№ 233
гр. Монтана, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630201403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 005790/03.10.2024 г., на Председателя
на комисията за защита на потребитЕ.те, на ,,У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул. „Г.“ № 14, за
нарушение на чл.11, ал.1, т. 5, т.12 и т.21 във вр. с чл. 27,ал.4 от Закона за
потребителския кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 5000 лв. /пет
хиляди лева/.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление ,,У. К. Ф.“
ЕАД, ЕИК: **********, обжалва същото с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв. Н. от АК С..
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява,
представлява се от старши юрисконсулт П.. По делото е постъпило Писмено
становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намери за установено следното:
1
През месец март 2024 г. КЗП стартирала кампания по проверка за
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Извършвани били редица проверки на офиси на кредитни институции. На
21.03.2024 г. длъжностни лица на РД ,,М.“ при КЗП - В. Б. Ц. и И. А. Л.
извършили проверка в офис на „У. К. Ф.“ ЕАД, находящ се в магазин „З.“ в гр.
М., бул. „Х. Б.“ № 68. В хода на проверката са изискани от представител на
кредитора последните сключени в офиса в гр. М. договори с потребитЕ. за
предоставени стокови кредити, както и други документи. При проверката е
съставен Констативен протокол № К-2773311.
На 02.04.2024 г. с писмо вх. № М-03-134 са получени изисканите
документи. След преглед на предоставените договори и документи
служитЕ.те на КЗП установили че на 20.12.2023 г. - кредиторът „У. К. Ф.“ ЕАД
е сключил с потребител Договор за стоков кредит № 5956758/20.12.2023 г. с
Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване на стока от
продавача ,,З.-М.М.С.” ООД, в стопанисван от него офис, находящ се в
магазин „З.“ в гр. М., бул. „Х. Б.“ № 68. Предвид неясна информация относно
кредитния посредник по този договор е извършена още една проверка в офиса
на кредитора отразена в Констативен протокол № К-2773331/30.04.2024 г
като му е изискано да предостави становище, в което да посочи кой е кредитен
посредник при сключване на горепосочения договор. След повторно
изпращане на изисканите документи и тяхното преглеждане се установило че
процесния Договор за стоков кредит № 5956758/20.12.2023 г. с Общи условия,
като свързан договор за кредит за придобиване на стока от продавача ,,З.-
М.М.С.” ООД, в стопанисван от него офис, находящ се в магазин „З.“ в гр. М.,
бул. „Х. Б.“ № 68, не съдържал адреса/седалището на кредитния посредник,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи, както и правата на потребителя.
СлужитЕ.те на КЗП приемат, че с това деяние кредиторът е нарушил
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от Закона за потребителския
кредит, във връзка с чл.27, ал.4 от същия закон, поради което съставили АУАН
№ 005790/08.05.2024 г. В законоустановения за това срок, кредиторът е
направил възражения по съставения му акт.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното Наказателно
постановление № 005790/03.10.2024 г., на Председателя на комисията за
защита на потребитЕ.те, с което на ,,У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., бул. „Г.“ № 14, за нарушение
на чл.11, ал.1, т. 5, т.12 и т.21 във вр. с чл. 27,ал.4 от Закона за потребителския
кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е
наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 5000 лв. /пет хиляди
лева/.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
2
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на
закона. От приложената по делото Заповед на Председателя на КЗП се
установява, че актосъставителят по делото е оправомощен по реда на чл. 233,
ал. 1 ЗЗП със Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016 година, да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от
компетентно длъжностно лице - Председателя на КЗП.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като
нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота
на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното
и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От материалите по делото се установява, че дружеството-жалбоподател
има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а именно -
представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност, съответно за него важат правилата на Закона за потребителския
кредит при предоставянето на тази финансова услуга.
В хода на проверката се установява също така, че НП е издадено, след
като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и
обстоятелства и анализирал събраните доказателства, като правилно е
преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по чл. чл.11, ал.1,
т. 5, т.12 и т.21 във вр. с чл. 27, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От
установената по делото фактическа обстановка безспорно се установява
нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 5, т.12 и т. 21 изразяващо се в това, че на
3
посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството-жалбоподател при
сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички
необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския
кредит, а именно не е вписал: адреса/седалището на кредитния посредник,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи, както и правата на потребителя.
Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на
сключения Договор за стоков кредит № 5956758/20.12.2023 г. приложен към
административнонаказателната преписка.
След като се запозна с направените възражения от страна на
кредитодателя, настоящият съд намира същите за несъотносими и взаимно
противоречащи си. По отношение на твърдението, че договорът не е подписан
от кредитен посредник, а посредством КЕП от главния директор на ,,У. К. Ф.“
ЕАД – Т. В. Г., следва да се отбележи, че в договора изрично е посочено като
кредитен посредник лицето Й. Ц. Й., без другите данни задължителни
съгласно ЗПК. В отправеното възражение на следващо място е посочено, че
договорът е подписан и от лицето Й. Ц. Й., но не като кредитен посредник, а
като служител на банката, за което се предоставя и трудов договор,
Възражения които настоящият съд приема за несъотносими предвид
съдържанието на договора и отразеното в него, за кредитен посредник - Й. Ц.
Й..
По отношение на възражението, че правата по член 11,т.21 във връзка с
чл. 27,ал.4 от ЗПК са идентични с посочените общи условия на договора на
стоков кредит, то следва да се отбележи следното: Предоставени и са заверени
с вярно с оригинала два вида общи условия – стр. 67 до стр. 70 от АН
преписка и съответно стр. 98 до стр. 107 от АН преписка. В първите е видно
че действително са направени препратки към цитираните разпоредби на ЗПК,
но същите не са подписани, което практически възпрепятства съдът да
установи, че с тези общи условия е било запознато което и да било конкретно
лице. Същевременно препратките сами по себе си не гарантират, по никакъв
начин, че подписалото договора лице, действително е запознато с права и
задължения си при сключване и разваляне на договора за стоков
потребителски кредит. Според настоящият съд бланкетното позоваване на
разпоредби от закона, по никакъв начин не осигурява правата на потребителя
да бъде запознат с правото и задължението, си поради което намира, че
процесния договор не съответства на разпоредбата на член 11,т.21 от ЗПК.
Същевременно във вторите общи условия – стр. 98 до стр. 107 от АН преписка
са със положен подпис и дата – 21.03.2024 година. В тях не е налице
препратка към разпоредбите на член 27 от ЗПК, поради което настоящият съд
намира, че същите също не съответстват на разпоредбата на член 11,,т. 21 от
ЗПК.
По отношение на твърдението че е спазено изискването на член 11,т. 12
4
от ЗПК а именно че е наличен погасителен план по договора, следва да се
отбележи че в преписката са налични три договора за потребителски стоков
кредит под един и същи номер – стр. 63 – договор за стоков кредит, стр. 72
обобщени данни за стоков кредит и стр. 88- стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредит. И трите са със един
и същ номер и с един и същ потребител от една и съща дата. Единствено в
първия договор е наличен погасителен план. В същия обаче не е налице
положен подпис от страна на потребителя и следователно не може да бъде
възприет за достоверен от страна на съда.
При така установено съдът намира, че нарушенията така както са
посочени в обжалваното НП са безспорно установени и доказани.
Направените възражения от страна на жалбоподателя не са подкрепи с
убедителни доказателства, поради което не се приемат от настоящият съд.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 45, ал. 1 ЗПК,
съгласно която „За нарушение на чл. 5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл.
18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1-5, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1,
3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните лица се налага глоба в
размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в
размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“.
В случая дружеството жалбоподател не е санкционирано със санкция в
минимално предвидения размер, а му е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева. В обжалваното НП АНО не е посочил причините поради
което определя, наказание над предвидения в санкционната разпоредба
минимум, поради което настоящият съд намира, че са нарушени правилата за
индивидуализация на определената имуществена санкция и същата следва да
бъде намалена до минималния предвиден размер.
В конкретния случай не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А
ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни
последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно
е издаването на НП с налагането на санкция.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по
производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на
жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на 150,00
лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото.
Ето защо искането следва да се уважи.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен
съд Монтана
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 005790/03.10.2024 г., на
5
Председателя на комисията за защита на потребитЕ.те, с което на ,,У. К. Ф.“
ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В.,
бул. „Г.“ № 14, за нарушение на чл.11, ал.1, т. 5, т.12 и т.21 във вр. с чл.
27,ал.4 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона
за потребителския кредит, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, като определя и налага
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, като
определя .
ОСЪЖДА ,,У. К. Ф.“ ЕАД, ЕИК: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Комисията за защита на потребитЕ.те, Република България, сума в размер на
150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6