№ 123
гр. О., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100430
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана искова молба от М. И. Т., ЕГН
********** от ..... срещу М. П. Т., ЕГН ********** от ..... за прекратяване на
брака им с развод, за предоставяне на родителските права спрямо детето К. М.
Т. на бащата ищец и ползването на семейното им жилище в гр. О., за
определяне на подходящ режим на лични отношения с майката, както и за
осъждане на ответницата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер
на 400 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в съда до
настъпване на законно основание за изменението или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от М.
Т., в който е инкорпориран предявен насрещен иск срещу ищеца по
първоначалната искова молба, съдържащ идентични на неговите искания, а
именно: за прекратяване на брака между страните с развод, за предоставяне
на родителските права спрямо детето К. М. Т. на майката ищец по насрещната
искова молба, за определяне на подходящ режим на лични отношения с
бащата, както и за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка
на детето в размер на 400 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба
в съда до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба
от страна на М. И. Т., с който се оспорват като неоснователни и недоказани
претенциите по насрещната искова молба.
Предявен е главен брачен иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за
прекратяване на сключения между страните брак с развод, с който са
1
кумулативно обективно съединени небрачните искове по чл. 56, ал. 1 СК и чл.
59, ал. 2 СК. Приети са за разглеждане и насрещен брачен иск по чл. 49, ал. 1
СК за прекратяване на сключения между страните брак с развод, с който също
са кумулативно обективно съединени небрачните искове по чл. 56, ал. 1 СК и
чл. 59, ал. 2 СК, както и искане по чл. 53 СК.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак
на ..... г. и са родители на две деца – И. М. Т. (пълнолетна) и К. М. Т.
(непълнолетен). По време на брака между страните е закупен апартамент –
семейно жилище в ...... Сочи се, че родителите не се разбират помежду си,
почти не общуват от дълги години, като е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, сведено до едно формално съжителство, изчерпано от
съдържание. Иска се прекратяване на брака им с развод, предоставянето на
родителските права по отношение на детето К. Т. на бащата ищец, определяне
на режим на лични отношения за майката, както и осъждане на последната да
заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 400 лв., считано от
подаване на исковата молба в съда до настъпване на законно основание за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата. Изложени са
подробни доводи относно това защо ищецът смята, че е по-пригодният
родител да упражнява родителските права по отношение на непълнолетното
дете, както и относно неговите потребности, изискващи посочения размер от
400 лв. месечна издръжка. Претендират се разноски по делото.
В представения отговор от М. П. Т. се оспорват предявените от ищеца
искове и се изразява становище за неоснователност на същите. В отговора е
инкорпорирана насрещна искова молба с идентични искания - за
прекратяване на брака между страните с развод, за предоставяне на
родителските права спрямо детето К. М. Т. на майката ищец по насрещната
искова молба, за определяне на подходящ режим на лични отношения с
бащата, както и за осъждане на ответника да заплаща ежемесечна издръжка
на детето в размер на 400 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба
в съда до настъпване на законно основание за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че грижите и издръжката
спрямо детето К. са поети изцяло от майката, а бащата се е дезинтересирал и
живее при родителите си в с. Селановци. Сочи се също, че ответницата Т.
през 2019 г. е изтеглила кредит от .... лв., с който е закупила джип „.....“ на
съпруга си. Твърди, че притежава по-добри родителски качества от бащата,
който не полага грижи за детето и последното със собствени средства
покрива разходите за обучението си, свързано с програмиране. Претендират
се разноски по делото.
С отговора на насрещната искова молба М. Т. оспорва претенциите на
М. Т. като неоснователни. Намира, че той е по-пригоден родител от ищцата
за отглеждането на сина им, а майката М. няма необходимите качества за
отглеждането и възпитаването на детето. Сочи още, че изложените в отговора
на исковата молба твърдения не отговарят на истината, тъй като Т. никога не
е напускал семейното жилище, заплаща всички режийни разходи в него и
самостоятелно издържа и се грижи за детето К. Т. именно в това жилище.
Твърди се, че Т. се е установила да живее в гр. М. и рядко посещава
семейното жилище в гр. О., като не участва в издръжката и разходите на
2
семейството по отношение и на двете деца – И. и К.. Оспорват се
твърденията, че с изтеглен от Т. кредит е закупен автомобил на Т., тъй като
последният едва сега разбира, че е теглен кредит по приложения към отговора
на исковата молба договор за кредит. Оспорва се и твърдението, че детето К.
само е финансирало обучението си по програмиране, като се твърди и се
ангажират доказателства, че същото е заплащано от бащата М. Т.. При тези
аргументи моли за отхвърляне на исковете по насрещната искова молба като
неоснователни.
Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от
фактическа страна:
От удостоверение на община М., издадено въз основа на акт за
граждански брак № ..... г. се установява, че страните са сключили граждански
брак на ..... г., като след сключване на брака съпругата е приела да носи
фамилното име Т..
От представеното удостоверение за раждане се установява, че от брака на
страните е родено детето К. М. Т., ЕГН ********** – непълнолетен към
момента за образуване на делото, като страните са пояснили, че са родители и
на вече пълнолетна дъщеря – И. М. Т..
От приложен Нотариален акт за покупко-продажба от ........ г., вписан в
СВ О. вх. Рег. ...... г. се установява, че страните са придобили по време на
брака си двустаен апартамент в гр. О., ул. „......... От своя страна М. Т. е
собственик на придобит преди брака си – през 1996 г. апартамент в гр. М. (л.
111 от делото).
Съгласно представено удостоверение от ....., М. Т. за последната една
година е получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер
от .... лв. Същата през 2019 г. е изтеглила потребителски кредит в размер на
.... лв., с краен срок за погасяване на същия – 02.01.2029 г. (приложен договор
за кредит и погасителен план към него).
Приети са платежни документи за периода от м. януари до м. октомври
2022 г. за заплащане от страна на М. Т. на разходи за ел. енергия и ВиК
услуги относно семейното жилище, от които е видно, че от разплащателна
сметка на Т. са погасявани ежемесечните режийни разходи за ток и вода в
посоченото жилище. От страна на М. Т. се установява, че същият е заплащал
и такси към SOFUNI CPE, във връзка с обучението на детето К. Т. по
програмиране през месеците януари, май и септември 2022 г. (писмени
доказателства за плащанията – л. 55 и л. 77 от делото).
Съдът е изискал и събрал доказателства от ТД на НАП – офис Враца
относно начисления месечен облагаем доход на всяка една от страните по
делото (л. 93-98 от делото), вкл. удостоверение от работодателя на М. Т.
относно брутния му месечен доход за една година назад (л. 106 от делото).
По време на брака между страните през 2019 г. е придобит и лек
автомобил ..... ЦР В, с рег. № ...... (л. 100-103 от делото), видно от изпратените
от ОД на МВР Враца, Сектор ПП справка, договор за покупко-продажба и
фактура към него.
По делото е приет социален доклад от ДСП О. за непълнолетния К. М. Т.,
съгласно който страните по делото към момента са във фактическа раздяла,
като детето - на 17 г. и 11 месеца продължава да живее в семейното жилище
на страните в гр. О.. Отглеждан е изцяло в семейна среда и е обгрижван и от
3
двамата си родители. Детето е редовен ученик в .... в ..... и за него е осигурено
всичко необходимо за нормалното протичане на ежедневието му и
задоволяване на потребностите му, съобразно неговия пол и възраст.
По делото са разпитани свидетелите ...... (брат на М. Т.) и .... като е
изслушано и детето К. Т.. Съдът възприема с вяра показанията на
свидетелите, като тези на св. .... съдът преценява съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната негова заинтересованост. Свидетелите споделят, че отношенията
между страните са влошени, като св. ..... заявяват, че към момента в
семейното жилище са останали да живеят детето К. и майка му М. Т., а М. Т.
не живее в жилището. Единствено св. ... заявява, че няма информация някоя
от страните по делото да е напускала семейното жилище, защото не се е
интересувал на какво се дължат влошените между тях отношения и не знае
подробности за този факт.
Детето К. Т. в изслушването си заявява, че и към момента продължава
да живее в семейното жилище на родителите си, заедно с майка си М. Т., като
бащата М. Т. също посещава жилището, но живее в с. ..... Споделя, че еднакво
е привързан към двамата си родители и общува с тях, без създаване на пречки
от тяхна страна.
При изслушването на страните по делото и двамата заявяват желание и
готовност да се грижат за детето– изразяват своята любов, привързаност и
безрезервна готовност да се грижат и задоволяват всички нужди и
потребности на детето си К. Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По наличието на разстройство на брака:
С определение № .... г., неоспорено от страните, съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелствата, че страните се намират в сключен граждански брак от ..... г.,
че са родители на детето К. М. Т., роден на ..... г., че семейното им жилище се
намира в ....., ....., както и че към настоящия момент е налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака им. Тези обстоятелства се подкрепят и от
събраните писмени и гласни доказателства – т.е съдът безспорно приема, че е
налице хипотезата на чл. 49, ал. 1 СК - съществува дълбоко и непоправимо
разстройство в брачната връзка между страните, поради което бракът им
следва да се прекрати. Съществуващата към момента брачна връзка е лишена
от нейното дължимо според закона и морала вътрешно съдържание, поради
което продължаването й би било в противоречие с интересите, както на
прокламираните в СК принципи, така и в противоречие с интересите на
обществото и тези на страните по делото. Разстройството на брака е
непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и
нормални съпружески отношения.
Следва изрично да се отбележи, че нито една от страните в исковите си
молби и отговори по тях не е поискала разводът да бъде допуснат по
изключителна вина на някой от тях. Едва в устните състезания
пълномощникът на М. Т. е направил искане за допускане на развода при
определяне на вината за това на ищеца М. Т.. Именно поради това и след като
никой от съпрузите не е направил изрично искане по чл. 49, ал. 3 СК, съдът не
4
дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото в брака
разстройство. За пълнота на изложеното съдът следва да посочи, че при
изрично заявено в производството искане по чл. 49, ал. 3 от СК, е следвало
страната да посочи и обстоятелствата, на които то се основава - т.е. в какво
се изразява твърдяното виновното поведение. В случая такова искане не е
направено, респ. не са събирани и ангажирани доказателства за такова
твърдение.
По отношение на упражняването на родителски права:
При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права съдът
следва да изхожда от най-добрия интерес на детето, като вземе предвид
родителските качества на всеки от родителите, полагането на грижи и
уменията за възпитание на децата, подпомагането на подготовката за
придобиване на знания, трудови навици и прочие, моралните качества на
родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на
децата, привързаност между деца и родители, помощ от трети лица и други
обстоятелства, имащи значение за осигуряването на нормалното физическо,
умствено, нравствено и социално развитие. В този смисъл са и разясненията,
дадени с Постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на Върховния съд.
Въз основа на събраните по делото данни съдът намира, че и двамата
родители притежават добри родителски качества, притежават добри
финансови и жилищно-битови условия за отглеждане и възпитание на детето,
като и двамата са полагали и полагат адекватни грижи за детето си.
Последното е на възраст от 17 г. и 11 месеца и на 22.12.2022 г. ще навърши
пълнолетие. При изслушването си то споделя, че живее в семейното жилище
на родителите си, заедно с майка си, а татко му живее в с. Селановци и
посещава жилището „от време на време“. Съдът изцяло дава вяра на казаното
от детето, което се подкрепя и от показанията на св. ....... Въпреки това, видно
от събраните по делото писмени доказателства, бащата М. Т. е продължил да
се грижи финансово за заплащане на режийните разходи в семейното
жилище, както и за заплащане на обучението на К. по програмиране, което
безспорно показва, че независимо къде живее, основен приоритет за него
остава грижата и отговорността за детето, неговите битови и образователни
нужди. От друга страна майката М. Т. не е напускала и продължава да живее
заедно с детето К. в семейното жилище на страните, като също не е
изоставила моралния си и финансов дълг към детето. То потвърждава пред
съда, че общува и с двамата си родители, еднакво е привързан към тях и се
чувства спокойно.
Имайки предвид разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от СК („Когато
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху
семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства.“) съдът счита, че
родителските права над К. М. Т. следва да бъдат възложени на майката и че
именно това е в интерес на детето, имайки предвид и неговите обяснения пред
съда.
При определяне на режим на лични отношения с другия родител съдът
следва в достатъчна степен да му осигури възможност да поддържа връзка с
детето си и да общува с него. Поради това на бащата следва да се осигури
възможност да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
5
времето от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване в дома на
бащата, както и по един месец всяка година през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, включително по всяко време по взаимно съгласие на
бащата и детето, предвид възрастта на последното. Следва да се има предвид,
че К. Т. ще навърши пълнолетие на 22.12.2022 г., че е достатъчно зрял и
изграден като личност за възрастта си и че от 22.12.2022 г. законно спира да
бъде считан за дете и поема контрол над своите действия и решения, като
следва да отговаря за тях пред закона и по този начин прекратява правния
контрол и отговорности на родителите си спрямо него.
По ползването на семейното жилище:
Предвид възлагането упражняването на родителските права над К. Т. на
майката и обстоятелството, че и към настоящия момент те живеят заедно в
жилището в ....., ....., съдът счита, че в интерес на детето е ползването на
семейното жилище да се предостави на майката М. Т., до навършване на
пълнолетие от детето К. Т.. Предвид разрешението на съда по спора за
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето следва да се
определи именно при майката.
По издръжката:
Претенцията за издръжка на детето от страна на двамата родители е
заявена в размер на 400 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба в
съда до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумата.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето му - чл. 143, ал. 1 от СК. Размерът на тази издръжка се определя
съобразно правилото на чл. 142 от СК - според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко
от една четвърт от размера на минималната работна заплата, която стойност
към момента на приключване на съдебното дирене по делото се равнява на
177,50 лв. месечно.
Претендираната от страните месечна издръжка в размер на 400 лв. се
явява неоснователно завишен, тъй като нито една от страните не проведе
пълно доказване на конкретните месечни нужди на детето К. Т. като ученик в
...., които да обосноват размера на тази претенция. Поради това преценката на
съда е ограничена до рамките на обикновените условия на живот и издръжка
на един ученик, при което намира, че цялостната месечна издръжка на детето
като ученик в .... в гр. О. възлиза на сумата от около 350-400 лв. на месец. От
посочената сума М. Т. следва да бъде осъден да заплати сумата от 177,50 лв.
месечно, а разликата да се поеме от другия родител – М. Т.. Причината за
разпределението на по-нисък размер на частта от дължимата от двамата
родители обща издръжка към детето е съобразяването на факта, че бащата М.
Т. е с по-ниски доходи от майката и заплаща обучението на детето по
програмиране, вкл. режийни разходи в апартамента, в който живее детето.
Именно затова в негова тежест следва да се възложи заплащането на
минималния размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете - 177,50
лв. месечно, съобразно това, че към момента на постановяване на съдебния
акт минималната работна заплата за страната е в размер на 710 лв.
/определена с ПМС № 37/24.03.2022 г./. Съдът намира, че така определената
6
издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и
възможностите на родителите му, като за разликата до претендираните 400
лв. месечно, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяването на
брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК съпругът има право да
възстанови фамилното си име от преди брака. Оттук следва, че по същността
си фамилното име от брака е лично субективно право на тази фамилия,
стоящо на разположение на приемащия фамилията съпруг. Когато съпругът
желае да се възползва от правото си да възстанови фамилията си от преди
брака, той възстановява предбрачното си фамилно име, независимо от
съгласието или несъгласието на другия съпруг. В настоящия случай М. Т.
недвусмислено е заявила желанието си да възстанови предбрачното си
фамилно име „Начкова“ и следователно след прекратяването на брака на
основание чл. 53 СК тя следва да носи фамилията „Начкова“.
По разноските:
На страните не следва да се присъждат разноски и същите следва да
останат в тежест на всеки от тях, както са направени, съобразно разпоредбата
на чл. 329, ал. 1 от ГПК.
М. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС О. сумата от 255,60 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка на детето по чл. 143, ал. 2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане
на развода в размер на 40 лв., платима от страните поравно, като всяка от
страните следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС О. сумата от 20 лв.
На основание чл. 242, ал.1, предл. 1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението.
Мотивиран от горното, Оряховският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, на основание чл. 49, ал. 1 от СК, сключения с
акт № ..... г. на Община М. граждански брак между М. И. Т., ЕГН **********
и М. П. Т., ЕГН **********, поради настъпило в брака ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 от СК упражняването на
родителските права над детето К. М. Т., ЕГН ********** на майката М. П. Т.,
ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. М. Т., ЕГН
********** на адреса на майката - в ......
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето К. М. Т., ЕГН
********** с бащата М. И. Т., ЕГН **********, като бащата има право да
взема и вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване в дома на
бащата, както и по един месец всяка година през лятото, когато майката не е в
7
платен годишен отпуск, включително по всяко време по взаимно съгласие на
бащата и детето, предвид възрастта на последното (17 г. и 11 месеца).
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 от СК ползването на
семейното жилище на страните, а именно Апартамент ...., находящ се в .....,
..... на майката М. П. Т., ЕГН **********, до навършване на пълнолетие от
детето К. М. Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК М. И. Т., ЕГН **********
от ..... ДА ЗАПЛАЩА на детето К. М. Т., ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 177,50 лв. /сто седемдесет и седем лева и петдесет
стотинки/, считано от подаване на исковата молба в съда – 28.07.2022 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендирания размер от
400 лв. отхвърля иска като неоснователен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК след прекратяването на
брака съпругата М. П. Т., ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно
име НАЧКОВА.
ОСЪЖДА М. И. Т., ЕГН ********** от ..... ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд гр. О. държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 255,60 лв. (двеста петдесет и пет
лева и шестдесет стотинки), както и сумата 20 лв. (двадесет лева) -
държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА М. П. Т., ЕГН ********** от ..... ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС О. сумата от 20 лв. (двадесет
лева)-държавна такса по допускането на развода.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в частта си относно прекратяването на
сключения между страните граждански брак, а в останалата си част
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
8