№....................... Гр. София,…………….г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-b въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ : Е.Иванова
Златка Чолева
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 10977 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 164 състав под № 116445 от 16.05.2019г., постановено по гр.дело № 58202/ 2018г., с което са отхвърлени предявените от П.П.П. с ЕГН ********** срещу Министерство на вътрешните работи - Дирекция „УССД“ с ЕИК129010157 обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ - за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № УРИ 5785з-802 от 02.05.2018г., 2/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ - за възстановяване на ищцата на длъжността й преди уволнението - „технически изпълнител/заплащане на труда“ при Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- МВР и 3/ иск с правно основание чл.344,ал.1,.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ - за сумата от 862,68лв., претендирана като обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на уволнението за периода от 2 месеца, считано от датата на уволнението /30.06.2018г. до 31.08.2018г./, ведно със законната лихва от 31.08.2018г. Решението се обжалва и в частта за разноските, които ищцата е осъдена да заплати на ответника съобразно изхода на спора по делото.
Въззивницата-ищца П.П.П. заявява искане за отмяна на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и като неправилно. Поддържа, че в конкретния случай заповедта на ответника-работодател, с която е наложено дисциплинарното наказание- уволнение, не отговаря на изискванията на чл.195,ал.1 от КТ. Възразява, че заповедта за уволнение е немотивирана, тъй като в нея не са посочени поотделно и конкретно всяко едно от системните нарушения на трудовата дисциплина, които ответникът поддържа, че са извършени от нея, нито времето на реализирането на тези нарушения, за да се прецени дали са налице три такива нарушения в рамките на 1 година. Въззивницата- ищца намира, че позоваването от ответника в заповедта за уволнение на протокол от 12.12.2017г. не може да обоснове мотивираност на заповедта, тъй като този протокол не й е връчен. Твърди , че в протокола под № 5785р-28087 от 12.12.2017г. е установен моментът на откриваше на дисциплинарното нарушение- 12.12.2017г., като от тази дата тече срокът по чл.194,ал.1 от КТ. Поддържа, че този срок е изтекъл на 27.03.2018г.- преди датата на издаване на спорната уволнителна заповед от 02.05.2018г., връчена й на 29.06.2018г. Въззивницата- ищца възразява, че при налагане на дисциплинарното наказание от ответника-работодател не са взети предвид обясненията й. Ищцата възразява, че от ответника не е съобразен и правно-релевантният факт, че в периода 01.01.2013г,- 11.12.2017г. , през който според ответника са извършвани нарушенията на трудовата дисциплина, в отдела, в който работи са извършвани множество проверки, ревизии и инвентаризации, при които не са установени каквито и да било неправомерни действия от служителите в отдела в това число и от нея /ищцата/. Последният факт ищцата поддържа, че се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Въззивницата счита, че при определяне на наказанието от ответника не е взето предвид и обстоятелството, че същата длъжност като заеманата от нея е заемала и друга служителка в отдела - Н.Р.С.. Твърди, че и на двете са извършвани проверки и двете са работили в периода на твърдяното извършено нарушение на трудовата дисциплина - 01.01.2013г.- 11.12.2017г., но неясно какви причини работодателят приема, че отговорността за пропуските в счетоводните записвания е само на едната— ищцата, като неоснователно ответникът сочи, че другата служителка е била в отпуск по болест, тъй като такъв е ползван от последната едва след 08.12.2017г.. Въззивницата-ищца поддържа, че в деня на откриване на липсващата сума служителката Н.С.е била на работа, а в същия ден тя /ищцата/ е била назначена в комисия , извършваща ревизия извън работното място. С изложените доводи въззивницата-ищца мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени с присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ оспорва жалбата, като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно. Възразява, че със спорната заповед на ищцата е наложено дисциплинарно наказание- уволнение не за системни нарушения на трудовата дисциплина, както неоснователно поддържа ищцата, а за други тежки нарушени на трудовата дисциплина- увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на парични средства. Твърди, че позоваването в спорната заповед на понятията повторяемост и системност са единствено във връзка с обосноваване тежестта на нарушението и са съобразени при определяне тежестта на наказанието. Моли настоящата инстанция да съобрази, че в заповедта за уволнение са описани подробно правните и фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание. Във връзка с възражението на ищцата за немотивираност на заповедта, поради позоваване в нея на други документи, които не са й връчени, ответникът моли настоящата инстанция да съобрази, че такива препратки към други документи в спорната заповед за уволнение няма. По отношение спазването на срока по чл.194,ал.1 от КТ ответникът поддържа, че не е налице твърдяното от ищцата нарушение , тъй като през времето на ползваните от ищцата поредица от отпуски и болнични срокът не тече на основание чл.194,ал.З от КТ. Въззиваемият - ответник възразява на следващо място във връзка с мотивираността на процесната заповед за уволнение, че правната същност на „липсата“ е свързана с неустановения й произход като недостиг в касата и/или склада. Поддържа, че противоправността на MOJI и причинната връзка с вредоносната липса се предполагат и се считат за проявени без да е нужно да се установяват с кои конкретни действия или бездействия на MOЛ са причинени . В подкрепа на тези свои доводи въззиваемият се позовава на съдебна практика. Счита, че с оглед механизма на извършване на нарушението на трудовата дисциплина в конкретния случай, / доколкото се касае за липси на парични средства/, естеството на това нарушение прави невъзможно посочването на конкретни дати на извършването му. При установените в случая множество нарушения при попълване на касовата книга и несвоевременно отразяване на касовите операции и при липса на зануляване на касата на отдел ОХ в 5 годишен срок назад във времето, ответникът твърди, че е невъзможно установяването на точната датата на нарушението. Ето защо , е посочен периодът от време, през който е натрупана процесната липса, която е открита при проверка на касата и двете ревизии извършени в края на 2017г. Въззиваемият - ответник намира за неоснователен довода на въззивницата за недоказаност на нарушението, основан на твърдението й за извършени множество ревизии, проверки и инвентаризации в отдел ОХ през периода 01.01.2013г.- 11.12.2017г. , при които не са установени нарушения. Във връзка с този довод на ищцата ответникът поддържа, че ЗМП, който е специализираният орган за извършване на финансови проверки в МВР е направил тематична проверка за 5 годишен срок назад , обхващаш не само дейността на ищцата, а цялата организация в отдел ОХ. На последно място, въззиваемият - ответник намира за неоснователно и възражението на ищцата за неясните причини, поради които е ангажирана само нейната дисциплинарна отговорност, след като по делото е установено , че в същия отдел е работил и друг служител /Нася С./, който е заемал и изпълнявал длъжност идентична на нейната /на ищцата/. При преценка на това възражение ответникът моли съда да съобрази установения по делото факт, че поради влошеното здравословно състояние на другия служител и противопоказанията за работата му , дадени с решение на ТЕЛК, е било налице неформално разделение на задълженията между него и ищцата. Твърди, че другият служител /Н.С./ е отговаряла основно за въвеждане на заплатите в АИСТРЗ, а ищцата- за приемане на стоково-паричните обороти от инкасо службата, преброяването им , внасянето и тегленето от обслужващата банка „Уникредит Булбанк“ АД, като ищцата е отговаряла и за участието в комисии за извършване на ревизии и инвентаризации. Ответникът поддържа, че липсата на парични средства в конкретния случай е последица от действията на ищцата, която е разделила общата сума от 70 071,25лв. на две вноски, които са били внесени в обслужващата банка на две отделни дати, вместо цялата сума да бъде внесена на датата 06.12.2017г., с което да бъде приключен оборотът по касова книга в същия ден. Освен посоченото нарушение, което по отношение на автора му е установено от единствения компетентен според ответника орган- ЗМП, ответникът поддържа, че от ищцата са извършени и другите нарушения на трудовата дисциплина, свързани с воденето и отчитането на стопанските операции, в резултат на които е възникнала установената липса на парични средства. Ответникът счита, че с обжалваното решение са установени правилно правно-релеватните факти и като последица от това е прието, че спорната уволнителна заповед е законосъобразна. Въззиваемият-ответник моли съда да съобрази и липсата на заявено оспорване от страна на ищцата на факта, че именно тя е взела процесната сума от 11 387,84 лв. от касата на отдел ОХ, която след това е била възстановена от нея с представените по делото и неоспорени РКО. С изложените доводи ответникът от своя страна мотивира искането си за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Заявява искане за присъждане на разноските за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Всяка от страните заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искови претенции с правно основание чл.344,ал.1,т.1 , т.2 и т.З от КТ.
С исковата молба ищцата поддържа твърдения за незаконосъобразност на атакуваната заповед за уволнение поради несъответствие на наложеното наказание на тежестта на извършеното нарушение, като се има предвид, че то не е извършено умишлено. Твърди, че по неясни причини отговорност за допуснати пропуски в счетоводните записвания в периода 01.01.2013г.- 11.12.2017г. се търси само от нея , въпреки че същата длъжност е изпълнявана в този период и от друг служител на ответника- Н.С.. Поддържа, че от датата на откриване на нарушението - 12.12.2017г. към датата на издаване на спорната заповед /02.05.2018г./ и към датата на връчването й 29.06.2018г. е изтекъл законоустановеният срок по чл.194,ал.1 от КТ - на 27.03.2018г. Ищцата твърди, че не е запозната с констатациите от извършените проверки, обективирани в Протокол УРИ 5785р-28086/ 12.12.2017г. , Констативен протокол № 5785р-28087/ 12.12.2017г. и Докладна записка № 8121р-4027/22.02.2018г. на Звеното за материални проверки/ЗМП/ - МВР , въз основа на които е поискано обяснението й по чл.195,ал.1 от КТ. Твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание от ответника- работодател не са взети предвид дадените от нея обяснения и факта, че през проверявания период 01.01.2013г.- 11.12.2017г. в отдела, в който работи са извършвани множество проверки, ревизии и инвентаризации, при които не са установени неправомерни действия от нейна страна. Счита, че потвърждение на факта, че на ответника не е нанесена вреда е и обстоятелството, че в последния ден на годината се извършва преброяване и запечатване на касата на отдела. Ето защо, ищцата твърди, че от нея не са извършени описаните в спорната заповед нарушения и не са настъпили материални вреди за ответника в резултат на нейни действия или бездействия по повод изпълнението на трудовите функции. Претендира отмяна като незаконосъобразна спорната уволнителна заповед, възстановяване на длъжността заемана преди уволнението и заплащане на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за 2 месечния период от време- 30.06.2018г. до 31.08.2018г. в размер на 862,68лв.
Предявените искове са оспорени от ответника като неоснователни.
С обжалваното решение на СРС исковете претенции са отхвърлени, като неоснователни. С обжалваното решение е прието, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват посочените в уволнителната заповед тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са реализирани от ищцата и за които с мотивирана заповед в съответствие с изискването на чл.195,ал.1 от КТ и в срока по чл.194,ал.1 от КТ , /при зачитане на факта, че такъв не е текъл по времето на установените по делото ползвани от ищцата отпуски и болнични, на основание чл.194,ал.З от КТ/ е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, което е съответно на тежестта на извършените нарушения. Като последица от установената законосъобразност на спорната уволнителна заповед с обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск за признаването й за незаконна и отмяната й по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и обусловените от него претенции по чл.344,ал.1,т.2 и т.З от КТ.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при служебна проверка за спазването на императивните правни норми.
По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ: Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първата инстанция, с които е обосновава неоснователността на този иск, изведени при правилно установени факти по делото. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба на ищцата настоящият съдебен състав приема следното:
Между страните по делото няма спор, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което считано от 12.102.2011г. и към момента на спорното уволнение ищцата е заемала длъжността „технически изпълнител по заплащане на труда“ в отдел „Обществено хранене“ към Дирекция „УССД“- МВР. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със спорната заповед № УРИ № 5785з-802 от 02.05.2018г. на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ, поради наложено на основание чл.188,т.З, вр. с чл.190,ал.1т.7 , вр. с чл.187,ал.1,т.9 от КТ дисциплинарно наказание- уволнение.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за изброени в спорната заповед нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят е приел, че попадат в приложното поле на фактическите състави по чл.187, ал.1, т.9 от КТ - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Тези нарушения са приети за тежки по смисъла на чл. 190,ал.1, т.7 от КТ.
По възражението за немотивираност на спорната заповед за уволнение в нарушение на изискването на чл.195,ал.1 от КТ. Съдът намира , че дори да бъде прието за допустимо това възражение, което не е заявено с исковата молба и не е поддържано в първоинстанционното производство/ и за него не е приложима забраната на чл.266,ал.1 от ГПК, тъй като възражението касае приложението на императивна правна норма, разгледано по същество съдът намира това възражение за неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че в спорната заповед са описани подробно фактическите обстоятелства, които подробно индивидуализират процесните нарушения на трудовата дисциплина по ясен за ищцата начин, които са довели като резултат до увреждане на имуществото на ответника-работодател , поради разпиляване / липса на парични средства. Неоснователно се явява възражението на ищцата, че описанието на нарушенията са извършени чрез препращания към съдържанието на документи, които не са й връчени. Такова препращане не е налице. В мотивите на спорната заповед са описани нарушенията на Вътрешния правилник за документооборота, изискващи документирането на стопанските операции , които следва да се отразяват в момента на тяхното извършване , както и на изискването приходните и разходни касови ордери да се регистрират по реда на издаването им и да се осчетоводяват заедно с приложените документи най-късно на следващия работен ден, а касовата книга да се приключва ежедневно, като са посочени няколко конкретни примера на тези нарушения, които са констатирани. А именно - разделяне на общата сума от приход от 70 0171,25лв. , постъпила в касата в периода 30.11.2017г.- 06.12.2017г. /л.48 от касовата книга/ , отразена като салдо на 30.11.2017г.- на две вноски, внесени в обслужващата банка „Уникредит Булбанк“ АД на две отделни дати / на 06.12.2017г.- сумата от 44 232,48лв. и на дата 07.12.2017г.- на сумата от 25 838,77лв./, вместо цялата сума да бъде внесена на дата 06.12.2017г., като двете суми са описани в касовата книга като вноски в банката с дата 07.12.2017г. Посочена в касовата книга на л.48 като остатък сума от 13 096,63лв. е внесена в банката „Уникредит Булбанк“ АД на дата 08.12.2017г., но РКО за тази вноска е изведен на 11.12.2017г. и на тази дата -11.12.2017г. е изведен в касовата книга. В заповедта за уволнение е посочено е, че в резултат на тези горепосочените нарушенията, /подкрепени с конкретни примери/ на чл.5 от Вътрешните правила за документооборота на счетоводните документи в ДУССД, утвърдени със заповед № 5785з-4062/ 01.12.2017г. и възложените й трудови задължения с длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност , съгласно която тя е материално отговорно лице /МОЛ/ в периода 01.01.2013г. – 11.12.207г. от ищцата е допусната липса в имуществото на работодателя в размер на сумата от 11 387,84лв. Изрично в с спорната заповед е посочено, че предвид естеството на извършване на нарушението липсата е допусната в периода 01.01.2013г.- 11.12.2017г. в резултат на системните нарушения при извършване, отразяване и отчитане на касовите операции и водене на касовата книга в посочения период от страна на ищцата П.П., като е съобразено, че въпреки, че липсата на горепосочената сума от 11 387,84лв. е възстановена от ищцата, извършеното от нея нарушение предвид размера на сумата /равняваща се на 24 минимални работни заплати/ е тежко , като е нарушено доверието на работодателя при боравенето с парични средство, поради което и на ищцата е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
При така описаните конкретни фактически обстоятелства, които индивидуализират подробно и ясно извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина, неоснователно се явява възражението й за немотивираност на спорната заповед за уволнение. Позоваването в заповедта на документите, с които са констатирани нарушенията, не може да бъде ценено като препращане към тях във връзка с описанието на нарушенията, след като това описание е извършено подробно в самата уволнителна заповед, която съответства на изискването на чл.195,ал.1 от КТ. Документите фигурират само за яснота, че с тях са констатирани нарушенията и въз основа на тях е направена преценката при вземане на решение от работодателя за налагане на дисциплинарното наказание.
Съдът намира за неоснователно е възражението на ищцата за липса на конкретизация на нарушенията, поради липса на посочен конкретен момент на извършването им. Предвид правния характер на липсата – на недостиг на парични средства и/или материални активи, която е с неясен произход и може да е резултат както на действия, така и на бездействия, посочването на точен във времето момент /като конкретна дата/ не е възможно, тъй като контролирането на нарушението става само като краен резултат, поради което нормата на чл.195,ал.1 от КТ се счита за спазена с посочване на период от време на извършването му. В този смисъл е и константната и задължителна практика, на която се позовава ответникът- работодател - Решение № 78 от 11.04.2018г. по гр.д.№ 1835/2017г. на 4-то ГО на ВКС. В случая със спорната заповед индивидуализацията е извършена надлежно с посочен период от време, предвид вида и начина на реализиране на нарушението на трудовата дисциплина. Позоваването на системност на повторяемост на нарушенията в спорната заповед не са свързани с вида на нарушението, за което е наложено наказанието, а с обосноваване тежестта на нарушението, което е мотивирало работодателя да наложи най-тежкото наказание в мотивите. В случая ясно е посочено, че нарушението на трудовата дисциплина попада в приложното поле на чл.190,ал.1,т.7, вр. с чл.187,ал.1,т.9 от КТ, а не се касае за нарушението, визирано от разпоредбата на чл.190,ал.1,т.3 от КТ.
Неоснователно се явява и възражението на въззивницата-ищца за налагане на наказанието след изтичане на срока по чл.194,ал.1 от КТ. В случая нарушенията на трудовата дисциплина са доведени до знанието /открити/ от субекта, разполагащ с дисциплинарна власт по смисъла на чл.192 КТ – Директора на Дирекция управление на собствеността и социални дейности на 12.03.2018г. със справката с вх.№ 5785р – 5953/ 12.03.2018г. за резултатите от извършената проверка, назначена във връзка с получени данни от началник-отдел ОХ при ДУСС-МВР- Т.Б.с докладна записка с вх.№ УРИ № 5785р-28115/12.12.2017г. Именно от този момент - 12.03.2018г. е започнал за тече 2 месечният срок по чл.194,ал.1 от КТ / Решение № 256 от 18.05.2012г. по гр.дело № 1036/2011г. на 4-то ГО на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Считано от 12.03.2018г. до датата на връчване на спорната заповед на ищцата – 29.06.2018г., /общо 108 дни/ , този двумесечен срок не е изтекъл , предвид установения по делото правно-релевантен факт, че от 12.03.2018г. до 29.06.2018г. ищцата е била в отпуски поради заболявания за 61 дни, /видно от представените по делото болнични листове, намиращи се на л.321 до л.326 от делото на СРС/, през което време срокът по чл.194,ал.1 от КТ не е текъл, на основание чл.194,ал.3 от КТ.
Съдът приема, че от ответника-работодател в съответствие с носената от него доказателствена тежест , /разпредЕ.в съответствие с нормата на чл.154,ал.1 от ГПК правилно с доклада по делото от първата инстанция/, са установени описаните в уволнителната заповед и посочени по-горе нарушения. Същите се установяват безспорно от доклад с рег.№ 2121р-4011 от 22.02.2018г., изготвен от Звеното за материални проверки, от представените РКО от 06.12.2017г., РКО от 07.12.2017г., РКО от 11.12.2017г., вносна бележка от 08.12.2017г., /за които ищцата не оспорва, че са изготвени и подписани от нея/ и извлеченията от сметката на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД /л.109-л.115 от делото на СРС/- относно конкретно посочените примери в спорната заповед за нередовно извършване и отразяване на счетоводните операции , от показанията на разпитаните по делото свидетели А.и С. и представените по делото Приходни касови ордери от 12.12.2017г. и от 14.02.2017г., /л.62 от делото на СРС/, с които от ищцата е възстановена на две вноски в пълен размер установената липса на парични средства от 11 387,84лв. Представените приходни ордери от 12.12.2017г. и от 18.12.2017г. по съществото си представляват извънсъдебно признание на ищцата на неизгодния за нея факт, че посочената парична сума, за която е установена липса в касата на ответника , е взета от нея, като това извънсъдебно признание е потвърдено и с показанията на свидетелката А.. От показанията на тази свидетелка, която заема длъжността главен счетоводител в отдел ОХ при ДУССД- МВР, се установява, че след като при извършена ревизия на наличността в касата на ответника на датата 11.12.2017г. е установена липсата на парична сума в размер на 11 387,84лв. , / удостоверена с констативния протокол под № 28087/12.12.2017г.- л.61 от делото на СРС/ , ищцата е признала в разговор със свидетелката /в присъствието на служителя Е.П. от същия отдел/, че тя е взела сумата под натиск на съпруга й, а последният по-късно е дошъл и също е потвърдил пред свидетелката този факт. От показанията на св.А.се установява , че ищцата и съпругът й са поели ангажимент пред нея да възстановят сумата в най-кратък срок, което е било направено с горепосочените две вноски на дати 12.12.2017г.и 14.12.2017г. От показанията на св.А.се установява, че от ищцата са допускани пропуски в работата, свързани с внесени пари по грешна сметка, представяне на документи с непълно и неточно съдържание, които са били констатирани и отстраняване в оперативен порядък своевременно. От показанията на тази свидетелка се установява също така, че е било налице неформално разпределение на трудовите задължения между ищцата и другия служител, който е заемал длъжност в отдел ОХ идентична на ищцата /Н.С./ е имало неформално разпределение на задълженията, произтичащо от влошеното здравословно състояние на служителя Н.С.. Установява се, че ищцата се е занимавала основно с изброяването на отчетените парични обороти и внасянето на паричните средства в банката, поради което и само тя е имала ключ от касата, в която се съхраняват парите /т.нар.голяма каса/, а вторият ключ за тази каса, предназначен за служителя Н.С.е бил заключен в самата каса. Свидетелката А.изрично установява, че именно поради този факт, след като ищцата е била уведомена на датата 11.12.2017г., че започва ревизия и си е тръгнала с обяснението, че не се чувства добре, свидетелката е догонила същата , за да вземе ключа от касата, в която се съхраняват парите от паричните обороти, тъй като само ищцата е разполагала с такъв. От показанията на св.А.се установява, че другият служител Н.С.е отговаряла основно за обработката на документите за работни заплати, отпуски и болнични, поради това тя е имала ключ само от т.нар.“малка каса“, в която са се съхранявали документите. Влошеното здравословно състояние на служителя Н.С.се установява от представените по делото решения на ТЕЛК от 2104 и 2017г. на л.92 и л.97 от делото на СРС, видно от което на служителят е било противопоказно тежък физически труд, заемането на принудителна поза и вдигане на тежести над 5 кг. Самата служителка Н.С.в разпита й като свидетел по делото потвърждава разделението на задълженията между нея и ищцата , наложено от заболяванията й, както и факта, че дори в случаите когато е замествала ищцата е била принудена да търси помощ от други служители, за да достига до т.нар.“голяма каса“ и да изважда парите от оборотите от нея. Така е било и в случая, при който в деня петък-08.12.2017г. , свидетелката заедно със служителя Н.Й.С., при преброяването на парите от оборотите са констатирали липсата на сумата от 11 390лв. Показанията на св.С. се потвърждават относно последния факт изготвеното и подписано в хода на проверката обяснения от служителя Н.Й.С. – л.59 от делото на СРС.
При така установените допуснати от ищцата нарушения – в частност на тези изрично конкретизирани като примери с дати в спорната заповед и доказания при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства безспорен факт, че липсата на сумата от 11 387,84лв. е в резултат на нейни действия и/или бездействия при изпълнението на възложените й трудови задължения, неоснователно се явява възражението на ищцата, че тази липса би могла да е в резултат на неизпълнението на трудовите задължения от страна на другия служител, заемащ длъжност идентична на нейната в същия отдел ОХ- Н.С.. Неоснователно се явява възражението на ищцата за точно изпълнение на трудовите й задължения, основано на твърдението, че през посочения в уволнителната заповед период от време са извършвани множество инвентаризации, ревизии и проверки, при които не са установени нарушения. Видно от представената по делото докладна записка , изготвена от Звеното за материални проверки, през посочения в уволнителната заповед период от време не са установени данни за извършвани периодични проверки на наличността в касата и водените от касиера касови документи, с изключение на годишните инвентаризации, както и не е извършвано зануляване на касата. А от показанията на разпитаната по делото свидетелка А.се установява, че липсата би могла да бъде установена само при внезапна изненадваща проверка, тъй като е възможно суми да бъдат вземани и след това възстановявани, тъй като касовата наличност се проверява при годишната инвентаризация. В тази връзка, следва да се посочи, че съответствието на касовата наличност , установено при годишната инвентаризация за 2017г. е резултат от извършеното от ищцата възстановяване на липсващите парични средства преди извършване на тази инвентаризация в края на годината - с двата приходни ордера от 12.12.2017г. и от 14.12.2017г. , а не произтича от твърдяния от ищцата факт, че няма такава липса.
С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от ищцата е реализирано нарушението по чл.190, ал.1, т.7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Нарушенията са свързани с неизпълнение на основните възложени на ищцата в качеството й на материално отговорно лице задължения по връчените й длъжностни характеристики за заеманата длъжност типова и специфична – да извършва касовите операции само след надлежно оформени приходни-разходни документи, да води касовата книга по ред и форма установени с нормативните актове и сверява наличните суми с касовия остатък, ежедневно да проверява фактически наличността на паричните суми и да приключва касовата отчетност, да приема, отчита, раздава и съхранява паричните средства и документи като задължително спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им, както и да познава и спазва законовите, подзаконовите нормативни актове, регламентиращи финансово-отчетната и дейност на МВР. Нарушенията произтичат и от неизпълнението на изискванията, установени с разпоредбите на чл.5 и чл. 7 от Вътрешните правила за документооборота на счетоводните документи в дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ в МВР /в сила от 01.12.2017г./, съгласно които документирането на стопанските операции се осъществява в момента на тяхното извършване/чл.5,ал.1/ , като първичният счетоводен документ се съставя в момента на извършване на стопанската операция и отразява достоверно нейната същност /чл.7,ал.1/. Неизпълнението на тези задължения от страна на ищцата има за резултат реализиране на нарушението на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.9 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване /липса на парични средства. Нарушенията са осъществени умишлено, тъй като е резултативно – свързано е с липса на парични средства, от една страна и предвид статута на ищцата като МОЛ, на което е възложено съхраняването и опазването на тези парични средства като основно трудово задължение. По-голямата тежест на нарушенията произтича именно от статута на ищцата като МОЛ и гласуваното й от ответника-работодател изключително и голямо доверие при съхраняването и опазването на имуществото му. По-голямата тежест на нарушението произтича и от размера на липсата, която е значителна - равняваща се на 24 минимални работни заплати към релевантния момент на откриването й. С оглед тази висока тежест на нарушенията съдът приема, че тежестта на наложеното на ищцата наказание – уволнение , отговаря и съответства на тежестта на нарушенията. Възстановяването на липсващите парични средства от страна на ищцата в касата на ответника-работодател има правно значение само във връзка правото на ответника-работодател да търси реализация на имуществената отговорност на ищцата, но не я освобождава от дисциплинарната такава.
С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ се явява неоснователен.
По
исковете по чл.344,ал.1, т.2 и т.3 от КТ
Като последица от установената неоснователност на иска по т.1 на чл.344,ал.1 от КТ, неоснователни се явяват и обусловените от него претенции по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 от КТ.
Поради пълно съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първата обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищцата срещу него- оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК ищцата дължи на ответника направените във въззивното производство разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 164 състав под № 116445 от 16.05.2019г., постановено по
гр.дело № 58202/ 2018г.
ОСЪЖДА П.П.П. да заплати на Министерство на вътрешните работи - Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“- сумата от 100,00 /сто/ лева- разноски по делото за въззивното производство, на основани чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при
наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.