РЕШЕНИЕ
№ 1754
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110105209 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „Веолия Енерджи Варна" ЕАД сочи, че е подало
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника Д. Ст.Б. по което е образуваното
ч.гр.д.№147722/2023г. РС Варна и е издадена заповед за изпълнение, като е
осъдена ответницата да заплати на ТД следните суми:
1138,93лв. - представляваща главница - сбор от дължими суми за
потребена и незаплатена топлинна енергия, по партида №11100, за
топлофициран имот с адрес: гр.Варна, ***, както следва:
412,26лева начислена за периода от м.10 2020г. до м.04.2021г.;
387,38лева начислена за периода от м.11 2021г. до м.04.2022г. и 339,29лева
начислена за периода от м.11.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.11.2023г, до
изплащане на вземането;
218,60лева - лихва за забава, начислена върху главните задължения за
периода от 01.12.2020г. до 25.10.2023г.;
както и разноски:
- 27,16лв. - държавна такса и 480лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, и съдът е дал указания за предявяване на иск на основание чл.
414, ал.1, т.2. Дружеството ищеца сочи, че е предоставяло топлинна енергия
на ответницата, в качеството и на потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за
топлофициран обект с адрес: гр.Варна, ***, за който са издавани фактури в
периода от 23.10.2020г. до 25.10.2023г. За горепосочения адрес, ответникът по
делото има открита партида в регистрите на ищеца под номер 11100. Между
1
дружеството - продавач на топлинна енергия, от една страна, и потребителя,
от друга, е възникнало валидно облигационно отношение, което се регулира от
Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за
топлоснабдяването, както и от Общите условия на ТД. Сградата, в която се
намира процесният топлофициран обект, е присъединена към
топлопреносната мрежа от 2000г. и до настоящият момент не е спирана или
прекъсвана доставката на топлинна енергия към нея, като за тези
обстоятелства с настоящата прилагам и писмени доказателства - Протокол от
Общо събрание и техническа документация. Видно от справка ИКАР,
направена по партида на ответника, приложена към настоящата искова молба,
има данни относно собствеността на имота за процесния период. По партида
на лицето има вписани няколко възбрани. Ищцовото дружество твърди, че е
изпълнило задължението си за предоставяне на топлинна енергия, но
ответницата в качеството си на абонат не е изпълнила задължението си да
заплати ползваните услуги по издадените от доверителя ми фактури въпреки,
че е била собственик на топлоснабдения имот през процесния период.
Претендира главница от 1 138.93лв. формирана като сбор от всички
суми по издадени в периода от 23.10.2020г. до 2.05.2023г. фактури. Съгласно
чл.44, ал.1 от ОУ на ТД, в сила от 13.01.2008г., при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
топлофикационното дружество обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа
до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на дружеството. Това
дава право на доверителя ми да иска обезщетение за забава под формата на
законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване
на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която лихва за този период
възлиза на сума в общ размер на
218,60лв.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество, присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение суми:
1138,93лв - представляваща главница - сбор от дължими суми за
потребена и незаплатена топлинна енергия, по партида №11100, за
топлофициран имот с адрес: гр.Варна, ***, както следва: 412,26лв. начислена
за периода от м.10 2020г. до м.04.2021г.; 387,38лв. начислена за периода от
м.11.2021г. до м.04.2022г. и 339,29лв. начислена за периода от м.11.2022г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-15.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
218,60лв.-лихва за забава, начислена върху главните задължения за периода от
01.12.2020г. до
25.10.2023г. и да се присъдят разноските за заповедното и настоящото
исково производства.
Ответницата по реда на чл.131 от ГПК чрез особения си представител е
подала отговор в който сочи, че липсва облигационна връзка между страните.
Оспорва имотът, находящ се в гр.Варна, ж.к."Младост", в бл.151 да е
присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца. Оспорва да дължи
претендираните суми за посочения в обстоятелствената част на исковата
молба абонатен номер. Излага, че не е потребила топлоенергия за посочения в
2
исковата молба абонатен номер. Оспорва, че е сключвала договор с ищеца,
касаещ посочения в исковата молба самостоятелен обект. Излага, че общите
условия на ищеца не са влезли в сила и не я обвързват, твърди, че не е
запозната с Общите условия на ищеца, тъй като същите не са влезли в сила -
не са публикувани в един централен и един местен ежедневник.
В случай че съдът формира извод, че между страните съществува
облигационна връзка, твърди следното:
Разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредбата за
топлоснабдяването ясно сочат, че плащане се дължи само и единствено за
реално консумирана (потребена) топлинна енергия, а не за прогнозно
начислена такава. В настоящия правен спор липсва първичен счетоводен
документ, който да отразява реално извършения отчет от средството за
търговско измерване и изравнителния отчет в края на отоплителния период.
Липсва счетоводен документ, въз основа на който ответната страна Б. да
дължи плащане към ищцовото дружество. Твърди, че общият топломер в
абонатната станция, касаещ имот с административен адрес в гр.Варна, *** не
е преминал метрологична проверка и не е бил годно средство за търговско
измерване за периода, сочен в исковата молба, по смисъла на чл.43, ал.4 от
Закона за измерванията и относимите към процесния период Заповеди на
председателя на ДАМТН. Съгласно Заповед №А-616/11.09.2018г. на
Председателя на ДАМТН периодичността на проверката на топломери в
абонатни станции е 2 години. Общият топломер в абонатната станция не е
годен измервателен уред за сочения период и изчисленията за доставена
/потребена/ касателно имота на ответницата топлоенергия са неправилни и
исковата претенция е неоснователна. Неоснователността на исковата
претенция се обуславя и от недостигането до знанието на ответницата на
месечни фактури или съобщения, които е следвало ищцовото дружество да
издава. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ,
задължение на ищеца е да издава кредитни и дебитни известия за
разликата между прогнозното и действителното потребено количество
топлоенергия след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвянето на изравнителните сметки. Приложеното от ищцовото дружество
„Веолия Енерджи Варна" ЕАД към исковата молба Извлечение от сметка 411
„Клиенти" не отразява реалното потребление на топлинна енергия през
процесния период, след извършването на изравнителната сметка. Съставените
изчисления не са изготвени на база реален отчет на средството за търговско
измерване. Извлечението не съставлява счетоводен документ, по който да се
дължи плащане. Прогнозните фактури не доказват ликвидно и изискуемо
вземане. Начисляване на лихва върху прогнозно начислени суми не се дължи
плащане по тях. Поради недължимост на главното вземане, недължимо се
явява и акцесорното такова за претендираната лихва за забава в размер на
218.60лв. за периода от 01.12.2020г. до 25.10.2023г.
Твърди, че не е потребила топлинна енергия в имота през сочения
период, а и такова твърдение в исковата молба изцяло липсва. Не е посочено
правното основание с подробно описание и аргументация, въз основа на което
ищецът претендира сумата за предоставена услуга, както и лихва за забава.
Посочването на размера на сумата, като такава за потребена топлоенергия, не
представлява посочване на основание, нито посочване на подробни
обстоятелства, от които произтича вземането. След като липсва потребление,
то ответницата не дължи претендираната сума и исковата претенция е
3
неоснователна.
Позовава се на изтекла погасителна давност, досежно част от
претенциите. Моли да се отхвърлят претенциите на ищеца, предявени за
период преди повече от 3 години от завеждане на иска.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д.№14772/2023г. се установява, че в полза на
ищеца е издадена Заповед №7057/17.11.2023г. по силата на която ответницата
е осъдена да заплати на „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД гр.Варна сумата от
412.26лв. главница за ползвана топлинна енергия за времето от м.10.2020г. до
м.04.2021г., 119.19лв. лихва за забава за времето от 1.12.2020г. до 25.10.2023г.,
387.38лв. за ползвана топлинна енергия за времето от м.11.2021г. до
м.04.2022г., 73.02лв. лихва за забава за времето от 1.01.2022г. до 25.10.2023г.,
339.29лв. за ползвана топлинна енергия за времето от м.11.2022г. до
м.04.2023г., 26.39лв. лихва за забава за времето от 1.01.2023г. до 25.10.2023г.,
заедно със законната лихва върху главниците от датата на сезиране на съда-
14.11.2023г. до окончателното им изплащане и 507.16лв. сторени по делото
разноски, на основание чл.410 от ГПК.
По делото е представена справка от агенция по вписванията от която се
установява, че ответницата е собственик на ап.60 в гр.Варна, жк.Младост,
бл.151, вх.3, ет.3, като имота е идентичен с имота, за който ищеца сочи че има
открита партида при него. Представено е и копие от договор №10/28.09.2002г.
по силата на който етажните собственици на имоти с адрес гр.Варна, *** са
сключили договор за доставка и монтаж на индикатори за разпределение на
разхода за топлинна енергия и автоматични радиаторни вентили. Посочените
две доказателства установяват, че ответницата е собственик на
топлоснабдяван от ищеца имот и поради това си качество се явява потребител
на топлинна енергия с произтичащото от това задължение за заплащане на
същата. Съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото като
обективна и компетентно изготвена ССчЕ се установява, че начислената
консумация на топлинна енергия е правилно извършена и всички издадени
при ищеца фактури за това са осчетоводени.
От събраните по делото доказателства, се установява по категоричен
начин, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество
топлинна енергия, отчетено от общия топломер, както и че ответницата е лице
със право на ползване на топлоснабдявания имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.
„Младост”, бл.151, вх.3, т.е. същата има качеството битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ е страна по
договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия.
Следователно, установено е оспореното съществуване на облигационно
договорно правоотношение между страните в процесния период, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между
4
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба,
съответно одобрени с Решение № ОУ-030/17.05.2002г. и Решение №ОУ-
060/28.11.2005г. на ДКЕВР. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило
изрично, че при ищеца липсват доказателства за извършени плащания за
погасяване на задължението, като ответницата също не е представила такива.
Вещото лице по приетата СТЕ е посочило, че ищецът е спазил
нормативните изисквания при начисляване на ползваната от ответницата
топлинна енергия, а от заключението на приетата от съда ССчЕ се установява,
че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 138.93лв.,
която отговаря на претендираната от ищеца главница за времето от м.10.2020г.
до м.04.2023г., като размера на претенцията за лихва за времето от 1.12.2020г.
до 25.10.2023г. е изчислен от вещото лице на сума идентична с
претендираните от ищеца 218.60лв.
Въз основа на констатациите на вещото лице, изготвило съдебно-
техническата експертиза, заключението на която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, съдът обоснова извода, че през процесния
период дружеството доставчик е доставяло топлинна енергия в недвижимия
имот обитаван от ответницата, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. В случая от неоспореното заключение на ССчЕ, изготвено от
вещото лице, кредитирано също като професионално дадено, е доказан и
размерът на реално потребеното от ответника количество топлоенергия за
процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 - чл.148/, Наредба №2 от 28.05.2004г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г., отм. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г./ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007г./. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
По изложените съображения решаващия състав приема, че се е доказала
дължимостта на претенциите по начина по който ищецът ги е заявил и поради
това предявения иск следва да бъде уважен.
Съставът на намира, че възражението на ответницата за погасяване по
давност на част то претенциите е неоснователно, тъй като за никоя от тях не е
изтекла кратката тригодишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД.
Предвид становището за пълна основателност на претенцията
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените от него
разноски съответно в размер от 1 645.74лв. по исковото производство и
507.16лв. разноски в заповедното производство.
Воден от горното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Веолия Енерджи
Варна” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *** и
Д. С. Б. ЕГН********** от гр.Варна, ***, че ответницата дължи на
търговското дружество сумите:
1138,93лв - представляваща главница - сбор от дължими суми за
потребена и незаплатена топлинна енергия, по партида №11100, за
топлофициран имот с адрес: гр.Варна, ***, както следва:
412,26лв. начислена за периода от м.10 2020г. до м.04.2021г.;
387,38лв. начислена за периода от м.11.2021г. до м.04.2022г.
и
339,29лв. начислена за периода от м.11.2022г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по реда на чл.410 от ГПК в съда-15.11.2023г. до окончателното изплащане на
вземането;
218,60лв.-лихва за забава, начислена върху главните задължения за
периода от 01.12.2020г. до 25.10.2023г.
, начислени по партида 11100 за топлофициран имот находящ се в
гр.Варна, *** и присъдени в полза на ищеца в рамките на ч.гр.д.
№14772/2023г. на ВРС, 31-ви състав, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Б. ЕГН********** от гр.Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Веолия Енерджи Варна” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, *** сумите от 507.16лв. разноски по заповедното и
1 645.74лв. разноски в исковото производства, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски районен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6