№ 6031
гр. С., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110156205 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
236136/02.11.2022 г./ на „****“ ЕАД срещу А. П. В., с която са предявени установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ
се в ****, с абон. № ****, а именно: 1 791.46 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане; 256.32 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г.; 37.47 лв. – главница, представляваща сума за
дялово разпределение за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 27.05.2022 г. до окончателното плащане; 6.83 лв. – мораторна лихва за периода от
31.05.2019 г. до 17.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, към което са приложими Общите
условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
е доставил през исковия период на ответника топлинна енергия за имота, но той не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от „****” ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е
изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, но с
възражението си по ч. гр. д. № 27768/2022 г. твърди, че претендираната сума е завишена,
1
както и релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД изразява становище, че
дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в
съответствие с нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на
вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие. Следва да се посочи, че в тази хипотеза липсва
възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята
претенция, а при наличието на учредено върху имота вещно право на ползване клиент на
топлинна енергия по смисъла на посочената законова разпоредба, респ. страна в
отношенията с топлофикационното дружество, е титулярът на вещното право на ползване,
който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта.
В случая от писменото доказателство на л. 15 – 16 от делото се установява, че на
17.12.2012 г. Е.С.В. и А. П. В. са продали на трето лице процесния имот, като са запазили за
2
А. П. В. пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Следователно именно
той е материалноправно легитимиран да отговаря за задължението за доставената в имота
топлинна енергия през исковия период.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния
обект: апартамент № 1, находящ се в гр. С., ***, с абон. № ****. Имотът е топлофициран и
се намира в сграда в режим на етажна собственост, което се установява от заключението на
съдебно-техническата експертиза и не се оспорва от ответника.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т., ведно с разясненията му в открито заседание, се
изяснява следното: За процесния период абонатната станция на процесната сграда е
индиректна, автоматизирана, намира се в сградата на **** и захранва четири сгради.
Технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество, като за разпределяне
между абонатите е дадено само чистото количество топлинна енергия. Дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва от „****“ ЕООД общо за четирите сгради,
като не са използвани контролни топломери и водомери на отклоненията към всяка от
сградите, а има само един топломер в абонатната станция, който е за четирите сгради.
Необходимостта от контролни топломери произтича от обстоятелството, че когато отделни
сгради се захранват от една абонатна станция, връзката с нея се установява с подземни
канали, по които с времето започва да се появява съществена загуба на топлинна енергия по
топлопровода, отиващ към всяка сграда, като тези загуби се начисляват на всички,
включително на абонатите, в чиято сграда се намира абонатната станция и при които няма
загуба на топлинна енергия. Липсата на контролни топломери и водомери води до
изкуствено завишаване на сметките за сградите, които не са свързани с подземни канали.
През исковия период общият топломер не е преминавал редовно метрологична проверка, но
въпреки това той е бил годно средство за търговски измерване, защото извършената след
изтичането на изискуемия срок проверка е приключила със заключение за съответствие, а и
няма данни той да е свалян и да се е повреждал, защото няма начислявана служебна
топлинна енергия. В процесния имот радиаторите са демонтирани и не се ползва топлинна
енергия за отопление. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния
период е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за топла вода в имота, като за
периодите 2018 г./2019 г. и 2019 г./2020 г. е осигурен достъп за отчет на водомера и
главният отчет от 11.05.2019 г. е подписан, а главният отчет за 2019 г./2020 г. липсва на
3
хартиен носител, а за периода 2020 г./2021 г. не е осигурен достъп за отчет, поради което е
начислена служебно топлинна енергия на брой лица – за 1 бр. потребител, при разходна
норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. За периода 2018 г./2019 г. е начислено
допълнително количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по реда на чл.
69, ал. 4 от Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването /отм./. За имота е начислявана
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Налице е несъответствие в общия пълен отопляем обем на четирите
сгради, взет предвид от фирмата за дялово разпределение, но то е в интерес на абоната,
поради което липсва основание за коригиране на резултата от разпределение на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. През всички подпериоди има наличие на
добавена топлинна енергия /топлинна енергия над максималната/, като за периода 2020
г./2021 г. тя е в особено голямо количество – близо три пъти повече от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. Касае се за сумата от разликите между изчисленото от
фирмата за дялово разпределение количество топлинна енергия и максимално възможната
топлинна енергия, която отделните отоплителни тела, могат да отделят, като тази сума се
прибавя към топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и увеличава сметката за
сградна инсталация, защото логиката е, че ако тази топлинна енергия не може да бъде
отделена от радиаторите, то тя е отделена от сградната инсталация. Причината за появата на
топлинна енергия над максималната е неточна прогноза за топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване /прогнозното количество е доста по-малко от действително
потребеното/ или несъответствие на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
с действително отделената. Дължимата стойност на доставената топлинна енергия в
процесния имот през исковия период съобразно извършеното от „****“ ЕООД дялово
разпределение е в размер на 1 791.42 лв., но не може да се заключи, че сумите са начислени
съгласно нормативните изисквания, защото са необходими протокол за съгласие на
собствениците при топлозахранване на няколко сгради с обща абонатна станция, наличие на
контролни топломери и водомери на отклоненията към всяка една отделна сграда, които
следва да се закупят от доставчика на топлинна енергия, и индивидуално дялово
разпределение на топлинна енергия за всяка сграда, които изисквания в случая не са
спазени.
Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като пълно,
обективно, компетентно и обосновано, ведно с разясненията на вещото лице в открито
заседание, с изключение на заявеното от него при изслушването му, че не е установил дали
абонатната станция в случая се намира в процесната сграда или в някоя от другите сгради,
доколкото в заключението изрично посочва, че тя се намира в сградата на ****, т.е. в друга
сграда.
Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за
извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът
намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот,
4
което не се и оспорва от ответника.
Въпреки установените нормативни нарушения при доставката, отчитането и
разпределението на доставяната топлинна енергия в сградата, където се намира процесният
имот – не са изпълнени изискванията на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабядането /отм./, респ. на чл. 35, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/2020 г. за
топлоснабдяването, съдът намира, че в случая това не е довело до начисляване на ответника
на завишени сметки за топлинна енергия, защото, видно от разясненията на вещото лице,
тези нормативни нарушения са в ущърб на абонатите в сградата, в която се намира
абонатната станция, а в случая тя се намира в друга сграда. Следователно нормативните
нарушения в случая са в полза на ответника, доколкото при тяхната липса той би следвало,
ако са налице загуби на топлинна енергия по присъединителния топлопровод, свързващ
абонатната станция и сградата, където се намира неговият имот, да заплати дори по-голямо
допълнително количество топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че стойността на
доставената в имота му топлинна енергия възлиза на сумата от 1 791.42 лв., определена от
вещото лице на база извършеното от „****“ ЕООД дялово разпределение.
По възражението на ответника за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
5
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.05.2022 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 19.03.2019 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2018 г. до м. 01.2019 г. включително. Така е, защото срокът за заплащане на месечното
задължение за м. 01.2019 г. е бил до 17.03.2019 г. включително и то е станало изискуемо на
18.03.2019 г., от който момента е започнала да тече погасителната давност за него, която е
текла /при съобразяване на спирането й по силата на закона/ до 26.05.2022 г. включително,
респ. на 27.05.2022 г., когато е подадено заявлението, давността за него вече е била изтекла.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., се установява от
заключението на съдебно – техническата експертиза и възлиза на сумата от 1 510.54 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за
стойността на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1 510.54 лв.
за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., като върху тази сума той дължи и законната
лихва, считано от 27.05.2022 г. до окончателното плащане. Искът следва да бъде отхвърлен
за разликата над 1 510.54 лв. до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2018 г. до м.
01.2019 г. – поради частична недоказаност на размера и поради изтичане на погасителна
давност за вземането за посочения период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през част от исковия период, както и забава в плащането й
6
предвид липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази
главница е доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2019 г. – за изравнителната
сметка за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2019 г., 15.09.2020 г. – за изравнителната сметка
за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., и 15.09.2021 г. – за изравнителната сметка за
периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като съобщенията към фактури и общите
фактури са съответно от 31.07.2019 г., 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., видно от писмените
доказателства на л. 27 – 31 от делото.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.05.2022 г. върху
непогасената по давност главница съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 183.15 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената топлинна
енергия е основателен до посочения размер, а за разликата до пълния предявен размер е
неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от „****“ ЕООД. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй
като за ответника при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността
на извършената по отношение на неговия имот услуга. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът
намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание.
Ответникът не оспорва размера на това задължение, поради което съдът приема, че
дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 37.47 лв., както е посочено в
исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от 27.05.2022 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана
за заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 76.23 лв., както
следва: 34.73 лв. – държавна такса, и 41.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за
исковото производство – в общ размер на 366.73 лв., както следва: 34.73 лв. – държавна
такса, 249 лв. – депозит за вещо лице, и 83 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
7
На ответника не се дължат разноски въпреки частичното отхвърляне на исковете,
защото не претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че А. П. В., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а
именно: 1 510.54 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
окончателното плащане; 183.15 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
17.05.2022 г.; 37.47 лв. – главница, представляваща сума за дялово разпределение за периода
от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 27768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността
на доставената топлинна енергия – за разликата над 1 510.54 лв. до пълния предявен размер
от 1 791.46 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2019 г.; частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 183.15 лв. до пълния предявен размер от 256.32 лв.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6.83 лв. – мораторна лихва за периода от
31.05.2019 г. до 17.05.2022 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 76.23 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 366.73 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8