№ 66
гр. Плевен , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ТИНКА К. ГЮРЕЦОВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201622 по описа за 2020 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 276з/13.07.2020г. на *** на
ПЪРВО РУ – ПЛЕВЕН при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на М. С. П. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1
от Закона за Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 100
/сто/ лева, за извършено нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита
същото за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, без да излага
конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от съответно упълномощен защитник, който поддържа
жалбата. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа
обстановка е недостатъчно обстойна и ясна, в т.ч. – дали се касае за
неизпълнение на разпореждане на полицейски орган или за противозаконно
пречене на същия да изпълнява функциите си; в резултат на това е налице
своего рода „смесване“ на съставите на две отделни административни
1
нарушения, подлежащи на наказване, съобразно чл.257 ал.1 или чл.264 ал.1
ЗМВР. Наред с това отбелязва, че за деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, понастоящем
се провежда наказателно производство. Пледира за отмяна на НП като
незаконосъобразно и за присъждане на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева за настоящата съдебна инстанция, в
съответствие с представен договор за правна защита и съдействие.
За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, не се явява
представител.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след като задълбочено прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът
намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
276з/27.06.2020г. от страна на И. В. Н. – мл.инспектор при ПЪРВО РУ-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Г. М. Г., както и нарушителя М. С. П..
Съставен е за това, че на 27.06.2020г. около 00:50 часа в гр.ПЛЕВЕН, ЖК
„***“ пред ***, не изпълнява полицейско разпореждане, издадено на
разбираем за лицето език, изразяващо се в това „да не се подпира на патрулен
автомобил“ и да не пречи на органите на МВР да изпълняват служебните си
задължения - нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР. Нарушителят не се е ползвал от
правото на възражения при съставяне на акта; такива не е представил и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. Отказал е да подпише съставения АУАН,
което обстоятелство е било удостоверено с подписа на свидетел - С. Д. Г..
Междувременно, на 27.06.2020г. запонало и бързо производство
№Б-302/20г. по описа на РП – ПЛЕВЕН, впоследствие преобразувано в
досъдебно производство по общия ред - №Д-1712/20г. В хода на същото, на
16.10.2020г. М. С. П. бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
27.06.2020г. в гр.ПЛЕВЕН, на публично място в близост до бл.134 в ЖК
„***“ и в сградата на 01 РУ – ПЛЕВЕН, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, изразяващи се в употреба на цинични изрази, обиди, ругатни –
престъпление по чл.325 ал.1 НК. Към момента на приключване на съдебното
следствие по настоящото АНД №1622/20г., споменатото наказателно
производство не е приключило, тъй като се намира в своята съдебна фаза.
От друга страна, административнонаказващият орган продължил
административнонаказателното производство – възприел изцяло описаната по
– горе фактическа обстановка и издал обжалваното Наказателно
2
постановление, с което на М. С. П. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.257 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за
извършено нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /чл.267
ЗМВР/. В хода на административнонаказателното производство обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, както беше отбелязано и по-горе, във връзка с
фактите и обстоятелствата, отразени в съставения АУАН и издаденото НП, в
т.ч. – действията на жалбоподателя в ранното утро на 27.06.2020г. в
гр.ПЛЕВЕН, ЖК „***“, в близост до бл.134, извършени спрямо компетентни
полицейски служители, още на същата дата е започнало наказателно
производство - бързо производство №Б-302/20г. по описа на РП – ПЛЕВЕН.
Следователно, съобразно чл.33 ал.1 ЗАНН, настоящото
административнонаказателно производство изобщо не е следвало да бъде
образувано, тъй като случаят е следвало да се докладва на дежурен
разследващ полицай/дежурен прокурор. Въпреки това, за едно и също деяние,
извършено от страна на М. С. П., паралелно са започнали
административнонаказателното производство, като в крайна сметка е било
издадено обжалваното Наказателно постановление за нарушение по чл.64 ал.2
ЗМВР, както и наказателно производство - за престъпление по чл.325 ал.1 НК,
което е и понастоящем висящо. Описаното правно състояние е
незаконосъобразно и недопустимо, тъй като наред с прякото противоречие с
императивната разпоредба на чл.33 ал.1 ЗАНН, влиза в разрез с принципа ne
bis in idem и задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3
от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Така, в мотивите към
изложените в Решението „Общи положения“ се посочва, че „Изложените
доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е
критерий без решаваща роля за определянето на idem. Водещо е значението
на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение.
Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят
съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от
гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на
което е предприето поведението на дееца.“. Едновременната висящност на
наказателно и административнонаказателно производство е недопустима,
като в тази връзка е ирелевантно качеството на комуникация между органите
на МВР и Прокуратурата, организационните взаимовръзки и особености в
едната или другата институция или пък – възможността едно и също деяние
да бъде правно квалифицирано по различен начин, в т.ч. – едновременно като
състав на административно нарушение или престъпление, регламентирано в
3
Наказателния кодекс.
Следователно, обжалваното Наказателно постановление е
незаконосъобразно – издадено в разрез с императивната забранителна
разпоредба на чл.33 ал.1 ЗАНН, както и в нарушение на задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСНК. Поради това, същото следва да бъде отменено,
без да бъде разглеждан правния спор по същество. За пълнота на настоящите
мотиви обаче, нека бъде отбелязано, че допуснатото съществено нарушение
на процесуалните правила, не е единствено. Основателно се възразява, че
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са
недостатъчно ясни както в АУАН, така и в НП; действително, възниква
основателния въпрос дали се касае за неизпълнение на устно полицейско
разпореждане или за противозаконно пречене на полицейски орган, а
разликата между двата рода деяния, е намерила законодателно отражение при
тяхното санкциониране – съответно по чл.257 ал.1 ЗМВР или по чл.264 ал.1
ЗМВР. В този смисъл, налице са съществени нарушения на процесуалните
правила – по чл.42 т.4, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като е ограничено правото на
защита на нарушителя и по-конкретно – да научи за какво нарушение, въз
основа на които факти и обстоятелства е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Наред с това, съобразно чл.43
ал.2 ЗАНН, „Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на
който се отбелязват в акта.“. В случая, отказът на М. С. П. да подпише
АУАН е удостоверен с подписа на лицето С. Д. Г., за когото липсват каквито
и да било други индивидуализиращи признаци – ЕГН, адрес. Следователно, в
хода на административнонаказателното производство се явява нарушена и
тази императивна разпоредба на Закона. Заслужава да бъде отбелязано и това,
че едва в хода на съдебното следствие бяха ангажирани доказателства, че
лицето С.Г. е служител на 01 РУ – ПЛЕВЕН; същият беше разпитан като
свидетел, но пък в резюме заяви, че няма абсолютно никакъв спомен за
случилото се, т.е. удостоверителната функция на същия свидетел, по
отношение на отказа да бъде подписан АУАН, бива компрометирана дори от
гледна точка на това обстоятелство, разкривайки отново нередовността на
проведеното административнонаказателно производство.
Предвид този изход на административнонаказателното
производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и
неговия защитник, и при представени доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение по делото, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1
ЗАНН да бъде осъдена ОД на МВР - ПЛЕВЕН, да заплати на М. С. П. ЕГН:
********** паричната сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН
СЪД – ПЛЕВЕН.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 276з/13.07.2020г. на *** на ПЪРВО РУ – ПЛЕВЕН при ОД
на МВР - ПЛЕВЕН, с което на М. С. П. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.257 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за
извършено нарушение по чл.64 ал.2 ЗМВР.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР -
ПЛЕВЕН, да заплати на М. С. П. ЕГН: ********** паричната сума в размер
на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5