№ 2653
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100506928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2663 от 15.02.2024 г. по гр.д. № 46349/2023 г. Софийски
районен съд, 73 състав признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
че С. А. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, плащането на следните
суми: на основание чл. 150, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД –
сумата 4 959.31 лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор
за продажба на топлинна енергия на собственика на топлоснабдения обект с
адрес в гр. София, ж.к. **** за периода юни 2019 - април 2021 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5549/2022 г. на СРС, 73 състав - 03.10.2020 г., до изплащането на сумата; на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – сумата 52.02 лв., представляваща възнаграждение
за услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба на топлинна
енергия на собственика на топлоснабдения обект с адрес в гр. София, ж.к.
**** за периода септември 2019 – април 2021 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5549/2022 г.
на СРС, 73 състав - 03.10.2020 г., до изплащането на сумата; Отхвърлил
1
частично иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 150, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД – само за разликата над уважената част до пълния предявен
размер от 5 024.90 лв. – за месец май 2019 г., и изцяло -исковете по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 775.48 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за периода 16.10.2020 - 03.10.2020 г., и 11.32 лв.,
претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за периода 31.10.2019 - 03.10.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 054.33 лв. – разноски
за исковото производство, и сумата 142.94 лв. – разноски по заповедното
ч.гр.д. № 5549/2022 г. на СРС, 73 състав, съразмерно с уважената част от
исковете; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден за заплати на
адвокат В.В.Т. от САК, с адрес в гр.София, ж.к. ****, партер, сумата 128.78
лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за
ответника в исковото производство, и 58.16 лв. – по заповедното ч.гр.д. №
5549/2022 г. на СРС, 73 състав, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва в частите, с които
исковете за лихви за забава върху главниците за топлинна енергия и за дялово
разпределение са отхвърлени, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон. Съгласно действалите в периода общи
условия от 2016 г., клиентът на топлинна енергия изпадал в забава в 45-дневен
срок от издаването на фактурите. Съдът не съобразил, че изпадането в забава
съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ кореспондирало и с ал. 3 от същия член, съгласно
който се издава изравнителна сметка на база реално потребление, за която
също се отнасял чл. 33, ал. 2. Поради това неправилно районният съд приел, че
по делото не е доказано ответникът да е изпаднал в забава за плащане на
главницата за топлинна енергия. Сумите за дялово разпределение се дължали
на ищеца по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ. Върху дължимата сума за
дялово разпределение била начислена лихва до датата на изготвяне на
извлечението от сметки, представено по делото. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това
постанови друго, с което да уважи акцесорните искове за лихви за забава.
2
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна С. А. В. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните
части като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
на пълномощника му за предоставена безплатна правна помощ във въззивното
производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, като представя
списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца – „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК *********
(преди „Бруната“ ООД), не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с
които акцесорните искове за лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия и върху главницата за дялово разпределение са отхвърлени. В
останалите части решението не е обжалвано, и предвид извода за валидност е
влязло в сила.
Настоящият въззивен състав намира решението за частично неправилно
в обжалваните части по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде
поканен от кредитора – ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
Според чл. 33, ал. 2 от приложимите към процесния период и сега
действащи Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
3
от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от ОУ,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2,
т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, отразяваща реалното потребление на база изравнителните
сметки. Тълкуването на тези клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извод, че
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3
не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването
на обща фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното
количество топлинна енергия с начисленото за съответния отоплителен сезон
отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ.
осчетоводяването му. Дотогава кредиторът не може да иска изпълнение.
Следователно задължението за заплащане на стойността на действително
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД клиентът изпада в забава, считано от 15 септември на
съответната година, а отправяне на покана не е необходимо. Изложените от
районния съд мотиви във връзка с общите условия от 2014 г. са неотносими за
спора, а изложените такива във връзка с приложимите общи условия от 2016 г.
не се споделят от настоящия състав.
Съгласно неоспореното заключение на комплексната съдебна експертиза
– част счетоводна, лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 16.10.2020 г. – 03.10.2022 г. възлиза на 775.48 лв. При съобразяване на
отхвърлената част от иска за главница за топлинна енергия поради погасяване
по давност на вземането за м. май 2019 г. и разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, на
основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на иска за лихви за забава
върху дължимата главница на 762.40 лв. До този размер акцесорният иск е
основателен, а за разликата до пълния му предявен размер от 775.48 лв.
подлежи на отхвърляне.
Искът за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение
за сумата 11.32 лв. е неоснователен. Клаузите на чл. 22 и чл. 36 от ОУ от 2016
4
г. предвиждат само, че клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Срок за плащане на вземането за дялово разпределение обаче не е уговорен,
поради което, и при липса на доказателства за отправена покана до длъжника,
този акцесорен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
лихви за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до размера
от 762.40 лв. и вместо това искът се уважи за посочения размер. В частта, с
която този иск е отхвърлен за разликата над 762.40 лв. до претендирания
размер от 775.48 лв., както и в частта, с която акцесорният иск за лихви за
забава върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен, решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на адвокат Виктор
Тодоров възнаграждение за първоинстанционното производство над сумата от
13.30 лв., и за заповедното – над сумата от 6.13 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
исковото производство в размер на още 160.46 лв., и за заповедното – в размер
на още 21.76 лв.
При този изход и изричните претенции, разноски за настоящата
инстанция се следват и на двете главни страни.
Доказано направените от въззивника разноски са в размер на 50 лв. –
заплатена държавна такса. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ въззивният съд,
съобразявайки извършените от юрисконсулт на въззивника процесуални
действия в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. Или, съразмерно с уважената част от
жалбата, въззиваемият дължи на въззивника разноски за настоящата
инстанция в размер на 145.35 лв.
Въззиваемият е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение
на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно
задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на СЕС
по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №
5
1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й, вкл. когато служебно
определя възнаграждения, тъй като същата нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС. Последователна е практиката на ВКС с оглед цитираното
задължително решение на СЕС, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения не обвързват съда и подлежат на преценка с
оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора,
материалния интерес, фактическата и/или правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая въззивният съд, съобразявайки
материалния интерес от 786.80 лв., вида на спора, липсата на фактическа
и/или правна сложност на делото в настоящата инстанция и извършеното от
пълномощника на въззиваемия, намира за справедливо възнаграждение в
размер на 200 лв. Или, съразмерно с отхвърлената част от жалбата,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката възнаграждение в
размер на 6.20 лв.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното решение в
обжалваните части са допуснати очевидни фактически грешки относно
крайния момент на периода, за който се претендират лихви за забава – посочен
като 03.10.2020 г. вместо правилния 03.10.2022 г., както и в номера на делото
по заповедното производство – посочено е ч.гр.д. № 5549/2022 г. вместо
правилното ч.гр.д. № 55494/2022 г. Поради това въззивният съд при
потвърждаване на решението в горепосочените части следва да посочи тези
грешки, а след връщане на делото на СРС същите следва да бъдат
отстранени по реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2663 от 15.02.2024 г., постановено по гр.д. №
46349/2023 г. на Софийски районен съд, 73 състав в обжалваната част, с
която предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, срещу С. А. В., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за лихви за забава за периода от 16.10.2020 г. до
03.10.2022 г. върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен до размер от
762.40 лв., както и в частта, с която „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на адвокат В.В.Т. от САК на основание
6
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА разликата над сумата от 13.30 лв. до
присъдените 128.78 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ на ответника в първоинстанционното производство, и
разликата над сумата от 6.13 лв. до присъдените 58.16 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в заповедното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. А. В., ЕГН **********, гр.
София, ж.к. ****, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, сумата 762.40 лв., представляваща лихви за забава за периода 16.10.2020
г. – 03.10.2022 г. върху главницата за топлинна енергия от 4 959.31 лв., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 55494/2022 г. на СРС, 73 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2663 от 15.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 46349/2023 г. на Софийски районен съд, 73 състав в останалите
обжалвани части, с които предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 762.40 лв. до предявения
размер от 775.48 лв., както и е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 11.32 лв.,
представляваща лихви за забава върху главницата за дялово разпределение от
52.02 лв. за периода 31.10.2019 г. – 03.10.2022 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка относно крайния момент на периода – посочено 03.10.2020
г. вместо 03.10.2022 г.).
ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от още 160.46 лв., представляваща разноски за исковото
производство, сумата от още 21.76 лв., представляваща разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 55494/2022 г. на СРС, 73 състав, и
сумата от 145.35 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да
7
заплати на адвокат В.В.Т., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ж.к.
****, офис партер, на основание чл. 38 ЗА сумата 6.20 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
въззиваемия в настоящото производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 46349/2023 г. на Софийски
районен съд, 73 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на
„ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК ********* (преди „Бруната“ ООД), като трето лице
помагач на страната на ищеца-въззивник „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8