Мотиви към решение № 146 от 10.07.2019г., постановено
по АНД № 494/2019г. по описа на Районен съд - Търговище.
Производството е по чл.375 и сл. от НПК във вр.
с чл.78а от НК.
Образувано
е по постановление на Районна прокуратура –
Търговище, с което се предлага обвиняемият по ДП № 138/2018г. по описа на ОДМВР - Търговище Н.М.Д. с ЕГН **********
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.324, ал.1 от НК, като му
бъде наложено административно наказание – за това, че на 17.11.2018 г. в общ.Търговище на кръстовище на ВП II -49 с ПП I-4
гр.Търговище -гр.Разград е упражнявал професия - обществен превоз на пътници с
МПС - лек автомобил "Фолксваген Каравел" с рег.№ Т **** ТН, като е
превозвал пътници от с.Преселец, общ.Търговище до Кралство Белгия срещу
заплащане, без съответната правоспособност - лиценз, който се изисква съгласно
чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
В
с.з. представителят на РП - Търговище поддържа предложението. Намира
фактическата обстановка за безспорно установена и престъпното деяние за
доказано. Пледира, обв.Д. да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното престъпление по чл.324, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да
му бъде наложено административно
наказание глоба в максималния размер, предвиден в чл.324, ал.1 от НК.
Обв.Н.Д., редовно призован, не се явява в с.з. В хода на досъдебното производство същият е признал фактите по обвинението и е изразил
съжаление за деянието си.
Защитникът
на обв.Д. намира престъпното деяние за доказано.
Пледира, същият да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде
наложено административно наказание глоба в минималния размер, предвиден в
чл.324, ал.1 от НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Обв.Д. ***.
Периодично превозвал с автомобил сезонни работници до Кралство Белгия срещу
заплащане, въпреки че не разполагал със съответните правоспособност и
разрешение за това, които се изисквали съгласно Закона за автомобилните
превози. Транспортът извършвал с л.а."Фолксваген Каравел"
с рег.№ Т **** ТН, който бил собственост на жената, с която съжителствал на
семейни начала.
На 17.11.2018 г. сутринта обв. Д.
предприел управление на посочения автомобил от с. Преселец,
общ.Търговище към гр.Лиеж, Белгия, като в превозното
средство пътували свидетелите М., С., Я., Кр.А., С.А. и М., с които предварително се уговорил да ги
закара в Белгия срещу парична сума от 120-130 евро на пътник. На същата дата
около 07.00 ч. на кръстовището на ВП II -49 с ПП I-4 гр.Търговище
- гр.Разград в общ.Търговище Д. бил спрян за проверка от полицейски служители
от ОДМВР –Търговище. Съдействие при извършване на проверката било оказано от инспектори
от Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Търговище - свидетелите И.С.И.
и И.Д.И.. Контролните органи установили
самоличността на водача и пътниците, условията при които се извършвал превоза,
а също и липсата на издаден лиценз за обществен превоз на пътници на
територията на Р.България или на територията на Европейския съюз, както и че
превозното средство не е регистрирано за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Снели обяснения от Д. и от пътуващите с него лица и му съставили АУАН.
Според приложеното по делото писмо от ОО „АА“ - Търговище обв.Д. не притежава карта за квалификация на водач за
извършване на превоз на пътници. Автомобилът, с който е извършвал превоз, не е
вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници или в списък към лиценз.
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на обв.Д.
и показанията на свидетелите М., С., Я.,
Кр.А., С.А., М., Ив.С.Иванов, Ив.Д.Иванов, Ганчев и
Стойнев, дадени на ДП и останалите
приложени писмени доказателства и доказателствени средства. Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по
безспорен начин доказват фактическата обстановка, изложена по - горе, съответстваща
на фактическите положения, съдържащи се в постановлението на прокуратурата.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прие за безспорно доказано, че на 17.11.2018 г. в общ.Търговище, на кръстовище на ВП II -49
с ПП I-4 гр.Търговище - гр.Разград, обв.Д.
е упражнявал професия - обществен превоз
на пътници с МПС - лек автомобил "Фолксваген Каравел"
с рег.№ Т****ТН, като е превозвал
пътници от с.Преселец, общ.Търговище до Кралство Белгия срещу заплащане, без
съответната правоспособност - лиценз, който се изисква съгласно чл.6, ал.1 от
Закона за автомобилните превози.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, знаел е, че не разполага със специалната правоспособност да извършва
дейност по обществен превоз на пътници, но е искал да упражнява професията за
собствено облагодетелстване.
Следователно посредством описаното деяние обв.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.324, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.
За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или глоба от 100 до 300лв.
От справката за съдимост на обв.Д. е видно, че
същият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по чл.78а от НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. При тези данни, съдът
приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000лв. При определяне размера на административната
санкция съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от
обвиняемия самопризнание. Прие, че
посоченият размер на глобата, въпреки че представлява минимума предвиден в
закона, е достатъчно висок и посредством същия ще бъдат постигнати целите на
наказанието.
В случая
липсва
законова възможност за налагане на административно наказание глоба в границите, визирани в чл.324, ал.1 от НК
/от 100 до 300лв./. Чл.78а, ал.5 от НК
гласи, че когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба
и друго по -леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. В случая, както бе посочено по- горе, за престъплението
по чл.324, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или глоба от 100 до 300 лв. Следователно доколкото за престъплението
алтернативно с глобата е предвидено и по - тежкото наказание лишаване от
свобода, то в случая размера на административното наказание следва да бъде
определен съобразно чл.78а, ал.1 от НК.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: