РЕШЕНИЕ
№ 2389
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120101825 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на
„Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, кв. Лозово, Северна промишлена зона, адрес за кореспонденция
..............................., чрез адв. М.А., срещу Д. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:
..........................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането
на ищеца в размер на 1575.67лв., от която главница в размер на 1512,70 лева,
представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за период по фактури от м.април
2021 г. - м.ноември 2021 г. и отнасяща се за обект на потребление в .........................., и
сумата от 62,97 лева (шестдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки) - мораторна
лихва за периода от 01.06.2021 г. - 24.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 26.01.2022. до изплащане на вземането, като за посоченото вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 495/2022г. по описа
на Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното и в
настоящото производство.
Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в
процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал
топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150
ЗЕ, тъй като е носител на учредено право на ползване върху имота. Твърди се, че
дружеството е изправна страна в правоотношението, като е доставило топлинна енергия в
обекта, за което са издадени съответните фактури, съгласно данните на топлинния
счетоводител Белчевстрой ЕООД. Сочи се, че сумите касаят сградна инсталация и дялово
разпределение, битово-горещо водоснабдяване и отопление. Направено е искане за
конституиране на Белчевстрой ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
Ангажирани са писмени доказателства.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител на ответника е подаден писмен отговор, с който претенцията
се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че по делото не е установено
ответникът да е носител на правото на ползване на апартамента. Затова счита, че ответникът
не е легитимиран да отговаря за начислената сума.Оспорва се законосъобразността на
отчитането на показанията на измервателните уреди. Иска се отхвърляне на претенциите
като неоснователни и недоказани.
Третото лице –помагач „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ..............., със седалище и
адрес на управление: .................., представлявано от С.С.Б., не изпраща свой представител в
съдебно заседание и не изразява становище по исковете.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 495/2022 г. по описа на
Бургаския районен съд, по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземанията – предмет на
настоящия установителен иск. Поради наличието на предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 ГПК, което обуславя правния
интерес от установяване съществуването на вземанията по заповедта и допустимостта на
иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от представена по делото справка за собствениците и носителите на други
вещни права на имот от КРНИ, ответникът се легитимира като съсобственик в процесния
имот - обектът се притежава в съсобственост от ответника Д. Д. Г. с лицето Р.Т.Т..
Не се спори по делото и се установява, че с протокол от 06.10.2000 г. общото
събрание на етажните собственици на ................... в .................... е избрано е дяловото
разпределение да се извършва от „Белчевстрой“ ЕООД, избран е и представител, който да
представлява етажната собственост в отношенията й с дружествата. С оглед на това са
сключени и представените по делото договор № 26/2000 от 28.10.2000г. и анекс № 28 от
20.11.2000г. към него, договор ТАК № 4 от 21.01.2000 г., договор № ТДРТ № 1 от 04.12.2002
г., последващия такъв от 30.12.2005 г., договор № Т-1 от 15.01.2008г. и анексите към него,
договор № Дог-14 от 02.04.2018 г.и анексите към него.
Видно от приложена по делото справка по партидата на ответника в периода на
претенцията от април 2021 до ноември 2021 включително са начислявани суми за отопление
в размер на 906,65 лв., за сградна инсталация – 68,96 лв., такси за отчет и дялово
разпределение в размер на 27,20 лв. и сума за битово – горещо водоснабдяване в размер на
509,89 лв. т.е. общо главница в размер на 1512,70 лв. и мораторни лихви в размер на 62,97
лв. Същите са установени чрез отчетите на съответните топломери, за които са представени
и съответните свидетелства за съответветствие, както и отчета и разпределението за
процесната абонатна станция.
2
Не се твърди и установява така начислените и претендирани суми да са заплатени от
страна на ответника.
За основателността на предявения иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставка до обекта на топлинна енергия, както и
количеството потребена топлоенергия, нейната цена, размера на задължението на ответника
и размера на мораторната лихва за претендирания период.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден
имот е съсобствен на ответника и на лицето Р.Т.Т.. Ищецът не представи доказателства
относно придобивното основание, от което ответника Д. Г. черпи своите собственически
права, както и за размера на притежаваните от него идеални части. При това положение,
съдът приема, че двамата съсобственици притежават топлоснабдения имот в равни идеални
части, т. е по ½ ид.ч. за всеки от тях. Следователно по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на
Закон за енергетиката и чл. 3 от общите условия ответникът, като съсобственик на ½ ид.ч. в
обекта, има качеството на потребител на топлинна енергия.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно
правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/ и са длъжни да заплащат
на топлофикационното дружество потребените услуги. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Това е така,
защото потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно,
дори и да не е налице потребление в конкретния обект, сумата за сградна инсталация
продължава да се дължи и се начислява съобразно нормативно установената методика, само
3
през месеците на отоплителния сезон. Сумите на отделните потребители се начисляват
съобразно реално подаденото общо количество топлинна енергия от абонатната станция, с
оглед отоплителния обем на жилището съгл. чл. 143 ЗЕ.
При горната нормативна уредба и с оглед установените факти, че имотът е
топлоснабден и се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, като за процесния перод е отчетено реално потребление за
отопление и битово-горещо водоснабдяване, следва предявеният иск да бъде приет за
доказан по своето основание. По изложените съображения съдът приема за основателна
претенцията на ищеца до размера от 756,35 лв. – представляваща 1/2 част от
претендираната сума, съответна на квотата в съсобствеността на ответника, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 26.01.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането. За горницата до пълния предявен размер от 1512,70 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви върху главницата
следва да се отбележи, че в договора с топлинния счетоводител изрично е уговорено
начисляването на лихви при неплащане в срок до 30-то число на месеца, следващ този за
който се отнася потреблението. Такава разпоредба се съдържа и в Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –Бургас” ЕАД на потребителите в град
Бургас. При това положение след настъпването на падежа законосъобразно се явява
начисляване на лихви. Следователно този иск като основателен следва да бъде уважен до
размера от ½ от претендираната сума, а именно за сумата от 31,49 лв. За горницата до
пълния предявен размер от 62,97 лв. искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски в
размер на общо 142 лв., включващ държавна такса и депозит за особен представител,
съобразно уважената част от иска. Също така ответникът следва да понесе и разноските
направени по ч.гр.д. № 1487/2017 г. на БРС, в размер на общо 75,76 лв., съобразно
уважената част от исковете, с оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес:
..........................., че в полза на „Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас 8000, кв. Лозово, Северна промишлена зона, съществува
вземане в размер на сумата от 756,35 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и тридесет и
пет стотинки), представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за период по
фактури от м.април 2021 г. - м.ноември 2021 г. и отнасяща се за обект на потребление в
.........................., включваща битово – горещо водоснабдяване, отопление, сградна
4
инсталация, отчет за дялово разпределение и сумата от 31,49 лева (тридесет и един лева и
четиридесет и девет стотинки) - мораторна лихва за периода от 01.06.2021 г. - 24.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.01.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 258/27.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 495/2022 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за горницата до пълния предявен размер от 1512,70 лв. и за
мораторна лихва за горницата до пълния предявен размер от 62,97 лв., като неоснователени.
ОСЪЖДА Д. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ........................... да заплати на
„Топлофикация - Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, кв. Лозово, Северна промишлена зона сумата от 142,00 лева (сто четиридесет и
два лева), представляваща разноски в производството по гр. дело № 1825/2022 г. по описа на
БРС, както и сумата от 75,76 лева (седемдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 495/2022 г. по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5