Присъда по дело №2625/2018 на Софийски градски съд

ПРИСЪДА

                    №

Гр.София, 03.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3–ти състав в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ГЕНЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:Н.Т.

                                               С.К.

                                               Н.Ч.

                                                                                    

при секретаря Весела Венева

с участието на прокурор  Кирил Димитров

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НОХД №2625 по описа за 2018 година въз основа на закона и доказателствата по делото

 

П      Р       И      С      Ъ      Д       И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.И.П., роден на *** ***, българин, български гражданин, несемеен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** и подсъдимия Д.А.А., роден на *** ***, българин, български гражданин, несемеен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВНИ в това 03.08.2016 г. в гр.Банкя, ул.”***********, да са отвлекли А.А.К. на 13 години, родена на *** г.- лице не навършило 18 години, като деянието да е извършено от две лица - от Ц.И.П. и Д.А.А., като по отношение на подсъдимия А. деянието да е извършено при условията на опасен рецидив- след като А. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по едно от тях не е било отложено по чл.66 НК (по НОХД № 1824/08 г. по описа на СРС, в сила от 03.06.2009г., и по НОХД № 14238/14 г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.07.2014г., поради което и на основание чл.304 от НПК ги ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатите им обвинения по чл.142, ал.2, т.2 и т.З, пр.2 вр. ал.1 НК спрямо подсъдимия П. и чл.142, ал.З, т.1, пр.2, ал.2, т.2 и т.З, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК спрямо подсъдимия А..

ВРЪЩА на подсъдимия Д.А., иззетия по делото с протокол за доброволно предаване (т.1, л.44 от ДП) от св.А.К. 1 бр. мобилен телефон Самсунг, модел GT-E-1050, с ИМЕЙ: 358411052553010 с пукнат дисплей, с батерия и СИМ карта на Вивател.

Направените по делото разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               ЧЛЕН СЪДИЯ:

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1/……………….

                                                                                   2/…………………….

                                     3/

Мотиви по НОХД №2625 по описа на СГС, НО, 3 с-в за 2018 г.

 

Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП) против Ц.И.П. и подсъдимия Д.А.А., за това, че 03.08.2016 г. в гр.Банкя, ул.”Цар ******** са отвлекли А.А.К. на 13 години, родена на *** г.- лице ненавършило 18 години, като деянието е извършено от две лица - от Ц.И.П. и Д.А.А., като по отношение на подсъдимия А. деянието е извършено при условията на опасен рецидив- след като А. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието по едно от тях не е било отложено по чл.66 НК (по НОХД № 1824/08 г. по описа на СРС, в сила от 03.06.2009г., и по НОХД № 14238/14 г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.07.2014г.- престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.3, пр.2 вр. ал.1 НК спрямо подсъдимия П. и по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, ал.2, т.2 и т.3, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”б” НК спрямо подсъдимия А..

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението така както е повдигнато с ОА спрямо двамата подсъдими както откъм фактическа, така и откъм правна страна с правната квалификация, дадена на деянието в ОА. Твърди, че събраните многобройни доказателства в хода на съдебното следствие са установили в пълнота предшестващата и съпътстваща фактическа обстановка, която според прокурора точно съвпада с описана в ОА на СГП. Излага същата подробно, така както я намира за установена и в своите пледоарии. Пледира, че от показанията на свидетелите П.Ж., Г.И., Ц. и Г.Г. се установява авторството на деянието от двамата подсъдими, както и самото деяние, което се потвърждава  и от показанията на св.Н.Я., макар и само частично. Коментира твърденията за наличието на интимни отношения между пострадалата и подс.П., като изразява становище, че няма голямо значение дали отношенията между П. и А. К. са стигнали до край. Подчертава, че независимо какви са били отношенията помежду им, двамата подсъдими не са имали право насилствено да отвличат А.К. и да променят по този начин местоположението й от една точка в друга без нейно съгласие и дори с нейното категорично противопоставяне.  Сочи, че в конкретния случай това е станало, чрез нахлуването на двамата в дома на пострадалата А.К. и без да се съобразят с несъгласието както на самата К., така и на нейните приятелки, които по това време  са се намирали в жилището, като са действали по един безцеремонен и брутален начин. Твърди, че още по-осъдително прави деянието фактът, че по това време А.К. дори е била разсъблечена, подготвяла се е да се къпе или да си прави нейните си женски работи, била е по сутиен и въпреки това нито П., нито А. са се отказали от предварително намислено намерение. Подчертава, че няма значение от къде са стигнали до апартамента на семейство К. и кой къде е живеел по това време. Сочи, че П. заповядал на А.К. да се облича по един нетърпящ възражение начин и тон и вместо да се противопостави А., очевидно съгласен с него и с действията му, е стоял на рамката на входната врата, а  самата А.К. се противопоставила бурно. Твърди, че другите очевидки, нейни приятелки били шокирани, стресирани, те също не очаквали такова поведение от страна на подсъдимите. Подчертава, че всички те са дали в тази връзка много подробни показания и на дознанието, и на съдебното следствие. Сочи, че според показанията на св.Ц., на П. направило впечатление, че свидетелката Ц. посяга към мобифона си с явното намерение в уплахата си да позвъни на някой друг за помощ, а именно- на А.К. – майката на А. и тогава, за да й попречи П. й е ударил силен шамар. Твърди, че той заедно с А. хванал силно за ръцете отстрани А.К. и я измъкнали от антрето през входната врата и после по стълбите до ул.„Цар Калоян“, където и пред бл.№7 бил паркиран лек автомобил Мерцедес- собственост на св.Л., който към онзи период бил ползван от подс.П.. Твърди още, че на инкриминираната дата, извличайки А.К. на улицата, на „Цар Калоян“, пред входа на блока й, двамата подсъдими се разделили за време от порядъка на половин минута, приблизително, като А. останал да държи А.К. пред входа на жилищния блок, а П. отишъл до близко паркиралия автомобил „Мерцедес“, седнал зад волана и го преместил точно пред жилищния вход, до левия тротоар на улицата при жилищния блок. Излязъл от колата и отишъл при П., който държал А.К.. Тогава двамата хванали последната за ръцете и за краката, като заявява, че доколкото си спомня от показанията на свидетелката Я.А. я е държал за краката, а П. за горната част на тялото, за раменете и ръцете. През отворената задна лява врата на „Мерцедеса“ двамата натъпкали А.К. на задната седалка. Твърди, че св.Я. дава особено подробни показания по този въпрос. Същата тази свидетелка, която е очевидец на съпътстващата фактическа обстановка дава недвусмислени показания за съпротивата на А.К. и то много подробно, с много изречения, като и според свидетелката тя пищяла, дърпала се, не искала да се качва в автомобила, но подсъдимите задружно с общи усилия някак си я влачели, което заявява, че той разбира, че тя не е докосвала земята и я хвърлили на задната седалка. После затворили задната лява врата, а П.отново седнал зад волана, а А. минал от дясната страна на „Мерцедеса“, отворил задна дясна врата и седнал на седалката зад седалката до водача. Направил това, за да държи А. и да не й позволява да се съпротивлява и евентуално по негово виждане да отвори вратата и да скочи в движение. Твърди, че тя и преди това е направила пореден опит да се измъкне, като е успяла да отвори съседната й задна лява врата и да си подаде краката навън, за да излезе от автомобила и да избяга, обаче А. я хванал и я придърпал обратно, после затворил вратата към нейната страна и автомобилът потеглил, шофиран от първия подсъдим. Прокурорът твърди още, че по делото е доказано, че пред административен № 59 на близката улица „Княз Борис I“ в гр. Банкя автомобилът дал някакъв дефект, някаква техническа повреда и там П. спрял. После заедно с А. измъкнали А.К. от „Мерцедеса“ и я прикачили в един друг лек автомобил „Фолксваген Туарег“, който бил собствен на свидетелката Г.Г., който по това време също бил ползван от П.. Заявява, че според него до тук е приключило изпълнителното деяние на отвличането, твърдейки, че всички доказателства са еднопосочни, като коментира и показанията на св.Я., респ. твърденията й за това, че изобщо не е давала показания по делото. По негови виждания при такъв убедителен масив от доказателства - писмени и гласни, не би трябвало да се постанови друга присъда, освен осъдителна спрямо двамата подсъдими. Подчертава, че деянието е квалифицирано само като отвличане и няма повдигнато обвинение и за противозаконно лишаване от свобода, като обяснява на какво се дължи това, а именно- твърди, че според практиката на ВКС винаги, когато има отвличане то неизбежно в идеална съвкупност е съпътствано и от противозаконно лишаване от свобода на отвлеченото лице. Причината е много проста. Отвличането е едноактово деяние. То се осъществява с някакви действия, които траят сравнително кратко време, едноактно престъпление. Противозаконното лишаване от свобода е продължено престъпление. В случая счита, че двамата подсъдими не са успели трайно да лишат А.К. от свобода. В рамките на две-три минути, колкото е разстоянието от ул.„********до ул.„********* са успели да променят насилствено местоположението на К. в гр. Банкя, от дома й до съседната улица „Княз Борис I“. За тези две-три минути счита, че те не са успели трайно за продължително време да лишат А.К. от свобода и по такъв начин не са осъществили и другия състав на другото престъпление. ето защо счита, че би било твърде пресилено СГП да беше повдигнала обвинение и за противозаконно лишаване от свобода на А.К.. Твърди обаче, че безспорно е доказано, че е извършено едноактното престъпление отвличане, но не е доказано трайното продължено лишаване от свобода на К.. Иначе твърди, че ВКС е абсолютно прав и в обичайния случай двете престъпления се извършват паралелно и едновременно, т.е. в условията на идеална съвкупност, само че счита, че случаят не е такъв, тъй като твърде кратък е инкриминирания период на противозаконното лишаване от свобода- само в рамките на две-три минути.

Иска от съда да наложи на двамата подсъдими по следните съображения: счита, че степента на обществена опасност на техните личности е еднаква. П. не е рецидивист, както А.. Неговото деяние не е свързано с извършването на опасен рецидив. Само, че той е имал водеща роля в престъплението. Няма никакво съмнение, че именно П. е бил инициатор и той е ръководел А. при извършване на отвличането на А.К.. А., на второ място има последваща роля в престъплението, но той пък е извършил деянието при условията на опасен рецидив и това съставомерно обстоятелство само по себе си, отделно взето, завишава степента на обществена опасност на А.. По негово виждане обществената опасност на П. и на А. е изравнена от тези две обстоятелства. За П. - водеща роля в съучастието, а за А. – опасен рецидив. Обобщава, че в крайна сметка съдът ще прецени, тъй като той индивидуализира наказанието.

Предлага и на двамата да се наложи наказание около 10 години „лишаване от свобода“ в съответствие със съображенията, изложени от него. Мисли, че един такъв размер ефективно изтърпян, при съответния режим ще бъде справедлив и съответен на целите на специалната и на генералната превенция.

Предлага вещественото доказателство - мобифон „Самсунг“ да се върне на свидетелката К., който е бил доброволно предаден от нея с протокола в т.1, л.44 от ДП, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства, че този мобифон принадлежи на А., още по-малко на П.. Твърди, че съгласно „буквата“ на закона всяко веществено доказателство се връща на това лице, от което е иззето. Предлага разноските да се присъдят съразмерно на двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимия Ц.П.- адв.Н. счита, че от събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства категорично се установява, че изобщо не е извършено престъпление „отвличане“ в конкретния случай. Твърди, че от обективна страна не са налице необходимите признаци, за да е извършено такова престъпление. Сочи, че по делото категорично са установени отношенията между свидетелката К. и подс.П. и по- точно, че тя почти непрекъснато е пребивавала в неговото жилище, играела е с децата му. Същият се е грижел за нея като баща. Установява се, че свидетелката К. е изпитвала чувства към него, на които той не е отговарял, както и че през 2015 г. именно свидетелката К., когато е била на почивка със семейството на подс.П. е откраднала сумата от 600 лева, като в последствие многократно П. е провеждал разговори с нея затова кога ще му бъдат върнати тези пари.

Твърди, че на инкриминираната дата 03.08.2016 г. Подс.П. *** при неговата майка, когато свидетелката му се е обадила и именно по повод на това обаждане той е тръгнал оттам съвсем импулсивно, неочаквано, отишъл е в жилището на свидетелката и единственото негово желание е било той със свидетелката да отидат при нейната майка, за да изяснят именно въпроса за откраднатите 600 лева. Сочи, че по никакъв начин не е доказано категорично изобщо да е осъществявано каквото и да било насилие от страна на подс.П. спрямо свидетелката К.. Присъствалите в жилището свидетелки Ж., Г.Г. и Г.И. не съобщават за никакво такова насилие. Единствено последната свидетелка, разпитана в съдебното следствие, присъствала на инкриминираната дата в жилището заявява, че подсъдимият я е бил ударил, защото тя била посегнала към телефона си и след това държал за ръката свидетелката К. и излезли заедно извън жилището. За това, че намеренията на подс.П. са били да отидат при майката на свидетелката говори и разпитаната свидетелка Я., която виждайки отвън ги пред жилището на К. ги е попитала какво правят и на нея отново е било отговорено, че ще водят свидетелката К. при нейната майка. Самата пострадала не е заявила изобщо нищо на тази свидетелка Я., не е правила каквито и да било опити да потърси помощ. Единствено се установява, че те са се карали, имало е викове помежду си, без да бъде уточнено какви са били тези викове и защо е бил този скандал. Подчертава, че непосредствено след като пострадалата е влязла в автомобила самата тя сама, доброволно в последствие се е съгласила да отидат да пият кафе в ж.к.„Люлин“, където да уточнят отношенията между тях. Именно това се е случило. Отишли са заедно в кафе в ж.к. „Люлин“, оттам тя се е обадила на своята майка, а подс.П. й е дал пари да се прибере и с това е приключил целият инцидент. С оглед на всичко това счита, че в никакъв случай желанието на подс.П. да заведе пострадалата при нейната майка не може да бъде тълкувано като престъпление „отвличане“. Подчертава, че самата майка е представила на този подсъдим пълномощно, с което да се грижи като баща за тази свидетелка, да може да пътува с него в чужбина и от С.те показания на майката на свидетелката К. се установява, че действително тя е била непрекъснато в жилището на подс.П.. Моли съда да не кредитира показанията на свидетелката К., като намира същите за изключително противоречиви, нелогични. Счита, че по делото категорично се установи, че тя лъже по доста съществени факти. Установи се, че въпреки, че е била отвличана тя непрекъснато е контактувала след това с подс.П., докато е бил задържан под арест, ходила е на свиждания при него, писала му е многократно писма, говорила е с него многократно по телефона. След като е бил освободен от ареста тя отново непрекъснато е посещавала жилището му. Твърди, че се установявва, че са се развихряли в последствие скандали именно заради тази свидетелка, тя отново го е заплашвала, посягала е да удря неговата съпруга. Поведението на тази свидетелка през целия период говори за липса на каквото и да било отвличане спрямо нея.

Предвид всичко изложено счита, че от събраните доказателства не се установява да е извършено престъплението, в което са обвинени двамата подсъдими и в тази връзка моли съда да постанови присъда, с която да ги оправдаете.

Подсъдимият Ц.П. дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение. Не се признава за виновен. Заявява, че няма какво да добави. В последната си дума моли за справедливост.

Защитникът на подсъдимия Д.А.- адв.Н. твърди, че на база всички събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и с оглед заключенията на вещите лица не се установява да е осъществен състава на престъплението по чл.142 от НК. Твърди, че всички характеристики, заложени в текста противоречат на събраните доказателства по делото. Твърди, че относно субективната страна на деянието е установено, че е налице инцидентен момент, в който А. се явява при една молба от страна първия подсъдим по отношение събирането на опредЕ. сума, едни 600 лева и двамата отиват да вземат тези пари от потърпевшата. Посочва, че гласните доказателства са направени изцяло от свидетели, които към момента на периода на казуса са били 12 годишни, поради което иска съдът да съобрази това обстоятелство. Посочва в тази връзка и заключенията на СППЕ на свидетелките, според които лицата на 12 години имат различно възприятие, поради възрастови особености. Ето защо счита, че съдът следва да вземе предвид  не първоначалните им показания, дадени на ДП, а тези  дадени пред съда.

Твърди, че по делото не е доказано подс.А. да е бил заплашително агресивен с цел да всее страх в потърпевшата, тъкмо напротив – установи се, че даже не е влизал в жилището, в което жилище се влиза от улицата, няма антре, няма други препятствия. Твърди, че по делото е установено, че през цялото време А. е седял мълчаливо и е изчаквал излизането на потърпевшата. Подчертава, че самата потърпевша дава показания, че когато същият се намира заедно с нея в колата, той я държи за главата като й нашепва, че трябва да бъде по-спокойна, за да не предизвика някаква катастрофа, като сочи, че това е отразено в протокола от 09.10.2018 г.

Счита, че не се е установило това, което се твърди в ОА, че А. е слизал по стълбите, викал е и т.н. Естествено има заключение на вещо лице, което установява, че има нанесени травми по тялото на потърпевшата, но както сочи, че същата твърди, че това е било с цел да бъде малко по-спокойна в колата именно, за да се избегнат катастрофа. Сочи, че по делото се установява, че след инцидента А. живее вече в дома на потърпевшата и с нея са добри приятели и до ден-днешен.

Ето защо по отношение на вината, счита, че в случая вина не съществува в смисъла, който е заложен в НК.

От обективна страна намира, че не се установява да има насилствено привеждане в страх, за да се счита настоящото за престъпление в този смисъл, с оглед на което моли съда да постанови присъда „невиновен“ за подсъдимия А..

Подсъдимият Д.А. дава частични обяснения, като твърди, че всичко, което се е случило го е казал в обясненията си подс.П.. Поддържа заявеното от защитника си. В последната си дума моли за справедливост.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Ц.И.П. е  роден на *** ***, българин, български гражданин, несемеен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д.А.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, несемеен, със средно образование, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Към месец август 2016 г. подс.П. живеел със св.Г.Г. на семейни начала, като двамата имали двете общи деца и още едно такова на подс.П.. Всички те заедно живеели в партерен апартамент, находящ се в гр.Банкя, ул.********. Към онзи момент при тях в апартамента живеел и подс.Д.А.. В съседния апартамент- пак на партерно ниво, живеела свидетелката А. К. заедно с майка си- св.А.К., като А.К. имала приятел- лице на име С., който от време на време идвал при нея в дома й.

Към месец август 2016 г. св.А. К., която била родена на *** г. била на 13 години.

Отношенията между двете семейства били много близки- св.А. К. непрекъснато пребивавала в дома на подс.П. и общувала с неговите деца, сприятелявайки се с най- голямото- А.. Често дори оставала да преспи в дома на подс.П.. В един момент св.А. К. се привързала твърде силно към подс.П., както и той към нея. Стигнало се до там, че през месец април 2015 г. майката на св.А. К.- св.А.К. подписала нотариално заверена декларация, с която предоставила на подс.П. възможност  да изведе дъщеря й в чужбина като пътува заедно с него, както и да се грижи за нея като родител за дете. Майката на А. К. започнала да подозира, че между двамата има по- сериозни отношения- сексуални такива. Самата А. К. била силно влюбена в подс.П. и пред всички свои познати и приятели твърдяла, че има любовни и сексуални отношения с него, макар да отричала това пред майка си- св.А.К.. Същевременно обаче била и силно неуравновесена като твърдяла, че имала любовни и сексуални отношения и с други момчета, които познавала, както и че била гаджета с тях, което не било истина. Едно от тези лица бил св.К.Х., когото А. К. познавала покрай майка си и неговата майка, но с когото никога не била имала по- близки отношения. Със свидетеля М.Б. в един момент била в по- близка отношения, макар и да нямали сексуални отношения помежду си, като през това време продължавала да поддържа близки такива и с подс.П.. Отношенията между подс.П. и св.А. К. били доста усложнени, тъй като двамата често се и карали, предявявали претенции един към друг, а същевременно били почти неизменно заедно- св.А.К. прекарвала повече време в дома на подс.П., отколкото в собствения си дом.

Семейството на подс.П. започнало в един момент да подозира св.А.К., че краде от дома им- че е взела от портмонето на майката на подс.П. пенсията й, както и че краде и от други лица.

През лятото на 2015 г. семейството на подс.П. отишло на море в Приморско, където за известен период от време заедно с тях дошла и прекарала на морето и св.А. К. с разрешение на майка си.

През лятото на 2016 г. св.А.К. била с приятелка на майка си на море в гр.Поморие, като след това отишла в Приморско, където подс.П. заедно с цялото си семейството- трите си деца и св.Г.Г. отново били на море. Останала при тях около 10 дена, като спала в апартамента в хотела, в който били настанени С.те те. По телефона казала на майка си- св.А.К., че е била принудена от подс.П. да отиде при него, че е била заплашена от подс.П., но я помолила да не пуска жалба срещу него, тъй като я било страх. След прекараното време на морето в Приморско заедно с подс.П. и семейството му, всички се прибрали в гр.Банкя, като майка й не забелязала по нея никакви наранявания, белези или други следи от насилие.

Пред майка си, св.А.К. често споменавала, че била тормозена, заплашвана и бита от подс.П., като дори твърдяла, че подс.А. се бил намесвал и я бил спасявал от това да бъде бита от подс.П.. Случвало се било св.А.К. да види по тялото й синини  и отпечатъци от пръсти по гушата й, но лично тя никога не била виждала и чувала подс.П. да удря, бие и заплашва дъщеря й, поради което и не била сигурна, тъй като не била виждала лично това с очите си. Същевременно и никога не била пускала жалби в полицията срещу подс.П. по настояване на дъщеря си, която я убеждавала, че ако направят това, подс.П. щял да ги убие. Въпреки всичко това, св.А.К. не спряла дъщеря си да общува с подс.П. и да ходи в дома му, нито предприела някакви действия, за да установи дали всичко това е вярно, дали подс.П. действително е имал сексуални отношения с нея или не, тъй като имала нормални съседски отношения с него, а и всичко било само на база съмнения, без никакви конкретни доказателства.

Докато били на морето в Приморско през 2016 г., семейството на подс.П. отново заподозряло св.А.К., че е откраднала от тях пари, а именно- сумата от 600 лв., тъй като никой друг не бил посещавал апартамента им, а изчезването на парите станало след идването на А. К. при тях.

Към инкриминираната дата- 03.08.2016 г. св.А. К. нямала гадже, но към този момент тя не била девствена- имала била вече полови контакти.

Към онзи момент майка й- св.А.К. работела в центъра на гр.Банкя на една дюнерджийница като продавачка. На инкриминираната дата- 03.08.2016 г. тя била на работа. Някъде около обяд св.А.К. дошла при нея до работата й, за да вземе ключ да се прибере вкъщи. Била сама, но казала, че има среща със свои приятелки- свидетелките М.Ц., Г.И., П.Ж. и Г.Г.,*** и се познавали със св.А.К., като някои от тях- П.Ж., Г.И. учели с нея в един клас, а с другите А. се познавала от града. Те често ходели до павилиона, където работела св.А.К., за да си купуват дюнери и тя ги познавала всички. Свидетелките пристигнали малко по- късно на павилиона, при което А.К. ги помолила да дойдат с нея до дома й, за да се изкъпе и преоблече, а след това да излязат някъде заедно. Момичетата нямали предварителна уговорка за това с А.К., но се съгласили да отидат с нея.

Жилището, в което живеела св.А.К. с майка си- св.А.К. се помещавало в жилищна кооперация на 4 етажа и се намирало на приземния етаж, като било със статут на търговско помещение- магазин. Представлявало етаж с хол и кухня обособени в едно, коридор и баня и едно подземно помещение /мазе/, до което се стигало от хола през коридора и стълбите и което не било с отделен вход отвън. В жилището се влизало директно от улицата. Когато отишли там, св.А.К. не заключила вратата. Било някъде след 14:00 ч. В апартамента момичетата пуснали да слушат музика, да гледат телевизия и си говорели помежду си, докато чакали св.А.К. да се преоблече. Момичетата били в помещението, което било едновременно хол и кухня, като св.М.Ц. седяла до масата, намираща се до входната врата на апартамента, която врата била със стъклени прозорци и щори на тях и от нея имало видимост навън към улицата. Останалите момичета седели на леглото и диваните в това помещение, като през това време св.А.К. се намирала в стаята си, където се преобличала. До нея се стигало по малко коридорче и стълби водещи надолу, тъй като била на по- ниско ниво- под земята заедно с една от свидетелките, която след това се качила при останалите.

По същото време- още от предходния ден, подс.П. отишъл заедно с децата си на вилата на майка му в с.Ярловци- Трънско. Там той бил отишъл с л.а. (джип) Фолксваген Туарег с ДК №*******, собственост на св.Г.Г. и ползван от подс.П.. На 03.08.2016 г. подс.П. *** с този автомобил, като към 14:15- 14:30 ч. на същата дата влязъл в апартамента на св.А. К. през отворената врата, без да почука или да позвъни и казал, че иска да говори с нея, при което момичетата се стреснали от появата му. Св.А. К. се появила от стаята си като била по къси панталонки и сутиен. Подс.П. се приближил до нея и почти на ухо й казал нещо във връзка с Приморско и с парите, които той смятал, че тя е откраднала от семейството му там, като настоял да се облече и да тръгва с него, тъй като искал да говорят нещо лично насаме, а не пред децата. Св.А. К. му казала да изчака, докато си облече потника, като тръгнала към коридора в посока стаята си, за да си вземе потник, а междувременно помолила св.М.Ц. да се обади по телефона на майка й. Св.Ц., която се била уплашила от случващото се, посегнала в този момент към телефона си, намиращ се на масата пред нея, за да се обади, натискайки дисплея на телефона, като тогава и виждайки това, подс.П. й ударил шамар по лицето. Св.Г.Г. се уплашила и разплакала, на което подс.П. казал на момичетата: „спокойно, не се плашете, просто искам да говоря с А.“. Междувременно на вратата на жилището се появил и подс.Д.А. по прякор „Бокси“, като се обърнал към св.А. К. и й казал да не го нарича циганин, защото не е такъв. От своя страна подс.П. казал на св.А. К. да побърза и да тръгва с него, защото в стаята има деца, при което хванал същата за ръката и я извел от апартамента, като преди това казал на другите свидетелки да не правят нищо и да изчакат 5 минути преди да излязат и да си тръгнат.

Веднага след тях излязъл и подс.Д.А..

Всички момичета били доста уплашени, тъй като това не било обичайно за тях и не им се било случвало подобно нещо, още повече, че всички били малолетни към онзи момент и нямали навика да излизат без да се обадят на родителите си, а в случая телефонът на А. К. останал в апартамента на масата в хола и тя нямало как да се обади на майка си. Самата А. К. им се сторила нервна и леко притеснена, като и не давала вид да проявява желание да тръгне с подс.П., макар да станало ясно, че двамата се познават. Последният, извеждайки я от апартамента, й заявил, че ще я заведе при майка й, за да й разкаже за парите, които смятал, че св.А. К. била откраднала от семейството му по време на почивката в Приморско. Когато вече излезли пред блока на улицата, св.А. К. видяла, че има хора отвън и започнала да се дърпа и да крещи „Пусни ме! Пусни ме! Помощ!“, докато през това време подс.П. я държал здраво за ръката, в резултат на което тя паднала на земята по дупе и получила ожулвания в областта на дясното бедро.

Тогава подс.П. казал на подс.А. да докара в близост до тях лек автомобил Мерцедес S320 cdi с ДК №*******собственост на св.Л. и ползван по това време от подс.П.. Св.Л. бил предоставил на подс.П. този автомобил на 31.07.2016 г. по негова молба заедно с ключа и документите за същия. Автомобилът макар и да бил малко поолющен отвън и отвътре, бил в добро техническо състояние и не показвал никакви проблеми с двигателя или с други части, които да пречат на движението му. Причината подс.П. да поиска автомобила на св.Л. била, че този, който по принцип управлявал той- джип Фолксваген Туарег, собственост на св.Галя Г. имал някакъв проблем- спукана гума и подс.П. помолил да ползва лекия автомобил на св.Л., за да не остава без автомобил, докато ремонтира другия. Макар и да бил ремонтирал вече джипа, подс.П., все още не бил върнал лекия автомобил на св.Л.. Към инкриминираната дата джипът бил паркиран от задната страна на блока, в който живеел подс.П., а лекият автомобил Мерцедес бил паркиран от пред- пред входа на блока, където живеел подс.П..

След като подс.А. приближил автомобила до подс.П. и св.А. К., двамата подсъдими хванали същата за ръцете и започнали да я дърпат към автомобила, за да я качат в него.

По същото време св.Н.Я., която живеела в близост- на ул.майор Коста Паница“ и работела като продавачка в РЕП за вестници до дюнерджийницата, в която работела св.А.К. (в центъра на гр.Банкя) и поради това познавала както А. К., така и майка й- св.А.К., отивала да вземе внучката си, която играела на улицата, където се разигравали събитията този ден- на улицата, на която живеела и св.А. К.-***. Св.Я. видяла как двама мъже, които тя не познавала към онзи момент- подс.П. и подс.А., са хванали за ръцете св.А. К. и я водят към един автомобил (л.а.Мерцедес), на когото същата не разбрала марката и модела. На св.Я. й направило впечатление случващото се, тъй като св.А. К. пищяла и викала, дърпала се, поради което на св.Я. й се сторило, че двамата направо я влачат към автомобила. Ето защо същата се намесила, като попитала подсъдимите къде водят А. К., на което подс.П. й казал, че това не е нейна работа и, че я водят при майка й, тъй като е откраднала от него 600 лв. и сега отиват да си ги искат от майка й. На тези думи на подс.П. към св.Я., св.А. К. не казала нищо, като св.Я. останала с впечатлението, че тримата се познават, поради което и повече не се намесила в случващото се. На улицата имало и други хора, но никой също така не направил нещо. Самата А.К. единствено заявила, че не иска да се качва в автомобила. След което двамата подсъдими качили св.А. К. в автомобила отзад- на задната седалка, при което подс.Прикатев седнал на шофьорско място, а подс.А. седнал отзад до св.А. К. и автомобилът потеглил в посока ул.“майор Коста Паница“ и центъра на гр.Банкя.

След като автомобилът потеглил тримата мълчали- не си казали нищо, като пътували известно време, като в един момент и по неустановени по делото причини решили да оставят лекия автомобил Мерцедес на ул.“*******в гр.Банкя и да се прехвърлят в автомобила на св.Г.Г.- джип Туарег. Междувременно и след като подс.П. и св.А.К. разговаряли помежду си за отношенията, които имали, тримата заедно и с подс.А. започнали да обсъждат къде да отидат- дали да карат картинг или на бъгите в с.Конско. Подс.П. обаче трябвало да се връща същия ден при децата си в с.Ярловци, Трънско и поради това решили, че е твърде далеч да ходят на бъгита до с.Конско. Затова решили да се обадят на св.Г.  Г., която по това време се намирала при майка си в ж.к.Люлин и след като я вземат да отидат заедно на кафене. Самата А.К. позвънила на св.Г.Г. от телефона на подс.А., като се разбрали да се чакат на магазин Била в 8-ми микрорайон в ж.к.Люлин, откъдето след това всички заедно отишли в кафене Снейк- пак в Люлин. Там пили фрешове, бири, снимали се и заснели с телефона на св.Г.Г. клип, по време на който разказвали, че случилото се било в изпълнение на бас между подс.П. и св.К. относно това как биха реагирали гражданите и дали някой би предприел нещо, ако видят подобна случка на улицата, каквато се разиграла малко по- рано между подс.П. и св.А.К.. Докато била с двамата подсъдими и св.Г.Г., св.А.К. не пожелала да се обади на майка си, нито направила някакъв опит да избяга.

След като решили да си ходят, подс.П. дал на св.К. 40 лв., за да вземе такси и да се прибере от Люлин до Банкя, като подс.А. й дал и своя мобилен телефон Самсунг, модел GT-E-1050, в който имало поставена СИМ карта Вивател, за да може да се обади на майка си, докато се прибира и да й каже къде се намира, тъй като у себе си св.А.К. нямала друг мобилен телефон.

От своя страна тримата- подс.П., подс.А. и св.Г.Г. отпътували с джипа, управляван от подс.П. ***, където били майката и децата на подс.П..

Св.А.К. взела такси с парите, които й бил дал подс.П., като пътувайки с него към Банкя се обадила по телефона на майка си- св.А.К., която й казала да не ходи до гр.Банкя, а до дойде при нея в сградата на 09 РУ- СДВР, където се намирала по това време. Причината за това била, че след като А.К. и двамата подсъдими се качили в управлявания от подс.П. лек автомобил Мерцедес и потеглили в посока центъра на Банкя, останалите свидетелки, които били с нея  в дома й, изчакали, както им бил казал подс.П. 5 минути и всички заедно напуснали жилището на А.К.. Те обаче били притеснени от случилото се, поради което св.М.Ц. и Г.Г. решили да отидат при майка й, за да разкажат какво се е случило. Пред нея двете обяснили, че  момичетата заявили, че преди малко в дома й докато били там заедно с А. влязъл Цецо (подс.П.), почнал да крещи нещо на А., говорел й нещо за Приморско, за морето, както и че с „шамари и шутове“ я качил в черна кола и тръгнали на някъде, като преди това Цецо ги бил заплашил да не излизат от жилището поне 5 минути след тях, иначе щял да ги пребие. Двете били уплашени и плачели, което накарало св.А.К. да се притисни. Ето защо и след като се опитала да се свърже по телефона с дъщеря си, но не успяла, тъй като телефонът й бил останал в жилището им, тя се обадила на т.112, за да съобщи за случая. Оттам я препратили към 09 РУ- СДВР, където св.А.К. отишла и подала жалба срещу подс.П.. Междувременно и докато я разпитвали, св.А.К. й се обадила по телефона, който й бил дал подс.П.- този на подс.А., за да й каже, че се прибира към дома им, на което св.А.К. й казала да дойде до сградата на 09 РУ- СДВР. Когато св.А.К. видяла дъщеря си тя й се сторила не толкова уплашена, колкото превъзбудена в „отрицателен“  смисъл- по нея нямало никакви наранявания, не плачела, като казала на майка си, че са ходили с подс.П. да пият сокчета в някакво кафене. Св.А.К. така и не разпитала подробно дъщеря си- св.А.К. какво точно се е случило, дали това, което са й казали двете момичета е вярно или не, като не направила и опит да разговаря по този въпрос и с подс.П..

Още същия ден- 03.08.2016 г. било образувано ДП срещу П. и А. за отвличане, чрез заплаха и сила спрямо А.К., като самата А.К. също била разпитана като свидетел още същия ден, като с протокол за доброволно предаване от 03.08.2016 г. предала мобилния телефон Самсунг, собственост на подс.А., който й бил даден, за да се свърже с майка си, когато се разделила с двамата подсъдими и св.Г.Г..

За разпит били повикани и свидетелките М.Ц., Г.И., Г.Г. и П.Ж..

Подсъдимите П. и А. били задържани на 04.08.2016 г. от вилата на подс.П. ***, където били отишли заедно със св.Г.Г., като с определение на СГС спрямо тях била взета МНО- ЗПС във връзка с повдигнатите им обвинения.

На 04.08.2016 г. бил извършен оглед на местопроизшествие на лек автомобил Мерцедес, модел S320 cdi, собственост на св.Л., който бил открит паркиран на ул.Княз Борис I пред № 59 в гр.Банкя, по време на който било установено, че автомобилът не е със заключени врати, като разследващите органи се обадили на св.Л. да дойде да си прибере автомобила. Св.Л. с бил обадил предния ден на подс.П. някъде към 17:00-18:00 ч. за да го пита какво става с автомобила, на което подс.П. му казал, че сега ще ходи до вилата на майка си в с.Ярловци, поради което и двамата повече не обсъждали въпроса с връщането на автомобила, нито св.Л. настоял нещо във връзка с него пред подс.П..

На 04.08.2016 г. оглед бил извършен и на лек автомобил Фолксваген Туарег, собственост на св.Г.Г., който бил установен от разследващите органи в близост до язовира в с.Ярловци,а след това предаден на отговорно пазена на св.Г.Г..

На 04.08.2016 г. св.Г.Г. предала с протокол за доброволно предаване устройство DVD-TVT, заедно със зарядното устройство за него, за което пояснила, че е от апартамента, в който живеели с подс.П. и на него би следвало да има записана информация за всичко случило се, тъй като подс.П. бил монтирал камери за видео-наблюдение в дома им с предпазване от крадци. Уточнила, че информацията, която е записана на него трябва да е до 18:00 ч. на 04.08.2016 г. и че не е била изтривана. От заключението на приетата по делото СТЕ на предаденото устройство се установява, че същото представлява 8 канално цифрово видеозаписващо устройство от система за видео-наблюдение. Информацията се съхранява на твърд диск, като устройството има парола, която не е фабрична. След рессета на устройството  вещото лице е установило, че видеозаписи за периода 13:40- 15:00 ч. на 03.08.2016 г. липсват. За същия ден- 03.08.2016 г. в списъка с действията в паметта на устройството има само 2, извършени на място от менюто му- ръчна активация на записа в 13:29:46 ч., последвана от деактивацията му в 13;29:51 ч. по системния часовник. Според заключението, изтрити файлове за изследвания период не биха могли да бъдат възстановени, тъй като записът е бил деактивиран ръчно преди това. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че няма какво да се възстановява, тъй като запис не е имало към този момент- той не е изтрит, а изобщо не е направен и поради това и няма какво да се възстановява.

На св.А.К. е изготвена СМЕ от заключението на която е видно, че при прегледа на същата е установена стара дефлорационна щърбина на 5 часа по часовниковия циферблат, отчетено при гинекологично положение на момичето, добре развити вторични полови белези за възрастта  и правилно физиологично развити. Самото освидетелстване е направено на 31.03.2017 г. като според заключението към този момент А.К. е със сигурни морфологични белези за проникване във влагалището с резултатно разкъсване на девствената ципа на 5 часа по часовниковия циферблат, като външният вид (морфологията) на разкъсването е основание да се приеме, че същото е реализирано минимум 20-30 дни преди прегледа- т.е. невъзможно е да се посочи точния времеви период на първия полов контакт, но по нейни данни той е бил на 12 годишна възраст, поради което е възможно разкъсването на девствената ципа да е реализирано именно тогава- по време на нейното малолетие.

Изготвена е била и СМЕ на пострадалата относно причинени й наранявания, въз основа на извършен преглед на същата на 04.08.2016 г., по време на който е установено, че са й причинени кръвонасядане на лявата мишница и охлузване на дясното бедро.  Според заключението тези травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди, тъпи предмети, каквито са частите от човешкото тяло и посоченият терен, за който съобщава пострадалата пред експерта, а именно- че на 03.08.2016 г. около 14:00 ч. е била стисната силно по лявата ръка от познат мъж, с когото са имали сексуални отношения, изведена е извън жилището, след което е паднала на асфалта. Според заключението въпросните наранявания са получени по механизма на удари и триене с или върху такива предмети и могат да бъдат получени по начина и времето, за които съобщава пострадалата в предварителните сведения. Същите са й причинили болка и страдание.

На пострадалата А.К., както и на нейните приятелки- свидетелките П.Ж., М.Ц., Г.И. и Г.Г. са изготвени на ДП КСППЕ. По отношение свидетелките Ц., Ж., Г.И. и Г.Г., вещите лица заключават, че не боледуват от психично заболяване и не се водят на отчет в психиатрично заведение, нямат интелектуален дефицит, който да е пречка за правилна фактическа ориентация на всяка една поотделно и адекватно на това отреагиране на ситуацията. Всички свидетелки са психично здрави и с адекватно за възрастта си психично развитие. Всяка една от тях по време на инкриминираното деяние е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да се ориентира правилно във фактическата обстановка, въпреки че са били малолетни. И четирите освидетелствани момичета според заключенията могат да участват в наказателното производство като свидетели и са в състояние при желание да дават адекватни показания по обстоятелствата и фактите от значение за делото.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание те уточняват, че по принцип малолетните и непълнолетни лица по принцип не са изцяло свободни от влияния, поради възрастта си, а оттук и поради своята зависимост, но че при нито една от четирите свидетелки те не са установили болестна склонност да се поддават на влияния и внушения. Сочат, че при нито една от тези свидетелки не са открили данни за фантастност и надграждане на ситуацията. Подчертават, че към инкриминираното деяние, всички те са били във възраст, когато е нормално да са по- емоционални и много повече да се впечатляват от ситуацията, в която са попаднали. Освен това възрастта им е такава, че е възможно и да се превъзнасят, а дори и да преиграват малко, но подчертават, че при нито една от свидетелките не са попаднали на данни за театралничене.

Досежно св.Г.Г. уточняват, че тя е малко по- креативна, не е фактолог и е възможно разказът й да е и по- емоционален или „по-оцветен“, но няма данни заявеното от нея да е неадекватно, като сочат, че заявеното от нея съответства и на социалното й развитие. Досежно св.М.Ц. сочат, че спада към силните характери и поради това е и по- трудно манипулируема, като сочат, че пир нея липсват данни за отмъстителност и злонамереност в характера й. Сочат още, че при нея спомените са много по- точни и детайлни,тъй като тя има по- добра памет, като посочват, че не са открили данни някой предварително да е опреснявал паметта й и поради това, спомените й да са така добри.

Що се отнася до св.Г.И., както и предвид заявеното от последната по време на разпита й пред съда твърдение, че страда от захарен диабет и има увредени мозъчни клетки, поради което и нищо не може да потвърждава пред съда, вещите лица сочат, не е нормално, ако тя действително страда от диабет 2 тип, да не е на някакво медикаментозно лечение, поради което предполагат, че не се касае за такова заболяване- липсват обективни данни за това. Освен това сочат, че това заболяване по принцип не засяга паметта и интелекта. Ето защо считат, че става въпрос за избор на позиция на тази свидетелка как да се държи в съдебно заседание, а не за обективни данни за проблеми с паметта на същата. Сочат, че като характер тя малко по- трудно се обуздава, по- свободолюбива е, не обича много да се подчинява и иска да си прави каквото тя реши, но и при нея не са налице данни за изявена фантастност.

За всички свидетелки сочат, че тъй като са все още деца и са финансово, социално и емоционално зависими от родителите си и обкръжаващата ги среда, е логично и да са по подвластни на влияние, независимо от силата на своя характер.

Заключението на КСППЕ на пострадалата А.К., изготвено на ДП е в същия смисъл както и тези, касаещи другите визирани по- горе четири свидетелки. В заключението си сочат за нея, че по време на освидетелстването й от вещите лица е завила пред тях, че подс.П. е добър и й е помагал дори повече и от майка й, което не е споменавала в другите си разпити, в която връзка вещите лица сочат в заключението, че допускат два възможни варианта за изключително добронамереното изявление на пострадалата по отношение на подс.П.- първият възможен вариант е за оказано влияние или внушение върху нея, което допускат за много възможно, тъй като е била едва 14 годишна и се поддава лесно на влияние и внушение. Като втори възможен вариант допускат проявата на т.н. Стокхолмски синдром, който може да бъде разглеждан като форма на травматично привързване, където заложнически сценарий не е задължителен. Сочат, че това е силна емоционална връзка между две лица, в която единият е периодично тормозен, бит, заплашван използван и т.н. В съдебно заседание посочват, че не са могли да посочат категорично кой от двата варианта е налице в случая, тъй като е следвало да правят сериозно проучване и разследване, което не е било възможно и не е бил техен ангажимент. Предвид това са дали и тези два варианта, които са възможни според тях. Подчертават обаче, че няма как според тях тя да си е измислила всичко, което е разказала, тъй като има неща, които тя реално трябва да е изживяла, за да може да ги разкаже на нейната 12- 13 годишна възраст. Сочат, че е от бедно семейство, не е материално и финансово добре осигурена, поради което е нормално да търси сигурност  и защита в различни хора, респ. да се привързва към хората, които й я дават. Подчертават, че тя има нужда от майка, която  да я обгрижва и от баща, който да я закриля, но поради липсата на такъв допускат да се е „вторачила“ в подс.П., търсейки закрила и сигурност в мъжката фигура. В тази връзка предполагат това именно да е основата и на всички по- нататъшни техни отношения и на случилото се, като акцентират, че моделът никога не е „чист“, поради което е възможно да се намесва и някакво чувство на меркантилност в поведението й. Считат, че А.К. не е хистерична личност, за които е характерно да разказват драматични истории, в които те са главни герои, при нея обаче според тях липсват такива данни. Според вещите лица А.К. е малко дете, което се лута насам- натам и търси да задоволи чувството си на сигурност в някой обект. Сочат, че тя има сила на характера без да е властна, но иска да управлява живота си, да постига нейните си цели, да се бори за неговата (на подс.П.) любов, а когато според тях човек трябва да оцелява, прави всичко възможно, включително и разиграва сцени, но не могат да твърдят, че при нея има заложени поведенчески особености. Подчертават, че А.К. е израснала само с майка си, поради което е и нормално да е узряла малко по- рано  и бързо от своите връстници, да има малко по- богат житейски опит. Сочат, че тя има типично пубертетско поведение с емоционални залитания, с търсене на сигурност във връзки и познанства, като е нормално да се поддава на влияние и внушение, независимо че е силен характер. Твърдят, че едно дете всякога търси липсващата част от семейството, а в случая това е бащата- мъжът.

В хода на съдебното следствие бе допусната и изготвена ДСППЕ на св.А.К., според заключението на която осв.А.К. е с нормални интелектуални възможности, при добро образование, което според вещите лица тя продължава в Англия. А.К. според експертите има хармонично конструиран характер- както по отношение на възможностите си за контрол над реакциите си, така и по отношение на емоционалния баланс. Считат, че поведението й не е импулсивно, не прибързва с реакциите и няма данни за хистеричност, тъй като в нито един момент от изследването поведението й не е било свръхемоционално, нито театрално, нито драматично, каквито са характеристиките на хистеричното поведение. По време на изследването А.К. е говорила за обучението си в Англия, за интересите си, за работата си и за желанието си да бъде образована на ниво, което успее да постигне. Според заключението същата няма склонност да манипулира, не е направила нито веднъж избор, който да сочи на склонност към манипулативно поведение. Според експертите тя има авторитети в своя живот, сред които са майка й, учителите й в училище, шефовете й в ресторанта, в който работи в Англия, като според вещите лица същата се държи като по- голяма от календарната си възраст- 16 години. В тази връзка вещите лица сочат, че може би условията в Англия или изборите, които е направила да учи, да работи и да се справя по един добър начин в чужда страна, са й помогнали да бъде по- зряла като поведение. Според експертите цялостната й ценностна система е със социална значимост- тя не се вълнува от бляскави и повърхностни неща- знае кое е добро и кое не, кое е разрешено и кое е правилно и кое не е. Сочат, че е избрала социален път на момиче, което иска да постигне нещо съобразно своите интелектуални и психични възможности и на този етап, следва този път неотклонно. Личностово се представя като добронамерена и компромисна, но в същината си има силен характер. Опитва се да постигне целите си, да прави и да успява в онова, с което се е захванала. Има изразена амбициозност и стремеж да се справя. Станала е по- добра в спазването на правила и процедури, като на този етап в сравнение с предходното й освидетелстване според експертите същата е по- регламентирана като поведение. Справя се добре в социума, има добри социални умения, приета е и успява да поддържа добри отношения за един продължителен период, освен това е и предсказуема като поведение.

В съдебно заседание уточняват, че е расла в по- примитивна среда, но след като е отишла да живее в Англия  е решила, че  трябва да има някакво минимално образование, за да може да има някаква професия, тъй като не иска да работи като нискоквалифициран работник- чистачка, а иска да работи като фризьор и поради това държи да има поне средно образование. С оглед на това и предвид споделеното от освидетелстваната пред вещите лица те са категорични, че не намират никакви признаци на хистерия в поведението й. Подчертават, че когато човек е изследван, той без съмнение се стара да покаже своите най- добри страни и черти, което е било типично и за освидетелстваната А.К., но сочат, че колкото и човек да се старае да се покаже в своята най- добра светлина, все пак прави това в рамките на своите възможности, а според тях възможностите на А.К. по принцип не са много големи и са на средно, битово ниво.

Категорични са също така, че при нея не се откриват данни и склонност да е манипулира другите. Акцентират обаче на това, че когато става въпрос за лични отношения, тогава се намесват и други неща, като желание, ревност, емоции.  В тази връзка заявяват, че не могат да коментират поведението й по време на инкриминираното деяние и твърденията на подс.П., че А.К. е започнала да крещи и да вика чак когато е видяла, че навън има други хора и не могат да заявят категорично, дали и ако това е било „сцена“, разиграна от нейна страна това сочи на хистерия или на нещо друго, още повече имайки предвид и обстоятелството, че към онзи момент тя е била все още дете- на 13 години. Подчертават също така, че дори и да се приеме за вярно твърдението на подс.П. за разиграна от нейна страна „сценка“, то това е еднократен акт, на база на който те няма как да съдят за характера на освидетелстваната, респ. за това, че тя е хистерична, тъй като при изследването такива данни не са открили, ето защо заключават, че ако това е вярно, то се касае за еднократен акт, на по- примитивен човек, а не за типично нейно поведение, като заявяват, че от еднократен акт, не могат да се правят изводи за характера на човек по принцип.

Поддържат становището си, че майка й е неин авторитет, независимо от наличието на разногласия помежду им, тъй като това е първия човек към когото А.К. би се обърнала в ситуация на нужда. Категорични са също така, че тя е „нормално“ дете и че за условията, при които е израснала и за интелектуалните възможности, които притежава, същата е адекватна в социално отношение на възрастта си, като са категорични също така, че след заминаването си в Англия е станала по- добра в спазването на правилата. Сочат още, че не винаги властният човек е и манипулатор, поради което това, че при А.К. се наблюдава желание да осъществява власт, не означава, че тя е добър манипулатор. Подчертават освен това, че не винаги човек се представя пред социума в различна „светлина“ от реалната си същност, макар обикновено да е така. Твърдят, че А.К. не е човек, който „ще мине през трупове“, за да постигне целите си, като сочат, че нейните цели не са много големи и считат, че поведението й към инкриминирания период се определя от това, че е била влюбена, увлякла се е и считат, че е нормално поведение за момичета, които нямат бащи да използват по- големи от тях мъже едновременно за бащи и за любовници. Подчертават, че много често такива момичета се омъжват и за по- възрастни от тях мъже, като обясняват, че това е нормален стремеж на същите да имат едновременно любимия до себе си  и по- зрялата личност, която ти е липсвала в живота- бащата и която запълва една празнота.  Категорични са, че това е психологически дефицит и съществува почти като правило, поради което и не намират нищо ненормално в това А.К. да е била влюбена в по- възрастен от нея мъж.

След задържането на подс.П. по делото с МНО „ЗПС“ същият продължил да общува със св.А.К.- пращала му писма, разговаряла с него по телефона, като той поискал от администрацията в ареста да провежда с телефонен номер, който тя ползвала, като дори му ходела на свиждане заедно със св.Г.Г.. А.К. била разпитана и като свидетел на ДП и на няколко пъти сменяла показанията си пред разследващите органи за случилото се и най- вече за причините за случилото се. След като подс.П. бил освободен от ареста и бил пуснат с МНО „домашен арест“, св.А.К. продължила да посещава дома му и да общува както с децата му, така и с него лично, като помежду им продължили доста напрегнатите и противоречиви отношения- на близки един спрямо друг лица и едновременно с това на постоянни кавги и разпри.

Подс.А. след като също бил освободен от ареста с МНО „домашен арест“ започнал да изпълнява същата на адреса на подс.П., но в един момент се преместил да живее в жилището на св.А.К. и майка й- св.А.К., като и до настоящия момент двамата поддържат добри отношения и държат връзка помежду си- именно и чрез св.А.К., подс.А. бе уведомен за първото по делото съдебно заседание по телефона и успя да пристигне, макар и със закъснение и да присъства на съдебното заседание.

Към настоящия момент св.А.К. заедно с майка си живее и учи в Англия.

По делото в хода на съдебното следствие бе изготвена СГрЕ на писма, представени от подс.П., за които той твърдеше, че са писани до него от св.А.К., докато е бил задържан в ареста, от заключението на която се установи, че писмата са изпълнени именно от св.А.К..

Изготвена бе и СГрЕ на подписите под протокола за разпит от ДП на св.Н.Я., от заключението на която експертиза също се установи, че подписите в този протокол са положени именно от св.Н.Я..

Подс.Д.А. е осъждан многократно.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото, а именно:

- обясненията на подсъдимия Ц.П., както и частичните такива на подсъдимия Д.А.;

- показанията на свидетелите А. К., включително тези дадени по време на допълнителния разпит на същата пред съда, включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на свидетелката А.К., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; на свидетелката П.Ж., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на свидетелката Н.Я., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на свидетелката Г.Г., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на свидетелката Г.И., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на свидетелката М.Ц., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; на свидетелката Г.Г.; на свидетеля Х.Л., включително и тези дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; на свидетелката М.М.; на свидетеля М.К.; на свидетеля М.Б.; на свидетеля К.Х.;

- заключенията на СМЕ на пострадалата А. К.; заключенията на СППЕ на св.Г.Г., СППЕ на св.Г.И.; СППЕ на св.П.Ж.; СППЕ на св.М.Ц.; СППЕ на св.А. К., както и заключението на ДСППЕ на св.А. К.; заключения на СГрЕ- 2 бр.; заключение на СТЕ;

- писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на ДП и СП, а именно: справка- удостоверение от нотариус Н. Г.; копия на писма на А. К. до подс.П.- 2 бр. и пощенски плик; писмо- отговор от ГДИН- ОСИН- София рег.№9490/07.06.2019 г. с приложени към писмото заявление и извадка от система Контел за провеждане на телефонни разговори; писмо- отговор от ГДИН- ОСИН- София рег.№13131/09.08.2019 г. с приложени към писмото записка за свиждане- 5 бр., заявление за провеждане на телефонни разговори със система Контел, молба за провеждане на телефонни разговори със системата Контел, заявление за провеждане на телефонни разговори, извлечение от книга за телефонни разговори със записани в нея проведени телефонни  разговори- 6 бр.; справки за съдимост за двамата подсъдими; протокол оглед на местопроизшествие на лек автомобил Мерцедес от 04.08.2016 г.; протоколи за разпознаване на 2-та подсъдими от свидетелките Г.Г., П.Ж. и Г.И. ; протокол доброволно предаване на 1 бр. мобилен телефон с батерия и 2 бр СИМ карти от А.К.; протокол доброволно предаване на 1 бр. DVR от Г.Г. и 1 бр. кабел адаптор за DVR; справка АИС- БДС за Д.А.; справка АИС- БДС П.; справки за обявяване за издирване на двамата подсъдими и за задържането им на 04.08.2016 г.; протокол личен обиск на Д.А. по ЗМВР; определение СГС по чл.64 НПК; определение САС по чл.64 НПК; протокол за оглед на лек автомобил Фолксваген Туарег; разписка за предаден лек автомобил Фолксваген Туарег на собственика- Г.Г.; фотоалбум към протокол за оглед на лек автомобил Фолксваген Туарег; определения СГС по чл.65 НПК; определения САС по чл.65 от НПК; справка характеристика за А.К.; определение СГС по чл.65 НПК; постановление СГП за спиране на производството и за отмяна МНО на подс.П.;

- веществените доказателства: ВД: 1 бр. мобилен телефон Самсунг, модел GT-E-1050, с ИМЕЙ: 358411052553010 с пукнат дисплей, с батерия и СИМ карта на Вивател; фотоалбум със снимки към протокол за оглед на лек автомобил Фолксваген Туарег и снимки представени от подс.П. в хода на съдебното следствие.

Събраният по делото доказателствен материал и най- вече гласните доказателства- показанията на разпитаните свидетели, както и обясненията преди всичко тези на подс.П. са изключително противоречиви помежду си, като е налице и изключително вътрешно противоречие в част от тези доказателства и най- вече в показанията на пострадалата А.К.. Последните съдът прие с голяма резерва, като не се довери изцяло на същите по редица въпроси, като следва да се посочи, че дори и прокурорът изготвил ОА и поддържал обвинението спрямо двамата подсъдими в съдебно заседание пред първата инстанция не е възприел изцяло същите по редица въпроси още на ДП. Така не е дал вяра на св.А.К. по въпроса дали е имала сексуални отношения с подс.П. преди инкриминирания случай, както и най- вече по въпроса след като същата е била качена в автомобила къде двамата подсъдими и пострадалата са отишли и кога и по какви причини е станала смяната на автомобила с друг такъв. Същевременно твърде преекспонирани са твърденията на прокурора както в ОА, така и в пледоарията му пред първата инстанция по въпроса как точно пострадалата е била вкарана в автомобила и по- точно твърденията му, че подсъдимите  са я хванали за ръцете и краката и така че  тя буквално според него не стъпвала по земята и била хвърлена в автомобила. Какви са причините прокурорът да не даде изцяло вяра на показанията на пострадалата по тези въпроси, респ. да надгражда дори и нейните твърдения относно това как точно тя е влязла в автомобила, по делото не стана ясно. По- важното е каква част от показанията на пострадалата съдът възприе и респ. какво установи на база същите откъм фактическа страна. Следва да се отбележи, че показанията на пострадалата, както и обясненията на подс.П. далеч надхвърляха случилото се на инкриминираната дата и място, като всеки един от тях се опита да опише отношенията помежду им от своя гледна точка, така че да даде логично според всеки един от тях и обяснение на случилото се, респ. на поведението на другия в рамките на инкриминирания случай. На база съпоставяне както показанията на пострадалата, така и обясненията на подс.П., помежду им както и с другите събрани по делото гласни доказателства- показанията на другите разпитани свидетели, стана ясно по делото, че между подс.П. и пострадалата А. Кръстев преди инкриминирания случай, а и след него са съществували твърде близки и според съда и доста ненормални от житейска гледна точка предвид възрастовата разлика между двамата, отношения помежду им. Съдът даде вяра на твърденията на пострадалата, че тя е била влюбена в подс.П. и е била почти непрекъснато в дома му и близо край него- нещо, което се установява и от обясненията на подс.П. и от тези на майката на пострадалата, от показанията на св.Г.Г., както и от тези на другите разпитани свидетелки, присъствали на инкриминирания случай- Г.И., Г.Г., М.Ц., П.Ж., пред които пострадалата К. споделяла, че е имала интимни отношения с подс.П.. За това, че пострадалата е била влюбена в подс.П. и е поддържала с него близки отношения данни се съдържат и в показанията на майката на подс.П., както и в частичните обяснения на подс.А., като индиция в тази насока са и писмата, които А.К. е писала до подс.П., докато той е бил задържан под стража в ареста, както и данните съдържащи се и в обясненията на двамата подсъдими, че тя е продължила да посещава дома на подс.П. и след като двамата подсъдими са били освободени от ареста, като в тази насока бяха дори и нейните собствени показания. От всички тези събрани по делото гласни доказателства стана ясно също така, че отношенията помежду им са били и твърде необичайни и на моменти напрегнати, изпъстрени с караници, скандали и взаимни обвинения, но едновременно с това и твърде близки, тъй като и по думите на майката на пострадалата- тя е прекарвала много повече време в дома на подс.П., отколкото в собствения си дом. По въпроса обаче дали помежду им е имало интимни, сексуални отношения, съдът също счете, че не следва да взима отношение, доколкото дори прокурорът не твърди такова нещо. Единствените данни в тази насока се съдържат в показанията на пострадалата- както дадени в показанията й пред съда, така и в твърденията на същата пред другите свидетелки по делото- нейни приятелки и съученички, респ. в твърденията й пред нейната майка. Дори последната обаче не заяви категорично пред съда, дали това е вярно или не, тъй като лично не била свидетел не такова нещо, като единствено уточни, че подс.П. си бил признал пред нея за това, но въпреки всичко дори и тя, ако е имала някакви съмнения и подозрения (а такива е имала по думите й) не е предприела каквото и да е било в тази насока. Логично е подс.П. да отрича подобни твърдения, тъй като наличието на интимни отношения на подс.П. с малолетно лице и то при положение, че подс.П. живее на фактически начела с друга жена, от която има и деца, не само, че не е морално, но е и престъпно. Но имайки предвид всичко разказано по време на съдебното следствие както от подс.П., така и от св.Г.Г. и св.А.К., за отношенията на подс.П. именно със св.Г.Г., с друга жена на име Е. и със самата А.К., съдът прие, че очевидно за морала и ценностната система на подс.П., то не е необичайно и ненормално, независимо, че той, а и св.Г.Г. категорично отричаха подс.П. да е имал такива отношения с пострадалата, отдавайки тези нейни твърдения на факта, че тя е в пубертета и е отраснала без баща. Индиция в подкрепа на твърденията на самата А.К. за това, че е имала интимни отношения с подс.П. е и заключението на СМЕ, според което към момента на нейното изследване тя е била девствена, като вещото лице не може да посочи давността на този факт, макар и неизключвайки възможността това да е станало на 12 годишна възраст както твърди самата пострадала. Следва да се отбележи обаче, че изследването на пострадалата е направено доста дълго време след инкриминираното деяние, поради което и то не може да даде обективни данни в тази насока. От друга страна и при преценката на това обстоятелство, съдът отчете и факта, че голяма част от твърденията на пострадалата К. за наличието на интимни отношения на същата и с други лица, като например със св.К.Х., се оказаха неверни- последният категорично отрече това, а съдът няма основание да не даде вяра на показанията му, тъй като не съзира каквато и да е било причина той да лъже по този въпрос. Същевременно и по време на разпита й пред съда, пострадалата заяви нова версия във връзка с този свидетел, твърдейки, че подс.П. я е накарал да лъже, че му е била гадже, макар и двамата да са били само близки приятели и да са излизали в обща компания, което също категорично беше от св.К.Х., според когото той никога не е бил близък със св.А.К., а само я е познавал покрай майка си, която е била приятелка на майка й. Твърде противоречиви са и събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на пострадалата, в тези на нейната майка и в показанията на св.М.Б. по въпроса дали пострадалата е била гадже със св.М.Б. и какви са били отношенията помежду им. Макар А.К. да твърди, че е била гадже с Б., респ. и той С.ят да прави такива изявления в показанията си, майката на пострадалата- А.К. бе категорична, че към инкриминирания случай, А.К. не е имала друго гадже, а след това е била в близки отношения със св.М.Б., но не са били гаджета. С.ят Б. макар и да твърдеше, че е бил гадже с А.К., заяви пред съда, че не знае и не се е интересувал от много неща най- вече досежно отношенията й с подс.П., респ. че не е имал сексуални отношения с нея, което даде основание на съда да подложи на съмнение твърденията и на пострадалата и неговите относно отношенията помежду им, като счете че същите са твърде преекспонирани. А и от разпита на св.Б. стана ясно също така, че много от нещата, които А.К. твърдеше в показанията си при допълнителния й разпит и най- вече твърденията й, че е била заплашвана от подс.П. да променя показанията си във връзка със случая, че е разказвала за това и на св.М.Б., се оказаха опровергани от показанията на последния, който отрече да знае такива неща и пострадалата да е споделяла с него подобно нещо. Прави впечатление също така, че голяма част от нещата, които св.Б. сподели пред съда във връзка с инкриминирания случай и досежно отношенията между пострадалата и подс.П., той заяви, че знае единствено и само от самата А., от това, което тя е разказвала пред него. По този начин бяха пресъздадени и отношенията между нея и подс.П. и от другите свидетелки по делото- П.Ж., Г.И., Г.Г. и М.Ц..

Всичко това даде основание на съда да подложи на съмнение твърденията й за отношенията й с подс.П., и да приеме, че същите не се установяват по безспорен и несъмнен начин по делото така както твърди самата А.К., тъй като е видно обаче, че голяма част от тези нейни твърдения са доста преекспонирани, преувеличени и не намират опора в други доказателства по делото. Освен това на моменти  твърденията й за поддържаните интимни отношения между нея и подс.П., бяха и доста абсурдни и житейски нелогични, като например това, че е имала такива по време, докато жената, с която той е живеел на семейни начала- св.Г.Г. и децата му са били в същото жилище, в което тя твърдеше, че е правила секс с него- т.е. едва ли не в присъствието на децата и жената, с която живее на семейни начала, включително и докато са били заедно на море в Приморско, като твърдеше, че самата Г.Г. е знаела за тези техни отношения и не е имала нищо против това. Нещо, което освен, че е и житейски абсурдно, бе категорично отречено и от самата Г.Г..

С оглед на това съдът не кредитира изцяло твърденията на А.К. по този въпрос, като счете, че той и не е от такова голямо значение за изясняване на обективната истина по делото. Важното е, че същата е поддържала близки отношения с подс.П., била е по думите й влюбена в него, а логично при това положение и да е искала и да е била и твърде често в неговата компания, като двамата са имали сложни и противоречиви отношения, включително с разправии и караници, породени и от очевидно твърде обърканата, дори сбъркана ценностна система на подс.П. и разбиранията му за отношенията, които може да поддържа с лица от другия пол, видна от факта, че същият е живеел по едно и също време в един и същи апартамент, както с любовницата си- лице на име Е., така и със св.Г.Г., от която е имал деца и с която преди това е живеел на семейни начала, като през същото време е поддържал и близки отношения с пострадалата К.. Данни, които се съдържат както в обясненията на подс.П., така и в показанията на Г.Г. и на А.К.. Наличието на близки и доста сложни и неясни отношения между подс.П. и пострадалата А. Кръстев е видно и от факта, че майката на св.А.К.-св.А.К. е подписала декларация, по силата на която е дала право на подс.П. да изведе в чужбина дъщеря й А.К., както и да се грижи за нея с всички необходими  за това отговорности. Никой обаче не успя да обясни- нито майката на А.К., нито св.Г.Г., нито дори С.ят П. каква е била причината да бъде разрешено на А.К. да пътува заедно с него в чужбина (макар и реално да не се е стигнало до това пътуване) и каква е била целта на същото, което сочи на пълна незаинтересованост за случващото се с нея както от страна на майка й, така и от страна на св.Г.Г., която е живеела с подс.П. и въпреки това не е била наясно защо едно малолетно момиче трябва да придружи подсъдимия в чужбина, където той трябвало да ходи уж, за да си търси работа.

Всичко това даде основание на съда да приеме, че отношенията между подс.П. и св.А.К. са били доста странни и нетипични особено и като се има предвид възрастовата разлика помежду им, като не са се свеждали единствено и само до такива на съседи, както и до отношения, наподобяващи тези между родител и дете, предвид което и съдът прие, че е възможно двамата да са имали сексуални отношения помежду си, макар и по делото да липсват категорични и безспорни доказателства за това.

От значение в случая е друго, което може да се установи от показанията не само на пострадалата и нейната майка, но и от обясненията на подс.П. и показанията на Г.Г., а именно, че не е било необичайно в отношенията между двамата да се срещат, да общуват помежду си, включително да се карат, както и да ходят някъде заедно. С впечатление, че двамата не само са се познавали, но и са общували често помежду си, са останали и св.П.Ж., М.Ц., Г.Г. и Г.И., които са се намирали в дома на пострадалата към момента на инкриминираното деяние, и които в своите показания съобщават именно това свое впечатление, още повече, че по твърдения на всички тях, пострадалата К. нееднократно е споменавала за отношенията си с подс.П..

Съдът обаче не даде вяра на показанията на св.А.К., че тя се е страхувала от подс.П., респ. че той е упражнявал физическо насилие над нея, респ. на показанията на майка й- св.А.К., която пресъздаде пред съда подобни твърдения, изнесени пред нея от А.К.. На първо място няма данни, а и самата А.К. и майка й- А.К. твърдят, че никога не са подавали жалба срещу подс.П. за упражнено насилие от него спрямо А.К.. Няма никакво логично обяснение един родител, който знае, съмнява се или вижда, че детето му е периодично бито от някого да не подаде жалба в полицията за това, с аргумента, че детето му го е помолило да не прави това, тъй като се страхувало. Освен това в своите показания А.К. не твърди подс.П. някога да е заплашвал лично нея или в нейно присъствие А.К., а твърди единствено такива изявления да е правила самата А.К.. Не твърди също така да е виждала лично подс.П. да нанася побой над дъщеря й. Обяснението, че няма как да знае дали това е истина или не, след като не го е видяла лично с очите си, звучи най- малкото несериозно, като се има предвид, че А.К. е родител и че най- логичното в такава ситуация е, ако не си сигурен да потърсиш обяснения, да провериш тези твърдения, да подадеш жалба, за да бъде проверен случая или поне да спреш детето си от по- нататъшни контакти с този човек, а не да му подписваш декларация да може да изведе детето й в чужбина и да се грижи за него като родител, респ. да пуснеш детето си да отиде с него на море. Твърденията, че е имало случаи когато е виждала синини и пръсти по гушата й, но въпреки това не е направила нищо, също нямат никаква житейска логика и не могат да убедят съда, че причината за това е, че я било страх, без да е ясно от какво точно и в каква връзка. Нелогични и лишени от каквато и да е било житейска логика са както показанията на св.А.К., така и тези на майка й- св.А.К. относно случилото се през 2016 г. на морето и в частност това, че А.К. насила е била накарана да отиде при подс.П. и семейството му в Приморско и да прекара с тях близо 10 дена, както и че там й било упражнено физическо насилие от подсъдимия П., респ. че майка й не предприела нищо по настояване на дъщеря си, която се страхувала. Всичко това, видно от показанията на св.А.К. тя разказва на база казаното й от самата А.К., като така и не може да посочи точни данни на тази нейна приятелка, сри която е била дъщеря й на море в Поморие, откъдето уж подс.П. бил дошъл да я вземе насила. Същевременно обясни, че след като дъщеря й престояла на морето 10 дена с подс.П. и семейството му, те са я върнали обратно без никакви притеснения и без проблеми, като по А.К. не е имало никакви следи от наранявания и нанесен й побой (както твърди в показанията си самата А.К.), респ. че същата не е била уплашена, неспокойна или разстроена от случилото се. От друга страна твърденията на самата А.К., че на морето преди да я заведе насила в Приморско подс.П. й бил нанесъл побой на едно пристанище, защото я ревнувал и бил разбрал, че имала друго гадже (което така и не се установи кое е) като я ритал  в главата и ребрата, както и че в присъствието на жената, с която е живеел- Г.Г. я целувал, докато тя правела клипче на телефона си, за да го изпрати на другия приятел на А.К., за да ги раздели, звучат повече от абсурдно и недостоверно. Още повече и като се има предвид, че нито тя, нито майка й, нито нейната приятелка, с която уж била на море А.К. в Поморие, откъдето насила била взета от подс.П., не са подали сигнал за случилото се, още повече, че по твърдения на всички А.К. останала със семейството на подс.П. на морето близо 10 дена. Също толкова недостоверно и нелепо звучащи бяха и твърденията на А.К. във връзка с някакъв друг случай, за който тя твърдеше, че подс.П. я бил с крак на стол или с друг някакъв метален предмет отново заради ревност и то в присъствието на св.Г.Г. и децата им, за който случай отново нито тя, нито майка й са подавали жалба в полицията.

Тези нейни показания освен, че са толкова житейски недостоверни, разбира се са и в противоречие с показанията на самата Г.Г. и обясненията на подс.П., които  и нормално е да отричат подобни неща, тъй като и ако те са верни, то биха уличили себе си или най- малкото подс.П. в извършване на престъпление. За да не ги кредитира обаче съдът взе предвид и данните съдържащи се както в показанията на т.н. пострадала, така и в тези на нейната майка, а също и в тези на св.Г.Г. и в обясненията на подс.П., че А.К. е продължавала да посещава дома на подс.П., да общува с него и да иска да ходи с него на различни места, като дори и майка й- св.А.К. не е предприела каквито и да е било действия да ограничи общуването помежду им, респ. да провери дали всичко това е вярно и дали подс.П. заплашва дъщеря й и упражнява физическо насилие над нея, както и дали има интимни отношения  с нея, при положение, че към онзи момент тя все още е била малолетна.

Всичко това даде основание на съда да приеме, че твърденията както на пострадалата К., така и на нейната майка, че А.К. се е страхувала от подс.П. са недостоверни. Аргумент в тази насока е и последващото поведение на пострадалата А.К.- както по време на самото инкриминирано деяние, така и след  това, което ще бъде коментирано малко по- натам в мотивите на съда.

Като недостоверни съдът прие и заявеното от св.А.К., че поради случилото се на морето в Приморско и след връщането си оттам, тя се страхувала да остава сама в дома си и стояла непрекъснато при майка си на павилиона, където майка й работела, като дори се къпела и там, тъй като я било страх, а и майка й се страхувала да я пусне, а през цялото време той- подс.П. седял наблизо, наблюдавал я, снимал я, като дори бил изпратил подс.А. при нея и му бил казал да ходи с нея дори и до тоалетната. Съдът не даде вяра и на твърденията на св.А.К., че на инкриминираната дата е настояла пред майка си да я пусне да се изкъпе в дома им, но че по настояване на майка й, с нея дошли и приятелките й, които да я придружат до дома й, за да не е сама. На първо място данни за подобно поведение от страна на св.А.К. не се съдържат дори в показанията на майка й- св.А.К., както тези дадени пред съда, така и в тези, дадени на ДП, непосредствено в деня на инкриминираното деяние, приобщени към доказателствения материал по делото, чрез прочитането им в цялост. Св.А.К. заяви, че дните непосредствено преди инкриминирания случай не е виждала подс.П. в близо до павилиона, където е работела, още по- малко да говори с дъщеря й, макар и по принцип да го била виждала да обикаля наоколо „кацнал“ срещу работата й, да седи и гледа, но не и дните преди инкриминирания случай. Същевременно в показанията си от ДП, приобщени в цялост, същата заявява, че в този ден дъщеря й е дошла при нея на павилиона и е поискала ключ от нея да се прибере, като е била сама, но е казала, че има среща с приятелките си, които наистина са дошли малко по- късно и всички заедно са тръгнали към дома им, без да споменава изобщо А.К. да е била уплашена, да е стояла непрекъснато при нея този и предходните дни, респ. без изобщо да твърди, по нейна молба приятелките й да са я придружили до дома им. Показания, които тя потвърди след прочитането им и които освен всички друго, видно както от протокола за разпит, така и от съобщеното в него, А.К. е давала още на 03.08.2016 г. преди изобщо да разбере къде е и какво се е случило с дъщеря й и без към този момент да е имала представа каква е версията на всеки един от участниците в инкриминирания случай във връзка с него.

Между впрочем показанията на разпитаните свидетели по този въпрос- имала ли е предварителна уговорка А.К. с другите свидетелки, случайно ли са се засекли там или не, както и кой е предложил и поради какви причини всички да отидат заедно с А.К. в дома й, са доста противоречиви. В своите първоначални показания, дадени на ДП, момичетата, присъствали на инкриминирания инцидент, отричат да са имали предварителна уговорка с А.К. като твърдят да са се засекли случайно на павилиона при майка й, както и че са се разбрали взаимно да я придружат до дома й, макар и след това част от тях да сочат в допълнителните показания, които са давали на ДП, че майката на А.К. ги е помолила да я придружат до дома им, като едни- св.П.Ж. сочат, че се притеснявала от нещо, а други- св.Г.Г., сочат, че просто е поискала да придружат дъщеря й за компания.

Съдът кредитира по този въпрос първоначалните показания на свидетелките Г.Г., П.Ж. и Г.И., както и тези дадени от св.М.Ц. пред съда, според които момичетата са се срещнали случайно с А.К. на дюнерите- т.е. не са имали предварителна уговорка за това с пострадалата, макар и тази среща да не е била неочаквана, тъй като те по думите на всички често са ходили там да ядат дюнери и да се виждат с А.К.. Какво самата А.К. е казала на майка си по този въпрос и дали е имала изрична уговорка с другите момичета или поради това, че те често са ходели там, тя е знаела, че ще ги види и този ден, според съда е без значение, като от значение е само, че не се установява от доказателствата по делото тя да ги е помолила изрично да дойдат на дюнерите и да се видят с нея. Тези показания на момичетата, дадени на ДП са най- близко във времето до инкриминираното деяние, поради което и съдът даде вяра на същите. Същевременно съдът прие, че момичетата са придружили А.К. да дома й не защото тя или майка й са се притеснявали от нещо и са искали да не остава сама, а защото просто са решили да отидат с нея, за да се преоблече А.К. и след това всички заедно да излязат някъде навън. Чия точно е била инициативата- на всички, на А.К. или на майка й, в случая р без значение. Важно е единствено, че не някакво притеснение у А.К. или у самата А.К. е била причината момичетата да я придружат до дома й, като по този въпрос съдът се довери отново първоначално дадените от момичетата показания на ДП, както и на тези на св.А.К. от ДП отново по същите съображения- показанията са давани най- близко във времето до инкриминирания случай, без да са били повлияни от други обстоятелства, включително от нещо казано и споделено от А.К. и без особено св.А.К. да е била запозната към този момент в качеството си на родител на малолетната А.К. с показанията и твърденията на другите разпитвани по делото лица. Както вече  бе отбелязано към онзи момент все още нее  било ясно къде се намира самата А.К., но въпреки това по време на разпита си св.А.К. не е изразила никакви притеснения и не е споделила преди да отиде в дома си този ден, А.К. да е била уплашена и да е искала да бъде придружена от другите момичета с оглед сигурността й. Ето защо и съдът прие като най- достоверни тези показания на св.А.К., респ. показанията на останалите момичета, дадени първоначално на ДП, респ. показанията на св.М.Ц. пред съда, доколкото освен това същите и кореспондират с показанията на А.К. от ДП по този въпрос.

Следва да се подчертае, че по делото между различните разпитани свидетели от една страна, както и между показанията на свидетелите от една страна и обясненията на подс.П. са налице множество противоречия по различни въпроси. От друга страна както пострадалата А.К., така и подс.П. бяха твърде многословни и обстоятелствени, разказваха за техни предходни и последващи отношения, като веки един от тях излагаше своя версия за същите. Съдът не намира за необходимо да коментира всички тези твърдения, респ. противоречия, тъй като не счита, че показанията на пострадалата, респ. обясненията на подс.П. по всички тези странични въпроси имат отношение към настоящия казус. Изтъкнатото обаче по- горе обстоятелство сочи на това, че очевидно между тях има дълбоки противоречия, дължащи се на сложните им и нездрави от морална гледна точка отношения, което за съда е изключително показателно, че следва да подходи много внимателно към твърденията им включително и за инкриминираните събития. Отделно от това логично е в твърденията им да има толкова противоречия и с оглед на обстоятелството, че всеки един от тях се опитва да се представи в най- добра светлина, както и с оглед на това, че и ако признае някои обстоятелства, те не само биха били неизгодни за всеки един от тях, но биха могли да сочат и на извършени от всеки един от тях неправомерни, а не само на неморални действия. Съдът акцентира обаче на визираното по- горе обстоятелство и противоречието досежно същото в събрания по делото доказателствен материал, тъй като счита, че то до голяма степен може да сочи на достоверност на версията било на подс.П., а именно, че случилото се е „постановка, сцена“ от страна на пострадалата) или на версията на пострадалата А.К., за това, че е била заплашвана от подс.П. и е изпитвала страх от него. Последното според съда на база показанията на разпитаните свидетели не се установи по делото, не само с оглед на изложените по- горе довод, а и на база други обстоятелства, които съдът ще коментира по- натам. На база обсъдените обаче показания, съдът прие, че по делото не може да се установят по категоричен и несъмнен начин и твърденията на подс.П., че пострадалата А.К. е подготвила предварително цялата „сценка“, обаждайки му се да дойде, за да му даде откраднатите по неговите думи пари от семейството му, като дори е повикала и свои приятелки, за да разиграе „сценката“ и пред тях. Не се събраха убедителни доказателства, пострадалата К. предварително да е искала и молила своите приятелки да се види с тях и да е планирала в този смисъл всичко. За изясняване на това обстоятелство според съда не допринесе съществено и допълнителното заключение на изготвената спрямо пострадалата К. СППЕ, в която вещите лица заявяват, че при А.К. не са налице данни за хистерично поведение- т.е. за театралничене, за маниерничене, за „игра“ в поведението й. Макар съдът като цяло да даде вяра на това заключение, взе предвид, че същото е изготвено няколко години след инкриминирания случай и към момент, в който А.К. живее при други условия и други правила, израснала е и очевидно има развитие в социален аспект, а освен това и вещите лица заявиха, че няма как от един случай да правят извод. По личното убеждение на  съда обаче с оглед поведението й по време на разпитите й, А.К., независимо дали е хистерична като характер или не, в някаква степен е с желание за изява и показност, като това съчетано и с твърденията й, че е била влюбена в подс.П., а е била и толкова малка и на практика още не е имал и житейски и социален опит, зряло поведение, я прави в много по- голяма степен непредсказуема и неконтролируема, включително и откровено лъжеща по редица въпроси без страх, че някой може да й държи сметка за това. Още повече, че майка й- св.А.К. не е могла очевидно да я наставлява, да оказва строг или не толкова строг родителски контрол над същата, както и да й дава добър пример в живота, като почти я е оставила да прави каквото и както си реши самата А.К.. Това без съмнение е позволила на последната да е много неограничена в поведението си, в държането си, включително и спрямо по- възрастни от нея хора, като не е зачитала никакви авторитети и правила, а това позволява и много по- свободно и необмислено, макар и все още по детски поведение, свързано понякога и с измисляне на случки, на събития, които реално не са се случили. Последното е видно и от твърденията й във връзка с две момчета, за които твърди да е имал по- близки отношения и да е била гадже с тях, като за едно се оказа, че то дори не знае за това, а за другото въпросът е малко спорен до каква степен са били гаджета или само приятели и какво точно е споделяла тя с него, независимо от твърденията й за обратното. Изводи, които съдът направи съпоставяйки показанията на А.К. с тези на св.К.Х., респ. с тези на св.М.Б.. Последният категорично отрече да е бил запознат в детайли с отношенията на А.К. с подс.П., да е знаел тя да му е ходила на свиждане в затвора, респ. да му е споделяла, че е била заплашвана от него, да си е сменяла показанията. Освен това свидетелят посочи, че единственият път когато е научавал и то от А.К. за някакви заплахи от страна на подс.П. спрямо нея, е било, когато М.Б. е хващал А.К. в лъжа за отношенията си с подс.П. и по този начин тя се е оправдавала пред св.Б. за поведението си. Всичко това сочи, А.К. и независимо колко добра е била (по твърдения на св.М. Б.) очевидно е била разпуснато и лишено от здрав родителски контрол дете, което си е позволявало да лъже и да се оправдава за лъжите си с твърдения, които не е ясно доколко също са били верни и доколко също не са били лъжа. Самата А.К.- майката на А. посочи, че лично никога не е получавала заплахи от подс.П. и единствено на база твърденията на дъщеря си е приемала, че е имало такива, като повече от нормално и логично е А.К. да не иска който и да е било да съобщава за каквито и да е било нейни отношения с подс.П. по- близки такива, та дори и интимни, ако е имало между тях, тъй като макар и малка е била напълно наясно, че това не е нормално и, че би се стигнало до проблем, респ. биха й ограничили отношенията с подс.П..

В заключение съдът прие, че няма как да даде пълна вяра на твърденията на пострадалата включително и за отношенията й с подс.П., както и за случилото се на инкриминираната дата и най- вече за това, че се е чувствала заплашена от него и причината да отиде в дома си с приятелките й е била именно тази.

От друга страна обаче липсват също така безспорни доказателства и досежно твърденията на С.я П., както и на неговата майка- св.М. за това, че случилото се е „сценка“, респ. че пострадалата К. този ден му се е обадила по телефона и го е повикала да дойде, за да му даде парите, които той твърди, че тя е откраднала от семейството му на морето в Приморско. Твърденията на двамата са еднопосочни по този въпрос, но и двамата са заинтересовани от крайния изход не делото, особено подс.П., като логично е той да търси начин да обясни поведението си спрямо пострадалата, респ. да не изнесе факти и обстоятелства, които биха го уличили в извършване на някакво друго престъпление, свързано с половата неприкосновеност на малолетните лица. Не са изискани своевременно и разпечатки за водените телефонни разговори между двамата на инкриминираната дата, които биха могли в много по- голяма  степен да дадат възможност на съда да прецени, коя от версиите е вярна и коя не, макар, че имайки предвид факта, че двамата са общували непрекъснато помежду си, наличието на проведен телефонен разговор между тях този ден, не би сочил категорично на съдържанието на разговора. А както вече бе отбелязано предвид особеностите и на двамата съдът не може да даде пълна вяра на нито един от тях като цяло. От друга страна следва да се посочи и това, че по делото липсват категорични доказателства пострадалата А.К. да е откраднала тези пари от семейството на подс.П., респ. да е крала пари и преди този случай от тях. Отново всичко е на база твърдения на подс.П., който както вече бе отбелязано също до голяма степен гради защитна версия с обясненията си, в опита си да придаде друго значение на отношенията си с пострадалата А.К.. В нито един от тези случай няма данни да са подавани изобщо жалби за кражба, респ. да е установено по категоричен начин изобщо извършването на кражба, а още по- малко именно от А.К.. Тук не е и мястото да се разследва този въпрос. Важното е, че има въведени такива твърдения от подс.П., а дали те са верни или не- е друг въпрос. Факт е също така според съда, че тези негови твърдения са били известни и на пострадалата К., която разбира се, че има друга версия за това, което е видно и от първоначалния и от  допълнителния разпит на същата, в които тя посочва, че когато са излезли от апартамента й на инкриминираната дата, пред св.Н.Я., която се е намесила да пита какво се случва, по твърдения на  самата А., подс.П. е заявил „Водя я при майка й, защото ми дължи 600 лв.“. Нещо повече дори- в първоначалния разпит е заявила, че думите на подс.П. към св.Я. са били, че тя А. му е откраднала 600 лв. и затова я води при майка й, за да си ги поиска. Това според съда означава, че на инкриминираната дата и без значение дали А.К. е повикала подс.П. да дойде в дома й или не, при разговора помежду им е станало дума именно за тези пари, независимо отново чий твърдения във връзка със същите са верни и кои- не. За този извод на съда, от значение бяха и показанията на св.Н.Я., която както по време на разпита й на ДП, така и пред съда бе категорична, че когато се е намесила да пита какво се случва, виждайки как двамата подсъдими дърпат А.К. към един автомобил, единият от тях (без тя да можа да уточни кой) е заявил, че я водят при майка й, на което А. не е отговорила нищо и поради това, св.Я. е останала и с впечатление, че тя се познава с мъжете, в която връзка и не е сторила нищо повече, независимо, че А. е отговорила, че не иска да се качва в автомобила и се е дърпала. Съпоставени помежду им обясненията на подс.П. с показанията на св.Я., както и дори с тези на самата пострадала по този въпрос, дават основание на съда да приеме, че обясненията на подс.П. не са изолирани, а напротив- подкрепят се от другите събрани по делото доказателства, поради което и съдът им даде вяра. По същите съображения съдът прие за достоверни и обясненията на подс.П., че причината, мотивът, за да изведе от дома й и да вкара А.К. в автомобила, който той й е съобщил, е бил, че ще я заведе при майка й, заради тези 600 лв., които според него А.К. била откраднала от семейството му, докато са били заедно на море в Приморско. Не случайно и в показанията на част от останалите разпитани по делото свидетели- тези на св. П.Ж. и на Г.Г. се сочи, че когато подс.П. е влязъл в дома на пострадалата, той е заявил, че иска да говори нещо с нея, лично и насаме, като в показанията на св.Г.Г. от ДП, приобщени в цялост, чрез прочитането им, се съдържат данни, че още с влизането в апартамента, подс.П. е започнал да говори нещо на А.К. за Приморско. За това, че още в апартамента подс.П. е казал нещо по въпроса за Приморско твърдения се съдържат дори и в показанията на самата А.К., но тя разбира се придава друга интерпретация на същите, различна от твърденията на С.я П. по този въпрос- твърди, че той я е заплашил, че ще я бие, както я е бил на Приморско. На последното съдът не даде вяра по съображения, изложени по- горе, според които по делото липсват категорични доказателства за оказана от подс.П. над А.К. физическо насилие към онзи момент. От друга страна в допълнителните си показания именно А.К. заяви, че твърденията на подс.П. пред св.Я. са били във връзка с тези претендирани от него 600 лв., поради което и съдът прие за достоверни обясненията на подс.П. по въпроса, а не показанията на пострадалата К. в каква насока са били изказванията на подс.П. във връзка с Приморско и дали е заплашвал А.К. с бой или я е „заплашвал“, че ще я води при майка й във връзка с тези пари. Още повече, че и по твърдения на св.Я. отново след като се потеглили с автомобила, тримата- пострадалата и двамата подсъдими са се отправили в посока центъра на града, където е работела и майката на пострадалата. Каква е била причината да не стигнат до майка й, по делото така и не стана ясно, като всеки един от тях- подс.П. и пострадалата К. развиват различна версия за случилото се след качването им в автомобила- до къде са ходили, къде са спрели, защо и по каква причина са сменили автомобила, в който са били първоначално, като прецени, че всеки един от тях поддържа версия, която в най- пълна степен „пасва“ на неговата интерпретация за случилото се.

Еднопосочни са обаче обясненията на подс.П., показанията на пострадалата К., както и тези на св.Я., а и показанията на св.М.Ц., която е имала възможност да наблюдава случващото се извън апартамента, че след като са излезли от дома й, пострадалата К. е започнала да се дърпа, да вика „Пусни ме!“ и „Помощ“, докато през това време, подс.П. я е държал за ръката. Дали обаче това е било демонстративно поведение и сцена от страна на пострадалата, както твърди подс.П. или действително нежелание от страна на същата да тръгне с него и да се качи в автомобила, съдът прие, че по делото не може да се установи по безспорен и несъмнен начин. Логично и житейски правдоподобно е А.К. действително да не е имала желание да тръгне с подс.П., при твърденията на същия, че ще я води при майка й, заради откраднатите от А., отново по негови твърдения, пари от семейството му, особено и ако това е било вярно. А дали това поведение е било примесено и с някакъв вид театралничене в момента, в който пострадалата е видяла, че навън има хора- съдът прие, че не може да се установи по несъмнен начин, тъй като това са само твърдения на подс.П., които също се базират на негови предположения, а не на обективни факти. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира обясненията на подс.П., че след като пострадалата „тупнала на дупе“ (данни за което се съдържат и в неговите обяснения и в нейните показания) той повече нищо не бил направил, тъй като се съмнявал, че нещо се случва, като дори не се бил качил в автомобила, а е тръгнал надолу по улицата в посока към майка й, при което пострадала е тръгнала след него да го гони. Тези негови обяснения са изолирани, като не се подкрепят не само от показанията на самата пострадала, но и най- вече от тези на другите свидетели, които са имали възможност да наблюдават случващото се на улицата- част от приятелките на А., а именно св.М.Ц., както и св.Н.Я.. Св.Ц. е категорична, че е имала възможност да наблюдава случващото се извън апартамента, тъй като е седяла на масата до вратата, която е била стъклена, а щорите не са били пуснати. Същевременно и заявеното от нея, че подс.П. е дърпал А.К. за ръката и я вкарал в автомобила, изцяло кореспондира и с твърденията на св.Я. по този въпрос, която е била на улицата и за която дори подс.П. сочи, че се е намесила да пита какво се случва. Нито един от свидетелите обаче не подкрепя заявеното от подс.П., че А.К. е тръгнала след него да го гони, както и че доброволно- т.е. сама е влязла в автомобила. Всички те са категорични, че е била вкарана в автомобила от подс.П., като и подс.А. му е помогнал за това- нещо, което се установява от показанията на св.Я., която бе категорична, че е видяла и двамата подсъдими- А. и П. да дърпа и влачат по думите й А.К., докато тя е пищяла и се е дърпала, както и че двамата са я качили в автомобила, след което са потеглили с него. Съдът прие, че показанията на св.Я. дадени в съдебно заседание следва да бъдат кредитирани като цяло с изключение на твърденията й, че никога не е била разпитвана на ДП. Последното според съда се опровергава от изготвената по делото СГрЕ на подписа на свидетелката Я. под протокола за разпит от ДП, като според съда предвид възрастта на свидетелката, както и с оглед изминалия период от време, нормално е тя да е забравила някои подробности и детайли, включително била ли е разпитвана, кога и къде във връзка със случая. Следва да се отбележи още, че показанията на св.Я. от ДП, са още от 03.08.2016 г.- т.е. давани в  деня на инкриминираното деяние като заявеното по време на този разпит за случилото се като цяло кореспондира със заявеното от св.Я. и пред съда, с някои малки изключени свързани с това дали е познавала двамата подсъдими от преди това, дали ги е била виждала някъде преди това, както и дали някой от подсъдимите й е казал да не се бърка в случващото се, като за последното св.Я. заяви пред съда, че няма спомен. Много по- важното в случая е, че и на ДП и пред съда, св.Я. сочи какво е видяла да правят двамата подсъдими, какво е било поведението на пострадалата и какъв най- общо разговор е проведен между нея и подсъдимите,като по тези въпроси, показанията на св.Я. са последователни като цяло. С оглед на това, съдът прие, че няма основание да не им даде вяра, а освен това същата не се явява заинтересована по какъвто и да е било начин от крайния изход на делото, поради което и няма причина съдът да не даде вяра на показанията й. От същите както вече бе посочено не се установява подс.П. да е тръгнал към центъра и пострадалата да е тръгнала да го гони, а след това доброволно и сама да е влязла в автомобила, както твърди подс.П. в обясненията си. Данни за подобно поведение не се съдържат и в показанията на самата пострадала, както и в тези на св.М.Ц., която е имала възможност да наблюдава случващото се на улицата през врата на апартамента на пострадалата. Ето защо съдът прие в тази част обясненията на подс.П. са негова защитна версия, поради което и не я кредитира. Като най- достоверни по този въпрос съдът прие именно показанията на св.Я., явяваща се не само най- незаинтересована от крайния изход на делото, но и наблюдавала случващото се от най- близо, отделно от това и лишена от излишни емоции, каквито според съда са показанията не само на пострадалата, но и на останалите разпитани по делото свидетелки- нейни приятелки. Св.Я. е категорична в показанията си и на ДП и пред съда, че и двамата подсъдими са дърпали А.К. към автомобила, както и че и двамата са я „набутали“ със сила в автомобила на задната седалка, както и че след това автомобилът е потеглил в посока центъра на гр.Банкя към ул.Коста Паница. Категорична и последователна е също така и в показанията си, за проведения с единия от тях (установява се, че това е бил подс.П.) разговор, съответно за заявеното от него, че я водят при майка й. Предвид това и с оглед посоченото по- горе относно показанията на св.Я., съдът прие за достоверни именно нейните твърдения за това какво точно е станало на улицата, както и какво е било поведението и на двамата подсъдими във връзка с инкриминирания случай. На база нейните показания, съпоставени и с обясненията на подс.П., както и с показанията на другите свидетелки, съдът прие, че не само подс.П., но и подс.А. след излизането от апартамента на пострадалата К. и след като по нареждане на подс.П. е докарал автомобила Мерцедес по- близо пред входа на апартамента на пострадалата, е хванал пострадалата за ръката и заедно с подс.П. я дърпал към автомобила, като и двамата заедно са я вкарали на задната седалка. Пред съда св.Я. заяви, че двамата са я били хванали за ръцете и „буквално са я влачели“, тъй като тя не е стъпвала по земята, докато на ДП е заявила, че са я били хванали за ръцете и краката и са я дърпали и бутали. На база именно тези последни твърдения от ДП, прокурорът заявява, че пострадалата е била едва ли не носена от двамата към автомобила, нещо което не се твърди нито от самата пострадала, нито от св.Я., която макар и да е твърдяла на ДП, че А. е била хваната и за краката, е уточнила, че двамата подсъдими са я бутали и дърпали, което няма как да се случи, ако са я носели, както поддържа прокурора. Освен това и самата А.К. не съобщава за такива данни в показанията си, като единствено твърди да е била дърпана, но твърди това да е правил само подс.П., а за подс.А. твърди единствено да е докарал автомобила по искане на подс.П. и след това да я е дръпнал обратно в автомобила, когато отново по нейни твърдения, тя се е опитала да избяга, отворила вратата на автомобила и стъпила с двата си крака навън, като твърди подс.А. да е направил това, не за да я принуди да остане в автомобила, а за да я „спаси“ по думите на пострадалата от подс.П., който искал да я бие, отново по думите на самата А.К.. Видно е обаче от показанията на А.К., че същата се опитва всячески да „щади“ подс.А. и да го представи в добра светлина, като се опитва и да внуши, че същият многократно я бил „спасявал“ от подс.П., като предотвратявал случаи при които той искал да я бие, включително и в този инкриминиран случай с твърденията, че ако не бил той, подс.П. е щял да я набие, тъй като имал в себе си белезници и щял да я завърже в гората и да я бие. Твърдеше също така, че и в други ситуации, подс.А. се намесвал, за да предотврати физическо насилие от подс.П. над пострадалата. Съдът както отбеляза счита твърденията на пострадалата за осъществяван физически тормоз над нея от подс.П. за недостоверни. Същевременно видно е, че и към настоящия момент пострадалата К. е в много близки отношения с подс.А., като дори тя му се обади по телефона, за да го уведоми за първото по делото съдебно заседание, тъй като само тя имаше координатите му, а освен това и след като е бил освободен от ареста и докато е бил домашен арест във връзка с този случай, той е живял у дома на пострадалата, което очевидно е довело и до сближаване между двамата, макар и не на плоскостта на близостта, която тя е имала с подс.П.. Най-вероятно и именно поради това, че А.К. не е имала към подс.А. никакви сексуални и любовни намерения и желания, отношенията помежду им не са били така усложнени с „пикове“ и „спадове“, като тези й с подс.П.. Предвид всичко това съдът прие, че същата до голяма степен омаловажава и поведението на подс.А. в инкриминирания случай и се опитва да го щади, както и че чрез показанията си „гради“ на същия образ на „добрия“, който се е опитал да я „спаси“, в противовес на този на подс.П., който видно от показанията й е „лошият“ в случая. В тази връзка и досежно поведението на подс.А. съдът възприе като най- достоверни показанията на св.Я., а не тези на пострадалата, още повече, че  св.Я. е категорична, че след като всички са се качили в автомобила, той е потеглил, като не сочи да е видяла и да е разбрала пострадалата да се е опитвала да излиза от автомобила, да е била дърпана обратно вътре в него от някой от двамата подсъдими, така както поддържа А.К.. За да не възприеме твърденията на последната по този въпрос, съдът взе предвид и несъстоятелността от житейска и логическа гледна точка на заявеното от нея досежно поведението на подс.А. в тази ситуация и най- вече твърденията й, че той я бил „спасил“ и че благодарение на неговото присъствие, подс.П. не я бил вързал в гората и не я бил набил. Ако се приемат за достоверни тези твърдения на пострадалата, както и твърденията й, че са отишли в местност в близост до гр.Банкя, наречена Клисура, където двамата с подс.П. са останали С., то няма никакво обяснение, защо подс.П. не е осъществил тези свои намерения там, при положение, че не е имало кой да му попречи, тъй като и по твърдения на А.К. в този момент, подс.А. не е бил с тях. Интересен факт е, че дори и прокурорът, изготвил ОА не е дал вяра на тези твърдения на пострадалата, като не сочи в ОА за това тримата да са ходили в тази местност, не сочи подс.А. ***, за да сменя автомобилите, не сочи също така подс.П. да е искал и да е имал намерение да бие пострадалата, да е имал у себе си белезници и да е имал намерение да я връзва в гората. Съдът също така не дава вяра на тези показания на пострадалата, като намира същите за абсолютно нелогично и лишени от каквато и да е било житейска логика, особено и и съпоставени с другите й твърдения, които се потвърждават и от обясненията на подс.П., че в един момент тримата са започнали да обсъждат къде да отидат- дали на бъгита или на картинг, както и с другия безспорно установен и несъмнен факт по делото, че пострадалата се е обадила на жената, с която подс.П. е живеел на семейни начала- св.Г.Г. и тримата са отишли на кафе „Снейк“ в ж.к.Люлин, където са се черпили, правили са си снимки и видеоклипчета, след което пострадалата с пари, дадени й от подс.П. си е взела такси и е тръгнала да се прибира в гр.Банка, без да е била наранена по какъвто и да е било начин, било от подс.П., било от подс.А.. Тези неспорни по делото факти, дават основание на съда да приеме, че пострадалата не е изпитвала никакъв страх от подс.П. и причината да не иска да тръгне с него не е страх от него, а друга, като звучи много логично и достоверно заявеното от подс.П., че тя просто не е искала да отидат при майка й, защото не е искала да разказват пред нея за случая с тези 600 лв., който очевидно е бил и повода за конфликта между пострадалата и подс.П.. Неубедителни поради тези причини са и твърденията й, че след като останали насаме с подс.П., той й бил казал, че искал само да я заведе да пият кафе и за това бил дошъл да я вземе, тъй като и ако това е бил поводът за появата на подс.П. в дома на пострадалата и това е искал да направи той, то няма никаква житейска логика, пострадалата, която е била и без това влюбена в него да не тръгне с него, а да започне да се дърпа и да се съпротивлява. Ето защо съдът не даде вяра и на тези твърдения на пострадалата К..

Несъстоятелни и лишени от смисъл са и твърденията й, че през цялото време, докато подс.П. я е дърпал и се е опитвал да я вкара насила в автомобила, тя се е опитвала да се отскубне от него, за да отиде при майка си и да повикат полиция. Тези твърдения съпоставени и с казаното от самата нея, че подс.П. е заявил, че ще я води при майка й, за да се изяснят за парите сочат на несъстоятелност на твърденията й, тъй като и ако и подс.П. е искал да я води при майка, то и лишени от смисъл са твърденията й, че искала да се отскубне, за да отиде също при майка си. Очевидно, че причината не е била тази, а точно обратната- нежелание да отида там при това с подс.П., така както твърди той, поради което и съдът не даде вяра на тези твърдения на пострадалата, както и на казаното, че той я заплашил, че има пистолет и ако не млъкне, ще я гръмне. На фона на цялостните им отношения, съдът прие, че изричането на такава реплика от страна на подс.П. се я явява неадекватно.

Несъстоятелността на твърденията на пострадалата относно това какво се е случило към момента, в който подсъдимите са я набутали в автомобила и относно поведението на подс.А., който се намесил, за да я спаси в момента, в който тя уж се е опитала да избяга от автомобила, личи и от заявеното от пострадалата, че това е станало, в момента, в който е била сама в автомобила, а двамата подсъдими са си разменяли местата на шофьорското място, за да може подс.П. да кара, тъй като подс.А. нямал книжка.

Пострадалата така и не можа да даде смислен отговор на въпроса, защо след като подс.А. не е имал книжка и не е искал да кара лекия автомобил Мерцедес, с който са потеглили първоначално, та се е наложило да си сменя мястото с подс.П., след това именно той по нейни твърдения е върнал този автомобил в Банкя и е докарал другия автомобил- джип Туарег, собственост на св.Г.Г., в местността Клисура, с който автомобил след това всички заедно са отишли на кафене в ж.к.Люлин. Освен това няма никаква логика, ако подс.А. *** с автомобила и е видял, че пред блока на пострадалата е пълно с полиция, да се върне с другия автомобил след което всички заедно и без никакво притеснение да вземат св.Г.Г. и да ходят на кафене  в Люлин, където да се черпят и снимат, без да направят опит да разберат какво се случва, без да направят опит да се свържат с майката на пострадалата, ако смятали, че търсят тях и че полицаите са били пред блока на пострадалата, заради случилото се. Още повече, че нито подс.П., нито подс.А. са имали съзнанието, че са извършили нещо нередно, предвид обстоятелството, че А.К. е прекарвала много повече време с подс.П., отколкото с майка си и с приятелките си.

Липсата на житейска логика в твърденията на пострадалата, съчетано и с данните, съдържащи се в показанията на св.Я. за поведението на подсъдимите към инкриминирания момент, даде основание на съда да не кредитира тези твърдения на пострадалата, като прие, че именно подс.А. е докарал автомобила по- близо, след което и както сочи св.Я. и двамата, чрез дърпане са я вкарали в автомобила, при което подс.А. е седнал отзад при пострадалата, а подс.П. на шофьорското място, като изобщо не се е налагало двамата подсъдими да си сменят местата, съответно пострадалата изобщо не е правила опит да излиза от автомобила, подавайки си краката извън него, още по- малко подс.А. я спрял да стори това, хващайки я и дърпайки я обратно в автомобила, с аргумента да я спасява от подс.П..

Съдът прие, че по делото не са налице достатъчно безспорни и убедителни доказателства и по въпроса по каква причина и кога е станалата смяната на автомобила, с който първоначално са тръгнали двамата подсъдими и пострадалата. Същите са потеглили от инкриминираното място с л.а.Мерцедес в посока центъра, като безспорно е след това, че са се преместили в л.а.Фолксваген Туарег, но подс.П. и св.А.К. сочат различен момент, в който е станало това и различно място. По изложените по- горе съображения съдът не кредитира заявеното от А.К. по този въпрос, като прецени обаче, че не може да даде и пълна вяра на подс.П. досежно това обстоятелство, тъй като сам той в обясненията си заяви, че са направили едно кръгче с автомобила, което е траело 40 секунди и след това през цялото време са седели на пейката зад блока, като бе категоричен също така, че джипът- т.е. лекият автомобил Фолксваген Туарег, с който след това са отишли на кафене в ж.к.Люлин е бил паркиран зад блока, в който се живеели и той и пострадалата К.. Твърдеше също така, че след като се поседели 5 минути на пейката зад блока, са се качили на джипа и с него са тръгнали за кафенето. Обективно обаче е установено, че лекият автомобил Мерцедес, с когото първоначално са потеглили тримата не е бил спрян зад блока на подсъдимия П. и на пострадалата К., а е установен от разследващите органи на друго място- на ул.Княз Борис I пред №59 в гр.Банкя и е бил оставен с затворени, но незаключени врати. Както посочи и прокурорът в пледоариите си, това място се намира на около 2 минути разстояние от инкриминираното място, но не е зад блока, в който е живеела пострадалата, както твърди подс.П.. Последният освен това и не даде никакво логично и правдоподобно обяснение по въпроса защо автомобилът е бил установен на ул.Княз Борис I, a не зад блока му и защо е бил с незаключени врати, като заявеното от него, че съседът му се сърдил, тъй като мястото зад блока било негово, съдът намери за неправдоподобно, особено и като се има предвид, че подс.П. е ползвал този автомобил от няколко дена, освен това и непосредствено преди инкриминирания случай и двата автомобила, които е ползвал П. са били около блока му- единият пред, а другият зад блока (както обясни той С.ят), като не твърдеше да е имало проблем за това до този момент.

С оглед на това съдът прие, че не може да даде пълна вяра на заявеното от подс.П. досежно случилото се след като тримата са потеглили с автомобила, нито досежно това къде и колко време са обикаляли след като са тръгнали от инкриминираното място. Същевременно и на база показанията на св.Л., които съдът кредитира в цялост, доколкото няма основание да счита същия за заинтересован по каквато и да е било причина от крайния изход на делото, не се установява, лекият автомобил Мерцедес, който е бил негова собственост да е имал някакъв технически проблем и това да е била причината тримата да сменят автомобила. Много по- логично е заявеното от подс.П., че следобеда е трябвало да се върне обратно на вилата при децата си, поради което и нормално е, да е искал да пътува натам с лекия автомобил на жената, с която е живеел и който е джип, а не с автомобила на св.Л.- Мерцедес. Независимо обаче от причината за смяната на автомобилите, това е безспорно установен по делото факт, като дори и пострадалата не твърди да се е качила насила и под страх в другия автомобил- в л.а.Фолксваген Туарег, а същевременно както тя, така и подс.П. заявиха при това еднопосочно, че след като са сменили автомобила, са почнали да обсъждат къде отидат- дали на бъгита или на картинг, като най- накрая са решили да отидат на кафене в ж.к.Люлин в която връзка са се обадили на св.Г.Г., с която подс.П. е живеел на семейни начала и след като са я взели от апартамента й в ж.к.Люлин всички заедно са отишли в кафене Снейк в ж.к.Люлин, където са се черпели, правили са си снимки и видео клипчета. Доколкото заявеното от подс.П. и пострадалата по тези въпроси еднопосочно и непротиворечиво, съдът даде вяра на твърденията и на двамата за тези обстоятелства. В подкрепа на последните са и показанията на св.Г.Г., поради което съдът кредитира същите в тази им част. Представените от същата снимки, за които твърди, че са направени с нейния телефон, съдът не взе предвид, тъй като на същите няма отбелязан нито ден, нито час на заснемането им, съответно липсват обективни данни на база на които да може да се направи категоричен извод къде, кога и от кого са снимани. Въпреки това обаче, доколкото показанията на св.Г.Г. изцяло кореспондират с тези на пострадалата К., както и с обясненията на подс.П. по този въпрос, съдът кредитира същите досежно тези обстоятелства. Те обаче сочат за съда нещо много важно, а именно, че пострадалата  без значение дали е искала първоначално да се качи в автомобила или не, след това не е  имала нищо против да отиде с двамата подсъдими където и както решат, не е имала против да се черпи с тях и със св.Г.Г., да обикаля с тях по бъгита, картинг или кафенета, като не е имала и какъвто и да е било страх от когото и да е било от тримата. Не се установява също така да се е опитала да избяга или да се свърже с майка си по телефон, за да я уведоми дори къде е и с кого е, макар и да е имала тази възможност, тъй като св.Г.Г. й е предлагала телефона си, за да направи това, но пострадалата не го е сторила. Не се установява спрямо нея да е било оказана някакво физическо насилие от подс.П., което потвърждава и майка й- св.А.К. в показанията си, твърдейки, че не е забелязала по нея следи от насилие, а единствено малка превъзбуда „в отрицателен смисъл“, каквото и да значи това. Събраните по делото гласни доказателства относно случилото се след като двамата подсъдими и пострадалата са сменили автомобила, са непротиворечиви и еднопосочни, поради което и съдът кредитира досежно тези обстоятелства както показанията на А.К. и тези на Г.Г., така и обясненията на подс.П., включително и по въпроса, че са правили видео клип, в който са записали, че случилото се е сценка, провокация, както и по въпроса, че след като са се забавлявали заедно, подсъдимите и св.Г.Г. са се разделили с пострадалата и тя с дадените й от подс.П. пари си е взела такси, за да се прибере в Банкя, като едва чак тогава е решила и да се обади на майка си, за да й каже къде е, без към този момент да е имала някаква тревога и без да е била изобщо притеснена от случилото се. Всичко това сочи, че пострадалата А.К. не се е страхувала от подс.П. и не е имала нищо против да бъде в компанията му, да обикаля с него из заведения и по различни забавления, като единственото, което срещу което се е съпротивлявала е било да отидат при майка й във връзка с твърденията на подс.П., че е откраднала от семейството му 600 лв., докато са били заедно на морето в Приморско. Както вече бе посочено, не само подс.П., но и св.Г.Г. и св.М. изнасят твърдения за откраднати от А.К. 600 лв. от семейството им. Дали това е било така или не, съдът прие, че няма как да установи в рамките на настоящето производство, но с оглед еднопосочността на твърденията по този въпрос на цитираните лица, съдът счете, че очевидно това е бил обсъждана и дискутирана тема, като А.К. е била наясно с тези претенции на подс.П. и семейството му към нея, но която обаче дава друга версия във връзка с тези 600 лв. и разбира се повече от нормално е да отрича да е взела същите неправомерно и без разрешение. С оглед на установеното по делото и най- вече с оглед твърденията и на самата А.К., съдът прие, че именно тези 600 лв. са били и проблемът във връзка, с който е възникнал инкриминираният инцидент- извод, който съдът прави най- вече от изрично заявеното от самата пострадала по време и на двата й разпита, че когато св.Я. се е намесила да пита какво се случва, подс.П. й е казал, че ще водят А.К. при майка й, тъй като тя е откраднала от него 600 лв. и отиват при майка й, за да му ги върне, като и С.те обяснения на подс.П. бяха точно в този смисъл. Тогава и към онзи момент, когато подс.П. е заявил това, А.К. се е съпротивлявала и не е искала да влезе в автомобила, заедно с него, но след това и когато не са отишли при майка й (по неустановени по делото причини), същата е спряла да се противи, като е започнала да обсъжда с подс.П. къде да отидат и как да се забавляват. Доколкото и макар с известни нюанси, заявеното от подс.П. по този въпрос кореспондира и с показанията на пострадалата, съдът кредитира като цяло обясненията на подс.П. в тази им част. Този извод на съда на пръв поглед звучи неубедително, тъй като пострадалата дава друга интерпретация на случилото се, но при внимателен прочит на показанията й, абстрахирайки се от привнесената от нея емоция в разказа й, е видно, че фактите, които съобщава тя като цяло и с малки изключения съответстват на заявеното от подс.П. за случилото се. По- важните от тези противоречия, освен вече коментираните по- горе от съда, засягат и въпроса как пострадалата е излязла от дома си- дали е била дърпана от подс.П. и дали още там е оказала съпротива или това е станало след като вече са излезли на улицата. Тук е мястото  да се посочи, че по този въпрос твърде противоречиви са и показанията на другите разпитани по делото свидетелки- приятелки на пострадалата, които са се намирали по това време с нея в дома й. Без да се налага да бъдат обсъждани всички противоречия и несъответствия в показанията им следва да се отбележи, че всички те по време на разпита им пред съда заявиха, че към онзи момент предвид малолетието им, са възприели случилото се като нещо много по- страшно и поради това и много по- емоционално са реагирали на него, тъй като не са поддържали такива отношения и за тях не е било нормално и обичайно малолетно момиче да има такива отношения с възрастен човек и да излиза от дома си без да се обади на родителите си. Именно и поради това по твърдение на същите тези свидетелки те са решили да уведомят майката на А.К. като най- активни в това отношение са били св.М.Ц. и св.Г.Г.- първата, на която подс.П. ударил шамар, а втората, която се уплашила най- много от това и се разплакала. Точно те двете след това са отишли и при майката на А., докато другите момичета не са ги придружили, а са си отишли, като св.Г.Г. изрично и след прочитане на показанията й от ДП заяви, че не помни много от нещата, но и също така заяви, че към онзи момент е била афектирана от случката, като в този смисъл бяха и твърденията на св.П.Ж., която уточни, че думите й по време на разпита й на ДП са били силно пресилени, с различен контекст, предвид факта, че към онзи момент все още не е била навършила 14 години и като малко момиче е възприела случващото се много по- емоционално, за което е допринесъл и факта, че е трябвало да дава показания, да се явява в районното управление- нещо, което е било абсолютно ново и необичайно за нея.

За това, че повечето от тези момичета не желаят да се връщат към онзи момент и за това, че той е бил твърде шокиращ в живота им, което се е отразило и на емоционалните им показания, дадени на ДП сочи и „отказа“ на св.Г.И. да свидетелства във връзка със случая, под претекст, че не помни, че страда от заболяване, които е причина да помни „твърде шарено“, както се изрази тя пред съда, макар и да бе установено, че няма обективна, медицинска причина за това. Не случайно именно нейните показания от ДП съдържат твърдения за крещене и викове от пос.П. и пострадалата К., още докато са били в апартамента, за каквито не съобщават в показанията си нито една от другите свидетелки.

Еднопосочни са показанията на всички тези свидетелки, че появата на подс.П. в дома на св.А.К. без да позвъни или почука на вратата е изненадало и уплашило всички тях. Еднопосочни са обаче също така показанията им, че подс.П. е искал да разговаря с А.К., като наличието на противоречия относно това къде точно се е намирала в този момент А.- дали в помещението, където са били всички или в долното такова или дали се е появила малко след влизането на подс.П. в дома й, съдът прецени за несъществено, поради което и не намира за необходимо да коментира. Почти еднопосочни са и показанията на момичетата, че между А.К. и подс.П. е възникнал някакъв конфликт, като едни от тях сочат за това, че са се скарали (св.Г.Г. пред съда), други (св.Г.И. в показанията й от ДП), че подс.П. още с влизането си е започнал да крещи на А.К., а други (св.П.Ж. и св.Г.Г. в показанията си от ДП) сочат, че подс.П. единствено е заявил, че иска да говори с нея, като самата пострадала твърди подс.П. при влизането в апартамента й появата й, единствено да й е казал (прошепнал) нещо на ухото и да е настоял да тръгне с него. Това, че подс.П. е казал нещо на пострадалата на ухото, съдът прие за безспорно установено, а по въпроса какво точно й е казал и дали е било заплаха, както твърди пострадалата, че ще я бие или е било свързано с претенциите му за въпросните 600 лв., съдът вече изложи съображения по- горе, които не намира за необходимо да повтаря. С оглед на всичко това и съпоставяйки казаното от различните свидетели, съдът прие, че по делото по категоричен и несъмнен начин се установява, че подс.П. още с влизането си е искал да говори с А.К., както и че викове и крясъци от негова страна не е имало, а даже напротив- заявил е на момичетата да не се притесняват, че няма да им направи нищо, макар и да ги е предупредил да останат в апартамента и да тръгнат 5 минути след като той и пострадалата излязат. За други заплахи отправени към тях, съдът прие, че липсват категорични и безспорни доказателства по делото, но това не означава, че с поведението си той не е предизвикал страх у момичетата- точно обратното, всички сочат, че са се изплашили и, че това е и причината показанията им за случилото се към онзи момент да са били силно емоционално, поради което и до голяма степен някои от тях в някаква степен преекспонират случилото се. Самата пострадала обаче не твърди да е имало викове, каране и заплахи от страна на подс.П., докато е бил в дома й, предвид което и съдът не кредитира показанията на онези свидетелки, които сочат на нещи друго, като счита, че причината за тези им показания не се дължи на недобросъвестност на същите, а по- скоро на младата им възраст, на страха, който са изпитали, което е довело и до това да възприемат случилото се по- емоционално и в някаква степен да надградят фактите, да преекспонират видяното, доколкото и в техните очи тези отношения не са били нормални. Част от свидетелките нямаха и ясен и точен спомен дали подс.П. е удрял някоя от тях и причината за това, като съдът счита, че това се дължи на изминалия период от време, а не на недостоверност на показанията им, като същевременно намери този факт за безспорно установен по делото, доколкото дори и С.ят подсъдим не отрича да е ударил една от свидетелките, а именно М.Ц.. По отношение появата на другия подсъдим – А. в дома на пострадалата също съществуват известни незначителни противоречия в показанията на тези свидетелки, като съдът прие, че това е логично, доколкото той не е  бил активен, стоял е мълчаливо на вратата и неговото поведение не е направило толкова силно впечатление на момичетата, които и поради това не са запомнили ясно кога и как се е появил подс.А.- дали заедно с подс.П. или малко след него, дали е излязъл първи или след подс.П. и пострадалата. На база съпоставяне показанията на свидетелките, съдът прие, че може по безспорен начин да установи какво точно е било поведението на подс.А. в апартамента на пострадалата, като следва да се отбележи, че между показанията на свидетелките не е налице противоречие по въпроса дали той е извел А.К. от апартамента и дали е помогнал за това по някакъв начин на подс.П. или не. Противоречията между техните показания са свързани с поведението на подс.П. по този въпрос и по- точно дали е дърпал А.К. за ръката още докато са били в апартамента й, както и дали е тръгнала с него по своя воля- т.е. доброволно или не. Противоречията са и между техните показания от една страна и обясненията на подс.П. от друга, както разбира се между тях и показанията на пострадалата А.К.. Всички, включително и пострадалата сочат, че подс.П. е хванал пострадалата за ръката след като й е казал, че иска да говори с нея и след като е настоял да се облече и да излезе с него навън, за да говорят насаме. Повечето от свидетелките сочат също така, че не само я е хванал за ръката, но е почнал и да я дърпа, за да излезе с него навън, като самата пострадала сочи единствено, че подс.П. я е бил хванал за ръката и я стискал, при което тя е тръгнала с него навън, където вече е започнала да се дърпа, да се опитва да се откопчи от него, да вика и крещи „Пусни ме! Пусни ме ! Помощ!“. Твърденията й са, че е излязла с подс.П., тъй като я било страх, че ще я бие, а не толкова, че той я е дърпал, докато са били в апартамента, като за това, че подс.П. я е дърпал и я е стиснал за врата, твърди, че се е случило едва след като са излезли вече на улицата. От друга страна при разпита им пред съда, останалите свидетелки не бяха така категорични по въпроса дали пострадалата е излязла доброволно с подсъдимия навън, като единствено св.М.Ц., на която пострадалата е казала да се обади по телефона на майка й и на която подс.П. е ударил шамар преди да излезе от апартамента, бе по- категорична в показанията си, дадени пред съда, че подс.П. е дърпал пострадалата, а тя не е искала да ходи с него. Същата обаче в някаква степен смесваше възприятията си от случилото се вътре и извън апартамента, доколкото обективно тя е имала възможност да наблюдава и е наблюдавала случилото се отвън, където именно пострадалата е започнала да вика и да крещи. Самата А.К. не твърди да е викала и да е търсила помощ, докато са били вътре, а сочи, че е започнала да вика и да се опита да се отскубне от подсъдимия едва когато са излезли навън, където е видяла, че има хора. Подс.П. също сочи, че в този момент пострадалата е започнала да се дърпа и да вика. Ето защо съдът прие, че св.М.Ц. смесва възприятията си, като счете за най- достоверно по този въпрос заявеното от всички, включително от подс.П. и от пострадалата, че докато са били в апартамента, подс.П. действително е хванал пострадалата за ръката и така са излезли на улицата, като към този момент пострадалата все още не се е дърпала яростно и не се е опитвала да се откопчи от него, поради което и не се е налагало също така подс.П. да я дърпа, независимо дали я бил стиснал силно за ръката или не. А това как е било възприето поведението на подс.П. от другите свидетелки, до голяма степен зависи от интерпретацията, която те са направили на поведението на подс.П., повлияни най- вече от страха и „шока“, който те са изпитали от случващото се, което е било необичайно за тях по думите на С.те свидетелки.

Логично е също така колебанието в показанията на същите по въпроса дали пострадалата е имала желание да тръгне доброволно с подс.П. или не, при положение, че същата по думите им е била леко нервна и напрегната, като е поискала и от св.М. Ц. да се обади по телефона на майка й- поведение, което нормално е било и възприето от тях като не особено голямо желание да излезе навън с подс.П.. От друга страна обаче, когато подс.П. е настоял пострадалата да отиде и да се облече, за да дойде с него, за да поговорят, тя го е сторила, което логично е да обърка понятията и възприятията особено на малки деца за това какво е отношението на пострадалата към подс.П. и проявява ли тя желание или не да отиде с този човек, още повече, че той е казал пред всички да са спокойни, тъй като иска само да говори с А. и не е отправил заплахи нито към нея, нито към тях по този повод, като единствено им е казал да изчакат преди да си тръгнат, като тяхната уплаха не е била свързана с някаква конкретна заплаха отправена от подс.П., още по- малко от подс.А., а от факта, че някой е влязъл в апартамента без да почука или позвъни, че А. е излязла от дома си без да се обади на майка си, и най- вече от ударения от подс.П. шамар на св.М.Ц.. В този смисъл са и твърденията на свидетелките.

В заключение съдът прие, че следва да кредитира заявеното от всички тях досежно това, че подс.П. е хванал пострадалата А.К. за ръката и двамата са излезли така от дома й, както и че тя не е проявила особено желание да тръгне с него, макар и да не кредитира твърденията им от ДП, както и тези на св.М.Ц. пред съда, че още докато са били в апартамента подс.П. е дърпал пострадалата за ръката, а тя пищяла и викала. Същевременно съдът не кредитира обясненията на подс.П., според които А.К. е тръгнала с него без никакъв проблем и без да показва нежелание, както и твърденията му, че дори не я бил хващал за ръката на излизане, тъй като показанията на всички останали са в обратен смисъл, а дори С.ят факт, че пострадалата е помолила св.Ц. да се обади по телефона на майка й, сочи, че не е имала особено голямо желание да тръгне с подс.П.. Твърденията на подс.П., че бил ударил шамар на св.Ц., защото го нарекла циганин, както и че не бил чул А.К. да моли св.Ц. да се обади на майка й, респ. не бил видял тя да посяга към телефона, съдът не кредитира, като прие за негова защитна версия по този въпрос. На първо място в противовес на неговите обяснения са тези на момичетата, присъствали на място и то не само на св.Ц., но и на св.П.Ж., дадени пред съда и на ДП, както и тези на св.Г.Г. и на св.Г.И. от ДП, включително и на пострадалата А.К.. Отделно от това и предвид и становището на съда във връзка с тези свидетелки, както и с оглед заявеното от тях, че са преживели твърде емоционално случилото се, че са се уплашили дори от самото влизане на подс.П. в жилището на пострадалата, съдът прие, че подобно поведение от страна на св.М.Ц., за каквото сочи подс.П. и е житейски неправдоподобно. Още повече, че св.Ц. не е познавала подс.П. отпреди този случай, поради което и няма никаква логика да каже на подс.П., че е циганин, както твърди той. Съдът няма основание да не даде вяра на свидетелките по този въпрос, тъй като това е нещо, което не е било обичайно за тях и логично е те да са го запомнили и това да ги е впечатлило още повече, а и да ги е уплашило още повече, поради което и логично след това две от тях- самата М.Ц. и св.Г.Г., която и по думите на другите се е разплакала при това действие на подс.П., са отишли да  кажат на майката на пострадалата за случилото се.

Противоречиви са обаче показанията на тези свидетелки по въпроса дали след като са излезли от апартамента, подс.П. е нанасял удари (шамари) на пострадалата К., респ. кой точно от двамата подсъдими е управлявал автомобила, с който тримата- П., А. и А.К. са тръгнали. Тук е мястото да се посочи, че и с оглед заявеното от свидетелките кой къде е седял в апартамента, както и каква видимост е имал навън към улицата, съдът прие, че единствено св.М.Ц., която е седяла на масата в близост до входната врата, която е била стъклена, е имала обективна възможност да наблюдава през цялото време случващото се навън на улицата. Останалите момичета или не са видели всичко или само са чули какво говорят другите и го пресъздават, но не съвсем точно. Така св.П.Ж. е категорична, че не е видяла какво се е случило отвън, за разлика от св.М. Ц., която също бе категорична, че е видяла случилото се, като описа и подробно къде е седяла и какво е могла да види през стъклената врата. Независимо от това обаче според съда и нейните показания не са много точни по въпроса удрял ли е подс.П. пострадалата К. отзад по главата, както и кой точно от тримата къде е седнал, респ. кой е управлявал автомобила. По отношение на последното обстоятелство, както М.Ц.,  така и св.Г.И. и св.Г.Г. твърдят в показанията си от ДП, че са видели подс.А. да сяда на шофьорското място, а по отношение на подс.П. дават противоречиви данни- св.Г.Г. твърди той да е седнал отпред до шофьорското място, докато св.Г.И. твърди да е седнал отзад до св.А.К., в какъвто смисъл са и показанията на св.М.Ц. от ДП. Единствено св.П.Ж. сочи, че не е видяла какво се е случило навън, като само е чула виковете на пострадалата „Пусни ме!“. Съдът прие, че показанията на Г.Г., Г.И. и на св.М.Ц. по този въпрос, дадени на ДП не са обективни и не кореспондират с действително случилото се, като това объркване на момичетата може да се дължи както на обстоятелството, че те не са познавали двамата подсъдими и им е било трудно да ги отличат ясно, докато са били навън, а освен това и доста спорен е въпросът, каква точно видимост са имали и от кой момент, респ. дали са наблюдавали през цялото време случващото се и дали не объркват и не смесват събитията, които са възприели, тъй като действително установи се, че подс.А. е управлявал въпросния автомобил като го е докарал по- близо до входа на блока на пострадалата, но след това е седнал отзад, а подс.П. е управлявал същия, когато тримата са потеглили с него. По тези въпроси обясненията на подс.П. и показанията на пострадалата К. са еднопосочни и непротиворечиви, а те все пак са били непосредствени участници в тези събития, поради което и според съда са имали най- точно и ясна представа кой къде е седнал и кой е управлявал автомобила, още повече, че и не са налице основания да дават неверни данни по точно този въпрос.

С оглед на това съдът не кредитира показанията на св.Г.Г., на св.Г.И. и на св.М.Ц., дадени на ДП в тази връзка, като прие, че тези неточности не се дължат на недобросъвестност на свидетелките, а по- скоро на объркване на същите, както и на факта, че те не са имали обективна възможност да наблюдават добре всичко случващо се навън, в каквато насока са и показанията на св.Г.Г., дадени пред съда.

По същите съображения съдът не кредитира заявеното от всички тях, че когато са излезли на улицата, подс.П. освен, че е дърпал и бутал св.А.К., за да я вкара в автомобила, й е ударил няколко шамара отзад по главата. За такива действия на подс.П. не съобщава дори пострадалата К., която единствено твърди той да е бил хванал за врата и да я бутал в автомобила, но не и да й е удрял шамари. За подобни действия на пос.П., не се съдържат данни и в показанията на прекия очевидец и наблюдател на случилото- св.Н.Я., поради което съдът се довери на тези две свидетелки по този въпрос, а не на заявеното от св.Г.И., Г.Г. и М.Ц., като счете, че е възможно това хващане за врата на пострадалата, те да са възприели като удряне на шамар, тъй като са наблюдавали отдалече, а и доколкото както вече бе отбелязано са били твърде превъзбудени емоционално в този момент и нормално е да преекспонират видяното.

Наличието на други противоречия между показанията на визираните свидетелки- както помежду им, така и с показанията на пострадалата К. и обясненията на подс.П., съдът прие, че не следва да обсъжда и коментира, тъй като те не касаят въпроси от значение за изясняване на обективната истина по делото и нормално е да се дължат както на изминалия период от време, така и на емоционалното състояние и възрастта на момичетата към онзи момент, съответно на заявеното от тях, че към онзи момент са приели всичко много по- емоционално и много в по- крайни нюанси, тъй като са били малки и подобно поведение не е било нормално и обичайно за тях. В заключение съдът кредитира като цяло показанията на визираните свидетелки, с уточненията които направи по- горе във връзка с част от разказваните от тях събития и обстоятелства, като намира, че момичетата не са заинтересовани от крайния изход на делото и като цяло са обективни в разказаното от тях с направените вече уточнения. Следва само да се отбележи, че разказаното от тях на ДП за отношенията между пострадалата и подс.П. те пресъздават на база чутото от самата пострадала, а доколко то е вярно, е отделен въпрос, който не следва да се преценява на плоскостта на достоверност на показанията на момичетата.

По въпроса дали след като са излезли от апартамента на пострадалата са заключили вратата на същия, съдът даде вяра на показанията на тези свидетелки и в частност на показанията на св.П.Ж., които сочат, че не са имали ключ, с който да заключат, което е и житейски логично, предвид начина, по който пострадалата е напуснала дома си, а и освен това същите нямат и никаква причина да лъжат за това. Именно и поради това, съдът не кредитира обясненията на подс.П. по същия въпрос, който твърди, че след като са си поговорили с пострадалата около 5 минути отзад зад блока, на пейката, тя е отишла до дома си, но не е могла да си влезе вкъщи, тъй като момичетата вече са били излезли и заключили, поради което и тогава тримата са решили да се качат в джипа и да отидат на кафе със св.Г. ***. Видно е, че подс.П. се опитва да омаловажи случилото се, като представя версия, чрез която да придаде друг смисъл и значение на събитията и да се опита да ги нагоди по начин, че да не отговарят на неговото разбиране за „отвличане“  и най- вече на това, което му е казал адвоката (по негови твърдения), а именно, че „30- 40 секунди“ не можело да бъде отвличане. В тази им част обаче по въпроса за ключа, обясненията на подс.П. се опровергават от показанията на най- вече на св.П.Ж., присъствала в дома на пострадалата, която няма никакво основание да твърди, че не са заключили, тъй като са нямали ключ, ако са сторили точно обратното, още повече, че и много по- добре и за С.те тях би било да са имали възможност да сторят това, тъй като очевидно са се притеснявали много, дори и заради това, че остават жилището отключено.

Както бе посочено вече, съдът не даде вяра на заявеното от св.Г.И. пред съда, че „помни шарено“, като счита, че това е нейна самосъхранителна реакция и опит да избегне някакви негативни за себе си последици, а не обективна невъзможност на същата да възпроизведе това, което е видяла.

По отношение показанията на самата А.К. в другите им части, освен изрично коментираните такива във връзка с конкретни обстоятелства, съдът съпоставяйки ги с другите събрани по делото гласни и писмени доказателства, подходи доста резервирано. Причината за това бе отбелязано и по- горе и се дължи най- вече на становището на съда, че при нея възпитанието и родителския контрол са били на много ниско ниво, като може да се каже, че почти са липсвали и поради това, тя е правила каквото си иска, което й е позволило освен това и да измисля и съчинява за себе си различни случки или да надгражда реално и обективно случилото се, за да оправдава поведението си най- вече пред майка си, но така също и пред подс.П., когото и видно и от заключението на ДСППЕ на същата, тя е възприемала едновременно и като баща (родител) и като любовник. Съдът не намира за необходимо да коментира както нейните показания, така и обясненията на подс.П. за различните- къде действителни, къде съчинени случки помежду им преди и след инкриминирания период, тъй като те не са част от предмета на доказване по настоящето дело, но повече от красноречиво сочат за нездравите отношения помежду им и за липсата на морал и задръжки у всеки един от тях.

Това, което съдът счита, че следва да обсъди са противоречивите твърдения на двамата за причината за промяната в показанията на пострадалата К. след инкриминирания случай. Във връзка с това обстоятелство и за да прецени, доколко верни са твърденията на подс.П., че случилото се е било инсценирано от пострадалата, за да го накара да страда, тъй като била влюбена в него, а той не й обръщал внимание, съдът се опита да събере доказателства и да установи вярно ли е това, или са верни твърденията на пострадалата, че е имало заплахи от страна на подс.П. към нея и поради това тя е променила показанията си- нещо, което е безспорно установено по делото. На първо място следва да се отбележи, че въпреки събраните по делото писмени доказателства, според които А.К. никога не е ходила на посещение (свиждане) на подс.П. в ареста, докато той е бил задържан с МНО „ЗПС“, съдът прие точно обратното. Мотивите на съда за това са, че твърдения за подобни посещения се съдържат не само в показанията на пострадалата, но и в тези на св.Г.Г., с която подс.П. е живеел на семейни начала, но така също и в обясненията на С.я П., който няма интерес да твърди подобно нещо, ако иска да докаже, че не е имало как да упражни психическа заплаха спрямо пострадалата по време на посещенията й в ареста при него, с аргумент, че изобщо не го е посещавала. Точно обратното- и той сочи, че А.К. му е ходила на свиждане. С оглед на това, съдът не даде вяра на изисканите и приобщени по делото писмени доказателства от администрацията на ареста във връзка с този въпрос, като прие, че същите макар и да отразяват точно записаното в съответните книги, водени в ареста, повече от очевидно е, че те не са водени вярно и точно, респ. били са допуснати пропуски (без значение дали от небрежност или умишлено) при воденето на книжата по този въпрос. Установи се обаче на база същите тези писмени доказателства, че подс.П., докато е бил задържан под стража е общувал с пострадалата А.К. чрез различни мобилни телефони номера, на които й се е обаждал, като дори е общувал много повече с нея от колкото със св.Г.Г., с която е живеел на семейни начала по това време. Не можа да се установи по несъмнен и безспорен начин обаче кога е било първото обаждане на подс.П. към св.А.К., предвид получената справка, че в периода на задържане на лицето до края на месец септември 2016 г. (той е бил задържан от 04.08.2016 г.) арестите на ОСИН София са обслужвани от телефонна система Контел, която е предоставена от външна фирма (БВ Фон) и записите за проведените телефонни разговори, чрез тази система няма възможност да бъдат предоставени от страна на администрацията на ареста. Същевременно и видно от втората изискана от ГДИН- ОСИН– София справка, подс.П. е поискал провеждането на телефонни разговори с телефонен номер ********** още към07.09.2016 г., макар и да е посочил като име отговарящо на този номер св.А.К.. Този телефонен номер обаче е бил ползван от св.А.К., което е видно, дори от протокола за разпит на същата на ДП, където при снемане на самоличността й и данни за контакт, т  я е посочила именно този телефонен номер за контакт с нея (л.18, т.1 от ДП). Същевременно от същата справка е видно още, че впоследствие проведените от подс.П. разговори на този телефонен номер са били с А.К., а не с майка й- А.К.. С оглед на всичко това съдът прие, че не се установява по делото кога точно са проведени първите комуникации между подс.П. и пострадалата Кръстев по време на престоя му в ареста и дали това е станало преди 26.09.2016 г. от когато е клеймото на писмото на А.К. до подс.П., приложено по делото, в което тя твърди, че случилото се на инкриминираната дата е „сценка“, „цирк“, разиграна от нея, за да го накара да я обича, тъй като той не й обръщал внимание. Именно и позовавайки се на това писмо на А.К. (което и с оглед заключението на СГрЕ по несъмнен начин се установи, че е писано от нея), подс.П. изгражда и своята версия за случилото се и твърди, че случаят е „постановка“, която А.К. е разиграла, докато тя поддържа, че това писмо е написано от нея под заплаха от страна на подс.П., съответно написаното там е изцяло измислено от него и тя само го е пресъздала, за да го спаси от ареста. Според пострадалата версията е била съчинена от подс.П., по време на едно от свижданията при него в ареста. Както бе отбелязано обаче, независимо, че според съда А.К. е ходила на свиждане на подс.П. в ареста, не се установява кога точно е станало това и колко пъти, поради което и не можа да се установи дали писмото е писано както твърди А.К. след подобно свиждане или преди това и в този смисъл, кой от двамата казва истината по този въпрос. Представено е по делото и още едно от А.К. до подс.П., докато той е бил в ареста, в което тя го моли да не отказва свиждането й, но същото по никакъв начин не може да бъде позиционирано във времето, поради липса на данни кога е изпратено и получено от подс.П., респ. поради липса на отбелязана дата върху същото, макар и да е безспорно установено, че именно А.К. писала писмото. В тази връзка и въпреки опитите на съда да провери достоверността на версията на А.К. за повода и причината за написването на това писмо, респ. тази на подс.П., същите останаха безрезултатни, доколкото не се установи кога А.К. е посещавала подс.П. в ареста. От друга страна съдът прие, че не може да даде пълна вяра на пострадалата по този въпрос, само защото има това качество и защото носи наказателна отговорност за казаното от нея, за разлика от подс.П., тъй като и по вече изложени съображения, намира като цяло показанията й по доста въпроси за твърде спорни, необективни и недостоверни, плод на надграждане от нейна страна на факти и обстоятелства, респ. плод на нейното въображение, за да оправдае поведението си пред едно или друго лице, каквито са и твърденията й във връзка с гаджетата, които е имала и във връзка с това какво е споделяла с тях и какво им е казвала за отношенията си с подс.П.. Освен това и по време на допълнителния си разпит, пострадалата така и не можа да даде смислено и правдоподобно обяснения защо след като се е страхувала от подс.П. и защо след като под страх от заплаха е написала това писмо до него, го е посещавала в ареста, като е продължила да общува с него и след излизането му оттам. Твърдението й, че причината да напише писмата е била, че я било страх от него, но е искала и да му помогне, е лишено от житейска логика и смисъл, тъй като това са две взаимноизключващи се причини, които заявява тя. Твърденията й, че той я е заплашвал по телефона, докато е бил в ареста, че ще изпрати хора да пребият приятеля й (св.М.Б.) и поради това я било страх, но въпреки това написала писмото не звучи убедително, тъй като и ако св.А.К. действително е изпитвала страх от подс.П., не би следвало да иска да му помогне да излезе от ареста, тъй като в този случай би била много по- уязвима. Заявеното от нея, че била жалостлив човек и искала да му помогне, може би, не успа да убеди съда в достоверността на твърденията й, че е написала тези писма под давление на подс.П.- от страх към него и едновременно с това, поради желанието си да му помогне. Опитът на съда да провери кога са проведени първите разговори между двамата в ареста и дали преди това писмо, респ. кога е било първото свиждане на А.К. при подс.П. и дали преди това писмо, както твърди тя, останаха неуспешни. Съдът прецени, че не е необходимо да продължава да изследва този въпрос, доколкото прецени, че в случая това не е от особено голямо значение за крайния изход на делото. Факт е, че пострадалата е писала такова писмо, факт е, че си е сменила и показанията на ДП, като и по нейни твърдения по време на втория й разпит е разказала версията, която е написала и в писмото. Не се установи по делото обаче мотивите на пострадалата да стори това, доколкото съдът не даде вяра на твърденията й по този въпрос, които са взаимнопротиворечиви и житейски нелогични. Освен това съдът прие, че по делото са налице достатъчно доказателства за случилото се на инкриминираната дата и за поведението на двамата подсъдими и пострадалата към онзи момент, а какъв е бил поводът това да се случи, според съда и с оглед конкретиката на делото това е без значение, като съдът прие, че това е правен въпрос. Дали пострадалата е „играела“ и се е дърпала и не е искала да влезе в автомобила защото е правела цирк или защото действително не е имала желание да тръгне с подсъдимите лица, в конкретния случай съдът прецени, че не се отразява на крайния изход на делото, като съображения в тази насока съдът ще изложи при излагане на своите съображения по казуса от правна страна. Липсват обаче категорични доказателства за отправена от подс.П. към пострадалата заплахи да смени показанията си, докато  е бил в ареста, като до този извод съдът стигна и съпоставяйки заявеното от А.К. със твърденията на нейния приятел- св.М. Б.. В дадените от пострадалата К. показания във връзка с писмата, които е писала до подс.П. и за причините, поради които е сменила на няколко пъти показанията си по делото, А.К. обясни, че е знаел и нейният приятел- М. Б., който я бил посъветвал да подаде жалба в полицията във връзка с тези заплахи, като твърдеше още, че подс.П. е заплашвал и С.я Б., макар и в тази й част показанията да бяха противоречиви, тъй като ту твърдеше, че това станало по повод на инкриминирания случай, ту твърдеше, че заплахата на подс.П. към св.Б. била от преди този случай. По време на този допълнителен разпит св.А.К. отново разказа за многобройните си случки с подс.П. преди и след инкриминирания случай, като така и според съда не успя да даде убедителен отговор защо е продължила да посещава дома му след случая и при положение, че е изпитвала страх от него, както и каква е причината след втората смяна на показанията й, след това да се върне отново на първоначалната версия от първите си показания. За пореден път според съда, показанията на пострадалата бяха хаотични, объркани и вътрешопротиворечиви, като съдът кредитира само онази част от тях, в която тя заяви, че го е посещавала в ареста, че е писала тя писмата, както и че след това е продължила да се вижда с него и да ходи в дома му. Твърденията й, че я било страх от него, че той я заплашвал, че е споделяла всичко това с приятеля си- св.М. Б., съдът не кредитира с пълно доверие, тъй като освен, че не са житейски логични, а и се опровергават от показанията на С.я Б., нещо повече дори- от показанията на майката на пострадалата- св.А.К.. Последната по време на разпита й пред съда заяви, че дори не е разпитвала дъщеря си за С.я инкриминиран случай, което повече от показателно сочи колко на сериозно е възприела нещата и колко се е притеснила от случилото се. Единствената причина да пусне жалба във връзка с конкретния случай е била, че св.Г.Г.  и М.Ц. са отишли при нея да съобщят за инцидента и доколкото са били и силно уплашени и превъзбудени от случилото се, логично и нормално е да са звучали, както каза самата А.К. притеснени и по- конкретно: „момичетата трепериха и плачеха“. Ако двете момичета не бяха отишли при св.А.К., тя дори е нямало да разбере какво се е случило, а още по- малко да се притесни от нещо, тъй като и преди се е било случвало дъщеря й да ходи с подс.П. на различни места, като тя дори му е била дала декларация, че може да я изведе в чужбина и да полага грижи за нея като родител. Освен това обаче св.А.К. по време на разпита й пред съда изрично посочи, че след инкриминирания случай между нея и подс.П. не е имало никакви конфликти, нито заплахи от негова страна. Заяви също така, че самата А.К. не й е споделяла да е била заплашвана от някого след случая, като на въпроса дали си е сменяла показанията, заяви, че и тя и дъщеря й са го правили на два пъти, като уточни, че лично нея никой не я бил заплашвал, а по отношение на дъщеря си посочи, че по твърдения на самата Андре, пос.П. я бил заплашвал, бил я бил и я тормозел, но изрично отново уточни, че не е видяла лично това, че не знае кога е ставало това, като не твърдеше да е подавала жалби в тази връзка, да е предприела нещо или за да изясни този въпрос, който няма как да се приеме като несъществен, особено, ако някой- пък бил той и подс.П. е упражнявал и физически тормоз и насилие над дъщеря й. За съда тези показания на св.А.К. повече от очевидно сочат, че и тя самата не вярва на казаното от дъщеря й, тъй като през цялото време твърдеше, че не знае дали е истина, тъй като не е била свидетел на такива неща. А за мотива А.К. да смени показанията си, св.А.К. не посочи страх или заплахи, а само това, че на А. й било жал за него, което съвсем не кореспондира с твърденията на самата А., че я било страх, че подс.П. бил съчинил втората версия, че е заплашвал нея, приятеля й, та дори и майка й, което я принудило да смени показанията си. А по повод твърденията на А.К., че подс.П. ударил шамар на майка й след случилото се, разказано в контекста на твърденията й, че е била заплашвана от подс.П., майката на А.- св.А.К. изрично посочи, че действително е имало такъв случай, но това не е било свързано по какъвто и да е било начин с инкриминирания казус и с отправени заплахи от подс.П. било към нея, било към дъщеря й с цел да сменят показанията си. Отново майката на А.К.- св.А.К. опроверга твърденията на дъщеря си, че подс.П. бил заплашвал и приятеля й- св.М.Б. във връзка с инкриминирания случай, като уточни, че е имало някакъв конфликт между двамата, но той бил по повод ревност от подс.П. от св.М.Б. спрямо А.К., а не и конфликт породен от инкриминирания казус. В абсолютно същия смисъл бяха и показанията на С.я М. Б., който заяви, че е имал конфликт с подс.П., че последният е заплашвал А. по повод отношенията й с М.Б., че дори той я е съветвал да пусне жалба в полицията, но във връзка с тези отношения, които са били помежду им- т.е. между А. и М. от една страна и между А. и подс.П. от друга, но св.Б. заяви, че не е бил дори наясно дали тя е продължавала да поддържа някакви отношения с подс.П., докато е била „гадже“ с него. Същевременно и във връзка  с конкретния казус и твърденията на пострадалата за заплахи от страна на пос.П., за да си смени показанията, св.Б. беше категоричен, че дори не е знаел към онзи момент, че А. е посещавала Ц.П. в ареста, като никога също така не е споделяла с него, да е била заплашвана от подс.П., да му е писала някакви писма, да е ходила да си сменя показанията или да е била принуждавана от него да си сменя същите. Той бе категоричен още, че ако е имала някакъв страх А.К. от пос.П. не е бил свързан с делото и с инкриминирания случай, а по повод отношенията помежду им, както и досежно присъствието на С.я М.Б. в тези отношения- т.е. като трето лице, стоящо помежду подс.П. и А.К. в техните сложни и объркани отношения, за които Б. заяви, че не знае до къде са били стигнали и дали са правили секс заедно.

Видно е от всички тези показания, съпоставени и помежду им, че при разказа си, св.А.К. до голяма степен надгражда, преекспонира редица случки и събития, придава им оттенък, съобразно своите разбирания и желания да представи нещата в една или друга светлина, като смесва хора, време и събития по начин, който води до „изкривяване“ на казаното от нея, до друг смисъл на реални и обективни факти.

В заключение съдът прецени, че не следва да даде вяра на твърденията на пострадалата К., че е сменяла показанията си и е писала писмата до подс.П. от страх или под заплаха от негова страна.

Показанията на майката на пострадалата- св.А.К., както тези дадени пред съда, така и на ДП, съдът възприе като цяло, но отчете факта, че тя в голяма част от същите преразказваше, това което е чула и разбрала на база от твърденията на дъщеря си за отношенията й с подс.П., включително и досежно С.я инкриминиран случай, както и на база, заявеното от приятелките на А. пред нея, респ. на база прочетените техни показания, дадени по делото, доколкото и като майка и представител на пострадалата е имала това право. За повечето от тези неща, самата А.К. заяви, че не знае дали са верни или не, тъй като не ги е видяла с очите си, респ. тъй като не е подлагала на проверка твърденията на дъщеря си. С оглед именно и на това, съдът прецени показанията на тази свидетелка, съобразявайки и достоверността на показанията на самата пострадала по редица въпроси, като акцентира подробно на някои моменти от показанията на св.А.К., които счете, че са от значение за изясняване на обективната истина по делото. В останалата им част, която съдът прие, че показанията на А.К. са неотносими към предмета на производството, не намира за необходимо да коментира.

Показанията на св.Г.Г. и на св.М., съдът прецени отново на плоскостта на сложните взаимоотношения между пострадалата и подс.П., както и предвид наличието на връзка на тези две свидетелки с подс.П.- с Г.Г. той живее на семейни начала и от нея има 2 деца, а св.М. е негова майка, поради което е логично те да поддържат неговата версия за случилото се, респ. за отношенията му с пострадалата К., поради което и съдът коментира показанията им с оглед на конкретни твърдени от тях обстоятелства, които обсъди по- горе, съпоставяйки ги с целия друг събран по делото доказателствен материал. В останалата част, съдът прецени, че не следва да обсъжда показанията на тези свидетели, тъй като не счита, че те допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото, поради което и е без значение дали са достоверни или не, а и логично е двете да са пристрастни към подсъдимия и към крайния изход на делото, поради което и да кореспондират с обясненията на С.я подсъдим П..

Показанията на св.Л. съдът както отбеляза кредитира като цяло, тъй като не намира същият да е заинтересован  по какъвто и да е било начин от крайния изход на делото, като счита, че неговите показания не допринасят също така съществено за изясняване на обективната истина по делото. Единствено следва изрично да се подчертае, че на база същите се опровергават твърденията на прокурора за причината за смяната на автомобилите от страна на подс.П.. Тази версия лансирана от прокурора, че автомобилите били сменени, тъй като лекият автомобил Мерцедес дал някакъв дефект, не намира опора дори и в показанията на пострадалата и в обясненията на подс.П., като нито един от тях не развива подобна версия, поради което и за съда остана непонятно на база на какво прокурорът прави тези твърдения, които освен всичко друго са и абсолютно ирелевантни с оглед на конкретния случай.

Досежно показанията на св.Н.Я., съдът както и показанията на другите свидетели има възможност да коментира, обсъждайки отделни спорни по делото факти и обстоятелства, респ. твърдения в ОА, като счита, че именно и по тези въпроси показанията на тази свидетелка са относими и следва да бъдат обсъдени, което и съдът стори. Обстоятелството, че съгласно изисканата от съда справка, няма данни св.Н.Я. да е посещавала сградата на 03 РУ- СДВР на 03.08.2016 г., от когато датира нейния разпит на ДП, респ. твърденията на самата Я., че не е била разпитвана изобщо и не е посещавала сградата на районното управление, не дадоха повод на съда да се усъмни в достоверността на нейните показания, включително и тези от ДП. На първо място това е така, тъй като и съгласно заключението на СГрЕ подписа за свидетел на този протокол е изпълнен от нея. На следващо място поради факта, че заявеното от нея на ДП в тези показания като цяло кореспондира с това, което св.Я. заяви и пред съда. Ето защо и без значение дали е посещавала сградата на районното управление, без значение дали има спомен да е давала и къде показания, факт е според съда, че същата е била очевидец на инкриминирания случай и това, което разказва съдът прие, че е достоверно, респ. че никой не е съчинил показанията й и никой не й е казал какво да казва и какво да не казва. Следва освен това изрично да се посочи, че тя се явява най- прекият очевидец на случилото се на улицата, респ. и най- непредубедена в сравнение със С.те участниците в инцидента, поради което и съдът до голяма степен възприе случилото се на улицата пред блока на пострадалата на база именно нейните показания, обсъдени по- горе. По отношение твърденията на св.Я., че и други лица са станали очевидци на инцидента, но не са се намесили, съдът положи усилия да установи кои са били тези лица, но не успя да стигне до такива лица. Издиреният и разпитан от съда свидетел- М.К., се оказа, че няма никакво понятие за случая и нее бил очевидец на същия.

Досежно обясненията на подс.П., отново следва да се подчертае, че същите съдържаха твърде много твърдения касаещи отношенията му с пострадалата и нейната майка, както и други случки от живота на подс.П., които нямат пряко отношение към инкриминирания случай. Съдът прецени, че няма как да изследва достоверността на всичко казано от него за тези отношения и случки, като счете, че това и не е необходимо в конкретния случай, тъй като съдът на база заявеното както от подс.П., така и от пострадалата А. К., а и от останалите близки до тях роднини, прецени, че всеки има своя интерпретация на събитията и на отношенията помежду им, която до голяма степен зависи от интересите на всеки един от тях в различни моменти. Както нееднократно подчерта съда, това бе от значение единствено, за да може да се установят и преценят отношенията между подс.П. и пострадалата, респ. за да може съдът да прецени достоверността на заявеното от всеки един от тях по въпросите, които са от значение за изясняване на обективната истина по делото.  Нещо, което съдът направи, коментирайки обясненията на подс.П. и показанията на пострадалата А.К. досежно конкретни въпроси и моменти, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия събран по делото доказателслтвен материал, като по всеки един въпрос, който съдът прецени, че се явява ключов за изясняване на обективната истина по делото, съдът взе становище чий твърдения кредитира и чий не, респ. по какви съображения. В останалата им част съдът не намира основание да коментира обясненията на подс.П..

Що се отнася до обясненията на подс.А., същите бяха твърде схематични и до голяма степен не касаеха конкретния инкриминиран случай, а отношенията отново между подс.П. и пострадалата А. Кръстев, като съдът прецени, че в тези обяснения подс.А. дава по- скоро коментар от своя гледна точка на тези отношения и на характера и поведението на пострадалата, отколкото да съобщава съществени и значими за предмета на доказване по делото факти и обстоятелства. От тези обяснения обаче също е видно, че пострадалата А.К. не само не е имала страх от подс.П., но не се е стигало и до това да бъде спасявана от подс.А. и той да й оказва съдействие по повод на тези нейни отношения с подс.П., така както твърдеше самата А.К.. Даже напротив- той бе поредният човек по делото, който недвусмислено посочи, че А.К. активно е търсила контакт с подс.П., включително и след като двамата подсъдими са били освободени от ареста, като нито за момент не е демонстрирала страх от подс.П., а точно обратното- продължила е да има сложни и противоречиви отношения с него- на сдобряване и каране. Съдът даде вяра на тези обяснения на подс.А., доколкото счете, че те не са изолирани по делото, като данни за подобни отношения се съдържат и в твърденията на самата пострадала, както и тези на майка й, като по въпроса дали е спасявал А.К. да не бъде бита от подс.П., съдът прецени, че следва да се довери на обясненията на подс.А., а не на тези на пострадала, която, както многократно бе посочено от съда, твърде често надгражда и доукрасява своите показания, за да оправдае себе си и поведението си пред другите и особено пред майка й.

В тази връзка следва се посочи, че съдът кредитира като цяло заключенията на изготвените по делото СППЕ на отделните момичета, включително и тези на пострадалата А.К., макар и по отношение на Допълнителното заключение на СППЕ на А.К., съдът да имаше някои резерви по отношение казаното от вещите лица във връзка с поведението на пострадалата и с нейното личностово развитие, което те определиха като адекватно на възрастта и на средата, в която тя е расла. Съдът е категоричен, че подобно поведение не е нормално и адекватно за момиче на нейната възраст, без значение на интелектуалните й умения и способности, без значение на средата, в която е расла, тъй като и все пак тя не е отгледана на улицата, имала е дом в България, родител (макар и един), който е могъл и е следвало да полага грижи и да упражнява контрол над нея, но именно и поради липсата на последното, се е стигнало до това тя да поддържа неадекватни отношения с подс.П., които са били толерирани от нейната майка, включително и след инкриминирания случай. Вещите лица обясниха, че това поведение било обичайно за момичета израснали без баща- т.е. да се влюбват в по- възрастни от тях мъже, които да възприемат едновременно като родител и любовник. Съдът се доверява на тези твърдения на вещите лица, но счита, че възрастта на пострадалата, на която е започнала да търси в подс.П. едновременно и баща и най- вече любовник е твърде малка и не сочи на нормално и адекватно развитие. От друга страна дори и да е търсила подобни отношения, проблемът е, че е била оставена без контрол от майка си в тези свои нагласи и стремления, което е довело и до твърде сложни и неадекватни отношения между нея и подс.П., включително и на плоскостта на непрекъснатите караници помежду им, на плоскостта на това тя да лъже за своите отношения с други лица, за да провокира вниманието му или за да се оправдава пред майка си за поведението си.

Ето защо съдът не се довери изцяло на заключението на ДСППЕ на пострадалата, като освен това прецени, че същото е изготвено към момент, в който пострадалата вече не живее в България, преустановила е до голяма степен отношенията си с подс.П. и е напълно възможно в новата среда, в която е попаднала под въздействието на по строг контрол, да е променила в някаква степен не само поведението си, но и отношението си към живота, да се пренаредила ценностната си система.

Както в първоначалното така и в последващото заключение вещите лица сочат, че се съмняват, че поведението й особено след инкриминирания случай спрямо подс.П., може да се  дължи и на т.н. Стокхолмски синдром,  макар и да изказват съмнение, че е възможно изключителното й добронамерено отношение спрямо подс.П. да се дължи на оказано й внушение или влияние,  тъй като е едва 14 годишна и лесно се поддава на такива. Съдът не кредитира заключението в тази му част, тъй като и по съображения изложени по- горе, не даде вяра на твърденията на пострадалата за упражнявано спрямо нея от подс.П. физическо и/или друго насилие, а освен това прие, че в инкриминирания случай, тя не е изпитала никакъв страх от него и поради това и изобщо не може да се обсъждат причините, поради които и след този случай тя е продължила да има „изключително добро отношение“ към подс.П., макар и с обичайните за отношенията непрекъснати караници помежду им- данни, за което се съдържат и в обясненията на подс.А..

Независимо обаче, дали съдът е съгласен или не със становището на вещите лица относно характеровите особености на пострадалата, прецени, че заключението не допринася особено много за изясняване на обективната истина по делото, още повече и по въпроса дали при нея се наблюдават данни за разиграване на „сценки, театър или цирк“, както тя сама е записала в едно от писмата си А.К., тъй като вещите лица посочиха, че за да кажат с категоричност, че това е обичайно за нейното поведение, трябва да имат информация за повече такива случаи, а при изготвянето на заключението те разбира се, че няма как да дават становище и да преценяват, дали казаното от нея или казаното от подс.П. е вярно в тази връзка.

Досежно заключенията на СППЕ на другите момичета, съдът прецени същите като обективни и компетентно изготвени, поради което ги кредитира в цялост.

Като такива съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото 2 бр. СМЕ на пострадалата, които съдът има възможност да коментира по повод обсъждане показанията на пострадалата досежно твърденията й за интимни отношения с подс.П. и досежно твърденията и на двамата, че е паднала по дупе, докато се е дърпала, респ. че е била хваната за ръката от подс.П., когато е започнала да се дърпа и да вика „Пусни ме! Помощ !“.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените по делото СГрЕ, както и това на СТЕ относно записа от камерите в дома на подс.П., като счете същите за обективни и компетентни. В тази връзка и с оглед най- вече последното коментирано заключение, съдът прецени, че не следва да дава вяра на твърденията на подс.П., че някой бил изтрил записите от камерите, за да може да не се види истината  на тези записи, тъй като вещото лице бе категорично, че няма как да са изтрити каквито и да е било записи, тъй като записващото устройство изобщо не е било в режим на записване към онзи момент, доколкото е било изключено. Кой, кога и защо най- вече е сторил това по делото остана неизяснено, поради което и няма как да бъдат коментира по друг начин тези твърдения на подс.П..

Съдът даде вяра като цяло и на събраните по делото писмени и веществени доказателства, като досежно част от тях, които съдът прие, че са от значение за изясняване на обективната истина по делото, съдът взе отношение във връзка с анализа и обсъждането на гласните доказателства, събрани по делото, поради което и не намира за необходимо да повтаря отново същите съображения.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така установената от съда фактическа обстановка, която по много въпроси, остана неизяснена с оглед изключително противоречивия доказателствен материал по делото и предвид обстоятелството, че всеки един от участниците в инкриминираните събития „нагажда“ разказа си, според собствените си интереси и разбирания, съдът прецени, че нито един от двамата подсъдими не е осъществил с поведението си състава на престъплението, за което са предадени на съд- а именно отвличане по смисъла на чл.142 от НК, както по основния състав, така и разбира се по квалифицираните такива, за които им е повдигнато обвинение.

Съображенията на съда за това са следните: по делото безспорно бе установено, че между подс.П. и пострадалата е имало дългогодишни, сложни и противоречиви отношения, като пострадалата е прекарвала много повече време в дома на подс.П. (дори по думите на собствената й майка), отколкото в своя дом, както и с неговото семейство, отколкото с майка си. Установи се също така, че е ходила с него и семейството му на почивка, като дори майка й е била подписала декларация, с която се е съгласила, подс.П. да изведе дъщеря й в чужбина, както и да се грижи за нея там като родител, но по неустановени по делото причини двамата не са заминали. Установи се също така, че двамата- без значение дали са имали интимни отношения помежду си или не, освен, че са прекарвали много време заедно и не е било необичайно да ходят някъде заедно, често са се и карали помежду си, а поводите и причините за това са били най- различни. Разбира се и в контекста на своите твърдения всеки един от тях сочи различни причини за това- според подс.П. причините за тези разправии са били свързани с чувствата на А.К. към него и желанието й да има и да поддържа любовни отношения с подс.П.. От своя тя твърди. Че тези пререкания са били във връзка с проявявана от него спрямо нея ревност. Като друг повод за тези разправии и като основен такъв за конкретния случай се сочи от подс.П. и подозренията му и тези на семейството му, че А.К. краде пари от тях. Такива именно подозрения е имал подс.П. и другите членове на неговото семейство, непосредствено преди инкриминирания случай, като всички те твърдят за откраднати от тях 600 лв., докато всички заедно с пострадалата са били на море в Приморско по- рано същото лято. Установи се по делото, че на инкриминираната дата- без значение дали пострадалата се е обадила или не предварително на подс.П., за да му каже да дойде при нея и да му върне тези пари (които тя отрича да е откраднала),  подс.П. се е появил в дома на пострадалата, който не е бил заключен и влязъл без да почука или позвъни. Предвид на техните отношения обаче, съдът не прие, че това е било нещо необичайно, като счита, че и това поведение на подс.П. не сочи на някакви предварителни намерения у него да отвлича пострадалата или да й упражнява някаква принуда. Това, че останалите присъстващи момичета- приятелки на пострадалата, са възприели появата му като заплаха, тъй като не са очаквали появата на непознат в апартамента, не означава, че същият чрез това си поведение е демонстрирал желание и намерение да „отвлече“ пострадалата- т.е. да я премести принудително от едно място на друго. Даже напротив- още с влизането си, тъй като е видял, че момичетата са се стреснали, той им е казал да не се притесняват от нищо, тъй като търси А. и иска да говори с нея нещо лично и насаме, като и в този смисъл са били и думите му при появата на самата А.К..  Нещо повече- подс.П., виждайки че пострадалата е по сутиен и къси панталонки е настоял тя да се облече, за да не се разхожда в този „неприличен вид“. В този смисъл и интерпретацията на събитията, направена от прокурора в пледоарията му по този въпрос, а именно, че било възмутително поведението му, тъй като бил видял пострадалата по бельо, изобщо не кореспондира с обективно установените по делото факти. Освен това и още с появата си, подс.П. е настоял А.К. да дойде с него, за да говорят нещо насаме и не пред децата, като е споменал и в тази връзка, че става въпрос за случай от Приморско- т.е. от морето, на което са били заедно малко по- рано същото това лято, където подс.П. твърди тя да е откраднала 600 лв. от семейството му.

До тук в поведението на подс.П. не са налице каквито и да е било действия, насочени към насилствена промяна местонахождението на пострадалата от едно място на друго, респ. липсва субективна насоченост на същите към това- той изрично е заявил, че желае да разговаря с нея насаме, извън дома й, а не че желае да промени местопребиваването й от едно място на друго против волята й и то използвайки принуда- сила. Не се установи освен това според съда, пострадалата А.К. към този момент да е изпитала някакъв страх от подс.П. и да е тръгнала с него под влияние на този страх, тъй като и независимо от твърденията в ОА, съдът прие на база събрания доказателствен материал, включително и на твърденията на самата пострадала, че тя е отишла да се облече, както й е казал подс.П. и след това, хваната от него за ръка или още стисната за ръката от него, както твърди тя, е напуснала дома си, демонстрирайки пред своите приятелки известно нежелание да стори това- т.е. да отиде навън да говори с него, поради което и е казала на една от тях да се обади на майка й по телефона, което е било възприето от подс.П., който е ударил шамар на св.М.Ц., виждайки, че тя посяга към телефона си. Именно това негово поведение е уплашило много повече присъстващите на място момичета, отколкото факта, че е настоял А. да излезе с него навън, за да говорят нещо насаме. С оглед именно това поведение на пострадалата съдът прие, че още към този момент тя не е проявила особено желание да стори това, но не се е съпротивлявала усилено, като причината не е била, че е изпитвала страх от него, а единствено нежеланието й да обсъжда с него въпроса за спорните 600 лв., респ. да разговаря на тази тема и пред майка й, където подс.П. е заявил, че ще е я отведе, за да може да изяснят случая с тези пари. Това именно подс.П. е казал и на св.Я. на въпроса й къде и защо я водят, когато е видяла него и подс.А. да дърпат А.К. за ръцете и да се опитат да я вкарат в лекия автомобил Мерцедес. Между впрочем самата А.К. също на два пъти изрично заяви, че именно това са били думите на подс.П. към св.Я.. Реплика, на която А.К. не е отговорила нищо- не с е опитала да опровергае или да отрече. Освен това пострадалата е започнала да се дърпа и да вика „Пусни ме! Помощ“ едва след като са излезли от апартамента и когато и по твърденията на подс.П. той й е заявил, че ще я води при майка й, за да се разберат за тези пари. Тогава именно и в резултат на това дърпане от нейна страна, тя е паднала по дупе и се е наранила. Безспорно също така се установи, че пострадалата не е искала да се качи в автомобила и да тръгне с двамата подсъдими, и именно поради това е започнала да се дърпа и да крещи тези неща, заради което те чрез дърпане за ръцете и стискане за врата, са я вкарали против волята й в него, след което са потеглили в посока центъра на гр.Банкя.

Дали обаче причината да започне да се дърпа и да крещи е тази сочена от подс.П. или не, в случая съдът прецени, че е без значение. Възможно е това да е било „сценка, цирк“, който е разиграла пострадалата в този момент. Възможно е просто да не е искала да отиде с подс.П. при майка й, за да коментират въпросните 600 лв., като възможно е и просто да не е искала да говори изобщо с него в този момент, тъй като и както бе отбелязано отношенията помежду им са били сложни и често са и са се карали и разправяли, ревнували са се един друг и са влизали в разправии по този повод. Важното е, че пострадалата в този момент е демонстрирала с поведението си нежеланието да тръгне с подс.П., като и към този момент и доколкото тя не е казала нищо друго, той не е имало как да знае дали това е „сценка“ или това е действителната й воля- нежелание да тръгне с него и да говорят по въпроса за тези пари още по- малко пред майка й.

В този смисъл съдът прецени, че подс.П. възприемайки това поведение на пострадала е бил напълно наясно, че прави нещо, противно на волята й, най- малкото доколкото не е имало как да прецени дали се касае за „сценка“ и „цирк“. Същият освен това е бил напълно наясно, че го прави упражнявайки спрямо нея физическо насилие- дърпа я заръката и я стиска за врата, като по този начин е успял и да я качи в автомобила. Твърденията му, че А. се е качила доброволно в автомобилът, съдът не кредитира по съображения, изложени при анализа на доказателствата. В този именно момент се е намесил и подс.А., който също е възприел това поведение на пострадалата, поради което и за него важи казаното по- горе досежно подс.П., че е бил наясно с нежеланието на пострадалата да влезе в автомобила и да тръгне с тях.

С оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка, съдът не прие, че такова насилие е било оказано от подс.П. още в дома на пострадалата, независимо, че тя не е излязла с голямо желание оттам, но към онзи момент и доколкото и тя самата не се е съпротивлявала, не се е налагало и подс.П. да я дърпа за ръката, а и както бе отбелязано не се установява тя да е имала страх от него и поради това да е тръгнала да излиза с него под влияние на такъв страх. Не се установи също така към този момент, подс.А., който също се е бил появил в дома на пострадалата (макар и по неизяснени причини) да е извършил каквото и да е било и да е упражнил спрямо нея в този момент каквото и да е било насилие, за да я мотивира да излезе от дома си. Той се е намесил едва когато са излезли на улицата и когато е видял пострадалата да се дърпа и да крещи, като двамата заедно с подс.П. чрез дърпане са я вкарали в автомобила, след което са потеглили с автомобила, управляван от подс.П.. Не се установи според съда твърдението в ОА, че пострадалата се е опитала да излезе от автомобила, но е била вкарана обратно в него от подс.А., чрез дърпането й навътре, като съображения за това съдът изложи при анализа на доказателствата по делото.

При тези данни действително формално е налице от обективна страна принудително преместване на пострадалата от едно място на друго в пространството, като по този начин и формално е била ограничена, макар и за кратко свободата й на придвижване.

Няма спор, че за съставомерността на деянието по чл.142, ал.1 от НК не е необходимо престъплението „отвличане“ да бъде съпроводено с лишаване от свобода или да цели такова бъдещо поведение, като е достатъчно единствено принудителното отвеждане на лицето от мястото, където същото се е намирало, на друго място. Съдебната практика е категорична и безспорна в тази насока, считано от изменението на НК, ДВ бр. 27/2009г. Също така в принципен план за съставомерността на деянието няма въведени законови критерии за отдалечеността на мястото, където пострадалият следва да бъде отведен, поради което и без значение къде са отишли тримата след като са потеглили с автомобила.

В конкретния случай обаче целта на подс.П. е била да разговаря с нея, респ. да изяснят въпроса с тези 600 лв., включително и пред майка й, а не да я премества принудително от едно място на друго, респ. да ограничава свободата й на придвижване. За да стори това обаче и предвид очевидното нежелание на пострадалата да разговаря с него и да отидат при майка й, за да говорят за парите (което би било и логично, ако действително е имало някакъв проблем с тези пари), подс.П., а покрай него и подс.А. /като според съда последният не е имал някаква особена цел, освен че е действал в израз на солидарност към подс.П./, са въздействали върху волята на пострадалата и обективно са я преместили от едно място на друго, принуждавайки я, чрез сила (чрез дърпане) да се качи в автомобила след което и тримата са потеглили с този автомобил и по този начин се е стигнало и до преместването й в пространството.

Съдът счита при така установената фактическа обстановка, че формалното наличие на обективните признаци  на престъплението отвличане (доколкото безспорно се установява, че двамата подсъдими формално са промени местоположението на пострадалата), не е достатъчно за да ангажира отговорността им по реда на чл.142, ал.1 от НК или по някой от квалифицираните състави на това престъпление. както сочи и ВКС в своята практика, отвличането е тежко престъпление, обхващащо принуда и промяна на местоположението на пострадалия, като интервенцията върху неговата воля  и свобода на придвижване имат различни измерения във всеки конкретен случай, като обществената опасност на всяко отделно посегателство следва да се определя от тяхната индивидуалната тежест и цЕ.соченост, което без съмнение се отразява и на изводите за точната правна квалификация на конкретната проява. 

В настоящия случай основното в поведението най- вече на подс.П., а покрай него и на подс.А., е било желанието на подс.П. да разговаря с пострадалата, респ. да изяснят отношенията си с нея във връзка с претендираните от него 600 лв., които е считал, че тя е откраднала от семейството му, включително и като обсъдят въпроса с майка й, където е искал да я заведе с автомобила. Той е искал да стори това въпреки волята й и нежеланието й, което е било и обяснимо, ако твърденията му се приемат за верни,  в която връзка е въздействал и принудително върху нея, като я вкарал заедно с подс.А. насила в автомобила- против волята на пострадалата и чрез използване на сила- дърпане за ръцете, стискане за врата и набутване в автомобила, в която принуда е взел участие и подс.А.. Какъв е бил мотивът на подс.А. по делото така и не можа да се установи, освен, че е съдействал на подс.П. след като той го е помолил да докара по- близо автомобила, в който след това са вкарали пострадалата К.. Не се установи по съображения изложени по- горе подс.А. да е дърпал пострадалата вътре в автомобила, доколкото не се установява според съда и тя да е излизала от него и да е направила опит да слезе от него.

Това поведение и на двамата подсъдими обаче, съдът счита, че много повече кореспондира от обективна страна с престъпление по чл.143, ал.1 от НК- т.е. на принуда, упражнена от тях спрямо пострадалата, насочена от страна на подс.П. към това да накара същата да разговаря с него и да изяснят отношенията помежду си във връзка с претендираните от него 600 лв., като преместването на пострадалата в пространството е било начин, средство насочено към постигане на тази цел, тъй като той е искал да отидат да разговарят по този въпрос пред майка й. Що се отнася до подс.А. упражнената от него принуда спрямо пострадалата е била насочена към това да съдейства на подс.П., който го е помолил да докара в близост автомобила, с който е възнамерявал да отидат при майката на пострадалата. Вкарването на пострадалата в автомобила против волята й чрез сила, също е форма на принуда спрямо нея, която е обслужвала другата такава, а именно- да бъде откарана пострадалата при майка й, за да изяснят въпроса с претендираните от подс.П. 600 лв.

Независимо обаче как ще бъде квалифицирана тази деятелност на двамата подсъдими- като принуда или като отвличане (доколкото формално са налице от обективна страна и характеристиките на това престъпление, което иманентно включва в себе си и принудата), съдът счита, че същото само от формална страна осъществява състав на някакво престъпление, но същото поради своята явно незначителна обществена опасност не се явява престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

На първо място действително има упражнена физическа сила спрямо пострадалата, но тя не е била с висок интензитет, а освен това пострадалата е била в близки отношения и с двамата подсъдими, особено с подс.П., поради което и появата и на двамата в дома й без да почукат или да позвънят по никакъв начин не е притеснило самата пострадала, нито е било нещо необичайно с оглед техните отношения.

На следващо място тя не веднъж преди този случай е ходила с подс.П. на различни места, като дори е имала намерение и желание да пътува сама с него в чужбина, като и независимо от отношенията помежду им, той и семейството му са се грижили за нея, когато са пътували заедно и когато тя е пребивавала в дома му. В този смисъл и желанието на последния да дойде с него, не е било нещо необичайно и стряскащо за нея- т.е. това да отиде сама някъде с по- голям мъж, който при това е познавала много добре, не е било нещо ново и непривично за нея, като същото важи и за подс.А., с когото също е била в близки отношения. Това е било изненадващо, стряскащо и необичайно само за другите момичета, които са били по това време в дома на пострадалата, тъй като тези отношения не са били обичайни и нормални за тях и те изрично посочват това.

Не е било необичайно и нещо ново, подс.П. и пострадалата да влизат в разправия помежду си и да се карат- с други  думи възникналата помежду им в този момент разправия не е била нещо непознато на пострадалата, от което тя  да се уплаши или стресне.

Освен това следва изрично да се посочи, че очевидно и прокурорът не е дал вяра на твърденията на пострадалата, че подс.П. я е заплашвал, респ. че тя е била уплашена от нещо и от него конкретно, поради което и не излага такива твърдения в ОА, нито е инкриминирал упражняването на психическа заплаха спрямо пострадалата. Твърденията му са само по отношение на другите, намиращи се в дома на пострадалата свидетелки, че са били уплашени, но не и по отношение на самата пострадала. Не случайно и съдът не даде вяра на твърденията на А.К., че е била уплашена и че се с страхувала, че подс.П. ще я бие.

Всичко това сочи, че същата макар и да не е излязла с особено голямо желание от дома си, не го е направила поради страх, както твърди тя, а поради нежелание да разговаря с подс.П. по въпроса за тези 600 лв. Ето защо е започнала и да се дърпа, особено и след като е разбрала, че той иска да отидат при майка й, за да обсъдят този въпрос. Тогава едва подс.П. и подс.А. са упражнили спрямо нея известна физическа принуда- сила, дърпайки я за ръцете и вкарвайки я, чрез бутане в автомобила, но така упражнената сила не е била нито с голям интензитет, нито по някакъв начин е уплашила пострадалата, която се е дърпала единствено, защото не е искала да обсъжда този въпрос с подс.П. и с майка си.

По делото така и не се установи в кой точно момент и кога подс.П. е променил намерението си, да отведе пострадалата при майка й, но е категорично установено, че той не е изпълнил това свое намерение, след който момент пострадалата вече не само е имала нищо против да пътува с двамата подсъдими в автомобила, но е започнала да обсъжда с тях къде да отидат тримата заедно- дали на бъгита или на картинг, като към този момент дори и не се е сетила, че трябва да каже за това на майка си, нито пък е помислила, дали тя би могла да се притеснява от отсъствието й. И това не е случайно, при положение, че не за първи път се е случило пострадалата да пътува с подс.П. и да оставане в неговата компания, за да се забавляват заедно. Тя е била напълно наясно, че майка й не би се притеснила от този факт, тъй като и без това е прекарвала повече време в неговия дом, отколкото при майка си, а и както бе посочено, майка й е била разрешила да пътува дори в чужбина сама с него. С оглед на това пострадалата логично не е имала никакви притеснения след като е разбрала, че няма да ходят при майка й да обсъждат въпроса с 600-те лв., да отиде да се забавлява с двамата подсъдими, като не е имала и притеснения, че това няма да се одобри от майка й или че ще й създаде някакви тревоги. И ако този инцидент не беше станал в присъствието на другите свидетелки, майката на А.К. изобщо нямаше и да разбере какво се е случило, а и да беше разбрала, едва ли щеше да се притесни, имайки предвид отношенията между дъщеря й и подс.П.. Единствената причина да подаде сигнал в районното управление е бил, че дошлите при нея момичета са били уплашени и са плачели и най- вероятно са пресъздали случилото се в дома й влагайки много емоция, което е и логично като се има предвид заявеното от тя пред съда, че са възприели твърде на сериозно случилото се, тъй като то не е  било обичайно за тях.

Самата пострадала след като е станало ясно, че няма да ходят при майка й, не е възроптала по какъвто и да е било начин, нито е оказала каквато и да е било съпротива да се премести в другия автомобил- джип Фолксваген Туарег и заедно с двамата подсъдими да отиде на кафене в ж.к.Люлин, като преди това тримата заедно минат да вземат св.Г.Г., с която подс.П. е живеел на семейни начала. Това освен всичко друго не е станало и поради някакъв страх у пострадалата, която ясно заяви, че тримата са обсъждали къде да отидат, както и че тримата заедно са решили най- накрая да отидат на кафене със св.Г.Г.. В този смисъл макар и в някаква степен да е била оказана първоначално принуда върху пострадалата да тръгне с двамата подсъдими, тя очевидно не е имала нищо против да е с тях, стига да не обсъждат „болния“ въпрос за парите, като не само това- дори не е намерила за необходимо да се обади на майка си, да я предупреди къде е. Това означава, че извършеното спрямо нея в дома й и пред него на улицата не се е отразило нито физическото, нито психическото състояние на пострадалата- същата по никакъв начин не е била наранена физически от когото и да е било от двамата подсъдими, като и твърде бързо е забравила случилото се, съгласявайки се да отиде с тях на кафене и обсъждайки къде да отидат заедно тримата. Тя по никакъв начин не е била уплашена от поведението на подсъдимите, като единствените й притеснения са били във връзка с твърденията на подс.П., че иска да разговаря с нея пред майка й за въпросните 600 лв., което очевидно тя не е искала да стане. Притесненията й не са били, че е заедно с тях, че пътува с тях в един автомобил, че те я водят някъде, стига  само да не е при майка й във връзка с този въпрос. Нещо повече- и след деянието пострадалата е продължила да общува и с двамата, като дори е ходила на свиждане на подс.П. в ареста, а след като двамата са били пуснати под домашен арест, изпълняван на адреса на подс.П., веднага е осъществила контакт с тях и отново е била почти непрекъснато в дома на подс.П., а след това в един момент се е стигнало до там, че подс.А. се е преместил да живее при нея и майка й в техния дом, за да не натоварва излишно финансово семейството на подс.П.. И ако е имало някакви конфликтни отношения между нея и подс.П. то те не са били свързани със страх на пострадалата от него, а във връзка с други техни твърде странни и ненормални за тази възраст на пострадалата отношения помежду им.

В този смисъл, макар и да има упражнена някаква принуда спрямо пострадалата и макар поведението на двамата подсъдими да е било укоримо от морална и житейска гледна точка, то не се отличава с такава степен на обществена опасност, която да го дефинира като престъпно без значение дали по смисъла на чл.142, ал.1 и по смисъла на чл.143, ал.1 от НК. Не случайно виждайки случващото се на улицата, и не можейки да възприеме това за житейски приемливо, св.Я. се е намесила, за да пита какво става, но когато е получила отговор от подс.П., че водят А.К. при майка й, за да се изяснят за едни 600 лв., които според него тя била откраднала от семейството му и след като самата А.К. не се опитала дори да отрече или опровергае тези негови думи, св.Я. повече не се намесила, като дори не сметнала за необходимо да се обади на майка й или да сигнализира за това, което е видяла, макар и по нейни твърдения, първоначално да си е помислила, че става въпрос за отвличане. Това означава, че и в очите на обществото- в случая на св.Я. едно подобно поведение не е приемливо, тъй като се съпроводено с физическа сила спрямо пострадалата, но то не е толкова укоримо и с такава висока степен на обществена опасност, та да се налага да се потърси съдействието на държавата, за да бъде санкционирано това поведение.

Освен това следва да се има предвид и следното: ако все пак се приеме, че деянието на подсъдимите покрива признаците от обективна страна на престъплението отвличане по смисъла на чл.142, ал.1 от НК, то обикновено и най- често същото се явява в неразривна логическа връзка с една последваща престъпна дейност и обичайно същото се явява начало и предхождащо извършването на друго престъпление, най- често срещу личността, като например изнудване, противозаконно лишаване от свобода, друг вид принуда, посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия и други подобни. Още веднъж следва да се посочи, че независимо от самостоятелния характер на деянието и неговата съставомерност, логическата връзка между отвличането и последващата престъпна дейност е ясно проследима и налична в повечето казуси. Нещо повече, видно е в принципен план, че основните вреди за пострадалите лица на практика възникват от последващите отвличането действия. В разглежданата хипотеза на първо място, видно е, че инкриминираната деятелност на двамата подсъдими не е свързана с последващо инкриминирано поведение, като описаните по- горе, а пострадалата е била принудително преместена от едно място на друго със съвсем различна цел - да разговаря с нея пред майка й за претендираните от него 600 лв., като съпротивата на пострадалата не е била свързана толкова с преместването й от едно място на друго, а с нежеланието й да обсъжда този въпрос с подс.П. и с майка й. При това положение извършените спрямо нея действия от страна на двамата подсъдими на практика не са били вредоносни за пострадалата, като нещо повече- тя често е била в компанията особено на подс.П. и е пътувала с него, поради което и според съда особено и с оглед на начина, по който се е развила ситуацията от един момент насетне, извършените спрямо пострадалата действия няма как да бъдат квалифицирани и като престъпни такива. Дори и да има засягане в някаква степен волята на пострадалата, респ. на отношенията гарантиращи не само свободното формиране на такава, но и свободната й преценка дали да се премести от едно място на друго, съдът прие, че те са засегнати в минимална степен с деянието на подсъдимите- пострадалата сама е решила в един момент, че иска да е в компанията на подсъдимите, да пътува с  тях, да отиде  да се забавлява с тях и с жената, с която подс.П. е живеел на семейни начала, да се черпи с тях, да си правят заедно клипчета и снимки, като абсолютно по своя воля е сторила всичко това и активно е участвала и в обсъждането на въпроса къде точно и как да се позабавляват заедно. По своя воля и без каквато и да е било принуда се е качила и в другия автомобил, с който всички заедно са отишли на кафене в ж.к.Л., като след това подс.П. й е дал пари, за да се прибере с такси, а подс.А. й е дал телефона си, за да се обади на майка си, да й каже къде е била, за да не се притеснява тя за нея, макар че самата А.К. не е имала такива притеснения и се е обадила на майка си, едва след като се е качила в таксито и е тръгнала към дома си- т.е. не е намерила за нужно да стори това по- рано, тъй като самата тя не е намерила нищо нередно в случилото се, след като е разбрала, че няма да обсъждат въпроса с парите. Всичко това сочи, че дори и пострадалата да е претърпяла някакви вреди, то те са били в нищожен размер, даже нещо повече- може да се приеме, че на практика такива изобщо липсват.

Ето защо и независимо как от формална страна следва да се квалифицира деянието- като принуда или като отвличане, независимо, че от формална страна същото осъществява най- малкото състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК, според съда неговата обществена опасност е явно незначителна- извод, който следва и от продължилите по- натам отношения между пострадалата и двамата подсъдими. Фактът, че отношенията между пострадалата и подс.П. в един момент след инкриминирания случай са се изострили, не опровергава този извод на съда, тъй като причините за това са били други.

Поради всички изложени по- горе съображения съдът призна двамата подсъдими за невиновни по обвинението извършено от подс.П. престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.3, пр.2 вр. ал.1 от НК и по обвинението за извършено от подс.А. престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, ал.2 и т.3, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.Б от НК, като на основание чл.304 от НПК ги оправда изцяло по така повдигнатите им обвинения.

Съдът прецени, че доколкото не се установява да е налице престъпление по основния състав на повдигнатите на двамата подсъдими обвинение или по основния такъв на чл.143, ал.1 от НК, то и не следва изобщо да обсъжда и коментира наличието на квалифициращите признаци на престъплението отвличане, за което е било повдигнато обвинение и на двамата.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски, следва да останат в полза на държавата.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

По отношение на предадения с протокол за доброволно предаване от свидетелката А. К. 1 бр. мобилен телефон марка Самсунг, модел GT-E-1050, с ИМЕЙ: 358411052553010 с пукнат дисплей, с батерия и СИМ карта на Вивател, съдът прие, че същият следва да бъде върнат на собственика му- подс.Д.А., независимо, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи, че именно подс.А. е собственик на въпросния мобилен телефон. Налице са обаче други доказателства- гласни такива- съдържащи се в показанията на самата пострадала и в обясненията подс.П., които са еднопосочни и непротиворечиви относно това чий е бил този телефон, а именно на подс.А. и как е попаднал той у св.А.К.. Ето защо и предвид и изложените съображения по- горе при анализа на доказателствения материал, съдът прие, че следва да върне същия на подс.А., а не на св.А.К., независимо, че именно тя е предала мобилния телефон с протокол за доброволно предаване по делото.

Приложените по делото фотоалбуми и снимки следва да останат по делото.

 

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                                ЧЛЕН СЪДИЯ: