№ 49025
гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110104794 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 363476 от 06.11.2025г. от ищеца „А*“ ЕАД, с която се иска
постановеното по делото съдебно решение № 19537 от 29.10.2025г. да бъде изменено в
частта за разноските, с която в полза на адвокат А. Д. е присъдена на основание чл.38, ал.2
ЗАдв, вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 180,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в хода на заповедното
производство. Излагат се подробни съображения за недължимост на разноски за адвокатска
защита на длъжника в заповедното производство, а при условията на евентуалност се
поддържа, че претендираното възнаграждение е прекомерно и не отговаря на осъществената
защита и сложността на делото, доколкото защитата се изразявала в депозиране на
бланкетно възражение. Моли в полза на адвоката да не се присъждат никакви разноски за
заповедното производство, а евентуално моли същите да бъдат намелени до размера от 50,00
лева.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който
оспорва основателността на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Излага подробни съображения за дължимост на адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, като счита, че присъденият размер е съобразен с фактическата и правната
сложност на делото. Моли искането да се остави без уважение.
Софийски районен съд, I ГО, 27 с-в, след като обсъди доводите и исканията на
страната и доказателствата по делото, приема следното:
Молбата по чл.248 ГПК е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страна,
която е представила списък по чл. 80 ГПК и имаща право да иска изменение на решението в
частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.
По същество съдът приема следното:
Съгласно практиката на ВКС - определение № 102/14.03.2022 г. по ч. т. д. № 2481/2021
г. на ВКС, определение № 98/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3139/2015 г. на ВКС и определение №
20/17.01.2020 г. по ч. т. д. № 2149/2019 г. на ВКС, с решението по иска с правно основание
чл. 422 ГПК съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
– относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в
1
заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното
производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. С оглед на това тълкуване, а и с оглед на релевантната нормативна база, не
може да се изключи възможността на длъжника в заповедното производство да претендира
разноски за адвокатска защита, при положение че се предоставя такава възможност на
заявителя.
Действително, възражението по чл. 414 ГПК няма самостоятелен характер и е само
формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Законът изрично
освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си. За възражението е
налице утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието (обн. ДВ, бр. 15 от
21.02.2020 г.), образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта
винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се
признава, това да се посочи изрично. В същото време обаче в производството по иска по чл.
422 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.
414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал
отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор (т.
11.а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Следователно, макар законодателят да не изисква мотивиране на възражението по чл.
414 ГПК, за длъжника е налице интерес да изложи конкретни възражения за недължимост на
претендираните със заявлението по чл. 410 ГПК вземания, като негова преценка е дали да
организира защитата си чрез ангажиране на адвокат още на този ранен етап от
производството.
Поради това осъществяването на защитата на длъжника в заповедното производство
чрез попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид адвокатска дейност, за
която се дължи възнаграждение, поради което не могат да бъде споделени доводите на
ищеца за недължимост на разноски за заповедното производство.
Основателно се явява обаче според съда направеното от ищеца още в исковата молба и
поддържано от него в молбата му от 25.09.2025г. и в молбата му по чл. 248 ГПК възражение
за прекомерност на възнаграждението за осъществено безплатно процесуално
представителство в заповедното производство.
С оглед на разясненията, дадени с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът
не е обвързан от посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г., а възнаграждението следва да бъде
определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и действително
извършената работа.
В настоящия случай извършените от пълномощника на ответника процесуални
действия в заповедното производство се изчерпват с подаване на възражение по нормативно
установен образец от министъра на правосъдието с Наредба №6/2008 г., приложен към
заповедта за изпълнение на парично задължение. По възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То
няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно и проверка дали съществува правен
спор между страните по основанието и размера на сумите, за които е издадена заповедта.
Следва обаче да се съобрази, че във възражението по чл. 414 ГПК адвокатът е посочил
конкретни основания за недължимост на претендираните суми.
2
С оглед осъществената защита и изложените съображения, съдът намира, че в
конкретния случай справедливият размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на длъжника за депозираното възражение в заповедното производство възлиза
на сумата от 50,00 лв. без ДДС или сумата от 60,00 лв. с ДДС, като до този размер следва да
бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
В този смисъл искането на ищеца по чл. 248 ГПК се явява частично основателно и
съдебното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата над размера от 60,00 лева
с ДДС до размера на сумата от 180,00 лева с ДДС. В останалата част молбата по чл. 248 ГПК
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 19537 от 29.10.2025г. по гр.дело № 4794/2025г. по описа на СРС,
27 състав, в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която „А*“ ЕАД, ЕИК *, е
осъдена да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат А. З* Д.,
член на САК, личен № *, сумата над размера от 60,00 лева с ДДС до размера на сумата от
180.00 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на С. С. С., ЕГН **********, в заповедното производство по ч.гр.дело № 64979/2024г. по
описа на СРС, 27 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 363476 от 06.11.2025г.,
подадена от ищеца „А*“ ЕАД, ЕИК *, в останалата част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3