Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.12.2017г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на шести
ноември две хиляди и седемнадесета година
в открито съдебно заседание
в следния състав:
Административен съдия: М.А.-СТОИЛОВА
с участие на секретаря Лидия Стоилова
като разгледа докладваното от
съдия А.-Стоилова
административно дело № 4 по
описа на съда за 2016г.
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.140, ал.1-3 от ЗУТ.
С.А.М.,
В.Т.М., М.А.С., Б.Г.Д., Г.Б.В., Б.И.Х., Н.Т.З., В.Б.И., Б.Г.Й., Д.В.В., И.Р.Д.,
В.К.В., Е.С.Б., А.И.Д., К.В.С., Р.М.С., З.С.З. и Р.Б.З. обжалват Виза за
проектиране №137/12.12.2015г. на Главния архитект на Община Кюстендил. Релевира
се основанието по чл.146, т.4 от АПК. Твърди се, че строежът ще затрудни достъпа
до съществуващите гаражи. Моли се за отмяна на Визата. Жалбоподателите се
представляват по реда на чл.136, ал.1 от АПК от С.М..
При
условията на чл.213 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК към делото са съединени за
общо разглеждане и решаване адм.д.№14/2016г. и адм.д.№29/2016г. на КАС. Предмет
на оспорване по делата е посочената Виза за проектиране, като се иска нейната
отмяна.
Към
момента на приключване на съдебното производство по делото жалбоподатели по
адм.д.№14/2016г. са лицата С.С.Й., С.Ж.С., Е.С.Х., П.А.П., В.М.О., Р.А.Я., Д.И.М.,
С.Г.Ш., Г.А.Ш., Л.В.И., Р.Д.С., Р.Ж.С., Д.Н.В., З.В.Д., Й.Н.Й., А.С.Н., С.Б.И.
/Г./, П.С.Д., В.К.А., К.В.А., И.М.С., Л.Д.К., А.И.С., В.И.С., М.Л.Д., А.Л.Д., Е.И.Г.
и В.И.А.. Същите се представляват по реда на чл.136, ал.1 от АПК от адв.Т..
Релевират основанието по чл.146, т.4 от АПК. Твърди се, че строежът се затрудни
нормалното ползване на гаражите на ул.”К.М.” и ще затрудни движението по
улицата.
Към
момента на приключване на съдебното производство по делото жалбоподатели по
адм.д. №29/2016г. са лицата Д.И.А.А.Ц.П., И.М.Х., Д.Т.Р., С.В.П., Е.М.Д., В.И.У.,
К.К.Н. и В.Д.П.. Същите се представляват по пълномощие от адв.Л. ***. Релевира
се основанието по чл.146, т.4 от АПК. Твърди се нарушаване на чл.41, ал.1 и 3
от ЗУТ и чл.85, ал.1 от Наредба №7/22.12.2003г.
В
с.з. и писмени защити представителите на жалбоподателите поддържат жалбите и
претендират деловодни разноски. Адв.Л. сочи, че Визата е допустим за оспорване
индивидуален административен акт, т.к. жалбоподателите са собственици на
самостоятелни обекти – жилища в жилищните сгради в УПИ-то и са носители на
правото на строеж. Оспорва констатациите в експертизата на вещо лице арх.А. и
поддържа изводите на вещо лице арх.М.,
сочейки, че А. е заинтересовА. поради участието й в състава на ОбЕСУТ по
Протокол №13/29.04.2003г. По съществото на спора се сочи липса на доказателства
за влизане в сила на заповед №715/12.08.2003г. на кмета на Общината,
несъответствие на предвиденото с Визата
пристрояване с предвижданията на ЧИ ПУП-ПЗ, липсата на указано етапиране на
строителството по чл.152, ал.2 от ЗУТ, нарушаване на чл.134, ал.6 от ЗУТ, липса
на приложена регулация за УПИ-то по реда на §8 във вр. с §22 от ЗУТ, което
пречи за точното определяне на устройствените показатели и намалените
разстояния съгласно изискването на чл.140, ал.2 от ЗУТ, засенчване на строежа
по визата в обхвата на първия етажа на южната фасада на 8МСБЖ в УПИ-то и
нарушение на чл.42, ал.1 от ЗУТ по отношение допълващото застрояване в УПИ IV.
Адв.Т. излага съображения, идентични с изложените такива от адв.Л..
Пълномощникът
на ответния Главен архитект на Община Кюстендил в с.з. и писмена защита намира
оспорването за неоснователно, сочейки редовно проведено административно
производство и наличие на основанието по чл.140, ал.1-3 във вр. с чл.134, ал.6
от ЗУТ, съгласно заключението на арх.А.. Претендира юк възнаграждение.
В
с.з. и писмени бележки адв.М. като пълномощник на заинтересованите страни Д.И.С.,
Б.Т.С., В.Г.Р., З.Б.Р., Ю.М.С. и Е.В.С. претендира недопустимост на съдебното
производство. Сочи, че Визата касае чл.140, ал.2 от ЗУТ, т.к. предвиденият
строеж съответства на ЧИ ПУП-ПЗ, съгласно заключението на арх.А., поради което
на обжалване ще подлежат бъдещите инвестиционен проект и РС. По съществото на
спора се твърди, че волята на заявителя е за надстрояване на гаражите, което
искане е изпълнено в съответствие с действащия ПУП за имота и е възможно
самостоятелно изграждане на надстройката. Счита се, че въпросът за
неприложената регулация е неотносим, т.к. изменението на ПУП-ПЗ за надземните
гаражи е съгласно действащата регулация по плА. от 1993г. и ПЗ от 2003г.
Претендират се деловодни разноски.
Заинтересованите
страни Е.З.С., С.З.С., В.Г.Я., И.Г.Я., Л.А.И., Д.А.И., С.Г.Ц., Р.Б.Б., В.Д.В., В.Р.В.,
В.К.И., В.Б.И., А.А.Я., З.А.П., Ц.В.А., В.Ц.А., С.Ц.Г., Т.И.И., Е.Б.Д., В.Н.И.,
И.Ф.И., С.П.Я., Л.Б.Я., М.З.С., Д.Т.С., С.С.С., К.К.С., В.В.Б., Г.Й.Б., МАРИЯНА
В.Д., ЛЕНКА А.Д., А.Г.Д., Р.Д.Б., О.П.И., М.Р.Г., А.Г.Г., А.И.Н., В.А.Н. и Й.Н.З.
се представляват от жабоподателката С.М. при условията на чл.136, ал.1 от АПК.
Заинтересованите
страни Б.С.Н., Д.К.Б., Е.К.Б., А.И.М., Д.П.В., Е.К.Д., Т.Л.Г., Д.Й.С., Н.Ц.В., А.Л.Й.,
В.Б.В., Е.М.В., В.И.Ц., С.Б.Ц., Е.В.П., Б.П.З., Е.А.З., Ц.Л.Л., М.Д.Т., Й.Т.Т.,
К.К.У., З.К.У., С.С.Л., Р.Д.Л., И.И.Д., Д.И.С., В.Е.В., К.С.К., С.К.К., С.Р.Х.,
Л.В.Т., В.С.А., К.Й.С., З.Й.А., Ц.С.Й., Е.С.Ж., В.П.С., А.В.Г., Я.И.П., Б.Б.Б.,
Р.Б.Н., Й.И.Л., С.И.Л., М.Д.А., М.Д.А. и С.П.Д. се представляват от адв.Д. при
условията на чл.136, ал.1 от АПК. Представителят намира оспорването за
основателно по изложените от адв.Л. съображения.
Заинтересованите
страни Р.В.С., С.П.Х. И А.П.Х. се представлят от адв.Т. при условията на
чл.136, ал.1 от АПК.
Заинтересованите
страни И.И.Н., Г.Б.К. и В.Е.К. се представлят от Г.К., който намира Визата за
законосъобразна.
ЗаинтересовА.та
стрА. И.Р.П. се представлява от адв.Л..
Заинтересованите
страни М.М.М. и ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – КЮСТЕНДИЛ не изразяват становище по
оспорването.
ЗаинтересовА.та
стрА. „Ч.Р.Б.” АД чрез представителя юк Н. изразяват становище за съобразяване
на решението със собственическите права на дружеството върху изградения в имота
трафопост.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
Административното
производство е започнало със заявление на заинтересования Д.Й.С. с
вх.№УТ2447/04.12.2015г. до Главния архитект на Община Кюстендил с искане за
издаване на Виза за проектиране на 2бр. гаражи върху съществуващи,
представляващи ПИ 41112.503.1247.4 и ПИ 41112.503.1247.5 по КККР на
гр.Кюстендил, находящи в УПИ III-4467, 4468 в кв.184 по рег.план
на гр.Кюстендил /вж. л.35/.
Към
заявлението е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на НДИ от 28.04.1992г. за закупуване на гаражите от възложителя, ведно със
съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото /вж. л.33/.
Съгласно
АЧОС №1226/08.08.2006г. на Областния управител на Област Кюстендил, УПИ III в
кв.184 е частна общинска собственост и се състои от 6420 кв.м., застроен /вж. л.34/.
Към
момента на подаване на заявлението е в сила изменение на ПУП-ПЗ, одобрено със
заповед №715/12.08.2003г. на кмета на община Кюстендил, с което УПИ III в
кв.184 е преотреден за комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и
гаражи – полуподземни и надземни и е предвидено ново основно застрояване от към
улица с о.т.246:247:248 на уличната регулационна линия. Новопредвиденото
основно застрояване е нискоетажно – свързано с допълващото застрояване, а
допълващото застрояване е допряно до основното застрояване и свързано с
допълващото застрояване в УПИ IV-4469, указано на
приложената графика, неразделна част от заповедта /вж. л.31-32/ със следните
устройствени показатели:
-плътност
на застрояване /Пзастр./ - макс. 60%,
-интензивност
на застрояване /Кинт./ - макс. 3
-озеленена
площ /Позел./ - мин. 20% /вж. л.30/. Заповедта е издадена на основание решение II-2
от протокол №22/15.07.2003г. и по повод молба вх.№94-П-2/15.05.2003г. Молбата е
подадена от П. Й.И. до Гл.архитект на общината с искане да се одобри
представения ПУП-ПЗ за УПИ III с нанесени корекции от
проектанта съгласно решение II-1 от протокол
№13/29.04.2003г. на ОбЕСУТ. С решението от 29.04.2003г. ОбЕСУТ е разпоредил
преработване на проекта за ЧИ ПУП с цел премахване предвиждането с надстройка
на трето ниво. С решение II-2 от протокол
№22/15.07.2003г. ОбЕСУТ е приел преработения проект и е предложил неговото
одобряване /вж. л.672-676 и л.701-707/. В съставите на ОбЕСУТ е участвало вещо
лице арх.А..
В
Констативен акт от 25.09.2003г. от община Кюстендил е посочено, че срещу
заповед №715/12.08.2003г. на кмета на общината не са постъпили възражения в
законния срок /вж. л.677/.
Оспорената
Виза за проектиране №137/12.12.2015г. е издадена от Гл.архитект на община
Кюстендил на основание чл.140, ал.1-3 от във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ и проект
за изменение на ПУП, одобрен със заповед №715/12.08.2003г. на кмета на община
Кюстендил. С визата е установено, че заявителят е собственик на посочените в
договора за продажба два гаража в УПИ III, кв.184, който имот е
частна общинска собственост. Допуснато е изготвяне на идеен проект за строеж
„Пристройка и надстройка на два броя гаражи” в УПИ III за
провеждане на процедура по ЗОС – отстъпване право на пристрояване и
надстрояване при спазване на следните устройствени показатели:
-плътност
на застрояване – макс. 60%,
-интензивност
на застрояване /Кинт./ - макс. 3,
-необходима
озеленена площ – мин. 20%.
Неразделна
част от Визата е комбинирА. скица за пълна или частична идентичност на ПИ 41112.503.1247
/вж. л.45 и л.49/.
Визата
е съобщена на собствениците на жилища и сгради в УПИ III в
кв.184 /вж. л.37/. На жалбоподателите по делото съобщаването е извършено на
30.12.2015г., а възражението е подадено на 06.01.2016г. Няма данни за
съобщаване на Визата на жалбоподателите по адм.д.№14/2016г. на КАС, като общата
жалба е подадена на 12.01.2015г. На жалбоподателите по адм.д.№29/2016г. на КАС
Визата е съобщена през периода 04-11.01.2015г., а общата жалба е подадена на
18.01.2015г.
Съгласно
скица №15-41246/29.01.2016г. на СГКК – Кюстендил, ПИ 41112.503.1247 по КККР,
идентичен с УПИ III в кв.184 по плА. на гр.Кюстендил, е с площ 5818кв.м.,
застроен е с 21 сгради, 3 от които жилищни /многофамилни/, една за
енергопроизводство, една административна делова сграда и гаражи /вж. л.59/.
Съгласно извадката от КРНИ и приложените нотариални актове, жалбоподателите,
представлявани от С.М., адв.Д., адв.Л. и част от жалбоподателите,
представлявани от адв.Т. /без С.С.Й., С.Ж.С., Е.С.Х., П.А.П., В.М.О., Р.А.Я., Д.И.М.,
С.Г.Ш., Г.А.Ш. и Л.В.И./ са собственици на жилища в жилищните сгради в УПИ III.
ОстА.лите жалбоподатели по адм.д.№14/2016г. на КАС са собственици на имоти,
находящи се през ул.”К.М.” срещу УПИ III /вж. л.60-82/.
По
делото са приети две съдебно-технически експертизи.
Първата
експертиза е изготвена от арх.А. /вж. л.637-641/. Според заключението на вещото
лице изградените на място гаражи са с местоположение и размери съответстващи на
посочените в скицата на СГКК, т.е. предвидената
във Визата пристройка съществува на място. Посочените във Визата показатели за
плътност и интензивност съответстват на действащия ПУП-ПЗ по заповед
№715/12.08.2003г. Предвиденото с Визата ново застрояване е основно и
съответства на отреждането по ПУП-ПЗ от 2003г. То е „свободно” по см. на чл.21,
ал.1 от ЗУТ спрямо съседния УПИ IV-4469. Вещото лице сочи, че
ПУП-ПЗ е влязъл в сила на 25.09.2003г. съгласно Констативния протокол от тази
дата. Според изчислените от вещото лице коефициенти за плътност и интензивност
на предвиденото с Визата застрояване не се надвишават устройствените показатели
по действащия ПУП. УПИ III е с лице към две улици,
съгласно чл.27, ал.1 от ЗУТ и може да се застроява на двете улици. Вещото лице
е установило, че не са налице намалени разстояния по чл.32, ал.1 от ЗУТ, изчислявайки разстоянията между
предвиденото застрояване и съществуващото такова, височината на
новопредвидените гаражи и ширината на улицата, взета от електронния модел на КККР
в СГКК. Експертът сочи, че ул.”К.М.” не е лишена от тротоар и по план не се
предвиждат проходи и рампи извън УПИ III за обслужване на гаражите.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че денивелацията между ул.”К.М.” и УПИ
III е
3м. и няма реален достъп до улицата поради съществуващото строителство, което
не променя извода, че УПИ-то граничи с две улици. Според вещото лице,
конкретната височина на новопредвидените гаражи ще се установи с инвестиционния
проект и не е необходимо да се сочи във Визата.
Втората
експертиза е изготвена от вещо лице арх.М. /л.912-934/. Според вещото лице,
новопредвидените гаражи във Визата, съответстват на сгради №4 и №5 от скицата
на СГКК. Същите са разрешени строежи по ПУП от 1965г. с издадено РС
№85/01.03.1990г. /вж. л.613/. Строежът „гаражни клетки” е изпълнен едновременно
и цялостно към 1993г. в съответствие с РС от 1990г. и е отразен служебно по КП
от 1993г. Гаражите настърчат пред гаражи
с №6-11 по КК от 2008г. Следователно, надстърчащата част на гаражите е
реализирано застрояване на разрешен строеж. Върху действащите линии на
застрояване с одобрения ПУП-ПЗ от 2003г. е предвидено надстрояване „МС+1” по
външната улична регулационна линия на ул.”К.М.” без предвиждане за пристройка
към гаражи с №4 и 5. Вещото лице сочи, че гаражи с №4-11 образуват многоъгълник
с Г-образна форма с действащи контури по линиите на застрояване. Според вещото
лице, по ПУП-ПЗ от 2003г. е предвидено основно нискоетажно застрояване с
ограничение до 1 надземен етаж, което съответства на УЗ „Ц – смесена централна
зона” и представлява комплексно /групово/ основно застрояване с конкретно
предназначение „за комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи –
полуподземни и надземни”, съгласно чл.37, ал.1 и чл.70 от Наредба №72003г. за
ПННУОВТУЗ. Това комплексно застрояване
включва разполагане на свободно стояща /Е/ група от сгради с различно
предназначение по целия фронт на прилежащата ул.”К.М.”. Тази група от сгради е
в свързано застрояване /Д/ надясно със съществуващото допълващо застрояване от
един полуподземен гараж, разположен върху регулационната линия между УПИ III и
УПИ IV.
Допълващото застрояване, разположено върху регулационната линия, се свързва на
„калкан” със съществуващото допълващо застрояване в УПИ IV,
съгласно възможността по чл.22, ал.1 от ЗУТ. Чрез групирането на предвиденото
по ПУП-ПЗ от 2003г. свободно комплексно застрояване като група от свързани
сгради с предвидено надстрояване „до 1
етаж” на уличната регулация с ул.”К.М.” по цялото лице на имота към улицата и
на предвиденото свързано застрояване „на калкан” до заварения гараж в УПИ IV се
предвижда „прекъсване” на достъпа от долното ниво на УПИ III до
ул.”К.М.”. Поради денивелацията между УПИ-то и улицата от 2.80м от долното ниво
до улицата не може да се излезе нито с автомобил, нито пеша, защото с ПУП-ПЗ от
2003г. и с Визата не се предвиждат проходи и рампи за достъп в обсега на
улицата извън УПИ-то.
Вещото
лице сочи, че графичната част на Визата /комбинирА.та скица/ не е точно копие
на ПУП-ПЗ, т.к. в скицата липсва допълващото застрояване „гараж” на долното
ниво, разположен на рег.линия между двете УПИ-та; липсва матрица в син цвят за
УЗ „Ц1 – сменена, централна зона” с коефициенти в съответствие с чл.36-38 от
Наредба №7/2003г. и липсва одобрената „първа поправка” на ПУП-ПЗ с новия запис.
Изводът на вещото лице е че Визата не съответства на предвижданията на ПУП-ПЗ,
като това несъответствие противоречи на основанието във Визата по чл.140, ал.3
във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ, която разпоредба не допуска промяна на начина на
застрояване.
Вещото
лице сочи, че по одобрената КККР ПИ 41112.503.1247 е с площ 5818кв.м., а по
АЧОС е с площ 6420кв.м. Разминаването между регулационните и имотните граници
на комбинирА.та скица към Визата показва, че ПУП-ПЗ от 2003г. е изработен върху
неприложен ПУП-ПР за ЦГЧ от 1993г., който на 01.01.2001г. е прекратил
отчуждителното си действие за имотите по см. на §8 ПР ЗУТ. Поради неприложената
регулация по арг. от §8, ал.5 и ал.7 ПР ЗУТ вещото лице не може да установи
коефициента за плътност на застрояването и ширината на улицата. Вещото лице е
направило фактическо измерване на улицата на място от 3 точки, установявайки
различни широчини. Поради липса на трайно установени имотни граници на имотите
по нито един от плановете, преди финализиране на процедурата по прилагане на
ПУП според експерта не може да се даде отговор на въпроса дали Визата касае
намалени разстояния. Вещото лице сочи, че при изготвяне на Визата не е
необходимо котиране на разстоянията между сградите, т.к. не се касае за изработване
на ПУП-РУП по арг. от т.12.1-12.3 от Пр.1 към чл.68 от Наредба №8/2001г.
Изводът от заключението на вещото лице е за
шест противоречия между Визата и ПУП-ПЗ, изразяващи се в:
-липса
на етапиране във визата по см. на чл.152, ал.2 от ЗУТ, което е задължително с
оглед предвижданията по ПУП-ПЗ от 2003г.
-несъответствие
на предвиденото във Визата пристрояване с ПУП-ПЗ от 2003г. -пристрояването е
реализирано при основното застрояване по РС от 1990г. Това води до промяна на
начина на застрояване в нарушение на чл.134, ал.6 от ЗУТ.
-с
Визата се променя задължителната по ПУП-ПЗ от 2003г. линия на застрояване;
-Визата
не съответства на ПУП-ПЗ по отношение на предвиденото по ПУП – ПЗ „прекъсване”
на достъпа от УПИ III до улицата,
-Визата
не съответства на ПУП-ПЗ по отношение предвиденото по ПУП-ПЗ допълващо
застрояване в УПИ IV и начина му на свързване на „калкан” със съществуващото
допълващо застрояване от един полуподземен гараж, разположен върху
регулационната линия между УПИ III и УПИ IV
във връзка с възможността по чл.22, ал.1 от ЗУТ,
-нарушена
е нормата на чл.125, ал.5, изр.2 от ЗУТ - възложителят е искал само
надстрояване върху съществуващите гаражи без пристрояване.
Съдът
намира за достоверно заключението на арх.М.. Вещото лице е изследвало в пълнота
относимите към казуса писмени доказателствени средства, включително КП,
обяснителната записка към ПУП-ПЗ и други документи, съхранявани в община
Кюстендил, касаещи регулационните предвиждания на ПУП-ПР от 1993г. за УПИ III,
действието на плА. след влизане в сила на ЗУТ, разрешеното, реализирано и
предвидено с ПУП-ПЗ от 2003г. строителство в УПИ III и
УПИ IV,
които въпроси са пряко относими към законосъобразността на оспорената Виза.
Съдът
намира за недостоверно заключението на арх.А. в частта за характера на
предвиденото с Визата ново застрояване, определено като „свободно” спрямо
съседния УПИ IV и липсата
на намалени разстояния. Първият извод на вещото лице не съответства на
предвижданията на ПУП-ПЗ от 2003г., а вторият не държи сметка за неприложената
регулация по плА. от 1993г. Визата е за изготвяне на проект за строителство в
УПИ, което налага спазване на §8, ал.5 ПР ЗУТ във вр. с чл.12, ал.1, т.1 и т.9
от Наредба №4/21.05.2001г. за ОСИП. Неоснователно е възражението на адв.Л. за
заинтересованост на вещото лице поради участието й в заседанията на ОбЕСУТ по
повод приемане на ПУП-ПЗ от 2003г., т.к. приемането на ПУП-ПЗ и издаването на
оспорената Виза са самостоятелни административни производства.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочени по-горе писмени
доказателствени средства.
С
оглед установената фактическа обстановка жалбите са допустими.
По
см. на чл.131, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от ЗУТ жалбоподателите със
собственически права върху самостоятелни обекти – жилища в УПИ III притежават активна процесуална легитимация за оспорване
на Визата. Неприложената регулация по реда на §8, ал.2 във вр с ал.5 ПР ЗУТ във
вр. с чл.12, ал.1, т.1 и т.9 от Наредба №4/2001г. за ОСИП препятства решаването
на въпроса за намалените разстояния по чл.36, ал.2 и чл.32, ал.1 и ал.3 във вр.
с чл.35, ал.1 от ЗУТ спрямо жалбоподателите по адм.д.№14/2016г. на КАС,
притежаващи имоти през ул.”К.М.” във вр. с легитимацията по чл.131, ал.2, т.3
от ЗУТ. Поради изложеното на тези лица следва да се признае право на активна
процесуална легитимация по делото.
Оспорената
Виза е издадена на основание чл.140, ал.3 във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ. Тя е
предпоставка за одобряване на инвестиционен проект, издаване на РС по чл.144,
ал.1, т.2 от ЗУТ и учредяване право на строеж по чл.180 от ЗУТ. Целта на Визата
е разрешаване на пристрояване и надстрояване на съществуващите гаражи без да се
променя начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за
устройствената зона. Посочените характеристики на Визата и нейното
предназначение я определят като индивидуален административен акт по чл.21, ал.1
от АПК във вр. с чл.214, т.1 от ЗУТ, поради което същата подлежи на обжалване
по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ. От доказателствата по делото е видно, че Визата
с графичната й част допълва и изменя ПУП-ПЗ от 2003г., т.к. предвидената
пристройка и начин на застрояване са различни от предвиждането по ПУП-ПЗ.
Законосъобразността на това предвиждане е предмет по съществото на спора.
Възражението на адв.М. за обратното е неоснователно.
Жалбите
са подадени в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния за разглеждането им
административен съд, съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледани
по същество, жалбите са основателни. Съображенията за това са следните:
С оглед препращането от чл.213 от ЗУТ, по см. на чл.168,
ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт.
Визата
е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Компетентността
на главния архитект се извежда от императивната норма на чл.140, ал.1 от ЗУТ.
Страните не спорят относно компетентността.
Визата
е надлежно мотивиран от фактическа и правна стрА. административен акт и
отговаря по форма на общите правила по чл.59, ал.2 от АПК. Налице са ясни,
конкретни, взаимно допълващи се мотиви, разпоредителна част и издател на акта.
Липсват
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на Визата. В
съответствие с общото правило на чл.35 от АПК Визата е издадена след изясняване
на правнозначимите факти и обстоятелства, съобразно представените от
възложителя писмени документи, подложени са на преценка предвижданията на
ПУП-ПЗ от 2003г. относно застрояването в УПИ III,
изготвена е предвидената в чл.140, ал.2 от ЗУТ комбинирА. скица. Визата е
издадена в срока по чл.140, ал.1, изр.2 от ЗУТ.
Оспореният
акт обаче противоречи на материалния закон.
С издаване
на Виза в хипотезата на чл.140, ал.3 във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ законът
допуска проектиране на строеж във вид на пристрояване и надстрояване на
съществуващи сгради без да се променя начинът и характерът на застрояването и правилата
и нормативите за съответната устройствена зона.
От
доказателствата по делото се установи, че устройствената зона, в която се
намира УПИ III в
кв.184 по плА. на гр.Кюстендил е „смесена централна зона” /Ц/. Съгласно
изменението на ПУП-ПЗ от 2003г. УПИ III e с предназначение
„комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и гаражи - полуподземни и надземни”. Следователно,
застрояването за посочения УПИ е комплексно /групово/ основно по см. на чл.37,
ал.1 във вр. с чл.36, ал.2, т.7 във вр. с чл.70, т.1 от Наредба №7/22.12.2003г.
за ПНУОВТУЗ във вр. с чл.22, ал.1 и §5, т.23 ДР ЗУТ.
От
заключението на арх.М. се установи, че гаражите, предмет на Визата, са
разрешени строежи по ПУП от 1965г. на основание РС №85/01.03.1990г., изградени
и отразени по ПУП-ПР от 1993г. Посочени са като ПИ със съответните
идентификатори на скицата от СГКК - Кюстендил като надстърчащи пред остА.лите
гаражи.
С
изменението на ПУП-ПЗ от 2003г., влязло в сила съгласно Констативния акт от
25.09.2003г., не е предвидено пристрояване, а допуснатото с Визата такова вече
е изградено.
От
друга стрА., ПУП-ПЗ от 2003г. предвижда надстрояване на 1 етаж с разполагане на
свободно стояща група от сгради по целия фронт на прилежащата ул.”К.М.”,
свързано надясно със съществуващо допълващо застрояване от 1 полуподземен
гараж, разположен върху регулационната линия между УПИ III и
УПИ IV,
което се свързва „на калкан” със съществуващо допълващо застрояване в УПИ IV.
Т.е. по ПУП-ПЗ е предвидено надстрояване на гаражите като група от свързани
сгради по цялото лице на имота към ул.”К.М.”, която група е в условията на свързано
застрояване със заварения строеж в УПИ IV.
Следователно,
с оспорената Виза са нарушени предвиденото по ПУП-ПЗ етапиране на
строителството по чл.152, ал.2 от ЗУТ и предвидената непрекъсна линия на
застрояване на УПИ III от към ул.”К.М.”. В нарушение на чл.134, ал.6 от ЗУТ с
Визата е променен посочения в ПУП-ПЗ начин на застрояване на гаражите на
възложителя и е допуснато изготвяне на проект на вече изграден строеж в частта
за пристрояването. Липсата на приложена регулация по реда на §8 във вр. с §22
ПР ЗУТ пък не позволява точно определяне на устройствените показатели и
евентуалните допустими отклонения по чл.36 от ЗУТ, каквото е изискването на
чл.140, ал.2 от ЗУТ. Изводът от изложеното е, че Визата не отговаря на посочените
в нея фактически и правни основания.
На
основание чл.172, ал.2, пр.2 АПК съдът ще отмени оспорената Виза.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК Община Кюстендил дължи заплащане на деловодни разноски,
както следва:
- на
С.М. 65лв., включващи 10лв. ДТ и 55лв. за вещо лице,
- на
Е.И.Г. и В.И.А. като правоприемници на адв.И.А. 65лв., включващи 10лв. ДТ и
55лв. за вещо лице,
- на
Р.А.Я., С.П.Х. и А. П.Х. 30лв. за адвокатско
възнаграждение на адв.А.,
-на
Д.И.А., А.Ц.П., И.М.Х., Д.Т.Р., В.И.У. и К.К.Н. по 60лв. на всеки за адвокатско
възнаграждение, съгласно списъка на л.936 от адв.Л. и
- на
С.В.П. 911.60лв., включващи 10лв. ДТ, 240лв. за адвокатско възнаграждение и
661.60лв. за вещи лица, съгласно списъка на л.936 от адв.Л..
Поради
изхода от делото неоснователни са исканията на пълномощника на ответника за присъждане
на юк възнаграждение и на адв.М. за заплащане на сторените от упълномощителите
й деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Виза за
проектиране №137/12.12.2015г. на Главния архитект на община Кюстендил,
издадена на основание чл.140, ал.1-3 във вр. с чл.134, ал.6 от ЗУТ, с която е
допуснато изготвяне на идеен проект за строеж „Пристройка и надстройка на два
броя гаражи” в УПИ III – „комплексно жилищно строителство, търговия, офиси и
гаражи – полуподземни и надземни” в кв.184 по плА. на гр.Кюстендил.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.А.М. деловодни
разноски в размер на 65лв. /шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ
да заплати на Е.И.Г. и В.И.А. деловодни
разноски в размер на 65лв. /шестдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КЮСТЕНДИЛ да заплати на Р.А.Я., С.П.Х. и А.П.Х. деловодни разноски в размер на 30лв. /тридесет лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КЮСТЕНДИЛ да заплати на Д.И.А., А.Ц.П., И.М.Х., Д.Т. Р., В.И.У. и К.К.Н. деловодни разноски в размер по 60лв. /шестдесет лева/ за всеки един от
тях.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
КЮСТЕНДИЛ да заплати на С.В.П. деловодни
разноски в размер на 911.60лв. /деветстотин и единадесет лева и шестдесет
стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните
пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: