№ 1510
гр. Варна, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100501570 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът „ФАЙЪР ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД , редовно призовано,
представлява се от адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна П. Д. П., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. В.Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „ФАЙЪР ПРО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД
срещу Решение № 261585 от 12.05.2021г. по гр.д. № 12176/2020г. по описа на ВРС, XХХV-
ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ e признато за
1
незаконосъобразно и отменено уволнението на П. Д. П. с ЕГН **********, извършено със
Заповед № 7/31.07.2020г., издадена на основание чл. 71, ал. 1 от КТ от управителя на
дружеството; на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 267, ал. 1 от КТ е осъден въззивникът да
заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 945.40 лева, представляваща нетно трудово
възнаграждение за м. май 2020г., както и на основание чл. 221, ал. 1 от КТ въззивникът е
осъден да заплати на П. Д. П. с ЕГН ********** сумата от 1290.00 лева, представляваща
обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
30.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост и неправилност на решението в
обжалваните части, поради нарушение на материалния закон. Неправилен е възприетият от
съда правен извод в решението, че трудовото правоотношение между страните е
едностранно прекратено от работника със заявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Трудовият
договор между страните е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, със
срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на въззивника. В този срок работодателят
прекратил ТПО с работника на основание чл. 71, ал. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ. За да се
прекрати действието на трудовия договор в тази хипотеза е достатъчно писменото
изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна.
П.П. е уведомен за прекратяване на ТПО на 31.07.2020г. и е бил поканен да получи
документите за това. Същият не се е явил, като заповедта подписал впоследствие.
Бездействието на работника под формата на неявяване за получаване на заповедта не следва
да се тълкува във вреда на работодателя, тъй като по този начин същият се лишава от
възможността да упражни правото си да прекрати ТПО. Ето защо заявлението на работника
вх. № 158 от 03.08.2020г. по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е подадено след прекратяване на
трудовото му правоотношение и не може да породи правни последици, тъй като
правоотношението вече е било прекратено от работодателя. Необоснован поради това е
изводът, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно, както и че обезщетението по чл.
221, ал. 1 от КТ е дължимо. От друга страна от събраните по делото гласни доказателства е
установено, че през м. май 2020г. ищецът не е полагал труд в дружеството работодател,
както и че не е бил на работното си място. Неправилен е изводът на ВРС, че се касае за
престой по смисъла на чл. 267 от КТ, настъпил не по вина на работника, поради което и
последният има право на уговореното БТВ. На основание чл. 267, ал. 2 от КТ доколкото
работникът не е бил на работното си място в работно време, то неизпълнението на
трудовата функция се дължи на негово виновно поведение, поради което обезщетение за
престой не му се дължи. Реално П.П. започнал да упражнява трудова дейност при
работодателя от м. юни 2020г. Ето защо няма право на трудово възнаграждение за м. май
2020г. Отправя искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
2
В отговор на жалбата П.П. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
Излага твърдения, че по делото не е установено връчване на заповедта за прекратяване на
ТПО от 31.07.2020г. Едва след проверка от Инспекцията по труда, гр. Варна по негов сигнал
от 04.08.2020г., с писмо от 19.08.2020г. ищецът е поканен от работодателя в 3-дневен срок
да се яви и получи заповедта, която му е връчена на 24.08.2020г. На основание чл. 335, ал. 1,
т. 3 от КТ прекратяване на ТПО без предизвестие в срока за изпитване произвежда действие
от момента на връчване на заповедта. Заповедта в случая е връчена след като ищецът
прекратил без предизвестие ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и прекратяването
вече е настъпило. След като волеизявлението на работника за прекратяване е достигнало до
работодателя, последния не може да прекрати трудовия договор на друго основание, тъй
като от този момент субективното право на работника вече е упражнено и прекратяването
настъпило. Повторното прекратяване на ТПО е извършено при липса на субективно право,
не поражда правно действие, поради което издадената заповед за прекратяване в
изпитателния срок подлежи на отмяна. По делото на следващо място е прието заключение
на ССчЕ, което след справка в ТД на НАП – Варна е установило, че отработените дни за м.
май 2020г. са 17, а декларираният начислен месечен осигурителен доход възлиза на 1218.33
лв., а нетната сума за получаване след приспадане на осигурителни вноски ДОД – на 945.40
лв. По ведомост за заплати няма положен подпис. Т.е. възнаграждението е начислено и не е
платено. Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което обжалваното
такова да се потвърди.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. В.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. В.: Моля да постановите съдебно решение, по силата на което да уважите
депозираната от доверителя ми въззивна жалба. Подробно в същата сме изложили
съображения защо считаме първоинстанционното решение за необосновано и неправилно
поради нарушение на материалния закон. Неправилно в мотивите на първоинстанционното
решение се приема, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от КТ. В настоящия случай считам, че се доказа по делото, че са спазени законовите
изисквания на чл. 71, ал. 1 от КТ, тъй като прекратяването е извършено в законоустановения
срок на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ. В конкретния случай П.П. е
уведомен за прекратяването на трудовото правоотношение на 31.07.2020г. и е бил поканен
да получи документите си. Правилно в мотивите на първоинстанционното решение съдът
приема, че съобразно дадените свидетелски показания от Б. Б. се установява, че П.П. не е
полагал труд в „Файър Про Инженеринг“ през месец май 2020г., но неправилно приема, че в
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 267 от КТ. За да възникне в полза на
П.П. право на обезщетение на основание чл. 267, ал. 1 от КТ, е необходимо престоят да не е
по вина на лицето, но и той да има готовност да изпълнява трудовата си функция на
работното си място. В случая той не е бил на работното си място, установи се от дадените
свидетелски показания, че същият е работил в магазин, поради което считам, че не е
приложима разпоредбата на чл. 267 от КТ и не се дължи обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените
разноски. Моля да ми бъде предоставена възможност за представяне на писмени бележки.
АДВ. Д.: Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна. Считам, че
първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на закона. В
мотивите си съдът е изследвал всички събрани писмени и гласни доказателства по делото и
правилно е достигнал до извода, че трудовото правоотношение между страните е било
прекратено към 31.07.2020г. със заявление, подадено от работника, на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ. По делото са налични писмени доказателства, а именно заявление, което е
входирано в деловодството на работодателя, както и приемо-предавателен протокол, с който
в същия ден работникът е предал работното си облекло. От датата на получаване на
заявлението на основание, предвидено в КТ, е прекратено веднага с получаване на
заявлението трудовото правоотношение. По делото не са налични доказателства и не са
ангажирани такива от въззивника писмени доказателства или свидетелски показания, че към
31.07. или след това е имало писмо-покана да се яви лицето, за да си получи заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. Едва на 19.08. след проверка от Инспекция по
труда - Варна е изпратено писмо до доверителя ми да се яви в офиса на дружеството да си
получи заповедта по чл. 71 от КТ. В този случай съдебната практика е трайна, че след като
трудовото правоотношение веднъж е прекратено, то не може в последващ момент да се
прекрати на друго основание. Това е причината за обжалване на заповедта и считаме, че
4
съдът правилно се е произнесъл, че е незаконосъобразно. Моля за решение в този смисъл,
както и за останалите искове, които подкрепям в подадения отговор на въззивна жалба.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
СЪДЪТ предоставя възможност на въззивната страна в петдневен срок, считано от
датата на съдебно заседание, да депозира по делото писмени бележки, в които да изложи
подробни доводи по същество на спора.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5