№ 469
гр. Видин, 15.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
СъдебниСИЛВИЯ В. АНДРЕЕВА
заседатели:ТЕОДОРА КР. ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
и прокурора В. В.
Сложи за разглеждане докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241300200259 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВИДИН се явява зам. окръжният
прокурор В. В..
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Е. О. Д., Х. М. И., М. В. Г. лично и като
родител и законен представител на Е. З. Д. надлежно уведомени, не се явяват.
Вместо частните обвинители се явяват като техни повереници адв. Р. М.
и адв. П. Е. /повереник само на Е. О. Д./, с пълномощни от преди.
АДВ. М. – Уведомени са моите доверители. Знаят за днешното
заседание. Не желаят да се явят.
АДВ. Е. – Лично съм уведомил доверителката си. Тя е в чужбина, няма
как да присъства и не желае.
ПОДСЪДИМИЯТ З. Н. В. се явява лично и с адв. Г. Г. с пълномощно от
преди.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СНЕМА самоличността на подсъдимия, както следва:
З. Н. В. роден на 18.06.1999г. в гр. Белоградчик, местоживеене с.
Дреновец, българин, български гражданин, женен, с основно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН:**********.
По делото са постъпили: Справка за съдимост с дата на издаване
18.10.2024 г. от бюро „Съдимост“ към РС-Белоградчик; Справка за
нарушител-водач, относно З. Н. В., изпратена с писмо от 22.10.2024 г. от
1
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Видин.
АДВ. Г. – Поддържам така направеното искане за разглеждане на делото
по реда на съкратеното производство и по-точно на чл.371, т.2 от НПК.
Във връзка с исканията, които направихме, представям характеристика
относно доверителя ми, издадена от кмета на с.Дреновец и моля да я приемете
по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ – Поддържам искането да се разгледа делото по реда
на съкратеното съдебно следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ РАЗЯСНЯТ на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК, като
същият бъде уведомен, че съответните доказателства от ДП и направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
РАЗЯСНЯВА на подсъдимия З. Н. В. правата му по чл. 371 от НПК и го
уведомява, че съответните доказателства от ДП и направените от него
самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ – Признавам фактите от обвинителния акт и съм
съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните на ДП доказателства, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще се ползват
самопризнанията на подсъдимия без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По хода на делото
ПРОКУРОРА – Моля, да дадете ход на делото. Не възразявам да се
приеме представената характеристика.
АДВ. М. – Моля, да дадете ход на делото. Няма да сочим доказателства.
Да се приемат представените доказателства.
АДВ. Е. – Моля, да се даде ход на делото. Нямаме искане по отношение
на доказателствата. Моля, да бъдат приети по делото както получените по
служебен път два броя справки за съдимост по отношение на обвиняемия,
така и характеристичната справка от кмета на с. Дреновец.
Съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото, за което
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, при условията на чл.371, ал.2 във вр. с чл.372,
ал.4 от НПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото Справка за съдимост с
дата на издаване 18.10.2024 г. от бюро „Съдимост“ към РС-Белоградчик;
Справка за нарушител-водач, относно З. Н. В., изпратена с писмо от
22.10.2024 г. от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Видин и
характеристика на Здравко Н. В., издадена от кмета на с. Дреновец.
На основание чл.276, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Председателят на съдебния състав да докладва делото, като посочи
основанията за образуване на съдебното производство.
Председателят на съдебния състав докладва делото, като посочи
основанията за образуване на съдебното производство.
Председателят на съдебния състав предостави възможност на прокурора
да изложи обстоятелствата, включени в обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ – Обвинението срещу З. Н. В. обхваща това, че на
17.10.2020г.. около 20.15 часа на път Ш-114. км.36-000 в района на разклона за
с. Бело поле, обл. Видин, с посока на движение от с. Дреновец към с.
Ружинци, при управление на МПС - лек автомобил „Ауди АЗ" с peг. номер ВН
6584 АК - лична собственост, нарушил нравилата за движение по пътищата –
чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП - „Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак", а именно движейки се със скорост от 141 км/ч. при ограничение
на пътния участък, указано с пътен знак В 26 - „Забранено е движението със
скорост по-висока от 60 км/ч.“ по непредпазливост е причинил смъртта на З.
Е.Д. с ЕГН: ********** от гр. Кнежа, след което е избягал от
местопроизшествието. Престъплението е по чл.343, ал.3, предл. 4-то, буква
„б“ във връзка с ал.1, буква „в“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във вр, с
чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Основна причина според обвинението е, от една страна движението с
превишена скорост, а от друга, наличието на биволица на пътя в тъмната част
на денонощието, стояща през нощта в тъмното на платното за движение без
никакъв шанс да я види и в резултат на това настъпва произшествието, при
което загива З. Д..
ПОДСЪДИМИЯТ – Чух обвинителния акт. Разбрах в какво съм обвинен.
Признавам се за виновен. Признавам изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт. Съгласен съм да не се събират доказателства за
3
тези факти.
Искрено съжалявам за случилото се. Съболезнования към близките. Аз
страдам също за това момче, защото аз съм им зет. Със сестра му имаме три
деца, 4 години сме женени. Той ми беше като брат. Постоянно излизахме
заедно. Ударът беше неизбежен, нямаше как да го предотвратя. Съжалявам
искрено и искам да кажа, че не съм избягал от местопроизшествието, а там ме
е намерил човек и ме закара при близките ми, които ме закараха в болницата.
Съжалявам за всичко.
На основание чл.283 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ документите по делото, които имат значение за
изясняване на обстоятелствата по него.
ПРОЧЕТОХА СЕ документите по делото, които имат значение за
изясняване на обстоятелствата по него, а именно: протоколи от ДП за разпит
на свидетелите Е. О. Д., С. Х. И., Х. М. И., Х. Д.С., Н. В.а Г., М. Х. И., Н.М.М.,
В.Ц.Т., Ц.Г.Ц., М.В.Г., Ц.З.Т., С.В.И., В.Т.В., Г.Т.Г., Г.И.Д., И.Д.С., З.К.Г.,
И.К.И., В.Г.И; протокол за очна ставка от 27.10.2022г.; протокол за очна ставка
от 16.03.2023г.; протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум от
17.10.2020г. /л.4-7, т.1 от ДП/; разписка за върнати вещи /л.48, т.1 от ДП/;
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 180Т/12.11.2020г. /л.80, т.1 от ДП/; протокол за приемане/предаване
на биологични проби за химико-токсикологичен анализ /л.84, т.1 от ДП/;
заключение от 25.11.2020г. на съдебна химико-токсикологична /токсико-
химична/ експертиза /л.87-88, т.1 от ДП/; протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества /л.89-91, т.1 от ДП/; талон за изследване № 0059812 от 17.10.2020г. /
л.92, т.1 от ДП/; удостоверение за наследници на З. Е.Д. /л.98, т.1 от ДП/;
писмо № 20583р-1536/09.11.2020г. от МВР, Дирекция „Национална система
112“, РЦ 112 Монтана /л.150, т.1 от ДП/; протокол за оглед на веществени
доказателства от 16.11.2020г. /л. 102-108, т.1 от ДП/; приемо-предавателен
протокол от 28.10.2020г. /л.112, т.1 от ДП/; заключение на авто-техническа
експертиза от 20.11.2020г. /л.117-125, т.1 от ДП/; протокол за вземане на
образци за сравнително изследване от 15.12.2020г.; удостоверение за раждане
на Е. М. В. /л.143, т.1 от ДП; заключение № 52/2020г. на съдебно-медицинска
експертиза за изследване на труп /л.147-151, т.1 от ДП/; Документация,
относно състоянието на З. Н. В. след ПТП и проведено лечение /л.167-243, т.2
от ДП/; заключение № 15/2021г. на съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни /л.247-252, т.2 от ДП/; заключение на съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза от 18.08.2021г. /л.270-276, т.2 от ДП/; заключение от
20.11.2020г. на тройна авто-техническа експертиза /л.294-305, т.2 от ДП/;
заключение на ДНК експертиза № 22/ДНК – 31 от 18.01.2022г./ л.326-342, т.3
4
от ДП/; заключение от 14.10.2022г. на комплексна съдебно-медицинска и
авто-техническа експертиза /л.421-430, т.3 от ДП/; заключение от 21.07.2023г.
на нова тройна авто-техническа експертиза /л.494-510, т.3 от ДП/; справка в
централна база КАТ за собственост на МПС /л.561, т.3 от ДП/; справка
съдимост; справка за нарушител/водач - л.584-587; Справка за съдимост с дата
на издаване 18.10.2024 г. от бюро „Съдимост“ към РС-Белоградчик; Справка
за нарушител-водач, относно З. Н. В., изпратена с писмо от 22.10.2024 г. от
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Видин и характеристика на Здравко
Н. В., издадена от кмета на с. Дреновец.
На основание чл.284 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРЕДЯВЯТ веществените доказателства на страните.
ПРЕДЯВИХА СЕ веществените доказателства /на част от тях бяха нарушени
опаковките, за да могат да бъдат видяни/, а именно: Веществени
доказателства:
Обект № 1 - 1 бр. табела с peг. № ВН 6584 АК;
Обект № 4 - тампон с червеникава материя иззет от ръкохватката на
лявата врата на автомобила от вътрешната страна /ВД № 2021-04289.1 на
НИКУ;
Обект № 5 - 1 бр. въздушна възглавница от волана /ВД № 2021-04289.2
на НИК/;
Обект № 6 - 1 бр. контактен ключ - черен на цвят със сив ключодържател
/ВД № 2021-04289.3 на НИК/;
Обект № 7 - тампон с червеникава материя /ВД № 2021-04289.4 на
НИК/;
Обект № 8 - тампон с червеникава материя /ВД № 2021-04289.5 на
НИК/;
Обект № 9 - част от стъкло е червеникава материя и тъмни косми;
Обект № 10 - парче стъкло е червеникава материя /ВД № 2021-04289.6
на НИК/;
Обект № 11 - парче от въздушна възглавница /ВД № 2021-04289.7 на
НИК/;
Обект № 12 - тампон с червеникава материя /ВД № 2021-04289.8 на
НИК/;
Обект № 13 - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг Галакси“ А71“ със
син на цвят гръб и надпис IМЕI 358680106481147/3, съдържащ два броя СИМ
карти на Теленор и Виваком;
5
Обтривка от З. Н. В. /ВД № 2021-04289.9 на НИК/;
Кръв, иззета от трупа на З. Е.Д. /ВД № 2021- 04289.10 на НИК/;
ПРОКУРОРЪТ – Запознат съм с веществените доказателства.
АДМ. М. – Запознати сме с веществените доказателства.
АДВ. Е. –Запознати сме с веществените доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ – Запознат съм с веществените доказателства.
Мобилният телефон „Самсунг Галакси“ е мой. Контактният ключ, който ми
показвате, е от ауди-то и е мой. Табелката с рег. № ВН 6584 АК, също е от
моята кола.
На основание чл.286, ал.1 от НПК съдът запитва страните имат ли
искания за нови съдебно-следствени действия:
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за нови съдебно-следствени действия.
Считам, че съдебното следствие следва да бъде обявено за приключено и ще
ви моля, да дадете ход на съдебните прения.
АДВ. М. – Нямаме искания за нови съдебно-следствени действия.
АДВ. Е. – Считам, че са събрани всички доказателства. Нямаме искания
за нови съдебно-следствени действия.
АДВ. Г. – Да се даде ход на съдебните прения. Нямам искания за нови
доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам обвинението срещу З. Н. В. по чл.343, ал.3 от НК за
това, че на 17.10.2020 г. по непредпазливост е причинил смъртта на З. Д.. Като
причина за произшествието и смъртта на З. Д. е движението на подсъдимия
със значително превишена скорост в тъмната част на денонощието. Ще моля,
да го признаете за виновен.
Аз бих искал да започна от там, където завърши подсъдимият. Той каза –
„Ударът беше неизбежен“. Не, бил е избежен и предотвратим, ако беше
спазено ограничението от максимално разрешената скорост от 60 км/ч. При
движението със 141км/ч е неизбежен. Единствената причина да се стигне до
тук е поведението на подсъдимия.
Темата за войната по пътищата е винаги актуална. Всеки ден гледаме
подобни шофьори в кавички, причинили смърт на невинни хора. Това е капка
6
в морето, което виждаме и чуваме. Джигитите в провинцията, в населените
места без полицейско присъствие са безброй. Положението е страшно и
трагично. В днешното съдебно заседание приехте справка от КАТ, от която е
видно, че подсъдимият има склонност да нарушава правилата за движение,
има склонност. Тези множество издадени акта са в район без полицейско
присъствие и въпреки това, е бил санкциониран десетки пъти. Можете да си
представите какво е поведението му по пътя ежедневно. Това е и причината
същия ден на 17.10.2020 г. да пътува до гр. Пловдив, за да сложи чип на ауди-
то, да вдигне конските сили, да вдигне мощността, за да се движи още по-
бързо, да може да лети между Дреновец и Ружинци – е, ето, долетя.
В хода на ДП, проточило се необяснимо дълго време, бяха назначени
редица експертизи, но аз ще насоча вниманието на съда към експертизата от
извършения ДНК анализ, съдебно медицинската експертиза, фиксираща
уврежданията, получени от пострадалия и от подсъдимия и комплексната
съдебно медицинска експертиза на лист 421 от ДП, които дават несъмнени
заключения, че водач на автомобила е бил З. В., а на дясната пасажерска
седалка е седял З. Д.. АТЕ е категорична, че при тази скорост на движение от
147км/ч осветената част е по-малка от опасната зона за спиране, тоест дори да
беше забелязал животното на пътя, подсъдимият не щеше да има никаква
техническа възможност да спре автомобила. В конкретния случай той изобщо
не го е забелязал, тъй като липсват всякакви спирачни следи, в резултат на
което настъпва първоначален удар в животното, след това колата напуска
плътното, преобръща се, пострадалият изпада от автомобила. В резултат на
увреждането в главата настъпва аспирация на кръв в дихателните пътища,
механична асфиксия, смърт.
Обвинението е и за това, че е избягал от местопроизшествието.
