№ 160198
гр. София, 04.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Частно гражданско
дело № 20241110134798 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.417, чл.418 и чл.419 ГПК.
Образувано е по заявление от „В.П.АД, предявено от пълномощника му – адвокат
П. П. С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.1 ГПК, за постановяване на
разпореждане по чл.418,ал.1 ГПК за незабавното й изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист по чл.418,ал.2 ГПК въз основа на решение № 445/09.06.2022г. по
преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК против А.П.И. за сумата от 8 300 лв,
представляващи според заявителя разноски, присъдени му с решение № 445/ 09.06.2022г. по
преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК.
Към заявлението по чл.417 ГПК е представен заверен от КЗК препис от решение №
445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК , но без изрично
надлежно удостоверяване чрез подпис на длъжностно лице и печат на КЗК , че решението
е влязло в сила.
СРС , 68 състав с разпореждане № 109212/01.08.2024г. е указал на заявителя в 3-
дневен срок от съобщението да представи официално заверен от КЗК препис от решение №
445/ 09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК, в което изрично да е
отбелязано , че е влязло в сила , като това е удостоверено с печат и с подпис на
длъжностно лице. Изрично са указани причините , които налагат представянето на
официално заверен препис от рещението на КЗК , а именно „за да бъде поставен върху него
печатът за изпълнителния лист по чл.418 ,ал.2, изр.1 ГПК съгласно чл.418 ,ал.2, изр.2
ГПК”. Изрично са указани и неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията
– прекратяване на съдебното производство.
В отговор на изричните указания на СРС , 68 състав , отправени с разпореждане №
1
109212/01.08.2024г. , пълномощникът на заявителя с писмена молба от 09.08.2024г. е
посочил , че „КЗК в качеството на административен орган не слага печат „Влязло в сила”
върху преписа от решението , а издава нарочно писмо , с което посочва , че постановен от
КЗК акт е влязъл в сила” . Към молбата от 09.08.2024г. на заявителя е приложено писмо ,
изх. № ДИП-480/КЗК-262/269/281/306/2022г. от 07.08.2024г. на председателя на КЗК , в
което са изложени доводи , според които КЗК приема , че решението № 445/ 09.06.2022г. по
преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК е влязло в сила , както и уводемление , че
заверен препис от това решение може да бъде получен чрез делеводството на КЗК след
внасяне на държавна такса и представяне на пълномощно.
СРС , 68 състав с второ разпореждане № 116081/15.08.2024г. е указал на заявителя в
3-дневен срок от съобщението да изпълни точно указанията , отправени с предходното
разпореждане № 109212/01.08.2024г. , като представи официално заверен от КЗК препис от
решение № 445/ 09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК, в което
изрично да е отбелязано , че е влязло в сила, като това е удостоверено с печат и с подпис на
длъжностно лице. Отново изрично са указани причините , които налагат представянето на
официално заверен препис от рещението на КЗК , а именно „за да бъде поставен върху него
печатът за изпълнителния лист по чл.418 ,ал.2, изр.1 ГПК съгласно чл.418 ,ал.2, изр.2
ГПК”. Отново изрично са указани е неблагоприятните последици от неизпълнението на
указанията – прекратяване на съдебното производство. Специално е указано на заявителя,
че в писмо , изх. № ДИП-480/КЗК-262/269/281/306/2022г. от 07.08.2024г. на председателя на
КЗК изрично е посочено , че заверен препис от решението на КЗК може да бъде получен в
деловодството на КЗК.
В отговор на повторните изрични указания на СРС , 68 състав , отправени с
разпореждане № 116081/15.08.2024г. , пълномощникът на заявителя с писмена молба от
23.08.2024г. е представил заверен препис от решение № 445/ 09.06.2022г. по преписка №
КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК, в който има поставен печат за „влязло в сила“ на
решението , но върху който няма подпис на длъжностно лице от КЗК.
СРС , 68 състав с трето разпореждане № 120604/26.08.2024г. е указал на заявителя в
3-дневен срок от съобщението да изпълни точно указанията , отправени с разпорежданията
№ 109212/01.08.2024г. и № 116081/15.08.2024г. , като представи официално заверен от КЗК
препис от решението № 445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК,
в който да има подпис на длъжностно лице от КЗК и върху печата , удостоверяващ
влизането в сила на решението на КЗК , а не само върху печата , удостоверяващ
верността с оригинала, както е в заверения препис, представен с писмената молба от
23.08.2024г. (за да бъде поставен върху него печатът за изпълнителния лист по чл.418,ал.2,
изр.1 ГПК съгласно чл. 418, ал.2, изр.2 ГПК).
С разпореждането № 120604/26.08.2024г. изрично е УКАЗАНО на заявителя, че
липсата на подпис на длъжностно лице върху печата , удостоверяващ влизането в сила на
решението на КЗК , означава липса на официално изявление на органа , издал акта
/решението/ - КЗК, за влизането му в сила , което изключва изпълнителната сила на
2
представения документ по чл.417 ГПК и го прави негодно изпълнително основание, въз
основа на което не може да бъде издаден изпълнителен лист по чл.418 ,ал.2 ГПК и да бъде
поставен печата за издаването на този изпълнителен лист.
В отговор на третите изрични указания на СРС , 68 състав , отправени с
разпореждане № 120604/26.08.2024г. , пълномощникът на заявителя е депозирал писмена
молба на 19.09.2024г. , в която изрично е посочил , че „искането няма да бъде
удовлетворено по съображения , изложени от КЗК” в приложеното писмо , изх. № ДИП-
507/КЗК-262/22 от 02.09.2024г. на председателя на КЗК. В това писмо е посочено, че
решенията на КЗК са индивдуални административни актове , спрямо които не може да се
постави заверка за „влязъл в сила” , а КЗК единствено предоставя информация дали срещу
тези актове са постъпили жалби или не , поради което не може да бъде удовлетворено
искането за издаване на заверен препис от решението на КЗК с отбелязване , че е влязло в
сила , удостоверено с печат и подпис на длъжностно лице.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи документите, представени със
заявлението по чл.417 ГПК , преценени с оглед предпоставките по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК,
намира за установено следното :
За да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК (и да бъде постановено
незабавното й изпълнение по чл.418,ал.1 ГПК) е необходимо въз основа на съответния
документ по чл.417 ГПК , на който се позовава заявителят , да може да бъде издаден
изпълнителен лист при условията на чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК. Щом въз основа на съответния
документ не може да бъде издаден изпълнителен лист с оглед чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК , е
недопустимо въз основа на същия документ да бъде издавана заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и да бъде постановено незабавното й изпълнение, тъй като тяхната процесуална
цел е именно издаването на изпълнителен лист по чл.418, ал.2 ГПК. Проверката за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК включва и изследване наличието на
предпоставките по чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на
съответния документ. В производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК се проверява основателността на твърденията на заявителя, като се изследва дали
представеният от него документ по чл.417 ГПК (т.нар. несъдебно изпълнително основание)
удостоверява твърдените от него вземания и дали въз основа на този документ може да
бъде издаден изпълнителен лист.
За да бъде постановено издаването на изпълнителен лист по чл.418 ГПК е необходимо
наличието на двете комулативно изискуеми условия , установени в чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК-
т.нар. несъдебно изпълнително основание (посочен в чл.417 ГПК документ),
удостоверяващо т.нар. изпълняемо право - неудовлетворено изискуемо и ликвидно
материално-правно притезание на заявителя срещу длъжника.
В конкретния случай изпълнителното основание , на което се позовава заявителят, е
решение № 445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК , което е
представено само в заверен препис , без изрично отбелязване за влизането му в сила от
органа , който го е издал.
3
В конкретния случай не е налице годно изпълнително основание по смисъла на
чл.417, т.1 ГПК, т.е. не е налице документ (изпълнително основание) по смисъла на
чл.417, т.1 ГПК , въз основа на който да бъдат издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.418,ал.2 ГПК. Това е така по следните причини :
НА ПЪРВО МЯСТО : Според изричната разпоредба на чл.418 ,ал.2, предл.1 ГПК
съдът издава изпълнителен лист, след като провери дали документът, който е посочен от
заявителя като изпълнително основание по чл.417 ГПК, е „редовен от външна страна”.
Проверката за редовността на изпълнителното основание по чл.417 ГПК се извършва
само въз основа на данните , съдържащи се в текста му , като в производството по чл.417
ГПК не се приемат и не се кредитират никакви други документи (писмени доказателства) ,
нито други доказателства освен документът, посочен от заявителя като изпълнително
основание по чл.417 ГПК. Това означава , че в изпълнителното основание по чл.417 ГПК
следва изрично да бъде посочено от неговия автор , че подлежи на изпълнение , т.е , че е
влязъл в сила , ако това е акт, издаден от административен орган. В конкретния случай
решението № 445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на КЗК е
представено в екземпляр , в който липсва изрично волеиязвление на издалия го орган , че е
влязъл в сила и подлежи на изпълнение. Както изрично е указано от СРС, 68 състав с
разпореждането № 120604/26.08.2024г. по насотящото дело , липсата на подпис на
длъжностно лице върху печат , удостоверяващ влизането в сила на решението на КЗК
, означава липса на официално изявление на органа , издал акта /решението/ - КЗК, за
влизането му в сила , което изключва изпълнителната сила на представения документ
по чл.417 ГПК и го прави негодно изпълнително основание, въз основа на което не
може да бъде издаден изпълнителен лист по чл.418,ал.2 ГПК и да бъде поставен
печата за издаването на този изпълнителен лист.
Представените от заявителя писмо , изх. № ДИП-480/КЗК-262/269/281/306/2022г. от
07.08.2024г. на председателя на КЗК и писмо , изх. № ДИП-507/КЗК-262/22 от 02.09.2024г.
на председателя на КЗК са ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ в настоящото съдебно производство ,
което е заповедно по чл.417 ГПК, а не исково по чл.124 ГПК и в него не се приемат никакви
писмени доказателства освен документът , коейто е изпълнителното основание по члл.417
ГПК. Преценката на органа , издал акта по чл.417,т.1 ГПК , за влизането в сила на
този акт , следва да бъде изрично удостоверена върху самия акт , а не с допълнителни
уведомителни писма , които не порааждат правни последици.
Поради липсата на изрично надлежно удостоверяване за влизането в сила на
представеното решение № 445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г.
на КЗК, то не е редовно от външна страна , и не е годно изпълнително основание по
чл.417 , т.1 ГПК , което означава , че въз основа на него не може да бъде издаден
изпълнителен лист по чл.418,ал.2 ГПК.
НА ВТОРО МЯСТО : Според изричната разпоредба на чл.418 , ал.2 , изр.2 ГПК за
издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху
4
представения в оригинал документ. Следователно според изричното изискване на закона
– Гражданко-процесуалния кодекс /ГПК/ документът , който представлява изпълнително
основание по чл.417 ГПК, следва да бъде представен от заявителя само в оригинал , но не и
в копие –незаверено или заверено. Представянето на оригинала на документа ,
представляващ изпълнителното основание по чл.417 ГПК , е задължително условие за
уважаване на заявлението по чл.417 ГПК , т.е. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и на изпълнителен лист по чл.418 ГПК. Изискването за
представяне на оригинала на документа , представляващ изпълнителното основание по
чл.417 ГПК се налага : 1) за да се установи , че този оригинал е в държане на заявителя , и 2)
за да се извърши отбелязване върху този документ (чрез поставяне на съответен печат от
съда) за издаването на изпълнителния лист , което удостоверяване е законовата гаранция ,
че няма да бъде издаден втори, трети или друг последващ изпълнителен лист, т.е. , че
няма да бъдат издадени няколко изпълнителни листа за едно и също изпълняемо
право.Изпълнителният лист се издава само в един оригинален екземпляр и за това се прави
надлежно удостоверяване върху изпълнителното основание – това е изрично посочено в
чл.418, ал.2, изр.2 ГПК.
Представянето на документа , сочен от заявителя като изпълнително основание
по чл.417 ГПК , в незаверен официално препис препятства изпълнението от съда както
на проверката по чл.418 ,ал.1, предл.1 ГПК за редовността от външна страна на този
документ , така и поставянето съгласно чл.418 ,ал.2, изр.2 гПК на печат върху
оригинала на изпълнителното основание за издаването на изпълнителния лист.
По този начин представянето на документа, сочен от заявителя като изпълнително
основание по чл.417 ГПК , в незаверен официално препис , създава риск от издаване на
множество изпълнителни листове за едно и също изпълняемо право , т.е. за накърняване
на правата на длъжника и за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като се
препятства съдебния контрол върху броя на издадените изпълнителни листове за едно
и също изпълняемо право.
Разпоредбата на чл.418,ал.2 ГПК , която е законова правна норма , не може да бъде
дерогирана с вътрешноведомствена нормативно нерегламентирана практика , касаеща
дейността на административен орган , какъвто е КЗК. Отказът на КЗК да издава решения
съобразени с изискванията на чл.418 ,ал.2 ГПК , не създава задължение за съда да не
прилага тази законова разпоредба. Точно обратното – съдът е длъжен да приложи чл.418
,ал.2 ГПК и при липсата на редовен от външна страна оригинал на документ , сочен като
изпълнително основание по чл.417 ГПК , да отхвърли заявлението по чл.417 ГПК.
Законовата правна норма на чл.418,ал.2 ГПК и установените с нея императивни
изисквания за представяне на оригинала на изпълнителното основание по чл.417 ГПК от
заявителя пред съда и за поставяне от съда на печат за издадения изпълнителен лист върху
оригинала , не могат да бъдат дерогирани от административен орган, какъвто е КЗК,
особено след като липсват изрични законови текстове , забраняващи на административен
орган да издава официално заверени преписи от собствените му актове с отбелязване за
5
влязло в сила , каквата практика всъщност имат много административни органи в страната.
Причините , поради които КЗК , отказва издаване на официално заверени преписи от
решенията й , не следва да бъдат обсъждани в мотивите на настоящия съдебен акт ,
доколкото това не променя юридическите изводи за липсата на условията по чл.418 ,ал.2
ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на незаверени официално преписи от
решения на административен орган, включително и КЗК.
С оглед спецификите на производството по чл.417 и чл.418,ал.2 и ал.3 ГПК
изпълнително основание по смисъла на чл.417 ГПК е само оригиналът на съответния
документ , но не и негово копие. По настоящото дело заявителят не е представил оригинал
на процесното решение на КЗК , нито негово официално заверено от КЗК копие с
отбелязване за влизането му в сила , поради което представеното със заявлението
незаверено официално копие не може да бъде кредитирано като изпълнително основание.
НА ТРЕТО МЯСТО : В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.418
,ал.3 ГПК , според която с документ , различен от изпълнителното основание по чл.417 ГПК
, може да се установява изискуемостта на вземането (изпълняемото право). Това е така , тъй
като според чл.418,ал.3 ГПК този допълнителен документ трябва да касае изискуемостта на
т.нар. изпълняемо право (самото материално-правно вземане), а не редовността от външна
страна на изпълнителното основание (документът по чл.417 ГПК), както е в разглеждания
случай. Редовността от външна страна на документа, представляващ изпълнително
основание по чл.417 ГПК, е различна от изискуемостта на изпълняемото право
(вземането) , поради което редовността от външна страна на изпълнителното
основание по чл.417 ГПК не може да се доказва с други документи , различни от самото
изпълнително основание. Тово означава, че влизането в сила на съответния
административен акт (в конкретния случай– решението на КЗК) не може да се доказва с
други документи освен със самото решение на КЗК , което поради тази причина следва да
бъде представено или в оригинал, или в специално заверен официален препис , издаден от
КЗК. Закова както бе посочено, представените от заявителя писмо, изх. № ДИП-480/КЗК-
262/269/281/306/2022г. от 07.08.2024г. на председателя на КЗК и писмо , изх. № ДИП-
507/КЗК-262/22 от 02.09.2024г. на председателя на КЗК са ПРАВНОИРЕЛЕВАНТНИ в
настоящото съдебно производство .
Независимо от гореизложеното следва да се посочи , че представените по настоящото
дело от заявителя писмо , изх. № ДИП-480/КЗК-262/269/281/306/2022г. от 07.08.2024г. на
председателя на КЗК и писмо , изх. № ДИП-507/КЗК-262/22 от 02.09.2024г. на председателя
на КЗК , не са документи по смисъла на чл.418 ,ал.3 ГПК, тъй като са издадени не от
длъжника (А.П.И.), а от административния орган (КЗК) , а според изричната разпоредба на
чл.418,ал.3 ГПК документът, удостоверяващ изискуемостта на вземането, следва да бъде
издаден от длъжника.
