Р
Е Ш Е
Н И Е
№…...
гр.
София, ……
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
мл. с. Роси Михайлова
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Михайлова въззивно гр. д. № 7647/2020 г. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба и допълнение на въззивна жалба, подадени от ищеца в
първоинстанционното производство П.Х.Г., срещу решение № 22247/23.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 83933/2017 г. по
описа на СРС, Г.О., 41 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно
основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника „В.Д.–
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална
медицина“ ЕООД да плати на ищеца сумата от 1990 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки, страдания, неудобство, психически стрес,
търпени през периода 19.05.2017 г. – 30.08.2017 г.
В
постъпилата въззивна жалба и допълнението към същата се излагат съображеия, че
решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Противно на възприетото от СРС въззивникът поддържа, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между необработването на втория канал на зъб 15 горе
вдясно и вторичната гнойна инфекция във венеца на зъба. Оспорват се изводите на
съда във връзка с умъртвяване на зъба. Счита, че проведеното лечение е
извършено от лице, което не е притежавало съответната правоспособност към
момента на осъществяването му, както и че неправилно първоинстанционният съд
кредитирал показанията на д-р Д.. Оспорва заключението на СМЕ, прието в хода на
съдебното дирене пред СРС. Сочи, че е подал исковата молба, основавайки се на
лекарска грешка. Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил иска му за
неимуществени вреди, доколкото през сочения период е търпял непоносими болки и
страдания от неправилно проведеното лечение. В следствие на същите изгубил дори
работата си като оператор. Моли решението да се отмени в обжалваната част.
Претендира разноски.
След
изтичане на срока за обжалване на въззивното решение е постъпило становище по
същото, ведно с молба от 22.06.2020 г., подадени от ищеца П.Г., чрез адв. Ч..
Постъпил
е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство „В.Д.–
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална
медицина“ ЕООД, чрез адв. П., с който се заявява становище, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи –
неоснователни по посочените в отговора подробни съображения. Въззиваемата
страна моли съда да потвърди постановеното от първоинстанционния съд решение.
Претендира разноски.
Софийският градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението
и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.
Тъй като СРС е обсъдил пълно и задълбочено установената по делото фактическа
обстановка, въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща
към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата,
относими към въззивното оспорване.
Като
съобрази изложените в жалбата и отговора доводи относно законосъобразността на
оспореното решение, въззивният съд намира по съществото на спора следното :
Обезщетение
за неимуществени вреди е дължимо, доколкото същите са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на поетите договорни задължения. Настоящият състав
споделя констатацията на първоинстанционния съд, че от доказателствата по
делото не се установява наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между
некачественото изпълнение на произтичащите от сключения между страните договор
задължения на ответното дружество за извършване на дентална услуга и твърдените
от въззивника-ищец неимуществени вреди – болки, страдания, неудобство,
психическо сътресение и стрес, търпени през процесния период от 19.05.2017 г.
до 30.08.2017 г., за репариране на който въззивникът ищец е претендирал
обезщетение в размер на сумата от 1990 лв.
Неоснователни
са изложените в жалбата оплаквания за недопустимост на свидетелските показания на
св. д-р Д. – практикуващ през процесния период стоматолог, назначен в ответното
дружество. В ГПК не се съдържа ограничение на възможността служител на ответника
да бъде разпитан като свидетел. Първоинстанционният съд е ценил показанията на
свидетелката с оглед разпоредбата на чл. 172, съобразявайки възможната и
заинтересованост.
От
заключението на експертизата и разпита на изготвилото я вещо лице се установява,
че наличието на възпаление на съдово-нервен сноп на зъба е свързано с болкова
симптоматика и тъкмо към нейното овладяване са извършени първите дейности,
извършени по спешност при лечението при ответника, като наличието на самата
болка е било свързано с развилото се заболяване на зъба.
От
доказателствата по делото се установява, че въззивникът е изпитвал болки през
процесния период, но не се доказва наличието на причинна връзка между тях и
некачествено изпълнение на сключения между ищеца и ответника договор за
дентална услуга. От показанията на св. Д. се установява, че оплакванията на
въззивника два месеца след приключилото на 01.07.2017 г. лечение са
предизвикани от наличието на фистула, а причинна връзка между появата на същата
и проведеното при ответника лечение не се установява, който извод се подкрепя
от заключението на изготвената по делото СМДЕ и направените в съдебното
заседание уточнения на вещото лице М..
От
доказателствата по делото и заключението на изготвената по СМЕ се установява,
че развилият се възпалителен процес на лигавицата на ищеца не е в пряка и
непосредствена причинна връзка с неотворения зъбен канал на ищеца, поради което
не се доказва, че породените от това възпаление болка и дискомфорт са последица
от неустановяването на зъбен канал и липсата на обработка на същия. Не се
доказва, че именно действията на д-р Д.
са довели до появата на фрактура на зъба, а оттам до последваща екстракция на
зъба.
При
правилен анализ на доказателствата и правилно установена фактическа обстановка
по делото първоинстанционният съд е направил правилен правен извод за
неоснователност на претенцията с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 52 ЗЗД, поради което искът правилно е бил отхвърлен с обжалваното решение.
Тъй като мотивите на въззивния съд съвпадат с тези на СРС, решението, в
обжалваната му част, е законосъобразно, постановено в правилно приложение на
материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства, поради
което следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските,
разпределени съобразно изхода на спора.
Решението е
влязло в сила в останалата необжалвана част, в която е уважен предявеният от П.Х.Г.
против „В.Д.– амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ
по дентална медицина“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 82, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
510 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договорни задължения по неформален договор за дентално лечение
от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба (30.11.2017г.) до окончателното плащане.
По
разноските пред СГС : С оглед изхода от спора право на разноски има ответникът „В.Д.– амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по
дентална медицина“ ЕООД на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Доколкото не са представени доказателства за
направени разноски във въззивното производство от ответното дружество, не са
налице предпоставки за присъждането на такива.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА№
22247/23.01.2020 г., постановено по гр. д. № 83933/2017 г. по описа на СРС, Г.О., 41 състав, в частта, с
която е отхвърлен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника „В.Д.– амбулатория за индивидуална практика за
първична медицинска помощ по дентална медицина“ ЕООД да плати на ищеца сумата
от 1990 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки,
страдания, неудобство, психически стрес, търпени през периода 19.05.2017 г. –
30.08.2017 г. , включително в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата необжалвана част, в която е уважен предявеният
от П.Х.Г. против „В.Д.– амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ по дентална медицина“ ЕООД осъдителен иск с правно основание
чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 510 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения по неформален договор
за дентално лечение от 19.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба (30.11.2017г.) до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.