№ 147
гр. Дупница, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510101810 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260, е предявило срещу Д. К. СП., ЕГН: **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86
от ЗЗД. Искането е съдът да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на общо 2836.78
лв., от които: 1733.23 лв.-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда-31.08.2020г., до окончателното плащане,
375.53 лв.-възнаградителна лихва, за периода от 31.12.2020г. до 05.03.2020г., 194.12 лв.-
мораторна лихва, за периода от 14.05.2020г. до 20.11.2019г., 98.632 лв.-такси за периода от
10.12.2018г. до 19.08.2020г., 351.60 лв.-нотариални такси и 83.67 лв.-застраховки, за периода
от 28.11.2018г. до 19.08.2020г., произтичащи от сключения между страните договор за
издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ от 03.04.2017г.
Ищецът твърди, че по силата и при условията на договор за издаване на кредитна
карта „MASTERCARD“ от 03.04.2017г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и
ответника, банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит в размер на 1800.00 лева, и му е издала персонална кредитна карта.
Претендираната сума в размер на 1733.23 лв. е формирана като сума от всички усвоявания,
които картодържателят-длъжник е правил, като от тях са приспаднати направените от
длъжника погашения, при спазване реда за погасяване, съгласно приложимите Общи
условия. При изплащане на задълженията на части, усвоената и непогасена част от
1
кредитния лимит се олихвява с възнаградителна лихва, като приложимия лихвен процент се
посочва в месечните извлечения. При неплащане на задължителната минимална месечна
вноска, картодържателя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Също така, за предоставянето и управлението
на кредита и другите услуги по кредитната карта, картодържателят дължи възнаграждение,
както и уговорените такси.
Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, като не е
заплатил минималната месечна вноска, дължимите на банката възнаграждения и такси,
поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана,
връчена на ответника.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. 1334/2020г. по описа на Районен съд-Дупница. По
него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
горепосочените суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което съдът, с разпореждане от 22.07.2021г., на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК, е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв
от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Прави възражение за нищожност на представения с
исковата молба договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ от 03.04.2017г.,
поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК и добрите нрави. Счита, че
ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е получавал месечно извлечение за
извършените с кредитната карта трансакции, както и че е запознат и е подписал посочените
общи условия.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от
фактическа и страна следното:
С исковата молба е представен Договор за издаване на кредитна карта № МК31557 от
03.04.2017г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ответника, съгласно който
банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1800.00 лева, и му е издала персонална кредитна карта „MASTERCARD“.
Приложени са към исковата молба общи условия на банката, съгласно които е формирана
претендираната сума в размер на 1733.23 лв., като сума от всички усвоявания, които
картодържателят-длъжник е правил, като от тях са приспаднати направените от длъжника
погашения, при спазване реда за погасяване срещу размера на която ответникът не е
възразил. Ответникът е подписал лично представените общи условия, така че е
неоснователно възръжението на особения представител, че не бил запознат с тях.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
2
счетоводна експертиза се установява, че нa 07.04.2017г. е активирана кредитна карта „Master
Card“ c Картодържател Д. К. СП., и същият е усвоил суми от разрешения му кредитен лимит
през времето на действие на Договора за издаване на кредитна карта № MK
31557/03.04.2017г., като кредита е усвоен изцяло. Договорена е минимална месечна
погасителна вноска в размер на 3% от общо дължимата сума, която представлява сбор от
усвоения кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни, непогасени минимални
погасителни вноски за минал период, сумата на надвишението на кредитния лимит плюс
вноски за разсрочени операции. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент 18.9%
върху усвоения размер на кредита и ГПР 34.52%. При изцяло или частично неплащане на
погасителната вноска банката начислява и обезщетение за забава в размер на 10% на
годишна база върху забавената сума. На 03.04.2017г. ответникът е подписал Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
плащанията“, съгласно която дава изричното си съгласие сумата на месечната
застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по кредитната карта и
превеждана от банката на застрахователя. В своето заключение вещото лице подробно е
отразило всички отделни транзакции, извършени от ответника в процесния период.
Кредитополучателят е нарушил условията по договора, спирайки плащането на
минималните месечни вноски, съгласно падежирали вноски от 28.01.2019г. и 28.02.2019г.,
поради което е настъпило условие за предсрочната изискуемост на вземанията по кредита,
която е осчетоводена на 05.03.2020г. Кредитната карта е блокирана на 11.02.2019г. и е
начислена такса в размер на 15.00 лв.
Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателя по Договор за издаване
на кредитна карта” MASTERCARD” № МК 31557 е на обща стойност 2836.78 лв., от които:
1733.23 лв. - изискуема главница по револвиращ кредит; 375.53 лв. - възнаградителна лихва,
начислена за периода от 31.12.2018г. до 05.03.2020г.; 98.63 лв. - изискуеми такси за периода
от 10.12.2018г. до 19.08.2020г.; 83.67 лв. - застрахователна премия, начислена за периода от
28.11.2018г. до 19.08.2020г.; 194.12 лв. - обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода
от 20.11.2019г. до 14.05.2020г. и 351.60 лв. - нотариални такси. Съдът кредитира в цялост
заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, като счита същото за обективно,
обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
Приложени са към исковата молба нотариални покани, с които е обявена
предсрочната изискуемост на кредита, връчени от нотариуса по реда на чл. 47 от ГПК.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.422, вр. с чл.
415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД - за съществуването на парично вземане, за
което на ищеца е издадена в заповедно производство по ч.гр.д. 1334/2020г. по описа на
Районен съд-Дупница заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, но са му били
дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си, заради
връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление,
3
което същият е сторил.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането-сключването на
договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на
задължение от ответника да върне заетата сума, както и размера на претенцията си. С оглед
на представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено
сключването на процесния договор за издаване на кредитна карта № МК31557 от
03.04.2017г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и ответника, съгласно който
банката е предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен
лимит в размер на 1800.00 лева, и му е издала персонална кредитна карта „MASTERCARD“.
Не съществува и съмнение, че ответникът активно е ползвал предоставения му кредитен
лимит като е извършил множество транзакции така, както е описано в заключението на
вещото лице.
Видно от изготвената експертиза и приложените по делото доказателства, ответникът
не е изпълнявал своите задължения, като влязъл в просрочие с погасяването на главница и
лихва, поради което кредитът е станал изцяло изискуем в пълен размер на 05.03.2020г.
преди подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК в заповедното производство.
Кредиторът е регистриран като банка. Предвид на изложеното, съдът намира, че в
процесния случай са приложими задължителните тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г.
от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната
изискуемост настъпва при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки:
уговорено в договора основание в този смисъл за едностранна промяна на условията по него
касаещи срока, както и упражняване на банката на правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем чрез изявление, което следва да е достигнало до длъжника. Видно от приетата като
доказателство по делото нотариална покана и констативен протокол към нея, се установява
връчване на поканата, с която Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея
предсрочна изискуемост, поради забава в погасяването на задълженията по договора, по
реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на особения
представител на ответника, че предсрочната изискуемост на договора за кредите не е
надлежно обявена, понеже нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и
чл. 50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и
доколкото нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно чл. 540
ГПК се прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото производство. В
определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС, ІІ т.о., е прието, че съгласно
чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може
да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи
съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на връчване е
допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена
преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. В
4
настоящия случай, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на
връчването по посочения ред е направено от нотариуса върху самата нотариална покана. В
разписката към нея изрично връчителят към нотариус А. Р., с район на д-вие ДРС, е отразил
три посещения на адреса на длъжника и залепване на уведомление. Следва да се посочи и че
адресът, на който е връчена по реда на чл.47 от ГПК нотариалната покана, е единственият
посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника – кредитополучател и
освен това е и регистрираният в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на длъжника,
видно от справката, извършена както от нотариуса, така и от заповедния и исковия съд. С
оглед изложеното, съдът намира, че нотариалната покана е връчена редовно на длъжника,
удостоверено от нотариуса по надлежния ред и по този начин длъжникът е бил надлежно
уведомен за обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита, поради забава в
плащанията на уговорените вноски с връчването на нотариалната покана на 20.12.2019г. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Изпратена е и втора нотариална покана, чрез работодателя на
ответника, установен чрез справка от ТД на НАП, отново връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, на 05.03.2020г., поради което съдът намира, че банката е уведомила надлежно
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на тази дата.
Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор е изчислен от вещото
лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и е 1733.23 лева.
Задължението за заплащане на договорната лихва страните са уговорили в чл. 5 от
договора, в размер на 18.9% върху усвоения размер на кредита, като според вещото лице
останалата непогасена сума от кредитополучателя е в размер на 375.53 лева, за периода
31.12.2018г.-05.03.2020г. В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да
заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит и това не
противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява
печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични средства и тя има
възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма
пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и в равна
степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и
за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера на процесния договор, неговата цел,
съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща
до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. Неоснователно е
възражението на особения представител, че е неясно формулирано искането за присъждане на
законна лихва, понеже погрешно бил посочен началният й момент-31.12.2020г. Касае се за
очевидна фактическа грешка в исковата молба. Видно от представеното с исковата молба и
заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от счетоводните книги, същото е посочено коректно,
така е издадена и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание възниква при
наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото,
като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
5
закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка, предвиждаща
дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски
и предвид изложеното от вещото лице, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита,
съдът намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както
същата се претендира с исковата молба за периода от 20.11.2019 г. до 14.05.2020 г., чийто размер,
изчислен от вещото лице, е 194.12 лв.
Задължението за заплащане на такси за обслужване на кредита е предвидено в чл. 5 от
договора за кредит и са дължими от кредитополучателя, поради което и с оглед заключението на
вещото лице, съдът приема иска за доказан и за сумата от 98.63 лева, представляваща начислени
такси за обслужване на кредита.
Основателна е претенцията и частта й относно дължимата застрахователна премия за
периода от 28.11.2018г. до 19.08.2020г., доколкото ответникът е подписал Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“,
съгласно която дава изричното си съгласие сумата на месечната застрахователна премия да бъде
начислявана като задължение по кредитната карта и превеждана от банката на застрахователя (л.
17-23 от делото). Съобразно заключението на вещото лице, същата е в размер на 83.67 лв.
Съдът намира, че претенцията на ищеца относно сумата от 351.60 лева-платени нотариални
такси, следва да бъде отхвърлена, тъй като длъжникът не следва да отговаря за това, че кредиторът
е решил да обяви предсрочната изискуемост на кредита, като му изпрати нотариална покана и да
направи свързаните с това далеч по-високи разходи за нотариални такси, вместо да му изпрати
съобщение по пощата на посочения в договора адрес.
С оглед изложеното дотук, съдът намира исковете за доказани за следните суми: сумата от
1733.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 375.53 лева - възнаградителна лихва за периода от
31.12.2018г. до 05.03.2020 г.; сумата от 194.12 лева – мораторна лихва за забава за периода от
20.11.2019 г. до 14.05.2020г.; сумата от 83.67 лева – застрахователна премия за периода от
28.11.2018г. до 19.08.2020г., както и сумата от 98.63 лева, представляваща начислени такси за
обслужване на кредита, начислени за периода от 10.12.2018г. до 19.08.2020г., като следва да
отхвърли установителния иск за сумата от 351.60 лева, представляваща заплатени от ищеца
нотариални такси във връзка с обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като
неоснователен.
По разноските:
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК, и с
оглед направеното и ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски както в настоящото производство, в размер на 1138.85 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, така и в производството по ч.гр.д.№ 1334/2020г на
ДРС, в размер на 395.97 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. СП., ЕГН: **********, с адрес:
***, че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД , с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Околовръстен път“ № 260 следните суми по договор за
издаване на кредитна карта „MASTERCARD“, сключен между страните на 03.04.2017г.:
сумата от 1733.23 лв. (хиляда седемстотин тридесет и три лева и двадесет и три
стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.08.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 375.53 лв. (триста седемдесет и пет
лева и петдесет и три стотинки) - възнаградителна лихва за периода от 31.12.2018г. до
05.03.2020г., сумата от 194.12 лв. (сто деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки) –
мораторна лихва за забава за периода от 20.11.2019г. до 14.05.2020г., сумата от 83.67 лева
(осемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) – застрахователна премия, дължима
за периода от 28.11.2018г. до 19.08.2020г., както и сумата от 98.63 лв. (деветдесет и осем
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща начислени такси за обслужване на
кредита за периода от 10.12.2018г. до 19.08.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
351.60 лева (триста петдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща платени
от ищеца нотариални такси във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. К. СП., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД , с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, сумата от 1138.85 лв. (хиляда сто тридесет и осем лева и
осемдесет и пет стотинки) – направени разноски по настоящото дело, съразмерно с
уважената част от иска, както и сторените разноски по ч.гр.д.№ 1334/2020г. по описа на
ДРС, в размер на 395.97 лв. (триста деветдесет и пет лева и деветдесет и седем
стотинки), съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7