№ 265
гр. Плевен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200316 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, на основание чл. 179 ал.3 вр. чл. 187а ал.1
от Закона за движението по пътищата, на Д. ЕВГ. Ц. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева,
за извършено нарушение по смисъла на чл.139 ал.6 ЗДвП.
Срещу издадения Електронен фиш (ЕФ), Д.Ц. е подал жалба до
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че същият е незаконосъобразен и
неправилен, без да излага конкретни съображения – и моли за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Развива подробни съображения, включително в представени писмени
бележки. Изтъква, че в действителност, за притежавания и управляван от
страна на жалбоподателя лек автомобил, към 15.06.2021г. е била заплатена
дължимата годишна винетна такса, но при престиране на плащането
посредством оператора „***“ е допусната техническа грешка и
регистрационният номер вместо ***, е изписан неправилно – ***. Поради
това счита, че същата техническа грешка не може да обоснове извършването
на умишлено административно нарушение от страна на жалбоподателя.
Алтернативно изтъква, че дори да се приеме, че е извършено
1
административно нарушение, то случаят се явява „маловажен“. На тази
основа, пледира за отмяна на Електронния фиш и за присъждане на
направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева, съобразно
представен Договор за правна защита и съдейстиве от 15.03.2022г.
За ответната страна – АПИ при МРРБ - се явява съответен
юрисконсулт. Развива подробни съображения, включително в представени
писмени бележки. Изтъква, че действително, в случая е допусната грешка при
деклариране от страна на жалбоподателя на рег.номер на автомобила, за
когото се заплаща винетна такса, но отбелязва, че съгласно чл.10а ал.3 ЗП,
неправилното деклариране не съставлява извинително основание, както и че
чл.10а ал.3б ЗП предвижда възможност за корекция на погрешно декларирани
данни, но така направената промяна има действие занапред. В този смисъл,
подаденото от Ц. Заявление от 26.07.2021г. не опровергава извършването на
нарушение по чл.139 ал.6 ЗДвП към 15.06.2021г. Подчертава, че ЗАНН
предвижда непредпазливите деяния да не се наказват само в изрично
предвидените случаи – каквото изключение в процесния случай, не е налице.
Счита, че не са налице условията за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като
деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от съответния вид. Пледира обжалваният
ЕФ да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът счита, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.189 ал.8 ЗДвП. По нейната основателност, след щателно
обсъждане на събраните по делото доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата № ********** – за това, че на 15.06.2021г., в 08:50 часа е
установено нарушение № C4CE7AA2158B0825E053031F160AFE6B: с ППС
лек автомобил „***“, регистрационен номер ***, с технически допустима
максимална маса 1790, в ***, при движение по път I-3 км 100+471, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от
Закона за пътищата. Отбелязано е, че нарушението е установено с устройство
№ 40222, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км
100+471. На тази основа е прието, че е налице нарушение на чл. 139 ал. 6
ЗДвП, поради което и на основание чл. 179 ал.3 вр. чл. 187а ал.1 от Закона за
движението по пътищата, на собственика на същото ППС - Д. ЕВГ. Ц. ЕГН:
********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
/триста/ лева; указан е реда и срока за заплащане на глобата, както и
възможността за заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 ЗП.
Посоченото лице не се е ползвало от възможностите за анулиране на ЕФ,
съобразно чл.189ж ал.2 и 3 ЗДвП.
2
Съдът счита, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми
съобразно чл.189ж ал.1 ЗДвП. Следва да бъде отбелязано, че
административното наказване чрез издаване на ЕФ съдържа особени правила,
които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН.
Съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Според мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г.
ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, Електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, а от гледна точка
на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ притежава
специфики, характерни както за АУАН, така и за НП; изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Съдът намира, че
макар в цитираното Тълкувателно решение да са засегнати въпроси, свързани
с издаваните по реда на чл.189 ал.4 – 11 ЗДвП Електронни фишове, развитите
от страна на висшата съдебна инстанция съображения, следва да намерят
приложение и по отношение на Електронните фишове, издавани на основание
чл.189ж ал.1 ЗДвП – както предвид същественото сходство в
регламентираните обществени отношения, така и предвид същественото
сходство в правната им уредба, съгласно ЗДвП.
Служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от
настоящата инстанция не разкрива допуснати нарушения на процесуалните
правила при издаването на Електронния фиш. Както беше вече отбелязано,
същият е издаден от АПИ при МРРБ и съдържа реквизитите съобразно
чл.189ж ал.1 ЗДвП. Ето защо Съдът приема, че от формална страна,
обжалваният ЕФ, се явява законосъобразен. По неговата правилност бяха
събрани веществени доказателствени средства – снимки и разпечатка,
изготвени с техническо средство /л.5 – 9, л.19 - 20 от делото/, както и писмени
доказателства /л.21, л.24 – 27/ - преписи от Заявление за промяна на
допусната техническа грешка при деклариране на данни относно
регистрационния номер на ППС по реда на чл.10а ал.3б ЗП, разписка от
26.03.2021г. за заплащане на електронна винетка, издадена от ***, СРМПС,
част І, справка за съдимост на Д.Ц.. От съвкупния анализ на тези
доказателствени материали е видно, че отразените в ЕФ /и посочени по-горе/
факти и обстоятелства, са правилно установени, Съдът ги приема и няма да ги
преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл. 139 ал.6 ЗДвП,
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.“. Видно е, че е налице изводимо задължение за
3
всеки водач, да управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа само след като заплати дължимата по чл.10 ал.1 т.1 ЗП, винетна такса.
Към 15.06.2021г., заплатена такава такса за л.а. „***“ с рег.№ ***, обаче не е
била налице. Действително, на 26.03.2021г., посредством ***, е била
заплатена годишна винетна такса на стойност 97 лева, за л.а. с рег.№***, а
впоследствие – със Заявление от 26.07.2021г. за промяна на допусната
техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния
номер на ППС по реда на чл.10а ал.3б ЗП, Д.Ц. е сигализирал ОПУ-ПЛЕВЕН
за това, че е допусната техническа грешка, като коректния регистрационен
номер на лекия автомобил е №***. Тези факти и обстоятелства обаче,
подлежат на преценка от гледна точка на разпоредбите на чл.10а ал.3 – 3б
включително от Закона за пътищата. Така, съгласно чл.10а ал.3 ЗП,
„Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно
е бил деклариран от собственика или ползвателя му.“, а съобразно чл.10а
ал.3а ЗП, „Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е на собственика или на
ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за пътното
превозно средство не е заплатена винетна такса.“. Систематичното
тълкуване на цитираните две правни разпоредби води до няколко извода: от
една страна, правилното деклариране на регистрационния номер на
превозното средство съставлява абсолютна предпоставка, за да може
винетната такса да произведе действие, а от друга – собственикът или
ползвателят на ППС не могат да се черпят благоприятни за себе си правни
последици в случаите, когато неправилно са декларирали данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса. Видно е, че Законодателят е
предвидил режим, който се отличава със значителна строгост при уреждане
на обществените отношения по заплащане на винетните такси. Същевременно
обаче, в чл.10а ал.3б ЗП, е предвидил ред за отстраняване на технически
грешки при декларирането – чрез нарочно заявление, но отбелязаният вече
строг подход, е намерил отражение и тук, тъй като е предвидено, че
„Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента
на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на
срока на валидност на първоначално издадената.“, т.е. извършената
корекция има действие само занапред и не се отразява по никакъв начин на
срока на валидност на винетната такса. Този стриктен законодателен подход
разкрива важността на уредените обществени отношения, но и цели
изначално да осуети всякакви опити за заобикаляне на правната уредба; не на
последно място обаче, има за цел да дисциплинира собствениците и
ползватели на ППС, като ги задължава да бъдат изключително внимателни,
4
акуратни при деклариране на съответните данни, защото в противен случай,
евентуалното невнимание, технически пропуск и др.подобни – няма да се
счита за извинително основание. Такъв е и процесният случай: след като
годишната винетна такса е била заплатена на 26.03.2021г., за л.а. с рег.№***,
едва на 26.07.2021г. е било подадено съответно Заявление, съобразно което
регистрационният номер на превозното средство, следва да се чете като
„***“. Следователно, за периода 26.03.2021г. - 26.07.2021г. /т.е. и към
15.06.2021г./, за л.а. с рег.№ ***, не е била налице съответно заплатена
винетна такса, а оттук и извода, че нарушението по чл. 139 ал.6 ЗДвП, се
явява доказано по несъмнен начин.
Не може да бъде възприето виждането на защитата, че за
притежавания и управляван от страна на жалбоподателя лек автомобил, към
15.06.2021г. все пак е била заплатена дължимата годишна винетна такса,
включително тъй като жалбоподателят притежава единствено процесния
автомобил и тъй като не е ощетил бюджета, защото това виждане влиза в
пряко противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.3 ЗП, цитирана по-горе.
Също така, следва да бъде подчертано, че от субективна страна е ирелевантно
дали Ц. е забялазал техническата грешка след заплащането на винетната такса
на 26.03.2021г. и до 26.07.2021г., защото както беше отбелязано,
Законодателят не предвижда толеранс в случаите на неправилно деклариране,
а „Отговорността при неправилно декларирани данни … е на собственика
или на ползвателя му.“. Без значение е дали жалбоподателят е съзнавал
наличието на техническа грешка, дали е целял нейното допускане или се е
отнасял с безразличие, както и дали изобщо не е съзнавал наличието на такава
грешка. Правилно се изтъква от ответната страна, че съобразно чл.7 ал.2
ЗАНН, „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.“, а процесният случай не съставлява изключение от
така регламентираното правило. Следва отново да бъде подчертано, че дори в
случай, че жалбоподателят изобщо не е забелязал/осъзнал до 26.07.2021г., че
е допуснал техническа грешка при деклариране данните на лекия си
автомобил, тази негова грешка не може да бъде извинителна именно предвид
вече изтъкнатия строг законодателен подход: правилното деклариране на
регистрационния номер на превозното средство съставлява абсолютна
предпоставка, за да може винетната такса да произведе действие,
следователно дори Ц. да не е съзнавал допуснатата техническа грешка, все
пак е дължал правилно деклариране; следвало е обаче да бъде и по-прецизен –
да провери внимателно издадената му Разписка от *** и щом установи
несъответствие – незабавно да предприеме необходимото за неговото
отстраняване. Заслужава да бъде отбелязано, че жалбоподателят е депозирал
надлежно Заявление по реда на чл.10а ал.3б ЗП, четири месеца след
заплащане на винетната такса – на 26.07.2021г. – и така проявеното от негова
страна недостатъчно сериозно отношение към разпоредбите на ЗП и ЗДвП,
нито може да обоснове липса на субективна страна на нарушението по чл.139
ал.6 ЗДвП, нито – „маловажност“ на случая, включително, при отчитане на
5
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. Съдът намира, че не са налице доказателства, обуславящи
извод, че процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.139 ал.6
ЗДвП – напротив, неговата обществена опасност е типична за случаите на
такова нарушение, като отново следва да бъде подчертано, че независимо от
всичко, към 15.06.2021г., за лек автомобил „***“, регистрационен номер ***,
не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от Закона за
пътищата.
Ето защо Съдът намира, че правилно,
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на
административно наказание на основание чл. 179 ал.3 вр. чл. 187а ал.1 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева. Тъй
като чл.179 ал.3 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е
правилно съобразена, този размер не следва повече да бъде обсъждан.
Крайният извод е, че издаденият електронен фиш се явява както
законосъобразен, така и правилен, поради което - следва да бъде потвърден.
При този изход на административнонаказателното производство и при
отправено искане от страна на адмнистративнонаказващия орган, следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение, като Съдът намира, че е
справедливо това възнаграждение да бъде в размер на 120 /сто и двадесет/
лева. Ето защо и на основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН, следва да бъде
осъден Д. ЕВГ. Ц. ЕГН: ********** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ паричната сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по
АНД №316/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ при МРРБ, с който на основание чл. 179 ал.3
вр. чл. 187а ал.1 от Закона за движението по пътищата, на Д. ЕВГ. Ц. ЕГН:
6
********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 300
/триста/ лева, за извършено нарушение по смисъла на чл.139 ал.6 ЗДвП.
На основание чл.63д ал.4 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА Д. ЕВГ. Ц.
ЕГН: ********** да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
паричната сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №316/2022г.
по описа на РС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7