Решение по дело №416/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 24

гр. Пловдив, 08.02.2019  год.,

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и  втори октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО БЕЛЕВ                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЦА СТОЙНОВА                                                                                                                                                       ВЕЛИНА АНТОНОВА

            с участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА и в  присъствието на прокурора К. ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия  Антонова въззивно наказателно общ характер дело № 416 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава XХІ от НПК.                        Образувано е по въззивна жалба на подс. Д.П.И. и неговия защитник адв. Е.К. срещу присъда от 05.06.2018 г., постановена по НОХД № 785/2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, наказателно отделение.           Срещу цитираната присъда е постъпила жалба и от адв. Л.Л. като защитник на подс. К.А.К..  С посочения съдебен акт подс. Д.П.И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК - една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 59, ал. 1 от НК първият съд е приспаднал времето на задържане под стража на подс. Д.П.И., считано от 15.12.2013 г. до 12.03.2014 г. С цитираната присъда подс. К.А.К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 253, ал. 4 вр. ал. 1 предл. 2 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 253, ал. 6 от НК подс. К.А.К. е бил осъден да заплати на Държавата сумата от 3000 лв., представляваща равностойност на имуществото, в което е бил трансформиран предмета на престъплението - 1500 литра дизелово гориво. На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в сила.                   Със съдебния си акт съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.                                                                                  На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първият съд е възложил за заплащане в тежест на подсъдимите Д.П.И. и К.А.К. направените по делото разноски, като е съобразил органа, който е разходвал средствата.                                                 В жалбата на адв. К. се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира се, че първият съд не се е съобразил със забраната за влошаване положението на подсъдимия, когато производството по делото се е развивало по негова жалба, тъй като първоначалното обвинение било за опит, а повторно внесеният обвинителен акт визирал довършено престъпление. Претендира се за пропуск на прокурора да измени обвинението пред първата инстанция във връзка с пострадалото юридическо лице. Твърди се и несъставомерност от субективна страна на вмененото деяние. Излагат се конкретни доводи, свързани с нарушения на чл. 13, 14 и чл. 102 от НПК. Релевират се и допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт. Във връзка с горното се прави искане за отмяна на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия Д.И. по обвинението.                      В подадената пред въззивния съд жалба, адв. Л. релевира доводи за постановяване на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че авторството на деянието не е било установено по безспорен начин, като са били анализирани и ценени доказателства в нарушение на разпоредбите на НПК. Прави се искане да се  отменени присъдата на първия съд и да се постанови нова оправдателна. В хода на съдебните прения пред въззивния съд държавното обвинение изразява становище, че съдебният акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Намира, че обвиненията са били доказани от фактическа и правна страна в приетия от първия съд смисъл. Пледира, че подсъдимият И. е осъществил 8 отделени деяния в рамките на продължаваната си престъпна дейност, от които 7 били довършени измами, а една недовършена по независещи от дееца причини. Излагат се съображения за коректност на мотивите на първата инстанция по отношение на въпроса за приетото наличие на всички съставомерни белези на престъпленията измама и пране на пари, както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на наложените на всеки един от съпроцесниците наказания, намира че съответстват на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.                                                                          В хода на съдебните прения пред настоящия съд защитата развива аргументите в жалбите.                                                                   Адвокат К. подробно излага доводи за липсата на яснота по въпроса кое е пострадалото дружество. Аргументира и тезата, че без изменение на обвинението по съответния процесуален ред, била изменена неговата обстоятелствена част за механизма на измамата. Намира, че при зареждане на горивото, евентуална щета би могла да настъпи за търговеца, който извършва дейност на бензиностанциите, тъй като в заблуждение са били въведени неговите служители. За неизяснен се приeма и въпросът какви щети действително са били причинени на „*“ЕООД.   Подсъдимият Д.И. изцяло поддържа доводите на своя защитник. От своя страна намира за противоречиви аргументите на първия съд, че пострадал може да бъде субект, различен от този, на който е била издадена картата.                                                                      Защитникът на подсъдимия К.К. – адв. Л., в хода на съдебните прения, излага доводи относно квалификацията на деянието като счита, че извършеното не може да бъде дефинирано като пране на пари. Пледира още, че по делото не бил установен основен признак от състава на престъплението измама, което се явява предикатно по отношение на престъпния състав, по който е бил признат за виновен неговия подзащитен.                                                                     Подсъдимият К.К. изцяло поддържа доводите на своя защитник, като намира за схематичен отговора на първия съд по въпроса за ощетената фирма. Опасява се от повторното репариране на вредите, в случай че картодържателят – холандска фирма, предяви отново своите претенции пред съд.                                                                                        В последната си дума всеки един от съпроцесниците моли въззивният съд да отмени присъдата на втората първа инстанция и да ги оправдае по обвиненията.                                                                                     Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си,  намери жалбите за неоснователни.                                                                            Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и допълнителното съдебно следствие пред въззивния съд, както и след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд приема установена и възприема следната фактическа обстановка:                                                             Холандският гражданин К.П. Л.М.М. /К.М., К.М./ бил управител на „*“ ЕООД - А.. Той имал дял и участвал в управлението и на холандските фирми „*“ ООД и „*“ ООД. „*“ ООД /*/ била основна /л. 180-183, том ІV от досъд. пр., както и л. 251-254 от НОХД № 503/2014 г. – делото на първата първа инстанция/, докато „*“ ООД /*/ - нейна дъщерна /л. 184-188, том ІV от досъд. пр./, като първата от посочените холандски фирма притежавала капитала на втората. Заради последната обособеност тя била отбелязана в холандския търговски регистър като фирма с холдингов характер по отношение втората. В своята търговска практика холандският гражданин К.М. и неговите служители във фирмата, регистрирана в Б./“*“ЕООД – А./, обозначавали посочените особености на чуждестранните ЮЛ, респективно като капиталова и оперативна фирма /в този смисъл свид. К.И.– л. 33 гръб от делото на втората първа инстанция, както и свид. А.Д.– пак пред същата инстанция – л. 197, също така и свид. Д.Т.–л. 217-л.218 гръб от разпита й пред втората първа инстанция/. Физическото лице К.М.притежавало капитал в двете холандски фирми заедно с брат си Л.М./*// съгласно данните на л. 181, том ІV от досъд.  пр. Основната фирма „*“ ООД /*/ била едноличен собственик на капитала и управител на дъщерната „К.М.и с“ и не извършвала разплащания по фактури, тъй като функционирала само капиталово. Дъщерната фирма К.М.и с“ ООД /*/извършвала търговската дейност и функционирала като оперативна фирма, осъществяваща всички  разплащания по фактури. „*“с № *, * била издадена на „*“ ООД /*/. Последната я предоставила за ползване на дъщерната си фирма „К.М.и с“ ООД /*/във връзка с вътрешнофирмено преотстъпване на автомобилите по договори за наем и по други договорни основания /в този смисъл показания на свидетелката К.И.л. 195-196, том ІV от досъд. пр., приобщени чрез прочитане, показанията на свид. Д.Т.– л. 193 от делото на първата първа инстанция, приобщени чрез прочитане, както и л. 218 от делото на втората първа инстанция, също така и документите, представени от свид. К.И.с протокол от 19.04.2016 г. на холандски и български език на л. 160-190, том IV от досъд. пр./. Фактурите за заредено с „*“ карти гориво се издавали на „*“ ООД/*/, а плащанията по тях извършвала оперативната фирма, която работела с „*“картата – „К.М.и с“ ООД/*/Във връзка с прехвърляне на лизингови задължения и свързаната с това пререгистрация на товарен автомобил „*“ в Б., „*“ ООД /*/ преотстъпила картата с надпис „*“№ *, */л. 45а т. І от досъд. пр./ за ползване на българската фирма „*“ЕООД - А. с управител *- гражданин на Кралство Н./копия от документи за регистрацията на „*“ЕООД на л. 92-108, том І от досъд. пр./. Свидетелката К.П.И.била упълномощена да представлява „*“ЕООД /пълномощно на л. 90-91, том І от додсъд. пр./. Картата била издадена за т. а. „*“, регистриран в капитала на холдинговата холандска фирма, като била ползвана от  „*“ЕООД само епизодично през месец април 2013 г. за времето от въвеждане на автомобила на територията на Република Б. с холандска регистрация до извеждането му от страната ни с български регистрационни номера три дни след това. Тези договорки и пререгистрации произтичали, както от общия предмет на дейност на холандските и българските дружества в сферата на транспорта, така и от управлението на холандските и българския търговци от едно и също физическо лице – К.М.. На 29.03.2013 г. между „*“ЕАД гр. С. и „*“ЕООД гр. А. бил подписан договор за ползване на услуга /копие от същия на л. 109 до л. 118, т. І от досъд. пр./, по силата на който „*“ЕАД предоставили на „*“ЕООД карти „*“ за доставка на гориво и други стоки. До 29.04.2013 г. автомобил „*“бил с регистрационни табели с № *. Тогава процесната „*“карта била ползвана за зареждане на гориво единствено за него. Съгласно установената при търговеца практика, издадените „*“карти се ползвали за зареждане на гориво в чужбина, а „*“картите на „*“ЕАД – само в рамките на страната ни. На 29.04.2013 г. автомобилът бил пререгистриран в Б. с № */копия от документи за регистрация на товарен автомобил, изпратени от Столична дирекция на вътрешните работи отдел „*“ са приложени на л. 199 – 214 от делото на първата първа инстанция/. С договор за покупко-продажба от 03.04.2013 г., подписан на 15.04.2013 г. между „„*“ и „*“ЕООД /л. 208-211 от делото на първата първа инстанция/ автомобилът, регистриран и ползван от „капиталовата“ фирма на К.М./л. 203 от делото на първата първа инстанция – представен за регистрацията пред СДВР - ПП документ с вписано име на първата холандска фирма/ бил прехвърлен в Б.. По договор със „*“ЕООД, употребяваният влекач се предоставял на лизинг на „*“ЕООД, като лизингодателят изразил съгласие, в свидетелството за регистрация на посоченото превозно средство в Б. да се впишат данни за адреса и името на лизингополучателя – „*“ЕООД – Б. /л. 213 от делото на първия първи съд/. Процесната „*“№ *, *не била ползвана за зареждане на гориво след пререгистрацията на автомобила, тъй като била издадена нова „*“карта с българска регистрация. Няколко дни след пререгистрацията, превозното средство напуснало пределите на Република Б. и продължило да извършва транспорта дейност в рамките на Европейския съюз. Старата „*“№ * не била върната на „*“ЕООД – А. и до 07.12.2013 г. с нея не било  зареждано и плащано гориво.                                                                                    Подсъдимият К.К., осъденият С.П.и свидетелят Г.Б., с прякор „*“, се познавали добре. Свидетелят Ф.Д.се запознал с подс. К.К. наколко дни преди инкриминираните събития. Четиримата били от гр. П., като единствен от тях Б.работел като международен шофьор. Подсъдимият Д.И. *** се запознал със свидетелите Ф.Д.и  Г.Б. в заведение в П.. По предложение на Г.Б. /обяснения на подс. Д.И., л. 218 гръб - л. 219 гръб от делото на втората първа инстанция/, се съгласил да зарежда възмездно /срещу пари и услуги/ дизелово гориво от бензиностанции „*“на АМ „*“в товарен автомобил с „*“карта. Във връзка с това получил процесната карта с информация за нейния ПИН – код. Бил му осигурен и товарен автомобил „*“, рег. № *, № на рама *и с двигател № * - собственост на „*” ЕООД – П. с управител И.Г.Л.. Последният познавал добре подсъдимия К.К. и осъдения С.П.. Превозното средство не било преминало технически преглед и нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Домувало пред имота на свидетеля И.Г. в село И., обл. П.. През есента на 2013 година, Л. уведомил Г. да даде камиона с документите и ключовете на хората, които му изпраща. На 07.12.2013 г. подсъдимият К.А.К. уговорил Ф.Н.Д.да управлява товарен автомобил – влекач под претекст, че нямал изискуемата за това категория за водач. Ф.Д.се съгласил. На 08.12.2013 г., сутринта в П., подс. К.К. качил Ф.Д.в лекия си автомобил марка „*“, тъмносиньо на цвят, с две врати. В автомобила пътувал и подсъдимият Д.И. ***. Тримата отишли в с.И.да вземат товарен автомобил „*“бял на цвят, влекач, с български регистрационни табели, паркиран пред дома на свид. И. Г.. Товарният автомобил бил вземан и връщан пред дома на Г. от подсъдимите и от свидетеля Ф.Д.със същите български регистрационни табели /показания на свид. Г. - л. 119 гръб, том ІІ от досъд. пр., приобщени чрез прочитане от втората първа инстанция/. Г. показал на К.К. и Ф.Д.как се пали камиона, след което предал ключовете. Д.се качил на шофьорското място, а до него седнал Д.И.. Двамата потеглили с влекача, а подс. К.К. - с лекия си автомобил. Същият ден, 08.12.2013 г., на бензиностанция „*“, на АМ „*“км 89 в района на гр. П., спрял товарен автомобил, марка *с холандска регистрация *с жълти на цвят регистрационни табели. Шофьорът на автомобила, свидетелят Ф.Д.останал в него, а подсъдимият Д.И. слязъл и поръчал на служителя на бензиностанцията да зареди 100 литра дизелово гориво. На касата на търговския обект, подал на свид. В.Р. *карта № *, с надпис *, с която през устройството за заплащане на гориво с карти, в 08 часа и 21 минути, била регистрирана продажбата на 100 литра дизелово гориво стойност 266 лв. ПОС терминалното устройство отпечатало три екземпляра на служебни касови бонове, единият от които бил подписан от подсъдимия И.. Два от екземплярите били предадени на подсъдимия, а единият останал на касата при свидетеля В.Р./копие от този служебен бон, издаден за плащането, приложен на л. 47, т. І от досъд. пр./. След това, подс. И. и свид. Д.закарали камиона на бензиностанция „*“ на АМ“*“км. 89, на противоположната страна на „*“. Там повторили процедурата със зареждането и плащането на 600.30 литра дизелово гориво на стойност 1596,80 лв. с посочената „*“карта, която подс. И. дал на свид. В.В. – служителка на бензиностнацията. След като В. се уверила, че холандските жълти регистрационни табели  * съответстват на тези върху „*“картата, я регистрирала през устройството за разплащане в 9 часа и 53 минути. В касовия бон /копие от същия на л. 52, т. І от досъд. пр./ като лице, извършило трансакцията, бил посочен В.П.- колегата на В., с когото били заедно на смяна. В конкретния случай В. ползвала касата на В.П., за да обслужи подс. И., който представил „*“картата за уреждане на плащането на зареденото дизелово гориво за 1596.80 лева. След това, товарният автомобил с водач свид. Д.и пътник – подс. И., пристигнал на бензиностанция „*” на АМ „*” км. 118 близо до П. . Свид. Д.отново останал в камиона, а подс. Д.И. слязъл и казал на С.Р.да зареди дизелово гориво в двата резервоара на товарния автомобил. Били заредени 588,39 л. дизелово гориво на стойност 1565,12 лв. Подс. И. предоставил на касата на бензиностанцията процесната *карта № *, с надпис *на служителя Д.С.. Последният се уверил, че номерът на автомобила отговаря на посочения в картата и извършил трансакция. В 11 часа и 15 минути на подсъдимия бил издаден служебен бон за сумата 1565,12 лв. /същият в оригинал на л. 61, т. І от досъд. пр./. След като последователно заредили гориво на трите бензиностанции, което подсъдимият И. „заплатил“ с „*“карта № *, товарният автомобил бил върнат пред къщата на И. Г. в с.И.след като дизеловото гориво от автомобила било източено.                                                                                                           На следващата сутрин – 09.12.2013 г., подсъдимите К.К. и Д.И. отново пристигнали заедно със свид. Ф.Д.в дома на Г. в с.И.с автомобила на К.К. марка „*“. Д.поел управлението на влекача „*“, а И. се качил в кабината при него, като му казвал накъде да кара. Двамата пристигнали на бензиностанция „*“, на АМ „*“, км. 89, в района на П. , като товарният автомобил бил с жълти регистрационни табели - холандска регистрация № *. Д.останал в него, а Д.И. слязъл, за да зареди дизелово гориво - първоначално 483,83 л. на стойност 1286.99 лв., а след това още 500 литра на стойност 1330.00 лв., или общо 983,83 л. Подсъдимият Д.И. заплатил двете зареждания с инкриминираната „*“карта. След трансакциите, касиерът в бензиностанцията – свид. К.Г., му издал служебни бонове за зареденото гориво /копия от същите на л. 47, т. І от досъд. пр./. Първата трансакция била осъществена в 11 ч. и 55 мин., а за втората в 12 ч. 01 мин. След зареждането, товарният автомобил бил върнат пред дома на Г. в с.И..                                                                           На следващия ден - 10.12.2013 г., след като взели влекача от с.И., подс. Д.И. казал на свид. Ф.Д.да кара към бензиностанция „*“ на АМ „*“, км. 89 в района на П. . В тази бензиностанция заредил дизелово гориво за 100 лв. /37,31 литра х 2.68 лева за литър/. Автомобилът отново бил с жълти регистрационни табели с холандска регистрация № *. По време на зареждането Ф.Д.останал в кабината, а Д.И. слязъл, посочил количеството за зареждане и заплатил с процесната „*карта” на касата, където бил обслужен от А.И.. Последният маркирал картата в 08 ч. 46 мин., за което издал служебен бон /копие от същия на л. 53, т. І от досъд. пр./. Два екземпляра от служебния бон били предадени на подсъдимия Д.И., а единият останал в бензиностанцията. След това подсъдимият Д.И. и свидетелят Ф.Д.се придвижили със същия автомобил до бензиностанция „*” на АМ „*” км. 118. Д.отново останал в кабината, а подсъдимият Д.И. слязъл от превозното средство и поискал да зареди 500 л. дизелово гориво. Автомобилът продължавал да бъде с жълти регистрационни табели с холандска регистрация № *. Заплащането отново станало с „*“картата № * при служителката на бензиностанцията – свид. М.Т., чрез ПОС терминалното устройство. Т. констатирала, че регистрационният номер на товарния автомобил и посоченият номер в „*“картата съвпадат.  В 10 ч. и 02 мин. отпечатала служебен бон за 1340 лв. /същият в оригинал на л. 62, т. І от досъд. пр./. След първото зареждане, на същата бензиностанция, било извършено и второ - на 450 литра дизелово гориво. Подс. И. поискал да заплати отново с „*“картата. Т. направила опит за трансакция, но резултатът бил отрицателен и сумата не била одобрена. Тогава И. извадил пари в брой и платил дължимите 1250 лева, като получил ресто от четиридесет и три лева.                                                                                Междувременно подсъдимият К.К. и осъденият С.П.започнали да търсят клиенти, с които да осъществят сделка за продажбата на дизеловото гориво, което подс. И. зареждал в двата резервоара на товарния автомобил и заплащал с инкриминираната „*“карта. Преди всяко прибиране на автомобила пред дома на Г. в с.И.дизеловото гориво било източвано от резервоарите в бидони.                                                                                                                    На 10.12.2013 г. подс. К.К. позвънил на свид. Г.В.К. /показания на свидетеля на л. 141 гръб от делото на първата първа инстанция, приобщени чрез прочитане/, с когото се познавал от около две години, като настоял да се видят. Свидетелят се занимавал със строителна дейност и притежавал складова база за строителни материали в с. Г., ул. ”*” № 3, обл. П. . Там имал мотокар, камион, лекотоварен бус и два леки автомобила. За тях се нуждаел от по-голямо количество дизелово гориво. На мястото на срещата в центъра на с. Г., подсъдимият К. пристигнал с бял товарен автомобил „*“, само влекач, управляван от свид. Ф.Д.. Автомобилът бил с пазарджишка регистрация, очукан и стар /в този смисъл  свид. Г.В.К. – л. 115 гръб, том ІІ от досъд. пр., приобщен чрез прочитане от втората първа инстанция/. При проведения разговор подсъдимият К.К. предложил на свидетеля Г. К. да закупи дизелово гориво по 2.00 лв. литъра. Към този момент пазарната цена на литър дизелово гориво била по-висока - 2.68 лв. Свидетелят К. решил, че цената, на която подсъдимият К. му предлага дизеловото гориво, е изгодна и се съгласил да купи 1 тон и 500 литра. Върнал се до дома си в П. да вземе пари и не след дълго всички отишли в базата на свидетеля. Там дизеловото гориво било прехвърлено от резервоарите на товарния автомобил „*“ в пластмасов бидон с вместимост 1 тон посредством електрическа помпа, включена към акумулатора на товарния автомобил. Манипулацията извършвал свидетелят Ф.Д., който вкарал влекача в двора на базата и включил захранването на помпата с щипки към акумулаторите. След прехвърлянето на тон дизелово гориво, Г. К. заплатил 2000 лв. на подсъдимия К.К., като пожелал да купи още 500 литра. След час товарният автомобил „*“, управляван отново от свид. Ф.Д.,  се върнал в базата в Г.. В автомобила пътувал и подсъдимият К.К.. Зад товарния автомобил се движела тъмна лека кола. Отново, чрез ползване на електрическа помпа, захранена от акумулаторите на товарния автомобил, Ф.Д.източил от резервоарите и прехвърлил в друг бидон 500 литра дизелово гориво. Г. К. заплатил на подсъдимия К.К. горивото, като му дал 1000 лева.                             На 10.12.2013 г. около 15,00 часа на паркинга срещу Г. парк гр. П.  осъденият С.П.договорил и реализирал продажбата на дизелово гориво по 2.05 лв. на литър на купувача А.С., който изпратил свой служител с микробус „*“. Горивото било източено от бял товарен автомобил „*“, влекач с пазарджишка регистрация в бидон, натоварен на микробуса. На мястото присъствали С.П., Г.Б. и Ф.Д..  Прехвърленото гориво било около 850 л. за 1745.50 лева.                                                                                                                           По същото време К.М., собственик и управител на „*“ЕООД бил в Б.. На 10.12.2013 г. трябвало да лети за Х. служебно заедно със свид. Д.Т.. Междувременно бил уведомен от брат си в Х., че на територията на Б. има теглене на горива с „*“карта в големи количества. Тъй като фирмите на К.М.в момента нямали товарни автомобили, които пътуват в Б., се усъмнили за злоупотреба. Уведомили централата на *да блокира картата.                                                  На 10.12.2013 г. свид. К.И., упълномощен представител на фирма „*“ЕООД /пълномощно л. 90 том І от делото/ при преглеждане на фактурите от „*“установила, че за периода 08.12.2013 г. – 10.12.2013 г. с „*“с № * са били извършени 7 броя плащания за заредено дизелово гориво с т. а. с рег. с № *– общо 2*.83 литра на стойност 7484.91 лева /в този смисъл свидетелката на л. 74 гръб – л. 75, том ІІ от досъд. пр., приобщени чрез прочитане/. Разплащанията с процесната „*“карта били направени на бензиностанции „*“, „*“ и „*“,и трите на АМ „*“, в района на гр. П.. За възникналия проблем с „*“картата, свидетелката К.И.уведомила централата на „*“  ЕАД в гр. С.. Последната изпратила  електронни писма до всички бензиностанции в страната да не приемат никакви плащания с въпросната карта, която била блокирана. Наред с това, на 10.12.2013 г., бил разпространен имейл до служителите на бензиностанции „*“ , с който били предупредени, при опит за плащане на заредено гориво с процесната „*“карта, да уведомят незабавно органите на полицията, за да бъде задържан извършителя по заведена от клиента полицейска преписка. Същевременно се изказвала благодарност към служителите на бензиностанциите за досегашните действия по запазване на записите от охранителните камери за видеонаблюдение и касовите бележки /разпечатка на имейл л. 48 том І от досъд. пр./.     Както се посочи, на 10.12.2013 г. свидетелките К.И.и Д.Т.пътували заедно с К.М.за летището в С.. Спрели на бензиностанция „*“на АМ „*“при П. , където управителят им позволил да видят записи от камерите. При преглеждането им, те не могли да познаят лицето, което извършва разплащания с процесната „*“карта, тъй като не било техен служител, нито зареждало фирмен камион.                                                                      На 11.12.2013 г., около обяд, свидетелят Ф.Д.и подсъдимият Д.И. отново се срещнали. Взели товарния автомобил „*“ - влекач от с.И. и се отправили към бензиностанция „*“, на АМ „*“ км. 89. Около 14.00 ч. подс. Д.И. слязъл от автомобила, за да зареди гориво на бензиностанцията и да го плати с картата. Дежурни на бензиностанцията по същото време били свидетелите А.И. и К.Г.. И двамата вече били зареждали същия автомобил предишните дни. След като в резервоара на автомобила били налети 300,02 л. гориво, свидетелят А.И. направил опит да извърши трансакция с представената от подс. Д.И. „*“карта и да заплати стойността на зареденото дизелово гориво в размер на 804.05 лв. Картата била отхвърлена от ПОС терминалното устройство на касата, което разпечатало служебен бон в 14 часа и 17 минути за отказана трансакция /копие от същия на л. 47, т. І от досъд. пр./. Подсъдимият Д.И. платил горивото в брой, напуснал касата и тръгнал пеш към с.Г., оставяйки картата на касата в бензиностанцията. Междувременно, управителят на търговски комплекс „*“ П. , свид. П.И. уведомил органите на МВР. При пристигане на място, около 14.35 ч., дежурният автопатрул в състав свидетелите М.Б. и С.К. – служители в група ПП при ОДМВР - П.  установили, че до колонка № 2 на бензиностанцията е паркиран товарен автомобил влекач, марка „*“, без прикачено полуремарке, с жълти  холандски регистрационни табели № *. Б. и П.И. се отправили със служебния полицейски автомобил към с.Г.. На главната улица в селото забелязали подсъдимия Д.И., който отговарял на описанието на търсеното лице. Б.  го качил в полицейския автомобил и го закарал до бензиностанцията на „*“. Там шофьорът на товарен автомобил „*“ - влекач с холандски регистрационни номера - Ф.Н.Д.предал на М. Б.  документите на автомобила. При огледа му се установило, че под монтираните холандски регистрационни табели има поставени български такива с рег. № */л. 1-2 и л. 4-8, том ІІ от досъд. пр. – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум/.                                                                                               Видно от заключението на назначената в рамките на досъдебното производство авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.М./л. 85-л.90, том ІІІ от досъд. пр./, товарният автомобил марка „*“ модел *е с дизелов двигател. Върху фабричната конструкция на същия е била извършена интервенция. Оригинално монтираният от завода-производител резервоар с вместимост 400 литра, бил демонтиран и били прикачени два други по–високообемни резервоара - ляв с вместимост 600 литра и десен - 1000 литра. За последното не била налична документация за преустройство или съответствие на конструкцията, изискуема по правилата на ИКЕ при ООН от „*“- единствената оторизирана за това институция в Б. /заключението на л. 85 -  л. 90, т. ІІІ от досъд. пр./.                                      Видно от представените по делото документи - фактури и извлечения от банкови сметки, преведени от нидерлански език /л. 238-241 от делото на първата първа инстанция – НОХД № 503/2014 г./, фирмата „*“ООД получила дебитна нота № *от 13.12.2013 г. от „*“ООД за покупка в Б. /копие от дебитната нота на с превод на л. 246 и л. 244 от делото на първата първа инстанция – НОХД № 503/2014 г., както и л. 123 и л. 121-122, т. І от досъд. пр./. В нея, за периода 08.12.2013 г. - 10.12.2013 г., били посочени 7 продажби от бензиностанции на *на 2*,83 литра дизелово гориво на стойност 3826,95 евро. В дебитната нота било отразено, че  продаденото дизелово гориво е заплатено с „*“карта *, № *. Следва да се посочи от настоящия въззивен съд, че копията от дебитната нота, които са били преведени за нуждите на производството, се намират на л. 123, том І от досъд. пр. и л. 246 от делото на първата първа инстанция, като в копията на холандски е било посочено D99 като префикс на номера на картата /междувпрочен посочен по идентичен начин и на л. 121, том І от досъд. пр./, докато в превода, възложен от първата първа инстанция, същият префикс бил обозначен като 099. Настоящият съд намира, че това по никакъв начин не опорочава извършените преводи на документи, тъй като е очевидно, че се касае за техническа грешка, свързана с отбелязване на D като 0 при втория превод в съдебната фаза при първото разглеждане на делото от първоинстанционен съд. В принципен план това не се явява от особено значение за производството, тъй като няма спор, че става въпрос за процесната карта. Налице е и бланка на „*“карта, изпратена до „*“ООД, в която наред с други фактури от 13.12.2013 г. / л. 245 ведно с превод на л. 243 от делото на първата първа инстанция/, фигурира и фактура № ********* на стойност 3826,95 евро. В това съобщение на „*“до „*“ООД били посочени и други фактури /общо 6 на брой/ от 13.12.2013 г. с падеж 16.12.2013 г., на обща стойност 7685,23 евро. Видно от извлечението от банкова сметка *** „*“- Н./л. 248 ведно с превод на л. 247 от делото на първата първа инстанция/ „*“ ООД заплатили на „*“ООД сумата от 7685,23 евро по всички фактури, сред които фактура № ********* на стойност 3826,95 евро. На свой ред „*“ ООД издало фактура № 20*269 от 31.12.2013 г. на  „*“ЕООД за дължими общо 20,720,05 евро, в това число и за платени на 13.12.2013 г. митнически разходи, заплатени с „*“карти. Тъй като фактурата не била платена, била издадена нова нарочна фактура № 20160371 от 19.04.2016 г. /л. 171 ведно с превод на л. 169-170, том ІV от досъд. пр./ от „*“- А. на стойност 3826.95 евро. Видно от приложеното извлечение от банковата сметка на „*“, фактурираното на 19.04.2016 г., било заплатено, като изрично се цитирал номера на горепосочената фактура 20160371 /л. 174 ведно с превод на л. 172-173, том ІV от досъд. пр./. Съгласно показанията на счетоводителя на фирмата А.Г.Д., тази фактура била осчетоводена в счетоводството на „*“ЕООД и по нея бил направен превод по банковата сметка. Това се потвърждава и от приложеното в досъдебното производство платежно нареждане /л. 174, том ІV от досъд. пр./, с което последен платец на горивото на посочената стойност се явява „*“ЕООД, на което била възстановена и стойността на горивото.           В рамките на досъдебното производство на „*“ЕООД, чрез пълномощника свидетелят К.И., са били върнати един брой пластмасов бидон с вместимост 1000 литра, съдържащ жълтеникава на цвят течност с мирис на дизелово гориво – 900 литра по фабричната скала на бидона, 11 броя десетлитрови туби, пълни с жълтеникава на цвят течност с мирис на дизелово гориво, 1 брой пластмасов бидон с вместимост 1000 литра, съдържащ жълтеникава на цвят течност с мирис на дизелово гориво – 850 литра, 1 брой пластмасов бидон с вместимост 1000 литра, съдържащ жълтеникава на цвят течност с мирис на дизелово гориво – 500 литра /приемо-предавателен протокол от 12.06.2014 г., приложен на л. 85, том І от досъд. пр./. На „*“ЕООД било възстановено 2360 литра дизелово гориво на стойност 2,68 лева за литър към момента на възстановяването. Видно от представената пред първата първа инстнация вносна бележка от 12.06.2015 г. /л. 257 от делото на първата първа инстанция/ по сметка на „*“ЕООД били внесени 1206 лева от подс. К.А.К. - доплащане за възстановяване на причинената имуществена щета на посоченото дружество.                                     Видно от заключението на комплексната физико-химическа експертиза, изготвена от вещото лице С.Б./л. 97, том ІІІ от досъд. пр./ от течността в иззетите 52 бр. пластмасови съдове с различна вместимост, съдържащи червена и жълта на цвят течност с мирис на дизелово гориво, които са били обект на оглед като веществени доказателства по делото /л. 55-73, том ІІ от досъд. пр./, са били взети  представителни проби във връзка с определяне по физико-химичен път на тяхното съдържание и качественият състав на течността, съдържаща се в представителните проби и годна ли е да се ползва по предназначение. В протокол № 328 от 15.04.2014 г., вещото лице е посочило, че течностите в 52 обекта на експертизата, представляват горива за дизелови двигатели /дизелово гориво/ и същите са предназначени за изгаряне в двигатели с вътрешно горене. Експертът е уточнил, че тези горива са от четири сходни помежду си групи, като първата група е от проби с поредни номера от № 1 до № 11, втора група е от проби с №№ 12, 15, 16, 17, 19, 25, 28, 29, 30, 31, 32, 34, 36, 37, 41, 42, 44, 45, 47 и 50, третата група е от проби с №№ 13, 14, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 26, 27, 33, 35, 38, 39, 40, 43 и 46 и четвъртата група е от проби №№ 49, 51 и 53. Проба № 48 е смес от горива от първа и трета група. Настоящият съд приема, че последната иззета представителна проба /под № 52/, не е била посочена в никоя от групите по-горе, като в тях са били описани всички проби от 1 до 51 без повторения. Ето защо, се приема, че в експертизата е била допусната техническа грешка по отношение на последната изследвана проба, чийто номер реално е 52, но погрешно е била обозначена като 53 – най-голямото число фигуриращо и в четирите групи, при които изброяването е във възходящ ред на числата.  Касае се за техническа грешка, като последната изследвана проба първоначално е била посочена в писменото заключение с вериня си номер, но в последствие погрешно е била отразена при изброяването в група № 4 на горивата като № 53. Всъщност и цветът на изследваното гориво на проба № 52 – жълто, който е идентичен с цвета на останалите проби от групата под №№ 49 и 51 също налага извод, че е била допусната техническа грешка.                                                                                   Изложената фактическа обстановка настоящият съд приема за установена въз основа на посочените вече по-горе гласни и писмени доказателствени средства, посочени и коментирани в обстоятелствената част на изложението, както и от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства пред втората първа инстанция, също така и от приобщените от настоящия съд писмени доказателства и предявеното от същия съд веществено доказателство карта /л. 45а, том І от досъд. пр./.     Действително, законосъобразно, първият съд е отчел, че обясненията на подсъдимите освен доказателствено средство, са и средство за защита, поради което следва да бъдат подложени на внимателна проверка. Настоящият съд намира, че обясненията на подсъдимия Д.П.И. /л. 181-182 от делото на втората първа инстанция/ следва да бъдат частично кредитирани. Първият съд се е задоволил основно с преразказ на заявеното от двамата съпроцесници, с което е отстъпил от декларираната необходимост да анализира задълбочено заявеното от тях. При все това, коректно е резюмирал в изложението си, твърденията на всеки един от съпроцесниците. Действително, в обясненията си, подс. И. е заявил, че случайно бил въвлечен в зареждането на горивото като насрещна услуга на препоръчани му от подс. К.К. лица - Б.и Д., които на свой ред щели да изхвърлят отпадъци от строителен обект в П.. Настоящият съд намира, че обясненията на подс. Д.И. по отношение на заявеното, че Г.Б. му предоставил процесната карта и кода за нея, не се опровергава от нито едно от останалите събрани по делото доказателства и по косвен начин се подкрепя от хронологията на самите събития, от данните за споменаването на подобна информация от подсъдимия К.К. и от Ф.Д.пред свидетеля Г.  К. /показанията на свид. Г. К., че разбрал за шофьор, който не си бил получил заплатата от работодателя -  л. 115 гръб, том II от досъд. пр., инкорпорирани чрез прочитане от първия съд /, както и съобразно данните, че именно Б.работи като международен шофьор. Ето защо, по този пункт обясненията на Д.И. следва да бъдат кредитирани. Нелогични са, обаче, претенциите му, че в разясненията, които получил от Б., нямало „нищо нередно“. От една страна подс. Д.И. сочи, че Б.имал да взема няколко заплати като международен шофьор, поради което постигнал уговорка с работодателя си да ги получи в гориво. Липсва логика в достоверността на подобни твърдения, тъй като те не дават отговор на въпроса какво тогава наложило подс. И., а не заинтересованият шофьор да плаща с картата на Б.. Липсва и логично обяснение защо камионът бил управляван също от лице, различно от заинтересования шофьор. Очевидно това не би било  необходимо, ако работодателят действително “знае” и „се е съгласил“ да замени дължимата за труд престация с теглене на гориво. Поради изложеното, не се възприемат обясненията на И., в които твърди, че нямал никакви индикации, че ползва картата неправомерно /л. 182 от делото на втората първа инстанция, обясненията на И./. Отделно от горното, посочените твърденията на подс. И., че картата се ползва правомерно, влизат в противоречие с установеното чрез показанията на свид. Ф.Д., че И. изначално и преди нейното първо използване   е имал готовност да заплати с лични средства /в този смисъл свид. Ф.Д.- л. 80 гръб, том ІІ от досъд. пр., приобщени чрез прочитане/, че носел „голяма сума пари, може би 2000 – 3000 лева /л. 79 гръб, том ІІ от досъд. пр. – разпит пред съдия на Д., инкорпорирани чрез прочитане/, ако картата се окаже блокирана, с оплакването му пред свид. Ф.Д., че „му били спрели картата“ и се „наложило да плати с пари“, като подсъдимият И. е разполагал със сумата още преди първото зареждане на 08.12.2013 г. /л. 79 гръб, том ІІ от досъд. пр., разпит пред съдия на Ф.Д., приобщен чрез прочитане/. В това няма логика с оглед „уверенията“ на Б., че се процедира напълно законно. Посочените пунктове от показанията на свидетеля Ф.Д.напълно кореспондират с установените чрез показанията на свидетелите М.Т. и К.Г. случаи, при които се наложило подсъдимият да  плати в брой вместо с картата – при третото зареждане на 10.12.2013 г. при Т. и на 11.12.2013 г. – при Г.. Липсва задоволителен отговор  на въпроса по какви причини подсъдимият, който твърди, че е действал правомерно, напуснал касата бързо, когато му била отказана последната трансакция без дори да я вземе със себе си. В този смисъл свид. Ф.Д.неизменно сочи, че наместо да се върне в камиона, според предварително обявеното пред свидетеля, подс. Д.И. се загубил от полезрението му, като се оказало, че вместо да се върне до камиона на колонката, тръгнал пеш към близкото село без да уведоми спътника си. Последното напълно кореспондира и със заявеното от свидетелите П. А. /л. 61 гръб от делото на втората първа инстанция/ и М. Б.  /л. 60 гръб от делото на втората първа инстанция/. Всъщност подсъдимият И. не оспорва фактите, че той е лицето с шапка тип „ушанка“, зареждало инкриминираното гориво,  заплащайки го с карта „*“, дадена от Б.. Правилно първият съд е отхвърлил претенциите на подсъдимия И., че след плащането с лични пари на бензиностанцията тръгнал да търси поща в близкото село, по указание на Б.. Първият съд е имал основание да посочи, че тези твърдения в обясненията на И. са недостоверни, нелогични и не следва да бъдат кредитирани. Отделно от това, липсват и данни подсъдимият И. да е провеждал разговор с друг, освен с подсъдимия К.К., непосредствено преди и след зареждането на горивото на 11.12.2013 г. Видно от представения на л. 47, том І от досъд. пр. служебен бон от бензиностанцията „*“ сумата за зареденото гориво е била заплатена в 14 часа 24 минути и 22 секунди /14:24:22 ч./, когато е бил отпечатан приложения бон. Видно от служебния бон на същата бензиностанция за отказана трансакция с процесната карта /л. 47, том I от досъд. пр./, документът е бил отпечатан малко преди това в 14 часа 16 минути и 46 секунди /14:16:46 ч./. При анализ на мобилната комуникация между подсъдимите лица, се установява, че на посочената дата в 14 часа 23 минути и 32 секунди е бил проведен изходящ разговор с продължителност 19 секунди, иницииран от подс. Д.И. към подсъдимия К.К.. В 14 часа 28 минути и 16 секунди бил регистриран входящ разговор на подсъдимия К.К. към Д.И. с продължителност 60 секунди. След това е налице нов разговор, иницииран от подс. К.К. с продължителност 40 секунди, иницииран от последния до подс. Д.И. в 14 часа 33 минути и 16 секунди /л. 120, том ІІІ от досъд. пр./. За пълнота следва да се посочи, че в подобна насока са освен обобщените данни на л. 116-120, том ІІІ от досъд. пр. и данните от справката на мобилния оператор, обслужващ телефона на подсъдимия Д.И., регистриран на негово име /*/, приложена  на л. 111 и л. 111 а – „*“, том ІІІ от досъд. пр. Съгласно  представените в табличен вид детайлни записи под № 802 на 11.12.2013 г. в 14:07:23 ч. е било регистрирано входящо обаждане от 17 секунди от телефонен № * /установен като ползван от осъдения С.П.П.– съгласно л. 125, том ІІІ от досъд. пр., л. 141-142, том ІІІ от досъд. пр. и л. 86, том ІV от досъд. пр. - данни за връзка със С.П./. След това под № * е налице запис в 14:23:37 ч. за изходящо обаждане на мобилния телефон на подс. Д.И. с продължителност 19 секунди към № * /телефон, ползван от подс. К.К. съгласно справките на л. 113-147, том ІІІ от досъд. пр., както и данните на л. 109, том ІІІ от досъд. пр. и 111а, том ІІІ от досъд. пр. – РУ „П“ П. , също така и съобразно л. 141-141 гръб от показанията на свид. Г. К. пред първия първи съд за номера, на който на 10.12.2013 г. му се обадил подс. К.К., съпоставено с регистрираното под № * единственото изходящо обаждане от № * към № * – на свид. Г. К., на цитираната от последния дата 10.12.2013 г., а също и съобразно данните за телефона за връзка при снемане самоличността на К.К. – л. 127, том ІІ от досъд. пр./. Под № *фигурира запис за входящо обаждане 0 секунди в 14:23:37 от № *. Под № * в 14:23:44 ч. е било регистрирано входящо обаждане от 0 секунди от № * /С.П./. Под № * на същата дата, в детайлната справка, е налице запис от 14:23:48 ч. за входящо обаждане от 74 секунди от № * /ползван от подс. К./. Под № * в 14:28:16 ч. е било регистрирано входящо обаждане от 60 секунди от № * /ползван от подс. К./. № * касае изходящо обаждане в 14:33:16 ч. от 40 секунди, инициирано от номера на Д.И. до № * / ползван от подс. К.К./. Налице е изходящо под № * в 14:46:49 ч. от 20 секунди с № * /неустановен ползвател/ и под № * в 15:13:25 – входящо от 115 секунди от № * /неустановен ползвател/. При съпоставяне на хронологията на регистрираните разговори със заявеното от свид. М. Б. , че полицейският автомобил е пристигнал по сигнал на бензиностанцията около 14.35 ч. и подсъдимият Д.И. не бил заварен на бензиностанцията, проектирано към времевите отрязъци, отразени върху служебните бонове за отказана трансакция и за плащане в брой – 14:16:46 ч. и 14:24:22 ч., както и към проведените разговори между ползваните от подс. Д.И. и подс. К.К. телефони в 14:23:37 ч., 14:23:44 ч., 14:23:48 ч. 14:28:16 ч., в 14:33:16 ч., се налага извод, че към момента на тръгването на подс. Д.И. от бензиностанцията на 11.12.2013 г. към с.Г., няма никакви данни той /подс. Д.И./ да е провеждал разговори с претендирания Б., тъй като е комуникирал интензивно и провел телефонни разговори единствено с комуникатора, ползван от подс. К.. За поддържането на редовна телефонна връзка между подс. К. и подс. И., ще стане въпрос и по-късно, тъй като посоченото по-горе напълно съответства на установената плътност на разговорите, провеждани между телефоните, регистрирани на имената на подсъдимите К. и И. във времевите отрязъци, през които е било теглено горивото на различни бензиностанции в дните на инкриминираната дейност. С основание първият съд е отбелязал, че И. не дава задоволително обяснение защо табелите на автомобил „*“ са били с холандска регистрация след като товарният автомобил е вземан и връщан пред дома на свид. Г. в с.И.с български регистрационни номера. В съответствие с хронологията на установените събития, първият съд е приел, че подсъдимият И. е имал възможност да се запознае подробно с предоставената му „*“карта, на която са били посочени имената на собственика на автомобила и регистрационните холандски номера на превозното средство, което има право да зарежда с картата. При всяко зареждане и плащане с  инкриминираната „*“карта камионът е бил с отличителен жълт цвят на табелите. Това направило впечатление, както на служителите на бензиностанциите, които маркирали картата на  специалните устройства, така и на свид. М. Б.  /л. 60 гръб от делото на втората първа инстанция, където посочил, че независимо от чуждата регистрация, при внимателно вглеждане в табелите, установил, че под тях са видими и други български регистрационни табели/. В подкрепа на последното са и протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществено доказателство - камион  /респективно на л. 1-8 и л. 9-14, том ІІ от досъд. пр./. За характерните жълти табели на автомобила на бензиностанциите говори и свид. П.А. – управител на търговски обект /л. 62 от разпита му пред втората първа инстанция/. Тук следва да се припомни, че при проследяване на хронологията на зарежданията, се установява, че след като свидетелят Г. предоставял камиона с български регистрационни табели на Д.и подсъдимите К. и И., в близък план след това превозното средство било представяно за зареждане на гориво на бензиностанции в района с жълти холандски номера, след което било връщано с българска регистрация. И свидетелят И. К., на когото било продадено горивото в Г., е категоричен, че камионът пристигнал в населеното място с българска регистрация. Коректно първата инстанция е отчела и обстоятелството, че подс. И. бил с „шапка - ушанка“, с която бил трудно разпознаваем. Настоящият съд ще отбележи и това, че при разплащането на касата в търговските обекти, подсъдимият винаги е бил с нахлупената шапка /съгласно показанията на касиерите и служителите на бензиностанциите, които ще бъдат коментирани по-подробно и допълнително/, но не е носел на главата си този отличителен атрибут в облеклото, след напускане на касата в центъра на близкото село. Въпреки това бил разпознат и посочен от свид. П.А. /в този смисъл свид. Б.  - л. 178 от делото на първата първа инстанция, прочетени в СЗ от втората първа, както и свид. К.Г. – л. 62 гръб пред втората първа инстанция, където последният заявил, че когато подсъдимият плащал бил с „ушанка“, а като пристигнал с полицаите - вече без шапката/. Следва да бъде добавено още и това, че при задържането си подсъдимият Д.И. е бил смутен, като свид. Б.  споделил пред втората първа инстанция, че когато подсъдимият бил върнат на бензиностанцията и запитан има ли нещо общо с влекача, видимо се притеснил и предложил да даде на служителите “някакви пари, за да пропуснат камиона” /л. 61 от делото на втората първа инстанция, свид. М. Б. /. В заключение следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия Д.И., по посочените пунктове, са изолирани от останалата непротиворечива доказателствена маса в представения смисъл, поради което се приемат за негова защитна позиция, опровергана от хронологията на събитията и събраните по делото доказателства в противната на твърдяната от него насока. Въз основа на всичко посочено, следва да се възприеме и крайният извод на първия съд, че след като подсъдимият разбрал, че не може да извърши разплащане с „*“картата и видял полицейски автомобил, оставил картата на касата и тръгнал в посока, обратна на товарния автомобил към с.Г., за да не бъде заловен от органите на МВР, а не за да тегли пари от пощата, които щял да му преведе свид. Г.Б..                                                                                                         Подс. К.К. дал обяснения /л. 219 гръб – л. 220 от делото на втората първа инстанция/, че Б.го помолил за съдействие за продажба на горивото, поради което му отчел и парите, получени от продажбите. Обясненията са схематични и изолирани от останалата доказателствена маса, поради което се приемат за изцяло  защитни. На първо място те се опровергават от показанията на свид. Ф.Д.. Настоящата инстанция кредитира заявеното от този свидетел като устойчиво, неизменно, последователно и обективно, съответно на другите данни по делото, както по посочените вече по-горе пунктове, така и в преобладаваща си част с изключение на данните за датата на реализация на горивото в Г. и за настъпилото разминаване по въпроса дали товарният камион е бил с жълти регистрационни табели през цялото време, за което ще стане въпрос изрично по-долу/. Настоящият съд намира, че заявеното от свид. Ф.Д., че подсъдимият К.К. имал сериозно участие в организацията и надзора при зареждането на автомобила с гориво и реализирал тон и половина от него на свид. И. К. ***, също притежава посочените характеристики на устойчивост и неизменност и корелира с останалите доказателствени източници. Свидетелят Ф.Д.подробно изяснява как ежедневно, през инкриминираните дни, които са последователни, бил извозван от подс. К.К. заедно с подс. Д.И. до мястото на домуване на камиона. Подробно и неизменно твърди, че бил ангажиран да управлява превозното средство при зареждането на гориво по бензиностанциите именно от подс. К.К.. Последното не влиза в противоречие с обясненията на неговия съпроцесник - подс. Д.И., че по време на предварителната среща на последния с Ф.Д.и Б., Д.не вземал участие в разговора /обяснения на подс. И. пред втора първа инстанция – л. 183 от делото/. Заявеното от свидетеля Ф.Д., за продажбата на гориво в с. Г. се потвърждава и от свидетеля И. К., който също посочва, че предложението за закупуване на гориво му било отправено от подс. К.К., на когото заплатил на два пъти общо 3000 лева. Именно подс. К.К. бил лицето, което разговаряло с И. К., докато Ф.Д.не го  познавал. Според настоящия съд, познанството на И. К. с К.К. обяснява известните вариации в показанията на свидетеля /И. К./ и проявената тенденция в хода на разпитите му в съдебните фази да се опита да омаловажи приноса на подсъдимия К. към продажбата на гориво. Твърдението на свидетеля, че горивото продавал Ф.Д., не се кредитира от настоящия съд като декларативно, голословно и целящо подпомагане на защитата на подс. К.. Претенцията на свид. И. К. противоречи на безспорно установеното, че е предавал парите на подс. К., а не на Д., че предложението да закупи гориво и подканата да си купи още дизел изхождали пак от подс. К.. Т. е., макар Д.да се намирал при тях, не участвал по никакъв начин в преговорите, нито получавал пари от продажбите. Д.не демонстрира знание за конкретната цена на реализация на горивото, докато подс. К.К. е информирал свид. И. К. за тези параметри. Не на последно място, следва да се каже, че декларативната претенция на свидетеля И. К. не намира опора дори в обясненията на подсъдимия К.К. /л. 219 гръб от делото на втората първа инстанция/, където не отрича, че той продал горивото на свидетеля, но допълва, че спорил това  по молба на Б.. От друга страна подс. К. обяснява, че „*“ /Б./ бил определил цена по 1,50 лева на литър и му отчел парите от продажбите без дори да ги преброи /обяснения К.К. - л. 220 пред втората първа инстанция/. Преценени и самостоятелно, тези обяснения на подс. К.К. са вътрешно противоречиви и изолирани от показанията на свид. Г. К., който неизменно сочи, че е закупил тон и половина гориво по 2 лева литъра /л. 115 гръб, том ІІ от досъд. пр. – разпит пред съдия на свидетеля, инкорпориран чрез прочитане, л. 141-141 гръб показания на същия свидетел пред първата първа инстанция, прочетени от втория съд и потвърдени пред втората инстанция/, предавайки на подсъдимия общо 3000 лева, с което липсва всякаква логика в обясненията на този подсъдим, че предал на Б.много по-голяма сума без дори да я брои. Не следва да бъде подминавано и обстоятелството, заявено в показанията на свид. Д., за поддържаната телефонна комуникация между подс. Д.И. и подс. К.К. по време на курсовете до бензиностнациите за зареждане на гориво /в този смисъл например л. 80, том ІІ от досъд. пр. – разпит пред съдия на Д., приобщен чрез прочитане от първия съд/. Посоченото от Д.се възприема изцяло от настоящия съд, тъй като намира пълна опора в останалите материали по делото, включително и в детайлните мобилни справки, както в посочения вече смисъл за датата 11.12.2013 г., така и за другите инкриминирани дати. При цялостно проследяване на комуникацията между ползвания от подс. Д.И. телефонен номер и тези, ползвани от подс. К.К., се установява изключителна честота на проведените разговори. По-конкретно, без да се описва цялата налична информация, а само  илюстративно, може да се каже, че при зареждането на гориво на 08.12.2013 г., в цитираните по-горе служебни бонове, са били отразени следните часове на тяхното отпечатване - 08:21 ч.,09:53 ч. и 11:15 ч. Налице са данни за множество проведени разговори между официално регистрираните на името на двамата съпроцесници телефонни номера, които са входящи и изходящи с особена интензивност около зарежданията с гориво. В тази насока са всички данни от мобилните оператори и техните анализи /л. 105-147, том ІІІ от досъд. пр./. В частност, съгласно л. 111а, том ІІІ от досъд. пр. – „*“, от детайлната справка за комуникациите на телефон *, представена в екселска таблица, се установява, че между посочения №, регистриран на името на подс. К.К. и № *, регистриран на името на подс. Д.И. на 08.12.2013 г. са били проведени общо 22 разговора с продължителност от 05 секунди до 116 секунди, като в общо регистрираните за деня 25 разговора на номера на подс. К., е фиксиран разговор с още един телефон, пак на името на подс. Д.И. /запис № 214 от таблицата/, а изключенията са отразени в №№ 206 и 215 и касаят други абонати. Налице е постоянна  интензивна връзка между съпроцесниците около момента на зареждане на гориво, като между номерата им е била водена комуникация в 08:58:43 /вписването под № 192/, в 09:08:30 /вписването под № 193/, в 09:10:19 /запис № 194 от цитираната молина таблица/, 09:13:36 /запис № 195/, 09:36:39 /запис под № 196/, 09:49:32 /№ 197/, 09:58:21 /вписване 198/, в 10:51:04 /№ 199/, в 11:12:31 ч. /№ 200/, в 11:57:23 /№ 201/, в 11:59:26 /№ 202/ и т. н., което ползва контрола над движението на товарния автомобил и зареждането му с гориво, като процесният камион с високообемни резервоари е бил осигурен именно от подсъдимия К. чрез Л. и Г.. Същото е положението и с останалите дати, поради което съвсем не може да бъде споделено заявеното в обясненията на подсъдимия К., че нямал никакво друго отношение към процесните събития, освен една продажбата на гориво на свид. К.. От представените разпечатки от телефонната комуникация между регистрираните на Д.И. и К.К. телефони, в  периодите на зареждане на горивата, през всеки един от процесните дни, интензитетът на провежданата помежду им телефонна комуникация, дава основание да бъде прието като недостоверно заявеното от този подсъдим, че не знаел нищо за зареждането на горивата, не бил наясно с вместимостта на резервоарите и нямал физическо отношение към зарежданията. Видно от показанията на свид. Ф.Д./л. 180 гръб – л. 181 гръб от делото на втората първа инстанция/ именно подс. К. е бил лицето, на което свид. Г. обяснил как се пали процесния камион, както и този, който извозвал Д.и подс. И. до селото, където домувал автомобила. Сведенията на Г., че подс. К. водел разговора при вземане на камиона, подкрепят заявеното от Д.кой е подсигурил влекача. За особеностите на влекача като обеми на резервоарите, при сериозни отклонения от фабрично монтирания, както и без одобрение на преустройството от *, вече стана въпрос. В случая представеният по делото пред първата първа инстанция договор за отдаване под наем на превозното средство на неустановено лице, различно от съпроцесниците и разпитаните свидетелите, остава изолиран от останалата доказателствена маса и по никакъв начин не ползва изясняването на предмета на делото, тъй като не опровергава  приетото за установено за лицата, ползвали превозното средство на инкриминираните дати. Показанията на свид. Д.се подкрепят напълно освен от обсъдените по-горе гласни доказателствени средства и от приложения по делото протокол за претърсване и изземване, частично одобрен от съда, както и от протокола за извършен оглед на местопроизшествие /л. 1-2, том ІІ от досъд. пр./ ведно с фотоалбум /л. 4-8 от досъд пр./, протокол за оглед на веществени доказателства – товарен автомобил /л. 9-10, том ІІ от досъд. пр./, ведно с фотоалбум /л. 12-14 от досъд. пр./. В подкрепа на заявеното от свид. Ф.Д.и свид. И. К. се явява приложения в досъдебното производство протокол за претърсване и изземване от 12.12.2013 г. на съдове, пълни с гориво от имота на свидетеля И. К. ***. Посоченият протокол визира претърсването и изземването на три пластмасови бидона с вместимост от по 1000 литра, два от които са били пълни с жълтеникава течност с мирис на дизелово гориво, като всеки от тях е съдържал течност респективно от 500 литра и от 900 литра. Третият голям бидон е съдържал 900 литра течност с мирис на дизелово гориво, но червена на цвят. Освен това са били иззети и 11 броя 10 литрови туби, пълни с жълтеникава течност с мирис на дизелово гориво, както и 36 броя 10 литрови туби с мирис на дизел с червена течност, както и една осемлитрова туба, пълна с червена течност. В крайна сметка, в изготвеното искане за одобряване на процесуално-следственото действие, внесено от ОП – П. /л. 49-50, том ІІ от досъд. пр./, при подробното изброяване на иззетите веществени доказателства е бил пропуснат единият бидон, съдържащ 900 литра жълтеникава течност. С определение № 475/13.12.2013 г. по ЧНД 622/2013 г. на ОС – П.  /л. 51, том ІІ от досъд. пр./, протоколът е бил одобрен в този си вариант. Всичко това е наложило да бъдат разпитани и свидетелите Т.И.Г. – поемно лице /разпит на свидетеля на л. 183 гръб от делото на втората първа инстанция, както и л. 128 гръб – л. 129 от делото на първата първа инстанция, последният приобщен чрез прочитане/ и присъствалия при извършване на действията полицейски служител С.З.Д./л. 183 гръб от делото на втората първа инстанция/, които изяснили по категоричен начин, че откритите, натоварени и иззети бидони с гориво са били три на брой. В подкрепа на тези данни са и последващите документи, генерирани във връзка с иззетото гориво, които обосновават пълната проследимост на приобщените като веществени доказателства бидони. По делото е бил предаден още един голям бидон от 1000 литра, но съдържащ 850 литра жълто на цвят дизелово гориво, което станало на 12.12.2013 г. с протокол да доброволно предаване от А.С.. Горивото, иззето с протокола за претърсване изземване от имота на свид. И. К. в с. Г., както и доброволно предадения от А.С. бидон, съдържащ 850 литра /л. 35, том ІІІ от досъд. пр. – протокол за доброволно предаване на бидона от А.Д.С./, са били обект на оглед на веществени доказателства на 09.04.2-14 г. /л. 55-56, том ІІ от досъд. пр./ ведно с фотоалбум /л. 58-73, том ІІ от досъд. пр./, като по делото са налице и съответните протоколи за предаване на съхранение на съдовете. По този начин е налице пълна проследимост на приобщените горива и съдовете за съхранението им, като допълнителна гаранция в това отношение е и обстоятелството, че след химичния анализ на горивата, е било установено, че два от големите съдове, които съдържат гориво с жълт цвят респективно от 900 литра и от 500 литра, иззети от дома на свид. И. Г. в Г., т. е. в два от трите големи бидона /като третият е бил пълен с червено на цвят гориво/, са били от една и съща група с горивото в бидона, предаден от А.С., което също било жълто на цвят /в този смисъл приложената на л. 97, том ІІІ от досъд. пр. физико-химическа  експертиза/. Правилно първият съд е отчел, че обясненията на подсъдимия К. са подчинени на защитната му теза и целят омаловажаване на престъпната му дейност, като опитът му като полицейски служител, дава основание да се приеме, че бил наясно с  престъпното придобИ.е на процесното дизелово гориво чрез измама. Именно поради изложеното е действал по конспиративен начин, като е взел предохранителни мерки да не бъде физически ангажиран с тегленето на гориво по бензиностанциите. Правилно първият съд е приел, че подсъдимият бил наясно и със смяната на регистрационните табели на товарния автомобил - от български с холандски и обратно, като по-горе бе посочено, че камионът  е бил предоставен за ползване с български регистрационни табели от Г., но тръгвал към бензиностанциите с холандски. Всъщност свидетелят Ф.Д.е  твърдял в досъдебната фаза, че камионът през цялото време е бил с чужда регистрация  /л. 91 гръб, том ІІ от досъд. пр., л. 83 гръб, том ІІ от досъд. пр., приобщени чрез прочитане/, докато пред втората първа инстанция посочил, че не обърнал внимание и не помни с какви табели бил товарният автомобил /показанията му в този смисъл пред първата първа инстанция са били приобщени чрез прочитане от л. 182 гръб от делото на този съд/. Настоящият съд намира заявеното от свид. Ф.Д.в посочения смисъл за пълно проявление на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НПК, тъй като претенцията му е, че при управлението на камион „*“, не знаел, че си служи с табели с регистрационен номер, издадени за друго моторно превозно средство  или с табели, неиздадени от съответните органи, което очертава деяние по чл. 345 от НК. Ето защо, по посочения пункт, не кредитира заявеното от свид. Ф.Д., още повече че остава изолирано от показанията на свид. Г. и свид. И. К., които са възприели превозното средство извън периметъра на бензиностанциите с българската си регистрация, включително и когато е било управлявано от Д.. Обстоятелството, че автомобилът бил винаги с холандски регистрационни табели на бензиностанциите е установено, в това число и на датата 08.12.2013 г., когато бил взет за първи път пред дома на Г., където бил с български номера /л. 119 гръб, том ІІ от досъд. пр. – показания на свид. Г., приобщени чрез прочитане от втората първа инстанция/, но трябвало спешно да се захрани с гориво, тъй като нямало достатъчно в резервоарите, което било сторено на близка бензиностанция, където подс. Д.И. заредил първите 100 литра, заплатени с процесната карта. Симултатното и хронологично протичане на събитията, изразили се в това, че подс. К.К. откарал Д.и И. ***, тръгнал със своя автомобил заедно с тръгването на товарния автомобил, а последният се отправил директно към близката бензиностанция, индикира яснота по въпроса с подмяната на регистрационните табели на товарния автомобил с холандски. Допълнително основание за подобни изводи дава и обстоятелството, че преди задържането на подс. И. и свид. Ф.Д., последният  помолил К.К.по телефона да съдейства за намиране на документите на автомобила по повод полицейска проверка /свид. Ф.Д.– л. 90 гръб – л. 91, том ІІ от досъд. пр. – разпит пред съдия, приобщен чрез прочитане от втората първа инстанция/, като действително е регистрирано обаждане на Д.към мобилния номер на подс. К.К. /№ 1041 в 14:23:14 за 24 секунди в справка л. 111а, том ІІІ от досъд. пр. за номера, ползван тогава от Д./, в което както Д.сочи, съобщил на подс. К., че му правят проверка и търси документите на камиона, след което подсъдимият К.К. не го потърсил повече, независимо че обещал да съдейства за осигуряването им. Всъщност, първоначалното твърдение на Д., че не знае дали има документи за камиона и допълнителното им представяне, се потвърждава от показанията на свид. М. Б.  /л. 61 пред втората първа инстанция/. Това поведение на подс. К. също подкрепя изводите на първия съд за съзнаване на обстоятелствата за начина на придобИ.е на дизеловото гориво /чрез измама/ и при все това предприемането на сделки с него. Правилно първият съд е отчел, че в своите показанията осъденият С.П.П.- свидетел с трансформирано процесуално качество, твърди, че бил подведен от Г.Б. - Д. с обещание за бързи пари чрез реализация на дизелово гориво. Самият Б., разпитан като свидетел за нуждите на настоящото производство, отрича съпричастност по какъвто и да е начин към инкриминираното деяние. Правилно твърденията на последния били възприети като пълно проявление на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НПК. Първият съд е имал основание да посочи, че посредством показанията на свидетелите - служители на ощетеното дружество „*“ЕООД: К.П.И., Д.Г.Т.и А.Г.Д. се изяснява организацията на ползване на карти за гориво помежду дружествата, които управлява К.М., както и начина по който са били информирани за злоупотреба с една от тях, ползвана на територията на Б., уведомяването на картоиздателя и търговеца на горивата за неправомерното ползване на картата. Двете свидетелки подробно уточняват обстоятелствата относно предадения на дружеството, в което работят, на холандски товарен автомобил влекач „*“, регистриран в Б.  през м. април 2014 г., който получил български регистрационен № *. Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата пред настоящата инстанции, че двете свидетелки не могли да изяснят в пълнота обстоятелствата, свързани с пререгистрацията на т. а. „*“ в Б., с което правели опит да прикрият факти от значение за делото. Действително, в известна степен защитата има основание да изрази недоволство от някои определения и дефиниции, ползвани от двете свидетелки при описание на някои процесни сделки и фирми. Както се посочи и по-горе, това се приема за сторено не според смисъла на Търговския закон, а с цел да опише въведената фирмена и междуфирмена практика. Действително втората първа инстанция е констатирала противоречие в показанията на свид. Д.Т.по отношение на обстоятелството дали камионът е бил прехвърлен на тяхната фирма и влизал ли е в Б. /л. 218 от делото на втората първа инстанция/. Чрез прочитане са били инкорпорирани показанията на свидетелката в тази насока от л. 193 от делото на първата първа инстанция. Тя е споделила, че към момента на възникване на съмнението за неправомерно теглене на гориво, влекачът вече не е бил в Б., защото след като бил пререгистриран, извършвал курсове в ЕС. Заявеното от Т., че мисли, че камионът не бил прехвърлен, както и обстоятелствата дали картата била открадната или ползвана от техен служител неправомерно, довело до искане показанията на тази свидетелка да бъдат прочетени. При все да е имало спор между страните дали се касае за противоречие или липса на спомен, съдът е инкорпорирал разпита на Т. чрез цялостното му прочитане от протокола за съдебното заседание, проведено пред първата първа инстанция. Последната е посочила, че поддържа заявеното тогава, като по-близко до събитията. В определението за четене на първия съд като разпоредба по НПК са залегнали две основания за приобщаване на показанията по този ред –  констатиране на противоречия и когато свидетелят не си спомня нещо. Въпреки това са били инкорпорирани само при условията на т. 2 на чл. 281, ал. 1 от НПК, тъй като първата инстанция явно е възприела заявените от защитата противоречия за несъществени и не е постановила изрично определение, с което да констатира такива. Допълнително, в мотивите към съдебния си акт, е кредитирала изцяло заявеното от Т. за посочените обстоятелства, поради което явно е третирала известните несъществени вариации като производни на липсата на спомен за определени обстоятелства, което е напълно обяснимо с изминалото време до разпита й пред втората първа инстанция. Според настоящата инстанция двете служителки на процесното дружество не могат да бъдат упрекнати за употребата на термини, несъобразени с буквата на Търговския закон, тъй като длъжностите им ръководител транспорт и организатор транспорт, не предполагат владеене и боравене с материята като специалисти по Търговско право в Република Б.. Отделно от това, се посочи, че те правят опит да обяснят определени специфики в търговската дейност на дружествата, които са отразени в представените преводи на документи от холандския търговски регистър. Изолирани от материалите по делото са претенциите на защитата за тенденциозност в показанията на двете свидетелки и на свидетеля А.Д.– счетоводител. Действително се посочи, че т. нар. „откраднато гориво“ било фактурирано на процесната българска фирма първоначално в описаната вече фактура, издадена през 2013 г., включваща и други междуфирмени задължения. Очевидно се стига до издаването на втора фактура само за процесното гориво, която била заплатена от българското на холандското дружество. Само по себе си обстоятелството, че първоначалната фактура не била платена веднага от българската фирма и било редно да се осчетоводи в годината на разхода /в този смисъл свид. А.Д.– л. 195 пред втората първа инстанция/, не може да доведе до извод в искания от защитата смисъл, че около намесените дружества с регистрация по ДДС, имало смущаващи обстоятелства. Настоящият съд няма да се съгласи с тази насока на интерпретиране на показанията на свидетелите – служители на процесната българска фирма, тъй като от една страна фактурирането касае осъществен разход за гориво и не подлежи на включване в ежемесечните дневници за покупки и продажби по ЗДДС и свързаното с това входиране на месечни справки – декларации в съответната ТД на НАП, още повече че е налице специфичен документ с ДДС, начислено в чужбина по уреден в съответното чуждо законодателство ред /в този смисъл разпит на счетоводителя А.Д.- л. 195 пред втората първа инстанция, както и дебитна нота/. Свидетелят А.Д.като управител на счетоводна кантора „*“ ЕООД - П., която обслужва „*“ЕООД – А. е разяснил, че плащането на дизелово гориво, закупено чрез злоупотреба с „*“ карта, е било извършено от холандската фирма на К.М., след което било фактурирано на българската „*“, тъй като зареждането с процесната карта било извършено в Б.. Разплащането между българската фирма „*“ЕООД на К.М.към холандската било извършено по банков път. Показанията на свидетелите  К.П.И.и Д.Г.Т.и А.Г.Д., следва да бъдат кредитирани изцяло, както посочил и първият съд. Те са последователни, обективни и намират опора в  представените по делото писмени доказателства в посочения вече по-горе смисъл. Следва да се посочи от настоящата инстанция, във връзка с доводите на защитата да не се кредитират показанията на свидетелите К.И.и Д.Т.– служителки на пострадалото българско дружество, че аргументите за липса на логика в заявеното от двете не може да бъде споделено. На първо място показанията на свидетеля К.И.са устойчиви и неизменни, като същата е била разпитвана многократно за нуждите на производството/ л. 32 - 33 гръб от делото на втората първа инстанция, л. 179 гръб – л. 181 от делото на първата първа инстанция/, както и показанията й от досъдебното производство на л. 74-75, том ІІ, приобщени чрез прочитане/. Не се наблюдава непоследователност и тенденционност в показанията на свидетелката в посочения от защитата смисъл. Свидетелката И. разяснила подробно, че съмнението за неправомерното използване на картата е възникнало, тъй като на първо място не съответствало на утвърдената фирмена практика /за всички фирми, управлявани от холандския гражданин К.М./, „*“карти да бъдат ползвани за зареждане на работещите камиони на транспортната фирма в ЕС, докато, поради сключването на договори за издаването и на „*“ карти, последните били ползвани само да зареждане на гориво на бензиностанции в Б.. Това не противоречи на експертните изводи на вещото лице–специалист по кибернетична сигурност /л. 54-57, том ІІІ от досъд. пр./, което е посочило че става въпрос за карта с принцип на работа, подобен на дебитните карти, издадена по утвърден международен стандарт на търговец, регистриран в публичните регистри на Кралство Н.. Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че договор с издателя на „*“картите по делото не бил приложен. Видно от представените в рамките на досъдебното производство писмени документи, преведени от нидерландски език, няма никакви основания да се съмняваме в така посоченото от свидетелите Т., И. и А.Г., че фирмата е ползвала подобни карти за зареждане на гориво, като инцидентно ги е предоставяла за ползване и на българската фирма ведно със съответен камион. По-долу изрично ще бъдат цитирани  и страниците от досъдебното производство, на които са били приложени документите за договорните отношения на картодържателя и „*“карти, като всеки от камионите на картодържателя е получил издадена „*“карта и съответните кодове за ползването им. Настоящата инстанция намира, че търговските практики на лицето – управител на холандски и български фирми не са предмет на детайлно обсъждане и установяване по настоящото дело, като по делото са били представени необходимият набор от документи, ползващи делото. Отделно от това, заявеното от свид. К.И.се подкрепя детайлно от приложените по делото множество документи с издател картоиздателят в Х.. На първо място е видно, че множество камиони са били зачислени основно на фирма „К.М.с“ ООД, която е била представена като капиталова. Очевидно е, че свидетелката не употребява терминът по смисъла на ТЗ, тъй като формално и двете търговски дружества притежават капитал, но е очевидно, че не това е целта на дефинираните от нея явления, а става въпрос за утвърдена търговска практика. В подкрепа на заявеното от нея и като служител на процесната фирма, свидетелката е представила извлечения от търговския регистър на Х.. За прецизност следва да бъде посочено, че в различните прилагани по делото документи, които касаят дейността на холандския гражданин * и неговите холандски фирми, са налице известни разминавания при предаването на  наименованията на фирмите и техните собственици в Х., като някои звуци, които касаят имена, са били по необходимост преведени с транскрибиране по подходящ начин. Така например в приложеното в том І от досъд. производство общо пълномощно, с което е била упълномощена свид. К.П.И.да представлява управителя на „*“ЕООД фамилното име е било траскрибирано *, а не *, както се явява в някои от документите. Все в тази връзка следва да се посочи, че като *.са били посчени имената на холандския гражданин и в приложените копия от преводи на документа за самоличност на лицето, заверени с апостил /л. 93-94, том І от досъд. пр./ . За допълнителна илюстрация на този въпрос може се посочи и двуезичното копие /на български и английски език/ на учредителния акт /устав/ на „*“ЕООД, приложено на л. 95-105, том І от досъд. пр./ , където едноличният собственик и управител на фирма „*“ЕООД се сочи като *. Все във връзка с наличието на известни вариации при транскрибирането на някои букви от холандски на български следва да се посочи извлечението от Търговския регистър, където дружеството с ограничена отговорност „*“ ООД  е било посочено като *., а името на холандския гражданин, регистрирал фирма в Б. като * /л. 181, том ІV от досъд. пр./. Това, обаче, не може да бъде прието за порочност на документите в посочения от защитата смисъл на неяснота, тъй като се касае за особеност на преводите от чужд език на български, при което звуковото многообразие на един чужд език, е напълно допустимо да намери известно различие при пресъздаването на специфични звуци в  превода на български език, особено при имената.                                             Показанията на разпитаните свидетели – служители на търговските обекти – бензиностанции са относими към направените по-горе констатации, а именно показанията на свидетеля П.А.- управител на Търговски комплекс “*– *“ /л. 61 гръб – л. 62 гръб от делото на втората първа инстанция, както и от тези на същия свидетел, приобщени чрез прочитането им от л. 135-136 от делото на първата първа инстанция и неговите показания от досъдебното производство по отношение на въпроса дали сметката за горивото е била платена в брой при положение, че картата е била блокирана/, от показанията на свидетелите В.И. /л. 63 от делото на втората първа инстанция/, В.Р./л. 136 гръб от НОХД № 503/2014 г. – делото на първата първа инстанция, приобщени чрез прочитане поради продължителната невъзможност на свидетеля да се яви пред съда/, А.И. /л. 63 гръб от делото на контролирания съд/, К.Г. /л.62 гръб – л. 63 от делото на втората първа инстанция/, В.В. /л. 63 и л. 63 гръб от делото на втората първа инстанция/ и Д.С./л. 64 гръб от делото на втората първа инстанция, както и от тези на същия свидетел, приобщени чрез цялостно прочитане от л. 179 гръб от делото на първата първа инстанция на основанието за констатиране на противоречия дали е имал проблеми при зареждането с „*“карта, като е потвърдил прочетеното/. Приобщаването на показанията на С. чрез прочитане е било сторено реално поради липсата на спомен, че е обслужил плащането на заредено от привидно изряден автомобил гориво, но в последствие негова колежка го уведомила, че картата на автомобила била подправена. Тук следва да се посочи, че независимо от доводите на страните за възникнало противоречие, реално не е било налице такова в показанията на свидетеля С.. По-скоро неговото твърдение, че зареждането е минало безпроблемно е вярно, тъй като съгласно служебния бон на л. 61, том І от досъд. пр., било извършено на първата от инкриминираните дати – 08.12.2013 г., докато сигналът за нередност бил подаден на 10.12.2013 г., когато било получено и цитираното електронно писмо, предупреждаващо служителите да бъдат внимателни с конкретната карта. Показанията на свид. М.Т. /л. 64 от делото на първата инстанция, приобщени чрез прочитане поради липсата на спомен/ са също така свързани със зареждането на гориво на бензиностанция „*“, км. 118 на 10.12.2013 г. /служебен бон за зареждане на л. 62, том І от досъд. пр./. В същата насока е и разпитът на свид. С.Р./л. 64 от делото на първия съд, както и от тези на л. 138 гръб – л. 139 от делото на първата първа инстанция поради липсата на спомен/. Както сочи в прочетените показания на свид. Р., той лично заредил камион-влекач с два резервоара, като превозното средство било в окаяно състояние, гумите му били изтрити, а в задната му част, където се закачало ремаркето имало слама и трева по ремаркето /л. 139 от НОХД № 503/2014 г./. На свидетеля също така направило впечатление, че камионът е само бял влекач с холандска регистрация, жълти номера /л. 138 гръб от делото на първата първа инстанция/. Показанията на посочените свидетели-служители на бензиностанциите са обективни, логични и безпристрастни, като се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което изцяло се кредитират от настоящия съд. Всеки един от касиерите и работниците на колонките на бензиностанциите сочи подробно и в детайли, без никакви противоречия, действията, които са били извършени от страна на подс. Д.И. във връзка със зареждането на дизелово гориво в товарния автомобил „*“ с холандски регистрационни номера и неговото “заплащане” чрез ползването на процесната „*“карта. Следва да бъде отбелязано, че всеки един от разпитаните по-горе касиери на бензиностанциите е описал по напълно идентичен и непротиворечив начин въведените правила за приемане на разплащания с „*“карти и документалното оформяне на трансакциите с тях. Отделно, свидетелите са извършили разпознавания на лицето, което им е представяло процесната карта, като без колебание са посочили снимката на подс. Д.П.И. като лицето, заплащало заредено гориво с „*“карта, като са конкретизирали белезите, по които са се ориентирали независило, че подсъдимият е носил на главата си шапка тип ушанка. Протоколите за разпознавания на подсъдимия, са приложени в ІІ от досъд. пр. с разпознаващи свид. В.И. / л. 143 –144/,  А.И. /л. 146-149/ и свид. К.Г. /л. 149-150/, като свидетелите са били  разпитани преди да се пристъпи към разпознаване за белезите, по които ще се извърши процесуално-следственото действие – л. 142 – разпит на разпознаващия В.И., л. 145 – разпит на разпознаващия А.И., л. 148 – предварителен разпит на разпознаващия свидетел К.Г., всички цитирани листи от том ІІ от досъд. пр./. Всички горепосочени свидетели са възприели, че подсъдимият Д.И. е носил шапка, тип ушанка. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели като обективни и достоверни. Не без значение е и обстоятелството, че последните намират пълна опора в експертното знание на вещото лице П. по назначената на досъдебното производство експертиза на записите върху компактдисковете CD–RW от трите бензиностанции на „*“ЕАД от охранителните камери за видеонаблюдение в търговските им обекти, на самоличността на лицето, което зарежда дизелово гориво на инкриминираните дати и ги заплаща с „*“карта № *. За изготвяне на експертизата, вещото лице е ползвало сравнителен материал – снимка 1 от справка в * „*“на  подсъдимия Д.П.И. от 23.09.2013 г. При прегледа на видеофайловете е установило информация за лице от видим мъжки пол, облечено с видимо тъмносиньо на цвят шушляково яке с качулка, тъмно син панталон, тип дънки, със светли участъци в предната и задната част на крачолите, със сива на цвят шапка, тип „ушанка „и тъмни на цвят обувки. Подробно е било посочено, че заснетото лице, с посоченото описание пристига на територията на бензиностанциите с т. а. „*“ слиза от дясната страна на автомобила, влиза в сградата на търговския обект, където се насочва към касата, извършва действия на плащане с карта и напуска помещението. От лицето и неговите действия вещото лице е изготвило снимкови кадри. При оценка на видеофайловете, експертът е посочил, че качеството им не позволява отграничаване на частни и някои от общите признаци, характеризиращи заснетото лице, т. е. негодни за целите на идентификацията. Причини за това са ниската разделителна способност на заснемащото устройство, отдалечеността на камерите от заснеманите обекти, нивото на компресия, неподходящия ракурс на заснемане и наличието на шапка, които водят до загуба на детайли в изображението и не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими, части, идентификационни признаци. Въпреки това  вещото лице П. е било категорично, че лицето което слиза от дясната врата на влекача „*“бял на цвят е с едно и също описание и със сива на цвят шапка, тип „ушанка“.   Правилно първият съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните полицейски служители и поемни лица, като е имал основание за стори това и доводите му няма да се преповтарят, тъй като се споделят. Настоящият съд изключва изрично от доказателствения материал разпитите на посочените от първия съд свидетели А.Д.С. и В.Л.А., тъй като подобни свидетели не са били разпитвани от втората първа инстанция, нито пък техните показания са били включени в доказателствения материал чрез евентуално прочитане. Независимо от това релевантните факти, изведени от техните „въображаеми“ разпити, се извличат от други доказателства, достъпни по делото – разпита на свид. Ф.Д., осъдения С.П., посочения и по-горе протокол за доброволно предаване на гориво от А.С., като последните корелират помежду си по отношение на продажбата на гориво от С.П.на С. и следва да бъдат поставени в основата на фактическата обстановка за посочените обстоятелства. Тези двама свидетели А.С. и В.А.дори не са били посочените в списъка със свидетелите към повторно внесения от страна на ОП-П.  обвинителен акт в съда. Без непосредствен разпит или прочитане на показанията им от досъдебното или от първото съдебно производство, е било недопустимо да бъдат ползвани от втората първа инстанция при изграждане на възприетата фактическа обстановка. Тук е мястото да се посочи, че при все показанията на свидетеля Н.М., свързани с продажбата на множество карти /40 000, както е посочил пред първата първа инстанция/, регистрирани все на негово име, включително и тази, която закупил и ползвал свид. Ф.Д.без регистрация на свое име, да са били отчетени според действителното им съдържание, неправилно тяхното съдържание е било представено като непосредствено заявено пред втората първа инстанция, тъй като всъщност са били приобщени от втората първа инстанция чрез прочитането им от делото на първата първа инстанция. Показанията на свидетеля, приобщени по посочения ред,  следва да бъдат кредитирани като логични, последователни  и непротиворечиви. За разлика от втората първа инстанция, настоящата не кредитира изцяло показанията на свид. Ф.Н.Д.и Г. К. респективно за регистрационните табели на автомобила и за обстоятелството кой е продавал горивото на свид. Г. К. в Г. в посочения вече по-горе смисъл. Отделно от това настоящият съд не възприема и твърденията на свид. Ф.Д.за точната дата, на която е било продадено горивото на свид. И. К., като в тази насока приема изцяло фиксираната от последния дата 10.12.2013 г., тъй като свидетелят е лице, пряко ангажирано с разходването на значителна парична сума за закупуването на по-евтино гориво, поради което тази дата би следвало да намери по-специално отражение в неговото съзнание, още повече, че в приетата фактическа обстановка бе цитиран приобщения чрез прочитане разпит на този свидетел, където последният е заявил в доста ранен етап на производството, че закупил горивото „два дни преди да бъде иззето от дома му“ от полицейските служители. В този смисъл свидетелят И. К. отново фиксира 10.12.2013 г. като дата на покупката на дизел, тъй като претърсването и изземването му от дома му е станало с протокол от 12.12.2013 г. За прецизност следва да се каже, че настоящият съд е кредитирал частично показанията на свидетеля Г. в насока, че товарният автомобил бил предаван с български регистрационни номера, тъй като по-горе се посочи, че по този си пункт кореспондират с други доказателства по делото. Първият съд е приел, че показанията на свидетелите Л. и Г. следва да се ценят единствено относно факта, че подсъдимите са ползвали товарния автомобил „*“. Действително и настоящият съд приема, че за посоченото обстоятелство, те следва да бъдат ползвани при изграждането на фактическата обстановка по делото, но също така счете, че и в останалата им част, относно регистрационните номера на автомобила, следва да се приемат за достоверни. Правилно първият съд е отчел, че при задържането на подс. Д.И. е бил иззет 1 брой мобилен апарат марка „Нокия“ с IMEI 1: * и IMEI 2: *и 2 броя СИМ – карти „*“, съответно с № *и № *. От трите мобилни оператора – „*“ ЕАД, „*“ /„*“ ЕАД/ и „*“ ЕАД е била изискана информация със СИМ карти с какви номера е ползван мобилния апарат през периода 01.11.2013 г. - 30.01.2014 г. и кои клетки на покритие, титулярят на тези номера. Поискана е била информация и за титулярите на СИМ – карта с № * и на СИМ – карта с № *, както и разпечатки от всички проведени входящи и изходящи разговори и текстови съобщения през посочения период, които са били представени в досъдебното производство /л. 104, л. 107 и л. 109, л. 111а, том ІІІ от досъд. пр./. От „*“ ЕАД посочили, че мобилен номер * е собственост на Н.Я.М.и са били предоставени разпечатки от проведени разговори от този номер за указания период. Тъй като справките, изготвени от мобилните оператори - „*“ ЕАД и „*“ЕАД са  били предоставено на електронен носител – 2 броя компактдиска е изготвена разпечатка на хартиен носител относно комуникациите между номера: *, *, *, *, *, *, *и *, по дати, часове на повикванията и клетки на покритие, както и да бъдат посочени техните титуляри / л. 112, т. ІІІ от досъд. пр./. От разпечатките /л. 113-147, т. ІІІ от досъд. пр./ действително е видно, че през инкриминирания период номер * е бил ползван от подс. Д.П.И., номер *– от осъдения  С.П.П., номер * – от подс. К.А.К., а номер * – от свидетеля Ф.Д.. Първият съд е имал пълното основание да кредитира и изготвените за нуждите на производството експертизи, част от които описани по-горе: автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж. С.М.; видео - техническа експертиза изготвена от вещото лице И. П.; съдебно - техническа експертиза * с № *, и  надпис *, изготвена от вещото лице А.К.; съдебно - оценъчна експертиза изготвена от вещото лице Д.Ш.; комплексна физико - химическа експертиза изготвена от вещото лице С.Б.. Следва да се посочи, че съдебно-техническа експертиза на компютърни система изготвена от вещото лице Е.Д.няма отношение към предмета на делото.                                   Съгласно съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.К. / л. 54-57, т. ІІІ от досъд. пр./, „*“ с № *, и надпис *., *, , „*“с № *, */вж. л. 45 и 45а,  т. І от досъд. пр./ е издадена от *, които са европейска търговска марка на *. Картата е еднаква по размер и външен вид с платежните карти и притежава задължителните атрибути на платежна, петролна или карта за отстъпки. След прочитане на магнитната лента на картата със специализиран четец, вещото лице *сочи, че тя представлява платежен инструмент, тъй като отговаря на дефинициите за платежна карта, описани в стандарта за платежни карти и платежни инструменти. Картата служи за покупка на стоки и услуги на бензиностанции, магазини и заведения за обществено хранене, които имат договор с *, като принципа на работа е подобен на дебитните платежни карти, издадени в Б.. При експертното изследване, вещото лице е констатирало съвпадение между информацията на магнитния носител и ембусираната такава на картата.                            Видно от съдебно-оценъчна експертиза изготвена от вещото лице Д.Ш. /л. 74-80, т. ІІІ от досъд. пр./ количеството и пазарната стойност на дизеловото гориво, заредено в периода от 08.12.2013 г. до 11.12.2013 г. на трите бензиностанции на „*“на територията на обл. П. , АМ „*“, заплатено с „*картата” № *, както и количеството и пазарната стойност на дизеловото гориво, продадено и впоследствие предадено от свид. Г. К. и А.С., към момента на извършване на сделката. В инкриминирания период от трите бензиностанции е било заредено общо 2*,83 литра дизелово гориво, заплатено с „*“карта № *, като пазарната стойност към момента на зареждането и плащането е била 7484,91 лв. Общото количество на дизеловото гориво с жълтеникав цвят, което подс. К. К.  продал на 10.12.2013 г. на свидетеля Г. К. е 1500 литра, но пазарната цена на това гориво към момента на сключване на сделката е била 2,68 лв./литър или общо 4020 лева. Иззето с протокол за претърсване и изземване от 12.12.2013 г. от двора на дома в с. Г., собственост на Г.В.К. дизелово гориво е било общо 1510 литра. Общото количество на дизеловото гориво, което на 10.12.2013 г. С.П.е продал на А.С. е 850 литра  за 1745,50 лева, но пазарната цена на това гориво към момента на сключване на сделката е била 2,68лв./ литър или общо 2278 лв. Първият съд е имал пълно основание да цени посочените експертизи, тъй като са били изготвени от лица притежаващи съответния професионален ценз в съответната област, обосновани, пълни и съответни на доказателствата по делото.                                                                  Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящия съд, че липса приложен договор на картодържателя - холандско дружество с картоиздателя, поради което не са били изяснени в пълнота отношенията между двата субекта и погрешно било прието във фактите. В тази връзка следва да се посочи, че още в рамките на досъдебното производство по делото са били приложени преведени от холандски материали, които касаят издаването на *карти на картодържателя. Видно от приложенията на л. 124-125, том І от досъд. пр. преведен документ, е налице обширен списък с номера на карти, съответен номер на превозно средство и ПИН код на всяка карта. В същия е било посочено, че картоиздателят изпраща ПИН-кодовете на картите, към които холандското дружество „К.М.с“ ООД е проявило интерес. Картодържателят се приканва да провери дали е получил общо 58 кода и да инструктира лицата, които използват картите да ги научат наизуст, да не ги записват никъде и да бъдат дискретни при тяхното въвеждане. Видно от приложения на л. 126-127 превод на документа от л. 130-*, том І от досъд. пр., „*“ООД пише до „К.М.с“ ООД, че му изпраща процесната „*“карта, избрана измежду техни продукти и услуги. Изрично се отправят подробни инструкции на ползването на картата, като е било посочено че с ползването й клиентът заявява съгласие с общите условия на „*“карти и специалните условия за клиента. Посочен е бил клиентски номер 03013840, който следвало да се цитира при кореспонденция с картоиздателя. Номерът на картата съвпада с този на приложената на л. 45а, том І от досъд. пр. като веществено доказателство карта. Номерът на превозното средство съвпада с регистрационните табели. Изрично е било посочено, че картата важи за международни транзакции на „*“и партньорски бензиностанции, означени като налична мрежа № 3.                                                                                          При установената фактическа обстановка, настоящият съда намира, че правилно и законосъобразно първата инстанция е приела, че подсъдимият Д.П.И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по  чл. 209, ал. 1 НК във  вр. чл. 26, ал. 1, НК, като  в за периода 08.12.2013г. – 11.12.2013г.  на АМ „*“ км. 89 в бензиностанции ”**”, „*“и на АМ „*“ км. 118 бензиностанция „*“, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у В.В.Р, В.З.В., Д.Й.С., К.П.Г., А.А. И., М.Д.Т., че зарежда гориво в товарен автомобил марка „*“ с рег. № *с поставени неистински табели, а всъщност товарният автомобил е бил рег. № *, както и че зареденото гориво се заплаща с карта с надпис „*“ с № *, *, издадена за товарен автомобил с рег. № *и с това е причинил на „*“ЕООД гр. А., представлявано от К.П.И.от гр. Д. имотна вреда в размер на 7484.91 лв., както следва: на 08.12.2013 г. в 08:21 ч. е причинил имотна вреда в размер на 266.00 лв., на 08.12.2013г. в 09:53 ч. е причинил имотна вреда в размер на 1596.80 лв., на 08.12.2013 г. в 11:15 ч. имотна вреда в размер на 1565.12 лв, на 09.12.2013 г.  в 11:55 ч. имотна вреда в размер на 1286.99 лв., на 09.12.2013 г. в 12:02 ч. имотна вреда в размер на 1330.00 лв, на 10.12.2013г. в 08:46 ч. имотна вреда в размер на 100.00 лв., на 10.12.2013 г. в 10:02 ч. имотна вреда в размер на 1340.00 лв., на 11.12.2013 г. в 14:17 ч. с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у А.А.И., че зарежда гориво в товарен автомобил марка „*“с рег. № *, с поставени неистински табели, а всъщност товарният автомобил е бил с рег. № *, както и че зареденото гориво се заплаща с карта с надпис „*“ с № *, *, издадена за товарен автомобил с рег. № *и с това е направил опит да причини на „*“ЕООД гр. А., представлявано от К.П.И.от гр. Д. имотна вреда в размер на 804.00 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини. Доводите на първия съд се споделят изцяло и няма да бъдат преповтаряни дословно.         По същия начин настоящият съд изцяло споделя правните изводи на първия съд по отношение на това, че при изложената фактическа обстановка подс. К.А.К. е осъществил всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, като доводите на първия съд се споделят от настоящата инстанция. Подсъдимият К. на 10.12.2013 г. в с. Г., обл. П. , ул. „*“№ 3 е извършил сделка – продажба на имущество: дизелово гориво от 1500 литра по 2.00 лв./ л. на стойност 3000 лв. на Г.В.К. от с. Г., за което знае, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК - измама за периода 08.12.2013 г. – 10.12.2013 г. на АМ „*“ км. 89 в бензиностанции „*“и на АМ „*“ км. 118 бензиностанция „*“, в условията на продължавано престъпление, извършено от Д.П.И. ***, който е набавил за себе си имотна облага и е възбудил заблуждение у В.В.Р, В.З.В., Д.Й.С., К.П.Г., А.А. И., М.Д.Т., че зарежда гориво в товарен автомобил марка „*“ с рег. № *с поставени неистински табели, а всъщност товарният автомобил е бил с рег. № *, както и че зареденото гориво се заплаща с карта с надпис „*“ с № *, *, издадена за товарен автомобил с рег. № *и с това е причинил на „*“ЕООД гр. А., представлявана от К.П.И.от гр. Д. имотна вреда в размер на 6680.91 лв.                       Правилно и законосъобразно първият съд е посочил, че подсъдимият  Д.И. е осъществил съставомерните признаци на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. За осъществяване на престъплението измама е необходимо деецът с конкретни действия да въведе в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, но без намерение да изпълни ангажимента, чието поемане е свързано с пряк умисъл с користната цел, а резултатът е мотивировката на пострадалия да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца.                                                                                        Съдът намира, че подсъдимият И., с поведението си, е осъществил обективните признаци на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като с цел имотното си облагодетелстване е възбудил заблуждение у служителите на три бензиностанции, собственост на „*“АД, че зарежда дизелово гориво в автомобил с холандска регистрация, изписан на „*карта“, с която карта, собственост на холандска фирма е извършил и плащанията за зареденото гориво.                                                       Действително, както е посочил и първият съд, инкриминираната карта не прехвърля автоматично парични средства, поради което не се явява платежен инструмент по смисъла на чл. 93 т. 24 от НК. Следва да се посочи от настоящия съд, че независимо, че с нея не се плаща с трансакцията директно на доставчика на горивото, тя покрива специфичен метод на разплащане, при който картоиздателят, който по принцип се явява и собственик на картата, заплаща на доставчиците, което позволява пазаруване от страна на картодържателя /картоползвателя/, при което  последният се задължава към картоиздателя за сумите. Въпреки това се установи, че става  въпрос за специфични картови инструменти, които се ползват при пазаруване на специално ПОС терминално устройство, с което нарочно са снабдени различните бензиностанции – „*“. На последното електронно се въвеждат данните, необходими за извършване на трансакция и също чрез ПОС терминала се получава обратна информация за авторизация на трансакцията, като за всяка една трансакция ПОС устройството отпечатва на хартиен носител – служебен бон /разписка/ с информация за извършената трансакция по дата, време, използвана карта, сума за дебитиране. Разписката се представя за подпис на ползвателя на картата, който предварително е валидирал ползването й чрез въвеждане на съответен ПИН – код, с което се прави проверка, че се явява действителният картодържател, в обема на същата е включена и сверка, че представеното за зареждане превозно средство същата регистрация, като тази, обозначена и на картата. В този смисъл този специфичен метод за плащане  чрез карти за гориво на гориво и други разходи, е разработен и функционира в сферата на транспорта по международните стандарти за издаване и ползване на банкови карти, независимо че не покрива в пълнота дефиницията на чл. 93, т. 24 НК. Подс. Д.И. е зареждал дизелово гориво в товарен автомобил марка „*“, който е бил  с холандски регистрационни номера  № *, жълти на цвят,  поставени отпред и отзад на автомобила. Установи се от доказателствата по делото, че  тези табели са  неистински, тъй като  товарният автомобил е собственост на  фирма „*“ЕООД, чийто управител и едноличен собственик е св.И. Л.  и е регистрирана в Б., с  български рег. № *, бели на цвят. В показанията си  св. И. Г., сочи, че  автомобила е  взет от дома му в с.И.с българските регистрационни табели. На бензиностанциите  товарният автомобил е бил с холандките регистрационни табели, обстоятелство, което е било  известно на подсъдимия И., тъй като табелите са  видими. Подс. И. е извършвал разплащания за закупеното гориво с „*картата” с № *, на която са посочени всички данни и кой има право да я ползва. Подсъдимият И. е знаел, че картополучател е холандската фирма „*“ООД  /*/, чийто собственик и управител е холандският гражданин К.Л.М. М. и може да се ползва само от товарен автомобил с холандски регистрационни номера *.  С  измамливите си действия подсъдимият И. е мотивирал измамените лица -  служители  в  три бензиностанции „*“да извършат акт на разпореждане с дизелово гориво, зареждайки резервоарите на товарен автомобил марка „*“- влекач, което подс. И. им „заплащал“ с инкриминираната „*карта”. По този начин имуществото – горивото, неоснователно е излязло от патримониума на собственика чрез трите бензиностанции и е постъпило в резервоарите на камиона. Установи се от доказателствата по делото, че в резултат на  престъпното деяние от подс.И. е настъпила имотна вреда за третото лице „*“ЕООД - гр. А., което е заплатило зареденото от подс.  И. дизелово гориво. Причинената на дружеството вреда е общо в размер на 7484.91 лв., което е и престъпният резултат при този вид престъпление.                                                                                Първият съд е приел за неоснователни доводите на защитата, че по делото е останал неизяснен въпросът на кого е причинена вредата, като подробно е разисквал показанията на служителите на българското дружество и приложените в тази връзка документи. Всичко това няма да бъде преповтаряно от настоящата инстанция, тъй като се споделя изцяло. По същия начин стои въпросът и с обсъдените от първата инстанция позиции защо деянието се явява осъществено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от НК, тъй като едно единствено от осемте отделни деяния в продължаваното престъпление, се явява опит.                                                                                                              Правилно е било посочено, че деянието си подсъдимият Д.И. е реализирал при пряк умисъл, като действията му са осъществени в строга логическа последователност и сочат, че той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици при наличието на специфичната за този род деяния користна цел – да набави за себе си имотна облага.                     Следва да се добави от настоящия съд, включително и във връзка с доводите на подсъдимия Д.И., че измама може да бъде налице и тогава, когато имотната вреда е причинена не на лицето, спрямо което са извършени измамливите действия или се поддържа заблуждението, а на друго лице. За съставомерността на престъплението не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения / решение № 47 от 10.03.1982 г. по н. д. № 28/1982 г., І н. о./.  Конкретиката на последния от цитираните казуси разкрива случай при, който Г. Г. взел от Д. К. пари, принадлежащи на югославския гражданин Г. З. и ги предал на подсъдимия срещу, което последният му съобщил „патент“ за извличане на платина от чукчетата и наковалните на стари автомобили, с което била причинена имотна вреда на югославския гражданин Г. З. В този смисъл е било прието, че не е необходимо да съществува идентичност между измамения и ощетения.                                                                       Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящия съд, че първият съд е подминал обстоятелството, че картата е на името на „*“ООД, а не на „*“, като нямало плащания, нито префактуриране между двете дружества и от „*“към А. фирма. Това не намира опора в материалите по делото във връзка с приетата фактическа обстановка в посочения вече по-горе смисъл. Подробно бе посочено какви фактури са били издавани от споменатите дружества, като в тази насока следва да бъде посочено, че от счетоводна гледна точка няма пречка и срок за плащане на фактурите. Не могат да бъдат споделени доводите, че увреденото лице в случая може да се яви само  „*“ООД и евентуално петролната фирма, от която е било зареждано процесното гориво. Посочените разбирания не държат сметка за установените договорни отношения между фирмите, които са ползвали картата, като в случая от значение е, че с предоставяне на горивото във връзка с авторизацията на картата, предоставена за ползване на „*“, съгласно разяснения механизъм на действие на тези клиентски  инструменти, се стига до неизбежна вреда за посоченото като пострадало дружество, като настъпването на вредоносния резултата е обвързано с доставката на гориво, чрез която пряко се стига до имотна вреда за търговското дружество и се набавя имотна облага за измамника. Действията, които е обективирал подсъдимия Д.И., говорят че е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата имотна вреда за другиго. Под другиго НК изисква деецът да има съзнание, че ощетява чуждо имущество, различно от неговата вещно-правна сфера. При посочените по-горе свои особености, процесната карта е била издадена по международен стандарт за платежни карти и платежни инструменти, като служи за покупка на стоки и услуги на бензиностанции, магазини  и заведения за обществено хранене, които имат договор с *карти, като принципът на работа е подобен на платежните карти, издавани в Б.. Става въпрос за ощетяване на чуждо непринадлежащо на дееца имущество. Подобно разбиране вложено и от първия съд не е несъвместимо с начина на осъществяване на търговската дейност от страна на самостоятелните търговски субекти, регистрирани като ООД и не влиза в противоречие с правилата на ТЗ, както претендира защитата. Вече бе изяснено, че термините капиталови и оперативни фирми се употребяват от практическа гледна точка, като са били въведени за поясняване на начина на реализиране на търговската дейност, при което всички активи се водят на една фирма, докато друга нейна дъщерна фирма се занимава с разплащанията, тъй като така осъществява своята търговската дейност. Това разбиране се подкрепя най-малкото от спецификата на представения по делото данъчен документ, цитиран и по-горе – дебитна нота за покупка, извършена в Б. с издател продавач „*“- *до „*“ООД – Н., като в същия е бил цитиран клиентски номер 0300*2 за  фактуриране и клиентски номер за плащане, докато срещу „*“ ООД е бил отбелязан номер *********. С това не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че има несъответствие в тази номерация, тъй като последното дружество с последния цитиран номер не се занимава с плащания по фактури, поради което в представеното извлечение от „*“за разплащане на т. нар. „оперативна фирма“ „*“ООД към „*“се сочи  другият клиентски номер. Като се вземе под внимание и последвалото префактуриране на разхода на гориво „*“ ООД на „*“ЕООД, не би следвало да има недоумение за разликата в цитираните два клиентски номера, като очевидно не става въпрос за грешка, а за установена и твърда търговска практика в отношения между търговци – някои от тях мултинационални компания, които оперират на територията на целия ЕС. Според установената по делото, пострадалият български търговец, е българско ЮЛ, регистрирано по ЗДДС само в Република Б., но извършващо международни превози в рамките на ЕС. Нормално е, както и в случая, да е имало сключени договори и с български и чужди представители на чуждестранни компании, които са издатели на карти за зареждане на гориво, плащане на пътни и други такси. В случая се установи, че документирането на извършени разходи е било извършено с фактури на името на съответната чуждестранна компания, която се явява издател на картите, като във фактурите се начислява ДДС със ставка за съответната страна-членка. Българската счетоводна практика по отчитане на подобни специфични фактури и задължението на българските търговски субекти за включването им в дневниците за покупки и продажби по ДДС не е предмет на детайлно разглеждане в настоящото производство, тъй като изобщо не се включва в представната сфера на дееца при консумиране на състава на процесното деяние. Посоченото по-горе като начин на процедиране от счетоводителя на  българската фирма напълно съответства на Становище № 96 -00-4 от 05.10.2011 г. относно извършване на международен транспорт и прилагане на ЗДДС, съгласно което получените фактури с подобен характер не се включват в регистрите по чл. 124 от ЗДДС, като същевременно не възниква задължение за съставянето на протоколи по чл. 117 от ЗДДС за самоначисляване на данък, защото условията и реда за възстановяване на ДДС от страна-членка на ЕС са регламентирани в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., издадена от Министерство на финансите. Отделно от изложеното, в случая международните компании „*“*“ - *, както и двете холандски фирми на К.М., следва да се разглеждат като посредници между доставчиците на горива, винетки, пътни такси и други на фирми-потребители на тези стоки и услуги, като чрез издадените карти се отчитат в натура или парично-стойностно извършени разходи и се префактурират на получателя на стоките и услугите. Подобно документиране бе установено по делото, като се посочи, че компаниите, които издават подобни карти /включително и „*“/, също и двете холандски фирми, са изпращали информация в общи и индивидуални фактури. Става въпрос за ползване на нормални и утвърдени търговски практики, при които български търговец има взаимоотношения с ЮЛ от ЕС, включително и с две холандски дружества, които са свързани лица с българското дружество, тъй като в управлението им участва холандския гражданин К.М.. При все това, тези субектите на търговското право действат при взаимно предоставяне на различни услуги, включително и прилагат помежду си т. нар. “клирингова система” за взаимно прихващане на задълженията, което изяснява посоченото от защитата двойно фактуриране в обща, а след това в индивидуална последваща фактура. Несподеляеми са доводите на защитата, че моделът за счетоводно отчитане и възстановяване, при което като ощетено дружество е било прието българското, не изяснявал елементите на вменения на подс. И. престъпен състав, тъй като следвало да се представи договор за цесия на вземане на британската или холандските фирми към българското дружество. Подобно разбиране не намира опора в материалите по делото, от които се установява, че процесните холандски и българска фирма имат статут на свързани лица, които осъществяват сходна търговска дейност с сферата на транспорта, като последната и без договори за цесия  е била в достатъчна степен очертана и разяснена от служителите на българското дружество, както и документално обоснована като модел на счетоводно отчитане на взаимни задължения на фирмите на К.М.. Всичко това не сочи на пострадало лице, различно от приетото от първия съд.                                                                                                   Не могат да бъдат споделени и останалите доводи на защитата, свързани с обстоятелството, че подс. Д.И. се явявал посредствен извършител, който не съзнавал умисъла на Б.и Д., които го мотивирали под предлог, че поради неплащане на трудово възнаграждение следва да го получи в натура под форма на гориво, като е бил помолен единствено да им извърши тази услуга, заявявайки му че всичко е законно. Независимо от обстоятелството, че формално картата е била предоставена от Б.в приетия вече по-горе смисъл, не може да се приеме тезата, че подс. И. не е имал съзнание за обективите белези на измамата. Независимо, че самият той не е подменял резервоарите на автомобила и не е осигурил лично камиона, нито пък е било установено кой точно е сменил регистрационните номера с холандски, той е бил наясно с вместимостта на тези резервоари, като е планувал зарежданията, посочвал в кой резервоар колко гориво да се зареди, включително и  предвидливо носел достатъчно голяма сума, с която да заплати, ако не може да валидира картата. Самата хронология на събитията и взетите от подсъдимия И. мерки да не бъде лесно разпознат и поведението му преди и по време на задържането, дават основание да се приеме, че не става въпрос за фигурата на посредствено извършителство. При посредственото извършителство деецът нарушава съответната наказателно правна норма, причинявайки виновно и противоправно престъпния резултата, като си служи с друго лице, което е действало без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, т. е. наказателно неотговорно лице, поради малолетие, невменяемост или заблуда. В подобни случаи, действително отговаря само посредственият извършител, защото третото лице, не действа с умисъл за това престъпление. В случая, обаче, подсъдимият И. няма характеристиките на наказателно неотговорно лице, тъй като не действа в състояния на заблуда, а с умисъл за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и специалната цел. Не може да бъде споделено и разбирането на защитата, че по делото липсват факти за знанието на подсъдимия И., че картата е за друго превозно средство. В посочения вече по-горе смисъл тези обстоятелства са били подробно разисквани от първата инстанция както по отношение на времето, с което е разполагал свидетеля да борави с картата при многобройните си зареждания, така и с оглед обстоятелството, че камионът бил вземан от дома на свид. Г. винаги с български регистрационни табели, докато в близък план след това се отзовавал на бензиностанциите с жълти регистрационни табели, с които са били  извършвани зарежданията, като вече бе посочено и това, че при реализацията на горивото на свид. Г. К. камионът бил с български регистрационни табели и при двете си връщания до с. Г.. Всичко това подкрепя тезата, че при зареждането на бензиностанциите, камионът е бил подготвян така, че да изглежда, съответен по регистрацията си на данните в картата. Сама по себе си и честотата на тези зареждания, както и броят на отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, сочат на знание за всички фактически обстоятелства и специалната цел на дееца, тъй като при подобна интензивност на тегленето на гориво по различни бензиностанции, е ясно, че действията не се извършват за нормалното обслужване на транспортната дейност на превозното средство. С това не могат да бъдат споделени доводите, че подс. И. е използван като наказателно неотговорно лице, участващо в деянието при незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото му обвинение и действащо като оръдие на неизвестни или според защитата известни дейци, без да е съзнавал противоправността и наказуемостта на деянието. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че описано в обвинителния акт не може да обоснове постановяване на осъдителна присъда спрямо И. без съответно изменение на обвинението. Претенциите не намират опора в закона. Механизмът на измамата не е бил видоизменен при повторното съставяне на обвинител акт. Следва да се има предвид, че обвинителния акт представлява единствено от фактически обстоятелства и диспозитив, при което както при първоначалното внасяне на обвинението в съда срещу три лица, така и при последващото му депозирана само срещу И. и К., държавният обвинител неизменно е застъпвал механизъм на измама, обвързан както с подменените регистрационни табели на автомобила, така и с представянето на картата, на която били отбелязана същата тази регистрация, позволяваща да се валидира самата карта за плащане и да се получи фактически горивото, като при това се задължи друго лице с неговата равностойност към момента на получаването. Подсъдимият не е имал право на стопанско придобиване на вещта, но я е получил фактически, като е бил насяно, че регистрирането на трансакция чрез представената карта за извършени разходи задължава лице, което е отговорно за заплащане на доставката, което става чрез системата за разплащане и ползване на услуги от транспортна фирма, чрез издадена й карта от международна компания, че е налице взаимообвързана система на документиране на закупените стоково-материални ценности и извършените разходи първоначално на името на съответната чуждестранна компания-издател на картата, и отчитането на сделката по специфичен път и задължаване на чуждо имущество. Всъщност в момента на задължаването на картата, собствеността върху горивото се трансформира, като постъпва в имуществената сфера на задължения краен субект, явяващ се негов пряк получател, като чрез фактическото му предаване на подсъдимия от страна на доставчика настъпва неизбежна вреда в чуждата правна сфера. И при първото и при второто внасяне на обвинителен акт в съда, от неговата обстоятелствена част става ясно, че именно процесната карта в комбинация с неистинските регистрационни табели на товарен влекач, са служили като средство за заблуждение относно предмета на престъплението, основанието за предаването му и са създавали привидно основание, че този който получава имуществото има право на това. Не може да бъде споделен и доводът, че чрез създаването на невярна представа у адресата на измамата, въз основа на която се прави имущественото разпореждане, дори да е налице измама, деянието би било довършено със самия факт на зареждане на горивото, поради което и имущественото увреждане е следвало да е за „*“" ООД, а не както е прието за „*“ООД- гр. А.. Действително по делото се установява, че картата е била преотстъпвана за ползване на друга фирма, наела камиона, но нарушение на общите условия за ползване на картата няма, тъй като ползването й е било преустановено веднага след подмяната на регистрационните номера на автомобила с български, като е била издадена карта, съответна на новата регистрация. Защитата прави оплакване, че след като картоползвателят заплаща закупеното гориво на издателя на картата, щетата не може да има за българската фирма. Посочените съображения на защитата не могат да бъдат споделени, тъй като взират мотивите на предходния състав на ПАС по оценка на събраните доказателства,  които не са задължителни за за настоящата инстанция при последващо гледане на делото. Отделно от това, обстоятелството дали ще се приеме, че пострадал е холандската фирма-картодържател или българското дружество с или без изменение на обвинението, не може да доведе до целения от защитата резултат –  оправдателна присъда. Посоченото искане е неприемливо дори и при евентуалното възприемане на различна постановка по въпроса за това кое е пострадалото лице, тъй като не намира опора в съдебна практиката. Видно например от решение № 76 от 24.04.2003 г. по н. д. № 716/2002 г. на ВКС, І н. о. оправдателни присъди могат да бъдат постановени само когато се отговори отрицателно на един от въпросите по чл. 399, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – отм.  /сега чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК/. С цитирания съдебен акт е било прието, че за престъплението кражба, обстоятелството от чия собственост е вещта и от чие владение е отнета, е факт, по който подсъдимият не може да бъде оправдан, тъй като никой не може да бъде оправдан за отделен факт от състава на престъплението. В цитирания случай  от практиката на ВКС, подсъдимият е бил признат за виновен да е извършил кражбата не от владението на К., според първоначално внесеното обвинение, а от владението на В. В този случай ВКС е посочил, че оправдателна присъда може да бъде постановена само, когато се отговори отрицателно на въпроса има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по коя правна квалификация. В тази връзка искането на защитата за оправдаване на подсъдимия Д.И. се явява неоснователно. Не могат да бъдат споделени и останалите подробно развити аргументи на защитата за липсата на изменение на обвинението, като от обвинение за опит се преминавало към обвинение за довършено престъпление. В първоначално внесения пред първата първа инстанция обвинителен акт ясно е било посочено, че се инкриминират множество отделни деяния, включени в продължавана престъпна дейност на дееца, като единствено последното от тях е било описаното като останало във фазата на опита, поради което никога обвинението не се е позовавало на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от НК.                                                           Относно престъплението „пране на пари“ по чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 1 НК, извършено от подс. К.К., правилно първият съд е посочил че обектът на посегателство на престъплението „пране на пари“  са „стопанските отношения във финансовата сфера, свързани с трансформацията или обмена на парични средства или имущества, чрез които се ограничава или затруднява изясняването на произхода или разкриване на облаги, придобити чрез или по повод на престъпление” /в доктрината проф. Д М./. Юридическата характеристика на прането на пари е, че то представлява последващо престъпление, поставено в зависимост от първично „предикатното престъпление”, от което идва предметът му - „имотната облага”, с която се извършват правните действия, съставляващи изпирането на пари. То е възможно само с активни действия на дееца, които по естеството си затрудняват органите на власт да установят незаконния произход на собствеността, респективно на действителните права на лицата върху инкриминираното имущество. Осуетяването на възможността за установяване на незаконния произход на имуществото е елемент от обективната страна на деянието. От субективна страна деецът трябва да съзнава, че имуществото е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му, тъй като придобиването, получаването, държането, използването на такива средства, по нищо не се отличават от нормалната стопанска дейност. Субективната страна на деянието се изчерпва с наличието на умисъл, който включва знанието на факта, че предметът е икономическата изгода от извършено престъпление.                                                                              Правилно е било посочено, че имуществото, с което се извършва разпореждане, да е придобито чрез престъпление, като изпирането на пари като последваща престъпна дейност е свързана с осъществено друго престъпление, от което или по повод на което се получава определена икономическа изгода по смисъла на Конвенция относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление. Вярно  е посоченото от първия съд, че предмет на престъплението по чл. 253 ал. 4 НК е имущество, за което се знае или предполага, че е придобито чрез тежко умишлено престъпление, като измамата, извършена от подс. Д.И. покрива тези белези.        Правилно е посочено, че К.К.  е  осъществил една от формите на изпълнителното деяние – извършване на сделка с имущество, за което е  знаел, че е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му, като изпълнителното деяние е насочено към преобразуване на собственост на имущество дизелово гориво чрез сделка, с цел прикриване на незаконния му произход.                                                                                                       Аргументите във връзка с извеждане на всички съставомерни признаци на деянието от обективна страна във връзка с посоченото по-горе, са изключително аналитични, обвързани с установените по делото обстоятелства, споделят се от настоящия съд и няма да бъдат засягани отново.                                                                                                            Правилно е било посочено, че от субективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия К. с пряк умисъл. Той е съзнавал, че имуществото, предмет на сделките, които осъществява е икономическа изгода от вече извършено престъпление измама. Бил е наясно с обстоятелството, че дизеловото гориво не е придобито по законен начин. Знаел е че то е придобито чрез предходно престъпление  – измама, извършена от подс. Д.И. и то към момента на получаването му, тъй като активно е съдействал на подсъдимия при осъществяването на измамата - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, тежко престъпление по смисъла на закона. Сделките са сключени с цел легализиране на имущество и укриването и осуетяването на възможността за установяване на незаконния му произход. Следва да се добави от настоящия съд, че изпирането на пари действително се приема за процес или сложен еднократен акт, с който незаконният доход постъпва на икономическо разположение на придобилия го субект, както законен независимо от това фактически или юридически през какви трансформации и чужди правни сфери преминава. Субектът, който е генерирал незаконния доход е заинтересован да ползва имуществото спокойно в официалната икономика поради предимствата на нейните пазари пред незаконните, като в случая става въпрос за незаконно  придобито имущество, подлежащо на строг лицензионен режим, включително и намиращо се под контрола на множество специализирани органи, свързани с охраната на безопасността на осъществяване на търговската дейност с пожароопасни стоки и представляващо акцизна стока. Изцяло се споделят доводите на първия съд защо процесното деяние не представлява вещно укривателство, като подробните аргументи на първата инстанция се споделят и няма да бъдат преповтаряни.                                                                                                  При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите Д.И., К.К. за извършените от тях престъпни деяния съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 НК относно целите на наказанието и чл.54 НК при неговата индивидуализация.        Относно наказанието на подс. Д.И. правилно е отчел, че престъплението измама се характеризира с високата си степен на обществена опасност, поради което и законодателят е предвидил ,че престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като конкретното деяние, осъществено от подсъдимия Д.И. се характеризира с висока степен на обществена опасност в контекста на размера на вредата, начина на извършване на деянието и проявената упоритост. От друга страна правилно като смекчаващо отговорността обстоятелството е било преценено, че щетата е била възстановена във вид на гориво и доплащане по сметка на дружеството. Правилно е било отчетено, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност - не е осъждан, неженен, безработен, с постоянен адрес. Така на И. е било определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства от една година и четири месеца лишаване от свобода. Действително при така отчетеното, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия И. не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално, тъй като целите на наказанието могат да се постигнат и при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Коректно на основание чл. 59, ал. 1 НК  първият съд е приспаднал времето на задържане под стража на подс. Д.И. считано от 15.12.2013 г. до 12.03.2014 г.        Относно наказанието на подс. К.К. правилно са били отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на наказанието. Престъплението “пране на пари“ съдейства за развиване на „сивата икономика“, а в случая е свързано с търговска дейност подлежащ на строг лицензионен режим и акцизен режим, както и правила за безопасност. То е насочено срещу финансовата, данъчна и осигурителна система на държавата, тъй като чрез него се извършват финансови операции, сделки или се осъществяват действия които целят да осуетят разкриване на произхода или действителните права на собственика. Деянието се характеризира с високата си степен на обществена опасност. Правилно степента на обществена опасност на конкретното деяние и тази на личността на подсъдимия К. са били отчетени като ниски, правилно първият съд е счел, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и най-лекото наказание предвидено в закона се оказва несъразмерно тежко за извършеното деяние от подс. К. и му е наложил наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 55, ал. 3 от НК от една година и шест месеца лишаване от свобода. Настоящият съд намира, че  действително, както е приела и първата инстанция целите на наказанието по чл. 36 от НК са постижими и чрез условно осъждане с изпитателен срок от три години. На основание чл. 253, ал. 6 НК правилно първият съд е отнел в полза на държавата равностойността на имуществото, в което е трансформиран предметът на престъплението.                                                                                                        Не могат да бъдат споделени аргументите на защитата за предубеденост на състава на съда при постановяване на съдебния акт, изразила се в ускореното поизнасяне на присъдата, което се извежда от отразеното в протокола от проведеното съдебно заседание пред първия време на оттегляне на съда на тайно съвещание за постановяване на съдебния си акт и обявяването му пред страните. Следва да се каже, че  разбирането на защитата не може да бъде споделено, тъй като сами по себе си някои обстоятелства, свързани със спецификата на наказателното правораздаване, не могат да предопределят изводи за предварително повлияване на съда. Така например НПК изрично урежда задължението на съда за служебна активност при събиране на доказателства, като за пълноценно изпълнение на задълженията му е необходимо да познава в детайлно делото по същество, включително и целият  доказателствен материал, за да може да изпълни задълженията си в съдебната фаза. Действително при тази уредба на началата по НПК и необходимост от предварително проучване и добро познаване на доказателствения  материал, е възможно да се породят съмнения, че  при тази си дейност следва логиката на разследващия орган и обвинението, поради което по-трудно ще възприеме позицията на защитата. Всичко това, обаче, по никакъв начин не означава, че в случая доказателствата от досъдебното производство и съдебните заседания не са били преценени обективно и безпристрастно, като няма никакви данни съдът да е бил повлиян до такава степен от доказателствата на обвинението и предубеден по съществото на делото, като това да е предопределило съдебния акт срещу подсъдимите и за ги  поставило в неравностойно положение. При липсата на съществени процесуални нарушения в процесуалната дейност на първия съд, настоящата инстанция намира, че са били гарантирани търсенето на обективната истина и установяването й чрез постановения от първия съд съдебен акт – присъда. Твърденията на защитата за липсата на писмен съдебен акт са напълно голословни и не намират опора в приложение по делото протокол от проведеното съдебно заседание пред първия съд и начина на обявяване на съдебния акт. Отделно от това, при наличието на разположение на технически средства за изготвяне на съдебните актове, бързото им подготвяне и отпечатване, е постижимо.                                   На основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно първият съд е възложил на всеки един от подсъдимите да заплатят разделно разноските по делото  в размер на по 675.30 лв. от досъдебното производство, както и сума от 75 лв. от съдебната фаза на производството по делото.                                            В съответствие със закона първият съд се е разпоредил и с  веществените доказателства по делото, като е постановил унищожаването на една част от тях като вещи без стойност, а относно друга група от същите е приел, че следва да останат приложени по делото и да бъдат унищожени с изтичане на срока на съхранение на самото досие.         Воден от изложените съображения, на основание чл. 338 от НПК,  Пловдивският апелативен съд,                                  

 

 РЕШИ:

 

         ПОТВРЪЖДАВА присъда от 05.06.2018 г. по НОХД № 785/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, наказателно отделение.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС, в 15-дневен срок от уведомяване на страните, че същото е изготвено и обявено.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

                                                                           1.

 

 

 

 

                                                                                     2.