№ 22955
гр......, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110147261 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
17.12.2024 г., гр.....
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №47261 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК,
вр. чл.240 от ЗЗД, и по чл.86 от ЗЗД
1
Образувано е по постъпила в законен срок в съда искова молба от „......“ АД, ЕИК:....,
със седалище и адрес на управление: гр....., бул. „......, представлявано от .......- Изп.
директори срещу М. Г. М., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с която
се иска признаване за установено дължимостта на следните суми: сума от 1 500 лв.,
представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №......., сума от 2 161,27
лв., представляваща договорна лихва, за периода от 19.10.2016г. до 30.11.2023г., сума от
230,72 лв., представляваща наказателна лихва, за периода от 08.11.2016 г. до 18.05.2018 г.,
сума от 7,11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2023г. до
13.12.2023г., сума от 60 лв., представляваща такса за извънсъдебно уведомяване, за които
суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 69070/2023г.
по описа на СРС, 165 съставпоправена с Определение №16611/17.04.2024г. Ищецът посочва,
че е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №.....г., допълнен с анекси от
28.12.2011г. По силата на сключения договор ищецът е предоставил на ответния
кредитополучател, банков овърдрафт кредит от 1 500 лв. с краен срок за ползване и
погасяване-16.09.2010г. Сочи се, че съгласно подписания анекс се начислява наказателна
лихва в размери съгласно действащата Тарифа и по реда на ОУ на банката. Твърди се, че
дължимите и незаплатени в срок вземания се отнасят в просрочие и се олихвяват с ГЛП,
увеличен с надбавка от 10.2 пункта. Поддържа се, че ответницата е изпаднала в забава по
отношение на сумата по кредита, считано от 19.10.2016г., поради което банката изпратила
покана чрез ......, с която я поканила в 7-дневен срок от получаване на поканата да изплати
доброволно в пълен размер просрочените задължения, като в противен случай ще третира
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Сочи се, че банката е обявила кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, считано от 01.12.2023г. С гореизложеното се обосновава пр. интерес
за съд. сезиране и се претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.К. С.
от САК, с който оспорва исковите претенции като неоснователни поради погасяването им по
давност. Твърди, че съгласно сключения между страните договор за издаване на кредитна
карта банката е издала револвираща международна карта и е предоставила банков кредит
„овърдрафт“ с кредитен лимит от 1 000 лв., който е можело да бъде ползван до 16.09.2010г.
Съгласно анекса, подписан от страните, кредитният лимит е бил увеличен на 1 500 лв., като
срокът на договора се подновява автоматично съгласно условията и по реда на ОУ на
банката. Поддържа, че клаузата, предвиждаща автоматично подновяване, е нищожна, тъй
като същата е неравноправна. Твърди, че с нея се заобикаля закона, доколкото се нарушава
забраната за удължаване на давностните срокове. Поддържа, че, считано от 16.09.2010г., е
започнал да тече давностният срок, с оглед което исковите претенции се явява погасени по
давност преди датата на подаване на исковата молба в съда. Моли за отхвърляне на исковете
и претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е препис на горния договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, като в чл.3 е прието, че срокът за ползване на овърдрафт е до
16.09.2010г., като се подновява автоматично при условията и реда, предвидени в ОУ на
банката. Съгласно чл.36.1 от представените ОУ на банката, /стр.9/, срокът на договора за
ползване на овърдрафт се удължава автоматично всеки път за нов 1- годишен период при
условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на дог. най- малко 60
дни преди изтичане на текущия срок.
Съгласно прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза, между страните е
2
сключен на 16.09.2008г. револвиращ овърдрафт кредит по разплащателна сметка с кредитна
карта с макс. лимит от 1 000 лв., увеличен с анекс от 28.12.2011г. на 1 500 лв., като за
периода: 19.09.2008г.- 19.05.2018г. са извършени 489 бр. банкови операции- теглене на АТМ,
плащане на ПОС терминал, начисления на лихви, такси и др. В о.с.з. вещото лице уточнява,
че кредитната карта е използвана от картодържателя за последен път на 19.01.2014г., като
последното погашение от 106 лв. по нея е на 05.06.2015г., към който момент размерът на
задължението е бил 1 104,84 лв. Банката е продължавала да обслужва сметката до
19.05.2018г., когато приема кредита за необслужен и преоформя по отделни пера
задължението както следва: неиздължена главница от 1 500 лв., неиздължена дог. лихва от
591,60 лв. и наказателна лихва за превишаване на макс. кредитен лимит след изтичане на
гратисен период от 230,72 лв. За периода: 19.06.2018г.- 01.12.2023г. са начислени 67 отделни
суми с основание „дог. лихва“ в общ размер на 1 569,67 лв. Посочени са начислените
разноски за връчване на книжа от ЧСИ и размера на законната лихва.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Легалното определение на договора за банков кредит е в разпоредбата на чл.430 от ТЗ,
съгласно която същият е основна банкова сделка от категорията на абсолютните търговски
сделки, представляваща разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД и
имаща за предмет предаване на парични суми с точно определени в договора цел, условия и
срок за връщане.
Револвиращият кредит е форма на оборотно потребителско финансиране по кредитна
сметка с определен лимит, като се дължи лихва от кредитополучателя само върху
използваната сума от разрешения лимит. Характерното за този кредитен инструмент е, че е
обичайно не е свързан с определен вид покупка и няма предвиден краен срок за
кредитополучателя, в който да погаси задължението си, освен задължението му да заплаща
ежемесечно минимален процент от главницата през отчетен период. В настоящия случай
следва да се приеме, че надлежно е сключен в писмена форма договор за револвиращ кредит
между ищцовата банка и кредитополучателя- потребител по смисъла на параграф 13 от ДР
на ЗЗПотр., като са установени от заключението по ССчЕ. размерите и броя на извършените
плащания по банковата карта и погасяванията от ответника по нея.
Изискуемостта на парично задължение се свърза или с изтичане на уговорения срок,
или с надлежно обявяване на предсрочна изискуемост, която представлява санкция за
неизправността на длъжника и отнема преимуществото на срока. Предсрочна изискуемост
настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до кредитополучателя, при положение, че са били налице
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От момента на
уведомяване по надлежен ред на кредитополучателя неизплатеният остатък от кредита се
счита за изискуем. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая следва да се приеме за основателно направеното от отв. страна с ОИМ
възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност. От датата на последното
погашение по кредита- 05.06.2015г., до датата на преоформянето на кредита от банката като
необслужен- 19.05.2018г. и обявяването му за предсрочно изискуем чрез съдействието на
ЧСИ на 28.10.2023г., по молба, входирана на 05.09.2023г., е изтекъл значителен период от
време. Спрямо лихвите по кредитното правоотношение е приложима кратката 3- годишна
погасителна давност, съгласно чл.111 б. „в“ от ЗЗД. По отношение на иска за главница
приложима е общата погасителна давност. От датата на последното погашение банката
неоправдано е бездействала в продължителен период от време, което следва да се приеме в
нейн ущърб. Видно от чл.6 на подписания анекс, наличието на просрочени плащания и/или
неизпълнение на други дог. клаузи и на ОУ може да доведе като последица обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Видно от чл.11.4 на приложимите към дата на
3
неизпълнение ОУ на ищеца, /стр.13- 20/, ако титулярът не погаси което и да е свое
изискуемо задължение, банката има право да блокира издадените карти и да предприеме
незабавни действия за принудително събиране на дължимите суми, вкл. по съд. ред.
Съгласно чл.13.1 от приложимите ОУ на ищеца, банката има право да обяви предсрочна
изискуемост на ползвания овърдрафт след писмено уведомление до титуляра, в случай, че не
е извършено което и да е плащане по договора в срок, по –дълъг от 5 работни дни след
датата, на която вземането е станало изискуемо. В чл.13.2 от ОУ е прието, че ползваният
овърдрафт става автоматично предсрочно изискуем и се предприемат действия за
принудително събиране на вземането, вкл. по съд. ред, при забава на титуляра на което и да
е задължение в срок, по- дълъг от 150 дни. Погасителната давност е установена в обществен
интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни
граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му.
Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като в случая следва да се приеме за релевантен
момент 16.09.2015г.- датата на която е изтекъл подновеният срок на договора за овърдрафт и
банката е следвало да пристъпи към принудителното му изпълнение. Автоматичното
подновяване на правоотношението, считано от м.06.2015г. до м.05.2018г., както и
преоформянето му от 19.05.2018г. в необслужван кредит до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на 28.10.2023г. следва да се приеме за период на
неоправдано бездействие от страна на ищеца, в рамките на който са изтекли приложимите
давностни срокове и вземанията се явяват погасени по давност. С оглед на горното
предявените искове по реда на чл.422 от ГПК следва да се приемат за изцяло неоснователни.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ответникът иска
присъждане на разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за двете съдебни
производства съотв. от 300 лв. и от 600 лв., съгласно представени договори за правна защита
и съдействие. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъдят сторените деловодни разноски в тежест на ищеца, като възражението на
ищеца за прекомерност на адв. хонорари не може да се приеме.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „......“ АД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление:
гр....., бул. „......, представлявано от .......- Изп. директори, срещу М. Г. М., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 1 500 /хиляда и
петстотин/ лв., представляваща главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№.....г., сума от 2 161,27 /две хиляди сто шестдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/
лв., представляваща договорна лихва, за периода: 19.10.2016г.- 30.11.2023г., сума от 230,72
/двеста и тридесет лева и седемдесет и две стотинки/ лв., представляваща наказателна лихва,
за периода: 08.11.2016г.- 18.05.2018г., сума от 7,11 /седем лева и единадесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2023г.- 13.12.2023г. и сума от 60
/шестдесет/ лв., представляваща такса за извънсъдебно уведомяване, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №69070/2023г. на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „„......“ АД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр....., бул. „......,
представлявано от .......- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М. Г. М.,
4
ЕГН:**********, сума от общо 900 /деветстотин/ лв., представляваща деловодни разноски
по исковото и по заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5