Р Е Ш Е Н И Е  № 152/29.5.2020 г.

 

гр. Ямбол, 29.05.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:

                     

                                                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря Г. Митева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 194 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и има за предмет проверка законосъобразността на издаденото от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” НП № 86/29.05.2019г., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „Е. Миролио” ЕАД – гр. Сливен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.

Проверката е инициирана от жалбата на наказаното дружество, с която се иска НП да бъде отменено. В подкрепа на искането не са посочени конкретни оплаквания и пороци, а са изложени общи доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в разминаване между отразеното в акта и в НП фактическо описание на нарушението, в неконкретизиране мястото на извършването му, в неяснота по отношение на обстоятелствата въз основа на кой АУАН е издадено НП и за какво нарушение дружеството е санкционирано – за водовземане или за ползване на водно съоръжение без основание. Процесуалният представител на жалбоподателя развива и доводи за недоказаност на твърдяното деяние, като намира, че по отношение извършването на водовземане по време на проверката показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта са противоречиви.   

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и до приключване на съдебното следствие не взема становище по основателността на жалбата.

Страните не правят искане за присъждане на разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2019г. свидетелите М. и Г. – гл. експерти в Дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ – Пловдив, извършили проверка на производствената площадка на „Е. Миролио“ ЕАД – гр. С., находяща се в промишлената зона на гр. Я. При проверката се установило, че на производствената площадка е изграден хоризонтален дренаж, с подробно описани географски координати, вид и размери на шахтата, както и че за правото на водовземане посредством дренажа липсва издадено разрешително.

Проверката на място била извършена в прсъствието на св. Б. – *** в наказаното дружество, като констатациите на проверяващите били отразени в съставен на място КП № СЛ 96–23.04.2019г.

С оглед констатациите при проверката, на 07.05.2019г. в присъствието на М. И. - изрично упълномощена да представлява дружеството при съставяне на АУАН по Закона за водите, и в присъствието на св. Г., св. М. му съставила АУАН № 103/07.05.2019г. за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите – водовземане без издадено разрешенително за това.

Впоследствие – на 29.05.2019г., при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, но въз основа на друг АУАН - № 102/07.05.2019г., срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Г., М. и Б., както и от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

НП следва да се отмени на процесуално основание, поради противоречие между вмененото нарушение и основанието за налагане на наказанието, което накърнява правото на наказаното лице да разбере за какво е ангажирана отговорността му.

Съгласно разпоредбата на чл.39 от Закона за водите, използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползване на водения обект,  като според чл.44, ал.2 от закона, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата.

С оспореното НП от правна страна на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, изразяващо се в използване на подземни води чрез водовземане посредством хоризонтален дренаж без изискуемото от закона разрешително за водовземане.

При тази квалификация на нарушението, вместо за ползване на води без необходимото за това основание (разрешително за водовземане) в хипотезата на чл.200, ал.1, т.1 от Закона за водите, дружеството е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2 от същия закон за друго нарушение, което не му е вменено, а именно – за ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното. При това положение, тъй като констатираното противоречие между юридическото описание на нарушението и основанието за налагане на наказанието прави неясно вмененото нарушение, то представлява основание за отмяна на НП. Освен това, приложимата в случая санкционна норма на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ установява различни размери на наказанието в зависимост от количеството на ползваните води, а в случая актосъставителя и АНО не са събрали данни за това обстоятелство. Т.е., в АУАН и в НП липсват и съставомерни факти, относими към размера на санкцията.

Отделно, АУАН и НП са издадени и в нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат конкретизация по отношение мястото на извършване на нарушението. Както в акта, така и в НП липсват факти относно местонахождението на инспектираната производствена площадка, респ. и на изградения в нея хоризонтален дренаж. Посочването на георгафските координати на дренажа не създават нужната яснота относно мястото на нарушението, доколкото за установяване местоположението на описана по този начин географска точка са необходими специални знания.

И на последно място, НП подлежи на отмяна и поради недоказаност на нарушението. Както се посочи, с оспореното НП дружеството е санкционирано за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, изразяващо се в използване на подземни води чрез водовземане без изискуемото от закона разрешително. От показанията на св. Г. обаче се установява противното, че по време на проверката не е установено водовземане посредством дренажа, а показанията на св. М. в обратния смисъл се основават на предположения. А след като нарушението не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.84 от ЗАНН вр. чл.303, ал.2 от НПК, е налице още едно основание за отмяна на НП.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът     

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ НП № 86/29.05.2019г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” - Пловдив, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „Е. МИРОЛИО” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., Индустриална зона, представлявано от Г.Р., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.

 

            Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                                                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: