№ 31882
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110114267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
След размяна на книжа и като съобрази изложените в тях становища на
страните, настоящият състав приема, че делото не е подсъдно на българския
съд относно исковете в частта за родителските права по отношение на детето
на страните режима на лични отношения и издръжката.
Производството е образувано по искова молба от С. И. Кочев с
предявен против ответника Н. И. А. иск с правно основание чл. 59, ал. 2 СК.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, който по съществото си
представлява насрещен иск със същото правно основание.
Между страните не е спорно, а и са ангажирани доказателства в този
смисъл, от които това обстоятелство се установява на пръв поглед
обстоятелството, че двамата съпрузи и техните деца са български граждани,
които имат обичайно местопребиваване в САЩ.
Предвид установената фактология, могат да се направят следните
правни изводи:
Възражението на ответника Главчев, че българският съд не е
компетентен да разгледа делото в частта относно исковете за развод е
неоснователно. То не държи сметка за разпоредбата на чл. 3, б. „б“ на
Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
1
международното отвличане на деца (Регламент (ЕС) 2019/1111). Съгласно
цитираната норма компетентен да разгледа въпроси, свързани с развод е
съдът на държавата членка, чиито граждани са двамата съпрузи. В случая тази
хипотеза е налице, тъй като макар Великобритания да не е членка на
Европейски съюз, доколкото двамата съпрузи са граждани на държавата
членка на ЕС - България, то искът за развод попада в обхвата на Регламент
(ЕС) 2019/1111 и българският съд е компетентен да го разгледа.
Българският съд не е компетентен да разгледа делото относно исковете
в частта за предоставяне на родителски права, режим на лични отношения
между детето А К К. и родителите и издръжката. Регламент (ЕС) 2019/1111 не
урежда въпросите за родителски права(родителска отговорност) в случаите и
свързаните с тях задължения за издръжка, когато децата нямат обичайно
местопребиваване в държава членка на ЕС и страните не могат да постигнат
съгласие относно избор на съд – чл. 7 – чл. 14. Доколкото регламентът е
неприложим, то макар въпросите относно издръжка, свързана с родителски
права, да се урежда от регламента (вж. т. 13 от преамбюла на Регламент (ЕС)
2019/1111 in fine), компетентния съд не може да бъде определен по реда на
посочения акт. При липса на избор на съд от страните, които нямат обичайно
местопребиваване в държава членка на ЕС, приложение в частта за
издръжката не може да намери и Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18
декември 2008 година относно компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка (вж. чл. 3-7).
Ето защо компетентния съд в частта относно исковете за родителски
права се определя от чл. 5, пар. 1 от Хагската конвенция от 19.10.1996 г. за
компетентност, приложимо право, признаване, влизане в сила и
сътрудничество във връзка с родителската отговорност и мерки за защита на
децата (Хагската конвенция от 1996 г.). Съгласно цитираната разпоредба
компетентен да разгледа спор за родителски права е съдът в договарящата
държавата, в която детето има обичайно местопребиваване. По настоящото
дело тези изисквания са изпълнени, тъй като децата имат обичайно
местопребиваване в САЩ и посочената държава, както и Република България,
са страни по Хагската конвенция от 1996 г., видно от публичнодостъпната й
интернет страница (https://www.hcch.net/en/states/hcch-members/details1/?
sid=75).
2
Във връзка с исковете в частта относно присъждане на издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, то по мнение на настоящия състав същият
не следва да се разглежда като самостоятелен иск за издръжка, тъй като
детето не е страна, т.е. не е търсещо издръжка, а като иск, свързан с иска за
родителски права (подобно на автономното тълкуване, дадено в т. 13 от
преамбюла на Регламент (ЕС) 2019/1111, а в българското национално право –
чл. 59, ал. 2 СК). Ето защо правилата за международна подсъдност следва да
бъдат определени по реда на чл. 5, пар. 1 от Хагската конвенция от 1996 г.
(вж. в подобен смисъл Определение № 176 от 11.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 1043/2022 г., III г. о., ГК). Именно това тълкуване съответства на най-
висшия интерес на детето, тъй като единствено съдът по обичайното му
местопребиваване е в състояние най-пълно са събере информация за
действителните им нужди чрез разпит на свидетели, снабдяване с документи,
за възможностите на родителите и стандарта в държавата, в която пребивават,
като това стане бързо и ефективно. Тъй като следващото се от чл. 87 КМЧП
приложение на правото на държавата, в която имат обичайно
местопребиваване, без съмнение драстично ще забави и ненужно ще оскъпи
производството. Подобно развитие не отговаря на интересите на
непълнолетните.
Ето защо, по изложените по-горе съображения, българският съд не е
международно компетентен по предявените искове в частта за предоставяне
на родителски права, режим на лични отношения между детето и родителите
и издръжката на детето и производството следва да бъде прекратено на
основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, депозирана от С. И. К., против ответника Н.
И. А. с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в частите относно искане за
предоставяне на родителски права, режим на лични отношения и издръжка
между детето А К К. и родителите.
ВРЪЩА насрещната искова молба, депозирана от Н. И. А. против С. И.
К., с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в частите относно искане за
3
предоставяне на родителски права, режим на лични отношения и издръжка
между детето А К К. и родителите.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14267/2023 г. по описа на
СРС на основание чл. 130 ГПК в посочените части.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4