№ 49
гр. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20201860100466 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************“
ООД, ЕИК: ********* чрез упълномощения адв.В.П. от САК против А.С.Х, с ЕГН:
**********, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца- бивш
работодател, сума в размер на 305 лв. на основание чл.221, ал.2 КТ, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие от страна на работника при прекратяване на
трудов договор на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ (дисциплинарно уволнение), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноски.
Ищецът „*****************“ ООД в исковата молба твърди, че по силата на трудов
договор от **********г. ответникът А.С.Х е заемал длъжността „оператор ПСМ“ при
ищеца. Договорът бил за неопределен срок, с уговорено месечно брутно възнаграждение в
размер на 605 лв. На 01.05.2020г. страните подписали допълнително споразумение към
трудовия договор, с което бил уговорен 4-часов работен ден и трудово възнаграждение в
размер на 305 лв. Твърди се, че година след постъпването си на работа ответникът извършил
тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в периода
от 12.06 до 15.06.2020г. включително, без да бъдат дадени каквито и да е оправдания и/или
обективни пречки за неявяването на работа на същия. На 18.06.2020г. чрез телепоща до
работника било изпратено искане за даване на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ заради
продължилото от същия неявяване на работа. Искането за даване на обяснения било
надлежно връчено чрез съпругата на ответника. На 25.06.2020г. чрез майката на ответника
1
му била връчена Заповед №***/**********г. за налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение и прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. Ищецът счита,
че е спазил процедурата за налагане на дисциплинарното наказание и е връчил надлежно
заповедта на 25.06.2020г. Основанието за прекратяване на трудовия договор с ответника
било чл.330, ал.2, т.6 КТ. Предвид прекратяването на трудовото правоотношение поради
допуснато дисциплинарно нарушение, ищецът счита, че работникът му дължи обезщетение
по чл.221, ал.2 КТ.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответната
страна – А.С.Х и същият не е взел становище по предявения иск.
След изтичане срока за отговор на исковата молба по делото е постъпила молба от
ответника А.С.Х чрез адв.Г.Г., с която е заявено оспорване на фактите, изложени в исковата
молба, заедно с набор от възражения и искания, като съдът е замолен да приеме молбата
като отговор на исковата молба, доколкото отговор не бил депозиран, тъй като ответникът
не бил получил лично съдебните книжа. Това искане, както и искането за приемане за
съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск, с който да се установи, че
прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, съдът е оставил без
уважение, след като е дал възможност на ответника Х. да ангажира надлежни доказателства
за наличието на особени непредвидени обстоятелства, довели до пропускане на срока за
подаване на отговор на исковата молба, каквито в крайна сметка не са ангажирани.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения адв.В.П. от САК поддържа
предявения иск и сочи, че процесната заповед, с която ответникът е уволнен, е влязла в
законна сила и не е била обжалвана в преклузивния двумесечен срок по КТ за предявяване
на иск по чл.344, ал.1 КТ, поради което разглеждането на законосъобразността на заповедта
за уволнение, която ответникът оспорва, е недопустимо, а правоотношението е вече
прекратено. В хода на устните състезания адв.П. моли съда да постанови решение, с което да
уважи в цялост исковата претенция, обективирана в петитума на исковата молба, по
съображения, подробно изложени в същата и съображенията, изложени в съдебните
заседания. Моли съда, с оглед уважаване на главния иск, да бъде присъдена и законната
лихва върху претенцията от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско хонорар, за които представя списък по
чл.80 ГПК.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Преди
последното съдебно заседание депозира молба чрез пълномощника си адв.Г., в което сочи,
че независимо, че не са подали отговор на исковата молба, заявяват, че оспорват исковете на
ищеца като неоснователни и недоказани, както и оспорват изложените факти в исковата
молба. Заявява, че поддържат твърдението си за незаконност на уволнението на ответника и
незаконосъобразност на издадената Заповед №***/**********г. за налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение. Сочи, че прекратяване на трудовото правоотношение
2
не е настъпило и не е възникнало каквото и да е основание да се претендира обезщетение за
неспазено предизвестие.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ответникът е работил при ищеца
„*****************“ ООД. Това обстоятелство се доказва и от представения Трудов
договор №****/**********г. между „*****************“ ООД и А.С.Х, видно от който
ответникът е заемал длъжност „Оператор пътно-строителни машини“ за неопределен срок,
при пълно работно време и основно месечно трудово възнаграждение от 605 лв.
Уговореното с договора предизвестие за неговото прекратяване е 30 дни. Видно от
Допълнително споразумение към същия трудов договор, сключено на 01.05.2020г.,
трудовото правоотношение е изменено, като работното време на работника е намалено на
половина- 4-часов работен ден, както и възнаграждението, което е намалено на 305 лв.
Представена е и длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ответника А.Х.,
която съдът не намира за нужно да обсъжда подробно.
Ищецът е представил „Фиш за заплата“ за месец май 2020г. на А.С.Х, в който
основното му възнаграждение е посочено, че е 305 лв.
Спорно е между страните дали трудовото правоотношение между страните е било
прекратено поради законосъобразно дисциплинарно уволнение. В тази връзка ищецът е
представил инкорпорирани в „Телепоща“ искане за даване на обяснения по чл.193, ал.1 КТ и
Заповед №***/**********г. за дисциплинарно уволнение.
Искането на работодателя до работника е посочено, че е на основание чл.193, ал.1 КТ
и във връзка с извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на
работа в два последователни работни дни, а именно: в периода от 12.06.2020г. до
15.06.2020г. включително. Изискано е от работника да представи в срок от два дни, считано
от получаване на искането, писмени обяснения по повод извършеното. Искането е
подписано от управителя на „*****************“ инж. А.В. с дата 16.06.2020г. и е
изпратено чрез „**************“ на същата дата, видно от клеймото. Видно от известието
за доставяне, искането е получено на 18.06.2020г. от лицето Ф.М. на адрес: гр.З., ул.
„*********“ №6. Няма данни работникът-ответник да е дал обяснения пред работодателя в
указания му срок.
На 22.06.2020г. работодателят е издал процесната заповед №759 за налагане на А.С.Х.
на наказание „дисциплинарно уволнение“ за извършване на следното нарушение на
трудовата дисциплина: „не се явява на работа на адрес: гр.С., кв. „**********“, ул.
„*******“ №24 в продължение на шест последователни работни дни, а именно- от
12.06.2020г. до 19.06.2020г., без да е посочил каквато и да е причина нито писмено, нито
устно за неявяване на работа“. Посочено е в заповедта, че с това си деяние А.С.Х е
3
извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ. Със заповедта
му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение като „оператор пътно-строителни машини“, считано от 08.06.2020г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Заповедта е подписана от управителя на
„*****************“ инж. А.В. на дата 22.06.2020г. и е изпратена чрез „**************“
на 24.06.2020г., видно от клеймото. Видно от известието за доставяне, заповедта е получена
на 25.06.2020г. отново от лицето Ф.М. на адрес: гр.З., ул. „*********“ №6.
Ответникът е представил писмо изх. №****************г. от Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда“, адресирано до лицата А.С.Х и Н.И.Д. относно жалба,
подадена и заведена в информационната система на ИА ГИТ. С писмото директорът на ГД
„Инспекция по труда“ С. е уведомил какви документи са били представени от
„*****************“ ООД и какви констатации са направени. Сред констатациите от
проверката е, че на А.Х. не е заплатена определена сума /общо 164.88 лв./ за
възнаграждение за месец юни 2020г. и обезщетение по чл.224 КТ /която сума впоследствие е
била изплатена, видно от представеното „потвърждение за плащане“ от
„************“ЕАД/. Посочено е в писмото, че „Инспекцията по труда не е оправомощена
да извършва проверка за достоверността на положените подписи върху представените
документи, като в случай, че работниците са принуждавани да подписват документи с
невярно съдържание или подписа им е манипулиран, имат правна възможност да сезират
МВР и Прокуратурата“. В писмото е посочено още, че исковете по КТ се предявяват в
давностните срокове по чл.358 КТ и че работниците имат право да предявят установителен
иск относно изпълнение на трудовите им правоотношения. Посочени са и други правни
възможности на работниците, които не са касателни настоящия спор.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск е доказан по основание и размер.
Искът е с правна квалификация чл.221, ал.2 КТ за заплащане на обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие на дисциплинарно уволнен
работник.
Установено е по несъмнен начин, че между страните е съществувал валидно сключен
трудов договор за неопределено време, който е анексиран относно работното време и
трудовото възнаграждение, като последното, както се установява от допълнителното
споразумение от 01.05.2020г. към трудовия договор и от фиша за възнаграждение за месец
май 2020г. е било в размер на 305 лв. непосредствено преди прекратяване на трудовото
правоотношение.
Ответникът А.Х. е дисциплинарно уволнен и трудовият му договор е надлежно
прекратен от ищеца-работодател, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед №
4
***/********** г. за прекратяване на трудовия договор между страните поради налагане на
дисциплинарно наказание уволнение. Този извод на съда- за законосъобразно прекратяване
на трудовото възнаграждение, произтича от обстоятелствата, че ищецът е представил
доказателства за изпълнение на законоустановената процедурата по налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“. В този смисъл ищецът е наложил най-тежкото дисциплинарно
наказание, обосновавайки причините за това в самата заповед /неявяване на работа в
няколко поредни дни/, като преди това по реда на чл.193 КТ е изискал писмени обяснения от
работника. Чл.195, ал.2 КТ повелява, че „Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва
срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я
изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка“. В случая работодателят е използвал
втората предвидена възможност, предвид че дисциплинарното нарушение се е изразило в
„неявяване на работа“ и заповедта е получено от лице, живеещо на адреса, който работникът
е посочил като свой в трудовия договор, което лице се е подписало на обратната разписка
със задължение да предаде документите. Не бяха ангажирани доказателства документите да
не са били получени от своя адресат, каквото твърдение ответникът навежда, за да обоснове
възражението си, че трудовото правоотношение не е било надлежно прекратено.
Работодателят-ищец по делото е упражнил в предписаните форма и по установения ред
потестативното си право да уволни работника-ответник и щом това уволнение не е отменено
като незаконно от компетентния съд и ответникът не доказва възражението си за
незаконност на уволнението, последиците от това уволнение са възникнали. Тук следва да се
посочи, че иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ не би могъл да се предяви в настоящия процес под
формата на инцидентен установителен иск, какъвто опит бе направен, тъй като този иск по
същността си е конститутивен и дори да бе спазен срокът за използване на възможностите,
описани в чл.133 ГПК, то искът не можеше да бъде разгледан от настоящия съд. Освен това,
сроковете в които ответникът е могъл да оспори уволнението е видно, че са изтекли и той не
представя доказателства в давностния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ да е предявил иск за
отмяна на уволнението. Въпреки това, съдът съобразява всички ангажирани в настоящия
процес доказателства и не установява такива, които да разколебават подкрепената от ищеца
с доказателства предпоставка за уважаване на предявения иск за обезщетение - прекратяване
на трудовото правоотношение поради законосъобразно дисциплинарно уволнение.
Една от последиците на законосъобразното уволнение е възникване на правото на
работодателя на обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ, предвидено изрично при дисциплинарно
уволнение. Упражненото от работодателя ищец потестативно право да уволни
дисциплинарно ответника и да прекрати трудовото му правоотношение на това основание е
предизвикало предвидената в закона правна промяна и една от последиците на тази правна
промяна е възникване правото на обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ.
По силата на чл. 221 ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
5
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В настоящия случай
се установи, че правоотношението е било безсрочно, т.е. обезщетението е съотносимо с
брутното трудово възнаграждение на А.Х. за срока на предизвестието, който се вижда от
трудовия договор, че е 30 дни. Следователно, в настоящия случай обезщетението е в размер
на 305 лв. Към момента на предявяване на иска изискуемостта на това обезщетение е
настъпила, защото не само е осъществено дисциплинарното уволнение, но и сроковете за
оспорването му от ответника са изтекли.
Ответникът дължи на ищеца и законна лихва върху размера на обезщетението,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Още с
дисциплинарното уволнение правото на обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ е станало
изискуемо, а исковата молба има характер на покана за плащане, поради което законната
лихва се дължи от предявяване на иска.
С оглед на горното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 305
лева като обезщетение на основание чл. 221 ал. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото,
които са в размер на платената ДТ от 50 лева, както и 360 лева адвокатско възнаграждение,
което има доказателства, че е реално заплатено.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 КТ, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.С.Х, с ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „*********“ №6 ДА
ЗАПЛАТИ на „*****************“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „**********“, ул. „*******“ №24, представлявано от А.В. -
управител, сумата от 305.00 лв. /триста и пет лева/, представляваща обезщетение по чл.221
ал.2 КТ в размер на месечно брутно трудово възнаграждение на работника, което
обезщетение е дължимо от работника при дисциплинарно уволнение на същия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -
03.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.Х, с ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „*********“ №6 ДА
ЗАПЛАТИ на „*****************“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „**********“, ул. „*******“ №24, представлявано от А.В. -
управител, сумата от 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направени по
делото съдебни разноски, от които 50.00 лв. за заплатена държавна такса и 360.00 лв. за
заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
6
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
7