Решение по дело №11229/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260726
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100511229
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

       

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  22.10.2020  г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                             ЧЛЕНОВЕ:  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                      мл.с. Димитринка Костадинова

като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 11229  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.

Образувано по жалба на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото И.П.срещу Постановление от 11.09.2020 г. по изп. дело № 20207850400120, с което ЧСИ Л.М.е оставил без уважение възражение вх. № 1078/08.09.2020 г. Моли да бъде отменено процесното Постановление, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение , както и размерът на пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. При тези данни взискателят няма право на разноски за водене на изпълнителното производство, свързано с процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване парични вземания. Освен това, изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде намален, както съответно и размерът на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде преизчислен и намален.

Взискателят „Б.С. М.“ ЕООД, ЕИК *****, чрез пълномощника си по делото АС „Е.Л. П.“, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, офис 28, чрез адв. В. С., със съдебен адрес: гр.София, ул.“*****, ет.1 оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ Л. М., рег. № 785 на КЧСИ район на действие СГС досежно  допустимостта и основателността на жалбата.

Настоящият състав намира, че жалбата се явява  допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Въз основа на молба от взискателя „Б.С.М.“ ЕООД, ЕИК *****, чрез пълномощника си по делото АС „Е.Л.П.“, БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес на управление:***, офис 28, чрез адв. Виктор Симеонов, явяващ се цесионер по договор за цесия от 22.06.2020 г., по силата на който К.И.Б.в качеството на цедент е прехвърлила на цесионера „Б.С.М.“ ЕООД цялото вземане, което има към „П.к.Б.“ ЕООД на основание присъдена сума от ВКС в полза на цедента по т.д. 2394/2018 г. по описа на ВКС и  издаден ИЛ на 23.08.2019 г. от ВКС, ТК, Първо отделение, на основание чл.405, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.404, т.1 ГПК за сумата от 775,20 лв. е било образувано изпълнително дело № 20207850400120, с взискател „Б.С.М.“ ЕООД, ЕИК ***** и длъжник „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *****.

На 20.08.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, получена на 25.08.2020 г. В ПДИ е инкорпорирано постановлението за разноски в общ размер от 1465,79 лв., от които 775,20 лв. разноски по изпълнителното дело, 400 лв. разноски по изпълнителното дело,  5,91 лв. ДТ за издаване на ИЛ и банкови такси, както и 3 лв. банков комисион за превод на авансовите такси, 281,68 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, в които се включват следните такси: по т.1-24 лв. за образуване на делото, по т.3-6 лв. удостоверение от НАП по чл.191 ДОПК, по т.5-24 лв. за връчване на ПДИ, по т.9-18 лв. налагане на запор, по т.5-72 лв. за три броя съобщения при прекратяване на делото- за връчване съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор, по т.26-137,68 лв. пропорционална такса, таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, като сумата от 72 лв. е предплатена от взискателя и не формират т.26 дължими към 03.09.2020 г.

Длъжникът депозирал молба на 04.09.2020 г. до ЧСИ Л.М., входирана на 08.09.2020 г. с вх. № 1078 относно посочените в ПДИ, а именно размер на адвокатското възнаграждение, като се твърди прекомерност, относно посочените разноски и определените такси, включително и пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ, които моли да бъдат намалени.

С Постановление от 11.09.2020 г. по изп. дело № 20207850400120, с което ЧСИ Л.М.е оставил без уважение възражение вх. № 1078/08.09.2020 г.

Срещу това разпореждане била подадена жалба от „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по делото И.П.с мотиви, изложени в жалбата.

Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде намален, СГС излага следните мотиви:

Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед доказателствата по делото,  действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е поискал образуване на изпълнителното производство, налагане на запор върху движимите вещи на длъжника, налагане на възбрани върху недвижими имоти, запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове. Поискал е присъждане на разноски за сумата от 5,91 лв./5 лв. за държавна такса,  0,91 лв. такса за банков превод/ за издаване на ИЛ  и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ. Претендирал е присъждане на адвокатско възнаграждение от 400 лв.

Въпреки твърденията, други действия визирани в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били извършвани от пълномощника.

Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Относно таксите по Тарифата към ЗЧСИ, както и  пропорционалната такса, определена по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от 137,68 лв., настоящата инстанция приема следното:

В ПДИ е посочена обща сума от 281,68 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. От нея следва да се извади сумата от 72 лв. за три броя съобщения при прекратяване на делото- за връчване съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор, тъй като по делото не са представени писмени доказателства, че делото е прекратено с издадено постановление за прекратяване на делото и съответно са били издадени и връчени съобщения до страните за издаденото постановление за прекратяване на делото. Таксите по Тарифа към ЗЧСИ остават в размер на 209, 68 лв.

Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата   следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 775,20 лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 100 до 1000 лв.-10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., а именно 10 + 66,20 лв., общо 76,52 лв., а. с ДДС е 91,82 лв. или таксата по т. 26 от Тарифата е  91,82 лв. и таксата, следва да бъде намалена до този размер.

Относно размера на приетите за събиране разноски, направени от взискателя за банкови такси и такса за издаване на ИЛ, общо в размер на 8,91 лв., включващи 5 лв. държавна такса, 0,91 лв. такса за банков превод и 3 лв. за преведена такса към ЧСИ, то тези суми,  доколкото са такси във връзка с изпълнителното производство, подлежат на събиране в същото при заявено искане за това, вкл. и банковите комисионни. Що се отнася до таксата за издаване на ИЛ, то производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичицздаване на ното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.79, ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този смисъл е определение № 617 от 16.12.2013 г.  по ч.гр. № 6154/2013 г., ГК, І г. о. на ВКС. Разноските се следват.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ Постановление от 11.09.2020 г. по изп. дело № 20207850400120, с което ЧСИ Л.М.е оставил без уважение възражение вх. № 1078/08.09.2020 г.

ОТМЕНЯ  ПДИ изх. № 1129 от 20.08.2020 г. по изп. дело № 20207850400120 в частта, в която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 100 лв. до посочената сума от 400 лв., в частта, в която такси по Тарифата към ЗЧСИ за сумата над 209,68 лв. до посочената сума от  281,68 лв. и  в частта, в която е присъдена по т.26 пропорционална такса над 91,82 лв. до 137,68 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

   ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20207850400120 в размер на 100 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 209,68 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 91,82 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.