№ 354
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000056 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 136157/06.12.2024 г. от СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Московска“, № 33 срещу Решение № 1551/11.11.2024 г., по т.д. № 428/2024
г., на СГС, ТО, VI-16 с., с което е осъден да заплати на „ММ
КОНСТРУКЦИИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Камен Андреев”, № 24, ет. 3 сумата 50000.00 лв., част от общо
дължимата сума 740078,92 лв., представляваща индексация поради инфлация
на заплатеното възнаграждение по Договор за обществена поръчка № РКП20-
ДГ56-46/02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяването на иска – 05.03.2024 г. до окончателното изплащане, на осн. чл.
266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 117а ЗОП, както и разноски по делото.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, като
постановено в противоречие на материалния закон, необосновано и в
противоречие на съдопроизводствените правила. Счита, че правните изводи на
съда не кореспондират със събраните в хода на производството доказателства.
Оспорва правната квалификация на иска и сочи, че разпоредбата на чл. 266,
ал. 1 ЗЗД се явява неприложима, тъй като договорът между страните е бил
изпълнен и е прекратил действието си. На същото основание счита, че
неприложима се явява и хипотезата на чл. 116 ЗОП, която също изисква
наличието на действащ между страните договор. Същевременно сочи, че
ищецът не е поискал изменение на договора при приложението на
разпоредбата на чл. 307 ТЗ. Оспорва мотивите на съда по приложението на
1
разпоредбата на чл. 117а ЗОП, както и мотивите по приложимостта на
разпоредбата на чл. 307 ТЗ, тъй като искът не е бил предявен на посоченото
основание. Счита, че съдът неправилно е тълкувал чл. 4а от Методиката.
Оспорва размера на сумата, която е осъден да заплати. Счита, че разпоредбата
на чл. 117а ЗОП е влязла в сила на 05.08.2022 г., а процесният договор е
изпълнен и е преустановил действието на 05.10.2022 г., без преди това ищецът
да се е възползвал от възможността да поиска изменение на договора, при 1
представяне на съответните доказателства за наличие на обстоятелствата,
обосноваващи исканото изменение. Излага допълнителни доводи в подкрепа
на всяко от оплакванията. По същество моли за постановяване на съдебно
решение, с което първоинстанционното бъде отменено и предявения иск
отхвърлен. Претендира разноски за две инстанции. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение. Отправя искане делото да се
гледа в негово отсъствие.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ММ
Конструкции" АД, ЕИК *********, депозира отговор вх. № 7734/22.01.2025 г.,
в който счита постановеното решение за правилно, а жалбата срещу него -
неоснователна. Счита, че въззивникът при наличието на изготвен доклад по
делото, в който е дадена правна квалификация на предявения иск не е
направил възражения, поради което и това му оплакване следва да бъде
преценено като преклудирано. Счита, че с изменението на ЗОП за него е
възникнало субективното право да получи увеличен размер на договореното
възнаграждение, в резултат на инфлация, което било възникнало не в резултат
на постигнато между страните съгласие, а вследствие на императивни правни
норми, с които се изменяло договорното съдържание, независимо от волята на
страните. Сочи, че искането за индексация било подадено в рамките на срока
за изпълнение на договора. По същество моли за потвърждаване на
атакуваното решение. Претендира разноски за въззивна инстанция.
В с.з. въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални
представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в
тях оплаквания и доводи.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
25233/05.03.2024 г. на „ММ Конструкции“ АД, ЕИК ********* за осъждането
на Столични Община, да заплати сумата 50000.00 лв., с ДДС, частично
предявена от общо дължимата 740078.92 лв., с ДДС, представляваща
увеличено, поради индексиране на осн. ПМС № 290/27.09.2022 г.,
възнаграждение по Договор за обществена поръчка № РКП20-ДГ56-
46/02.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до изплащането й, на осн. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 117а ЗОП.
Ищецът е твърдял, че на 02.09.2019 г., на осн. чл. 183 ЗОП между
страните е сключен Договор за обществена поръчка № РКП20-ДГ56-
46/02.09.2020 г., с предмет „Строителство на пристройка към съществуваща
училищна сграда на 28 СУ „Алеко Константинов“. В договора било уговорено
възнаграждение за подлежащите на изпълнение СМР в размер на 2167214.74
лв., без ДДС, с включени в нея 10 % непредвидени разходи. Сочи, че с
допълнителни споразумения от 29.10.2021 г. и 29.04.2022 г., сключени по реда
на чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, страните удължили срока за изпълнение, а с
допълнително споразумение от 20.06.2022 г., поради допълнителни и
непредвидени СМР, уговореното възнаграждение било увеличено с още
2
354187.52 лв., с ДДС. Сочи, че всички СМР били изпълнени и съответно
приети без възражения, като уговореното възнаграждение било изплатено
изцяло. Твърди, че в хода на изпълнение на строителството обаче ищецът
изпаднал в ситуация на непрекъснато повишаване на цените на строителните
материали, което довело до превишаване на бюджета по изпълнение на
проекта. Това повишение било обусловено от ръста на инфлация в РБ, поради
което Министерски съвет с Постановление № 290/27.09.2022 г. приел
Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат
на инфлация. Въз основа на това Постановление СОС със свое Решение №
1001/15.12.2022 г. дал съгласие ответникът да предостави допълнителни
финансови средства, необходими за индексиране на сключени договори за
строителство и инженеринг, по които тя или второстепенни разпоредители с
бюджет са страна в качеството им на възложители, в размер на до 15 % от
първоначалната стойност, с включен ДДС. Предвид това ищецът твърди да е
предприел действия с цел индексиране на цената по договора, като било
изпратено писмо, получено от Кмета на район „Красна поляна“ на 05.01.2022
г., с приложено предложение за извършване на индексацията. Твърди, че
Кметът на района с отговор от 08.02.2023 г. признал сумата за индексация и
изплащане, съгл. решението на СОС, възлизаща на 325082.21 лв., без ДДС.
Сочи, че въпреки това не последвало плащане на признатата за индексация
сума. Последвала нова покана за изпълнение до ответника от 21.09.2023 г., в
която му бил предоставен срок за заплащане на посочената сума, но такова
плащане отново не последвало.
С уточняваща молба вх. № 34451/25.03.2024 г. посочва, че
окончателното разплащане между страните е извършено с фактура №
342/01.12.2022 г., сумата по която е платена на 20.12.2022 г.
В границите на срока по чл. 367 ГПК ответникът Столични Община
депозира отговор вх. № 47012/22.04.2024 г., в който оспорва иска като
неоснователен. От своя страна твърди, че възнаграждението не подлежи на
индексация, тъй като договорът е изпълнен и е прекратил действието си
между страните. Отделно сочи, че договорът изрично изключва възможност за
промяна на възнаграждението – чл. 2, поради което разпоредбата на чл. 117а
ЗОП намира за неприложима. Счита, че нито една от хипотезите, в които
законът предвижда възможност за промяна на условията по договорът за
обществена поръчка не е налице. Настоява, че наличието на инфлационни
процеси подлежи на доказване. Не били налице доказателства за кои
конкретни дейности е налице повишение на цените, както и доказателства с
каква сума е надвишен бюджета по договора. Счита, че поначало изменение на
цената може да се извърши при наличие на финансов ресурс, съгл. чл. 117а
ЗОП, а освен това между страните не е бил съставян изисквания от чл. 4а
ПМС № 290 междинен тримесечен отчет за нуждите на индексацията.
Настоява, че индексацията не може да надхвърля 15 % от първоначалната
стойността на договора.
В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира
допълнителна искова молба вх. № 61719/30.05.2024 г., в който твърди, че
претендираната индексация се основавала на инфлация, при която съществено
са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират
стойността на договора. Наличието на такива инфлационни процеси било
обективен факт, който довел да приемането на методика за индексиране на
разходите по договори, включително за вече изпълнени дейности. На нормите,
3
уреждащи индексирането било придадено обратно действие и методиката
била приложима и по отношение на вече разплатени дейности. Сочи
конкретни стойности на инфлацията.
В границите на срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира
допълнителен отговор вх. № 79490/12.03.2024 г., репликира доводите
изложени в допълнителната искова молба и поддържа изложеното в отговора.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Предвид липсата на спор между страните, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 ГПК, първоинстанционният съд с Определение № 2857/24.07.2024 г. за
признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че
страните са били обвързани от Договор за обществена поръчка № РКП20-
ДГ56-46/02.09.2020 г., с предмет „Строителство на пристройка към
съществуваща училищна сграда на 28 СУ „Алеко Константинов“, с адрес: гр.
София, жк. „Красна поляна 1- ва част“, бул. „Възкресение“ № 60, съгласно
разрешение за строеж № 317/17.12.2019 г. от Гл. архитект на СО и, че
договорът е изпълнен.
Не е бил повдиган спор и, че по възложената обществена поръчка е
договорено възнаграждение в размер на 2600657.69 лв., с ДДС, която е била
увеличена по силата на Допълнително споразумение от 20.06.2022 г. със
сумата 354187.52 лв., с ДДС.
Не е било предмет на спор и, че за процесния обект е издадено
разрешение за ползване № СТ-05-502/14.10.2022 г., както и, че в констативния
акт – обр. 15, за установяване годността за приемане на строежа от 29.08.2022
г., не са установени неизпълнени СМР или такива изпълнени с недостатъци, за
отстраняването на които да е даден допълнителен срок.
Не се е спорило между страните, а и се установява от представеното
писмо изх. № 3185-2/05.01.2023 г., че ищецът-изпълнител „ММ Конструкции"
АД е представил на Кмета на СО – район „Красна поляна“, Предложение за
изменение на цената на договора за обществена поръчка при инфлация към
договора за строителство. Видно от него е, че общия размер на изменението е
616732.43 лв., без ДДС и обхваща протоколи №№ 6 – 16, издадени през
периода 20.07.2021 г. – 28.10.2022 г.
Представено по делото е писмо изх. № РКП23-ДР00-9-(2)/08.02.2023 г.,
изходящо от Кмета на Район „Красна поляна“ при СО, с което в отговор на
коментираното по-горе писмо е изразено становище, че след извършена
проверка и съобразяване на Постановление № 290/27.09.2022 г. на МС,
изискуемата сума 616732.43 лв., без ДДС надхвърля максимално допустимото
увеличение, прието с Решение № 1001/15.12.2022 г. на СОС. Още е посочено,
че на разплащане подлежат само 15 % от първоначалната стойност на
Договора от 02.09.2020 г. или сума в размер на 325082.21 лв., без ДДС, респ.
390098.65 лв., с ДДС.
Представено по делото е писмо изх. № 3199/20.09.2023 г., изходящо от
ищеца и съдържащо покана към Кмета на район „Красна поляна“ и срок за
заплащане на сумата 325082.21 лв., ведно със законната лихва до момента на
погасяване на задължението. Видно от поставения стикер е, че същата е
надлежно достигнала до адресата на 21.09.2023 г.
4
От страна на ответника е представена цялата документация свързана с
процесния договор, както и разменена кореспонденция между страните (стр.
507-786, т. II). Документите не са били предмет на оспорване от страна на
ищеца.
По реда на чл. 195, ал. 1 ГПК пред въззивния съд са събрани специални
знания, чрез заключение на съдебна експертиза вх. № 13114/16.05.2025 г.
Заключението се цени от въззивния съд като обективно и безпристрастно
дадено, същото не противоречи на останалите възприети за установени факти
и не е оспорено от страните. От него се установява, че размерът на
изменението на цената на процесния договор в резултат на инфлация, съобр.
чл. 4 (ред. в сила от 30.09.2022 г.) от Методиката за изменение на цената на
договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (в сила от 30.09.2022
г., прието с ПМС № 290/27.09.2022 г.), при съобразяване на пар. 4 от ПЗР на
Методиката, възлиза на сумата 616732.45 лв., без ДДС. Видно от изготвената
таблица е, че експертът е извършвал изчисления по актове № 6 – 16, съставени
в периода 20.07.2021 г. – 28.10.2022 г.
В с.з. експертът пояснява, че изчисления е извършвал съобразно
Методиката – по отношение на СМР приети и заплатени след 30.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното по делото Определение № 122/20.02.2025 г., поради което
същата подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което е
валидно. Предявеният иск е бил квалифициран като такъв по чл. 266, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 117а ЗОП. Настоящият състав намира, че правилната цифрова
квалификация на иска е такъв по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 117а ЗОП.
Последното обаче не влияе на допустимостта на постановеното решение,
доколкото първоинстанционния съд е разглеждал предпоставките за
дължимост на допълнително възнаграждение по сключен договор между
страните, поради което произнасянето съответства на заявената за разглеждане
осъдителна претенция.
От представените и обсъдени доказателства се налага извод, че страните
са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на
представения договор № РКП20-ДГ56-46/02.09.2020 г., сключен на осн. чл.
112 и при условията на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, между район „Красна поляна“
на Столична община, в качеството на възложител, и „ММ Конструкции“ АД ,
в качеството на изпълнител. По силата на договора изпълнителят е поел
задължението да извърши дейности по строителство на пристройка към
съществуваща училищна сграда на 28 СУ „Алеко Константинов“, съгл. РС №
317/17.12.2019 г. срещу поето от възложителя за заплащане на възнаграждение
в размер на 2600657.69 лв., с ДДС., впоследствие увеличено с още 354187.52
лв., с ДДС.
Страните не са спорили и, че възложената с договора работа е надлежно
5
изпълнена, приета, остойностена и заплатена. От представените доказателства
се установява и, че обектът е въведен в експлоатация и е издадено разрешение
за ползването му.
Единственият спорен между страните въпрос, пренесен и пред
въззивния съд е има ли право изпълнителят да получи за изпълнената от него
работа увеличение на вече заплатеното възнаграждение, в резултат на
инфлация. Тази хипотеза е предвидена с новата разпоредба на чл. 117а ЗОП
(приета с ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.). Ал 1, в редакцията й в
момента на приемане гласи, че в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗОП
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и
материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно
методика, одобрена с акт на Министерския съвет. С посочените е
транспонирана разпоредбата на чл. 72 от Директира 2014/24/ЕС/. Пар. 2 от
ПЗР към ЗД на ЗОП предвижда, че Методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и
при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения
на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този
закон. Следователно на посочената разпоредба е придадено обратно действие
и спрямо договори и рамкови споразумения сключени преди влиза в сила на
изменението – 05.08.2022 г. Следователно процесния договор, сключен на
02.09.2020 г. също се явява попада в обхвата на разпоредбата на чл. 117а ЗОП.
Възражението в тази насока на въззивника се преценява като неоснователно.
Не се е спорило между страните, че с ПМС № 290/27.09.2022 г. е приета
Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат
на инфлация. В чл. 1 и 2 от Методиката е посочено, че същата регламентира
начинът на изменение на цената на договор за ОП в резултат на инфлация,
като е определен и приложим коефициент на тежест на строителните
материали в себестойността на различните видове строежи, като
коефициентът се прилага към стойността на целия договор. Видно от
таблицата е, че коефициентът на тежест за сградно строителство е 58 %. Още в
чл. 3 е посочено, че приложими са индекси на цени на производител на
вътрешния или на международния пазар на строителни материали,
публикувани всяко тримесечие съотв. на страницата на НСИ или Евростат. С
пар. 2 е определена и началната дата на наличие на инфлация – 31.12.2020 г.,
като в пар. 4 е посочено, че на изменение подлежат цените на извършени
дейности, приети след 30.06.2021 г. Още в Приложение към чл. 3 са посочени
и индексите на цени на производител на вътрешния пазар на строителни
материали за 2020, 2021 и 2022 г.
Вярно е, че поначало договорите за обществена поръчка не могат да
бъдат изменяни, освен в изрично изброените в разпоредбата на чл. 116 ЗОП
хипотези и условия. В случая съдът намира, че е налице хипотезата на т. 3 от
ал. 1, на чл. 116 ЗОП - поради обстоятелства, които при полагане на
дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала
необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на
договора или рамковото споразумение. Не се е твърдяло възложителят да не е
положил дължимата грижа или да е могъл да предвиди инфлационните
процеси, като същевременно се твърди оскъпяване на изпълнената по
договора работа, поради инфлация. Следователно не е налице промяна на
предмета на договора, а се касае до обективни обстоятелства, чието
настъпване е поставено извън волята на която и да е от страните по договора.
6
Именно по тази причина и не би могло да бъде споделено становището на
въззивника, че посоченото изменение може да бъде осъществено само с
негово съгласие. Подобно съгласие в закона не е предвидено, така както е
предвидена възможност само за възложителя да прекрати сключен договор за
обществена поръчка, отново само в изчерпателно посочени хипотези (чл. 118
ЗОП).
Следва да бъде посочено още, че с разпоредбата на чл. 117а ЗОП е
извършено разпределение на риска от протичащите инфлационни процеси,
без това разпределение да е предвидено като възможност, зависеща от волята
на страните. Видно от сключения договор е, че изпълнителят не е давал
съгласие да поеме самостоятелно риска от инфлация. Налага се извода, че
дори и между страните да не бъде постигнато съгласие по въпроса за
изменение на цената на договора в резултат на инфлация, то това не означава,
че за изпълнителя не е налице възможност да потърси съдебна защита на
накърненото си право. Още по-малко това му право следва да бъде отречено в
случаите, когато към момента на приемане на Методиката изпълнението на
СМР по договора е приключило. Приключването на работата по договора и
нейното приемане, не заличава извършването й. Именно по тази причина на
разпоредбата на чл. 117а ЗОП и на Методиката е придадено обратно действие.
В допълнение е и фактът, че в Методиката за начална дата на наличие на
инфлация е посочена – 31.12.2020 г. Следователно инфлация е била налице и
през периода на действие и изпълнение и на процесния договор, поради което
възможността за нейното съобразяване посредством предвидения в Закона
механизъм не може да бъде отречена. На следващо място, както бе посочено
на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след 30.06.2021
г., който момент дори предхожда момента на влизане в сила на разпоредбата
на чл. 117а ЗОП. Следователно стойността на извършените по процесния
договор СМР, който са приети след 30.06.2021 г., също подлежи на изменение,
съобр. пар. 4 от Методиката приета с ПМС № 290.
Вярно е, че с последващо изменение на разпоредбата на чл. 117а, ал. 1
ЗОП (ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) като допълнително
условие е добавено наличието на финансов ресурс. Съдът намира, че това
изменение е неприложима към процесния договор за обществена поръчка. На
първо място, ЗД на ЗОП (ДВ, бр. 88/2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) не съдържа
преходни разпоредби, придаващи обратна сила на новата редакция на чл. 117а
ЗОП, както такива са налице при приемането й, поради което за заварените
правоотношения, каквото е процесното, приложима се явява редакцията на чл.
117а, в сила от 05.08.2022 г., в която редакция подобно условие не е налице.
Както бе посочено с приемането на разпоредбата на чл. 117а ЗОП са
транспонирани правилата на Директива 2014/24/ЕС/. Директивите са част от
вторичното законодателство на ЕС, като след приемането им следва да бъдат
транспонирани в законодателството на всяка държава-членка. Суверенно
право на всяка държава-членка е обаче приемането на закони и правила
досежно приложението на транспонираните директиви.
От събраните в хода на производството специални знания се установява,
че при прилагане на правилата, формулата и индексите, посочени в
Методиката, изменението на цената на процесния договор в резултат на
инфлация, възлиза на сумата 616732.45 лв., без ДДС или 740078.94 лв., с ДДС.
Посоченото заключение не е било оспорено от страна на ответника-въззивник.
При цена на договора възлизаща общо на 2954845.21 лв., с ДДС (сбор от
7
първоначалната цена 2600657.69 лв. и 354187.52 лв., увеличение с ДДС),
изведената от експерта стойност е в съответствие с разпоредбата на чл. 116, ал.
2 ЗОП и не превишава 50 % от общата стойността на договора – 1477422.61
лв., с ДДС.
В резултат от горното и доколкото предявеният иск е частичен в размер
на 50000.00 лв., то същият ще следва да бъде уважен.
На осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата подлежи на
присъждане, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
05.03.2024 г. до окончателното изплащане.
Постановеното в горния смисъл първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от спора първоинстанционното решение
в частта за разноските не подлежи на ревизиране.
За въззивна инстанция разноски се следват на въззиваемия, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства
същите възлизат на сумата 4650.00 лв., адвокатско възнаграждение, платено в
брой и сумата 800.00 лв., депозит за вещо лице. Претендираното адвокатско
възнаграждение не се преценява като прекомерно. За да направи този извод
съставът на въззивния съд съобрази ползвания като ориентир размер по чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за ВАР, възлизащ на 4650.00 лв.
Възнаграждението се явява съобразено с обжалваемия интерес и правната
сложност на делото, произтичаща от факта, че по спорния между страните
правен въпрос не е налице практика на върховната инстанция. Поради което и
претендираното възнаграждение не следва да бъде редуцирано като
прекомерно, а възражението в този смисъл се преценява като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1551/11.11.2024 г., по т.д. № 428/2024 г.,
на СГС, ТО, VI-16 с.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Московска“, № 33 да заплати на „ММ
КОНСТРУКЦИИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Камен Андреев”, № 24, ет. 3 сумата 5450.00 лв., разноски по
делото за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ по реда и при условията на
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9