Свидетелите, пристигнали първи на мястото, са от Бело поле, от първите
къщи. Там е и собственикът на биволицата. Стигайки на мястото виждат
подсъдимия да стои до автомобила, повтаряйки „умирам“ и „не викайте
полиция“. На тях подсъдимият не съобщава за втори човек в колата. Откаран е
с кола в болницата в Лом. Само в резултат на действията на съпругата му
тогава, тъй като сега не живеят заедно, а тя е сестра на З. Д., започва да се
търси второто тяло, тъй като тя пита – „Къде е брат ми“ и там в последствие е
намерен З. Д.. Това поведение на подсъдимия мотивира обвинението да
пледира, като твърди, че налице е и бягство от местопроизшествието. Тази
фактическа обстановка считам, че е безспорно установена от доказателствата
по делото, в резултат на което считам, че обвинението е доказано от обективна
и субективна страна и следва да го признаете за виновен.
Престъплението е тежко, с наказание от 3 до 15 години лишаване от
свобода. Аз считам, че в случая не са налице никакви смекчаващи вината
обстоятелства, още повече изключителни и многобройни. Имам предвид и
съдебното му минало и справката от КАТ. Да, налице е представената
характеристика, която е по-скоро за заведението, че няма недоволни клиенти.
Затова аз мисля, че едно справедливо наказание по отношение на З. В. би било
7
наказание над минималния размер „лишаване от свобода“, редуцирано с
чл.58а, като мисля, че 3 години крайно наказание „лишаване от свобода“ с
режим „общ“, би било справедливо наказание, тоест съответно на
извършеното, поради което ще ви моля, да постановите присъда в горния
смисъл.
Веществените доказателства следва да се унищожат, разноските да се
присъдят на подсъдимия.
Ще ви моля, да потвърдите мярката „Гаранция“ в паричен размер от
2000 лв. до влизане на присъдата в сила и наложената забрана за напускане
пределите на страната.
АДВ. М. – Уважаеми г-н председател, съдебни заседатели, моля ви, да
признаете подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение за
извършено от него престъпление, поради неспазване на правилата за
движение по пътищата. Считам, че от събрания доказателствен материал
безспорно беше доказано състава на извършеното престъпление.
Доказателствата и доказателствените средства са логични, непротиворечиви и
по несъмнен начин установяват всеки от елементите на състава на
извършеното престъпление, за което е на съд. От обективна страна за никого
не остана съмнение, че процесното ПТП е причинено именно от В. като водач
на автомобила, макар да направи опит да прикрие извършеното. Първо,
непосредствено след произшествието пред свидетелите се е молил да не викат
полиция, като се е опитал да ги умилостиви с твърдението, че умира и второ, с
поведението му през цялото ДП, през което твърдеше, че не той е управлявал
автомобила, а пострадалият. От събраните доказателства се установи, че
именно той е водачът и това се установи от показанията на свидетеля Николай
Лилков, който първи е пристигнал на местопроизшествието и е видял
подсъдимия да излиза и да седи до шофьорската страна на автомобила. Това
се установи и от ДНК анализ на клетъчен материал, обективиран в съдебно
медицинска експертиза и от комплексната съдебно медицинска и авто-
техническа експертиза, включени в обвинителния акт, в който вече е направен
задълбочен анализ на ДНК находките и на телесните увреждания на
пострадалия и подсъдимия и се стига до извода, че безспорно водач е бил
подсъдимият.
Причинете, довели до това ПТП са такива, каквито са описани в
обвинителния акт и обобщени от прокурор В.. А това е управлението на
автомобила със 141км/ч, което е в пъти по-високо от максималната скорост,
допустима за съответния участък. Със своето поведение сам се е поставил в
невъзможност да реагира. В резултат е настъпил удар, като с оглед тежестта на
биволицата, същата е отхвърлена на 63 метра от мястото на удара, а
процесният автомобил се е отклонил и е напуснал платното, последвали са
няколко удара в крайпътни дървета. За никого не е налице съмнение, че
смъртта на З. Д. е в причинно следствена връзка с ПТП-то. С изготвената
8
медицинска експертиза на труп се установяват няколко травматични
увреждания. Причината за смъртта не е толкова от травматичните
увреждания, а от настъпилите усложнения, които са резултат от зашеметеното
и коматозно състояние, в резултат на контузията на главата.
Правилно е прието, че подсъдимият е допуснал нарушения по ЗДвП,
тъй като превишената скорост от 141км/ч е довела до този резултат и
правилно наблюдаващият прокурор е приел, че в случая е налице бягство от
ПТП. Първо, защото се е молил да не съобщават на полицията, прибрал се е
вкъщи и най-важното, не е съобщил, че не е бил сам. З. Д. е починал от
последици, усложненията и ако му беше оказана помощ, може би изходът
щеше да е друг.
При определяне наказанието на подсъдимия моля, да вземете предвид
обстоятелствата, които очертават извършеното деяние като такова с висока
степен на обществена опасност. Налице са множество отегчаващи вината
обстоятелства, които следва да дадат отражение върху тежестта на
наказанието. Първото такова е младата възраст на починалия. В резултат на
това безразсъдно поведение, той си е загубил живота. И аз си задавам въпроса,
при положение, че е проявил такова безразсъдно поведение като водач към
свой близък, какво да очакваме към друг, който не му е близък. На първо
място като отегчаващо обстоятелство е поведението след настъпване на ПТП-
то – това, че не е оказал помощ, не е съобщил и, че е възпрепятствал
свидетелите да му помогнат. Пострадалият си е глътнал езика и би могъл да
бъде спасен.
В останалите доказателства се доказа, че скоростта на автомобила е била
не само превишена, но и несъобразена. Освен, че е управлявал с превишена
скорост, скоростта е била несъобразена с пътните условия и считам, че следва
да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство.
Отегчаващо вината обстоятелство е и множество допуснати нарушения
по ЗДвП, за които е санкциониран. От справката, приета по делото е видно, че
е правоспособен водач от 2017 г. За по-малко от 1 месец му е наложено първо
наказание, след три месеца наказателно постановление за управление с
непозволена скорост и т.н. Най-фрапиращи са нарушенията след настъпване
на въпросното ПТП. Съставени са му общо 34 фиша. През 2024 г. са налице
нарушения през май и юни, и две в юли и това е в хода на ДП пред заплахата
да бъде осъден и въпреки това си е позволил да не зачита порядките в
обществото и да не зачита ЗДвП. Той не чувства никаква заплаха от осъждане,
налице е чувство за безнаказаност. Чипирането на лекия автомобил е
доказателство за това, че първо, обича високите скорости и второ, не се
страхува от наказание. Считам, че има отежнено съдебно минало – допуснато
ПТП е по време на изпитателен срок по осъдителна присъда за участие в
организирана престъпна група, множество санкции по административен ред,
поведението му по време на разследването и преди настоящия процес и
всичко това са достатъчни данни, които го уличават като лице с обществена
9
опасност. Съгласна съм с прокурора за характеристиката, която представиха
днес.
Моля, да го признаете за виновен и му наложете наказание „лишаване от
свобода“ в максимално предвидения срок, ефективно. Моля, да приведете в
изпълнение и наказанието по предходното осъждане. За да бъде поправен
следва да изтърпи наказанието, предвидено от законодателя. Ще моля, да бъде
лишен от правоуправление за максимално дълъг срок. Може би, ако бъде в
място за изтърпяване на наказанието, това ще гарантира, че няма да шофира.
В подкрепа на казаното до тук е Решение 102 от 12.07.2022 г. на ВКС по
дело №369/2022 г., 3-то наказателно отделение, съдия Невена Грозева – „С
оглед извършените многообразни и многобройни нарушения, за които са
наложени административни наказания, които очевидно не са оказали
необходимия ефект, налагат държавата да окаже сериозно въздействие върху
подсъдимия, чрез определяне на по-строга санкция в сравнение с…“ подобни
ПТП-я.
Аз ще направя искане, ако уважите и наложите наказание „Лишаване от
свобода“, да приведете в изпълнение това наказание веднага, с цел превенция
на неговото укриване.
АДВ. Е. – Уважаеми г-н председател, уважаеми съдебни заседатели, и
представителят на държавното обвинение и колежката бяха изчерпателни при
описанието на фактическата обстановка и какво точно доказва тя, с оглед
прецизиране на обвинението.
Поддържам изцяло тяхното становище. Ще допълня следното:
Също считам, че така, както е внесено, обвинението е доказано по един
безспорен и несъмнен начин както от субективна, така и от обективна страна.
Така е и по отношение на авторството на деянието, при което до последния
момент, включително предявяването на ДП, подсъдимият отрича и прави
всичко възможно от самия първоначален момент на събитието 17.10.2020 г., да
спести истината реално и да се укрие от правосъдието. Фактът, че дори
пристигайки в дома си не казва на близките и роднините, а и те самите не
предприемат никакви действия относно издирването на въпросния починал
вече за съжаление З. Д., дори не казва и на съпругата си, която му е сестра, за
да се предприемат действия евентуално за спасяването му. Той не казва и на
свидетелите, които непосредствено след инцидента са били на мястото. Те се
обаждат на телефон 112 после, но докато стигне линейката минава още време.
Около час е и времето, през което са намерили тялото на починалия З. Д..
Съществено значение при такива инциденти е първичната медицинска помощ.
Дори лицето да не може да окаже такава, самото предприемане на обаждане
на тел. 112 са някакви действия. Ако имаха тази възможност свидетелите биха
могли да спасят живота и реално погледнато подсъдимият е възпрял тази
възможност за спасяване на пострадалия. Да не забравяме, че смъртта в
следствие на асфикция е възможно най-мъчителната. Не случайно
10
умишлените убийства, които са в такъв механизъм, се водят като утежняващи
– при особени болки и страдания. Това е константна практика на съдилищата.
Реално погледнато го е оставил да се мъчи и в агония да умре, което е
нечовешко.
Не казвам, че той е трябвало да го спасява, самият той е бил в шок, но
ако беше казал на хората, които са пристигнали и биха предприели някакви
действия, може би щеше да има друг изход. В тази насока има достатъчно
данни, колко време е изгубено преди да получи помощ.
На следващо място, с оглед техническите данни от експертизите, по-
точно на скорост, спирачен път и т.н. тоест, при 60км/ч би било възможно
реализирането на спиране и избягване на всякакъв контакт с животното най-
малко, че дългите светлини са 150 метра и дори с 40км/ч да беше надвишил,
пак може да спре, стига да има необходимите умения, защото не високата
скорост убива по пътя, а безхаберието и липсата на умения. Въпросът е, при
такава внезапна ситуация, как реагира, а в случая нито умения има, нито
автомобилът е оборудван и най-вече, колкото е по-висока скоростта, с която
се движиш, толкова по-малко трябва да е времето за реакция и да
предприемеш правилната реакция. Това са все утежняващи вината
обстоятелства.
На следващо място, формата на вината е по-тежката форма на деянието.
В случая говорим и за следното – самото нарушаване на правилата за
движение по пътищата също е умишлено. Едно е по непредпазливост – на
всеки може да се случи, едно е инцидентно, но цялостното му поведение
говори за друго. Преди инцидента има 4 акта и 4 наказателни постановления.
След това от общо 12 акта и постановления, 8 са след инцидента. 12 фиша
преди инцидента, останалите до 36 смятайте колко са. Тоест, ние не говорим
просто за един рецидивист – и аз не знам как да го нарека… Тези всички
обстоятелства би следвало да се вземат под внимание при определяне на
наказанието, с оглед генералната превенция, не само индивидуалната
превенция, по отношение на подсъдимия. Единственото, което го спасява в
момента е фактът, че са роднини по сватовство с починалия. Не зная след
инцидента как е гледал племенниците на човека, който твърди, че му е бил
като брат.
Той се извини само в първото заседание, само на бащата. На майка му,
на сестрите му, на братята му, нито веднъж – на нито един от тях. Това говори
за асоциално поведение, липса на чувства по отношение на емоциите, които
изпитват тези хора.
Говоря чисто житейски – станало е, намери начин да се извиниш на тези
хора. А ти по този начин утежняващ още повече нещата. В случая сте
роднини по сватовство, а доколкото ми е известно, при вас нещата са винаги
максимално свързани, говоря като етнос. За мен това е просто необяснимо
поведение от страна на подсъдимия, към оня момент извършител на деянието.
Осуетил е всякаква възможност да му се вземат проби за наркотици и алкохол,
11
като е избягал. Докато за починалия има данни, че няма наркотици и алкохол в
кръвта.
Той е човек от този район, тоест познава пътя, щом от преди това има
книжка. Знае много добре, че там се отглежда добитък. Знае, че има хора със
стада и има винаги пуснати животни. Винаги може да изникне животно. Ти
трябва като водач на МПС да имаш предвид, че по всяко време може да ти
излезе животно, включително и диво, районът е такъв. Елементарно е да се
досетиш, което означава, че трябва да шофираш винаги с повишено внимание.
Считам, че подсъдимият сам се е поставил в това положени с цялото си
поведение и безхаберие. Другото е само причинно следствена връзка. Реално
погледнато субективният фактор е този, който причинява инцидентите на
пътя. А когато липсва отговорност, стават точно такива неща с изход, който не
може да бъде възстановен по никакъв начин – травма за всички роднини и
близки на загиналия, която ще си отиде с тяхната смърт.
За това ви моля, при постановяване на присъдата да вземете предвид
твърдяното от наша страна, да прецизирате съдебния акт, който следва да бъде
с ефективна присъда. Също считам, че към максимума е прекалено в случая,
но към средата на предвиденото в закона, тоест 10 години, биха
удовлетворили и индивидуалната и генералната превенция, като при
приложението на чл.58а намалите с 1/3.
По отношение на лишаването от права за управление на МПС моля, за
максималния размер. Видно е и от приложената справка, че това лице
продължава да нарушава правилата и да застрашава здравето и живота на
всички, а това е задължение на един водач – да пази живота и здравето на
останалите участници в движението. Мислех, че си е взел поука, но като
прочетох справката...
АДВ. Г. – Аз изслушах държавното обвинение и първоначално смятах,
че искането е завишено, но искането от частния обвинител е направо
плашещо. Смятам, че много силно се отклонихме от предмета на делото.
Слушайки всички достигнах до извода, че не сме в производство по глава
ХХVІІ и по непредпазливост, а при умишлено причиняване – искат се
присъди в максимума от 15години, от които да бъдат търпяни 10 години
лишаване от свобода.
Смятах да не се спирам на фактическата обстановка, тъй като сме в
производство на съкратено съдебно следствие, с признаване на всички факти и
обстоятелства в обвинителния акт, но с оглед реципрочност, ще се спра на
фактическата обстановка.
Да, доверителят ми управлявайки автомобил с превишена скорост е
ударил животно с тегло 600 кг., внезапно излязло на пътното платно. В
следствие загуба на управление на автомобила следва излизане от платното и
смърт на единия от двамата в автомобила. И тук вече колегите тръгнаха на
една плоскост – умисъл. Моят доверител не е действал с умисъл. Наистина
12
скоростта е висока, обаче причината за това ПТП не е скоростта, а наличие на
биволица в тъмната част на деня, внезапно излязла на пътя. В този участък,
който е прав, с тази скорост би могъл да мине без последици. Последиците са
от това, че се е появило това животно, собственост на един от свидетелите.
Ако се беше движил с 60км/ч никой не може да знае какво би се случило,
въпреки, че колегите смятат, че не би имало такъв резултат. Точно миналата
седмица приключихме две дела, които при движение със скорост от 50км/ч
приключват със смърт. Тази биволица е излязла. Съгласен съм с прокурора, че
моят доверител не я е видял, тъй като нямаме спирачен път. Тоест, няма такъв
луд човек, който при наличие на биволица да не натисне спирачка, което
говори за внезапно излизане пред него. От тук нататък тръгват спекулациите,
че видите ли моят доверител умишлено е причинил смъртта на пострадалия,
като не е уведомил свидетелите. Единият е собственикът на тази биволица,
който беше санкциониран по административен ред – 150 лв. беше глобата му.
Тук основният въпрос, който беше тълкуван от колегите е – има ли напускане
на местопроизшествието. Всички заявиха, че подсъдимия е бил в шок. Имаме
данни по делото, че той е престоял в реанимация в Ломската болница и
неговите телесни увреждания са значителни и многобройни. Този човек е
излязъл от автомобила и на първите срещнати е казал – „карайте ме, че
умирам“. След Ломската болница е престоял около месец в Софийска
болница. Това не е доброволно напускане на ПТП. Още повече, че са събрани
доказателства за неговото здравословно състояние и тук е мястото да
отбележа това, което колегите твърдят, че не е казал, че там има и друго лице.
Вие представяте ли си удар в нещо, което не сте видели – въргаляте се,
излизате и първата ви мисъл е да не кажете, че има второ лице и да се твърди,
че умишлено не е казал, че има второ лице. Да се твърди, че това е умишлено
и той е станал причина за убийство с особена жестокост в резултат на
асфиксия! Това е несериозно. Наистина състоянието му е било изключително
критично. Смятам, че обвинението за бягство от ПТП е абсолютно
несъстоятелно. Да, има основание за обвинението, да, има превишена скорост,
но не можем да твърдим, че този човек се е опитал да се укрие.
Един полицай, свидетел казва – „Какво бягство, този човек не е сигурно,
че ще оцелее“. Та едва ли можем да му вменим умисъл за напускане на ПТП.
Практиката е, че когато напуска за да окаже помощ или да му бъде оказана
помощ, не е напускане на мястото. В тази насока ще моля да приемете, че
моят доверител не е извършил престъпление в условията на ал.3 и тогава сме
изправени пред разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „в“. Там наказанието по
действащото тогава законодателство е в размер от 2 до 6 години. Аз не смятам,
че моят доверител по някакъв начин, както беше направен опит да се твърди, е
опитал да осуети разследването. В момента, в който му е повдигнато
обвинение, преди по- малко от година и беше внесено, през цялото това време
от 2020 г. до сега ние не сме се опитвали да осуетяваме по какъвто и да е
начин делото. Исканията, които бяха направени от нас, не бяха уважени.
Моят доверител се призна за виновен, изрази съжаление, каза, че са били
13
като братя. И след това да се твърди, че той го е убил, е несериозно.
Аз ще ви моля, да определите наказание по чл.343 б. „в“ от НК. При
определяне на наказанието трябва да се вземат предвид всички отекчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства и характеристиките за лицето.
Представихме характеристика, в която се съдържат множество данни, които
сочат, че е с положителни характеристични данни, няма противообществени
прояви, ползва се с добро име. Доказателство за това са всички чакащи пред
залата, които не влязоха.
От друга страна – справката за нарушител. Тази справка, ако се
запознаете подробно ще констатирате, че 90 на сто от нарушенията не
предполагат участие на моя доверител. Едно 60 процента са за неправилно
паркиране. Той дори може и да не знае за тези нарушения, за да бъдат
обжалвани. По-голямата част от другите нарушения са за не носене на
документи. Тези два вида нарушения клонят на около 50 процента от самата
справка. Последните нарушения две от тях са, че автомобилът не е оборудван
с пожарогасител, минал тест, жилетка и т.н. Това са нарушенията по ЗДвП. В
по-голямата си част това не е някакво нарушение, което грубо да нарушава
обществения ред. Затова смятам, че това не е справка, която да сочи, че е
нарушител, който изцяло нарушава закона и може да причини по-тежки
последици за другите участници в движението.
По отношение на искането за привеждане в изпълнение на отложената
присъда. Това по същността си е искане и то трябва да бъде обсъждано в
мотивите по настоящата присъда. Ще ви моля да приемете, че да, има
наистина отложена присъда за административно нарушение, но ви моля да
имате предвид, че тази присъда е постановена за деяние, което е в период
2016-2019 г., а в по-голямата част от този период той е бил непълнолетен. И
тъй като тогава са осъдени и неговите родители, които са в тази група, е
осъден и той. Но аз посочих, че моят доверител не е извършил никакви
действия, които да сочат утежняващи обстоятелства за да приложи съда
привеждане в изпълнение на отложената присъда.
От момента на тази присъда моят доверител не е извършил нищо
умишлено, което да мотивира съда по ал.1 на чл.68 да приведе в изпълнение
тази присъда. Безспорно, там е разпоредбата на чл.68, ал.2 от НК, когато едно
лице „извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови
отложеното наказание да не бъде изтърпяно“. От момента, в който се е
случило това нещо, до настоящия момент, моят доверител продължава да
живее в с. Дреновец. В следствие на тези процеси съпругата, която е майка на
трите му деца, го напусна и отиде да живее при родителите си. Моят
доверител сам се грижи за трите си деца. Нямат никакви контакти.
Доверителят ми не е извършил нито едно умишлено престъпление, с
изключение на ПТП по непредпазливост. Работи и няма други странични
действия, които да мотивират съда, че той извършва противозаконна дейност.
В случая може да не се постановява за изтърпяване отложената присъда, а да
14
се приложи чл.68, ал.2 от НК, тъй като говорим за присъда по
непредпазливост и съда не е длъжен да привежда въпросната присъда. Не сме
се противопоставили за нищо в този процес, признава се за виновен, не сме се
опитали да осуетим въпросния процес. Несериозно би звучало да се твърди, че
едва ли не той е убил своя брат.
По тази причина смятам, че едно наказание, което наказание ако не се
взема предвид въпросната присъда, която безспорно е отегчаващо
обстоятелство, при всички случаи щеше да е в минималното, с приложение на
чл.58а. Този човек няма употреба на наркотици и алкохол. Той върви по общия
текст – всички присъди са при условията на чл.66. В конкретния случай чл.66
от НК е неприложим. Ще следва да го изтърпи ефективно.
И тъй като в конкретния случай ще се стигне до ефективно наказание ще
ви моля, да определите едно наказание в рамките на минимално предвиденото
в закона, редуцирано при условията на чл.58а, като така определеното
наказание да бъде в условията на „общ“ режим. И с оглед изложеното по-горе
ще ви моля, да не привеждате в изпълнение отложената присъда.
В този смисъл моля, за вашата присъда.
АДВ. М. /реплика/ – Колегата говори:
за внезапно излизане на пътното платно на животното. И в
обвинителния акт от събраните доказателства се установява, че животното е
било на пътното платно. Такива са и показанията;
че ударът е бил непредотвратим с 60 км/ч – няма такова нещо и при
трите експертизи ударът е бил предотвратим.
че подсъдимият не е осуетил ДП – ами да, през цялото време стоеше
настрани от него. По достатъчно събрани доказателства се бездействаше. Той
просто не беше търсен 4 години по това ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ З. Н. В. в лична защита – Нямам какво да допълня
към казаното от моя адвокат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ З. Н. В. – Съжалявам за
случилото се. Моля за справедлива присъда. Съжалявам искрено,
съболезнования към пострадалите и близките. Това е, нямам какво да добавя.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и се
оттегли на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание, Съдът обяви присъдата си в
14:30ч. в присъствието на страните, като им разясни реда и срока за
обжалване, и уведоми страните, че мотивите ще бъдат изготвени в 60 дневен
15
срок от днес, съобразно чл.308, ал.2 от НПК.
След постановяване на присъдата и съобразно чл.309, ал.1 от НПК, като
съдът съобрази и следващата алинея на посочения текст,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение взета спрямо подсъдимия З.
Н. В. „Гаранция“ в пари за сумата от 2000 лева.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред САС в 7
дневен срок от днес.
На съдебните заседатели да се изплати възнаграждение от бюджета на
ВОС за участие в съдебно заседание за времето от 10:30 до 14:40 часа.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което се закри в 14:40ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
16