Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против
подсъдимия Н.А.С. *** за престъпление по чл. 216 ал.1 НК.
Участващият по делото прокурор
поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита същото
за безспорно установено от обективна и субективна страна. За извършеното деяние
пледира на подсъдимия да се определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минималния, предвиден в текста на закона
размер, с приложение на института на чл. 66 НК.
Подсъдимият С. участва лично в
съдебно заседание и със служебен защитник-адвокат. Признава се за виновен по
предявеното му обвинение и на осн. Чл. 371 т.2 НПК
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за
верни като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Чрез защитата си изразява становище за доказаност на обвинението и моли за определяне на наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което на осн. Чл. 58а от НК се намали с една трета.
Съдът, след като обсъди самопризнанието
на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съотнесено към събраните в хода надосъдебното производство доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 21.12.2018г около 23.00ч.
подсъдимият С. посетил казино „***“, находящо се в
гр. С. Тъй като същият бил в нетрезво състояние, говорел на висок глас и се
държал агресивно св. Т. – *** го помолил да напусне. В резултат на това С.
станал по-агресивен и започнал да заплашва Т. със саморазправа, което принудило
последния да потърси съдействие от органите на полицията. Пристигналите на
место полицейски служители помолили С. да напусне казиното, като последният се
подчинил и излязъл от игралната зала.
Ядосан от случилото се С. решил
да си отмъсти, като унищожи чрез пробождане с нож гумите на притежавания от Т.
лек автомобил. В изпълнение на намисленото се насочил към ул.“Х.“ в гр. С.,
където знаел, че живее Т. Пред номер ** на ул.Х. видял паркиран специален
автомобил – катафалка с ДК № У 5994АС,
който смятал, че е собственост на Т. За времето от 23.20 на 21.12.18 до 09.00ч.
на 22.12.2018г в неустановен точен час , с помощта на намиращия се в него
джобен нож пробол четирите броя външни гуми на автомобила марка „Интер континентал“ с размери 185/65/15 , в резултат на което
последните били унищожени. Процесният автомобил бил
собственост на свидетелката Д.Х..
След разкриването му от органите
на полицията С. предал доброволно сумата от 40 лв., като обезщетение за причинените от него вреди, която срещу
разписка била предадена на св. Х..
От заключението на изслушаната по
делото стоково-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
унищожените от С. вещи възлиза на 404лв.
От приложената по делото справка
за съдимост ес установява, че С. е многократно осъждан в това число и на
лишаване от свобода, което е постановено да изтърпи ефективно.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда
на чл. 371 т.2 НПК на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно: обясненията на С., показанията на свидетелите Д.Х., И.И., М.Т., А. С., писменото заключение на изслушаната
стоково-оценителна експертиза, приложените писмени доказателства: протокол за
доброволно предаване, разписка, справка база данни КАТ, справка за съдимост
Въз основа на така установената
фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието си е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 216 ал.1 Нк, тъй като в неустановен час за времето от
23.20ч. на 21.12.18 до 9.00ч. на 22.12.2018 в гр.С. на ул. „Х.“ № ** чрез
пробождания с нож противозаконно е
унищожил чужди движими вещи, на обща стойност 404лв., собственост на Д.М.Х..
Налице е извършено съставомерно
деяние по посочения текст на наказателния закон. Авторството на деянието се
установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Предмет на престъплението са чужди
движими вещи, които към деня на унищожаването им са притежавали определена
парична стойност. При определяне конкретния размер на последната съдът даде
вяра на заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните по делото. Изпълнителното деяние се е осъществило чрез
действие и се е изразило в пряко физическо въздействие върху предмета на
престъплението , чрез пробождане с нож на автомобилните гуми, в резултат на
което са настъпили тотални деформации по вещите, водещи до невъзможност за
поправянето им. Тоест с действията си подсъдимият е оказал такова отрицателно
въздействие върху структурата на вещите, което ги прави окончателно негодни за последваща употреба по предназначението им.
От субективна страна
престъплението е осъществено с пряк
умисъл. С. е съзнавал, че извършва действия насочени към унищожаването на гумите
на процесния автомобил, и пряко е целял настъпването
на този вредоносен резултат.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимите наказания съдът съобрази следното: От една страна взе предвид броя и вида на вещите ,предмет на престъплението, а именно автомобилни
гуми, монтирани на специален автомобил – катафалка без наличието на които
автомобилът не може да бъде ползван по предназначение. Високата лична
обществена опасност на подсъдимия, който е многократно осъждан.От друга страна
взе предвид дадените в хода на досъдебното производство обяснения от страна на подсъдимия, с които е
способствал за разкриването на обективната истина по делото, възстановяване на
част от стойността на унищожените вещи на пострадалия собственик, изразеното
разкаяние за извършеното. С оглед всичко това съдът определи наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния предвиден в
текста на закон размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно съдът прецени, че
изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
извършеното, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 НК.
На осн.
Чл. 58а НК съдът намали с една трета така наложеното наказание от една година
лишаване от свобода на осем месеца лишаване от свобода.
Тъй като предишните осъждания на С.
на лишаване от свобода представляват законна пречка за приложение на института
на условното осъждане съдът определи наложеното наказание лишаване от свобода
да се изтърпи при първоначален строг режим.
Тъй като подсъдимият беше признат
за виновен по предявеното му обвинение, съдът на осн.
чл. 189 НПК го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски, в размер на 100.80лв., вносими в полза на
републиканския бюджет, по сметката на ОД
МВР Ямбол
По изложените съображения съдът
постанови съдебния си акт.
Районен съдия: