Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28.12.2018
г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар Й. Тянева
като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 844 по описа за 2016 г. и като обсъди:
Предявени са обективно съединяване искове:
установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК и конститутивен иск с
правно основание чл.29 ал.3 от СК.
Депозирана искова молба от С.Б.С. срещу Л.М.М., с искане
да бъде постановено решение, с което:
1. Се признае, че е
единствен собственик на СОС с ИД № 00702.518.8.2.2, последно изменение със
Заповед – няма издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота:
гр.Асеновград, ул.”Васил Левски” № 3, ет.1, обект 2, който СОС се намира в
сграда № 2, разположена в ПИ с ИД №
00702.518.8, предназначение на СОС за търговска дейност, брой нива –
едно, посочена в документа площ 64,24 кв.м., прилежащи части, избено помещение
№ 17, състоящо се от 6.69 кв.м. и 6.195% ид.ч. от общите части на сградата. 2. Се признае за установено, че е
единствен собственик на СОС с ИД № 00702.513.148.10.11 по КК и КР на гр.Асеновград,
одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно
изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение на КК и КР, адрес на
имота: гр.Асеновград, ул.”Марица” № 6б, вх.Б, ет.3, ап.3, който СОС се намира в
сграда № 10 в ПИ с ИД № 00702.513.148, с предназначение на СОС жилище,
апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 97.50 кв.м.,
прилежащи части: изба № 3, таван № 3, 10.49% ид.ч. от общите части на сградата.
При условия на евентуалност – ако не бъде уважена претенцията в пълен обем и се
приеме, че частта в цената на имота, която представлява тегления кредит от ДСК,
а именно 25 000 лева, спрямо цялата стойност на имота от 36 000 лева
за възникнала СИО, моли да се постанови решение, че е индивидуален собственик
на 11000/36000 ид.ч. от този имот. 3.
Се признае, че е индивидуален собственик на 28 973/112410 ид.ч. от имот:
СОС с ИД № 00702.515.1.1.7 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед №
300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед
КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.Пловдив, с адрес на имота:
гр.Асеновград, ул.”Шести януари”, ет.1, обект 1, който СОС се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска
дейност, брой нива на обекта едно, с площ 54.85 кв.м., прилежащи части 1.753%
ид.ч. от общите части на сградата, 4.
Се признае, че е индивидуален собственик на 14684/56970 ид.ч. от имот СОС с ИД
№ 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед № 300-5-
52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед
КД-14-16-591/25.11.2009 г. на Началника на СГКК гр.Пловдив, адрес на имота:
гр.Асеновград, ул.”Шести януари” № 1, обект 2, който СОС се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска
дейност, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27.80 кв.м.,
прилежащи части 0.888% ид.ч. от общите части на сградата. 5. Се признае, че е собственик на 9/10 ид.ч. от имуществото,
придобито в режим на СИО, поради значително по-голям принос в придобиването му,
а именно: от описаните имоти, респективно ид.части от същите, съгласно
изложените: 25000/36000 ид.ч. от имота по п.2 – в случай, че съда не уважи
претенцията му, че е собственик на целия имот; 83437/112410 ид.ч. от имот
описан в п.3; 42286/56970 ид.ч. от имота, описан в п.4; 2.641 ид.ч. от 66% ПИ с
ИД № 00702.515.1 описан в п.5, имота описан в п.6 по молбата и имотите описани
в п.7 по молбата. Прави искане в случай, че не се уважи изцяло или част от
претенцията му, отразени в петитума на молбата, относно имотите по п.1-4
включително, да се приеме, че претендира по-голям дял от същия размер върху
цялото имущество, описано в молбата, за което съдът не е приел, че е негова индивидуална
собственост в същото съотношение.
Ищецът твърди, че ответницата е
бивша негова съпруга, сключения между тях брак на 05.09.1982 г. е бил прекратен
с решение по гр.д. № 5587/14 г. по описа на РС гр.Пловдив. От брака си страните
имат родени две деца: Б.С.С., ЕГН ********** и М.С.С., ЕГН **********. По време
на брака ищеца и ответницата са придобили значително по вид и размери
имущество. Ищецът твърди, че една част от имуществото е придобито изцяло или
отчасти с негово лично имущество и средства, а друга част е придобита в режим
на СИО.
1. С Договор от 18.09.1991 г. за
продажба на държавен недвижим имот от Военно жилищния фонд, по реда на наредба
за държавните имоти, страните са придобили апартамент в гр.Асеновград, на
ул.”Ленин” № 5, бл.5, ет.1, ап.2, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена
площ от 64.241 кв.м., ведно с избено помещение № 17, с площ 6.69 кв.м., ведно
със 6.195% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена.
Ищецът твърди, че сумата за апартамента е изплатена изцяло със средства, дарени
от баща му и преведени от неговата спестовна книжка от ДСК Ведраре, по сметка
на продавача. През 2001 г. страните са променили предназначението на обекта,
като са извършили преустройство от апартамент в „магазин за промишлени стоки,
булчински рокли и офис”, като този обект се ползва като търговски. Цялото
преустройство на апартамента от жилище в търговски обект е извършено също
изцяло със средства от заплатата и част от полученото обезщетение, във връзка с
пенсиониране на ищеца. Този същия обект е заснет в КК и КР на гр.Асеновград
като СОС с ИД № 00702.518.8.2.2. Данъчната оценка на описания имот е
41 923.20 лева.
2. С НА за покупко-продажба от 2001 г.
страните са закупили апартамент № 3, на трети жилищен етаж в жилищен блок
ул.”Марица” № 66, вх.Б, с площ 97.50 кв.м., ведно с избено помещение № 3 и 10.49%
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ пл.№ 1142, за
сумата 36 000 лева: от които 8 600 лева внесени по сметка на
продавача в банка ДСК гр.Асеновград, 2 400 лева дадени в брой, а сумата
25 000 лева чрез теглен кредит за покупка на жилище от банка „ДСК”. Ищецът
твърди, че сумата 8 600 лева – преведена по сметка на продавачите, както и
платените в брой 2 400 лева са изплатени от него, с негови лични средства,
представляващи част от получените от него обезщетения от пенсионирането им.
Уточнява, че през месец април 2001 г. е получил обезщетение при пенсионирането
си за прослужени 20 години в армията – 16 691 лева и обезщетение за
неползван отпуск – 771.59 лева. Уточнява също, че тегления кредит от банка
„ДСК” в размер на 25 000 лева е изплащан от отпущането му до пълното му
погасяване, единствено от неговите пенсии, без никакво участие от съпругата му
или средства от семеен произход. Този имот представлява СОС 00702.513.148.10.11
по КК и КР на гр.Асеновград, с адрес: гр.Асеновград, ул.”Марица” № 6б, ет.3,
ап.3, който обект се намира в сграда 10 ПИ 00702.513.148, с предназначение
жилище – апартамент с площ 97.50 кв.м. с прилежащи части изба № 3 и таван № 3 и
10,49 % ид.ч. от общите части на сградата. Данъчната оценка на този имот
възлиза на 41 146.70 лева.
3. СОС с ИД № 00702.515.1.1.7 по КК
и КР на гр.Асеновград, с адрес на имота: Асеновград, ул.”Шести януари”, ет.1,
обект 1, който СОС се намира в сграда 1 разположена в ПИ с ИД 00702.515.1, с
предназначение – за търговска дейност, с площ по документ 54.85 кв.м.,
прилежащи части 1.753 % ид.ч. от общите части на сградата. Данъчната оценка на
този имот възлиза на 43 885.20 лева.
4. СОС с ИД № 00702.515.1.1.6 по КК
и КР на гр.Асеновград, с адрес на имота: Асеновград, ул.”Шести януари” ет.1,
обект 2, който СОС се намира в сграда 1, разположена в ПИ с ИД 00702.515.1, с
предназначение – за търговска дейност, с посочена в документа площ 27.80 кв.м.,
прилежащи части 0,888 % ид.ч. от общите части на сградата. Данъчната оценка на
този имот възлиза на 22 242.60 лева.
Ищецът заявява, че по отношение
придобиването на имотите, описани в т.3 и т.4 е заплатил капаро в размер на
56 970 евро (за имота по т.3) и 44 933.10 евро (за имота по т.4),
като по-голяма част от това капаро е заплатено от негови лични средства,
произхождащи от трудовата му дейност във Великобритания. Твърди, че от
01.02.2004 г. е заминал за работа във Великобритания, където е работил без
прекъсване до 23.12.2013 г. Всички изработени от него средства за този период
са били вложени за закупуване на посочените в т.3 и т.4 обекти. Твърди, че по
време на брака си са закупили и апартаменти за сина му и дъщеря му. Капарото е
превел на дружеството изпълнител на строежа „ИДМ-94” Асеновград с превод от
Великобритания, а останалата сума до пълния размер е било осигурена от
изпращани от него пари от Великобритания, както и от продажба на семеен имот.
През 2007 г. е изтеглил кредит от „Алфа банк” клон България и
„Българо-Американска кредитна банка” за изплащане на продажната сума на
описаните в т.3 и т.4 имоти.
5. С НА от 2012 г. са закупили 2.641
ид.ч. от 66 % от ПИ с ИД № 00702.515.1 по КК и КР на гр.Асеновград, с адрес:
Асеновград, ул.”Шести януари” № 1а, с площ 56 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс. Този имот представлява прилежаща част към самостоятелните обекти в
сградата, построени върху него, с ИД на единия обект 00702.515.1.1.6 описан в
пункт п.4 на молбата и към СОС с ИД № 00702.515.1.1.7, описан в пункт 3 към
молбата. Данъчната оценка на имота е 1510.70 лева.
6. СОС с ИД № 00702.513.223.6 по КК
и КР на гр.Асеновград, с адрес: ул.”Иларион Макариополски” № 36, която сграда е
разположена в ПИ с ИД № 00702.513.223, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи
един, предназначение – хангар, депо, гараж, който е закупен с НА от 1994 г. в
режим на СИО. Данъчната оценка на имота възлиза на 4915.70 лева.
7. С НА от 1993 г. са закупили
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: дворно място
от 1950 кв.м., представляващо имот пл.№ 133, за който са отредени Парцел
ІХ-133, състоящ се от 770 кв.м., в който е построена стопанска постройка с площ
57 кв.м. и парцел VІІІ-133, състоящ се от 1170 кв.м., в който е построена
едноетажна паянтова жилищна сграда, с площ 73 кв.м., и стопанска постройка с
площ 55 кв.м., намиращи се в кв.13 по плана на с.Борец, общ.Брезово,
обл.Пловдивска, с уредени регулационни отношения.
Ищецът претендира, че има значително
по-голям принос от ответницата в придобиване на имотите в режим на СИО. Твърди,
че получаваните от него доходи от трудова дейност в страната и чужбина,
надхвърлят многократно доходите на ответницата. Твърди, че имота описан в пункт
1 по молбата от 2002 г. е непрекъснато отдаван под наем, получаваните наеми са
влагани в семейството, докато бил в България. От 2004 г. наемите са били
събирани от ответницата, но те произхождат от негов имот и представляват личен
принос в придобиване на имуществото в режим на СИО. За периода от 2004 г. до
2013 г. е бил в Англия. Децата са му били вече пълнолетни, ответницата не е
полагала никакви грижи за него, няма принос в придобитите от него средства и имущества,
в същото време с осигуряваните от него средства са напълно изплатени теглените
кредити и издръжката на семейството. Ищецът определя значително по-голям принос
за придобиване на имуществото в СИО на 9/10 ид.части, спрямо 1/10 ид.част за
ответницата. Заявява, че при извършена справка в Служба по вписване при АРС е
установил, че ответницата е прехвърлила с дарение на децата им ½ ид.ч.
от имотите, описани от пунт 1 до пункт 5 включително в молбата, като за себе си
е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарената част.
Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството. Моли: 1.
Ответницата да бъде задължена да представи трудовата и осигурителната си
книжка, както ГДД за дейността като ЕТ, за времето от сключване на брака, до
прекратяване на същия, а за ЕТ от 1996 г. до закриване дейността, както и ГДД
за „Арт Стил” ЕООД гр.Асеновград за 2012 – 2014 г., да представи договорите за
отдаване под наем на имота по пункт 1 от молбата, от 2004 г. до 2012 г.
включително. 2. Да бъде изискана служебна справка от ТД на НАП, относно
доходите на ответницата в лично качество и в качеството на ЕТ „Арт Стил” ООД
гр.Асеновград, за периода от 1982 г. до 2015 г. включително, както и
декларираните приходи от наеми за периода от сключване на брака на страните до
прекратяването му с развод. 3. Да бъде допусната и назначена ССчЕ, която да
отговори на конкретно формулирани въпроси. 4. Да се издаде СУ или бъде изискана
служебна справка от ГП при МВР, от която да е видно какви пътувания и престой в
чужбина, респективно връщане в България е осъществил ищеца за периода 2004 г. –
2012 г. включително, както и същата справка за ответницата. 5. Да бъдат
допуснати четирима свидетели, при режим на довеждане, за установяване приноса
на ищеца в придобиване на имотите.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Л.М.С., съдържащ необходимите реквизити. Същата оспорва предявените
искове, като неоснователни. Заявява, че от раждането на децата си изцяло тя се
е грижила за тях. През годините, когато ищецът е бил в чужбина, заради
порасналите разходи на децата и оскъдната финансова помощ от негова страна се е
налагало тя да тегли потребителски кредити, за да покрива разходите на
семейството. Тя е била единствено дете и винаги нейните родители са й помагали
за отглеждане и възпитание на децата, както и за издръжка на семейството.
Първото жилище, което са закупили на ул.”Васил Левски” № 3, ет.1 е закупено на
името на двамата, тъй като ответницата е била спестила лични средства в размер
на 500 лева, а за същото е получила финансова подкрепа от родителите си – 1500
лева. Оспорва твърдението на ищеца, че същия има по-висок принос за придобиване
на този имот. Същия е придобит през 1991 г., когато децата им все още не са
били навършили пълнолетие и основната грижа за тях и за ищеца е била поела тя
лично. Същия имот е придобит изцяло в режим на СИО, независимо от произхода на
вложените в покупката средства. Придобиването на името на двамата съпрузи
изключва трансформация на лично имущество, само за единия съпруг. Заявява, че
цялото обзавеждане на апартамента им е било закупено от нейните родители, като
впоследствие това обзавеждане е било прехвърлено в апартамента в Асеновград,
ул.”Марица” № 6, ет.3. За преустройството на апартамента в магазин, ответницата
лично и децата са извършвали строителни дейности: премахвали са преградни
стени, правили са шпакловка и боядисване, или средствата за преустройството на
апартамента в магазин са единствено и само такива със семеен произход.
Аналогична е ситуацията при покупка на апартамент с ИД 00702.513.148.10.11 с
площ 97.50 кв.м., находящ се в Асеновград, ул.”Марица” № 6, ет.3. Същият е
придобит през 2001г., когато децата все още са живели с тях в едно домакинство.
За изплащане на апартамента, освен семейни средства е бил изтеглен и кредит от
банка „ДСК”, който е изплащан от двамата. Няколко дни след покупката съпругът й
в изблик на ярост я принудил да подпише декларация, с която да потвърди, че
средствата за покупката на това жилище са изцяло негови и че той ще изплаща
кредита, а апартамента не е СИО, а
негова индивидуална собственост. По отношение на закупения от нея по време на
брака СОС 00702.515.1.7 с площ 54.85 кв.м. с адрес Асеновград, ул.”Шести
януари” № 1, обект 1 – магазин и СОС с ИД № 00702.515.1.1.6 с площ 27.80 кв.м.,
находящ се в Асеновград, ул.”Шести януари” ет.1, обект 2 – магазин, ведно с 2.641
ид.ч. от 66% от ПИ с ИД № 00702.515.1 с площ 545 кв.м., заявява че същите са
закупени на нейно име. Тези обекти са придобити от нея, защото същата е
осъществявала търговска дейност с булчински, абитуриентски и официални тоалети,
действително по същото време ищецът е бил във Великобритания. Освен средствата,
които страните са вложили като спестявания при придобиване на тези обекти, са
изтеглили заем от „Алфа банк” и „Българо-американска кредитна банка”, като
двамата са изплащали вноските по кредитите. За времето, когато ищецът е бил на
работа във Великобритания, ответницата заявява, че също е работила в магазина,
находящ се на ул.”Васил Левски” № 3. Всичките средства, които е спестявала са
отивали за плащане на вноски, по изплащане строителството на магазините. В
същото време съпругът й е превеждал средства от чужбина, с които средства са
помагали на децата. За времето, когато същия е бил в Англия, ответницата изцяло
се е грижила за издръжката на семейството и обучението на децата им. Синът им е
учил в Молдова, а дъщеря им в България. През 1994 г. ищецът е закупил на свое
име гараж, представляващ СОС с ИД 00702.513.223.6 с площ 16 кв.м., находящ се в
Асеновград, ул.”Иларион Макариополски” № 36. Същият гараж се използвал за
семейния автомобил, а средствата с които е закупен били изцяло от семеен
произход. През 1993 г. родителите й, и баба й са прехвърлили чрез алеаторен
договор дворно място от 1950 кв.м., ведно със сгради в същия имот, находящи се
в с.Борец, общ.Брезово, обл.Пловдив. Ищецът не е давал никаква издръжка на
прехвърлителите, нито се е грижил за тях. През 1996 г. майката на ответницата е
продала наследствена къща и със средствата от нея тя е започнала собствен
бизнес – търговия, чрез ЕТ”Арт Стил Л.С.”. Първоначално е продавала сувенири,
паралелно с тази дейност през 2003 г. е започнала търговия с официални облекла.
Преди смъртта на баба й Рада Бабекова през 1995 г. и на баща й Михаил Митев през 2003 г., грижата за тях и
майка й изцяло е била поета от нея, като към настоящия момент тя продължава да
се грижи единствено за майка си. Ответницата заявява, че бившият й съпруг
никога не се е грижил за прехвърлителите по алеаторния договор, нито им е осигурявал
някаква издръжка. Ето защо моли да се постанови решение, с което се обяви, че
тя е собственик на 99% от дворното място и построените в него сгради. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството. Моли да се допуснат
четирима свидетели при режим на довеждане, както да бъде спряно делото по
отношение на имота в с.Борец, общ.Брезово, тъй като пред Пловдивския районен
съд е заведено гр.д. № 1191/2016 г., за разваляне на изповядания алеаторен
договор.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приложения по делото в заверен препис Договор от
18.09.1991 г., за продажба на държавен недвижим имот от Военно жилищния фонд,
по реда на наредба за държавните имоти е, че страните С.С. и Л.С. са придобили:
апартамент в гр.Асеновград, на ул.”Ленин” № 5, бл.5, ет.1, ап.2 за сумата 12857
лева, състоящ се от две стаи и кухня, със застроена площ от 64.241 кв.м., ведно
с избено помещение № 17, с площ 6.69 кв.м., ведно със 6.195% ид.ч. от общите
части на сградата и правото на строеж върху терена. Този същия обект е заснет в
КК и КР на гр.Асеновград като СОС с ИД № 00702.518.8.2.2.
От НА за покупко-продажба от 2001 г. се установява, че
страните: Л.С. и С.С. са закупили апартамент № 3, на трети жилищен етаж в
жилищен блок ул.”Марица” № 66, вх.Б, с площ 97.50 кв.м., ведно с избено
помещение № 3 и 10.49% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху УПИ пл.№ 1142, за сумата 36 000 лева: от които 8 600 лева
внесени по сметка на продавача в банка ДСК гр.Асеновград, 2 400 лева дадени
в брой, а сумата 25 000 лева чрез теглен кредит за покупка на жилище от
банка „ДСК”, чрез учредяване на ипотека. Този имот представлява СОС
00702.513.148.10.11 по КК и КР на гр.Асеновград, с адрес: гр.Асеновград,
ул.”Марица” № 6 б, вх.Б, ет.3, ап.3, който обект се намира в сграда 10 ПИ
00702.513.148, с предназначение жилище – апартамент с площ 97.50 кв.м. с
прилежащи части изба № 3 и таван № 3 и 10.49% ид.ч. от общите части на
сградата.
От НА от 2007 г. за
покупко-продажба на право на строеж се устонявява, че Л.С. е закупила правото
на строеж върху магазин за промишлени стоки № 1 за сумата 2000 лв., находящ се
на първи етаж от кота 0, със застроена
площ от 54.85 кв.м., представляващ СОС с ИД № 00702.515.1.1.7 по КК и КР на
гр.Асеновград, с адрес на имота: Асеновград, ул.”Шести януари”, ет.1, обект 1,
който СОС се намира в сграда 1, разположена в ПИ с ИД 00702.515.1, с
предназначение – за търговска дейност, с площ по документ 54.85 кв.м.,
прилежащи части 1.753% ид.ч. от общите части на сградата.
От НА от 2007 г. за покупко-продажба
на право на строеж се устонявява, че Л.С. е закупила правото на строеж върху
магазин за промишлени стоки № 2 за сумата 3490 лв., находящ се на първи
етаж от кота 0, със застроена площ от 27.80
кв.м., представляващ СОС с ИД № 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр.Асеновград, с
адрес на имота: Асеновград, ул.”Шести януари” ет.1, обект 2, който СОС се
намира в сграда 1, разположена в ПИ с ИД 00702.515.1, с предназначение – за
търговска дейност, с посочена в документа площ 27.80 кв.м., прилежащи части 0.888%
ид.ч. от общите части на сградата.
От НА за покупко-продажба на недвижим
имот от 2012 г. е видно, че Л.С. е закупила 2.641 ид.ч. от 66 % от ПИ с ИД №
00702.515.1 по КК и КР на гр.Асеновград, с адрес: Асеновград, ул.”Шести януари”
№ 1 а за сумата 500 лв., целия с площ 545 кв.м., трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс. Този имот представлява прилежаща част към самостоятелните обекти в
сградата, построени върху него, с ИД на единия обект 00702.515.1.1.6 описан в
пункт п.4 на молбата и към СОС с ИД № 00702.515.1.1.7, описан в пункт 3 към
молбата.
ОТ НА от 1994 г. за покупко-продажба
на недвижим имот е видно, че С.С. е заупил гараж от 17 кв.м., построен в дъното
на парцел ХVІІІ в кв.65 по плана на Асеновград, същия представлява СОС с ИД № 00702.513.223.6 по КК и КР на
гр.Асеновград, с адрес: ул.”Иларион Макариополски” № 36, която сграда е
разположена в ПИ с ИД № 00702.513.223, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи
един, предназначение – хангар, депо, гараж, който е закупен за сумата
13 770 лева.
От НА от 1993 г. за покупко-продажба на
недвимжим имот на низходящ срещу зедължение за издръжка и гледане е видно, че Л.С.
е закупила от Рада Бабикова, Михаил Митев и Е.М. /баба и родители на същата/
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: дворно място
от 1950 кв.м., представляващо имот пл.№ 133, за който са отредени Парцел
ІХ-133, състоящ се от 770 кв.м., в който е построена стопанска постройка с площ
57 кв.м. и парцел VІІІ-133, състоящ се от 1170 кв.м., в който е построена
едноетажна паянтова жилищна сграда, с площ 73 кв.м., и стопанска постройка с
площ 55 кв.м., намиращи се в кв.13 по плана на с.Борец, общ.Брезово,
обл.Пловдивска, с уредени регулационни отношения.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства - решение от 29.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 5577/2014 г. по
описа на Пловдивския РС, влязло в сила на 29.01.2015 г. се установява, че
гражданският брак между ищеца С.С. и ответницата Л.С., сключен на 05.09.1982
г., е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство.
Не е спорно, че през време на същия страните
са придобили правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1. Правото на собственост върху Апартамент № 2, ет.1, в жилищна сграда –
блок № 5, намираща се в гр. Асеновград, ул.“Ленин“, състоящ се от две стаи и
кухня, мазе, със застроена площ от 64.241 кв.м. (договор за покупко-продажба от
18.09.1991 г.);
2. Правото на собственост върху Апартамент № 3 на трети жилищен етаж,
жилищен блок на ул.“Марица“ № 6 б, вх.Б, гр. Асеновград, с площ 97.50 кв.м., ведно
с избено и таванско помещение (нотариален акт №48, том ІІІ, дело № 357/2001 г.
по описа на нотариус с район на действие Районен съд Асеновград, вписан под № 234
в регистъра на Нотариалната камара);
3. Правото на строеж върху магазин за промишлени стоки № 2, находящ се на
първи етаж на кота нула със застроена площ 27.80 кв.м. от жилищна сграда, която
се предвижда да се изгради съгласно одобрен архитектурен проект върху ПИ
№00702.515.1 по КККР на гр. Асеновград (нотариален акт № 75, том 10, дело
№1792/2007 г. по описа на нотариус, с район на действие Районен съд Асеновград,
вписан под №234 в регистъра на Нотариалната камара);
4. Правото на строеж върху магазин за промишлени стоки № 1, находящ се на
първи етаж на кота нула със застроена площ 54.85 кв.м. от жилищна сграда, която
се предвижда да се изгради съгласно одобрен архитектурен проект върху ПИ
№00702.515.1 по КККР на гр. Асеновград (нотариален акт № 74, том 10, дело
№1791/2007 г. по описа на нотариус с район на действие Районен съд Асеновград,
вписан под № 234 в регистъра на Нотариалната камара),
5. 1.32 % от правото на собственост
върху ПИ 00702.515.1 по КККР на гр. Асеновград (нотариален акт № 38, том ІV,
дело №604/2015г. по описа на нотариус с район на действие Районен съд
Асеновград, вписан под № 234 в регистъра на Нотариалната камара),
6. Правото на собственост в/у Гараж от 17 кв.м.,
построен в дъното на парцел ХVІІІ в кв.65 по плана на Асеновград, представляващ
СОС с ИД № 00702.513.223.6 по КК и КР на
гр.Асеновград, с адрес: ул.”Иларион Макариополски” № 36, която сграда е
разположена в ПИ с ИД № 00702.513.223, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи
един, предназначение – хангар, депо, гараж,
7. Правото на
собственост в/у Дворно място от 1950 кв.м., представляващо имот пл.№ 133, за
който са отредени Парцел ІХ-133, състоящ се от 770 кв.м., в който е построена
стопанска постройка с площ 57 кв.м. и парцел VІІІ-133, състоящ се от 1170
кв.м., в който е построена едноетажна паянтова жилищна сграда, с площ 73 кв.м.,
и стопанска постройка с площ 55 кв.м., намиращи се в кв.13 по плана на с.Борец,
общ.Брезово, обл.Пловдивска, с уредени регулационни отношения
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от
правна страна:
От петитума на
исковата молба се установява, че са предявени две групи искове: Първия
установителен
по чл. 23 от СК, касаещи пълна или частична трансформация на лично имущество в
СИО, а втория конститутивен иск по чл. 29 от СК,
касаещи по-големия принос на ищеца в СИО.
Искът по чл. 23 от СК касае следните недвижими имоти:
1. СО с идентификатор 00702.518.8.2.2 с площ 64.24
кв.м. гр. Асеновград, ул.“Васил Левски“ 3, ет.1. Ищецът желае да бъде признат за индивидуален собственик на целия
имот.
2. СО с идентификатор 00702.513.148.10.11 с площ 97.50
кв.м. гр. Асеновград, ул.“Марица“ 6, ет.3. Ищецът желае да бъде признат за
индивидуален собственик на целия имот и при условие на евентуалност за
собственик на 11 000/36 000 ид.ч. от същия.
3. 28 973/112 410 ид.ч. от СО с идентификатор 00702.515.1.1.7
с
площ 54.85
кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти януари“ , ет.1, обект 1.
4. 14 684/56 970 ид.ч. от СО с идентификатор
00702.515.1.1.6 с
площ 27.80 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти януари“ , ет.1, обект 2.
Искът по чл. 29 от СК касае постановяване на решение, с което се определя, че ищецът е
собственик на 9/10 ид.ч. от
имуществото, придобито по време на брака в режим на СИО, както следва:
1. СО с идентификатор 00702.513.148.10.11 с площ 97.50
кв.м. гр. Асеновград, ул.“Марица“ 6, ет.3.
2. 28 973/112 410 ид.ч. от СО с идентификатор
00702.515.1.1.7 с
площ 54.85
кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти януари“ , ет.1, обект 1.
3. 14 684/56 970 ид.ч. от СО с идентификатор
00702.515.1.1.6 с
площ 27.80 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти януари“ , ет.1, обект 2.
4. 2.641 ид.ч от 66% от ПИ с идентификатор
00702.515.1 с
площ 545 кв.м.
5. СО с идентификатор 00702.513.223.6 с площ 16 кв.м. гр.
Асеновград, ул.“Иларион Макариополски“ 36
6. Дворно място от 1950 кв.м. в с. Борец, община Брезово, ведно със стопанска постройка с площ
56 кв.м., едноетажна паянтова жилищна
сграда с площ 73 кв.м. и стопанска постройка с площ 55 кв.м.
За да се уважи иск за
частична трансформация на лични средства по чл. 23,
ал. 2 от СК, следва имотът да е придобит
на името на съпруга, твърдящ трансформацията, и това да е станало по време на брака, но с лични
средства, без другият съпруг да има принос за закупуването му.
По делото бяха
събрани множество писмени доказателства, изслушани бяха:
съдебно счетоводна и съдебно икономическа еспертизи, събрани бяха и множество гласни
доказателства.
Имуществено - правният
режим и обемът на притежаваните от страните права по отношение на имотите на
общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото
на собственост. Не е спорно в отношенията между страните, че собствеността
върху процесните имоти, е придобита по
време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Недвижимите
имоти са придобити на възмездно правно основание, след заплащане на продажната
цена, която е посочена в приложените договор и нотариални актове – което също
не е спорно, което се потвърждава и от приобщените към доказателствения
материал писмени документи. Поради възмездният характер на договорите, с които е придобито правото на
собственост, и на основание чл. 21, ал. 1 от СК, то е станало съпружеска
имуществена общност. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от СК тя е прекратена с
прекратяването на брака, като с оглед чл. 28 от СК дяловете на съпрузите са
равни.
От НА за
дарение на недвижим имот № 123, том
7, дело 1098 от 18.05.2015 г. по
описа на СВп-АРС се установява, че ответницата Л.М.С.
е дарила на децата си: М.С. и Б.С., притежаваната от нея в режим на
обикновена съсобственост ½ идеална част от
правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. СО в сграда с идентификатор 00702.513.148.10.11 с пл ощ 97.50
кв.м. гр. Асеновград, ул.“Марица“ 6, ет.3, 2.
СО в сграда с идентификатор 00702.515.1.1.7 с площ 54.85
кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти януари“ , ет.1, обект 1, 3. СО в сграда с
идентификатор 00702.515.1.1.6 с площ 27.80 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти
януари“ , ет.1, обект 2, 4. 2.641 ид.ч от 66% от ПИ
00702.515.1 с
площ 545 кв.м., 5. СО в сграда с
идентификатор 00702.518.8.2.2 с площ 64.24
кв.м. гр. Асеновград, ул.“Васил Левски“ 3, ет.1. Съответно М.С. и Б.С. са придобили на това
основание по ¼ идеална част от същото недвижими имущество.
На съда е служебно извистно, че в РС Асеновград е заведено гр.дело
№ 354/2016 г. по което е допусната делба
на описаните имоти (дарени от ответницата Л.С. на Б. и М. Стефчеви), придобити
по време на брака от съпрузите. Делбата е допусната между ищеца С.С. и родените
им от брака деца: Б. и М. Стефчеви, при квоти ½ ид.ч. за С. Стефочев и
по ¼ ид.ч. за Боряни и Морослав Стефчеви.
По делото се спори между страните относно това дали сумата, платена за
имотите, е била лична собственост на ищеца в какъвто смисъл е предявеният с
исковата молба установителен иск за трансформация на лични средства на съпруга
при закупуването на имотите, или е била придобита в условията на съпружеска
имуществена общност /СИО/.
Съдът
намира за допустим предявения с исковата молба установителен иск за пълна
трансформация на лични средства по чл. 23, ал. 2 от СК, същият не е погасен по
давност предвид това, че този иск не е ограничен по давност, същия е предявен
преди или във висящ процес за делба не между бившите съпрузи, а мужду ищеца и
родените им от брака деца. Тъй като в делбената маса следва да се включат
всички имущества, придобити по време на брака и именно в настоящото
производство, ищецът има правен интерес да докаже наличието на трансформация на
лично имущество във вещите.
Искът по чл. 23, ал. 2 от СК е установителен и
няма пречка разглеждането му да стане заедно с делбата, доколкото установява
липсата или наличието на едно преюдициално право, което е във връзка с основния
спор - допустима ли е делбата и между кои лица, за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. Предявения иск по чл.29 от СК е
конститутивен, разглеждането на същоя не може да стане заедно с делбата.
Предявяването
на иск за признаване на пълно или частично преобразуване на лично имущество в
имущество - съпружеска имуществена общност, e правна възможност за всеки един
от съпрузите (настоящи или бивши) да обори по съдебен ред установените в чл.
21, ал.1 и ал.3 от СК презумпции, че вещните права, придобити по време на брака
в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити, като съвместният им принос се предполага до
доказване на противното. В тежест на ищцовата страна, съобразно предявения установителен
иск и правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК
е да установи, че сумите вложена за закупуване на процесните недвижими имоти е
била лична негова собственост, с което да се обори презумпцията на чл. 21, ал.3
от СК за съвместен принос при придобиването на имота. В тази връзка твърденията
на ищцовата страна са, че е представил собствени средства или дарени му лично
на него от баща му и придобити от трудовата му дейност, за закупуване на
имотите.
По отношение придобиването
на СО в сграда с идентификатор
00702.518.8.2.2 с площ 64.24 кв.м. гр.
Асеновград, ул.“Васил Левски“ 3, ет.1, се установи, че
същият е закупен през 1991 г. на името на двамата съпрузи:
Л. и С.
Стефчеви, а впоследствие е преустроен в магазин. От свидетелските показания се
установи, че апартаментът е бил даден от МО на сем. Стефчви, заради това че С.С.
е бил военен. В този апартамент първоначално семейството е живеело под наем, а
след това същия е бил закупен от страните. Свидетелката Х.Г. - сестра
на ищеца заяви,
че този апартамент е закупен със средства, дадени от баща й на брат й, като
средствата били дадени само на ищеца. Бащата на С. бил дал 15 000 лв. за
закупуването на този апартамент. По делото е представена нотариално заверена
декларация, с която Бенчо С. заявява, че същият от спестовния си влог в банка
ДСК е направил превод на сина си, под формата на
дарение за закупуване като негова лична собственост на описания по-горе
апартамент. Тази
декларация не следва да се цени като годно доказателство, тъй като същата
представлява даване на свидетелски показания не по предвидения в ГПК ред, т.е.
не следва да се кредитира информацията, отразена в тази декларация, като
достоверна такава. От ищеца не се доказа, че този апартамент е
само негов, средствата които бащата на С.С. е
превел от спестовния си влог да са дарени именно само на
сина му -
защото единствените доказателства, че парите са му дарени от баща му, а не са
дадени като дар на младото семейство, са показанията на сестра му и въпросната декларация. Още от разпита на
свидетелката Е.М. -
майка на Л.С., се установи, че след подписване на гражданския брак между дъщеря
й и ищеца, те са подпомогнали младото семейство с финасови средства в размер
на 1500 лв., а дъщерята/ответницата е имала
спестени около 500 лв. Освен това родителите на ответницата са закупили мебели и посуда от Калофер и са ги докарали
в жилището на младото семейство в гр. Асеновград, на
ул.“Васил Левски“, т.е. родителите на Л.С. активно са участвали в обзавеждането
на жилището на Стефчеви. Установи се също, че жилището на ул.“Васил Левски“ е
закупено от военните, защото ищецът е бил семеен, а ако не е бил, не би имал
подобна възможност за закупуване на жилището. Този апартамент е закупен в
период, когато децата на семейство Стефчеви са били на 8 и 11 години - малолетни.
От разпита на свидетелите се установи, че ищеца С.С. и ответницата Л.С., са полагала основните
грижи за децата, докато те са били малки. Когато недвижим имот е придобит по време на брак по договор
за покупко-продажба, сключен при действието
на СК от 1985 г., а в исковото производство единият от съпрузите
твърди, че имотът е лична негова собственост, защото
цената е платена с лични негови средства, в тежест на този съпруг е да проведе
обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос.
Не се установи, че цялата сума, получена от родителите/бащата
на ищеца, е вложена именно при покупката на описания имот, т.е. не може да се
направи категоричен извод за трансформация на лични средства при покупката на
този апартамент. С оглед родствената
връзка между свидетелите както на ищцовата, така и на ответната страна,
не се събраха категорични доказателства, че средствата за придобиване на апартамента на ул.“Васил Левски“ са
изцяло лични такива на ищеца С. Стечев. От събраните доказателства се установи
по безспорен начин, че придобитият апартамент на ул.“Васил Левски“ в гр.
Асеновград е бил жилището на младото семейство Стефчеви и че същото е закупено
за задоволяване нуждите на семейството на ищеца, т.е. дори да бъде прието, че
парите, които ищецът е получил от баща си са дарение, те са били вложени в
покупка на жилище за задоволявяане нуждите на семейството му, ето защо жилището е придобито в режим на
СИО. Събраните доказателства по категоричен начин
доказаха, че ищецът не е имал по-голям принос при продобиването на описания
по-горе апартамент, част от СИО на сем.Стефчеви, както че същия не е негова
индивидуална собственост.
Аналогична e и ситуацията
при покупката на Апартамент, представляващ СО в сграда с идентификатор
00702.513.148.10.11 с площ 97.50 кв.м., находящ се в гр. Асеновград,
ул.“Марица“ 6, ет.3. Имотът е придобит през 2001 г., с кредит от Банка „ДСК“ и
пари от пенсионирането на ищеца като военен. Твърдейки, че именно с тези
средства е закупен имотът, на практика ищецът признава, че средствата за
покупката му не са негово лично имущество в смисъла на чл. 22 от СК. Средствата
от банковия кредит, които са изплащани по време на брака, както и средствата,
получени при пенсионирането и заради положен от ищеца труд, са средства със
съвмествен произход. Установи се от събраните по делото доказателства, че
кредитът е изплащан от двамата съпрузи по време на брака им, както и че не
всички средства от полученото възнаграждение при пенсионирането на ищеца, са
изразходвани за покупката на описания по-горе имот. Свидетелката Х.Г.
установява, че не всички пари, получени при пенсионирането на брат й, са
вложени в покупката на жилището на ул.“Марица“, а само част от тях, без да се
уточнява каква. С другата част от тези средства бил направен ремонт на
апартамента на ул.“Васил Левски“, за да го преустроят в магазин. Свидетелката Е.М.,
установи че за апартамента на ул.“Марица“ тя и съпругът й са дали средства за
банята, коридора и обзавеждане на апартамента. В този смисъл е и съдебната
практика на ВКС „Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова: “Погасяването на задължението по
отпуснатия по време на брака жилищен заем с несемейни средства на единия съпруг
няма вещноправни последици. За задълженията, възникнали по време на брака за
задоволяване нуждите на семейството, съпрузите носят солидарна отговорност (чл.
15, ал. 2 от СК). Изплащането на вноските по договора за заем, с лични средства
на единия съпруг не е свързано с придобиване на собственост, а с възможността
му да търси от другия съпруг съответна част от изразходваното.“ По делото е
представена декларация, за която ответницата твърди, че съпругът и я е принудил
да подпише и с която да потвърди, че средствата за покупката на жилището са
изцяло негови и че той ще изплаща кредита, като апартаментът не е СИО, а негова
индивидуална собственост. Декларацията по своята същност е нищожна, защото с
нея е направен отказ от бъдещи права от собственост на недвижим имот, т.е. ако
се приеме изобщо, че е налице воля по отказ от право на собственост, то този
отказ не е направен по предвидения от закона ред и същият по своята същност е
нищожен.
Придобиването на СО в сграда с
идентификатор 00702.515.1.1.7 с площ 54.85 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти
януари“, ет.1, обект 1, СО в сграда с идентификатор 00702.515.1.1.6 с площ
27.80 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти януари“ ет.1, обект 2 и 2.641 ид.ч от 66% от ПИ 00702.515.1 с площ
545 кв.м. е извършено чрез НА за покупко-продажба, на името на съпругата на
ищеца - Л.С.. Още с начина, по който е извършена сделката става ясно, че тези
имоти не са индивидуална собственост на ищеца С.. Освен това, покупката е
извършена като имотите са придобити, съгласно документа за собственост, като
права на строеж за цена от около 6000 лв. Не се събраха по делото доказателства
тези пари да са били лични средства на С.С.. Установи се категорично, че именно
Л.С. е имала вече бизнес, първоначално със суверинири, а впослествие с
булчински рокли и това е било една от причините тези имоти да бъдат закупени.
Действително ищецът е работил в Англия и същият от разпита на свидетелите се
установи, че е получавал от трудовата си дейност там средства, част от които са
били вложени в изграждането на описаните по-горе обекти, в закупуването на
апартамент, преустроен в зъболекарски кабинет на сина на страните и за други
нужди на семейството и на членовете н домакинството. Не се установи всички
средства, които са били необходими за закупуването и завършването на така
наречените „Магазини на ул.6-ти януари“, да са били изцяло лични средства на С.С.,
дори напротив. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че в
периода, в който са закупени тези обекти, същите са придобити със заемни
средства от „Алфабанк“ и от „Българоамериканска кредитна банка“. Изплащането на
тези кредити е извършено от двамата съпрузи С. и Л. Стефчеви. Л.С. изцяло е
организирала: закупуването, изграждането и завършването на обектите – докато С.
е работил в Англия. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС „Решение № 44
от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Жива Декова: „Погасяването на задължението по отпуснатия по време на
брака жилищен заем с несемейни средства на единия съпруг няма вещноправни
последици. За задълженията, възникнали по време на брака за задоволяване
нуждите на семейството, съпрузите носят солидарна отговорност (чл. 15, ал. 2 от СК). Изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на единия
съпруг не е свързано с придобиване на собственост, а с възможността му да търси
от другия съпруг съответна част от изразходваното.“
Установи се също, че
съпрузите Стефчеви по време на брака си са придобили имот на ул.“Свобода“ в
Асеновград със заемни средства от „Уникредит булбанк“ и средства от родителите
на съпругата, от продажбата на апартамент в Калофер, който е бил продаден и
част от средствата от продажбата му са вложени за придобиването на описаните
по-горе магазини. Установи се, че в периода по изграждане на магазините Л.С. е взимала кредити от банки и от
физически лица - свидетелят М., които е връщала със средстава от дейността си.
Установява се също, че в периода, в който съпругът й е бил в Англия, цялостната
издръжка на домакинството е паднало върху нея. Установи се, че Магазините на
ул.“6-ти януари“ са били в груб строеж и се е наложило тяхното завършване, за
да добият вид, в който да могат да се ползват. За завършването им Л.С. е
теглила множество кредити, за които по делото са представени писмени
доказателства.
Не се събраха каквито и да
било доказателства лични средства на ищеца или по-голям негов принос да е
налице при придобиването на: Дворно място от 1950 кв.м. в с. Борец, община
Брезово, ведно със стопанска постройка с площ 56 кв.м., едноетажна паянтова
жилищна сграда с площ 73 кв.м. и стопанска постройка с площ 55 кв.м. Дори
напротив, установи се, че този имот е бил собствен на бабата и на родителите на
ответницата, след което същите са го прехвърлили на дъщеря си, по време на
брака и с ищеца, със задължение за гледане и издръжка. По отношение на даваната
издръжка, явяваща се насрещна престация по този договор, се събраха
доказателства, че ищецът не само, че не е престирали такава, но напротив
родителите на ответницата в един доста голям интервал от време са помагали на
семейство Стефчеви. По делото е представено съдебно решение, постановено по
гр.дело № 1191/2016 г. по описа на РС Пловдив, с което алеаторният договор е
развален досежно 1/12 ид. ч.
Не се събраха доказателства
за изцяло или частично лични средства, вложени за покупката през 1994 г. на:
Гараж, представляващ СО в сграда с идентификатор СО 00702.513.223.6 с площ 16
кв.м. находящ се в гр. Асеновград, ул.“Иларион Макариополски“ № 36. Към момента
на придобиване на обекта децата на страните са били на възразст, на която се
установи, че основната грижа за тях е полагана от майка им, поради което придобитият
имот: гараж също е в режим на СИО.
Следва да се има предвид,
че ищецът действително през годините е имал значителни доходи /доста високи –
видно от представените писменни доказателства/, които надвишават тези на
съпругата му. Безспорен факт е обаче, че отоветницата още от началото на
съвместния им живот е поела грижата за децата, за домакинството. Този факт е
ограничил възможностите й да работи за по-високо заплащане, но за този период
същата е полагала труд и също е получавала възнаграждение. Грижата за децата не
е приключила, когато те са навършили пълнолетие, а е продължила и след това,
докато децата на бившите съпрузи Стефчеви завършат висшето си образование
/редовна форма на обучение/: М. в чужбина, а Б. в България. Установени бяха
парични потоци, при които бащата С.С. не е участвал със значителни суми при
издръжката на децата си, при заплащане на таксите им за обучение. Основната
грижа за тези разходи е била поета от ответницата Л.С.. Ето защо следва да се
приеме, че средствата на ищеца С. са отивали за погасяване на кредитите,
послужили за покупката на недживимите имоти, предмет на настоящото дело. Ответницата
със средства, получавани от трудовата си дейност първоначално, а след това и от
бизнес начинанията си, е осигурявала издръжката на децата на страните. Л.С. е
плащала със свои средства рижийните разходи за семейните имоти. Участвала е с
лични средства при покупката на недвижимите имоти на семейството и при
изплащането на кредитите, довели до закупуването на имотите, предмет на
настоящото дело. Безспорно по делото се установи, че всеки един от имотите,
предмет на настоящото производство, е придобит със средства, които не са лични,
за когото и да било от двамата съпрузи, т.е. тези средства не попадат в
хипотезата на чл. 22 от СК, а именно не са: „Вещни права, придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение,
придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг
на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския
процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност,
движими вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за
обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят и вещните
права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за
упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.“
Напротив, установи се, че всички средства, които са послужили за придобиването
на процесните имоти, са средства реализирани от трудовата дейност в България и
Англия на всеки един от съпрузите, както и от техните бизнес начинания. Не на
последно място следва да се отчете, че основните средства за придобиването на
имотите са от заемни средства от кредитиращи сделките банки. Тези средства не
се приемат, че са лични дори само единият от съпрузите да е изплащал
кредитите./Решение № 44 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5623/2007 г., III
г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова/.
Съдът намира, че по делото
не е безспорно установено от събраните доказателства, че ищецът е закупил
процесните недвижими имоти изцяло със собствени средства, предвид установената
фактическа обстановка: сключен брак с
ответницата, които е прекратен
решение от 2014 г., /влязло в сила 2015 г./, закупуване на имотите с
общи средтва и изплащане на крадитити за същите от двамата съпрузи.
Разпоредбата на чл. 23, ал.2 СК има предвид, когато придобиването на вещните
права е станало отчасти с извънбрачно имущество на единия от съпрузите, към
този момент, но не и когато изплащането на задължението е станало, след като
имуществото е станало вече СИО. В съдебната практика е утвърдено становището,
че когато в придобиването на недвижимия имот по време на брака са участвали и
двамата съпрузи като купувачи по сделката и двамата са посочени в нотариалния
акт, това обстоятелство изключва трансформацията на извънбрачни средства и
независимо дали са вложени лични или семейни средства, при прекратяване на
брака дяловете им са равни. Придобитият по този начин недвижимият имот, като
съпружеска имуществена общност установява възникналите равни права на неговите
приобретатели, с което последните са се съгласили, подписвайки акта. Приема се,
че след като двамата съпрузи са участвали като купувачи по договора и са
изразили воля за придобиване на имуществото, същото е придобито от тях двамата
в режим на съпружеска имуществена общност, независимо от произхода на вложените
при покупката средства. В тази връзка, дори и вложените средства да са били
лични на единия съпруг, се приема, че той е предоставил половината от тях на
другия съпруг на някакво основание, като това основание е без значение за
възникване на съпружеската имуществена общност и изключва трансформацията на
лично имущество в имущество, придобито по време на брака между съпрузите. При
тези хипотези, ВКС приема конструкцията на "дарение" между съпрузите,
като този, който е вложил лични средства, се счита, че е дарил половината от
тях на съпруга си и така придобитият имот влиза в режим на СИО и не може да
бъде трансформиран в лично имущество след прекратяване на брака. В горния
смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 71/26.03.2010 г. по гр.д.№ 796/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №
68/19.03.2010 г. по гр.д.№ 40/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 194/30.06.2011
г. по гр.д.№ 46/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 167/18.06.2012 г. по гр.д.№
935/2011 г. на ВКС, І г.о. и др.
Наред с обстоятелството,
че средствата вложени при покупката са в резултат на общ принос на
страните, следва да се вземе предвид, че недвижимитe имоти: Магазините на
ул.”Шести февруари” са закупени единствено на името на ответницита. Според
задължителната практика на ВКС /решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. №
1136/2009г, ІІІ г.о, решение №62 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., ІV
г.о. и решение №129 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г., ІV г.о. /
придобиването на имот обаче на името само на единия съпруг, изключва
трансформацията на лично имущество за другия. Когато се придобива на името на
единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или
трансформация за придобиващия съпруг. В този смисъл е Р.№ 347 от 15.10.2012
година, постановено по гр.д.№1071/2011 година на ІV г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК. Със същото решение е постановено, че „Придобиването на
името на двамата съпрузи пък изключва трансформацията на лично имущество само
за единия от тях. В случаите, когато се придобива на името на двамата съпрузи,
възниква СИО.“
С ТР №5/2013 година от
29.12.2014 година на ОСГТК на ВКС тази практика бе променена само
досежно придобиването на имот на името на двамата
съпрузи, тъй като съгласно т. 4. „В случаите на придобиване на недвижим имот,
през време на брака с договор за покупко – продажба на името на двамата съпрузи
може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на
осн. чл.23, ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./.“
В конкретния случай
ищецът, видно от доказателствата по делото, не е опровергал призумцията на
чл.21 ал.1 и 2 от СК, доколкото средствата за закупуване на процесните
недвижими имоти по време на брака им с ответницата, не са изцяло лични негови
средства.
Предвид изложеното съдът
намира, че ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства /писмени и гласни/ за
установяване на твърденията си, че при покупката на процесните недвижими имоти
са вложени средства - лична негова собственост, не се установи и по-голям
принос на единия от бившите съпрузи-ищеца при придобиването на имотите и
предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК, за наличие на пълна
трансформация на лични средства при придобиването на имотите се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения конститутивен
иск с правно основание чл.29 от СК.
Искът е предявен само за част от процесните имоти, определящи СИО между
страните, а именно за имотите:
1. СО с идентификатор
00702.513.148.10.11 с площ 97.50 кв.м. гр. Асеновград, ул.“Марица“ 6, ет.3.
2. 28 973/112 410 ид.ч. от
СО с идентификатор 00702.515.1.1.7 с площ 54.85 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти
януари“ , ет.1, обект 1.
3. 14 684/56 970 ид.ч. от
СО с идентификатор 00702.515.1.1.6 с площ 27.80 кв.м. гр. Асеновград, ул.“6-ти
януари“ , ет.1, обект 2
4. 2.641 ид.ч от 66% от ПИ
с идентификатор 00702.515.1 с площ 545 кв.м.
5. СО с идентификатор
00702.513.223.6 с площ 16 кв.м. гр. Асеновград, ул.“Иларион Макариополски“ 36
6. Дворно място от 1950
кв.м. в с. Борец, община Брезово, ведно със стопанска постройка с площ 56
кв.м., , едноетажна паянтова жилищна сграда с площ 73 кв.м. и стопанска
постройка с площ 55 кв.м.
От претенцията е изключен СО
с идентификатор 00702.518.8.2.2 с площ 64.24 кв.м. гр. Асеновград, ул.“Васил
Левски“ 3, ет.1, както и всички движими вещи, които страните са придобили по
време на брака си. За това, че такива вещи са придобивани, се събраха изобилни
гласни доказателства: от протокола от с.з. на 25.04.2017 г. свидетелката Х.Г.
установи, че най-вероятно движими вещи страните са купували, но кой с колко е участвал
в покупката не може да се каже. Установи се също, че съпрузите са придобили
движими вещи, които са послужили за обзавеждане на апартамента, в който те са живели
/свид. Е.М./. Именно в тежест на ищеца е да установи обема на СИО, от която претендира
да има по-голям дял. Установи се, че СИО на страните по делото не се изчерпва с
описаните имоти, но ищецът не установи нейния размер. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 63 от IX.1984 г., ОСГК*(1), докладчик Боян Йосифов чл.
14, ал. 4, пр. 2 и ал. 6 СК (отм.), чл. 28, ал. 3 СК и чл. 30 СК Искът по чл.
14, ал. 4, пр. 2 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на
общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се
предяви за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или
група от вещи, представляващи част от общото имущество., както и Решение № 64 от 29.I.1988 год., постановено
по гр. д. № 855/87 год., II гр. о.
Съдебна практика - Бюлетин на ВС на НРБ, кн. 12/1988 год.
чл. 28, ал. 3 СК. Съпружеската имуществена общност е единна и неделима. Тя
включва както недвижимите имоти, така и движимото имущество, придобити от
бившите съпрузи по време на брака с общи средства. Поради това е недопустим иск
по чл. 28, ал. 3 СК само за недвижимите имоти или само за движимото имущество.
За да се
уважи иск за по-голя принос по отношение на общото
имущество на бившите съпрузи, безусловно се приема, че следва да бъде установен
обемът на това общо имущество - всички придобити от съпрузите: движими и недвижими вещи. Неустановяването на движими вещи, за
които се твърди, че са придобити по време на брака като общо имущество,
изключва възможността да се определи по-големия принос.
При разглеждане
претенцията на ищеца по чл. 29 от СК, и то по отношение на всеки един от
имотите, за които е предявена, следва да бъде изяснен въпросът за това кое е
съвмествен принос при придобиването на имущество от двамата съпрузи. Съгласно
правната теория и константната практика на ВКС, понятието съвместен „принос” включва:
-
средствата от трудова дейност на ищеца по време на
брака, тъй като се счита, че такива средства са предназначени да обслужват
нуждите на семейството;
- положен труд и грижи за отглеждане и възпитание на децата в семейството,
за осигуряване спокойна среда за работа и творчество на другия съпруг, тъй като
се счита, че тези дейности са по същество един особен вид труд, който макар и
да няма материално изражение, е израз на грижа за семейството и принос в
неговото развитие и благополучие, съгласно чл. 18 от СК;
-
средства в пари или в натура /подслон, материални
блага - продукти, вещи и др./, получени безвъзмездно от близки в подкрепа на
ищеца при посрещане нужди на семейството му - счита се, че такива средства се
предоставят за подпомагане на семейството при посрещане на нуждите му, поради
което средствата се третират като резултат от съвместен принос на брачните
партньори;
-
заемни средства, предоставени от близки в подкрепа на
ищеца за закупуване на вещ или за други нужди - например кредити, изтеглени от
близък на ищеца, тъй като дори когато предоставената в заем от близък на ищеца
сума е вложена в закупуване на движима вещ или недвижим имот - СИО, характерът
на средствата не е личен, доколкото спрямо двамата съпрузи възниква солидарно
задължение за погасяване на заема към заемодателя, съгласно чл. 25, ал.2 от СК.
Всеки един от съпрузите може и е длъжен да плати дълга, поради което е налице
съвместен принос.
Съгласно чл.29, ал.3 СК при
прекратяване на съпружеската имуществена общност, поради развод съдът може да
определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. В случая ищецът
претендира по-голям дял от придобитото по време на брака имущество. Като
основание за това сочи по-голямото трудово възнаграждение, което е получавал,
както и изплащането на кредитите, договори за които са сключени по време на
брака.
Съдът може да определи
по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 29 , ал. 3 СК,
когато е налице явно и значително несъответствие в приноса. Когато и двамата
съпрузи са изпълнявали възложените им от чл. 17 СК задължения и чрез взаимно разбирателство,
общи усилия и съобразно със своите възможности, имущество и доходи са
осигурявали благополучието на семейството и са се грижили
за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата,
няма да е налице основание за изменяване на равенството на дяловете, установено
с чл. 28 СК.
Приносът в придобиването на имуществото трябва да се установява не само чрез
съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за
полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата
от брака, за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и
твори и за всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в
придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството – т.8
от ППлВС № 5/1972 г., Р-73-2015 г., І г.о., Р-64-1998, ІІ г.о. Съгласно общото
правило на чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да докаже своя принос и то във всички
уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден
приоритет, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на принос
(Р-215-2011, ІІ г.о.; Р-237-2011, І г.о.). Затова преценено конкретно, с оглед
на посочените от ищеца обстоятелства за неговия по-голям принос, съдът счита,
че няма основание да се приеме, че съпругът има по-голям принос в придобиването
на имуществото. Съпругата е работила през цялото време, през което е
съществувал бракът, тя се е грижила за домакинството и децата. Такива грижи е
полагал и ищецът. Затова съдът приема, че и двамата с общи усилия и съобразно
своите възможности са осигурявали благополучието на семейството и са се грижили
за отглеждането, възпитанието и образованието на децата, родени от брака
им. Само за себе си обстоятелството, че трудовото възнаграждение на
ищеца е било по-голямо, че същия е реализирал доста по-високи суми в чужбина
няма значение. Законът не е поставил такова изискване, напротив. Грижата за
семейството е общо задължение на съпрузите, съобразно техните възможности –
чл.17 СК. След като съпругата е изпълнявала задълженията си за семейството и
домакинството, не е разхищавала семейното имущество, а съобразно възможностите
си е внасяла такова и е реализирала доходи, няма основание за присъждане на
по-голям дял на ищеца.
Като допълнителен аргумент, относно приноса за
придобиване нанедвижимите имоти, следва да се посочи и това, че част от този
имоти са придобити с кредитни средства – чрез банков кредит, отпуснат от
посочените банки, по който двамата съпрузи са солидарно отговорни – чл.32, ал.2 СК. Изплащането на кредита от единия съпруг не обосновава наличието на по-голям
принос, а само възникването на облигационни отношения между двамата бивши
съпрузи.
От доказателствата по делото се установи, че страните са били нормално семейство,
като всеки от тях в рамките на възможноститет си е допринасял за благополучието
му. Няма данни ответницата системно да е рзпилявала придобитети от съруга
средства, поради което искът по чл.29 ал.3 от СК – за определяне на по-голям
дял на ищеца е неоснователен и следва да бъде отхъвърлен.
С оглед изхода на спора и на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответницата
направените по делото разноски в размер на 4250 лева, от които 650 лв. внесен
хонорар за експертиза и 3600 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от С.Б.С.,
ЕГН ********** *** против Л.М.С., ЕГН ********** ***, по чл.23 от СК, за приемане за установено по отношение на
ответницата Л.С., че С.Б.С. е
единствен/индивидуален/ собственик на следните имоти:
1.СОС с ИД № 00702.518.8.2.2, последно изменение със Заповед – няма
издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота: гр.Асеновград,
ул.”Васил Левски” № 3, ет.1, обект 2, който СОС се намира в сграда № 2,
разположена в ПИ с ИД № 00702.518.8,
предназначение на СОС за търговска дейност, брой нива – едно, посочена в
документа площ 64,24 кв.м., прилежащи части, избено помещение № 17, състоящо се
от 6,69 кв.м. и 6,195% ид.ч. от общите части на сградата.
2. СОС с ИД № 00702.513.148.10.11
по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г.
на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед
за изменение на КК и КР, адрес на имота: гр.Асеновград, ул.”Марица” № 6б, вх.Б,
ет.3, ап.3, който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД № 00702.513.148, с
предназначение на СОС жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена
в документа площ 97,50 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван № 3, 10.49%
ид.ч. от общите части на сградата, както и предявения евентуален иск че същия е
индивидуален собственик на 11000/36000
ид.ч. от СОС с ИД № 00702.513.148.10.11 по
КК и КР на гр.Асеновград.
3. 28 973/112410 ид.ч.
от имот: СОС с ИД № 00702.515.1.1.7 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен
със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно
изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009 г. на Началника на СГКК
гр.Пловдив, с адрес на имота: гр.Асеновград, ул.”Шести януари”, ет.1, обект 1,
който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1,
предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта едно, с площ
54,85 кв.м., прилежащи части 1,753% ид.ч. от общите части на сградата.
4. 14684/56970 ид.ч. от имот
СОС с ИД № 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед
№ 300-5- 52/08.07.2004г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед
КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.Пловдив, адрес на имота:
гр.Асеновград, ул.”Шести януари” № 1, обект 2, който СОС се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска
дейност, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27,80 кв.м.,
прилежащи части 0,888% ид.ч. от общите части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от С.Б.С.,
ЕГН ********** *** против Л.М.С., ЕГН ********** ***, по чл.29 от СК, за приемане за установено по отношение на
ответницата Л.С., че С.Б.С. е собственик
на 9/10 ид.ч. от имуществото, придобите в режим на СИО, поради значително
по-голям принос в придобиването му, по отношение на следните имоти:
1.25000/36000
ид.ч. от СОС с ИД № 00702.513.148.10.11 по КК и КР на
гр.Асеновград, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004г. на ИД на АК
гр.Пловдив, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение
на КК и КР, адрес на имота: гр.Асеновград, ул.”Марица” № 6б, вх.Б, ет.3, ап.3,
който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД № 00702.513.148, с предназначение
на СОС жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена в документа
площ 97,50 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван № 3, 10.49% ид.ч. от общите
части на сградата.
2. 83437/112410
ид.ч. от СОС с ИД № 00702.515.1.1.7
по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004г. на ИД
на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009г. на
Началника на СГКК гр.Пловдив, с адрес на имота: гр.Асеновград, ул.”Шести
януари”, ет.1, обект 1, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД
№ 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта
едно, с площ 54,85 кв.м., прилежащи части 1,753% ид.ч. от общите части на
сградата.
3. 42286/56970 ид.ч. от СОС
с ИД № 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед №
300-5- 52/08.07.2004г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед
КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.Пловдив, адрес на имота:
гр.Асеновград, ул.”Шести януари” № 1, обект 2, който СОС се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска дейност,
брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27,80 кв.м., прилежащи
части 0,888% ид.ч. от общите части на сградата.
4. 2.641 ид.ч. от 66 % от ПИ с
идентификатор 00702.515.1, по КК и КР на гр.Асеновград, с адрес: Асеновград, ул.”Шести януари” № 1 а, целия
с площ 545 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс.
5. СОС с идентификатор 00702.513.223.6, по КК и КР на
гр.Асеновград, с адрес: ул.”Иларион Макариополски” № 36, която сграда е
разположена в ПИ с ИД № 00702.513.223, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи
един, предназначение – хангар, депо, гараж.
6. Дворно място от 1950 кв.м., представляващо имот пл.№ 133, за който са отредени
Парцел ІХ-133, състоящ се от 770 кв.м., в който е построена стопанска постройка
с площ 57 кв.м. и парцел VІІІ-133, състоящ се от 1170 кв.м., в който е
построена едноетажна паянтова жилищна сграда, с площ 73 кв.м., и стопанска
постройка с площ 55 кв.м., намиращи се в кв.13 по плана на с.Борец,
общ.Брезово, обл.Пловдивска, с уредени регулационни отношения.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от С.Б.С.,
ЕГН ********** *** против Л.М.С., ЕГН ********** ***, по чл.29 от СК, за приемане за установено по отношение на
ответницата Л.С., че С.Б.С. е собственик
на 9/10 ид.ч. от имуществото, придобите в режим на СИО, поради значително
по-голям принос в придобиването му, по отношение на следните имоти:
1.СОС с ИД № 00702.518.8.2.2, последно изменение със Заповед – няма
издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота: гр.Асеновград,
ул.”Васил Левски” № 3, ет.1, обект 2, който СОС се намира в сграда № 2,
разположена в ПИ с ИД № 00702.518.8,
предназначение на СОС за търговска дейност, брой нива – едно, посочена в
документа площ 64,24 кв.м., прилежащи части, избено помещение № 17, състоящо се
от 6,69 кв.м. и 6,195% ид.ч. от общите части на сградата.
2. СОС с ИД №
00702.513.148.10.11 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед №
300-5- 52/08.07.2004г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед –
няма издадена заповед за изменение на КК и КР, адрес на имота: гр.Асеновград,
ул.”Марица” № 6б, вх.Б, ет.3, ап.3, който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД
№ 00702.513.148, с предназначение на СОС жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно, посочена в документа площ 97,50 кв.м., прилежащи части: изба №
3, таван № 3, 10.49% ид.ч. от общите части на сградата.
3. 28 973/112410 ид.ч.
от имот: СОС с ИД № 00702.515.1.1.7 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен
със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение
със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.Пловдив, с адрес
на имота: гр.Асеновград, ул.”Шести януари”, ет.1, обект 1, който СОС се намира
в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за
търговска дейност, брой нива на обекта едно, с площ 54,85 кв.м., прилежащи
части 1,753% ид.ч. от общите части на сградата,
4. 14684/56970 ид.ч. от имот
СОС с ИД № 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр.Асеновград, одобрен със Заповед
№ 300-5- 52/08.07.2004г. на ИД на АК гр.Пловдив, последно изменение със Заповед
КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.Пловдив, адрес на имота:
гр.Асеновград, ул.”Шести януари” № 1, обект 2, който СОС се намира в сграда №
1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска
дейност, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27,80 кв.м.,
прилежащи части 0,888% ид.ч. от общите части на сградата.
5. 2.641 ид.ч. от 66 % от ПИ с идентификатор 00702.515.1, по КК и КР на гр.Асеновград, с адрес: Асеновград, ул.”Шести януари” № 1 а, целия
с площ 545 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс.
6. СОС с идентификатор 00702.513.223.6, по КК и КР на
гр.Асеновград, с адрес: ул.”Иларион Макариополски” № 36, която сграда е
разположена в ПИ с ИД № 00702.513.223, със застроена площ 16 кв.м., брой етажи
един, предназначение – хангар, депо, гараж.
7.
Дворно място от 1950 кв.м., представляващо имот пл.№ 133, за който са отредени
Парцел ІХ-133, състоящ се от 770 кв.м., в който е построена стопанска постройка
с площ 57 кв.м. и парцел VІІІ-133, състоящ се от 1170 кв.м., в който е
построена едноетажна паянтова жилищна сграда, с площ 73 кв.м., и стопанска
постройка с площ 55 кв.м., намиращи се в кв.13 по плана на с.Борец,
общ.Брезово, обл.Пловдивска, с уредени регулационни отношения.
ОСЪЖДА: С.Б.С., ЕГН ********** *** да
заплати на: Л.М.С., ЕГН ********** ***, сумата 4250 лева (четири хиляди двеста и петдесет) направени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е обявено и
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: