Р Е
Ш Е Н
И Е № 211
гр. Стара Загора, 27.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря:
Зорница Делчева
и с
участието на прокурора: Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 205 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №181 от 29.03.2019г.,
постановено по АНД № 133/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което
е отменено наказателно постановление №18-1228-002888/24.07.2018г., издадено от
Началник група към ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Стара Загора. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва се извода на съда, че административнонаказващият орган не е следвало да
издава санкционния акт, тъй като са били налице основания по чл.24, ал.6 от ЗАНН. сочи се, че районният съд
неправилно е приел, че влязлото в сила постановление на прекратяване на
наказателното производство на посоченото основание, изключва съставомерността
на деянието не само като престъпление, но и като административно нарушение.
Обосновава се, че в случая е осъществен състава на вмененото административно
нарушение, като наложеното наказание е определено в минимален размер. Въз
основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на
решението, като бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът
по касация Г.Р.С., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и
предлага решението на районния съд да бъде отменено като неправилно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.Р.С. против наказателно
постановление №18-1228-002888 от 24.07.2018г. на Началник група към
ОД на МВР Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, издадено при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН въз основа на постановление №2871/19.07.2018г.
за прекратяване на наказателно
производство на прокурор от РП Стара Загора, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. При издаване на наказателното
постановление е използван събраният доказателствен материал по бързо
производство №ЗМ-585/2018г., образувано по описа на I РПУ при ОД на МВР Стара Загора, с чиито материали лицето
С. е запознато.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.С. на 24.06.2018г.,
около 14:10 часа, в гр.Стара Загора, на бул.Никола Петков до №52 на паркинга на
Парк Мол Стара Загора, срещу магазин Декатлон, управлява лек автомобил „Тойота“,
с рег.№******, негова собственост, като
водачът управлява МПС с изтекъл срок на валидността регистрационните табели,
валидни до 22.06.2018г. Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП.
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Стара
Загора е отменил посоченото наказателно постановление. За да постанови акта си въззивният съд е приел
следното: в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН процесуалната функция на акта за
установяване на административното нарушение (АУАН), тъй като такъв не се
съставя, се реализира от сезиращия административнонаказващия орган акт, в
частност – постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, поради което възприетите от прокурора фактически положения следва
да обуславят нарушението, за което вследствие се издава наказателното
постановление. В случая прокурорът е приел в мотивите си, че извършеното
деяние, поради своята по-ниска степен на обществена опасност, съставлява административно
нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП и е постановил препис от постановлението му
за прекратяване на наказателното производство да се изпрати на Началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора за осъществяване на
правомощията му по ЗАНН. Прокурорът е приел също така изрично, че е налице втората
хипотеза на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, а именно: деянието макар формално
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е
престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна, на което
основание е прекратил наказателното производство. Тъй като по въпросите,
изключващи отговорността, чл.11 от ЗАНН препраща към общата част на НК,
приетото от прокурора означава, че деянието на жалбоподателя, дори да е било
извършено, не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената опасност е присъща не само на
престъплението, но и на административното нарушение. Макар наказателното
производство да е било образувано срещу жалбоподателя за престъпление,
идентично по обективните си признаци с административното нарушение, за което е
бил санкциониран с наказателното постановление, и прокурорът с оглед
приложението на чл.9, ал.2 от НК във втората му хипотеза, да е разпоредил
санкционирането му по административен ред, административнонаказващият орган,
независимо, че делото му е било препратено при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН
след прекратяване на наказателното производство по случая, не е могъл и не е
следвало да издава обжалваното наказателно постановление – чл.84 от ЗАНН във
вр. с чл.24, т.6 от НПК, поради влязло в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство за същото деяние на основание, изключващо съставомерността
на деянието не само като престъпление, но и като административно нарушение.
Решението
на Районен съд Стара Загора е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Настоящият
касационен състав не споделя изводите на районния съд, че санкционният акт е
издаден в нарушение на чл.24, т.6 от НПК, поради влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство. Посочения законов текст
регламентира забрана за водене на наказателно производство с оглед принципа ne
bis in idem. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №3/2015г. на ОСНК на ВКС
правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не
само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да
подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Чл.4, § 1 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ съчетава три отделни гаранции, според които
след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила акт никой не може
да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото
нарушение. В този смисъл влязлото в сила постановление на прокурор за прекратяване
на наказателното производство е пречка спрямо същото лице, за същото деяние да
се образува ново производство.
С измененията
на Наказателно-процесуалния кодекс, обв. в ДВ, бр.63 от 2017г., в сила от
05.11.2017г., е създадена нова разпоредба в текста на чл.243 от НПК – ал.3,
според която „когато прекратява наказателното производство на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение,
прокурорът изпраща материалните заедно с веществените доказателства по
компетентност на съответния административнонаказващ орган“. В мотивите на
законопроекта за промяна на НПК е посочено, че това изменение, наред с други
такива, цели адекватно прилагане на принципа ne bis in idem при конкуренция
между административнонаказателна и наказателна отговорност в смисъла, вложен в
ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС и практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол №7
към ЕКПЧ. Т.е с посочената разпоредба се дава възможност за реализиране на
административнонаказателна отговорност независимо, че преди това е налице
влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване на делото, но само на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието съставлява
административно нарушение.
Именно такъв
е и разглеждания случай. С Постановление от 29.06.2018г. на прокурор при РП
Стара Загора е прекратено бързо наказателно производство срещу Г.Р.С. за
осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, на основание
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е постановено същото да се изпрати на сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора за налагане на административно наказание на С. по ЗДвП. Следователно в случая са били
налице всички предпоставки за съставяне на наказателно постановление срещу С.
на основание прекратителното прокурорско постановление.
Освен това,
когато е сезиран с прокурорско постановление, административнонаказващият орган
издава санкционния акт по фактите и приложимия закон само въз основа на
доказателствата по делото, събрани от органите на досъдебното производство, а
не на констатациите, съдържащи се в постановлението. Това е така, защото
постановлението на прокурора, за разлика от определенията, решенията и
присъдата на съда, не се ползва със сила на присъдено нещо. Поради това
мотивите на прокурора за прекратяване на наказателното производство при
малозначителност на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, не изключват възможността
за квалифициране на същото деяние като административно нарушение.
Районният съд
не е съобразил тези обстоятелства, поради което е постановил неправилен акт,
който следва да бъде отменен. Отменяйки наказателното постановление само на
процесуално основание, съдът не е обсъдил въпроса има ли извършено
административно нарушение. Липсата на мотиви по същество води
до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното
решение относно съответствието му с материалния закон и затова винаги
представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо
след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Водим от
тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, изр.1-во, предл.последно, вр. чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 181/29.03.2019г. по а.н.д.№ 133/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.