Доколкото представения по настоящото дело документ – решение на КЗК не е годно
изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за
6
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и за издаването на
изпълнителен лист по чл.418,ал.2 ГПК Следователно предявеното искането за издаване на
изпълнителен лист по чл.418 ,ал.2 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъдат отхвърлени и исканията за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417,т.9,предл.1 ГПК и за постановяване на незабавното й изпълнение по чл.418, ал.1
ГПК. Основателността на тези искания е обусловена от основателността на искането за
издаване на изпълнителен лист. Както бе посочено : Щом въз основа на представения
документ по чл.417 ГПК не може да бъде издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, не
следва да бъде издадена и заповед за изпълнение, респективно не следва да бъде допуснато
незабавното й изпълнение. Проверката за издаването на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК включва не само преценката на процесуалните условия по
чл.411,ал.2,т.1 , т.2, т.3 и т.4 ГПК (както е в заповедното производство по чл.410 –чл.416
ГПК), но и наличието на предпоставките по чл.418 ,ал.2 и ал.3 ГПК. Това е отразено и в
образците на тази заповед, утвърдени с чл.6 и с Приложения № 5 и № 6 от Наредба №
6/20.02.2008г. на Министерство на правосъдието /обн. ДВ, бр.22/ 28.02.22008г./.
Заповедното производство по чл.417 ГПК не може да се трансформира в заповедно
производство по чл.410 ГПК , т.е. не може когато не са налице условията по чл.418,ал.2 и
ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист по представения документ по чл.417 ГПК, да
бъде издавана заповед за изпълнение по чл.410 ГПК само по твърденията на заявителя.
Това е така тъй като основанието за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
документът по чл.417 ГПК , а не твърденията на заявителя (както е при заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК). Проверката за издаването на заповед за изпълнение по чл.417
ПК е различна от проверката за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Проверката по чл.417 ГПК включва и изследване наличието на условията по чл.418,ал.2 и
ал.3 ГПК за издаване на изпълнителен лист, т.е. проверка на основателността на
твърденията на заявителя. Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК не се издава само въз
основа на твърденията на заявителя , без да се проверява тяхната основателност и
доказаност (за разлика от заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК). Заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК се издава след проверка съобразно изискванията на чл.418,ал.2
и ал.3 ГПК на съответния документ по чл.417 ГПК , на който се позовава заявителят. В
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК се проверява
основателността на твърденията на заявителя, като се изследва дали представеният от него
документ по чл.417 ГПК (т.нар. несъдебно изпълнително основание) удостоверява
твърдените от него вземания и дали въз основа на този документ може да бъде издаден
изпълнителен лист. Щом представеният документ по чл.417 ГПК не доказва
основателността на твърденията на заявителя за дължимост на претендираното от
него вземане , не следва въз основа на този документ да бъде издавана заповед за
изпълнение и да бъде допускано незабавното й изпълнение , тъй като не може да бъде
издаден изпълнителен лист поради липсата на условията по чл.418 ,ал.2 и ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
7
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението на „В.П.АД, ЕИК: ***, град София , ****, със съдебен
адрес : град София, ул. **** офис на счетоводна къща BSR чрез адвокат П. П. С., за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.1 ГПК, за постановяване на разпореждане по
чл.418,ал.1 ГПК за незабавното й изпълнение и за издаване на изпълнителен лист по
чл.418,ал.2 ГПК въз основа на решение № 445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-
262/269/281/306/2022г. на КЗК против А.П.И., град София , бел. „Македония” № 3, за сумата
от 8 300 лв (осем хиляди и триста лева), представляващи според заявителя разноски,
присъдени му с решение № 445/09.06.2022г. по преписка № КЗК-262/269/281/306/2022г. на
КЗК.
Разпореждането в частта му, с която са отхвърлени заявленията за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист , подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен
срок от получаване на съобщението от заявителя (чл.413,ал.2 ГПК и чл.418,ал.5 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на заявителя заедно със съобщението и препис от настоящото
разпореждане (чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8