Решение по дело №3655/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,29.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 28.11.2019 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3655 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 03.09.2019 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, против А.Ц.И. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 01.08.2008 г.-30.04.2019 г., ответницата дължала на ищеца сумата от 124.20 лв. за услугата ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса й.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението.Доколкото по образуваното ч.гр. дело №3128/ 2019 г. ответницата била възразила против заповедта и на ищецът било указано да предяви иск,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответницата му дължи част от сумите по заповедта : 43.20 лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса й за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г..

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата е представила отговор.Излага доводи за неоснователност на иска.Ищецът не бил представил доказателства,че ответницата била потребител, като собственик или ползвател.Не бил представил доказателства и че ответницата била поискала услугата.Не бил представил доказателства и за начина на формиране на цената на услугата и за заплащането й на топлинния счетоводител.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 124.20 лв. главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение за жилището на адреса й за периодите: 01.01.2008 г.-30.04.2008 г. - 3.80 лв.;01.05.2008 г.-30.04.2009 г. - 8.40 лв.;01.05.2009 г.-30.04.2010 г. - 6.40 лв.;01.05.2010 г.-30.04.2011 г. - 6.40 лв.; 01.05.2011 г.-30.04.2012 г. - 10.40 лв.;01.05.2012 г.-30.04.2013 г. - 10.40 лв.;01.05.2013 г.-30.04.2014 г. - 10.40 лв.;01.05.2014 г.-30.04.2015 г. - 10.40 лв.; 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. - 14.40 лв.;01.05.2016 г.-30.04.2017 г. - 14.40 лв.;01.05.2017 г.-30.04.2018 г. - 14.40 лв.;01.05.2018 г.-30.04.2019 г. - 14.40 лв.; законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви.Исканата заповед/№1921/ е била издадена на 02.08.2019 г..Заповедта е била връчена на ответницата на 13.08.2018 г..На 14.08.2019 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ответницата е възразила с доводите за изтекла погасителна давност и за липса на облигационни правоотношения между страните. Ищецът е бил уведомен за възражението и за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумите на 16.08.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №3128/ 2019 г. по описа на ВРС.

Жилището на адреса е било закупено през 1988 г. от К.К.И.и Т.К.И.К.И.е починал на 27.11.2018 г. и е оставил наследници преживяла съпруга/ответницата/ и дъщеря.

Горното е видно от представените договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.04.1988 г.,удостоверение за наследници от 19.12.2018 г. на Община Враца и справка от НБДН от 21.09.2017 г..

Вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническа и счетоводна експертиза е констатирало,че за процесния период във входа е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ.Ищецът е имал сключен договор с ”Нелбо”ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите,като за всеки следващ отоплителен сезон се е сключвал анекс.Страните са договорили цени за извършването на отчет на средствата за дялово разпределение веднъж в годината и за изготвянето на изравнителната сметка на потребителите също веднъж в годината - 2.40 лв. с ДДС на партида и 4 лв. с ДДС на уред за дялово разпределение.Като ищецът събира сумите от абонатите като такса еднократно за отоплителния сезон.

”Нелбо”ЕАД е било избрано за топлинен счетоводител от потребителите от входа през 2001 г..Упълномощено лице е сключило съответен договор за извършване на услугата топлинно счетоводство/дялово разпределение на топлинната енергия/.

За имота за периода ищецът е изплатил на топлинния счетоводител за услугата именно 43.20 лв.,предвид наличните в имота водомер за топла вода и 2 бр. отоплителни уреди/радиатори/.Сумата не е била заплатена от абоната/Красимир Иванчев,видно от приложените към заключението изравнителни сметки/.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съгласно чл.139 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.

Съгласно чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.

Съгласно §5 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,издадена от министъра на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен сезон 2007-08 г.,търговците,извършващи дялово разпределение,нямат право да събират такси.

Посочената нормативна уредба идва да покаже,че за абонатът-собственик на жилище,в което се потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца платената такса за услугата дялово разпределение.

Вещото лице е установило точно платените суми /съвпадат с претендираните от ищеца/.Заключението на вещото лице кореспондира с представени писмени доказателства-анексите и фактурите.

Следва да се съобрази,че ответницата отговаря за задълженията като наследник на съпруга си-абонат по време на възникване на задълженията.Съгласно чл.60 ал.1 от Общи условия,при смърт на абоната наследниците са длъжни да уведомят писмено ищеца в 30 дн. срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.Съгласно чл.60 ал.2, ищецът променя партидата на името на наследник,посочен с писмено споразумение между наследниците.При липса на споразумение,ищецът следва да открие партида на всички наследници,които ще отговарят пропорционално на дяловете си.

Предвид събраните доказателства,следва да се приеме, че наследниците не са уведомили ищеца за смъртта на наследодателя-абонат и същият не е открил партиди на всички наследници/в случая двама/,въпреки че в някакъв момент е узнал за смъртта на абоната.

Затова Съдът приема,че ответницата дължи само 1/2 от сумата,съобразно наследствения си дял - 21.60 лв..

Като задължението й не е погасено по давност/предвид направеното такова възражение по заповедното производство/.Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните такси са именно периодични плащания.При което,при направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението,следва да се приеме,че претенциите не са погасени по давност.

По гореизложените съображения и предвид заключението на вещото лице,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца част от сумите по заповедта за изпълнение-21.60 лв. главница.

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен частично/за сумата от 21.60 лв./,а в останалата му част до пълния му размер-отхвърлен,като неоснователен и недоказано.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,съразмерно уважената част от иска,част от разноските по заповедното производство /следва да се съобрази,че ищецът е предявил иск само за част от сумите по заповедта за изпълнение/-8.70 лв. държавна такса и 17.39 лв. юк. възнаграждение или 13.05 лв.,както и разноските в настоящето производство-41.30 лв. държавна такса/надвнесени 33.70 лв./,100 лв. възнаграждение на вещо лице и 50 лв. юк. възнаграждение /за изготвяне на искова молба,без явяване в с.з./ или 95.65 лв..

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.И. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, част от сумите по издадената по ч.гр. дело №3128/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №1921/02.08.2019 г.,а именно : 21.60 лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса й за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г..

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА А.Ц.И. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов,13.05 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №3128/2019 г. на ВРС,както и 95.65 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :