомобил, разбрал е целта на посещението на оценителя,
след което на 29.07.2013г.
оценителят изготвил отделна пазарна оценка на съоръжението. На 30.07.2013г.
синдикът е подал молба до съда по несъстоятелността, с която е
поискал на основание
чл.717, ал.2, във вр. с чл.717в от ТЗ да му бъде разрешено
да извърши продажба чрез търг с тайно наддаване на силозно стопанство, собственост на длъжника, при начална
цена съгласно
изготвената оценка в размер
на 22 432.00лв. С определение от 15.08.2013г. съдът е дал разрешение на синдика, който е публикувал
обявления за предстоящия търг, но след
като е констатирал, че съоръжението е
било демонтирано и предадено на скрап,
е отменил насрочената продажба. Същевременно синдикът е подал жалба до РП-В. за
това, че Т. е демонтирал силозното
стопанство и го е продал на скрап, въз основа на която е
било образувано наказателно
производство против Т., който е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.206, ал.3, пр.1, във вр. с ал.1, пр.1 от НК. Досъдебното
производство е било прекратено с
постановление на РП-В. на 12.10.2015г., което с определение от 17.11.2015г. на
В. р.с. е отменено и преписката е върната на РП-В. с указания, а с определение
от 10.02.2016г. наказателното производство против К. М. Т. е било прекратено на основание чл.24, ал.1,
т.4 от НПК. От представеното удостоверение за наследници на същия е видно, ч е
същият е оставил за наследници ответниците по делото С.С.П.-Т., М.К.Т. И Н.К.Т..
Пред
първоинстанционният съд е изслушана и
приета съдебно техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение,
че силозното стопанство представлява стоманено бетонен фундамент и приемни
стоманени бункери – 2 броя, с вместимост от по 80 куб.м., с диаметър 3.5м. и
височина 8.5метра с оценка 22 790.00лв.
При
настоящото разглеждане на делото, с оглед указанията в отменителното решение на
ВКС е назначена и изслушана нова техническа експертиза с идентична задача, по
която вещото лице С.В.П. е дало заключение, че силозното стопанство е било монтирано в имота върху стоманена
конструкция от колони с височина около 6м. и греди, която конструкция е била
замонолитена в стоманобетонови фундаменти в терена и представлява част от
технологично оборудване за производство на рафинирано олио. Посочва, че
демонтирането на такова съоръжение или част
от него води до обезценяването му е затруднено ползване. Посочва, че към
момента на огледа – 26.11.2019г. в имота се намира само част от стоманената
конструкция, замонолитена в терена, върху която е било монтирано силозното
стопанство. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че съоръжението е било
изрязано, като по принцип може да се демонтира без да се изреже, в зависимост
от начина на монтирането му, като въпросното съоръжение при изграждането на
конструкцията, същата е била заварена, затова съоръжението е било изрязано.
От така
установените обстоятелства настоящият състав приема, че по делото са
събрани убедителни доказателства относно обстоятелството придобил ли е наследодателят на наследниците при
извършената покупко-продажба предмет на нотариален акт №111, рег.№2018, н. дело
№217/2013г. на нотариус Л.Ц. силозното стопанство, находящо се в недвижимия
имот, посочен в нотариалния акт.
Настоящият
състав приема, че в случая продажбата е
извършена по реда на чл.718 от ТЗ като при изповядване на сделката синдикът не
формира собствена воля, а действа в зависимост от мандата, който му е дал съдът по несъстоятелността относно
имуществото, което има право да продаде. В тази насока по делото са представени
убедителни писмени доказателства, че синдикът е имал разрешение при изповядване
на покупко-продажбата да продаде единствено недвижимият имот, посочен по-горе,
ведно с находящата се в него сграда със застроена площ от 201кв. метра на
дружеството, чийто управител е наследодателят на ответниците. Установява се, че
силозното стопанство, което е било монтирано към една от сградите в имота
не е било предмет на покупко-продажбата,
тъй като за същото е била изготвена
самостоятелна оценка в производството по несъстоятелност и съдът е дал
разрешение на синдика за самостоятелната му продажба чрез търг с тайно
наддаване по реда на чл.717 и следв. от ТЗ. Установява се, че наследодателят на
ответниците е знаел за това обстоятелство, тъй като е допуснал в недвижимия
имот оценител за оглед на силозното стопанство, от което следва да се направи
извод, че същият е бил наясно , че не е придобил заедно с
покупко-продажбата и силозното
стопанство, а единствено терена и находящата се в него сграда. Безспорно се
установява, че наследодателят на ответниците се е разпоредил със силозното
стопанство след като вещото лице е посетило терена, която обстоятелство се
установява и от разпитания по делото И. Д.
Относно
спорното между страните обстоятелство представлявало ли е силозното стопанство недвижима вещ или е
имало характеристиката на движима вещ, както от приетата пред
първоинстанционния съд техническа експертиза, така и от изслушаната в
настоящото производство пред въззивния съд техническа експертиза следва да се
приеме, че силозното стопанство не е било прикрепено трайно към имота и може да
бъде преместено и демонтирано без да се разруши неговата цялост, а единствено
да се обезцени, тъй като в настоящият случай същото е било заварено към бетонни
колони и за да бъде демонтирано е трябвало да бъде изрязано. Тук следва да се
вземе предвид и факта, че наследодателят
на ответниците е демонтирал съоръжението без да бъде нарушена целостта на
постройката, към която е било прикрепено, поради което следва да се приеме, че
същото е имало характеристика на движима вещ.
С
оглед изложените съображения ще следва да бъде установено в отношенията между
страните, че е налице престъпно
обстоятелство, представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ –
силозно стопанство за слънчогледово семе, представляващо комплект от метални
силози – 2 броя с общ шнек за напълване и изходящи шнекове за зареждане с
вместимост 80 куб.метра, размери D 3.5м., Н 8.5м. и
общо тегло като метал около 10 тона, направено от метал със сивкав цвят и от
метален фундамент на силозите от 5 тона, която вещ наследодателят на
ответниците К. М. Т. владеел и се разпоредил с вещта – престъпление по чл.206
от НК.
С
оглед установяването на престъпно обстоятелство, ответниците по делото като
наследници на извършителя, ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата в размер на 22 432.00лв. на чиято стойност е била вещта, отнета от
владението на дружеството и с която стойност е намалена масата на
несъстоятелността и увредени дружеството и кредиторите му, ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното издължаване. В случая са налице
условията на чл.59 от ЗЗД, тъй като наследодателят на наследниците се е
обогатил за сметка на ищеца без основание, като е налице връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на наследодателя на ответниците. Всеки от
ответниците следва да отговаря по иска по чл.59 от ЗЗД до размера на
наследствените си права – по 1/3 идеална част или всеки следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 7 477.00лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното й издължаване.
Разноски
за тази инстанция не се дължат.
По
изложените съображения О.с. приема, че ще следва да се отмени решението на РС-В.
в обжалваната му част и да се постанови решение в горепосочения смисъл, поради
което
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №208 от 29.05.2017г., постановено по гр.дело №1699/2016г.
по описа на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за
солидарно заплащане на сумата от 22 432.00лв., представляваща стойността
на силозно стопанство, отнето от владението на дружеството,
с чиято стойност е намалена масата на несъстоятелността и увредени
дружеството ищец и кредиторите
му и
с която е отхвърлен
иска за установяване
наличието на престъпно обстоятелство, представляващо отнемане от владението на
ищеца на движима
вещ – силозно стопанство за
слънчогледово семе, с която вещ
наследодателят на ответниците К. М. Т. се е разпоредил – престъпление по чл.206
от НК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „В.05“ ООД /н/ с ЕИК:..със
седалище и адрес на управление с.В. общ.Н.
с. представлявано от синдика Л. И. И. и ответниците С.С.П.-Т., М.К.Т. И Н.К.Т.,***че е налице престъпно обстоятелство,
представляващо отнемане от владението на ищеца на движима вещ – силозно
стопанство за слънчогледово семе, представляващо комплект
от метални силози – 2 броя с общ шнек за
напълване и изходящи шнекове за зареждане с вместимост 80 куб.метра, размери D 3.5м., Н 8.5м. и общо тегло като метал около 10 тона, направено от метал със сивкав
цвят и от метален фундамент
на силозите от 5 тона, която вещ наследодателят на ответниците К. М. Т. владеел и се разпоредил с
вещта – престъпление по чл.206 от НК.
ОСЪЖДА С.С.П.-Т., М.К.Т. И Н.К.Т.,***, да заплатят всеки един
от тях на „В. 05“ ООД /н/ с ЕИК:. със седалище и адрес на управление с.В. общ.Н.
с. представлявано от синдика Л. И. И. сумата от по 7 477.00лв.,
представляваща 1/3 от 22 432.00лв. /стойността на присвоеното имущество/
ведно със законната лихва, считано от 26.08.2013г. до окончателното издължаване
на главницата.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при наличието на основанията по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.