Решение по дело №221/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260114
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20215600500221
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260114

 

Хасковският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести април двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                             ТОДОР ХАДЖИЕВ       

                                                                          

като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 221 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Гаранционен фонд против Постановление от 17.02.2021 г. по изп. д. № 20219290400152 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова, с което е оставено без уважение искането му за намаляване на дължимото на взискателя Х.Ш.Х. адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

В жалбата се излагат доводи, че уговореното между взискателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение от 400 лв. не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и на проявената от взискателя активност, поради което следва да се намали на 200 лв.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от взискателя Х.Ш.Х., с която оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изп. д. № 20219290400152 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова е образувано по молба на Х.Ш.Х. и въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2021 г. по гр. д. № 1245/ 2020 г. на РС - Хасково за събиране от Гаранционен фонд на сумата от 600 лв. – застрахователно обезщетение, и 300 лв. за разноски. Молбата е подадена от пълномощник – адв. К.Г., който е поискал да му бъде изплатено за сметка на длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника Гаранционен фонд на 02.02.2021 г., който още на следващия ден (03.02.2021 г.) е внесъл по сметка на съдебния изпълнител сумата от 1553. 49 лв., включваща главница в размер на 600 лв., законна лихва, считано от 07.07.2020 г., 300 лв. присъдени разноски, 400 лв. разноски по изпълнителното дело и 218. 32 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ.

С възражение от 04.02.2021 г. длъжникът Гаранционен фонд е изразил несъгласие с размера на приетото адвокатско възнаграждение, като е поискал да бъде намалено на 200 лв. съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С постановеното на 17.02.2021 г. постановление, предмет на обжалване в настоящето производство, съдебният изпълнител е оставил без уважение направеното искане. 

При тези данни по делото съдът намира жалбата за основателна.

Минималните размери и случаите, при които може да се уговаря адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, са уредени в чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения урежда. Съгласно чл. 10, т. 1 от наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а съобразно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от наредбата. Разпоредбата на чл. 10, т. 1 от наредбата обхваща случаите, когато пълномощникът на взискателя е овластен единствено да образува изпълнителното дело, като обемът на представителната власт на адвоката се изчерпва с подготовката на документи за завеждане на изпълнително дело и представянето на тези документи пред съответния съдебен изпълнител. Хипотезата на чл. 10, т. 2 е приложима, когато наред с действията по подготовка и завеждане на изпълнителното дело, адвокатът е овластен да осъществи и процесуалното представителство и защитата на страната по изпълнителното дело в рамките на цялото производство - да участва при определянето и извършването на отделните способи на принудително изпълнение, да възлага действия на съдебния изпълнител, да заема становища по различни въпроси, касаещи производството, и то реално е осъществено.

В настоящия случай сумата, за която е издаден изпълнителния лист, е платена в срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК. Не са налице извършени от процесуалния представител на взискателя действия по водене на изпълнителното дело, поради което длъжникът следва да бъде освободен от заплащане на разноски (адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от наредбата), които не са били необходими за удовлетворяване на кредитора.

Поради изложеното съдът намира жалбата за основателна, поради което определеното на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя Х.Ш.Х. следва да се намали от 400 лв. на 200 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление от 17.02.2021 г. по изп. д. № 20219290400152 на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова, вместо което постановява:

НАМАЛЯВА определеното на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение на адв. К.К.Г. като пълномощник на взискателя Х.Ш.Х. от 400 на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                     Председател:

 

 

                                                                            Членове: 1.

 

                                                                                             2.