МОТИВИ:
Въззивното производство е
образувано по жалба от адв. С.Д. *** – договорен защитник на подсъдимия П.Х.З. ***,
против присъда № 45/30.09.2019 г. по НЧХД № 185/2019 г. по описа на Районен съд
– Севлиево.
С обжалвана присъда състав на Районен съд – Севлиево е признал подсъдимия
П.Х.З. *** за ВИНОВЕН в това, че на 09.05.2019 г., в Л.Д.- С, пред делегатите и
гостите на общото отчетно събрание на членовете на Л. „С.“ – Севлиево,
произнесъл обидни реплики към Т.С.Г. ***, като заявил, „че за да подсигури
мнозинство в Управителния съвет, г-н Т.Г. е сключил граждански договор за
инструктор за курсовете за придобиване право на лов с К.П., който няма
необходимата квалификация, надписва патрони и така Т.Г. дава крупни суми на К.П.,
за да го подсигури в УС. Също така г-н Г. е продал рибарника без оценка и търг
на цена, каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът е продаден на
подставено лице на кмета на Н.“, с които реплики е унизил честта и
достойнството му, с което е извършил престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 1000 лв.
Със същата присъда е осъдил подсъдимия П.Х.З. да
заплати на Т.С.Г. сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за причинените
му от подсъдимия З. в следствие на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, начиная от 09.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените от него разноски по делото в размер на 417 лв.
Съдът е отхвърлил предявения от Т.С.Г. против
подсъдимия П.Х.З. граждански иск до размер на сумата от 2000 лв., като неоснователен
и недоказан.
Съдът е осъдил подсъдимия П.Х.З. да заплати по
сметка на Районен съд - Севлиево държавна такса върху уважената част на
гражданския иск в размер на 50 лв.
Във въззивната жалба адв. Д.
заявява, че в осъдителната част присъдата е постановена при недоказана вина на
подзащитния ѝ, при противоречие между свидетелските показания и
приложените по делото писмени доказателства. Изразява се несъгласие и с
присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди, като защитникът
счита, че не се доказва обидата и унижението на честта и достойнството. В
жалбата се посочва, че първоинстанционният съд не е мотивирал своето вътрешно
убеждение, както и не е обосновал основанията си защо приема или не приема
доказателствата по делото.
В жалбата се прави искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият П.З.
да бъде признат за невинен и оправдан. Претендират се направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание адв. С.Д. и
подсъдимият П.З. поддържат жалбата, като излагат и допълнителни съображения за
отмяна на присъдата.
Частният тъжител Т.С.Г., както и
поверениците му адв. С.К. и адв. П.Д., оспорват въззивната жалба. Считат, че
постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, поради
което следва да се потвърди.
Настоящият въззивен състав
разгледа подадената въззивна жалба, взе предвид становището на страните и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 НПК.
Въззивната жалба против присъдата
на Районен съд – Севлиево е подадена от страна по делото и в срока по чл. 319
от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Наказателното производство е образувано по частна
тъжба от Т.С.Г. *** против подсъдимия П.Х.З. ***, в която се излагат фактически
твърдения, обуславящи виждането на частния тъжител, че спрямо него е извършено
престъпление против личността, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
След откриване на съдебното следствие пред първата инстанция в проведеното на
24.06.2019 г. съдебно заседание, повереникът на частния тъжител – адв. С.К., е
направил изричното уточнение, че инкриминираното деяние квалифицират като
обида, нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК. По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя Т.Г. против подсъдимия П.З. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 2000 лв., като частният тъжител е конституиран като
граждански ищец.
Въззивният съд, като извърши собствена оценка и
анализ на събрания доказателствен материал на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.05.2019 г., в сградата на Л.Д.- С, се
провело общо отчетно събрание на членовете на Л. „С.“ – Севлиево. На събранието
присъствали около 90 делегати, избрани от ловно-рибарските дружинки, членуващи
в дружеството. За председател на събранието бил избран тъжителят Т.Г., който
заемал длъжността О. в Л. „С.“. За секретари на събранието били избрани лицата Е.С.И.и
Н.А.В.. Общото събрание разгледало и приело решения по редица въпроси.
На провелото се събрание присъствал и подсъдимият П.З..***.
След изчерпване на дневния ред били направени изказвания от присъстващи на
събранието. Думата взел и подсъдимият З., който в изявлението си засегнал
различни теми, включително за сключения договор за инструктор за провеждане на
курсовете за придобиване на право на лов със свидетеля К.П., без последният да
има необходимата квалификация; за надписване на патрони; за оценката и начина
на продажба на рибарника на дружеството.
В протокола от проведеното събрание изказването на
подсъдимия е документирано по следния начин: „Изказване имаше и от г-н П.З. –
гост, че за да си осигури мнозинство в УС, г-н Т.Г. е сключил граждански
договор за инструктор за курсовете за придобиване право на лов с К.П., който
няма необходимата квалификация, надписва патрони и така Т.Г. дава крупни суми
на К.П., за да го подсигури в УС. Също така г-н Г. е продал рибарника без
оценка и търг на цена, каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът е
продаден на подставено лице на кмета на Н..“. В същия протокол е документирано
следното изявления на тъжителя Т.Г.: „Г-н Г. отговори: Всички тези нападки са
от личностен характер на тези хора от Л. Севлиево 2. Те са 5-6 човека, които в
продължение на години, не казвам, че са крадили, но неправомерно са изразходвали
средствата, които им привежда Дружеството за подхранване на дивеча. С част от
тези средства направиха уж ловна хижа, а то си е чиста барака, напълно
незаконна, без да се съобразяват с останалите членове на дружинката. Без дори
да се опитат да оставят нещо след себе си.“.
Фактическата обстановка по делото съдът извлича от
доказателствените източници, събрани пред първоинстанционния съд, както следва:
обясненията на подсъдимия П.З., съпоставени с гласните доказателства -
показанията на свидетелите Ц.Ц., Д.Б., П.С., Х.М., С.П., Х.Я., И.И.и К.П. Д. ;
писмените доказателства – заверен препис от протокол от 09.05.2019 г. от общо
събрание на Л. „С.“ – Севлиево; заверени от Л. „С.“ преписи на два ръкописни
документа, съставляващи първообрази /“работни“ варианти/ на протокола от общото
събрание, проведено на 09.05.2019 г.; препис от протокол № 9/23.02.2019 г. от
отчетно-изборно събрание на Л. „Севлиево“; препис от граждански договор от
22.01.2018 г. между Л. „С.“, представлявано от И.И.и К.П., по силата на който
договор последният се е задължил да осигури условия за провеждане на обучението
на кандидат ловци КППЛ 2018 г.; препис от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 72, том IV, рег.
№ 9572, н.д. № 539 от 09.07.2018 г., по силата на който Л. „С.“ е продало на лицето
С. С. Д.от гр. С. Рибно стопанство, изградено върху държавен поземлен имот,
състоящо се от пет рибарника, както и шест самостоятелни обекта /сгради/.
В анализа си районният съд приема, че всички
гласни и писмени доказателства дават основание да се счете, че изнесеното в
тъжбата отговаря на истината. В подкрепа на този извод били показанията на
всички свидетели, разпитани по искане на тъжителя, които били напълно
безпротиворечиви, последователни и взаимно покриващи се, както и отразеното в
протокола от общото събрание. Свидетелите Ц.Ц., Д.Б. и П.С. били присъствали на
събранието и лично възприели думите на З.. И тримата свидетели ги описвали като
нападки (обвинения) от подсъдимия, отправени лично към тъжителя Т.Г.. В
потвърждение на това били и показанията на свидетеля К.П., който не присъствал
на събранието, но казаното от З. му било предадено от присъстващи на него. В
протокола от общото събрание ясно било отразено, че подсъдимият се е изказал и
е отправил нападки към тъжителя, а в ръкописния протокол било отразено и че са
отправени и други подобни недоволства и оплаквания, както и че Г. приел
изказването на З. като лични нападки. По отношение на представените от
подсъдимия З. доказателства районният съд счита, че дори и да се приемат за
относими показанията на свидетелите Х.М., С.П., Х.Я. и И.Т., то същите не дават
обяснение на въпроса защо инкриминираните реплики са били отправени лично към
тъжителя и засягат негови „неправомерни действия“, а не са отправени към УС на
сдружението. Това е дало основание на съда да приеме, че така отправени,
изразите са лична преценка на подсъдимия за лицето Т.Г., а не съставляват
искане за отговор на въпроси, поставени предварително на събрание на Л.
„Севлиево“, които е следвало да зададе от името на членовете на дружинката.
Освен това, думите на З. не съдържали въпроси, които да искат отговор, а
представлявали твърдения за неща, извършени от тъжителя неправомерно, на своя
глава. При този анализ на доказателствата първата инстанция приема, че съставът
на престъплението обида е осъществен от обективна страна, тъй като на
09.05.2019 г. подсъдимият З. казал инкриминираните изрази, които били с
унизителен характер и от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест
на Т.Г., да увредят доброто му име в обществото, положителната обществена
оценка за личността му и да го злепоставят неоснователно пред членовете на
ловно-рибарското дружество и пред цялата общественост. Думите на подсъдимия
били възприети от тъжителя и от множество хора, които присъствали на
събранието. От субективна страна подсъдимият съзнавал, че казаните от него
обидни думи ще бъдат възприети не само от тъжителя, но и от множеството хора на
събранието, като целял да унизи честта и достойнството на тъжителя.
Въззивният съд намира, че първата
инстанция, обсъждайки същите доказателствени източници, ги е интерпретирала
неправилно, за да достигне до правния извод за осъществено престъпно деяние,
квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, по следните
съображения:
Изпълнителното деяние при обидата се изразява в
казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго. Престъплението е довършено с възприемането от засегнатия на обидната
проява. Деецът изразява
своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то по начин,
противоречащ на общоприетите морални норми. При преценката за обидната форма на
извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие на
засегнатия (който може да е с някаква свръхчувствителност), а от обективен
критерий - от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо
отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида, следва да
бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят
достойнството му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични,
вулгарни и цинични. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква
обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е да е генерално
неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. Обидното
отнасяне не е просто неучтивост, неспазване правилата на приличието или проява
на недостатъчно възпитание. За да бъде съставомерна като обида негативната
оценка или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и
крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива.
В конкретния случай
фактическото обвинение против подсъдимия П.З. е очертано в частната тъжба чрез
буквален препис на отразеното в протокола от 09.05.2019 г. от проведеното общо
събрание на Л. „С.“ – Севлиево: „Изказване имаше и от г-н П.З. – гост, че за да
си осигури мнозинство в УС, г-н Т.Г. е сключил граждански договор за инструктор
за курсовете за придобиване право на лов с К.П., който няма необходимата
квалификация, надписва патрони и така Т.Г. дава крупни суми на К.П., за да го
подсигури в УС. Също така г-н Г. е продал рибарника без оценка и търг на цена,
каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът е продаден на подставено
лице на кмета на Н..“.
В така документираното в
протокола от събранието въззивният съд не открива думи или изрази, които да са неприлични,
вулгарни или цинични, както и обективно да са унизителни, а от там и обществено
неприемливи за личността на тъжителя Т.Г.. Такива не се сочат и от разпитаните
по делото свидетели, включително от свидетелите Ц.Ц., Д.Б. и П.С., показанията на които
районният съд е кредитирал изцяло в подкрепа на обвинителната теза. Съдът следва да посочи, че
обвинението е за обида, нанесена публично – по този начин е формулирано в
частната тъжба; в този смисъл е изричното уточнение, направено от повереника на
тъжителя в проведеното на 24.06.2019 г. съдебно заседание пред районния съд; по
този престъпен състав се е произнесъл съдът с присъдата. Поради това, в рамките
на настоящото производство не подлежи на анализ и обсъждане въпросът дали така
отразените в протокола от общото събрание фактически твърдения, изречени от
подсъдимия, отговарят или не отговарят на действителността, съответно не се
дължи правна оценка на плоскостта на престъплението клевета.
Настоящият съдебен състав не намира
основания за квалифициране като обида не само на отделни думи или изрази, а и
на цялото документирано изказване на подсъдимия З.. В тази връзка следва да се
посочи, че първата инстанция е следвало да подходи по-критично към така протоколираното
изявление на подсъдимия. Протоколът от общото събрание на Л. „С.“ – Севлиево
има характер на свидетелстващ документ, на писмено доказателство, но не и на
писмено доказателствено средство. Поради това неговата доказателствена стойност
е следвало да се съпостави с останалите събрани доказателства. По делото са
налице данни, че освен подсъдимият и свидетелката Х.М., изказване са направили
и други лица /“7,8-10 човека“, според свидетеля Д.Б./, включително и свидетелят
С.П.. Изказванията на тези лица, обаче, по никакъв начин не са отразени, а това
навежда на съмнения за пълнотата и точността на документирането. Изказванията
на свидетелката М. и на подсъдимия са описани в разказна форма, пречупени през
субективната призма на секретарите на събранието. Според показанията на
свидетелите П.С., Х.М., С.П. и И.И.изказването на подсъдимия З. продължило
няколко минути, при което той ползвал предварително написан текст. Това не личи
от протокола, в който казаното от подсъдимия е отразено схематично, най-вероятно
избирателно и чрез интерпретация. Към доказателствата са приобщени два
саморъчно писани протоколи, предоставени със заверка на Л. „С.“ и с
пояснението, че това е „протокол от общото събрание от 09.05.2019 г. на Л. „С.“
в необработен вид“. Вероятно същите са писани от всеки от двамата секретари на
събранието, но така или иначе автентичността им не е изследвана и не е
установена. От възможните за нормално разчитане съдържания на тези два „работни“
варианти правят впечатления съществени разлики с начина на отразяване на
изказването на подсъдимия З. в окончателния протокол. Така в единия „работен“
протокол за изказването на подсъдимия е записано: „З. – Защо К.П. има ГД за
КППЛ, а няма квалиф., надписвал патрони, осиг. мн. УС, /не се разчита/- прод.
подст. лице кмет Н.; Г. прод. /не се разчита/
без оценка; и др. подобни….“; а в другия се чете: „Г-н Г. е сключил договор
с инструктор К. П.. Същият няма нужната квалификация. Г-н Г. отправи обвинения
за неправомерно продаване на „Рибарника“, без оценка и търг. Председателят г-н И.
стана и се изказа, че г-н Г. няма вина, а затова е взето решение на ОС на
сдружението през 2018 год. Нападките продължиха в същия дух“. В тези
необработени протоколи съдът не открива съществени моменти, които след това са
намерили място в крайния протокол, който се ползва за доказване на деятелността
на подсъдимото лице. Правят впечатление и оценъчните думи, използвани във
връзка с изказването на подсъдимия З..
Настоящият съд следва да напомни, при разглеждане на състава на обидата е важно да се направи
разграничението между защита на репутацията на личността и правото на
изразяване на мнение, включително чрез задаване на въпроси. В случая съдът не
намира основание, за да приеме, че изказването на подсъдимия П.З. на
проведеното общо събрание на Л. „С.“ е надхвърлило предела на изразяване на
лично мнение чрез засягане на личната сфера, достойнството, честта и доброто
име на тъжителя Т.Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, осъдителната присъда не може да
почива на предположения. Съдът признава подсъдимия за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В производството по настоящото дело
не се установи и доказа по несъмнен начин подсъдимият З. да е казал или
извършил нещо унизително за честта или достойнството на тъжителя Г. в негово
присъствие, като обидата да е нанесена публично. По тези съображения и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1,
т. 3 от НПК отмени изцяло присъда № 45 от 30.09.2019 г. по НЧХД № 185/2019 г.
по описа на Районен съд – Севлиево, вместо което призна подсъдимия
П.Х.З. за НЕВИНЕН в това на 09.05.2019 г., в Л.Д.- С, пред делегатите и гостите
на общото отчетно събрание на членовете на Ловно рибарско дружество „С.“ –
Севлиево, да е произнесъл обидни реплики към Т.С.Г. ***, като заявил, „че за да
подсигури мнозинство в Управителния съвет, г-н Т.Г. е сключил граждански
договор за инструктор за курсовете за придобиване право на лов с К.П., който
няма необходимата квалификация, надписва патрони и така Т.Г. дава крупни суми
на К.П., за да го подсигури в УС. Също така г-н Г. е продал рибарника, без
оценка и търг на цена, каквато му изнася на него. Говори се, че рибарникът е
продаден на подставено лице на кмета на Н.“, с които реплики да е унизил честта
и достойнството му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДА по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е
приет граждански иск от частния тъжител Т.Г. против подсъдимия П.З., с който се
претендира присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК с цена на иска от 2000 лв., платими
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.05.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
С атакуваната присъда районният съд е осъдил
подсъдимия П.З. да заплати на тъжителя Т.Г. обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 900 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД, като е отхвърлил
иска до пълния претендиран размер от 2000 лв., като неоснователен и недоказан.
Деянието,
предмет на обвинението, от което пряко и непосредствено са причинени вреди, обуславя
основанието за реализиране на гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С
постановената от окръжния съд нова присъда изцяло се отменя присъдата на
Районен съд – Севлиево, като подсъдимият П.З. се признава за невинен и се
оправдава по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК. При липса на осъществено деяние, което да е довело
до причиняване на неимуществени вреди на тъжителя, не са налице основания за
уважаване на гражданския иск. Поради това съдът отхвърли изцяло предявения
от частния тъжител Т.Г. против подсъдимия П.З. граждански иск, с който се
претендира обезщетение за причинени от деянието, предмет на обвинението,
неимуществени вреди в размер на 2000 лв., като неоснователен и недоказан.
Когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата,
а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. С новата присъда окръжният съд отмени присъдата на Районен
съд – Севлиево и в частта за възлагане на разноските и държавната такса.
Предвид направеното искане и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК,
съдът осъди частния тъжител Т.Г. да заплати на подсъдимия П.З. направените по
делото разноски в размер на 1640 лв., от които 840 лв. в първоинстанционното
производство (800 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. депозити за
призоваване на свидетели) и 800 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд.
В този смисъла
съдът постанови новата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.