Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д - гр.
Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 36/09.03.2016 год. по НОХД № 35 по описа на
ТРС за 2016 год.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 787/2015 год.,
по досъдебно производство № 362ЗМ-290/2015 год. по описа на РУП-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
А.Д.Д., роден на *** год., ***, с ЕГН: ********** за това,
че през периода от 20.10.2015 г. до 04.11.2015 г., в с.Сокол, обл.Силистра, в
условията на повторност в немаловажен случай и продължавано престъпление, като
непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си по разумни подбуди, е отнел чужди движими вещи - пари на
обща стойност 500.00 (петстотин) лв., от владението на Д.В.К. ***, без неговото
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 във
връзка с чл. 28 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В наказателното производство не е предявен граждански иск за
нанесени имуществени вреди от пострадалия.
В хода на съдебното производство представителя на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия като фактическа и
правна квалификация, като ги намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок около средния, предвиден от
закона, което да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип. Предлага съдът да прецени дали да приведе в изпълнение наложени на
подсъдимия предходни условни наказания „Лишаване от свобода” по други дела,
извършени от него като непълнолетен. Предлага взетата по отношение на
подсъдимия мярка за неотклонение „Подписка” да бъде потвърдена и да бъде осъден
да заплати направените разноски в наказателното производство.
В правото си на защита подсъдимият А.Д.Д. заяви, че не желае
да говори и предоставя на съда да прецени какво наказание да му наложи.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Д.Д., е роден на *** г. ***.
Подсъдимият Д. познавал своя съселянин – пострадалият Д.К.,
който притежавал л.а. „Мерцедес”. Подсъдимият се возил в този автомобил много
пъти и знаел, че св.К. го паркира в двора на къщата си и не заключва вратите.
През периода 20.10.2015 г. – 25.10.2015 г. след 19.00 ч.
подсъдимият Д. прескочил оградата на двора на имота на св.К. и отишъл до автомобила
на последния, който бил в двора. Отворил вратата на водача и седнал в
автомобила. На съседната седалка видял черна кожена чантичка, който отворил и
вътре намерил банкноти с номинал от по 50 лв.. Подсъдимият преброил банкнотите
и установил, че са общо 550 лева, от които взел 400 лева, след което си
тръгнал. На следващия ден отишъл в гр.Русе, където за няколко дни похарчил
сумата от 400 лева, която взел от автомобила в св.К.. На 04.11.2015 г. се
върнал в с.Сокол и още същата вечер отново проникнал в автомобила на св.К.,
който бил в двора на имота му и от същата чантичка взел сумата от 150 лева. На
следващия ден подсъдимият тръгнал отново за гр.Русе, но на автогарата в
гр.Тутракан, след подаден от пострадалия сигнал за кражбата, бил задържан от
полицейските органи, на които с протокол за доброволно предаване предал сумата
от 150 лева, която в хода на досъдебното производство била върнато на
пострадалия.
От заключението на назначената в досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза е видно, че към момента на извършване на
деянието, въпреки, че е бил непълнолетен подсъдимият Д. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си по разумни
подбуди.
Разпитан като обвиняем в досъдебното производство
подсъдимият Д. е направил самопризнания по повдигнатото обвинение и е дал
обяснения, като изразил съжаление за извършеното.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на съдебното производство доказателства и
доказателствени средства: Съобщение за извършено престъпление от Д.В.К.; показанията
на пострадалия К. като свидетел; Протокол за личен обиск на А.Д.Д. от
05.11.2015 г.; Протокол за доброволно предаване на 3 бр. банкноти с номинал 50
лв. от подс. Д. от дата 05.11.2015 г.; Разписка за върнати вещи и пари от
задържано лице от 05.11.2015 г.; заключение на СПЕ; Обясненията и
самопризнанията на подсъдимия Д. в протокол за разпит като обвиняем в
досъдебното производство пред съдия, проведен на 10.12.2015 г. по ЧНД №
320/2015 г. по описа на РС-Тутракан, както и обясненията и самопризнанията му в
хода на съдебното следствие; Автобиография на А.Д.Д.; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на А.Д.Д.; Справка за съдимост на А.Д.Д.;
Разписка за предадена сума от 150.00 лв. на Д.В.К. от 29.12.2015 г..
Съдът кредитира всички
събрани и проверени гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви
както помежду си, така и с обясненията и самопризнанията пред съдия на
подсъдимия Д. в досъдебното производство и обясненията и самопризнанията му в съдебното
производство, същите са последователни, логични, взаимно се допълват и
допринасят за установяването на престъплението, предмет на настоящото съдебно
производство, механизма на извършването му, вида и стойността на отнетите вещи
и участието на подсъдимия в престъплението.
Всички доказателства, разгледани поотделно и в своята
съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен, но
разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките
си по разумни подбуди. Поради което, на основание чл. 31, ал. 2 от НК може да
бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
От обективна страна през периода от 20.10.2015 г. до 04.11.2015
г. подсъдимият А.Д. е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 550 лв., от паркиран
л.а. „Мерцедес” в недвижим имот разположен на ул. „Кирил и Методий” № 12 в
с.Сокол, обл.Силистра, като прекъснал фактическата власт на св.Д.К. над
процесните движими вещи и установил своя трайна фактическа власт върху тях,
като деянието е извършено чрез действие. Деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, е било извършено след като подсъдимия Д. с влязъл в
сила на 25.06.2015г. съдебен акт е бил признат за виновен в извършване на
престъпления по чл.197, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1,
т.4 от НК по НОХД № 83/2015 г., по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.63, ал.1, т.1 от НК по НОХД № 144/2015 г., по чл.197, т.1 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК по НОХД № 123/2015 г.
и по чл.197, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка
с чл.63, ал.1, т.3 от НК по НОХД № 204/2015 г. всички по описа на ТРС, като са
му били наложени съответни наказания „Лишаване от свобода”. От датата на ВЗС на
посочените съдебни актове, до извършване на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, не е изтекъл визирания в чл.30, ал. 1 от НК срок.
Поради това се налага правния извод, че деянието е извършено в условията на
повторност.
От субективна страна подсъдимият е осъществил деянието при
пряк умисъл, като е съзнавал, че ще лиши св.Д.К. от фактическата власт над
вещите предмет, на престъплението. Действал е с намерението противозаконно да
ги присвои, да установи своя трайна фактическа власт върху тях и не е имал
съгласието на владелеца за това. Съзнавал е общественоопасния характер и е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието.
При тези обстоятелства, съдът счита , че подсъдимият следва
да бъде признат за виновен по обвинението на Районна прокуратура – Тутракан,
изменение на което е било допуснато от съда в съдебното следствие, поради
установена по-висока стойност на вещите – предмет на престъплението.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства дадените обяснения, които са спомогнали за
разкриване на обективната истина по делото, признаването на вината и
сравнително младата възраст на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства – други минали
осъждания на подсъдимия, налагащи извода за установени вече трайни престъпни
навици у подсъдимия, независимо от неговата възраст. Друго отегчаващо вината
обстоятелство съдът приема и изключителната дързост, с която е осъществено
деянието.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на
чуждата собственост, стремеж към обогатяване без полагане на общественополезен
труд, при неспазване на установения в страната правов ред.
С оглед изложеното и на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.28 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 от НК съдът
призна подсъдимия А.Д.Д., за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът намери, че са налице основанията на чл.68, ал.1 от НК
за привеждане в изпълнение на наложените на подсъдимия Д. наказания по НОХД №
83/2015 г., НОХД № 144/2015 г., НОХД № 123/2015 г. и по НОХД № 204/2015 г.
всички по описа на ТРС, изпълнението на които е било отложено на основание
чл.69, ал.1 във връзка с чл.66 от НК, поради това, че деянието по настоящото
НОХД е било извършено в изпитателните срокове, определени и по четирите дела.
Освен това подсъдимият е бил осъден на „Лишаване от свобода” и по НОХД №
283/2015 г. и НОХД № 382/2015 г. и двете по описа на ТРС, за деяния, извършени
през 2015 г., което сочи на упоритост в престъпното му поведение и налага извод
за основателна необходимост от неговото превъзпитание, което очевидно не може
да бъде постигнато, ако същият изтърпява наказанията си в условен изпитателен
срок. Независимо, че при извършването на тези деяния подсъдимият е бил
непълнолетен, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.69, ал.2 от НК
и следва приведените в изпълнение наказания с присъдата по настоящото НОХД да
бъдат изтърпени ефективно и изцяло, с цел същият да се поправи и превъзпита
доколкото това е възможно в съответното затворническо заведение от закрит тип
при строг режим.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 87,40 лв. (осемдесет и
седем лева и четиридесет стотинки), представляваща направени по делото разноски
в досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лв. по сметката на РС
Тутракан, в полза на бюджета на съдебната власт, за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Съдът на основание чл.309, ал.1 от НК потвърди взетата по
отношение на подс.Д. мярка за неотклонение „Подписка”.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените
съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)