Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
Производството е по реда на чл.243 ал.6 НПК. Образувано е по частен протест на ВТРП и по частна жалба на адв. Иван Иванов, защитник на обвиняемия И. Л. И. срещу Определение № 306/09.05.2012г. постановено по ЧНД № 918 по описа за 2012г. на ВТРС, с което е отменено постановление на прокурор при ВТРП от 17.04.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1150/2012 г. на РУ „Полиция” В. Търново. В частният протест се правят оплаквания за неправилност атакувания съдебен акт. Възразява се срещу изводите на съда, че авторството на престъплението е доказано и че причинените вреди били установени като стойностен израз. Излагат се подробни аргументи, че по делото не са събрани категорични доказателства за участието на обвиняемия в събарянето на постройката, както и че обективно не могат да бъдат оценени действително причинените с деянието вреди. Изразява се несъгласие с указанията на съда за правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново определение, с което да се потвърди постановлението на ВТРП за прекратяване на наказателното производство. В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение поради немотивираност Þ поради липсата на доказателствен анализ на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят заема становище за липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието. Не била установена противоправност в поведението на обв. И., както и не било установено нито прякото, нито опосреденото му участие в премахването на сградата. Акцентира се върху позицията за липсата на стойност на събореното като постройка. Моли се окръжния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и се иска потвърждаване на постановлението на ВТРП. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Протестът и жалбата са срочно подадени, от лица които имат правен интерес, срещу подлежащ на проверка съдебен акт. Разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни. С постановление от 03.11.2010г. на прокурор при ВТРП, след извършена предварителна проверка, е образувано ДП № 1150/2010г. на РУ „Полиция” Велико Търново. ДП се е водило срещу И. Л. И. за престъпление по чл. 216 ал. 1 НК. Същият е привлечен като обвиняем с постановление от 09.05.2011г., предявено му на 18.05.2011г. за това, че на 01.08.2010г. в гр. В. Търново, ул. „К.” № 26 противозаконно унищожил чужда недвижима вещ – двуетажна къща, построена в УПИ XXVI – 351 в кв. 82, като дял първи е собственост на Н. Г. В. на стойност 10 930 лв., а дял втори е собственост на С. Н. В. и А. С. В. на стойност 14 300 лв., като с деянието е причинил значителни вреди на обща стойност 25 230 лв. - престъпление по чл. 216 ал. 5 пр. 1 вр. чл. 216 ал.1 НК. По делото са извършени разпити на пострадалите и на още 11 свидетеля, проведена е очна ставка, изготвени са заключения по съдено – строителна и допълнително съдебно - строителна експертиза, приложени са множество документи и справки. С постановление на наблюдаващия прокурор при ВТРП от 17.04.2012г. наказателното производство по ДП № 1150/2012г. на РУ „Полиция” Велико Търново водено срещу И. Л. И. за престъпление по чл. 216 ал. 5 пр. 1 вр. чл. 216 ал.1 НК е прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК, поради недоказаност. Представителят на прокуратурата е приел за установено, че инкриминираният период е от 22.07.2010г. до 01.08.2010г., когато сградата е съборена изцяло с неустановен багер от неустановено лице, без да е имало съгласие на собствениците на имота. Недоказано по делото, според прокурора останало конкретното участие на обв. И. в събарянето на сградата, а именно дали е присъствал на място, разпоредил ли е събарянето и знаел ли е багеристът, че липсва съгласие на собствениците за разрушаване. Наред с това прокурорът е приел, че липсва обективна възможност да се установи стойността на причинените вреди, доколкото сградата е напълно разрушена. Пострадалият В. е обжалвал това постановление пред ВТРС. Състав на районния съд е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява авторството на деянието и че причинените вреди имат своя стойностен израз. Отменил е постановлението на прокурора и е върнал дело на ВТРП за правилното прилагане на материалния и процесуален закон. При тези факти по делото настоящият състав на ВТОС счита, че крайния правен извод на първата инстанция за отмяна на постановлението и връщане на делото на ВТРП е правилен, но по съображения различни от изложените. В процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК правомощията на съда са контролни и са свързани с проверка на основанията за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай, тези основания са по чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК, недоказаност на обвинението. За да провери правилността на извода на прокурора, че обвинението е останало недоказано, съдът е длъжен да направи преценка за обоснованост, т.е. дали са събрани и съобразени възможните относими доказателства към случая, както и дали правилно е приложен закона, т.е. дали от събраните по делото доказателства се установява нечие поведение, осъществяващо състав на престъпление по наказателния закон. Въззивната инстанция намира, че разследването по делото не е проведено всестранно и пълно. Органите на досъдебното производство в рамките на своята компетентност не са взели всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина. Не са събрани и не са изследвани всички необходими и относими към предмета на доказване обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 102 НПК. Фактическата обстановка не е напълно изяснена, което налага провеждането на допълнителни следствени действия. По въпроса за авторството на деянието и конкретното участие на обвиняемия в него, според ВТОС не са събрани и съобразени необходимите и относими доказателства. Във връзка със събитията довели до събаряне на сградата са разпитани петима свидетели, трима от тях посочени от обвиняемия – Н. К., Цв. Ц., В. Г., а другите двама – Р. В. И. и Н. Г. И. – съседи по имот. Първите трима свидетели говорят за самосрутване на сградата предизвикано от приближаващия се към нея багер. Версия, която наблюдаващият прокурор не е коментирал, а е приел, че събарянето е извършено с багер, каквито показания дават другите двама свидетели. В показанията на последните се съдържа информация, че обв. И. е бил на място, когато сградата е разрушавана. Позицията от където те са наблюдавали случващото се обективно не им дава възможност да разберат какво са си говорили строителните работници и И., заповядвал ли е същият събарянето на сградата и т.н. Възможен източник на такива сведения са именно намиращи се на терен работници. По делото обаче същите не са установени и разпитани, а от материалите е видно, че разследващите органи не са предприели необходимото в тази насока. Разпитаните трима свидетели не са установени по инициатива на разследването, а са разпитани по искане на обв. И. и неговия защитник, година и половина след инкриминирания период. Разпитът им е повърхностен и незадълбочен. Същите не са разпитвани за относими към доказването факти – присъствал ли е обвиняемия на мястото, давал ли е разпореждания и указания за събаряне на сградата, кои са били другите работници, кое е лицето управлявало багера. Видно от констативния протокол от 06.08.2010г. и снимковия материал към него /том II/ на обекта е имало повече от трима работници. При тези доказателствена съвкупност необосновано прокурорът е приел, че неустановено лице с неустановен багер е разрушило сградата. За да достигне до този извод е следвало да съберат и проверят редица относими доказателства, което не е сторено. Изграждайки фактическите си констаации само на показанията на обсъжданите свидетели ВТРП е нарушила принципа залегнат в чл. 13 НПК, тъй като не е взела всички мерки спадащи в компетентността й за осигуряване разкриването на обективната истина. Разследващите органи са си спестили процесуални усилия за установяването на работещите през инкриминирания период работници на обекта, включително и на лицето управлявало процесния багер. Ето защо, за горепосочените обстоятелства следва да се установят и разпитат всички работници, включително и тези, който са управлявали тежкотоварните машини с изхвърления строителен материал. За целта следва да се приобщят към материалите по делото документи отразяващи броя, имената на работниците и служителите, както и заеманите от тях длъжности чрез които „И.” ООД е извършвало строителните работи през процесния период в съседство със съборената сграда. По делото следва да се приобщят писмени и гласни доказателства за строителната техника, която е била на обекта през този период и използвана от строителната фирма на обвиняемия. Ако от разпита на така установените работници и служители не може да се установи лицето управлявало багера, едва това този извод може обосновано да бъде приет от прокурора. В тази връзка следва да се имат предвид и дадените от самия обвиняем обяснения, включително и при проведената очна ставка между него и пострадалият В.. Установените строителни работници следва да дадат показания и за състоянието в което се е намирала процесната сграда включително нейните основни, доколкото са имали достатъчно време да я наблюдават. Неприетата от прокуратурата версия за самосрутване на сградата не е проверена всестранно и пълно. Доколкото същата е възможен разказ на случилото се следва да бъде проверена чрез назначаване на съдебно – техническа експертиза. Последната трябва да отговори на въпроса възможно ли е самосрутване на сградата по описания от свидетелите начин. При отговора на тази задача вещото лице следва да вземе предвид всички доказателства за състоянието на сградата /писменото становище на инж. Р. Господинова и свидетелските показания/. В тази връзка следва да се извършат проверки за наличието на документация в Община В. Търново, в РДНСК относно състоянието на процесната сграда вкл.основите й, както и за характеристиките на терена върху която е построена тя. Събраните писмени материали също следва да се съобразят от експерта при изготвяне на заключението му. Относно вторият решаващ извод на наблюдаващия прокурор за прекратяване на производство следва да се има предвид, че предмет на престъплението по чл. 216 НК е реално съществуваща вещ притежаваща известна стойност. Двуетажната сграда представлява съставна вещ по смисъла на правната доктрина, при която отделните елементи са свързани в една единна вещ. Последната като цяло е обект на вещни права и само като такава попада под защитата давана от наказателния закон в случаите на засягане правото на собственост. Независимо от състоянието си в което се е намирала преди събарянето същата е представлявала реално съществуваща вещ, като тук следва да се има предвид, че дори и повредената вещ може да бъде унищожена т.е. да бъде годен предмет на визираното престъпление. Заключението на назначената по делото експертиза дава отговор на въпроса, каква е стойността на сградата към момента на събарянето й. Видно от констативно – съобразителната част на експертизата вещото лице е взело предвид данните за състоянието на сградата, когато е дало своята оценка за стойността на притежаваните от собствениците дялове. Естествено няма как след деянието да се изследва състоянието на имота преди това, след като същият е напълно разрушен. Експертно заключение е изготвено на 23.04.2011г. към който момент по делото са били разпитани само В. и е било налично писменото становище на инж. Р. Господинова за състоянието на постройката. Данни за последното се съдържат и след това в показанията на И. и най – вече на К. П., който свидетелства и за състоянието на основите на първия етаж, открили се след направата на изкопа за новостроящата се сграда. Данни за това състояние е възможно да бъдат получени и след разпитите на самите строителни работници, каквото указание съдът даде по – горе. С оглед на тази нова информация за състоянието на сградата преди разрушаването й следва да се назначи повторна оценъчна експертиза, която да съобрази всички данни по делото, когато дава заключение за стойността на обекта. Следва да се има предвид, че като съставна вещ процесната къща е изградена от вложените в нея строителни материали, които също имат своята самостоятелна стойност. Отново следва да се подчертае, че в процедурата по чл. 243 ал. 4 и сл. НПК, в прерогативите на съда е да прецени дали събраните на досъдбеното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса. Не се касае до подмяна на вътрешното убеждение на господаря на предсъдбената фаза на процеса /прокурора/, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията му да прекрати наказателното производство в тази му фаза и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство. Понастоящем съдът достигна до извод, че доказателствената съвкупност по делото страда от непълнота, която пречи за правилното му решаване. Отстраняването на този порок следва да стане по пътя на допълнителното разследване. С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното определение на ВТРС, с което е отменено постановлението на прокурор при ВТРП от 17.04.2012г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1150/2012 г. на РУ „Полиция” В. Търново следва да бъде потвърдено. Делото следва да се върне на прокурора за изпълнение на указанията дадени от настоящия състав на ВТОС. Водим от горното, съдът ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА Определение № 306/09.05.2012г. постановено по ЧНД № 918 по описа за 2012г. на ВТРС. ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията съдържащи се в мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |