№ 89
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000244 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 268488 от 25-ти
юни 2021 г., подадена от името на „С. П.“ ЕООД със законен представител –
управителя Х. Ш. П., чрез пълномощника адв. Д. З. – СтАК против решение
№ 242 от 10-ти юни 2021 г. по т. д. № 73/2021 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, с което по предявения от ЕТ „З. С.“ на основание чл. 517, АЛ. 4
ГПК е постановено прекратяване на „С. П.“ ЕООД, ЕИК************, като
решението е допълнено с решение № 260220 от 28.07.2021 г. на основание чл.
156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266 и сл. ТЗ за откриване производство по
ликвидация, назначен е ликвидатор на дружеството и е определено
възнаграждението му.
Във въззивната жалба на „С. П.“ ЕООД решение № 242 от 10-ти юни
2021 г. по т. д. № 73/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се, че след като се касае за еднолично дружество с
ограничена отговорност за задължение на едноличния собственик на капитала
- „Е.“ АД, то запорът на дружествените дялове в дъщерното дружество
нямало да доведе до кумулирането на средства за погасяване на дълга към
кредитора. Навежда се доводи, че целта на иска по член 517 ГПК е не да се
1
прекрати дружеството, а за да възникне вземането на съдружника за
ликвидационен дял. Във връзка с това се поддържа, че чрез предявеният иск
по чл. 517 ГПК била налице злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК,
при нарушение на който принцът за добросъвестност съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение.
На следващо място се посочват, че в решението си съдът е обсъдил
начина на възникване на вземането, но не и възможността за удовлетворяване
на вземанията, установени по т. д. № 357/2019 по описа на БОС за сумата 35
000 лв. главница по договор за заем от 7 февруари 2019 година; лихва за
забава върху главницата за периода от 1 април 2019 до 19 юни 2019-а и
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 10 юли
2017 година. Единствената причина за неизпълнението им липса на
погасяване била трудната икономическа обстановка в страната включително
изпълнената с проблеми и застои 2020 година. „Е.“ АД многократно
предлагало постигане на споразумение за разсрочено плащане, като
кредиторът бил наясно с плановете на дружеството за продажба на негови
собствени имоти и последното било доказателство за злоупотреба с права.
Във въззивната жалба против решение № 242 от 10-ти юни 2021 г. по
т. д. № 73/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд се поддържат възражения
за недопустимост и неправилност на постановеното откриване на
производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор. Посочва се, че
съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК при уважаване на предявения иск съдът следвало
да постанови само прекратяване на дружеството и да изпрати решението на
АВп, в чиито правомощия е да определи срока за ликвидация, да назначаване
на ликвидатор и да определи размера на неговото възнаграждение.
Изтъква се, че преди възможността за отмяна на обжалваното
решение в следствие интонационния контрол е възможно отпадане на
предпоставките за ликвидация.
Във връзка с назначаването на ликвидатор, се оспорва наличието
на предвидени в закона предпоставки за това, като цитираната съдебна
практика – решение по т. д. № 992/2010 г. на ВКС се оспорва като неотносима
тъй като ответника по иска на основание чл. 517 ГПК не е длъжник. Оспорва
се избора за ликвидатор на лице- посочено от ищеца, което не е включена в
списъка на ликвидаторите и не отговаря на изискванията да бъде ликвидатор.
2
Оспорва се като необоснован определения от съда срок за ликвидация от 6
месеца, както и възнаграждение на ликвидатора, като последното искане
липсвало и в молбата за допълване на решението.
Поддържа се искане за обезсилване, респ. отмяна на решение № 242
от 10-ти юни 2021 г. по т. д. № 73/2021 г. и решение № 260220 от 28.07.2021 г.
поописа на Бургаски окръжен съд. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби
от въззиваемия ЕТ „З. С.“, с който същите се оспорват като неоснователни.
Поддържа се, че в жалбата срещу основното решение неправилно е
изведена причинно-следствената връзка по възражението за злоупотреба с
права, предвид правото на кредитора да се удовлетвори от всяко имущество
на длъжника, включително чрез ликвидационният дял, което е обусловено от
прекратяването на дружеството – ответник. Поддържа се, че реалната
възможност на взискателят да постигне удовлетворение не е предпоставка на
предявения иск и неговото отхвърляне е обусловено от удовлетворяването на
взискателя преди приключване на първото заседание по делото и е без
значение изтеклия период от време от възникване на задължението. Изтъква
се и нормата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, според която липсата на парични не
освобождава длъжника от задължението да плати. В тази връзка се
коментират като неотносими и изменените обществени и икономически
отношения, свързани с възникналата през м. март 2020 г. Ковид-пандемия.
В отговора по въззивната жалба срещу допълнителното решение се
настоява, че съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ ликвидацията е законова последица от
прекратяването на дружеството, поради което разпоредбата на чл. 517, ал. 4
ГПК не акцентира върху това. Цитира се съдебна практика, според която при
уважаване на иска по чл. 517 ГПК съдът следва да открие производство по
ликвидация и да назначи ликвидатор, като не е обвързан от предвиждането на
чл. 156, ал. 2 ТЗ. Развити са доводи за неоснователност на твърдението, че
ликвидатор е следвало да бъде назначен управителя Х. П..
В с. з. страните се представляват от пълномощниците си, които
поддържат становищата по правилността на обжалваните решения въз основа
на съображенията, изложени съответно във въззивната жалба и отговора по
нея.
БАС като се запозна с материалите по приложеното т. д. № 73/2021 г.
3
по описа на БОС, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК извърши
проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и установи, че
решенията са валидни.
Решение № 242 от 10-ти юни 2021 г. по т. д. № 73/2021 г. по описа на
Бургаски окръжен съд, с което по предявения от ЕТ „З. С.“ на основание чл.
517, ал. 4 ГПК иск е постановено прекратяване на „С. П.“ ЕООД,
ЕИК************ е допустимо, а във връзка с отговорите на поставените от
страните въпроси във въззивното производство – следва да се потвърди,
поради което на основание чл. 272 ГПК БАС препраща към мотивите на това
решение, приемайки от своя страна следното:
Въззиваемият ЕТ „З. С.“ е предявил иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за
прекратяване на въззивното дружество „С. П.“ ЕООД, чийто едноличен
собственик на капитала – „Е. АД“ – и по този въпрос не се спори, е длъжник
съгласно издадения по т.д.№357/2019г. на БОС изпълнителен лист за
задължения в размера на сумата от 35 000 лева, представляваща дължима
главница-заемна сума по сключен договор за заем от 07.02.2019г., както и
сумата от 767.12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 01.04.2019 г. – 19.06.2019г. и законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 1 0.07.2019г до окончателното и изплащан,
като към момента на приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство размерът на задължението е сумата 46
137.77лева.
Въззиваемият е взискател зя посочените вземания по изпълнително
дело № 759 /2019г. по описа на ЧСИ Д. Н., с район на действие БОС, по което
– за обезпечаването им, на основание чл. 517, ал. 1 ГПК е наложен запор на
всички дружествени дялове притежавани от „Е.“ АД, обявен по партидата на
„С. П.“ ЕООД с № 20191119105355. Във връзка с това взискателят е бил
овластен с постановление на ЧСИ от 5-и февруари 2021 г. да предяви иск
пред за прекратяване на въззивното дружество търговско дружество „С. П.“
ЕООД като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл. ТЗ.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК въззивникът като ответник не е подал
отговор и не е въвел възражения. Не е представил и доказателства за
погасяване задълженията на едноличния собственик на капитала към
въззиваемия ЕТ „З. С.“ в хода на делото.
4
При липсата на спор относно надлежното овластяване и
отрицателния факт на неизпълнение на задълженията в изпълнителното
производство, предявеният иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е основателен.
Възражението за злоупотреба с права, предвид лишаването на
търговеца – длъжник от възможност за генериране средства за изпълнение на
задълженията е неоснователно. Злоупотребата с процесуални права по
смисъла на чл. 3 ГПК е налице при упражняването им съобразно формалното
наличие на предпоставки за това, без потенциална полза и възможност за
удовлетворяване на претенцията. Предмет на предявения иск по чл. 517 ГПК
обаче е не удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение
вземане на взискателя, който упражнява правото си съобразно овластяването
от съдебния изпълнител, а упражняването на потестативно право за
прекратяване на търговското дружество и откриването на производство по
ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл. 266 и сл.
от ТЗ. (така Решение № 236 от 18.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2309/2015 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Т. К. и цитираните в него решения по чл. 290
ГПК) Доколкото предявеното потестативно право се удовлетворява ад хок с
уважаването на предявения иск в исковото производство, пасивно
легитимирано по което е дружеството, а не на длъжникът – едноличен
собственик на капитала, единственото възражение, което може да се
противопостави във връзка с вземането на ищеца – взискател е за
удовлетворяването му от дружеството или от трето лице. Извън това, ВКС в
своята практика по чл. 290 ГПК във връзка с правото на кредитора по чл. 517,
ал. 3 ГПК (Решение № 178 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 2316/2014 г., II
т. о., ТК, докладчик председателят В. А., решение по т. д. № 1747/2014 г. на
състав на II т. о. на ВКС и решение № 100 от 7.02.2013 г., по т. д. № 665/2011
г. на I т. о. на ВКС) е разглеждал като възможно възражение на пасивно
легитимираното дружество, че не дължи на взискателя-ищец изплащане на
равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник, когато според
баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на
съдружника, пасивът превишава активите на дружеството, при което в полза
на длъжника не съществува вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Предвид особената
правно-организационна форма на едноличното дружество с ограничена
отговорност, при която длъжникът притежава всички дялове от капитала,
право по чл. 125, ал. 3 ТЗ спрямо дружеството поначало не възниква и по иск
5
на основание чл. 517, ал. 4 ГПК не би могло да се разглежда възражение в
такава насока. Доколкото ликвидацията като предвидена от закона последица
след прекратяване на дружеството се осъществява чрез осребряване на
имуществото, възражението, че чрез предявения иск за прекратяване на
дружеството е препятствана възможността за разпореждане с имоти –
собственост на дружеството, също е несъстоятелно.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение № 242 от 10-ти юни
2021 г. по т. д. № 73/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което по
предявения от ЕТ „З. С.“ на основание чл. 517, АЛ. 4 ГПК е постановено
прекратяване на „С. П.“ ЕООД, ЕИК************ следва да се потвърди.
Постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение № 260220 от
28.07.2021 г. на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266 и сл. ТЗ за
допълването му като е открито производство по ликвидация, назначен е
ликвидатор на дружеството и е определено възнаграждението му, е
недопустимо и следва да се обезсили.
В мотивите на същото, първоинстанционният съд е приел, че предвид
редакцията на посочените разпоредби, в която не било съобразено правото на
кредитора за прекратяване на дружеството с иск по чл. 517 ГПК,
съответстващ на чл. 398б ГПК (отм.), макар и извън хипотезите на чл. 155 ТЗ
нормата на чл.156, ал.1 ТЗ следвала да намери приложение и за
производството по ликвидация след прекратяване на ЕООД по реда на чл.517,
ал.4 ГПК.
БАС намира, че законът изключва подобно разширително тълкуване
на посочените норми, които предвид процесуалният им характер не може да
бъдат тълкувани разширително. Извършването на ликвидацията като способ
за събиране на вземането е пряка, предвидена от закона последица то
прекратяването, като условията за извършване на ликвидация съгласно
разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал. 5 ТЗ са в правомощията на Агенция по
вписванията. Позоваването в съдебната практика на Решение № 60 от
10.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 134/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д.
П. е некоректно, тъй като същото е постановено по въпроса, „…възможно ли е
удовлетворяването на ищеца да се извърши, чрез прихващане на вземане на
ответника в рамките на производството по чл. 517, ал. 3 ГПК“.
Определянето на срока за ликвидация, назначаването на
6
ликвидатор и определяне на възнаграждението му са извън потестативното
право по чл. 517 ГПК на неудовлетворения за вземанията си кредитор, което
се постига, както се посочи и по-горе, с факта на прекратяването на
дружеството като предпоставка на производството по ликвидация.
Определянето на ликвидатор и определянето на условията за провеждане на
ликвидация е в суверенните правомощия на общото събрание на дружеството,
съответно – едноличния собственик на капитала, което може да бъде
заместено в упражняването им от съда или друг държавен орган само в
изрично предвидените от закона случаи. Правомощията на съда във връзка с
ликвидацията се изчерпват с хипотезите на чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 155 ТЗ и
чл. 266, ал. 4 ГПК. Извън тях съгласно чл. 266, ал. 1, ал. 5 т. 4 ТЗ срокът на
ликвидация, назначаването на ликвидатора и определянето на
възнаграждението му е в правомощията на Агенцията по вписванията, които
длъжностното лице по регистрацията упражнява съобразно Глава седма,
раздел втори от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп
до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел. Съдът намира за необходимо да съобрази в тази връзка Решение № 30 от
12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1872/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията В.
Н., с което, макар да няма изрично произнасяне на основание чл. 290 ГПК по
въпроса относно правомощията на съда за откриване на производство по
ликвидация, определяне на срок, назначаване на ликвидатор и определяне на
възнаграждението му, с постановеното решение, след отмяна на решението на
съответната въззивна инстанция за отхвърляне на предявения иск по чл. 517,
ал. 4 ГПК, делото е решено като е постановено прекратяване на едноличното
дружество с ограничена отговорност и е постановено препис от решението да
се изпрати на Агенция по вписванията.
С оглед изхода от производството по предмета на делото,
претенцията на въззивното дружество е неоснователна, като претенцията на
въззиваемия за разноски не е подкрепена с необходимите доказателства.
Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 242 от 10-ти юни 2021 г. по т. д.
№ 73/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което по предявения от ЕТ
7
„З. С.“ иск на основание чл. 517, АЛ. 4 ГПК е постановено прекратяване на
„С. П.“ ЕООД, ЕИК************.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо постановеното по реда на чл. 250
ГПК решение № 260220 от 28.07.2021 г. по т. д. № 73/2021 г. по описа на БОС
и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЕТ „З. С.“,
ЕИК********, със седалище гр. К., ул. „Н. Б.“ №10, чрез адв. И.Ч. от АК-
Бургас във връзка с прекратяването на „С. П.“ ЕООД, ЕИК************ на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК да бъде постановено решение от съда за
откриване производство по ликвидация, назначаване на ликвидатор и
определено възнаграждението му и ПРЕКРАТЯВА производството по това
искане като недопустимо
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС на РБ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8