№ 54
гр. Стара Загора , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501325 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Ю.М.И., чрез адв.С.Ч.
против решение № 260170 от 24.03.2021г., постановено по гр.дело № 112/2021г. по
описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда Ю.М.И. да заплати на Г.С.Д.
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление по чл. 131 ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130 ал. 1 от НК на 21.12.2019
г. в ***, изразяващи се в унижение, срам, накърняване на честа и достойнството му и
уронване на престижа му като полицейски служител, ведно със законната лихва от
датата на причиняване на увреждането – 21.12.2019г. до окончателно изплащане на
сумата, като се отхвърля иска в частта до претендираните 3000 лева като
неоснователен и недоказан; осъжда се Ю.М.И. да заплати на Г.С.Д. сумата в размер на
495,15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца
на 21.12.2019г. в ***, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането - 21.12.2019 г., до окончателно изплащане на сумата; присъдени са
разноски на страните, определена е допълнителна държавна такса и са присъдени
разноските в полза на бюджета на съдебната власт.
Въззивникът обжалва постановеното решение в неговата осъдителна част, както
и в частта, с което в полза на въззиваемия са присъдени разноски, като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при липса на мотиви. Излага подробни съображения
1
в тази насока. Твърди, че изводите на съда са неправилни и не са съобразени с всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че първоинстанционният
акт не е съобразен със смисъла и съдържанието на въпросното споразумение, имащо
характера на влязла в сила присъда. Липсва аргументация в съдебния акт по каква
причина се приема, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
следва да е в размер на 2000 лева. Твърди, че по делото не е доказано обстоятелството,
че търпените от въззиваемия страдания са станали достояние на по-широк от
обичайния кръг от лица, съответно не е доказано и наличието на неприятни
изживявания от морално естество, свързани със случилото се. Сочи, че по неизвестни
причини в съдебният акт се приема, че търпените от въззиваемия главоболие и
нервност са в пряка и причинна връзка с причинените му вреди. Съдът не е обсъдил
писменото доказателство, установяващо, че въззиваемият е бил на работа и не се е
оплаквал. Въззивникът намира, че по същият начин следва да се отбележи и
обстоятелството, че по делото не е установено причиняване на имуществена вреда от
негова страна. Няма твърдения за счупени очила и техния размер в досъдебното
производство. Не било доказано, че въззиваемият е бил с очила по време на инцидента,
както и, че те са счупени именно поради този инцидент.
Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново
решение, с което да отхвърли исковата претенция изцяло, като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски и
заплатен адвокатски хонорар. В случай, че съдът приеме, че исковата претенция е
основателна, моли да измени първоинстанционния съдебен акт, като със своето
решение и съобразно принципите на справедливостта да присъди на въззиваемия
обезщетение за претърпените от него действителни вреди. Моли и в този случай
присъждане на всички направени по делото разноски и заплатен адвокатски хонорар,
съобразно отхвърлената част на иска.
Въззиваемият Г.С.Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание се явява лично и с пълномощник адв. Р.К. и взема становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и мотивирано и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.С.Д. от *** против Ю.М.И.
от ***, с правно основание чл. 45 ЗЗД и с цена на иска: 3 000 лева - неимуществени
вреди и 495.15 лева - имуществени вреди.
Ищецът, твърди, че на 21.12.2019 год. в ***, ответникът Ю.М.И. му причинил
2
лека телесна повреда, в качеството му на полицейски орган - старши полицай в участък
*** при РУ-Казанлък към ОДМВР Стара Загора, при изпълнение на службата му -
извършване на полицейска проверка:, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето
в ляво. контузия на лява ушна мида с нарушение на слуха, което му причинило
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по
чл. 131 ал. 2, пр. 4. т.З, вр. с чл.130 ал. от НК. Работил като старши полицай в участък
*** при РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора. За времето от 18:00 ч. на 21.12.2019 г.
до 06:00 ч. на 22.12.2019 г. бил назначен в наряд съвместно с колегата му Х.Т.К.. Около
22.00-22.10ч. на 21.12.2019г. извършвали проверка на водач на лек автомобил, за който
имало предположение, че управлявал МПС след употреба на алкохол. В това време зад
тях спрял лек автомобил-„Фолксваген Голф" с peг. № *** и водач - лицето Ю.М.И.,
който се приближил към тях и започнал да се кара на него и колежката му, като казвал:
Какви сте вие, че да спирате в тъмното? За какви се мислите? Аз съм уволнил твои
колеги и теб ще те уволня. Пари ли искаш да ти дам. Нямам пари. Имам една кутия с
цигари само нея мога да ти дам.“ Ю. казал на спътниците си: „Вървете, вървете им
вземете по едно кафе, че да си тръгнат.“ Твърди, че не му обърнал внимание и
продължил работата си, но Ю. продължил да се държи агресивно, като казал: „Махайте
се от тука! Аз сега ще се обадя на още хора да дойдат и знаеш ли какво ще се случи?",
продължил със думи към него: .,Ти знаеш ли кой съм? Ти повече в *** няма да стъпиш!
Отиди й разпиши някъде другаде да се местиш". Твърди, че докато Ю. му говорил, той
му отговорил, че не работи в момента с него, да се отдръпне настрани, за да не пречи,
но той казал: ,“Ти на мен няма да ми казваш какво да правя", приближил се към него и
му ударил шамар с дясната си ръка по лявата буза на лицето му. Това се случило около
22:10 ч. на 21.12.2019 г. В резултат на удара, очилата, които носил, се счупили и
изпитал силна болка. Очилата бил закупил за сумата от 450 лв. Докладвали за
инцидента на РУ Казанлък. Видели, че на улицата се събрали множество хора и
решили да поискат подкрепление от допълнителен екип. На мястото се отзовали
няколко автомобила с негови колеги. Около 10-15 мин. след това дошли колегите му:
мл. автоконтрольор - Д.Й. и И.М.. През това време Ю. влязъл в къщата, която се
намирала в близост, а след това установили, че Ю. го нямало в къщата. За извършеното
от ответника Ю.М.И. имало образувано НОХД № 243/2020г. по описа на PC-Казанлък,
за извършено от него престъпление по чл. 131. aл. 2, пр. 4, т. 3, вр. с. чл.130 ал. от НК.
Наказателното производство приключило със Споразумение за решаване на делото и
на Ю.М.И. било определено наказание -лишаване от свобода за срок от пет месеца при
първоначален строг режим. Твърди, че на следващия ден след инцидента посетил
кабинет на съдебна медицина в ***, където бил прегледан от д-р П. - специалист
съдебен лекар и му било издадено съдебно съдебномедицинско удостоверение. Видно
от същото, Ю.И. му причинил телесни повреди, изразяващи се в оток и кръвонасядане
по лицето в ляво, контузия на лявата ушна мида с нарушение на слуха. В последствие
3
постъпил в болнично заведение за лечение в продължение на три дни, след което до
края на месец януари 2020 г. бил в болничен отпуск. Твърди, че с извършените спрямо
него действия от страна на ответника претърпял унижение, срам, накърняване на
честта и достойнството му. Името, което изграждал в обществото като старши полицай,
било накърнено. Сочи, че в следствие на неправомерните действия на ответника
Ю.М.И. претърпял неимуществени вреди - унижение, срам, накърняване на честта и
достойнството му, които вреди оценявал за себе си в размер на 3 000 лв. Претърпените
имуществени вреди били в размер на 495.15 лева /счупени очила/ и били пряка и
непосредствена последица от престъпното деяние на Ю.М.И., за което бил предаден на
съд.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ю.М.И. да му
заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение, срам, накърняване на честта и достойнството му, в резултат на
противоправното поведение на ответника за сумата в размер на 3 000 лева, както и
претърпените имуществени вреди в размер на 495.15 лева, ведно със законната лихва
от деня на непозволеното увреждане 21.12.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът оспорва размера на исковата претенция. Твърди, че конфликт
възникнал поради действията и поведението на ищеца. Същият с поведението си го
предизвикал да му причини телесното увреждане, за което бил признат за виновен.
Оспорва изцяло твърденията в исковата молба за причините за възникване на
конфликта, как и по какви причини било причинено телесното увреждане на ищеца.
Оспорва, че бил унищожил очила на ищеца, както и твърдението, че очилата, за които
се твърдяло, че били унищожени, били на претендираната стойност. Оспорва
твърдението, че в резултат на увреждането ищецът претърпял щета за закупуване на
очила. Счита, че тъй като ищецът работи в системата на МВР, на него му била
отпусната сума за закупуване на очила. Оспорва твърденията, че ищецът посетил
болнично заведение, поради нанесеното му на 29.12.19 г. увреждане, както и че на
ищеца му се наложило да осъществи болничен престой; че ищецът вследствие на
действията му претърпял унижение, срам; че били накърнени честта и достойнството
му, както и че името му. Счита, че ищецът хиперболизирал преживяното от него и с
твърденията си целял да предизвика съчувствие и по-високо обезщетение. Твърди, че
ако ищецът бил преживял описаните в исковата молба терзания и увреждания, то щял
да потърси психологическа помощ от медицински лица, обслужващи и грижещи се за
здравето на служителите на МВР. В конкретния случай такава помощ не била
потърсена, а било посетено медицинско заведение в друг областен град. Оспорва
твърденията, че описаното в медицинските документи състояние и увреждания на
ищеца били причинени и възникнали в резултат на случилото се на 29.12.19 г. В
4
подкрепа на твърденията му, че ищецът не е преживял особено тежко случилото се с
него било обстоятелството, че същият е извършвал активни действия, целящи неговото
установяване и задържане.
Моли съда да отхвърли исковата претенция относно претендирания размер от
3000 лв., като неоснователна и недоказана, респективно, ако уважи същата,
присъденото обезщетение да бъде определено по справедливост и съобразно
доказаните от ищеца търпени болки и страдания, които са в пряка връзка с деянието,
извършено от него.
Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция,
представляваща имуществени вреди и касаеща стойността на закупени от ищеца
очила.
За да постанови съдебния си акт в този смисъл, Казанлъшкия районен съд е
приел за установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 04.05.2020 г. за одобряване на споразумение,
подсъдимият Ю.М.И. е признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. около 22.10 ч. в
***, общ. *** е причинил лека телесна повреда, на полицейски орган Г.С.Д. - ст.
полицай в Участък ***, при изпълнение на службата му - извършване на полицейска
проверка, изразяваща се в оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лява
ушна мида с нарушение на слуха, причинили му разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131 ал. 2. пр. 4, т. 3. вр. чл.
130 ал. 1 от НК. На подсъдимия Ю.М.И. е наложено наказание 5 месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
От събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Х.Т.К. - колега на
ищеца, се установява, че на 21-ви декември, 2019 г. са били в ***, заедно с колегата
Г.Д. са били на смяна. Подали са стоп-палка на лек автомобил, който не е спрял.
Последвали са колата, спрели са в ***. Човекът се е държал арогантно, бил е нетрезвен,
дошъл е и синът му. Започнали са да се карат с тях. Пристигнала е кола - червен
фолксваген, от която е слязъл Ю.-ответника. Свидетелката твърди, че го познава,
защото е криминално проявен. Приближил се е, държал се е арогантно и грубо, бил е
неадекватен. Приближил се е до колегата и го е ударил, паднали са му очилата. Ударил
го е в областта на лицето. Неговите приятели са го задържали. Продължавал е с
обидите и клеветите. Ю. по-късно е избягал, а тя се е обадила на дежурен, дошли са и
други колеги. Свидетелят сочи, че Г. е бил на работа в началото на януари, били са
много натоварени, но е бил потиснат, видимо не е бил добре, бил е унизен. По-късно се
е наложило да влезе в болница, отсъствал е доста време. Оплаквания е имал след
инцидента - боляла го е главата, имал е световъртеж.
5
Свидетелят С.Б.Г. - колега на ищеца, сочи, че на 21- ви е бил повикан на работа
в участъка в ***. Обаждането е било затова, че колегата му Г. е бил ударен от Ю..
Лицето е избягало и се е укрило. Предприели са действия за установяването му. Г. е
бил с очила, когато отишъл там, те са били счупени. Имало е зачервяване на лицето,
отляво до окото. Г. е ходил на работа след това, но не е бил добре здравословно, бил е
замаян, имал е главоболие, чувствал е срам. Лежал е в болница и е бил доста време в
болничен. На мястото са били около 4 или 5 полицейски служители. Ответникът го е
нямало на мястото, не е пожелал да дойде доброволно. След инцидента веднага е
напуснал мястото и не се е появил, били са проведени разговори с него по телефона, но
е отказал да дойде на място.
Свидетелят М.Ю.М. - дъщеря на ответника, сочи, че на 21- ви е звъннала на
баща си да отиде в ***, искал е да говори с полицая, който се е държал агресивно.
Полицаят не е имал охлузвания по лицето. След инцидента баща й не е бил задържан,
бил си е вкъщи, полицаите са го търсили. Свидетелят М.А.Г. - живееща на семейни
начала с ответника, твърди, че на 21- ви дъщеря й се е обадила, отишли са в ***.
Полицаят е бил агресивен, плюел ги е, ритал ги е. Полицаят е бутал мъжа й, не е имал
охлузвания. На другата сутрин две патрулки са го търсили. Ищецът не е бил ударен,
нямал е охлузвания. След инцидента са се прибрали, след това са го търсели. Твърди,
че след инцидента е виждала полицая, той е работил постоянно, не е бил ударен.
От представената поръчка и касов бон от „Д.Ф.“ ЕООД, съдът е установил, че
ищецът е заплатил 483.55 лева за очила, както и и 11,60 лева - потребителска такса към
..МБАЛ-Хасково“ АД, съгласно фактура № **********/10.01.2020 г.
По делото са приети като писмени доказателства медицински документи.
От заключението по назначената по делото съдебно - медицинска експертиза,
съдът е установил, че пострадалият Г.С.Д. от *** при инцидент на 21.12.2019 г. е
получил: травматичен оток и кръвонасядане на лява слепоочна област; сътресение на
мозъка; болезненост на лява ушна мида с шум в лявото ухо. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по
време и начин, отразени в материалите на делото - при нанасяне на удар с шамар в
областта на лява лицева половина. Вещото лице сочи, че травматичните увреждания,
включително и претърпяното мозъчно сътресение, както поотделно, така и в
съвкупност, са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Срокът за възстановяване от травматичните увреждания бил в
рамките на 2-3 седмици.
В резултат на така установената фактическа обстановка, Казанлъшкия районен
съд е стигнал до следните правни изводи: Влязлата в сила присъда на наказателния съд
6
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, е задължителна за гражданския съд, който разглежда иска за обезщетяване на
вредите от същото деяние. С подписано съдебно споразумение по НОХД № 243/2020 г.
по описа на PC-Казанлък, подсъдимият Ю.М. И. е признат за виновен за извършена на
21.12.2019 г. лека телесна повреда спрямо ищеца. Силата на присъдено нещо във
връзка с гражданския процес се изразява в установителното действие на влезлите в
сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната
квалификация на деянието. Поради това съдът е приел за доказано, че поведението на
ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието
му е извършено виновно, поради което му е наложено наказание.Според съда, налице
са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия
причинител на неимуществено увреждане - ответника Ю.М. И.. Съгласно разпоредбата
на чл. 51. ал.1. изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът е приел, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и от заключението на СМЕ е доказано по безспорен
начин, че в резултат на инцидента от 21.12.2019 г. на пострадалия Г.С.Д. е причинена
лека телесна повреда. Тези увреждания са причинили на пострадалия болки и
страдания, както и психически стрес.
Съдът е счел, че искът се явява доказан по своето основание по отношение на
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е
съобразил вида на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и
обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за в бъдеще. Предвид естеството на
причинените неимуществени вреди и с оглед на всички обстоятелства от значение за
случая съдът е счел, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца негативни
изживявания, породени от причинената от ответника лека телесна повреда. Относно
иска за имуществени вреди съдът счита, че същият следва да бъде уважен изцяло. С
оглед уважаването на главните искове, съдът е присъдил и законната лихва върху
главниците, от датата на непозволеното увреждане - 21.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивната инстанция намира, че съдът правилно е установил фактическата
обстановка по делото. С одобрено от съда споразумение, подсъдимият Ю.М.И. е
признат за виновен в това, че на 21.12.2019 г. около 22.10 ч. в ***, общ. *** е причинил
лека телесна повреда, на полицейски орган Г.С.Д. - ст. полицай в Участък ***, при
изпълнение на службата му - извършване на полицейска проверка, изразяваща се в
оток и кръвонасядане по лицето в ляво, контузия на лява ушна мида с нарушение на
7
слуха, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК - престъпление по чл. 131 ал. 2. пр. 4, т. 3. вр. чл. 130 ал. 1 от НК. Наложено му е
наказание 5 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
От събраните по делото гласни доказателства е установено по категоричен
начин, че ищецът Г.С. след инцидента е бил на работа, но е бил потиснат, видимо не е
бил добре, засегнато е било доброто му име, чувствал е срам. Изпитвал е физически
болки, имал главоболие, световъртеж, което наложило постъпване и престой в
болница, отсъствал е доста време от работа.
По отношение на претърпените от ищеца болки и страдания, съдът намира ,че
следва да даде вяра на показанията на свидетелите на ищеца, които като негови колеги
имат преки впечатления от обстоятелствата, които установяват.
Показанията на св. М.Ю.М. - дъщеря на ответника и М.А.Г. – негова съжителка,
че ищецът не е бил ударен, не имал охлузвания са в противоречие с установеното по
НОХД, по което извършителят се е признал за виновен в повдигнатото му обвинение,
както и в причинената на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
кръвонасядане на лява слепоочна област, контузия на лява ушна мида с нарушения на
слуха, поради което съдът ги намира за недостоверни.
От заключението по назначената по делото съдебно - медицинска експертиза, е
установено, че пострадалият Г.С.Д. от *** при инцидента на 21.12.2019 г. е получил:
травматичен оток и кръвонасядане на лява слепоочна област; сътресение на мозъка;
болезненост на лява ушна мида с шум в лявото ухо. Описаните травматични
увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по
време и начин, отразени в материалите на делото - при нанасяне на удар с шамар в
областта на лява лицева половина. Вещото лице сочи, че травматичните увреждания,
включително и претърпяното мозъчно сътресение са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за възстановяване от
травматичните увреждания бил в рамките на 2-3 седмици.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този смисъл от одобреното от наказателния съд споразумение
е установено наличието на следните елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: извършеното от ответника деяние на 21.12.2019г., неговата
противоправност и вината на извършителя – ответник в гражданското производство.
Причинната връзка на деянието на ответника и причинените на ищеца вреди се
8
установява по категоричен начин от заключението по назначената съдебно –
медицинска експертиза за неимуществените вреди – болки и страдания и от
показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Г. - за имуществените вреди –
повредени очила.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно
и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на
ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
белези и загрозявания и др. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на
увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и
извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др.
Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване
на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания,
настъпили в резултат от трудовата злополука.
Съдът като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията,
от техния вид, характер и времетраене на възстановяване при ищеца, и като взе
предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи приема, че
справедливото обезщетение е в размер на 2 000 лева.
При инцидента пострадалият Г.Д. е получил травматичен оток и кръвонасядане на лява
слепоочна област; сътресение на мозъка; болезненост на лява ушна мида с шум в
лявото ухо. Постъпил е в болница на 08.01.2020г. и е изписан на 10.01.2020г. с
диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътрешна травма. Ползвал е болнични до
31.01.2020г. Получените увреждания представляват лека телесна увреда и са в пряка
причинно - следствена връзка с инцидента на 21.12.2019г. Възстановяването на ищеца
е продължило 2 – 3 седмици, без получени усложнения. В резултат на случилото се,
ищецът е получил изпитал срам, накърнен е бил неговият авторитет на служител на
реда, изпитвал е душевен дискомфорт и стрес. Всички тези последици от инцидента са
9
нарушили обичайното функциониране на ищеца за период от около месец след
инцидента.
При тези данни за тежестта на телесните увреждания и негативните
преживявания, периода на възстановяване и отражението и влиянието на претърпения
инцидент върху здравето и психиката на ищеца, който за кратък период е бил
препятстван да води обайния си начин на живот и да изпълнява обичайните си
ежедневни задължения, съдът намира, че обезщетение в размер на 2000 лв. е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за обезвреда на причинените неимуществени
вреди.
Имуществените вреди са установени по категоричен начин от показанията на св.
К. и Г.. Носените от ищеца очила са били повредени в резултат на инцидента,
причинен от ищеца, което е наложило изработването на нови на стойност – 483.55 лв.
Сумата от 11.60 лв. ищецът е заплатил за престой в болница по повод на инцидента.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба на Ю.М.И. е неоснователна. Решението на районния като правилно,
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260170 от 24.03.2021г., постановено по гр.дело №
112/2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Ю.М.И., ЕГН **********, от *** да заплати на Г.С.Д., ЕГН
********** от ***, *** сумата 300 /триста/ лв., представляващи направените пред
настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10