РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На
шести юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2082 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на ”К.С.“ ООД против
Наказателно Постановление № В- 0047123/
15.04.2019г. на Директора на регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към
КЗП, с което на ”К.С.“ ООД е наложено административно
наказание в "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.200 от ЗЗП.
В жалбата си въззивника моли съда да
отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован не се явява но се представлява.
Представителят на въззиваемата страна се явява и оспорва жалбата.
След преценка
на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
„К.С."
ООД извършва търговска дейност в салон за красота в гр. Варна, ул.
„Мусала" №7. Предлага услуги: фризьор, маникюр, педикюр. От длъжностните лица е
установено, че за част от предлаганите услуги в обекта, търговецът е изготвил
ценоразпис в който е посочил по две цени за една услуга. Търговецът е нарушил
законовата разпоредба на чл. 27, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, с
която е забранено означаването на различни цени за една и съща услуга в
търговския обект. Нарушението е извършено в град Варна, на 15.03.2019г. По
време на проверката обектът работи и обслужва клиенти.
За
констатираното бил съставен акт за административно нарушение. Актът за
административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника. В хода на
съдебното производство бе разпитана свидетелката А.. Същата потвърждава изложеното в описателната
част в АУАН.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, гласните доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и
приета за разглеждане от съда.
Наказателната
постановление е издадено от компетентен орган. Въз основа на Акта за нарушение
е издадено обжалваното Наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в
акта за нарушение. Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. В
хода на административно наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Административно
наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 27 ал.3 от ЗЗП и на основание чл.200 от ЗЗП е ангажирал
отговорността на въззивника. При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че правилно административно наказващия орган е приел, че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 27 ал.3 от ЗЗП като е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Правилно на основание чл.200 от ЗЗП е било наложено наказание
имуществена санкция. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗЗП -
Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е
забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга,
потребителят заплаща по-ниската цена. С разпоредбата на чл. 200 от ЗЗП,
неспазването на чл. 27, ал. 3 от ЗЗП е въздигнато в състав на административно
нарушение, като на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв. От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 200 вр. чл. 27, ал. 3 от ЗЗП, за което
с процесното НП му е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от
закона размер.
Неправилна
е преценката обаче на административно наказващия орган, че случаят не е
маловажен и че не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса по ЗАНН, съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН. Процесният случай е
именно такъв, формално отговарящ на признаците на чл. 27, ал.3 ЗАНН, но разкриващ
по-ниска степен на обществена опасност от другите деяния от подобен вид. Нарушението, допуснато от жалбоподателя, от
обективна страна се изразява в посочване на цени за определен вид услуга в
рамките на определен ценови интервал, като интервалът е
определен от спецификите на предлаганите фризьорски услуги, а конкретната цена
зависи от особеностите на конкретния случай - дължина и вид на косата, вид на
прическа.
Следователно конкретно допуснатото нарушение се дължи, не на това, че не
е посочена цена за определена услуга, а на това, че поради обективна
невъзможност да се опишат в ценоразписа всички конкретни услуги, и то с оглед
изискванията и спецификите на отделните потребители, са посочени единствено
цени за отделните типове услуги при съобразяване на обективните
възможности на конкретизирането им.
Като
допълнително смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и фактът, че при
проверката не са констатирани други нарушения, същото е първо за дружеството и
че са посочвани цени на видовете услуги, при това в не голям ценови диапазон,
тоест не се цели заблуждаване на потребителя. Следва да се вземе под
внимание и обстоятелството, че в нарушение на законовата разпоредба са
определени цените само на част от услугите, предлагани в салона за красота. При
това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния
предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената
опасност на деянието и дееца. Предвид горното случаят следва да
бъде счетен за маловажен, жалбоподателят да бъде предупреден, че при повторно
допуснато нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а
наказателното постановление да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл. 28 б.
„а” от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган
е следвало да приложи чл. 28 б. „а” от ЗАНН, тъй като са налице всички законови
предпоставки за това. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен
случай АНО е следвало да обсъди степента
на обществена опасност на извършеното нарушение, а не само да констатира,
че същото било общественоопасно. Съдът намира, че е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество,
за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. Съдът намира, че е следвало АНО да обсъди всички тези
обстоятелства преди да се произнесе и да наложи на жалбоподателя наказание
Имуществена санкция. АНО е следвало да се мотивира, защо не прилага чл.
28 от ЗАНН, както го задължава чл. 53 ал.1 от ЗАНН, според който наказващият
орган издава наказателното постановление, след като установи, че няма основание
за прилагането на чл.28 и чл. 29 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената
част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за
липсата или наличието на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно
ТР№1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи
на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка
относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът
изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които
зависи изходът на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № В- 0047123/ 15.04.2019г. на Директора на регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на ”К.С.“
ООД е наложено административно наказание в "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 500 лева на основание чл.200 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: