Решение по дело №204/2025 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл.145 ал.2 т.1 и сл. от АПК, във връзка с чл.10 ал.6 от ЗСПД.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ ДА-01-1159 от 17.04.2025год. по описа на ШАдмС, депозирана от Е. М. А. лично и в качеството ѝ на майка и законен представител на детето М. А. А. против Заповед № ЗСПД-/Д-Н/1096/27.02.2025г. на Директор на Дирекция за социално подпомагане- Шумен, потвърдена с Решение № 30-22844#1 от 01.04.2025г. на Директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане- Шумен, само в частта ѝ относно срока, от който е възникнало и реализирано правото да се получава помощ по реда на ЗСПД в посочения размер. В жалбата е изразено несъгласие с оспорената част от заповедта и са изложени твърдения за нейната незаконосъобразност. Сочи се, че още с първото експертно решение от медицинските органи на детето М. е определена степен на увреждане 85%, потвърден в хода на обжалване пред НЕЛК, поради което диференцираните суми съобразно този процент се дължат още от датата на инвалидизирането- 21.03.2023г. или от първото ЕР от месец май 2023г. В открито съдебно заседание се явява лично жалбоподателката, както и процесуалният ѝ представител, като поддържат жалбата и излагат съображения, с оглед на които се иска отмяна на заповедта в оспорената част.

Ответникът- Директор на Дирекция за социално подпомагане- Шумен, редовно призован, се явява лично. Излага аргументи, че при издаването на административния акт е бил спазен законът, като са били изплащани суми назад във времето, съобразени с представените документи и ЗСПД. Поради което, намира жалбата за неоснователна.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С вх. № ЗСПД/Д-Н/1096/26.02.2025г. било подадено Заявление- Декларация от жалбоподателката за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/, като в него е било направено искане за отпускане на месечна финансова помощ въз основа на представено ЕР на НЕЛК № 90497/85 от 17.02.2025г. /стр.24 по делото/, в което била определена степен на увреждане- 85%, пожизнено на детето М. А. А.. Видно от Експертното решение, същото е постановено по вид експертиза- освидетелстване по документи и с него се отменя Решение на ТЕЛК ЕР № 94340 от 25.11.2024г., с което е бил определен 65% ВСУ, на свой ред постановено при освидетелстване по документи след оспорване на предходно издадено ЕР на ТЕЛК № 91405/100/30.05.2023г. и отмяната му с ЕР на НЕЛК № 92088/25.09.2023г. Видно от първото ЕР/стр.49 по делото/, определеният процент увреждане е 85% ВСУ с пожизнен срок и дата на инвалидизирането- 21.03.2023г. Последователността на издаваните ЕР е посочена в мотивите на Заповед № 2705-РД01-0008/29.02.2025г./стр.36 и сл./

Видно от Заповед № 2705-РД01-0008/29.01.2025г. по подавани заявления от жалбоподателката с дати 14.06.2023г. и 25.11.2024г. е била отпусната помощ за изплащане за периода от 01.03.2023г. по Заповед № ЗСПД/Д-Н/28.06.2023г. и ЗСПД/Д-Н/8211 от 26.11.2024г., съобразена със съответния процент увреждане на детето по издаваните ЕР на ТЕЛК. След издаване на последното окончателно ЕР, със Заповед № ЗСПД-/Д-Н/1096/27.02.2025г. на Директор на Дирекция за социално подпомагане- Шумен била отпусната месечна помощ за дете в размер на 570лв. за срок от 01.02.2025г. до 31.07.2036г. Заповедта била връчена на жалбоподателката на 06.03.2025г., която подала жалба по административен ред на 17.03.2025г. пред Директор на РДСП Шумен с молба да бъде определен срок на помощта, считано от месец май 2023г., понеже до този момент е била изплащана помощ в размер на 450лв. определена въз основа на по-ниския процент на увреждане.

С Решение № 30-22844#1 от 01.04.2025г. на Директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане- Шумен, жалбата била отхвърлена. Било посочено, че съгласно чл.24б ал.4 от ППЗСПД, в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Съгласно ал.5 от чл.24б от Правилника, при условията на ал. 4 при промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, която не води до отпадане на правото, размерът на помощта се определя в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност, определена в новото решение на ТЕЛК/НЕЛК. С предходно Решение № 30-104628/1 от 30.12.2024г. било осигурено правото на жалбоподателката да получи изплащане на помощта една година назад. Законодателят не бил предвидил преизчисляване на отпуснатите помощи в полза на лицето при промяна на медицинската експертиза.

Жалбата срещу Заповедта е подадена до съда на 16.04.2025г., при връчено Решение на 04.04.2025г., видно от известие за доставяне на пощенска пратка, приложена на стр.32 по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след изчерпан задължителен административен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Обжалваната Заповед № ЗСПД-/Д-Н/1096/27.02.2025г. на Директор на Дирекция за социално подпомагане- Шумен и Решение № 30-22844#1 от 01.04.2025г. на Директор на Регионална Дирекция за социално подпомагане- Шумен са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. С оглед на това и доколкото оспорваният акт е издаден от С. И., упълномощено длъжностно лице да изпълнява функциите на Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- Шумен по отношение на всички заповеди отнасящи се за изплащането на помощи по ЗСПД със Заповед № 2705-РД01-0126/14.07.2023г., /стр.33/, съдът приема, че това е направено от материално и териториално компетентен административен орган. Заповедта е изготвена в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, тъй като в изложените в нея фактически основания относно изменение на обстоятелствата е посочено последното подадено заявление от жалбоподателката, с което се представя окончателното влязло в сила решение на НЕЛК № 90497 от 17.02.2025г. В заповедта е посочено и конкретното правно основание за отпускане на помощта– чл.8д ал.1 от ЗСПД. Поради което, настоящата инстанция намира, че от страна на административния орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на процесната Заповед.

Спор по установените от съда факти не е налице. Спорният момент е досежно приложението на закона, определящ началната дата за отпускане на помощта. По отношение на приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Законодателят е установил ред и условия за отпускане на помощта подробно разписани в ЗСПД и Правилника за приложението му. Предвид оспорването на процесната заповед единствено в частта, с която е определен началния момент на плащане на помощта, съдът не следва да изследва наличието на материалноправните предпоставки за опускането ѝ и нейния размер, приемайки че в тази част заповедта е влязла в сила, като необжалвана. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.8д ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Съгласно § 1 т.6 от ДР на ЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност. Редът за отпускане на помощта е подробно регламентиран в ППЗСПД, където в разпоредбата на чл.17 ал.3 т.8 е предвидено към молбата- декларация за отпускане на помощ да се приложи копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Следователно, правопораждащият юридически факт за отпускане месечна помощ по чл.7 ал.8 от ЗСПД за дете с трайно увреждане е освен направено в гореупоменатия законов срок искане и наличието на експертно решение, удостоверяващо увреждането.

Между страните не се спори, че жалбоподателката е подала заявление за социална помощ за дете своевременно на 14.06.2023г. след издаване на първото ЕР на ТЕЛК № 91405/100/30.05.2023г., с което е определен процент 85% ВСУ. Съгласно чл.10 от ЗСПД семейните помощи за деца да се отпускат от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на заявление-декларация по образец за всяка отделна помощ, което е началният момент, от който се отпускат помощите, при наличие на материално-правните предпоставки за това и при липса на други специални законови изключения, каквото е регламентираното по чл.8д ал.8 от закона отпускане на помощ "със задна дата" преди подаването на заявлението. Съгласно тази разпоредба, месечната помощ по ал.1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 на сто от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. Именно това е релевантната разпоредба в настоящия казус.

Съдът намира, че неправилно административният орган е определил вида на извършената експертиза с окончателното ЕР, посочена в решението на горестоящия административен орган като преосвидетелстване, поради което погрешно се е позовал на разпоредбата на чл.24б ал.5 от ППЗСПД, визираща промяна на степента на трайното увреждане. Видно от мотивите на всички представени ЕР се касае за първоначално освидетелстване на детето, което е и посочено в графа "6"- вид експертиза „освидетелстване“ и в графа „5.1“- „без % вид и степен на увреждане до експертизата“. ЕР на НЕЛК № 90497/85 от 17.02.2025г. и ЕР на ТЕЛК № 94340 от 25.11.2024г. са били постановени в хода на предприето оспорване на първоначално издаденото ЕР на ТЕЛК № 91405/100/30.05.2023г. В случая не е налице преосвидетелстване по смисъла на чл.101б от ЗЗ с оглед изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, което да налага повторна оценка и проверка на състоянието, за да се установи дали същото е все валидно или се е променило с времето. С оглед разпоредбата на чл.112 ал.9 от ЗЗ, обжалването по реда на ал.1- 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като в случая това следва да бъде определеният процент в размер на 85 % ВСУ, потвърден окончателно с ЕР на НЕЛК. Съгласно чл.113 ал.3 от ЗЗ решенията на органите на медицинската експертиза са задължителни за всички само при положение, че срокът за обжалване е изтекъл или редът за обжалване е изчерпан. След като в случая ЕР на ТЕЛК от 25.11.2024г., определящо по- нисък процент на увреждане е било оспорено, то не представлява стабилен административен акт, поради което незаконосъобразен се явява извода на административния орган, че преди обжалването пред НЕЛК детето е било с определени 65% степен на увреждане и същото не е имало правото да получава помощ, определена въз основа на процента увреждане, посочен в първото ЕР. С оглед на изложеното, оспорваната Заповед се явява материално незаконосъобразна. При това положение, на основание чл.8д ал.8 от ЗСПД, месечната помощ следва да се предостави от 1- во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на НЕЛК № 90497/85 от 17.02.2025г. съобразно определеният в него процент увреждане- 85%. Това е така и защото ако още решението на ТЕЛК с дата 25.11.24г. беше съобразено с медицинските критерии, посочени в окончателното ЕР на НЕЛК, месечната помощ в съответния на увреждането размер щеше да бъде отпусната от 1-во число на месеца, през който е определена степента на увреждане в експертното решение, а именно от 01.05.2023г., предвид датата на инвалидизиране- 21.03.2023г. Издаването на влязъл в сила акт на медицинската експертиза, установяващ 85% степен на увреждане едва на 17.02.2025 г., се дължи на оспорване по реда на чл.112 от ЗЗ, поради което не може да се вмени във вина на родителите на детето. В случая административният орган е извършил недопустимо стеснително тълкуване на приложимия материален закон, като по този начин е ограничил гарантираното от ЗСПД право на всяко дете при наличие на законоустановените предпоставки да бъде подпомагано с месечни семейни помощи, и е постановил материално незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона административен акт. В този смисъл е и практиката на ВАС- Решение № 16000 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2018 г., VI о., Решение № 13997 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2018 г., VI о. и др.

Ето защо, съдът намира, че оспорената Заповед на Директора на ДСП- Шумен е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, поради което същата следва да бъде отменена в оспорената ѝ част, с която е определена началната дата на отпускане на помощта за дете с трайно увреждане като незаконосъобразна и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, на основание чл.173 ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган, за ново произнасяне по подаденото в срок заявление-декларация от 26.02.2025г. на жалбоподателката, при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на действително направените по делото разноски, представляващи заплатени държавна такса 10.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.06.2025г.

Водим от горното съдът:

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД-/Д-Н/1096/27.02.2025г. на Директор на Дирекция за социално подпомагане- Шумен, потвърдена с Решение № 30-22844#1 от 01.04.2025г. на Директор на Дирекция за социално подпомагане- Шумен, в ЧАСТТА, с която е определена началната дата на отпускане на месечната помощ по чл.8д ал.1 ЗСПД за детето М. А. А. /посочена като 01.02.2025г./

ИЗПРАЩА преписката в тази ѝ част на административния орган- Директор на Дирекция ''Социално подпомагане''- Шумен за издаване на нова заповед по заявление-декларация от 26.02.2025г. от Е. М. А. от [населено място], [улица] за получаване на месечни помощи по чл.8д ЗСПД, като същият се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ДСП- Шумен да заплати на Е. М. А. от [населено място], [улица] направените по делото разноски в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.