РЕШЕНИЕ
№ 2699
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20241110206015 по описа за 2024 година
при участието на секретаря Ванеса Донкова, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 6015 по описа за 2024 година, за да се произнесе с решение взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВАК-02” ООД с ЕИК: ***********, представлявано от
управителя И. К., срещу Електронен фиш № **************, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура”, с който на дружеството, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание
„имуществен санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за извършено
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В подадената жалба се сочи, че за констатираното административно нарушение
наказващият орган неправилно бил издал електронен фиш, въпреки че нормата на чл.189ж
от ЗДвП предвижда единствено констатиране на нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Твърди
се, че издаденият електронен фиш не отговаря на образеца на електронен фиш, утвърден със
Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на председателя на УС на АПИ. Навежда се и довод, че
атакуваният акт е издаден след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове, а в
допълнение се излага и твърдението, че към датата на процесното нарушение, мястото, на
което то е било извършено, не е съществувало. В жалбата се поддържа, че наказващият
орган не се е съобразил с чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г., а наложеното наказание противоречала на чл.9а от Директива №
1999/62/ЕО и Решение на СЕС по съединени дела № С-497/15 и № С-498/15. Алтернативно
се твърди и наличие на маловажен случай по смис. на чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е влязла в сила, но след като е било извършено описаното в
атакувания акт нарушение, като посочената разпоредба се явява и по-неблагоприятна за
санкционираното дружество, поради което на осн. чл.3, ал.2 от ЗАНН следвало да бъде
приложена нормата, която е по-благоприятна за жалбоподателя. Отправено е искане в
жалбата за отмяна на обжалвания фиш и се претендират разноски.
1
В съдебното заседание жалбоподателят – „ВАК-02” ООД, редовно уведомен чрез своя
процесуален представител, се представлява от адв. В. Ц., който излага аргументи за отмяна
на издадения електронен фиш, като поддържа изложените в жалбата аргументи, като са
представени и писмени бележки (л.163-169), в които са изложени и допълнителни
съображения за отмяна на атакувания ЕФ и се претендират разноски.
Въззиваемата страна (наказващ орган) – Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно
призована, се представлява от юрк. С. Г. (л.152), която оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на атакувания електронен фиш, като представителят на наказващия орган
смята издаденият ЕФ за законосъобразен и като такъв следвало да се потвърди, като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случай на уважаване на
жалбата – прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като изслуша доводите на страните, служебно провери атакувания
електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Жалбоподателят „ВАК-02” ООД с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление в ******************, със законен представител А. К., било собственик на
пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил марка/модел ******** с рег. №
**********, с технически допустима максимална маса 7 490 кг., брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 0.
През 2020г. жалбоподателят „ВАК-02” ООД, дружеството „Конкорд Смарт
Инфраструктура” АД и дружеството „Иком” ООД сключили договор за предоставяне на
услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, по
силата на който дружеството „Конкорд Смарт Инфраструктура” АД и „Иком” ООД се
задължили да предоставят на жалбоподателя „ВАК-02” ООД услуга за електронно събиране
на пътни такси на база изминато разстояние, съгласно Общи условия на „Конкорд Смарт
Инфраструктура” АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние. Била изготвена и декларация към сключения договор, с която
управителят на „ВАК-02” ООД декларирал пътните превозни средства, по отношение, на
които „Конкорд Смарт Инфраструктура” АД и „Иком” ООД следвало да предоставят услуги
по сключения договор. Сред превозните средства не било посочено пътно превозно средство
– товарен автомобил марка/модел ******** с рег. № **********, с технически допустима
максимална маса 7490кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0.
На 17.06.2021г., в 12:23 часа, в Столична Община, по път А-6, км 50+427, с посока
нарастващ километър – пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от
устройство № 10181, елемент от електронната система за събиране на пътни такси (ЕССПТ),
било засечено движението на товарен автомобил марка/модел ******** с рег. №
**********, с технически допустима максимална маса 7 490 кг., брой оси 2, екологична
категория ЕВРО 0, за който изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата (ЗП), т. к. за превозното средство нямало валидна маршрутна карта
или валидна ТОЛ-декларация за преминаването. Нарушението било установено чрез
контролно устройство с № 10181 (стационарна контролна точка – СКТ), представляващо
автоматично устройство за записване на пътен трафик (АУЗПТ).
След извършена справка за собствеността на превозното средство било установено,
че то принадлежи на жалбоподателя „ВАК-02” ООД с ЕИК: ***********, чийто законен
представител бил А. К..
Документи за включването на гореспоменатия товарен автомобил били подадени от
санкционираното дружество „ВАК-02” ООД към „Вем Технолоджи” ЕООД едва на
25.07.2022г., като автомобилът бил включен в „Белия списък” на ТОЛ-системата на
2
30.07.2022г. в 05:00 часа (вж. л.125).
При данните от контролното устройство и данните за собствеността на въпросното
търговско дружество, а и с оглед на случилите се събития, от Агенция „Пътна
инфраструктура” бил издаден процесният ЕФ № **************, с който на юридическото
лице, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, било наложено административно
наказание „имуществен санкция” в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за
извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Препис от ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 05.02.2024г., видно от приложеното
по делото копие на известие за доставяне (вж. л.9).
Изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прие за установена
въз основа на приобщените доказателствени материали: писмените доказателства –
доклад от ЕССПТ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП
(л.5), справка за нарушение (л.8), известие за доставяне (л.9), становище от Отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура” на АПИ (л.10), доклад от
директор на Областно пътно управление – София (л.21), разрешение № РСПП-
407/26.11.2019г. за специално ползване на пътищата (л.22-23), справка за история на
собствеността на процесното ППС и за собственост (л.31-32), справка за доставчиците на
услуги по ТОЛ-системата (л.42-43), писмо от Областно пътно управление – София относно
мястото на нарушението (л.48), писмо от „Вем Технолоджи” ЕООД (л.125), декларация към
Рамков тристранен договор (л.126-129, 158-160), договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане (л.150-152),
приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК, както и веществените доказателства –
два броя статични изображения (фотоснимки) (л.6-7), извлечение от географска карта
(л.20).
Събраните по делото доказателствени източници единно и непротиворечиво
установяват възприетите от съдебния състав, с оглед на което не се налага обстойният им
доказателствен анализ, а наличие на съществени противоречия между тях не се установяват,
за да бъдат обсъждани обстойно и внимателно (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК).
Въз основа на така установените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи на първата съдебна инстанция:
Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) (ЕФ е връчен на 05.02.2024г., а жалбата
е от 15.02.2024г.), от процесуално легитимирано юридическо лице (санкционираното
дружество), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол (обжалваем)
административно-наказателен акт – електронен фиш (вж. и чл.58д, т.4 от ЗАНН), поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени
и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да
налагат глоби с електронен фиш. Изводът, който се налага от буквалното тълкуване на
цитираната разпоредба е, че отклонение от общите правила за образуване на
административно-наказателното производство със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН), последвано от издаване и на наказателно
постановление (НП), е допустимо единствено, когато това е изрично предвидено в закон,
нарочно овластени органи следва да налагат наказанието и последното да е по вид
„глоба”.
В настоящия случай административно-наказателната отговорност на
санкционираното търговско дружество е ангажирана с издаването на атакувания ЕФ при
3
условията на чл.189ж от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП, за което и на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 (две хиляди
и петстотин) лева.
Съобразно разпоредбата чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът на пътно превозно
средство е длъжен да не допуска същото да се движи по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП
според категорията на пътното превозно средство. Иначе казано, с тази законова разпоредба
е въведено задължение за въздържане от действие – „да не се допуска” движение на ППС по
път, който е включен в платената пътна мрежа, ако не са заплатени съответните такси за
ползване на пътя.
В същото време, според чл.179, ал.3б от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от 30.03.2021г.),
действала към процесната дата, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, вкл. в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се
наказва с административно наказание „глоба” в размер 2 500 лева (чл.179, ал.3б, изр.1 от
ЗДвП). Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има
такъв (чл.179, ал.3б, изр.2 от ЗДвП). Ако собственикът или вписаният ползвател е
юридическо лице – тогава се налага наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева
(чл.179, ал.3б, изр.3 от ЗДвП).
Следва обаче да бъде посочено, че разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ,
бр.26 от 30.03.2021г.) – относимата редакция към датата на извършване на соченото
нарушение (17.06.2021г.), е предвиждала възможност за издаване на електронен фиш
единствено при извършени нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, когато то е установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1
от ЗДвП в посочената редакция, действаща към инкриминираната дата, не е предвиждала
възможност за издаване на ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Такава възможност е
била предвидена едва с измененията в разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП (обн., ДВ,
бр.13 от 2024г. – в сила от 13.02.2024г.). Следователно наказващият орган, като е издал ЕФ за
извършеното нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП вместо съставяне на АУАН и впоследствие
издаване на НП за соченото нарушение, е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт, защото е
бил нарушен съществувалият към момента на соченото административно нарушение
императивен ред за ангажирането на административно-наказателна отговорност за
нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
При така протеклата извънсъдебна фаза на административно-наказателното
производство по установяване на административното нарушение и по налагане на
административното наказание, настоящият съдебен състав намира, че същата е опорочена,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което е основание за цялостна отмяна на
атакувания електронен фиш (арг. чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН), който е бил издаден при
изначален порок, произтичащ от допуснатото съществено процесуално нарушение.
Въпреки горепосочените аргументи и съображения, с оглед постигане пълнота на
изложението, настоящият съдебен състав намира за нужно да бъдат разгледани и останалите
възражения, изложени от жалбоподателя, част от които също се явяват основателни.
На първо място, следва да бъде посочено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН, са
приложими единствено по отношение на съставените АУАН и издадените въз основа на тях
НП, но не и по отношение на издадени електронни фишове. Този правен извод е утвърден в
задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСС на
4
ВАС по тълк. дело № 1/2013г., в което съдиите от ВАС приемат, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, а
от това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят правилно e посочил, че при
извършени административни нарушения на чл.102, ал.2 от ЗДвП, приложение следва да
намери разпоредбата на чл.2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
№ 2009/750/ЕО (накр. Регламента или Регламент № 2020/204 на ЕК), съгласно която
доставчиците на Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно
националното законодателство.
В процесния случай обаче, видно от събрания в хода на съдебното производство
доказателствен материал, към момента на извършване на нарушението (17.06.2021г.)
товарният автомобил марка/модел ********* с рег. № **********, не е бил включен в
обхвата на сключения между жалбоподателя „ВАК-02” ООД, дружеството „Конкорд Смарт
Инфраструктура” АД и „Иком” ООД тристранен договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, по силата на
който „Конкорд Смарт Инфраструктура” АД и „Иком” ООД са се задължили да предоставят
на юридическото лице – въззивник услуга за електронно събиране на пътни такси на база
изминато разстояние, съгласно Общите условия на „Конкорд Смарт Инфраструктура” АД за
предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние. С
оглед на установеното, за доставчика на електронната услуга за събиране на пътни такси за
изминато разстояние, респ. АПИ като наказващ орган, не е съществувало задължение за
уведомяване на санкционираното дружество „ВАК-02” ООД, собственик на въпросния
товарен автомобил, относно недекларираната пътна такса, съотв. задължение за
предлагане на възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, вкл. и налагането на административно наказание.
Настоящият съдебен състав намира за основателно направеното от жалбоподателя
възражение относно допуснато нарушение на принципа на пропорционалността.
Съгласно разпоредбата на чл.9а от посочената в жалбата Директива № 1999/62/ЕО
държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания,
приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата
директива, като те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането
на санкциите, като последните следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В
посочената от жалбоподателя съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) – вж.
Решение от 22.03.2017г., постановено по съединени дела № С-497/15 „Euro-Team Kft.” и №
498/15 „Spirál-Gép Kft.”, изрично е изведено, че чл.9а от Директива № 1999/62/ЕО трябва
да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не
допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална
правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Процесният случай
5
обаче, се отнася до наложено наказание „имуществена санкция”, което е с предварително
определен размер, който не подлежи на индивидуализиране от гледна точка на всеки отделен
случай, съобразно неговите специфични особености - изминато разстояние без заплатена
такса, дължимата такса като размер или други обстоятелства от техническо естество. При
това положение този състав на първата инстанция споделя виждането, направено от
санкционираното дружество в жалбата, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от
ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се
вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай на нарушения от подобен
вид, а и размерът на предвиденото наказание („глоба” за физически лица или „имуществена
санкция” за юридическите лица и ЕТ) надхвърля значително дължимите пътни такси, което
се явява допълнително основание за отмяна на оспорения електронен фиш.
При тези съображения е налице и второ основание за отмяна на процесния
електронен фиш като незаконосъобразен поради нарушението на общностното право и
следва да бъде отменен.
По въпроса за разноските в това производство, разпоредбата на чл.63д от ЗАНН
дава възможност на страните да бъдат присъждани разноски, като се спазват правилата на
АПК и на ГПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят „ВАК-
02” ООД. Правоимащата страна прави изрично искане за присъждане на направени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като
представя надлежни доказателства за заплатен размер от 660.00 (шестдесет и шестдесет)
лева по банков път (вж. фактура и банково извлечение – л.161-162) за осъщественото
процесуално представителство от надлежно упълномощен адвокат. По отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомереност от
процесуалният представител на наказващия орган. В тази връзка, следва да бъде посочено,
че съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв).
От друга страна, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение при усл. на чл.36 от ЗА, има своето основание,
като същото следва да бъде възложено в тежест на АПИ, а въпрос на преценка на съда е
какъв да бъде размерът на присъденото възнаграждение (вж. и Решение на СЕС от
25.01.2024г. по дело № С-438/2022г.). По правило, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на възнаграждение за своя труд (чл.36, ал.1 от ЗАдв). Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз
и клиента (чл.36, ал.2, изр.1 от ЗАдв). Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа (чл.36, ал.2, изр.2 от ЗАдв). При липса на договор, по искане на
адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет (бел. с. – тази за
възнагражденията за адвокатска работа) (чл.36, ал.3 от ЗАдв).
В същото време, Съдът на ЕС приел със споменатото решение, че - чл.101, § 1 от
ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§ 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски
услуги и адвокатско възнаграждение; - чл.101, § 1 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се
6
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на тази разпоредба; при наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл.101, § 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики; - чл.101, § 2 от ДФЕС вр. чл.4, § 3 от ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, § 1 от ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, вкл. когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа (НВАР), както и с оглед заложените критерии по
§ 1а, ал.2 от НВАР, на осъществилия правната помощ адв. В. Ц. би следвало да заплати
възнаграждение от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, но с оглед спецификата на делото,
неговата несложност откъм фактически обстоятелства и правна квалификация,
неутежнено съдебно следствие (приети само писмени доказателства, без разпит на никакви
свидетели), и доколкото реалните действия по делото са изготвяне на жалбата и явяване в
съдебно заседание, които с оглед критериите за оценка на адвокатските действия в НВАР,
възнагражденията за тях преценяват, че следва да бъдат оценени на 100.00 лева (за изготвяне
на жалбата) и 250.00 лева (за явяването в съдебно заседание), то и именно разноски в
размер на 350.00 (триста и петдесет) лева отговарят на посочените от съда критерии и
характеристики на делото. Тази сума следва АПИ да бъде осъдена да заплати в полза и по
сметка на страната (дружеството „ВАК-02” ООД), което е било защитавано от адв. Ц..
При допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наличието на
нарушение на материалния закон, атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен, и
затова на осн. чл.63, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 и т.2 и чл.63д от ЗАНН , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш №
**************, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”, с който на „ВАК-02” ООД с
ЕИК: ***********, на осн. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по
пътищата, е наложено административно наказание „имуществен санкция” в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева за извършено административно нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на
жалбоподателя „ВАК-02” ЕООД СУМАТА от 350.00 (триста и петдесет) лева като
разноски за адвокатска защита и процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания по НПК пред Административния съд – гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8