Р Е Ш Е Н И Е
№ 2168/29.11.2023г.
Град Пловдив, 29.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2357
по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 ДОПК.
Образувано
е по жалба на „ПБ
инвест 2015“ ЕООД срещу решение № 225 от 30.08.2023 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение
като неоснователна жалбата на дружеството срещу отказ за отмяна на наложените
обезпечителни мерки изх.№ С230016-012-0000065 от 22.08.2023 г. на старши публичен
изпълнител в ТД Пловдив на НАП.
Според
дружеството-жалбоподател оспореното решение е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
Ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата по съображения, изложени в писмено становище и
писмени бележки от 23.11.2023 г., и моли тя да се отхвърли като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат
на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.197, ал.2 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Дружеството-жалбоподател е длъжник
по изпълнително дело № *********/2022 г., образувано във връзка с издадени от ТД
Митница Бургас три решения (л.20-32), с които са установени публични задължения
на дружеството за мито и ДДС, като изпълнението на решенията не е спряно по
реда на чл.221, ал.3 ЗМ. Общият размер на непогасените публични задължения по
изпълнителното дело е 60 491,17 лева, от които 47 231,94 лева
главница и 13 259,23 лева лихви към 29.08.2023 г. В хода на изпълнителното
дело публичният изпълнител е издал: 1) постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ C230016-022-0006137 от 01.02.2023 г. (л.99), с което е
наложен запор върху банкови сметки в ТБ „Кей Би Си банк България“ АД; 2)
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ C230016-022-0022047 от
29.03.2023 г. (л.129), с което са наложени запори върху туристическо ремарке с
рег.№ РВ0333ЕС, лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ *** и лек автомобил марка „Ситроен“ с рег.№ ***;
3) постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ C230016-022-0052200
от 27.07.2023 г. (л.158), с което е наложен запор върху лек автомобил марка
„Шевролет“ с рег.№ ***. Видно от отговора на банката (л.118), в сметките на
дружеството няма достатъчна наличност за обезпечаване на публичното задължение.
От друга страна, наложените запори върху леките автомобили също не могат да
осигурят събиране на публичните вземания, доколкото балансовата им стойност
според постановленията на публичния изпълнител е нула лева. Като мотив за
необходимостта от обезпечителните мерки публичният изпълнител е посочил
затруднено събиране на установеното и изискуемо публично вземане.
С молба от 18.08.2023 г. (л.171)
представляващият дружеството-жалбоподател е поискал от публичния изпълнител да
спре изпълнителното дело и да вдигне наложените обезпечителни мерки поради
липса на годно изпълнително основание, защото решенията на митницата са
обжалвани по съдебен ред и паричните задължения не са станали изискуеми.
Публичният изпълнител е издал отказ
за отмяна на наложените обезпечителни мерки на основание чл.208, ал.2 ДОПК с
изх.№ С230016-012-0000065 от 22.08.2023 г. (л.205), защото е приел, че задълженото
лице нито е погасило публичните си задължения, нито са налице основанията по
чл.225, ал.1, т.2 и 5 ДОПК, нито са представени доказателства за съществена
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното
вземане, нито е предложило замяна на наложеното обезпечение с пари, неотменяема
и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа.
За да постанови обжалваното решение №
225 от 30.08.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
териториалният директор е приел, че в изпълнително дело № *********/2022 г. са
включени решения на ТД Митница Бургас и ТД Митница Русе, които са изпълнителни основания
по чл.209, ал.2, т.4 ДОПК, спрямо които ДОПК изрично предвижда провеждане на
принудително изпълнение независимо от обжалването на акта, т.е., предвидено е
предварително изпълнение на решенията преди влизането им в сила. Съответно
обжалването на решенията не е основание за отмяна на обезпечителните мерки или
за спиране на принудителното изпълнение, защото не е спряно изпълнението и чрез
предявяването им пред НАП митниците изискват принудително изпълнение.
Териториалният директор е посочил още, че в изпълнително дело са включени и
публични задължения към НАП по неплатени в срок справки-декларации по ЗДДС,
които са изпълнителни основания по чл.209, ал.2, т.2 ДОПК и представляват
самостоятелно основание за налагане на обезпечителни мерки и провеждане на
принудително изпълнение. Като неоснователно е преценено искането на дружеството
за прекратяване на изпълнителното производство по чл.225, ал.1, т.2 ДОПК,
защото съдебните производства по обжалване на част от решенията на митниците не
са приключили с влезли в сила решения, съответно, основанието за събиране на
публичните вземания е предвиденото предварително изпълнение. Преценил е също,
че искането за спиране е извън предмета на настоящото производство с оглед
изричното произнасяне на публичния изпълнител с разпореждане от 22.08.2023 г.,
подлежащо на обжалване в отделно производство.
В хода на съдебното производство не
са събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите, а
спорът е относно правилното приложение на материалния закон. Не представлява
такова доказателство и представената от процесуалния представител на ответника
справка за общите задължения на дружеството-жалбоподател към 18.10.2023 г.,
доколкото тя няма непосредствено значение за законосъобразността на оспореното
решение – предмет на делото.
При тези факти съдът намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата
отмяна. То е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на закона,
при спазване на процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да
се гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на
установени и изискуеми публични задължения.
Съдът намира, че в случая материалният
закон е приложен правилно. Единствената хипотеза, в която съдът може да отмени
обезпечителната мярка, е тази по чл.197, ал.3 ДОПК, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 ДОПК.
В настоящия случай, обаче, тези
предпоставки не са налице, защото дружеството-жалбоподател не е представило
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни
книжа. От друга страна, условията на чл.195, ал.1 и 2 ДОПК са спазени – налице
е образувано изпълнително производство за събиране на установените
и изискуеми публични вземания, чието събиране е значително затруднено заради
липсата на достатъчна наличност в банковите сметки на дружеството и заради
нулевата балансова стойност на запорираните автомобили. Т.е., дружеството няма достатъчно средства, с които да
покрие размера на установените и изискуеми публични вземания. В съдебното производство
не са оборени представените от публичния изпълнител доказателства за
имущественото състояние на дружеството, при което се явява обоснован изводът за
наличие на опасност от възникване на затруднение или невъзможност за събиране
на публични вземания. Именно на това основание са наложени обезпечителните мерки.
Правилен и обоснован е изводът на
решаващия орган, че не е налице основанието по чл.225, ал.1, т.2 ДОПК за
прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните
вземания, защото образуваните съдебни производства, чиито предмет е
законосъобразността на решенията и наказателните постановления на директора на
ТД Митница Бургас, не са приключили с влезли в сила съдебни решения. Едва след
окончателното приключване на съдебните дела и отмяната на обжалваните актове от
съда дружеството-жалбоподател може да претендира за прекратяване на действията
по събиране на установените с отменените актове публични задължения, но не и за
прекратяване на изпълнителното дело, доколкото към него са присъединени и други
негови задължения, за които липсват доказателства да са платени или погасени по
друг начин.
Съгласно чл.209, ал.2, т.4 ДОПК принудително
изпълнение се предприема въз основа на решение, издадено от митническите
органи, независимо дали е обжалвано. Следователно законодателят е установил
настъпването на изискуемостта на установените с решение, издадено от
митническите органи, публични задължения да не се влияе от спора за
законосъобразното им определяне и разрешаването на този спор от съда. В този
смисъл изискуемостта на публичните задължения, разбирана като правната възможност на кредитора да иска изпълнение от
длъжника, като определи падежа на задължението и разчита на държавна принуда,
ако няма доброволно изпълнение, настъпва с издаването на самото решение от
митническия орган. Затова напълно неоснователно и неправилно е твърдението на
дружеството-жалбоподател, че е незаконосъобразно събирането на задължение,
което не е станало изискуемо.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да плати на НАП сумата 100
лева, определена по реда на чл.143 АПК и съгласно чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Производството по
чл.197 ДОПК е различно от производството по обжалване на ревизионни актове,
поради което специалната норма на чл.161, ал.1, изр.3 ДОПК е неприложима при
определяне размера на юрисконсултското възнаграждение в настоящото
производство. Затова и на основание чл.197, ал.3 и 4 ДОПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПБ инвест 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район „Северен“,
ул. „Добрин Петков“ № 5, представлявано от управителя Н.Ц.Ц., срещу решение № 225 от 30.08.2023 г. на директора на ТД
Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение
като неоснователна жалбата на дружеството срещу отказ за отмяна на наложените
обезпечителни мерки изх.№ С230016-012-0000065 от 22.08.2023 г. на старши публичен
изпълнител в ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА „ПБ инвест
2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
район „Северен“, ул. „Добрин Петков“ № 5, представлявано от управителя Н.Ц.Ц., да
заплати на Националната агенция за приходите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: