Присъда по дело №13670/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 751
Дата: 19 декември 2024 г. (в сила от 4 януари 2025 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110213670
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 751
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.
при участието на прокурора П. Т. А.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Наказателно дело от общ
характер № 20241110213670 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Д. Й. К. - роден на ****г. в гр.М*,
българин, с българско гражданство, осъждан, с основно образование,
неженен (с две деца), безработен, с адрес за призоваване гр. **********, с
ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ на 02.03.2024г., около 11:15
часа в гр. София, ул. „Крикор Азарян“ до бл. 67, без надлежно разрешително
(изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, aл. 1 от ЗКНВП вр.
чл. 30 от ЗКНВП) държал високорисково наркотично вещество (включени в
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина“ - Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични) - 5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70
грама на обща стойност 51.00 лева (петдесет и един лева), разпределено в
четири обекта както следва: обект 1 с нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40
лева; обект 2 с нетно тегло 0.42 грама на стойност 12.60 лева; обект 3 с нетно
тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева и обект 4 с нетно тегло 0.45 грама на
1
стойност 13.50 лева, като случаят е маловажен - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ
ОБЩ ХАРАКЕР по състава на чл.354а, ал. 5, вр. ал.3, предл. 2, т. 1, предл.
1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.354а, ал. 5, вр. ал.3, предл. 2,
т. 1, предл. 1 от НК вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ
„ПАРИЧНА ГЛОБА“ в размер на 500.00 ЛЕВА (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА,
КОЯТО ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата.

ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на Държавата
предмета на престъплението - 5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо
нетно тегло 1.70 грама на обща стойност 51.00 лева (петдесет и един лева),
разпределено в четири обекта както следва: обект 1 с нетно тегло 0.38 грама
на стойност 11.40 лева; обект 2 с нетно тегло 0.42 грама на стойност 12.60
лева; обект 3 с нетно тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева и обект 4 с нетно
тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева и ПОСТАНОВЯВА да бъде
унищожено след влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК ПОДСЪДИМИЯТ Д. Й.
К., с ЕГН: ********** (и със снета по делото самоличност) да заплати в
полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 160.72 лева за сторените в
производството разноски за експертиза, както и сумата от 5.00 лева в полза на
СРС за държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

Присъдата на съдебния състав може да бъде обжалвана и/или
протестирана в 15 (петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски Градски
съд по реда на глава XXI от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви по НОХД № 13 670/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти
състав.

I.). СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ВНЕСЛА В
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на 01.10.2024г. на основание чл.247, ал.1, т. 1
НПК обвинителен акт против подсъдимия Д. Й. К., ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност), с което е повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер по състава чл. 354, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1
от НК, за това, че на 02.03.2024г., около 11:15 часа в гр. София, ул. „Крикор
Азарян“ до бл. 67, без надлежно разрешително (изискващо се съгласно
разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите и чл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, aл. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП)
държал високорисково наркотично вещество (включени в Списък I „Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ - Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични) - 5F-
ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща
стойност 51.00 лева (петдесет и един лева), разпределено в четири обекта
както следва: обект 1 с нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40 лева; обект 2
с нетно тегло 0.42 грама на стойност 12.60 лева; обект 3 с нетно тегло 0.45
грама на стойност 13.50 лева и обект 4 с нетно тегло 0.45 грама на стойност
13.50 лева, като случаят е маловажен.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, чрез
прокурор поддържа в цялост повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на
досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин авторството на
дееца към извършеното престъпление. Излага се аргументативен анализ на
доказателствата. Инвокират се доводи за преценка касателно наличието и
липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината обстоятелства. Поддържа се,
че обществената опасност на личността на подсъдимия е висока, предвид
съдебното му минало. Излага се, че съдът следвало да определи по чл. 54 НК
наказание „парична глоба“ в разумен размер от 500.00 лева, предвид
влошеното социално, житейско и икономическо положение на обвиненото
лице.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Й. К., редовно призован и след надлежно
връчване на съдебните книжа, при липсата на изложени от него възражения,
се явява лично и лично участва в наказателното производство. Представлява
се от служебния му защитник в качеството на процесуален представил адвокат
И. Еланджив.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ К. – АДВОКАТ И. Е. инвокира
подробни доводи и съображения, при което се прави искане съдът да извърши
доказателствена преценка дали са налице основания да се ангажира
наказателната отговорност на подзащитния му, доколкото се приема, че случая
1
е маловажен. Прави се искане съдът да постанови съдебен акт при отчитането
на правилното приложение на материалния закон и с оглед влошеното
социално, житейско и икономическо положение на обвиненото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. Й. К. признава доброволно и в цялост фактите и
обстоятелствата от обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира
последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при
постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други
доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си
на последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК, се прави искане от
подсъдимия К. съдът да определи наказание „парична глоба“, която да може
да заплати, изразява съжаление за стореното и поднася извинения,
обективирайки желание да си намери дом и работа.
II.). СЪДЪТ КАТО ПРЕЦЕНИ всестранно, обективно и пълно
доводите и съображенията на страните; събраните по реда и способите на
НПК доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“res ipsa loquitur” – фактите
говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство не се спори по фактите и събраната
доказателствена съвкупност.
Спорът (според убеждението на съда) касае (или се съсредоточва)
единствено върху изясняването на положението относно правилното
приложение на материалния закон и по кой наказателно-правен състав съдът
следва да квалифицира извършеното престъпление, респективно правилна ли
е преценката на прокурора да квалифицира извършеното престъпление по
състава на чл. 354, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК като маловажен случай.
Подсъдимият Д. Й. К. е роден на ..........г. в гр.М., българин, с българско
гражданство, осъждан, с основно образование, неженен (с две деца),
безработен, с адрес за призоваване гр. Б., с ЕГН: **********.
На 02.03.2024г., около 11:15 часа, подсъдимият Д. Й. К. се намирал в гр.
София, ул. „Крикор Азарян“ до бл. 67. Без надлежно разрешително, изискващо
се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и
реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от
ЗКНВП, подсъдимият Д. К. държал в себе си високорисково наркотично
вещество (включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ -
Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични), а именно - 5F-ADB (синтетичен
канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща стойност 51.00 лева
(петдесет и един лева), разпределено в четири обекта както следва: - обект №
1 с нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40 лева; - обект № 2 с нетно тегло
0.42 грама на стойност 12.60 лева; - обект № 3 с нетно тегло 0.45 грама на
2
стойност 13.50 лева и - обект № 4 с нетно тегло 0.45 грама на стойност 13.50
лева.
По същото време на същото място свидетелите Б. и С. - полицейски
служители при 07 РУ-СДВР, по време на службата си като АП - 164 за
времето от 07:00 часа до 19:00 часа на 02.03.2024г. патрулирали в района на
установъчен пункт на ул. „Крикор Азарян“ до бл. 67. Около 11:15 часа на
02.03.2024г. в гр. София, ул. „Крикор Азарян“ до бл. 67 подсъдимият К.
преминал покрай свидетелите Д. и А. Полицейските служители го забелязали
и решили да извършат полицейска проверка. Поискали му документ за
самоличност, при което подсъдимият К. предоставил личната си карта и по
този начин полицейските служители установили неговата самоличност.
Подсъдимият К. се притеснил, като това било забелязано от свидетелите Д. и
А. Последните попитали подсъдимия К. дали има у себе си забранени от
закона вещества, при което същият признал, че държи в себе си наркотично
вещество, като споделил, че същото е „билка“. Подсъдимият К. извадил от
джоба на якето си четири полиетиленови сгъвки, съдържащи наркотично
вещество 5F-ADB (синтетичен канабиноид) и изразил желание да предаде
наркотичното вещество доброволно. С протокол за доброволно предаване
подсъдимият Д. Й. К. предал на свидетеля А. четири броя полиетиленови
сгъвки, съдържащи растителна маса, представляваща наркотично вещество
5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща
стойност 51.00 лева (петдесет и един лева), разпределено в четири обекта
както следва: - обект № 1 с нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40 лева; -
обект № 2 с нетно тегло 0.42 грама на стойност 12.60 лева; - обект № 3 с нетно
тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева и - обект № 4 с нетно тегло 0.45 грама
на стойност 13.50 лева. Обектите били запечатани в плик с печат и картон,
като това се случило пред подсъдимият К..
От заключението на физико-химическата експертиза с № 268-Х/2024 в
представените за изследване четири обекта растителна маса се доказало
наличие на 5F-ADB (синтетичен канабиноид). 5F-ADB (синтетичен
канабиноид) е високорисково наркотично вещество, включено в Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ - Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Съгласно Постановление № 106 от 2 август 2023г. за изменение на
Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
един грам 5F-ADB (синтетичен канабиноид) пласиран на улицата е 30
(тридесет) лева.
IV.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЪДЪТ
ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА въз основа на самопризнанието на подсъдимия Д.
Й. К. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както и въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за
доказване, които го подкрепят, а именно: 1.). писмени – протокол за
3
доброволно предаване, заповед по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, експертна
справка; протокол за оценка на наркотично вещество в ДП; справка за
съдимост с бюлетин и справки; 2.). писмени доказателствени средства –
протоколи за разпити на свидетели; 3.). веществени доказателства –
инкриминираното наркотично вещество; 4). гласни доказателствени
средства. 5.). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на свидетели
и съдебна физико-химична експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства в
мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване на
доказателствените източници и/или частичното пресъздаване на
съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в
това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната
доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда
във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Стефан Павлов
„Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение №
194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото
Белнейски“.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Д. Й. К. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания в досъдебното
производство непротиворечив и единен доказателствен материал.
Съдът приема, че от показанията на свидетелите С. и Б. и от изготвената
по делото СФХЕ и с оглед събраните писмени експертни справки, се
установяват извършеното престъпление и неговия извършител. Тези факти се
изясняват по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен начин от
възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното следствие в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка. Съдът отчита, че следва да се
кредитират изцяло показанията на свидетелите С. и Б., както и изготвената по
делото експертиза, тъй като те изцяло подкрепят самопризнанието на
подсъдимия К. за извършеното от него престъпление. От показанията на тези
свидетели, както и от самопризнанието на подсъдимия и изготвената СФХЕ,
поставени в основата на установената фактическа обстановка, ясно се
установяват механизма на извършване на престъплението, неговият автор,
датата и часът на извършването на престъплението, мястото където е
извършено. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално
разпитаните свидетели да описват някои детайли по повод на събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и след първоначален разпит е логично възприятията на
отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
4
фактора време. Също така, със свидетелски показания могат да бъдат
установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е
възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от
предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез
показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе
изводите си за осъждането на подсъдимия и само въз основа на тях, а в
настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено
средство – събрани са писмени доказателства, и гласни доказателствени
средства с приетата по делото от ДП съдебна физико-химична експертиза.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК процесуално-
следствено действия с приложените способи на доказване за събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че
свидетелските показания на свидетелите С. и Б. и цялата доказателствена
съвкупност не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което
следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на
доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените
източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и
логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на
престъпната проява, за която е обвинен от СРП. Доколкото по делото
изначално липсва противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не
е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – писмени и
веществени, гласни доказателствени средства, способи на доказване и други,
по силата на “per argumentum a contrario” от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен
начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е
обвинен от представителя на държавното обвинение по надлежния законов
ред. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства. Самопризнанията на подсъдимия за признатите от него от
обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и
съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК,
изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП
доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда
на чл.371, т.2 от НПК да се съберат непосредствено пред съдебния състав или
да се събират други доказателства.
V.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, СЪДЪТ
ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото)
СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Д. Й. К. (и със снета по делото самоличност) е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
5
характер по чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК, за това че на
02.03.2024г., около 11:15 часа в гр. София, ул. „Крикор Азарян“ до бл. 67, без
надлежно разрешително (изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и
чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.
от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, aл. 1
от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП) държал високорисково наркотично вещество
(включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ - Приложение №1 към
чл. 3 т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични) - 5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70
грама на обща стойност 51.00 лева (петдесет и един лева), разпределено в
четири обекта както следва: обект 1 с нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40
лева; обект 2 с нетно тегло 0.42 грама на стойност 12.60 лева; обект 3 с нетно
тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева и обект 4 с нетно тегло 0.45 грама на
стойност 13.50 лева, като случаят е маловажен.
Следва да се отбележи, че безпротиворечиво е възприето в съдебната
практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически
контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно
извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д.
№ 5/2012 г. на ВКС, III н.о.). Законът в чл. 354а НК забранява не само
държането на наркотични вещества, но и на техните аналози. Съгласно § 1, т.
17 от ДР на ЗКНВП – „аналог“ е всяко вещество, което не е включено в
списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично
вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
В случая, настоящият състав е приема, че изискванията на материалния
закон за квалифициране на държаното вещество 5F-ADB (синтетичен
канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща стойност 51.00 лева
(петдесет и един лева), разпределено в четири обекта както следва: обект 1 с
нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40 лева; обект 2 с нетно тегло 0.42 грама
на стойност 12.60 лева; обект 3 с нетно тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева
и обект 4 с нетно тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева, като високо рисково
наркотично вещество, са налице. Това е така, защото процесното синтетично
вещество има химичен строеж на високо рисковото наркотично вещество,
което по показатели на повлияване на човешката психика, след употребата му,
е сходно (идентично) на наркотичното вещество „коноп“ (т.нар.
тетрахидроканабинол“), което е вещество с висока степен на риск, съгласно
чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включен в Приложение №1, Списък I на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични. Т.е. първото изискване за
квалифицирането на държаното наркотично вещество 5F-ADB (синтетичен
канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща стойност 51.00 лева
(петдесет и един лева) като високорисково наркотично вещество е
реализирано.
Настъпило е и второто изискване на закона, а именно – наркотичното
6
вещество да предизвиква химическо въздействие върху човешкия организъм,
характерен за употребата на наркотичното вещество 5F-ADB (синтетичен
канабиноид), което по химически строеж и показатели на повлияване на
човешката психика, след употребата му, е сходно (идентично) на
наркотичното вещество „коноп“ (т.нар. тетрахидроканабинол“). В противен
случай, подсъдимият К. не би имал интерес да държи такова вещество в себе
си, ако то няма ефекта на наркотичните вещества.
Високорисковото вещество 5F-ADB (синтетичен канабиноид) е вещество
с висока степен на риск, съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, включен в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ - Приложение №1 към чл. 3 т. 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
С оглед горното съдът счита, че правилно Софийска Районна прокуратура
е приела, че държането на инкриминираното високо рисково вещество е
престъпно по смисъла на чл.354а, ал.5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр.1 от НК .
Подсъдимият К. не е имал разрешително за държането на въпросното
високорисково наркотични вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2,
чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите (НУРРД) по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В текста
на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
„маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма.
По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен
случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е
маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните
последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено
деянието, като по-ниската степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи, може да даде основание за разграничаването му от
престъплението и приемане, че се касае за маловажен случай (ТР № 58/1986 г.
на ОСНК на ВС). В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което
маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, изводима, както от оценката на вредните последици от
извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието
и дееца, (личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на
7
деянието) преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му,
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното - (Решение № 19/2008 г. на II н.о.,
Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни
критерии, като никой от тях няма предварително установена тежест. Именно,
поради това се наблюдават различия в съдебната практика, защото всякога,
съобразно конкретиката на отделния случай, съдът следва да отчете всички
тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо значение.
Съдът реализира в наказателното производство своята правораздавателна
преоценка на обществените отношения, свързани с регулирането на принципа
на Държавата всеки деец да бъде наказан с наказание в конкретен вид и размер
за извършено престъпление, то по повод на всеки конкретен случай при
отчитане на конкретните факти и доказателствата по делото, ръководно-
решаващият орган на наказателния процес може да снижи интензитета на
наказателната репресия чрез прилагане на индивидуален подход към случая,
като определи съразмерно, пропорционално, справедливо и законосъобразно
наказание с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай)
- налице е държане на наркотично вещество без надлежно разрешително за
това.
Съдът намира процесният случай за маловажен (по изложените критерии
от т.1 до т.4), тъй като се касае за 1.). държане на едно малозначително
количество наркотично вещество само от един вид (от най-общо
разпространеният, поради ниската си „цена“ вид) – 5F-ADB (синтетичен
канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща стойност 51.00 лева
(петдесет и един лева), разпределено в четири обекта както следва: обект 1 с
нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40 лева; обект 2 с нетно тегло 0.42 грама
на стойност 12.60 лева; обект 3 с нетно тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева
и обект 4 с нетно тегло 0.45 грама на стойност 13.50 лева.
Налице е 2.). изключително ниска стойност (в съотношение 1 към 20
от МРЗ в размер на около 1000.00 лева към 02.03.2024г.) на стойността на
наркотичното вещество, която съответства, обаче за деянията от същия вид
по състава на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай на
държане на високорисково наркотично вещество). Съгласно Постановление №
23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството (в сила към момента на
извършване на деянието) стойността на инкриминираното вещество възлиза
на сумата от 51.00 лева.
Установява се, че по делото, че високорисковото наркотично вещество -
8
5F-ADB (синтетичен канабиноид) е било 3.). само и единствено за лично
ползване (за личните нужди) на подсъдимия К. (предопределено от
затрудненото му положение поради липсата на дом; поради липсата на трайна
работа и доходи; поради липсата на близки родственици, които да се
интересуват от него или да се грижат за него; поради наличието на „просене
на милистиня“ от негова страна от членовете на обществото), с което
намерено у него наркотично вещество за лично ползване същият доброволно е
приел да накърни осъзнато своя личен здравен статус, без да засяга общото
здраве на останалите членове на обществото – вредите за общественото здраве
са силно стеснени (дори липсват в случая) и се ограничават изключително до
засягането на здравето на самия подсъдим К. – по негов личен и целен (искан)
избор. (Това е основният критерий при преценката дали случаят е маловажен
по чл.93, т.9 НК, съгласно Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по
КНОХД № 1014/2022г.).
Първата инстанция на СРС приема, че конкретното наркотично вещество,
установено като държано у подсъдимия К. не е било реално споделено с друго
лице (бил е сам в момента на проверката по ЗМВР) при преценката за
неприложимост на състава на чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Подсъдимият К. е 4.). съдействал на органите на разследването,
самопризнал е за държаното от него наркотично вещество (обективира
пред съда искрено съжаление и разкаяние за случилото се), и не е
противостоял на извършваните в ДП процесуално следствени действия.
Същият има добросъвестно процесуално поведение и в съдебната фаза на
наказателния процес.
Тези критерии са важни за отчитането на степента на обществената
опасност на извършеното престъпление при преценката до каква насоченост
са били засегнати и/или застрашени обществените отношения, които са
предмет на закрила от отделните състави на чл.354а от НК – в случая по ал.3 и
по ал.5. Именно степента на засегнатост на закриляните обществени
отношения предопределя дали един случай следва да се квалифицира по
чл.354а, ал.3 от НК или кога същият е маловажен по чл.354а, ал.5 от НК, или
още повече - малозначителен по чл.9, ал.2 от НК.
Съдът, обаче, намира, че деянието на подсъдимия К. не представлява
малозначително такова по смисъла на чл.9, ал.2 НК, поради количеството от
5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на обща
стойност 51.00 лева (петдесет и един лева), разпределено поравно в четири
отделни обекта. Деянието на подсъдимия К. не е малозначително по чл.9, ал.2
от НК и поради това, че той е бил осъждан с влезли в сила присъди за
престъпления по чл.198, ал.1 от НК (общо три пъти) и за престъпление по
чл.325, ал.5 от НК (веднъж). Установеното у него на 02.03.2024г. наркотично
вещество 5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама на
обща стойност 51.00 лева (петдесет и един лева) е било формирано в повече от
две-три дози - а именно било е разпределено в четири броя отделни (сгъвки)
обекта за лична употреба (липсва еднократна доза или дозите да са най-много
до две от установения в подсъдимия К. синтетичен наркотик, за да се прецени
следва ли да намери приложение чл.9, ал.2 от НК). Т.е. престъплението по
9
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК на подсъдимия К. е осъществено в обективната
действителност (то не се явява формално реализирано), тъй като притежава
своята изявеност като обществена опасност за престъпленията от същия вид.
Подсъдимият К. (с оглед осъжданията му по 198, ал.1 от НК и по чл.325, ал.5
от НК) и намереното у него наркотично вещество (в установените стойности и
количество) показва пред обществото, че има една трайна нагласа да
употребява високо рисково наркотично вещество (от посочения вид), дори и
да няма изградена зависимост от нея (фактите по делото не отчитат такъв
извод). Тези съображения мотивират съдът да приеме, че наказателната
репресия спрямо подсъдимия К. и предвид данните за личността му (с оглед
осъжданията му за четири извършени от него тежки умишлени престъпления,
за които са били налагани ефективни наказания „лишаване от свобода“) на
основание чл.9, ал.2 от НК не следва да се изключи напълно, при което е
налице извършен от него състав по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
Количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество, държан
от подсъдимия К., сочат на извод за достатъчна степен на обществената
опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление по чл. 354а,
ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК, макар тази степен на обществена опасност
да обосновава приложението на „маловажния случай” по смисъла на чл. 93, т.
9 от НК. В тази насока е Решение № 297/27.04.2023г. по описа на СГС, НО, I
въззивен състав по ВНОХД № 2557/2022г., според което преценката за
квалифицирането на престъплението по чл.354а от НК по ал.3 или по ал.5 на
същия състава се основава на преценката на обществената опасност на
деянието, изведена само от предмета на посегателството и личността на
неговия извършител, не и с оглед вредоносния резултат на деянието.
Следва да се отчете, че дори да е бил осъждан за четири престъпления по
чл.198, ал.1 от НК и по чл.325, ал.5 от НК, евентуалната минала съдимост на
подсъдимия К. не предпоставя извода, че е извършен състав на чл. 354а, ал.3,
пр.2, т.1, пр.1 от НК за деянието от 02.03.2024г. Миналата съдимост на
подсъдимия К. не изключва квалифицирането на едно престъпление като
„маловажен случай“, ако са налице законовите предпоставки за това. В случая
те са налице. Съдебната практика познава деяния и простъпки, извършени от
лица с чисто съдебно минало, които са по-укорими от обществото и
притежават по-висока степен на обществена опасност, за разлика от деянията
и простъпките на лицата, имащи обременено съдебно минало, чиято
обществена укоримост и обществена опасност са значително с по-ниски по
интензитет. Именно по тези съображения, съдът намира, че наказателната
репресия спрямо подсъдимия К. правилно е снижена от прокурора чрез
квалифицирането на престъплението, за което е обвинен като маловажен
случай. Престъплението е извършено от подсъдимия К. при условията на
маловажен случай по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Моралната
му укоримост, по мнението на настоящия състав сочи на по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния
вид, поради което и съдът счита, че престъплението законосъобразно и
обосновано е квалифицирано от прокурора като такова по чл. 354а, ал. 5 от
НК. В тази насока решаващата инстанция на СРС се позова на Решение №
10
93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД № 1014/2022г.
Според това Решение № 93/06.03.2023г. на ВКС, Първо НО, по КНОХД
№ 1014/2022г, дори и да е изолиран случай в практиката на върховната
инстанция, от ВКС е приложена не правната норма на чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1,
пр.1 от НК (въпреки миналата съдимост на подсъдимия), а разпоредбата на чл.
354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК за държане на около 30.00 грама
марихуана като високо рисково наркотично вещество (и в съответствие със
същите обстоятелства - критерии, съобразени от съда в правната страна на
мотивите на присъдата от т.1 до т.4 – малко по-горе), като престъплението е
било извършено в изпитателен срок на предходно наложено с влязла в сила
присъда наказание „лишаване от свобода“.
Преценката дали е налице маловажен случай на държане на високо
рискови наркотични вещества е комплексна и се преценява винаги конкретно,
индивидуално, обективно и всеобхватно – преценяват се личността на
извършителя, механизма на престъплението и обстоятелствата при които е
извършено то; какъв е предмета и средството на престъплението; до какво
измерение в качествено и количествено отношение са засегнати и/или
застрашени обществените отношения, които са предмет на закрила от
съответния престъпен състав; какви мотиви и подбуди е имал дееца; какви са
били целите му и какви са вредните последици от деянието, респективно
спрямо кого са били насочени, в каква степен и по какъв начин.
Тези изложени съображения обуславят извода на съда, че спрямо
подсъдимия К. е приложим материалния закон на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК, съгласно доказателствата по делото, ниската степен на
обществената опасност на извършеното престъпление, както и с оглед на
преценката на подбудите и мотивите на подсъдимия.
От субективна страна съдът намира, че деянието на подсъдимия К. е
извършено в условията на пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е
разбирал свойството и значението на постъпките си, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и последиците от него, но въпреки
това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност да се
въздържи от това.
Съдът намира, че на подсъдимия К. за престъплението по чл. 354а, ал.5
вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК следва да бъде определено наказание вр. чл.54
от НК. Съдът намира, че на подсъдимия К. за престъплението по чл. 354а,
ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК вр. чл.54 от НК следва да бъде наложено
наказание „парична глоба“ в максимален размер на 500.00 лева, фиксирано в
средния предел на предвиденото наказание. За престъплението законодателят
е предвидил глоба в размер до 1000.00 лева. Максимално наказание в размер
на глоба от 1000.00 лева е неприложимо. Съдът счита, че с оглед миналата
съдимост на подсъдимия и отчетените от съда множество смекчаващи вината
му обстоятелства, отразени по-горе в настоящите мотиви (в т.1 до т.4), че
наказанието глоба до 500.00 лева следва да бъде в балансиран и
законосъобразен размер съгласно чл.36, ал.1 от НК размер, като сумата от
500.00 лева се явява според съда справедливото и законосъобразно наказание
11
спрямо подсъдимия К. в корелация с целите на личната и генералната
превенции. Съдът приема, че само по този начин и чрез размера на
индивидуализираното за подсъдимия наказание глоба в размер на 500.00 лева
биха непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото. По
отношение на подсъдимия К. този съд приема, че наложеното му наказание за
извършеното престъпление е определено в хипотезата на чл. 354а, ал.5 вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай) вр. чл.54 от НК вр.чл.36 НК.
Решаващата инстанция на СРС приема, че наложеното на подсъдимия К.
наказание „парична глоба“ в размер на 500.00 лева е отговарящо на
конкретната обществена опасност на извършеното от лицето престъпление и
неговата личност, при отчитане на изразеното от него искрено съжаление за
случилото се и предвид тъжната участ на подсъдимия К., свързана с липсата
на дом, работа, доходи и близко обкръжение (което се е отказало от него). Чрез
наложеното наказание ще се отчете, че за такъв подобен тип престъпления е
недопустимо наказателното преследване и превенция на закона да са изцяло
за сметка на оневиняването или оправдаването на лицата, субекти на такива
деяния по чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК (маловажен случай) .
Т.е. все пак наказание трябва да има с оглед принципа на наказуемостта на
престъпленията и непредотвратимостта на наказанието, дори това наказание
да е по правната си природа парична глоба в определен размер. Така
индивидуализирано, наложеното на подсъдимия К. наказание „глоба“ в размер
на 500.00 лева ще доведе до постигане на целите на личната и генерална
превенция и с оглед конкретиката на казуса, ще спомогнат за изпълването им
по смисъла на чл.36 от НК. Паричната глоба е определена в пропорционален и
справедлив финансов размер и същата не следва да създава значителни
финансови затруднения за подсъдимия К., с оглед това, че липсата на
финансови и икономически възможности (същият се издържа като проси от
хората в обществото. „Съдът следва да съобрази целите на наказанието,
които са свързани, както с личната, така и с генералната превенция. Те не са
откъснати една от друга, а се намират в диалектическа връзка, при което
индивидуалната превенция може да се разгледа като средство за
осъществяване на общ ата”– Р № 36/ 03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II
н.о. на ВКС.
С присъдата си съдът отне на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на
Държавата предмета на престъплението – високорисково наркотично
вещество – 5F-ADB (синтетичен канабиноид) с общо нетно тегло 1.70 грама
на обща стойност 51.00 лева (петдесет и един лева), разпределено в четири
обекта както следва: обект 1 с нетно тегло 0.38 грама на стойност 11.40 лева;
обект 2 с нетно тегло 0.42 грама на стойност 12.60 лева; обект 3 с нетно тегло
0.45 грама на стойност 13.50 лева и обект 4 с нетно тегло 0.45 грама на
стойност 13.50 лева, като постанови унищожаването му по надлежния законов
ред.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати
по сметка на СДВР сумата от 160.72 лева за разноски за експертиза по делото,
12
ведно със сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист.
ПРИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
ОБЕКТИВИРА СВОИТЕ МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР К.



13
Съобщи за изтекли лични данни