№ 1096
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209877 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № 22-2300103 от 05.04.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (ДИТ - София) на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) на „****” ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.14, ал.1 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.16 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от 2006г.).
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „****” ЕООД, в която се
твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществени процесуални
нарушение и нарушения на материално-правните разпоредби. Претендира се за нарушение
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Заявява се, че нарушението не било описано в достатъчна степен
и не било ясно конкретизирано, нито били посочени всички обстоятелства, при които е
извършено. Не бил приложен правилно и материалният закон. Според жалбоподателя
въведената като нарушена норма на чл.14, ал.1, т.1 от ЗБУТ е обща, като е въведено общо
задължение на работодателя да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, но не
ставало ясно категорично кое поведение на работодателя представлява изпълнителното
деяние. Препращането към чл.16 от Наредба № 7 и към чл.40, т.1 от Наредба № 2 също не
допринасяло за определяне на изпълнителното деяние, тъй като тези норми не съдържали
1
правило за поведение, защото чл.40 от Наредба № 2 описва начина на обезопасяване, а чл.16
от Наредба № 7 препоръчва работните помещения и работните места да осигуряват
безопасни условия на труд и опазване здравето на работещите. Предвид посочването, че се
касае за бездействие от страна на Дружеството /„работодателят не е осигурил …“/ в Акта и
в НП следвало да се опише какво е било дължимото поведение. Поради това се твърди, че
няма пълно и ясно описание на обстоятелствата около извършването на нарушението и че
съответно е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В жалбата се посочва, че
строежът се изграждал от „*****“ ЕООД, което Дружество е сключило договор с „****”
ЕООД за извършване на строително-монтажни дейности по фасадата на сградата. В тази
връзка работниците на Дружеството – жалбоподател, вкл. и В.Т., са работили върху скелето
навън и във връзка с извършването на конкретната работа са им били направени
необходимите инструктажи. Според жалбоподателя неправилно е наложена санкция на
Дружеството – жалбоподател, тъй като „*****“ ЕООД е имало задължение да осигури
здравословни и безопасни условия на работа извън и вътре в обекта, вкл. и обезопасяване на
всички отвори, в това число и на асансьорната шахта. Задължението на „*****“ ЕООД се
извеждало и от разпоредбите на чл.16, т.1, б. „б“ от Наредба № 2/22.03.2004г., според която
осигуряването на комплексни, здравословни и безопасни условия на труд на всички
работещи при извършване на строително – монтажните работи на изпълняваните строежи е
задължение на строителя. Твърди се, че е имало подписано споразумение за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, според което „*****“ ЕООД следва да има
назначен координатор по безопасност и здраве, който да осъществява контрол по спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Възложителят имал и
задължение да осигури длъжностно лице, което да информира работниците и служителите
на изпълнителя за опасностите, налични на площадката, както и за знаците, които се
използват за обозначение на опасностите. До инцидента се било стигнало не поради
неправомерно поведение на работодателя, а поради неспазване на условията за безопасност
от страна на възложителя. Претендира се и за необсъждане и несъбиране на доказателства
по преписката. Не била изследвана и доказана и причинно – следствената връзка между
неизпълненията на задълженията за здравословни и безопасни условия на труд и
вредоносния резултат. Не било безспорно установено при наличието на надлежно извършен
инструктаж на работниците в Дружеството, как и защо работодателят е в неизпълнение на
задължението си, след като работникът е открит на място, където по принцип не е следвало
да се намира, тъй като се е изпълнявала работа по фасадата на сградата. Неправилно се
твърди да е определен и размерът на наложената санкция, тъй като не били посочени
мотиви за определянето на по-голям размер от минималния, предвиден в закона. Поради
тези съображения се иска от съда да отмени Наказателното постановление и да се присъдят
разноски, направени в хода на производството.
Първоначално по повод на тази жалба е било образувано НАХД № 6114/2023г. по
описа на СРС, НО, 109 състав. С Решение № 5621 от 05.12.2023г. СРС, НО, 109 състав е
отменил Наказателното постановление, прекратил е производството по делото и е указал да
се изпратят материалите на СГП по компетентност.
2
С Решение № 7457 от 04.06.2024г. АССГ е отменил Решение № 5621 от 05.12.2023г.
по НАХД № 6114/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
Така се е стигнало до образуване на настоящото НАХД № 9877/2024г. по описа на
СРС, НО, 10 състав.
В производството пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****” ЕООД се
представлява от адвокат Т., който в съдебно заседание на 09.10.2024г. заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 17.12.2024г. адвокатът пледира за
отмяна на обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени
процесуални нарушения. Според него не е установена по безспорен начин действителната
фактическа обстановка и това, че отговорността за обезопасяването на обекта е на
жалбоподателя. Посочва се, че Дружеството – жалбоподател е следвало да извърши замазка
етаж по етаж. Поради това следвало да се обезопасява етажа, на който се работи. Отново се
преповтаря тезата, че обезопасяването на строителния обект е отговорност на възложителя
или главния изпълнител, извършващ грубия строеж, както и на асансьорната шахта.
Претедират се и разноски.
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ се представлява
пред СРС, НО, 10 състав в съдебно заседание на 09.10.2024г. от юрк. Б., която заявява, че
оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред районния съд на 17.12.2024г.
въззиваемата страна се представлява от юрк. Т., който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна, тъй като Наказателното постановление е правилно, законосъобразно и
постановено при липса на процесуални нарушения. Според юрк. Т. в хода на съдебното
производство по безспорен начин била установена вината на „****“ ЕООД в качеството на
работодател на В.Р.Т. за неосигуряване на безопасни условия на труд във всички условията
на работа, които е бил длъжен да направи като работодател съгласно Закона за здравословни
и безопасни условия на труд и чл.16 от Наредба № 7 за минимални изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Посочва се, че нито един закон не дава възможност с договорни
отношения да се отменя задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд от работодателя. Процесуалният представител на въззваемата страна счита, че
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което се иска неговото
потвърждаване. Прави се и възражение за прекомерност на направените разноски от
жалбоподателя. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 27.10.2022г. В.Р.Т. сключил Трудов договор № 051/27.10.2022г. с „****” ЕООД. На
28.10.2022г. В.Т. се запознал с длъжностната си характеристика и му бил проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. На 27.10.2022г. и на 28.10.2022г. Тохчалиев
попълнил декларации във връзка с трудовото си правоотношение. Работникът постъпил на
3
работа на 29.10.2022г., във връзка с което бил изготвен Протокол за постъпване на работа,
подписан от двете страни по трудовото правоотношение.
На 08.12.2022г. бил сключен Договор за извършване на строително-монтажни работи
между „*****“ ЕООД /като възложител/ и „****” ЕООД /като изпълнител/ за полагане на
изолации, мазилки и шпакловки на обект : гр. София, ж.к. „Дружба“ 2, ул. „Мура“ № 3, до
ул. „Обиколна“, УПИ VII – 1012, кв.510.
На 08.12.2022г. между „*****“ ЕООД и „****” ЕООД било сключено и Споразумение
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на обект : „Многофамилна
жилищна сграда с надземни и подземни гаражи, подпорни стени и плътна ограда, в поземлен
имот с идентификатор 68134.1504.2435, УПИ VIII – 1012“ в кв.510, м. „Дружба –
Разширение“ (ул. „Обиколна“), район Искър по плана на гр. София.
На 30.12.2022г. било подписано Допълнително споразумение към Трудов договор №
051/27.10.2022г. между „****” ЕООД и В.Р.Т..
Във връзка с получен сигнал от МВР за инцидент на строеж, на 23.02.2023г.
свидетелите Ш. Х. и С. Л. (главен инспектор и съответно инспектор в ДИТ - София)
посетили „Многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи, подпорни стени и
плътна ограда“ в УПИ VIII – 012, кв.510, м. „Дружба – Разширение“, район Искър по плана
на гр. София. Проверяващите установили, че строежът се изгражда от „*****“ ЕООД и че
подизпълнител на обекта е „****” ЕООД, както и че В.Р.Т. (работник на „****” ЕООД) е
намерен паднал и починал в асансьорната шахта на проверявания строеж. Поради това, че
при посещението на обекта на 23.02.2023г. било тъмно, проверката продължила на
следващия ден в светлата част от денонощието. По време на проверката на място било
установено, че асансьорната шахта на кота 19,95 (7-ма етажна плоча) не е обезопасена с
парапети, ограждения или друго алтернативно решение, което да понесе съответното
натоварване. При огледа на обекта е установено, че пред асансьорната шахта, на земята, на
7-ма етажна плоча е имало счупен парапет – дъска, като самата асансьорна шахта не е била
обезопасена, тъй като са липсвали съоръжения за обезопасяване. Констатирано било също
така, че от кота 0 до кота 17,10 има поставени по един или два парапета, монтирани на
метален винт, които не били стабилни и не можели да понесат съответното натоварване. Във
връзка с тези констатации св. Ш. Х. (главен инспектор в ДИТ - София) издала на 24.02.2023г.
Акт за спиране на строителните и монтажни работи в проверявания строеж – с изключение
на дейностите, свързани с обезопасяването. Актът за спиране бил връчен на техническия
ръководител на обекта.
Проверката продължила до 16.03.2023г. В хода на проверката било представено
трудовото досие на Тохчалиев и на други работници на „****” ЕООД. След приключване на
проверката бил издаден Протокол за извършена проверка № ПР2307120 от 16.03.2023г., в
който били вписани осем на брой нарушения, констатирани в хода на проверката. Едно от
тях било това, че „****” ЕООД не е осигурило здравословни и безопасни условия на труд и
опазване здравето на работещите в проверявания строеж (на посочения по-горе адрес), в
това число и на В.Р.Т. – в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 за
4
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от 2006г.). Препис от Протокола за
извършена проверка № ПР2307120 от 16.03.2023г. бил връчен срещу подпис на управителя и
едноличния собственик на „****” ЕООД – Х.К..
На 16.03.2023г. св. Ш. Х., в присъствието на С. Л. и СТ.Д. (като свидетели на
съставяне и връчване на Акта) съставила срещу „****” ЕООД Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 22-2300103 за това, че на 23.02.3023г. работодателят
„****” ЕООД не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и опазване здравето
на работещите в проверявания строеж : „Многофамилна жилищна сграда с подземни и
надземни гаражи, подпорни стени и плътна ограда“ в УПИ VIII – 012, кв.510, м. „Дружба –
Разширение“, район Искър по плана на гр. София и е нарушил чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр.
чл.16 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба
№ 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от
2006г.). Актът за установяване на административно нарушение е съставен пред и е връчен на
управителя и едноличния собственик на „****” ЕООД – Х.К. на 16.03.2023г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-2300103 от 05.04.2023г., с което
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – София на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.413, ал.2 от КТ е наложил на „****” ЕООД имуществена санкция в размер на 2500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от 2006г.).
Това Наказателно постановление било изпратено по пощата на „****” ЕООД с
товарителница № CL005792244BG, получено било на 19.04.2023г. и е обжалвано с жалба,
изпратена по пощата на 28.04.2023г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите Ш. Х. и С. Л.; АУАН
№ 22-2300103 от 16.03.2023г.; Договор за извършване на строително-монтажни работи от
08.12.2022г. с Приложение № 1; Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд на обект : „Многофамилна жилищна сграда с надземни и подземни гаражи,
подпорни стени и плътна ограда, в поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2435, УПИ
VIII – 1012 за жил., общ. обсл., магазини и ПГ“, кв.510, м. „Дружба – Разширение“ (ул.
„Обиколна“), район Искър по плана на гр. София; плик от жалба; информация за
товарителница № CL005792244BG; Заповеди с № З-0693 от 15.08.2022г. и с № ЧР-1744 от
5
20.12.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда”; длъжностна характеристика на И.Й. – Директор на ДИТ – София; Заповед с № ЧР-
462 от 28.01.2014г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна
Инспекция по труда”; длъжностна характеристика на Ш. Х. – главен инспектор в ДИТ -
София; Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2307120 от 16.03.2023г.; Акт за спиране
от 24.02.2023г.; Трудов договор № 051 от 27.10.2022г.; Протокол за постъпване на работа към
Трудов договор № 051 от 27.10.2022г.; длъжностна характеристика на В.Р.Т.; служебна
бележка № 051/28.10.2022г.; Придружително писмо за подаване на уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ от 28.10.2022г.; декларации /3 броя/ от В.Р.Т.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ;
карта за предварителен медицински преглед; Удостоверение № 1 от 03.01.2023г.; молба за
ползване на неплатен годишен отпуск № 121 и Заповед № 121/03.01.2023г.; Допълнително
споразумение към Трудов договор № 051 от 27.10.2022г.; молба за ползване на неплатен
годишен отпуск № 102 и Заповед № 102/30.11.2022г.
Показанията на свидетелите Ш. Х. и С. Л. (дадени пред СРС, НО, 10 състав при
условията на устност и непосредственост) са еднопосочни, звучат достоверно и
непредубедено. Те намират опора в АУАН № 22-2300103 от 16.03.2023г., Протокола за
извършена проверка с изх. № ПР2307120 от 16.03.2023г. и Акта за спиране от 24.02.2023г.
Поради това съдът кредитира напълно събраните по делото гласни доказателства.
Констатациите от АУАН № 22-2300103 от 16.03.2023г., от Протокола за извършена
проверка с изх. № ПР2307120 от 16.03.2023г. (касателно точка 8) и от Акта за спиране от
24.02.2023г. са взаимно допълващи се, достоверни и намират опора в показанията на
свидетелите Х. и Л.. Поради това съдът кредитира тези писмени доказателства.
Приложените по НАХД № 6114/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав (приобщени
по реда на чл.283 от НПК) Трудов договор № 051 от 27.10.2022г., Протокол за постъпване на
работа към Трудов договор № 051 от 27.10.2022г., длъжностна характеристика на В.Р.Т.,
служебна бележка № 051/28.10.2022г., Придружително писмо за подаване на уведомление по
чл.62, ал.5 от КТ от 28.10.2022г., 3 броя декларации от В.Р.Т., Уведомление по чл.62, ал.5 от
КТ, карта за предварителен медицински преглед, Удостоверение № 1 от 03.01.2023г., молба
за ползване на неплатен годишен отпуск № 121 и Заповед № 121/03.01.2023г., Допълнително
споразумение към Трудов договор № 051 от 27.10.2022г., молба за ползване на неплатен
годишен отпуск № 102 и Заповед № 102/30.11.2022г. представляват част от трудовото досие
на В.Р.Т.. Доколкото те се явяват обективни и достоверни писмени доказателства, съдът ги
кредитира. От тях се установява, че Тохчалиев е бил в трудово правоотношение с
Дружеството – жалбоподател. Същевременно тук е моментът да се посочи, че доколкото
ползването на отпуск, получаването на възнаграждение и пр. не са част от предмета на
доказване по това дело, макар съдът да кредитира цитираните по-горе писмени
доказателства, в по-голямата си част те стоят в страни от предмета на доказване по
конкретното дело, поради което и не са взети предвид при установяване на изведената по-
горе фактология.
Договорът за извършване на строително-монтажни работи от 08.12.2022г. с
6
Приложение № 1 и Споразумението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд на обект : „Многофамилна жилищна сграда с надземни и подземни гаражи, подпорни
стени и плътна ограда, в поземлен имот с идентификатор 68134.1504.2435, УПИ VIII – 1012
за жил., общ. обсл., магазини и ПГ“, кв.510, м. „Дружба – Разширение“ (ул. „Обиколна“),
район Искър по плана на гр. София също следва да се кредитират от съда, тъй като са
обективни и достоверни писмени доказателства. От тях се установява, че на проверявания
обект възложител е „*****“ ЕООД, а „****” ЕООД е бил изпълнител, ангажиран да полага
изолации, мазилки и шпакловки на обекта в гр. София, ж.к. „Дружба“ 2, ул. „Мура“ № 3, до
ул. „Обиколна“, УПИ VII – 1012, кв.510. Доколкото е обективно съществуващо, съдът
приема, че между „*****“ ЕООД и „****” ЕООД е било сключено Споразумение за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на цитирания по-горе обект.
Същевременно, обаче, доколкото по делото се установи, че „****” ЕООД е наело на работа
В.Р.Т. (още преди Дружеството-жалбоподател да сключи договор за извършване на
строително-монтажни работи със „*****“ ЕООД), то за „****” ЕООД съществува
нормативно предвидено задължение „във всички случаи“ да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд, свързани с работата, както на работещите, така и на всички
останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места. Именно поради това е ирелевантно съдържанието на цитираното по-
горе Споразумение между „*****“ ЕООД и „****” ЕООД, тъй като задължението на
Дружеството-жалбоподател, като юридическо лице, което самостоятелно наема работещи,
произтича от чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ и съответно не може да се прехвърли на другиго. Още
нещо – законът изисква осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не само
на работниците, но и на трети лица, които по някакъв повод са на работните помещения и
площадки или в близост до тях. Именно поради това съдът не счита, че са неоснователни
аргументите от жалбата за това, че Дружеството – работодател не следва да носи
отговорност, тъй като по договор с възложителя работниците му следвало да извършват
работа по фасадата на сградата. Аргументът къде е било открито тялото на В.Т. и дали той
следвало или не е следвало да бъде там са без значение за съставомерността по чл.14, ал.1 от
ЗЗБУТ. Именно защото тази норма изисква от работодателят да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд „във всички случаи“ е без значение какви договорки е имал
работодателят с други юридически лица и в частност с възложителя на обекта. Поради това
и този довод от жалбата не се споделя от съда.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда”, както и длъжностните характеристики на Директор
на ДИТ – София и на главен инспектор Х. имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № ЧР-462 от 28.01.2014г. на
Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и от
длъжностната характеристика на Ш. Х. се установява, че тя е заемала длъжността „главен
инспектор“ в ДИТ - София и като такава е имала правомощието да съставя АУАН, вкл. и
процесния Акт. От Заповед № ЧР-1744 от 20.12.2022г. на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностната характеристика на
7
И.Й. се доказва, че тя е заемала длъжността Директор на ДИТ – София. По силата на
Заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция
„Главна Инспекция по труда” Директорът на ДИТ – София се явява оправомощен да издава
НП, включително и процесното. Това означава, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица.
Пликът от жалбата и информацията за товарителница № CL005792244BG (приложени
на лист 17 и лист 18 от НАХД № 6114/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав) имат
достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира и приема, че процесното НП е било
изпратено по пощата на „****” ЕООД с товарителница № CL005792244BG, било е получено
на 19.04.2023г. и било обжалвано с жалба, изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо
: 28.04.2023г. От тук следва изводът, че жалбата е подадена в законоустановения срок за
обжалване на Наказателното постановление.
Приложените на лист 34-41 от НАХД № 6114/2023г. по описа на СРС, НО, 109 състав
сведения по същество съдържат свидетелски показания, но доколкото са дадени в писмен
вид и не са депозирани устно и непосредствено пред решаващия съд, те не следва да се
подлагат на анализ, тъй като не представляват годни гласни или писмени доказателства.
Поради това съдът ги остави извън доказателствената маса и не ги анализира.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това лице, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН. Поради това съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетенти лица при спазване
на сроковете по чл.34 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН. В случая констатирането на
нарушението е станало в деня, в който то е било извършено и това е датата 23.02.2023г. От
тогава до датата на съставяне на АУАН /16.03.2023г./ са минали 21 дни. Същевременно от
датата на съставяне на Акта /16.03.2023г./ до датата на издаване на Наказателното
постановление /05.04.2023г./ e минало по-малко от 1 месец.
Спазени са и изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и тези на чл.43, ал.1 и ал.5
от ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
Акта и в Наказателното постановление. Нарушението е квалифицирано по чл.14, ал.1 от
ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (за краткост
по-долу : Наредба № 7 от 23.09.1997г.) и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (за краткост по-долу : Наредба № 2 от 22.03.2004г.). Вярно е твърдението
на жалбоподателя, че чл.40 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. описва начина на обезопасяване
на отворите в строителни и конструктивни елементи, които създават опасност за падане от
8
височина, а чл.16 от Наредба № 7 от 23.09.1997г. задължава работните помещения и
работните места да осигуряват безопасни условия на труд и опазване здравето на
работещите. Въпреки това, обаче, посочването на тези норми като привръзка с основния
състав на нарушението (чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ) не е лишено от смисъл, тъй като се отнасят,
както към задължението на работодателя по чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, така и конкретно към възможното действие, при
реализирането на което отворите на асансьорната шахта биха били обезопасени. Именно
бездействието на работодателя в тази връзка се явява наказуемото поведение в случая.
Изпълнителното деяние на конкретното нарушение се състои в бездействие от страна на
Дружеството – работодател, а именно в неосигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд и опазване здравето на работниците, в това число и на В.Т., тъй като на
проверявания строеж на кота 19,95 (7-ма етажна плоча) асансьорната шахта не е била
обезопасена чрез парапети, ограждения или по друго начин със здраво покритие, което да
понесе съответното натоварване. Доколкото работникът на „****” ЕООД В.Р.Т. е намерен
паднал и починал в асансьорната шахта, то правилно е прието в АУАН и в НП, че
работодателят му не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и опазване
здравето на работещите на строежа. Поради това съдът не приема, че нарушението не е
пълно, ясно и точно описано, че не били посочени в АУАН и в НП обстоятелствата около
извършването на нарушението и че било нарушено правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е достатъчно ясно и разбираемо описано. Посочено е, че В.Р.Т. е работник на
„****” ЕООД и че Дружеството се явява негов работодател. Описано е къде е намерен
работникът и в какво състояние, както и какво няма при асансьорната шахта на 7-ма етажна
плоча. Двете обстоятелства в съвкупност водят до извода, който и словесно е посочен в Акта
и в НП, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и
опазване здравето на работещите на строежа. Именно във връзка с фактите, установени при
асансьорната шахта на кота 19,95 нарушението е квалифицирано по чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр.
чл.16 от Наредба № 7 от 23.09.1997г. и чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г.
Този съдебен състав счита, че нарушението е достатъчно подробно и ясно описано.
Не са нарушени чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не е реално ограничено правото на
защита на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва да се защитава. Поради това
съдът не приема, че има допуснато съществено процесуално нарушение, което да
представлява основание за отмяна на НП на формално основание.
Гореизложено означава, че спорът следва да се разгледа по същество. Съгласно чл.40,
т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи отворите в строителни и
конструктивни елементи (стени, етажни плочи, покриви и др.), които създават опасност за
падане от височина, се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които
да понесат съответното натоварване. В случая от показанията на свидетелите Ш. Х. и С. Л.,
както и от АУАН № 22-2300103 от 16.03.2023г., Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2307120 от 16.03.2023г. и Акт за спиране от 24.02.2023г. се доказва, че в проверявания
9
строеж на кота 19,95 (7-ма етажна плоча) не е имало парапети, ограждения или друго
алтернативно решение, което да понесе съответното натоварване при евентуално падане от
височина в асансьорната шахта. Установеният пред асансьорната шахта, на земята счупен
парапет – дъска не доказва, че същият е бил поставен на асансьорната шахта, а и дори да е
бил - щом е счупен, това означава, че не е бил такъв, който да понесе съответното
натоварване, както изисква чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. Освен това от
посочените по-горе доказателства се установява, че от кота 0 до кота 17,10 има при
асансьорната шахта е имало поставени по един или два парапета, монтирани на винт, които
не били стабилни и не можели да понесат съответното натоварване. Поради това СРС
приема, че както на кота 19,95, така и на останалите (по-ниски) етажни площадки при
асансьорната шахта не е било изпълнено изискването на чл.40, т.1 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. Безспорно асансьорната шахта е отвор в строителен обект, който създава
опасност от падане от височина. Поради това на всяка етажна плоча този отвор е следвало
да се обезопаси чрез парапети, ограждения или други здрави покрития, които да понесат
съответното натоварване. Според чл.16 от Наредба № 7 от 23.09.1997г. работните
помещения и работните места трябва да осигуряват безопасни условия на труд и опазване
здравето на работещите. Доколкото на 23.02.2023г. е констатирано, че В.Р.Т. е паднал и
починал в асансьорната шахта, предвид посочените по-горе данни за липса на обезопасяване
на асансьорната шахта съгласно изискванията на чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г.,
СРС приема, че на работното място на Тохчиев и останалите работещи на строежа лица не са
били осигурени здравословни и безопасни условия на труд и опазване на здравето на
работещите на обекта. Според чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ задължението за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на
работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в
близост до работните помещения, площадки или места е на юридическите и физическите
лица, които самостоятелно наемат работещи. В конкретния случай по делото е безспорно
доказано, че работодател на В.Р.Т. е Дружеството – жалбоподател. Именно то е следвало да
осигури „във всички случаи“ и на навсякъде („във или в близост до работните помещения,
площадки или места“) здравословни и безопасни условия на труд. Като е допуснал
Тохчалиев на работа на 23.02.2023г. на обект, представляващ негово работно място и
работно помещение, където асансьрната шахта не е била обезопасена чрез парапети,
ограждения или други здрави покрития, които да понесат съответното натоварване,
работодателят е реализирал от обективна страна състава на вмененото му нарушение по
чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 от 23.09.1997г. и чл.40, т.1 от Наредба № 2 от
22.03.2004г.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че нарушението е формално. И
без Тохчалиев да беше паднал и починал в асансьорната шахта, нарушението пак би било
факт, тъй като от една страна на работното място на работниците на „****” ЕООД има
асансьорна шахта (т.е. отвор, който създава опасност за падане от височина), която шахта не
е била обезопасена чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване, а от друга страна работодателят допуска работниците си до тези
10
работни места без преди това да обезопаси шахтата по начин и със средства, които да
понесат евентуално натоварване. Липсата на парапет на 7-ма етажна плоча при асансьорната
шахта и наличието на един или два нестабилни парапета (които не биха могли да понесат
съответното натоварване) при асансьорната шахта от кота 0 до кота 17,10 убедително
доказва, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на
своите работници на работните им места, в работните помещения и в близост до тях. За
съставомерността на нарушението по чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 от
23.09.1997г. и чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. е без значение дали има или няма
настъпил противоправен резултат, поради което неоснователно в жалбата се възразява, че не
била установена причинно – следствената връзка с настъпилата смърт на работника на
обекта. Друг е въпросът, че в случая тази връзка е ясна – от една страна има установен
работник, който е паднал и починал в асансьорната шахта, а от друга страна има асансьорна
шахта, която не е обезопасена с парапети или други ограждения против падане от височина.
Това, че строителят има задължение по силата на чл.16, т.1, б. „б“ от Наредба № 2 от
22.03.2004г. да осигури комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички
работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова
дейност, при извършване на строително – монтажните работи на изпълняваните от него
строежи в съответствие с минималните изисквания на Наредба № 2 от 22.03.2004г. не
означава, че работодателят (пък било той и изпълнител на строително – монтажни работи)
не следва да осигурява здравословни и безопасни условия на труд „във всички случаи“,
свързани с работата на работниците си и на трети лица, намиращи се във или в близост до
работните помещения, площадки или места. Решението на законодателя да изисква и от
строителя, и от работодателя – подизпълнител да осигуряват здравословни и безопасни
условия на труд на работните места на работещите е следствие от високата обществена
опасност при бездействието на тези лица. Това, че в конкретната хипотеза е можело да се
ангажира административно – наказателна отговорност на строителя не означава, че не може
да се ангажира такава и на подизпълнителя в качеството му на работодател на падналия и
починал в асансьорната шахта работник. Фактът, че възложителят и изпълнителят на
строително-монтажните работи са уредили помежду си някакви отношение във връзка със
здравословните и безопасни условия на работа на обекта не освобождава подизпълнителя в
качеството му на работодател на Тохчалиев от административна отговорност за нарушение
на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.16 от Наредба № 7 от 23.09.1997г. и чл.40, т.1 от Наредба № 2
от 22.03.2004г., тъй като с договор не може да се отменя закон или да се променят адресатите
на правните норми.
От субективна страна административно-наказателната отговорност на юридическите
лица е обективна и безвиновна. Поради това съдът приема, че нарушението е извършено и
от субективна страна.
Водим от изложеното и на основание чл.413, ал.2 от КТ административно –
наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на
11
„****” ЕООД в качеството му на работодател, който не е изпълнил задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Според настоящия съдебен състав процесното деяние се характеризира като такова с
висока степен на обществена опасност - предвид настъпилата смърт на работника на място,
което не е било обезопасено от работодателя по начин, който не позволява падане от
височина. Налице е и висока степен на обществена опасност и на нарушителя – доколкото в
Протокола за извършена проверка № ПР2307120 от 16.03.2023г. са отразени и други
нарушения на „****“ ЕООД. Поради това нормата на чл.28 от ЗАНН в случая е
неприложима.
В Акта и в НП е посочено единствено, че асансьорната шахта на кота 19,95 (7-ма
етажна плоча) не е била обезопасена чрез парапети, ограждения или здраво покритие, което
да понесе съответното натоварване и във връзка с това е ангажирана административно –
наказателната отговорност на „****“ ЕООД за неосигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и опазване здравето на работещите. Събраните по делото доказателства,
обаче, сочат, че от кота 0 до кота 17,10 е било установено, че при асансьорната шафта е
имало поставени по един или два парапета на винт, които не са били стабилни и не са
можели да понесат съответното натоварване. Това обстоятелство не е взето предвид при
повдигане на административно – наказателното обвинение срещу „****“ ЕООД, поради
което следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Посочените по-горе
обстоятелства около обществената опасност на деянието и на нарушителя не следва да се
отчитат втори път като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като те веднъж са били
взети предвид от съда при преценката за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Други
отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства няма. С оглед съотношението на
смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест,
съдът счита, че административно – наказващият орган правилно е наложил на „****“ ЕООД
имуществена санкция в размер над минималния, предвиден в закона, а именно
„имуществена санкция“ в размер на 2500 лева. В чл.413, ал.2 от КТ се предвижда
имуществената санкция да е от 1500 до 15 000 лева. Оплакването, че санкцията била в
завишен размер е неоснователно. Дори и да е над законовия минимум, в случая размерът на
имуществената санкция на работодателя е съобразена с данните по делото за обществената
опасност на деянието и на нарушителя, както и с изведеното по-горе отегчаващо
обстоятелство. Поради това СРС не счита, че има основания за намаляване на размера на
имуществената санкция.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди като правилно,
законосъобразно и при справедлив размер на наложената санкция, а жалбата на „****“
ЕООД следва да се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто
орган е издал процесното НП (т.е. Дирекция „Инспекция по труда” - София) има право на
юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
12
постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав процесуалният
представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на Дирекция
„Инспекция по труда” - София следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото
е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало две
открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав с участието на юрк. Б. и юрк. Т.. В рамките
на производството пред СРС, НО, 10 състав процесуалните представители на въззиваемата
страна не са проявили процесуални усилия при събирането на доказателства. Поради това и
с оглед на конкретната фактическа и правна сложност на казуса, съдът счита, че
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” -
София юрисконсултско възнаграждение в размер малко над минималния и под средния,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 100 лева.
Според Решение № 7457 от 04.06.2024г. на АССГ по отношение на претендираните
разноски следва да се произнесе въззивния съд при новото разглеждане на делото. Поради
това СРС, НО, 10 състав следва да се произнесе и относно разноските, направени от
учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. от Дирекция „Инспекция по труда” -
София) пред СРС, НО, 109 състав и пред АССГ – XVII касационен състав. Пред СРС, НО,
109 състав е имало две открити съдебни заседания с участието на юрк. Стоянова и юрк. Б..
Процесуалните представители на въззиваемата страна не са проявили особена процесуална
активност пред СРС, НО, 109 състав. Поради това и с оглед фактическата и правна сложност
на делото за защита на въззиваемата страна при първото разглеждане на делото от СРС
следва Дружеството – жалбоподател да плати на Дирекция „Инспекция по труда” - София
юрисконсултско възнаграждение в размер малко над минималния и под средния, предвиден
в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 100 лева. Пред АССГ процесуален
представител на ДИТ – София е участвал само в едно заседание, което е продължило
изключително кратко. Поради това за участието на юрк. Т. пред АССГ следва да се определи
възнаграждение в минимален размер според Наредбата за заплащането на правната помощ,
т.е. 80 лева.
Гореизложеното означава, че сумарно за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред СРС, НО, 109 състав, пред АССГ – XVII касационен
състав и пред СРС, НО, 10 състав „****” ЕООД следва да плати на Дирекция „Инспекция по
труда” – София сумата от 280 (двеста и осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2300103 от 05.04.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ на „****” ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.16 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и чл.40, т.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи (ДВ, бр.37 от 2004г., изм. ДВ бр. 102 от 2006г.).
ОСЪЖДА „****” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : *****, с
управител и едноличен собственик на капитала : Х.Я.К., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” – София за направени по делото пред СРС, НО, 109 състав, пред
АССГ – XVII касационен състав и пред СРС, НО, 10 състав разноски за юрисконсултско
възнаграждение сума в общ размер на 280 (двеста и осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14